Ами да - за разнообразие през тази година, един филм се оказа очаквано як. При това, по толкова предсказуем начин, че чак леко се подразних. Може би единствената истинска изненада дойде от това колко линеен, незаплетен и лишен от всякакви туистове и уау-ефекти на сценарно ниво е филмът, в пълен контраст с тенденциите около разните му там Итън Хънтове и Джейсън Борнове, че даже и в сравнение с предните два Бонда. Тъй като не знам откъде да подхвана, ще пробвам като във филма:
Даниел → Enough!
Всяко предозиране е опасно за здравето. Или най-малкото води до привикване и загуба на ефект. Ще ми се да живеехме в идеален свят, в който трилогиите си остават трилогии, когато са достигнали до върха, но уви... Във всеки случай, Скайфол е най-добрият Бонд. Period. И освен това е на една сцена разстояние от перфектен завършек на Крейг-серията, която просто няма нужда от нищо повече. Екшън-сцената на годината (която ще бъде надмината единствено от авиокатастрофата на Земекис във Flight) я видяхме във всеки трейлър и TV-спот досега - Бонд кара багер върху влак, мачка китайски BMW-та, разкъсва предния вагон и делово скача в купето, оправяйки ръкава на ризата си. Истинският култ обаче е преди това - гримасата на раздразнение и отегчение, когато бива прострелян от лошковеца Патрис. Както и салтото с мотора от моста, което е само един от многобройните wtf детайли в екшън-епизодите. Странно е как преди Казино Роял всички смятаха Крейг за прекалено недодялан, прекалено ръбат и прекалено рус, за да играе 007. Сега същата тази тълпа предполагам се чувства доста неудобно.
Джуди → Drama queen
Скайфол се върти около скелети в дамската тоалетна и mommy issues - това е филм, колкото за Бонд, толкова и за Ем, а пък играта на баба Денч едва ли има нужда от коментар. Кой, ако не тя, може да докара сълзи в очите на 007. Не се ебавам, гледайте внимателно. Чак да му стане тъжно на човек, че този образ в този му вид беше наследен от Броснан-ерата.
Хавиер → Русото и черното Злато на филмовите злодеи
Ако не знаех за Мендес, и ако Тарантино вече не беше минал като танк през метафорите с мишки, сцената с интродукцията на Силва би ме оставила в ступор. Сега хомо-закачката идва като по команда, но пък е съвършено канализирана от Бардем - повече зловеща, отколкото похотлива. Въобще, ако в Скайфол има място, в което наистина да личи вдъхновението от Тъмния рицар, това е подходът към Силва. Няма обаче да правя грешката да сравнявам несравними неща - него с Джокера или с Антон Чигур. Всеки луд с номера си.
Албърт → Charon with a shotgun
Има нещо абсолютно гениално в това да ситуираш финалния акт на филм за Бонд в отломка от миналото - студена пустош, осеяна с мочурища и надгробни камъни. Единствената полу-жива душа, която блуждае в това място между два свята е Кинкейд. И той е този, който трябва да преведе Ем през огнения ад до другата страна. Екранът буквално се сцепи на две, когато се появи любимият ми холивудски дядо - Албърт Фини.
Наоми → Go Pirate-Yourself!
Слабото звено в целия филм. За жалост, сред толкова актьорска мощ наоколо, тя, горката, стои като изпаднала от екшън-комедия, която дават в съседния киносалон. Можеха да помислят малко повече по въпроса, след като ще я гласят за новата Мъни-факин-Пени. Но в крайна сметка, нали си говорим за някаква си там секретарка... голяма работа...
Беренис → Populus tremula
Това крехко и красиво по един леко специфичен начин създание, на няколко пъти успява да нокаутира с поглед, нищо че филмографята му се състои само от френски сериали. Неврозата прозира дори в начина, по който държи цигарата и издухва дима, а сценаристите много правилно са решили, че в този филм любовните трепети трябва да са бележка под линия (т.е. една страхотно композирана и осветена сцена под душа). Мендес, разбира се, само това и чака - на него му дай женски трагични образи и гледай какво става. Съвсем очаквано (но и някак делово) Северин се оказва поредният такъв във франчайза. Може би за следващия филм Крейг наистина трябва да се замисли дали пък изчукването на злодея не е най-ефективният начин да се справи с него, след като Бонд пренася смъртта като сифилис.
