6 Man of Steel / Човек от стомана

What's subversive about Superman is

that it's not subverstive.

- Zack Snyder

Не искам да съм предпремиерен парти-пуупър, обаче това лятно блокбастърче ще се хареса:

1. На почитателите на чутовни битки в стил Агент Смит вс. Нео от Революции или Хари Потър вс. Волдеморт.
2. На почитателите на Трансформърс и масовите разрушения в невиждани мащаби.
3. На почитателите на филми, в които ключови герои ТРЪГВАТ ДА СПАСЯВАТ КУЧЕТО.
4. На почитателите на филми, в които всички излишни второстепенни персонажи с реплики успяват да отърват кожата като по чудо, за сметка на факани МИЛИОНИ, които изгиват като мухи. (Финалът с величествената анти-Супермен дилема пък дори не знам има ли смисъл човек да го чопли като някакъв ироничен стейтмънт на Снайдър в толкова тъп филм, който се взема ЕЙ ТОЛКОВА насериозно).
5. На почитателите на сценарните налудности на Дейвид Гойър.
6. На почитателите на Марсиански Атаки, въпреки че Man of Steel губи при директно сравнение между еквивалентните сцени. (За сметка на това печели при директно сравнение с WTC на Оливър Стоун, честито!)
7. На почитателите на безбройните нолънови експозиции и флашбекове, които по едно време вече минават отвъд WTF-границата на сторителинга. Снемам кредита си на доверие към Нолан, тъй като не е спрял да прокарва неморални кадрови решения и да назначава роднини и приятели на ключови продуцентски постове.
8. На почитателите на Ръсел Кроу, когато е докаран дотам, че на лицето му се изпише "майчице, тия ме принизиха до пътепоказателна табела..."
9. На почитателите на Ейми Адамс (от филма са резнали най-добрата й реплика, която преди време изтече в шоуто на Зак между папратите).
10. На почитателите на Майкъл... Добре де, тук вече троля наистина - Шанън като Зод е кръгла нула, в сравнение с предишни ноланови злодеи, и особено - с предишните му роли.
11. На почитателите на снайдъровия хомоеротизъм, минус иронията от 300 (въпреки че младежът в главната роля се справя прилично в сцените, в които изражението му е застинало като на пластмасов Кен).
12. На почитателите на филми с качество на визуалните ефекти и дизайн на продукцията с класи ПОД Sucker Punch при все три-четири пъти по-големия бюджет. (Да обърна специално внимание на отвращаващите слузоподобни огньове в експлозиите и детинските грешки в мащабите на разрушенията.)
13. На почитателите на повръщането по време на 3D прожекции. Гледах го на 2D - там едва се траеха абсурдните зуумове на камерата. А тя, горката, има общо с Малик само в трите кадъра от трейлъра - с пеперудката, с камиончето и с кучето. Всичко останало е нарочен гаден шейки-кам с блуждаещ фокус в тотален контраст с премерения гладък хенд-хелд на Еманюел Любецки. Дори не искам да си помислям как всичко това стои в постконвертирано 3D.
14. На почитателите на цимерското пърдене (почти всичко сносно от саундтрака някак си беше заминало).
15. Като цяло, въпреки немалкото хубави дреболии, разхвърляни тук-там (и основно показващи, че в ръцете само на Снайдър този герой би могъл да бъде някак по-интересен) - на почитателите на средната мърлява марвълщина.

Стига толкова. А не е като да не таях надежди.

15 Game of Trolololz

Обзалагам се, че предвид това и това никой не очакваше тук огромен пост за трети сезон на Игра на тронове... Ще скипна досадната интродукция и просто ще пожелая едно enjoy на феновете на сериала.

33 After Earth

Това "ревю" може да изглежда като най-очакваното нещо от човек, който намира Жената от Водата и Явлението за изключителни филми, обаче всъщност е резултат от най-неочакваното кино преживяване, което този човек е имал в кино в близките месеци, да не кажа нещо повече. [трето лице, ед. ч. off] Съвсем отговорно заявявам, че заради смазващите ревюта на западната преса наистина се бях подготвил да видя как някога любимият ми филмаджия съвсем е оплескал нещата, и след Последния повелител на въздуха е успял да се сгромоляса окончателно и безвъзвратно. Всъщност, сгромолясването е факт, независимо кой какво мисли за After Earth - 12% рейтинг на доматите, като дори позитивните ревюта споменават филма като безобидно средняшки; 4.6 юзърски рейтинг на imdb с тенденции да падне под 4 и да потвърди онази графика; и събрани с пот и кръв 30-тина милиона в бокс-офиса... при похарчени 130. Предполагам костюмите от Сони имат силното желание да се обесят на вратовръзките си.

Не искам да се превръщам в заслепен апологет на М. Найт Шаямалан, обаче всички критикари, чиито мнения досега съм изчел, са нахранили филма по инерция - все едно имат да връщат нещо на някого. Единственото валидно мрънкане, като че ли идва от страна на хората, които едновременно: А) са искали да гледат динамичен научнофантастичен летен блокбастър, и Б) наистина са нямали шибана идея кой е режисьор на филма. Поради старателно забърсаното от цялата рекламна кампания име на Шаямалан, е напълно възможно тази част от аудиторията да е преобладаваща. Наистина, след успеха на Шесто чувство, на индиеца му беше дадена пълната свобода да подписва с едри букви всяко свое творение, дори когато става дума за адаптация на някакво псевдо-аниме. След критическия погром над въпросното (заслужен в много голяма степен) студията решиха да пробват и по другия начин - да държат публиката в неведение и да заложат туист във финалните надписи. Е, не се получи и така.

Изобщо не исках да си базирам писанието на нечии безумия, родени в състояние на афект, обаче ще ми е по-лесно да се подредя, ако мина точка по точка през проблемите, в които After Earth е обвиняван. Всичкото това отдолу не е опит за оправдаване на филма, или пък даване на причини да бъде харесван. По-скоро е апел: оставете го на мира този човек най-сетне.

8 Първи тийзър на "Хобит: Пущинакът на Смог"

С огромно нетърпение чаках новина, кадър, тийзър, НЕЩО, каквото и да е, от продължението на Хобита, което Питър Джей трябва да разтовари по кината този декември. И ето, че небесата се отвориха като във филм на Анг Лий. Преди дни в Entertainment Weekly изгря горният кадър на изпозагубената Еванджелин Лили, маскирана като червенокоса елфка. Страхотно - поредното свободно съчинение по план трябва да добави woman's touch към очертаващия се тотален коч-фест на Джаксън. Това обаче е нищо в сравнение с истинската новина. Тийзърът на филма се очакваше да бъде представен преди флагмана на Уорнър за това лято - Man of Steel след седмица. Но, както обикновено, тийзърите на трейлъри на тийзъри на големи филми за малки хобитчета лийкват преждевременно - гледайте, докато студиото не се е намесило:

51 #ОМФГВИДЯХТЕЛИКАКВОНАПРАВИХАХБО

Малцината, които още не са гледали 9-ти епизод от трети сезон на Игра на тронове да четат още на собствена отговорност.

0 Zimmer Done Right / Част II

И какво се оказа в част I от вчера? Някои тотално антицимер-композитори са способни на далеч по-интересни цимерщини от самия Ханс Цимер... В това число се включва и Джеймс Нютън Хауърд, последно с появилия си преди няколко дни саундтрак към After Earth, който филм другата седмица трябва да нарани и психиката на българските зрители. За да стигна дотам обаче, трябва да мина през нещо друго...

0 Zimmer Done Right / Част I

Така е - като отлагам и се натрупат 100 дребни неща, резултатът е мултифункционална серия постове, в която ще цари хаос. Темата касае два от четирите блокбастъра, които чакам с умерен интерес това лято - After Earth (защото наизлязоха ревютата, а и саундтрака) и Man of Steel (защото има музикална връзка с предния - твърде интересна, за да я подмина). От една страна, музиката на Джеймс Нютън Хауърд за, както се вижда, последния пирон в ковчега на Шаямалан се очаква да се превърне в наистина специална чак в самия филм, че сега да заслужава самостоятелен подробен пост. От друга пък, тя ми дава много удобна възможност да си развия една отдавнашна идея, че цимерската музика всъщност може да звучи много добре (yeah, seriously). От много развиване на идеи обаче, май въпросните два филма взеха, че останаха за следващия път.

За да не разбивам традицията, ще започна с хейта, пък каквото ще да става.

13 Нолан и Бонд 24?