Ралф → Good luck then
Нищо особено впечатляващо в Скайфол, но пък филмът слага една голяма точка на финала, и след това още една също толкова голяма над нея. Дано да извадят пълния потенциал на Файнс в следващите епизоди.
Бен → Q is for Quotable
Хах, Грьонуи се превръща в cyber bully? При това 90% от диалога му са проектирани така, че да хващат ухо и да подлежат на цитиране. А 90% от тези 90% всъщност наистина са такива, което е немалко постижение. Първата среща с чичо Бонд е трогателно разминаване между поколенията (и само още един от многото начини, по които Скайфол впряга отминаващото/отминалото време в действие). Бонд измучава недоволно: "Пистолет и радиопредавател?" Кю: "Ти какво очакваше? Експлодираща писалка? Вече не ги правим така нещата."
Томас → He blows. He blows away.
Най-сетне огромен холивудски екшън филм, в който композиторът не се е облегнал на скучни синтетични прогресии, дразнещи перкусии и стържещи басови линии, за да доведе публиката до състояние на афект. За сметка на всичко това, духовите са оркестрирани като за световно (да се чете като "почти противопоказно за жанра", защото продуцентите на такъв род неща рядко понасят флейти, обои, кларинети и пр. олдфешън дървения), електрониката се намесва в точните моменти и в точните пропорции, а саунд-миксингът като цяло е съхранил всички нюанси на саундтрака на Томас Нюман, които го направиха толкова приятно извънфилмово музикално преживяване (следователно, Скайфол просто изисква киносалон с възможно най-качествено озвучаване). Във филма пък - специално внимание към момента, в който удря The Moors. Онова там ще се помни със сигурност като едно от най-страховитите аудио-визуални преживявания на 2012. Не само заради Нюман де...
Роджър → The-Best-Thing-Ever-Happened-To-A-Bond-Movie
Тук съм на ръба да подхвана междуметие след междуметие, така че по-добра идея е да заключа, че Скайфол е може би най-кадърно фотографираният екшън на всички времена, и да се кротна. Няма и помен от грозен post-processing (най-често с цел посиняване на всичко, дето не е ярко оранжево), а пък сетингите се надпреварват един през друг да заявяват "shot on locations" (вместо пред зелен екран в някой елейски хангар, както е удобно и финансово-приемливо да се прави). С изключение на леко деривативния изглед на гоненицата в метрото на Лондон, всеки от останалите епизоди е наблъскан със строго специфична атмосфера - прашното начало в Истанбул, после неоновата феерия в Шанхай, златистият апокалипсис на острова на Силва, пътуването през мъглите и тресавщата до Скайфол, и естествено - огненият ужас от развръзката. Дийкинс буквално изсмука кислорода от киносалона, точно както го направи на финала на Джархед с онези горящи кладенци. Само дето тук се получи още по-здраво.
Сам → More!
Не, нямам предвид още един Бонд. Имам предвид... каквото и да било всъщност. С това прескачане от жанр в жанр с всеки нов филм, този човек наистина доказа, че може да направи каквото си поиска. И тъй като вече разбрахме какво удоволствие му доставя да изтезава Кейт Уинслет (по повече от един начин), предлагам Сам Мендес да се съсредоточи върху все така динамични и изискващи атмосфера на талази проекти. Някое жестоко sci-fi, примерно. Няма какво да се лъжем - той е главният виновник за всички хубави неща, изброени по-горе - той е довел Дийкинс и Нюман със себе си; той е решил да извлече позволения максимум драма от касоразбивач за масова консумация, който ще има продължения и в следващите 50 години; той е вдъхновил и без това страхотните актьори; и той е решил, че Скайфол трябва да е истински Бонд, но и истински филм. Опасенията ми, че от Сони ще претопят авторовия почерк, и ще го излеят в безмозъчно product place-ване на Вайота, Бравии и Експерии, се опровергаха още в първия разфокусиран кадър - Скайфол е и истинска част от филмографията на Мендес.
Ревю → Done!
Оценка → 008 / 10
Very well done!
ОтговорИзтриванеЧудесно ревю - подкрепям с две ръце горното :) И да добавя и моите разсъждения относно творбата:
ОтговорИзтриванеЛично за мен този беше по-добър дори и от Казино Роял, съвкупността от различните елементи тук работеше още по-добре от първия филм с Даниъл Крейг, нито в един момент не ми доскуча, дори и по време на продължителните диалози, където се разкриваше още от същността на Бонд и околните герои.