Половината от работното време на Кристофър Нолан в момента е заето в това да зашива с бели конци разни майндфак неща за Interstellar, който брат му Джонатан преди време написа уж за Спилбърг (и после се случи най-лошата кино новина за последните шест месеца). В другата половина той звъни по мобилния на Цимер, за да го покани пак да му бучи, но той не го вдига, защото има около 500 проекта, които трябва да съсипе през следващите две години. Някак между тези дейности се оказа, че Нолан е намерил време за настъпателните Бонд-продуценти Барбара Броколи и Майкъл Уилсън, които искат да го цанят за 24-тия филм в поредицата. Имайки предвид, че Interstellar започва снимки през август, а нов Бонд трябва да се появи преди гръмотевиците от Skyfall да са заглъхнали, вероятността мокрият сън на всички ноланитчета да се сбъдне е малка. И по-добре. Ето петте причини защо:

12 Железният човек 3

По принцип нямах намерение да се отварям на тема Марвъл и "втората им вълна", или каквото там се пада всичко комиксово и Дисни, което ще се излее от Отмъстителите нататък. Причината за липсата на ентусиазъм е основно в това, че в два супер-неприятни Железни човека и в по един брой супер-импотентни Хълк, Капитан Америка и Тор ни се поднесе в промишлени количества супер-безидейна по всякакъв възможен начин (режисьорски, сценарно, актьорски, аудио-визуално... както щеш) супер-генерична, супер-досадна супер-позьорщина, като че ли замислена единствено да поднася някакъв фенсървис, и то със съмнително качество и адресат. Обаче... 1) въпросната маскирана паплач се оказа, че е достатъчно да бъде събрана накуп в преработено и допълнено издание, а престрелките (словесни и физически) - да бъдат написани от човек, който всъщност я разбира прекрасно (вярно, да им имам и комплцираността, но точно заради това се иска шемет, обсебен от комиксовата култура, като Джос Уидън), за да успее да изнесе приличен празен летен блокбастър, на който шеметите, необсебени от комиксовата култура да не изпукат от скука. 2) Някой безкрайно умен човек е решил, че в лапите на Джон Фавро трябва да попада само мазна баница с боза и нищо, ама нищичко друго, та в Железния човек 3 сценарият и режисурата са поверени на някой, дето доказано не страда от творчески вакуум между ушите. И 3)  - напоследък по кината се нагледах на толкова простащини (Том Круз се гони с някакви летящи ташаци, божичко; безподобни грийн-скрийн-фестове, в които Мила Кунис се маскира като Джим Кери и разпъва облицовани в черна кожа баджаци пред както винаги не знаещия къде е попаднал Джеймс Франко...), че Железният 3 всъщност ми се стори като просветление, за което (може би) си струва човек да понапише малко, без непременно да се превръща в скротум-сурогат.

24 Линкълн

Странен филм е Линкълн... Както винаги, почеркът на Стивън Спилбърг личи буквално във всеки кадър, но може би за пръв път в цяла една кариера, в която той е бил звездата, тук режисьорът е отстъпил пътя на две други титанични имена, които да осмислят съществуването на филма му. Доста често продукцията на Спилбърг би се оказала непоносима в ръцете на някой друг при същите сценарни условия (последен пример - Боен кон, предпоследен - Война на световете, предпредпоследен - Хвани ме ако можеш, и т.н.). По-рядко пък, тя, въпреки неговите усилия, е на ръба на тотална анихилация при стълкновение с човешки разум (последен пример - Индиана Джоунс 4; предпоследен - Терминалът, предпредпоследен - Амистад, и т.н.). За пръв път обаче мога с чиста съвест да кажа, че който и кадърен режисьор да се беше захванал с така написания от Тони Къшнър и така изиграния от Даниел Дей-Люис герой, резултатът (изключвайки един сериозен проблем, за който става дума най-отдолу) нямаше да е кой знае колко по-далеч от това, което само след седмица вероятно ще вземе Оскара за най-добър филм.

26 ØD3Ø

Мразя ги тия филми. Сурови и директни, вкопчили нокти в реализма на всяка цена, без никакъв напън за кинематографичност. The Hurt Locker беше точно такъв, както и най-надцененият филм за последните 5-6 години (ако не броим шибаната Реч на Краля), който спечели Оскара, без да знае какво точно иска да бъде дори чисто на стилистично ниво. Такива биха се оказали и Jarhead без Роджър Дийкинс и/или Сам Мендес; и Апокалипсис сега без Доорс; и Тънка червена линия, и Пълно бойно снаряжение, ако Малик и Кубрик не бяха луди за връзване... Тогава Катрин Бигълоу явно не беше разбрала, че за да потопи един човек в ужаса на близкоизточните конфликти, не е чак толкова наложително операторът й да търчи след героите със Super-16-ка в ръка. Достатъчно е този човек просто да си пусне новините. Забавното е, че Бигълоу съвсем не е причината да смятам, че понякога и жените го могат режисьорския занаят (Мери Харън с Американски психар е тази причина), при все че специално в The Hurt Locker беше вложила неземно старание, да не личи по никакъв начин, че го е раждала жена. Е, времето на Разплатата с главно Р дойде и сега Zero Dark Thirty ми го връща с лихвите.

12 5% алкохол / 100% кино

Guinness са известни с това, че правят по-добри реклами, отколкото бира - в противен случай от този пост не би имало смисъл. От бая време си търсех извинение да пусна подобен и ето, че такъв момент дойде. Преди 2 седмици Гинес завъртяха новия си рекламен клип за един пощурял часовник, който прави хората щастливи - и, както обикновено, в тези 90 секунди има повече атмосфера, отколкото в един средностатистически филм:

Мястото е Чехия, времето - 1890, музиката - естествено е Vltava на Сметана (която последно красеше трейлъра на Дървото на живота), а забавено-забързаният каданс е от правилно използваните. Цената е 6.5 милиона евро, а основното име в кредитите е на Питър Туейтс от Gorgeous (чието портфолио не е за изпускане).

19 Наръчник на залупения... оптимист

Е не е честно...

Заглавието на тоя филм и на български и на английски е като специално проектирано за тоя блог, а пък сега не знам дали въобще си струва човек да стигне до "прочети още". Не че имам нещо кой знае какво против тази ненужно романтична романтична комедия, която в един по-добър свят е трябвало да попадне в ръцете на Антъни Мингела. Ако на човек му се занимава с такива неща, на нея спокойно може да си заведе гадже, без да се притеснява от неприятни последици. Обаче:

• 1 брой номинация за Оскар за главна мъжка роля на онзи красавец от Последния, Поредния и, дай боже, Най-последния ергенски запоища, който по принцип се е специализирал в цъкленето при реплики от сорта "Wow, dude, that's some fucked up shit!"? Джона Хил получи една, какво пък толкова...
• 1 брой номинация за Оскар за главна женска роля на онази пухкава хубавелка, която така добре тръгна с Winter's Bone и после почна да се забърква в каши като X-Men и The Hunger Games? Преди три години я пропуснаха заради дубльорката на Натали Портман, сега е време да се пробват пак, току виж се получило...
• 2 броя номинации за Оскар за поддържаща роля на онзи сенилен дядка, чиято последна значима роля е от миналото хилядолетие, и за някаква баба, която дори не я знам по име? (Последната беше заменена с "Крис Тъкър" в трейлъра, хах, ама кой да предположи, че така ще се развият нещата...)
• 1 брой номинация за Оскар за адаптиран сценарий, който включва няма да обяснявам колко умопомрачително предложено райзване на стейкове в началото на последната третина? Няма проблем - и публика и критика са си припаднали по тоя повърхностен символизъм за знаците на съдбата - давай и това да го слагаме в кюпа.
• 2 броя номинации за Оскар - за режисура и монтаж на филм, който съдържа кадър, в който влюбените гълъбчета се грабват насред коледно осветена улица, а камерата, качена на раздрусан камион, се изтегля... романтично?
• И най-вече - 1 брой номинация за Оскар за най-добър филм? Когато в същата година излезе Moonrise Kingdom?

Добре, понеже точките отгоре по същество са fallacies, прочети още [малко] ↓

20 Не-ревю: Майсторът

Новият филм на Пол Томас Андерсън (да не се бърка с омразния Пол WC Андерсън) - The Master, е със сигурност едно от подчертаните masterpieces в иначе постната 2012 година. Филмът проследява динамичните взаимоотношения между Ланкастър Дод - основателят на ново философско-религиозно течение, наречено The Cause, и дълбоко травмирания по време на Втората световна война Фреди Куел, който опитва да се върне към нормално съществуване. Излишно е да се споменава, че филмът е смазващ актьорски спектакъл, в който двамата Големи любимци - Филмип Сиймур Хофман и Хоакин Финикс, брутално се надиграват във всяка своя съвместна сцена, което логично води до номинаците за Оскар в главна и поддържаща роля (стискаме палци!). Пол Томас Андерсън продължава поредицата си от изключително многопластови филми, които един през друг се надпреварват да дават заявка, че именно той, а не някой друг, е достойният наследник на Стенли Кубрик. The Master ще предизвика много дебати с провокативната си тематика и история, базирана на създаването на сциентологията от Рон Л. Хъбард (който е прототип на Дод). Ако сте почитатели на почерка на Пол Томас Андерсън от Ще се лее кръв - един от най-любимите филми за 2007, то The Master няма да ви разочарова: той е още по-дълбок и още по-сериозен филм, който и за миг не подценява интелекта на зрителите. И дано не трябва да чакаме още 5 години до следващия му шедьовър.

17 Разбиващият Ралф

Ралф мина незаслужено незабелязан по българските екрани през ноември, обаче като че ли остана и под радара на интернет-критикарите - почти никой не обърна подобаващо внимание на тази анимация. С двумесечно закъснение поради равни дози обективни (ненавременна премиера из кината наоколо) и субективни (забавена невронна активност от моя страна) причини, сега ще се пробвам да компенсирам малко от тая несправедливост, пък може някой да се трогне, кой знае... Освен това, Разбивачът Ралф е актуален в момента, и ще бъде такъв още около месец, когато ще се реши дали ще вземе Оскар, или тези, които ги раздават, ще получат една каруцарска от мое име и от сърце. Ралф е една от онези редки, скъпи 3D компютърни анимации, които си поставят направо неизпълними цели, а пък в крайна сметка успяват да ги свалят до една.

40 Ана Каренина

Нека преговорим материала: Ана Каренина е омъжена за висшия петербургски чиновник и съветник Алексей Каренин. Както се полага, единствената функция на жена с такъв статут по време на Царска русия, е да обича детето си и да е вярна на съпруга си. Също така - да се разнася в пищни рокли по разни светски събития.

Константин Левин е знатен помещик, на който обаче му е дошло до гуша от цялото дворцово фръцкане, и иска нормален човешки живот, с нормална човешка любов в него. Любов на име Кити.

Тя, милата, като всяка неориентирана 18-годишна знатна фустичка, игнорира искрените чувства и искрящия идеализъм на Левин, и на поредния астократичен сноб-фест трепетно очаква стройният напет кавалерист Алексей Вронский да ѝ предложи света. Обаче надеждите ѝ се сгромолясват, защото на бала е Ана, в комплект с нейното неземно излъчване, което пленява Вронский. Двамата се залюбват, а Кити остава в безтегловност (и свободна за изпадналия в депресия Константин).

В резултат на извънбрачната страстна афера, семейството на Ана и Алексей Каренини се разпада на съставни чаркове, които биват следени под лупа от всяка знатна клюкарка с размахващо се ветрилце в радиус 45 километра от Петербург и Москва. Ана ражда момиченце на Вронский; Каренин се опитва да запази честта си с цената на всичко - трепет в гласа, толерантност, компромиси, заплахи... В крайна сметка Ана, разкъсвана между истинската любов и гузната съвест, се надрусва с морфин и се хвърля под влака.

На Левин и Кити се ражда син и двамата откриват истинското щастие, далеч от светската суета.

КОНЕЦ

13 Животът на Пи

Пореден ден от Новата година, в който обаче нагълтвам не предпремиера на дълго чакан филм, а наваксвам с нелепо пропуснат такъв (обясних защо, да се таковам...). И поредно допълнение към най-добрите за 2012 - ако темпото продължава през следващите дни, когато на ред са The Master (най-сетне по кината наоколо), Ана Каренина (все още по кината наоколо), Седемте психопата, и Половин час след като Катрин Бигълоу не беше номинирана за Оскар (ха-ха), може и в крайна сметка да докараме до Топ 10 на изминалата година. Истината е, че прочетох много булшит за Пи и, предвид тематиката, бях почти сигурен, че ще мрънкам доста, ако някой реши да ми набутва под носа крещящата необходимост да избера да вярвам в Господ, ако имам намерение да се броя за одухотворена персона. Обаче не само филмът се оказа нещо съвсем различно, ами Анг Лий успя да изрежисира приказката си по такъв начин, че тези два часа и нещо да се изнижат като минути. В нито един момент през ума ми не мина мисълта, какво би се получило от тази или онази сцена, ако съдбата на Пи беше останала в ръцете на Шаямалан или Жьоне, а това трябва да се брои за сериозно постижение, предвид отношението ми към последните двама.

32 Тарантино без окови

Добре. Озверелият, отвързан Джанго е девятката в мишената на 2012. И само братята Коен ми са на пътя да гръмна нещо от рода, че Тарантино е най-великият режисьор/сценарист на всички времена. Ама на абсолютно всички, без изключение. И без майтап. Ех, какъв по-добър начин да почне Новата година?

Причините, поради които Джанго без окови е малко, ама съвсем малко под нивото на Inglorious Basterds ще опитам да ги формулирам по-долу. По-важното сега е, че точно както в предния си филм, и тук Тарантино предлага особен поглед с особено мнение върху ключов момент от световната история. Времето е малко преди Гражданската война, когато афроамериканците са все още негри, а въпросът, който интересува Тарантино, е какво се случва, когато измъкнеш един чернокож от оковите, когато му дадеш пушка в ръката и перспектива в главата. Получава се "Yes, you can!"

38 Кино-топове за 2012

Равносметката за 2012 е леко плачевна. Статистиката показва, че на IMDB съм гласувал с 8/10 за точно 3 филма тази година, затова и няма да има топ 10. Освен това, покрай тези три филма изпочупих три клавиатури, така че едва ли се налага нещо кой знае колко повече:

ТОП 3 НА НАЙ-ДОБРИТЕ ФИЛМИ НА 2012

Moonrise Kingdom бетонира окончателно хипстър-реномето на Уес Андерсън (след като, бидейки малко, симпатично, независимо филмче, снимано на Super-16, съдържаше две малолетни, симпатични, независими хипстърчета, които се държат, като че ли вече са минали 16) до степен да се притеснявам как ще успее да го бие тоя рекорд в Гранд Хотел, Будапеща (който, между другото, има най-величествения каст, like ever). Във всеки случай, пожелавам му успех.

Skyfall пък окончателно бетонира реномето на Сам Мендес, че с каквото и да се захване, ако ще пък да е тъп екшън, ще го направи както трябва (примерно, ще превърне поредния Бонд в ексклузивно преживяване за хора, които принципно странят от подобни филми, и едновременно с това, в касоразбивач с почти милиарден бокс офис - нещо, което се надявам да му донесе същото, което Тъмният рицар донесе на Нолан в очите на студийните босове).

Cloud Atlas не съм сигурен какво точно бетонира... Може би нюха на Тиквер към невъзможни книжни адаптации и афинитета на Уашовски към светкавичен монтаж, който въпреки сензационността си, винаги е в услуга на зрителя. Докато го гледах, и след това докато си мислех за този филм, си представях колко коренно различен би бил в ръцете на други известни режисьори - на Финчър, на Земекис или на Ридли. Всеки един от тях би донесъл нещо, което в сегашния вариант липсва. От друга страна обаче в тези хипотетични версии вероятно биха липсвали нещата, които сега ги има - усещането за спонтанност, смелостта и находчивостта. В крайна сметка, въпреки че този филм, както никой друг преди, ме накара да преглъщам сериозни недостатъци и ме постави в онази неприятна позиция "бъди доволен, защото можеше да е много, МНОГО по-зле", съм някак странно ok с това.

Това е скучната равносметка за 2012 що се отнася до най-приятните кино-преживявания. Числото три обаче се оказа някак знаково, така че след "прочети още" има още няколко тройки, които впечатлиха по един или друг начин. Надявам се - по-интересни от горната.

11 Полет

Извинения за закъснението. Не, не бях пребит от развилнели се хобитбойчета, нито се натрових покрай Коледа - просто когато става дума за филм на Робърт Земекис, няма как да мина по кратката процедура. А тук процедурата се разду около три пъти повече от предвиденото и приличното - обещавам скоро да не се повтаря. В ревюто за Cloud Atlas геройски издържах да не спомена нито веднъж думата „амбициозен“ - нещо, което срещнах във всяко изречение, написано за този филм. Когато обаче си говорим за Полет, слонът в стаята я заема почти изцяло и няма как да не започна с него.