М на Джуди Денч беше достолепна и изтъкана от онази особена гордост да служиш на кауза, която всички останали се опитват да изкарат загубена. Тук паралелено се разкриваха черти от характерите и на двата героя, като се забелязваше колко силна е връзката между тях - шеф и подчинен, но без излишно раболепие и отчужденост. Хавиер Бардем направи много сполучлива психопатска роля, по-добра от тази на пресметливия ЛеШифр от Казино Роял - имаше нещо перверзно-садистично в начина му на действие, и дори наченки на гей закачки примесени с тиха лудост, под която има океан от омраза и извратени мисли за самоунищожение.
Останалите женски персонажи не допринесоха кой знае колко за цялостното усещане, но пък и не дразнеха с присъствието си, а екшън сцените бяха доста по-добре сглобени и действаха като своеобразен катализатор на развитието на историята, отколкото накъсаните епизоди в QoS.
Бонд показа с размах и достолепие как се празнува една 50 годишнина на екран и това няма как да остане незабелязано - дори и финалните сцени, когато имаше наченки на Home Alone, не ми бяха абсурдни, просто се сблъскаха два свята, новия на технологиите и стария на оцеляването с подръчни средства, едно приятно завръщане в миналото, което напълно се съчетаваше с визуалната част.
Меланхолични и пастелни цветове съпътстваха това пътуване и в комбинация с решителното изражение на Бонд, който искаше последен да сложи края на поредния злодей, който този път беше на ниво поне колкото самия Бонд.
Въпреки продължителността си от близо два часа и половина, филма се държеше със стабилно темпо и редуваше бързите кадри и тези с диалозите в равномерен ритъм, който на мен лично много ми допадна.
Монтажът на отделните сцени, заедно с операторската работа бяха няколко идеи по-добри от QoS, и по този параграф се изравнява с първия филм, а за мен остана хубавото усещане от гледането на качествен филм и това е едно от по-добрите заглавия през тази година.
Може и да е имало някакви недостатъци, но на първо четене не успях да ги забележа, затова и оценката ми е толкова висока.
10/10
Да, беше много гот. :)
ОтговорИзтриванеСцената с душа ми е смислена и Мендесова до степен да си мисля, че там е пипал по сценария. Целият сикуънс е колкото еротична поезия, толкова и почти сексуално насилие, с което жена, свикнала на системно такова, приема тихомълком (след като е изненадана в гръб), за да си вербува спасителя, който пък уж ще я избавя от предишен подобен спасител. При това положение резултатът от спасителната мисия е предизвестен. A fairytale gone bad once and once more. Линията на Северин е от местата, където най-личи Мендес, жалко че е някак изоставена наникъде. Може и да е умишлено, да не се чупи твърде радикално канонът, особено в такива фундаментални елементи като отношенията на 007 с мадамите.
ОтговорИзтриванеИначе филмът е събитие. Чувствам се супер странно, че го казвам за Бонд-продукция. Но е сигурно точно заради бондовските рамки, които хем прескача, хем не бяга твърде далеч от тях с разни преструвки да е нещо, дето не е. Откак съм го гледала съм в едно четирипосочно ох-ах състояние (четвъртата посока е Бардем). :) Саундтрака не можах да го слушам сам по себе си де, но в контекст всичко беше толкова мерено и кроено, че ми се прииска да слушам всички други любими неща на Нюман веднага.
Ами предвид това, което следва, мисля, че я свършиха тая линия съвсем навреме (и доста брутално, по начин, който може да бъде изнесен само от Крейг и да му повярваме). Още веднъж тук личи стремежът към максимална сценарна изчистеност.
ИзтриванеМисля, че под твоя коментар (защото имаме история по тази точка точно :)) е подходящо да спомена нещо, което пропуснах в самото "ревю". Виж как хубаво 2012 показа разликата между страхотния режисьор, който може да направи истински филм от простичка, линейна история, пълна с краен екшън и крайна драма; и един друг режисьор, който *винаги* има нужда от сценарни фойерверки (и бръмчащ Цимер), за да омагьоса блеещата публика. Сега много ми се ще Скайфол, след като очевидно ще задмине TDKR в световния бокс-офис, да вземе да направи това и в САЩ. Тогава ми е интересно дали публиката, която е канонизирала Нолан за светец, ще загрее, че всъщност онзи, другия британец, който преди време им се подигра с живота, войната и политиката, всъщност е по-голям майстор в жанра "интелигентен екшън".
Е, стига, те изобщо не могат да се сравняват, това са просто тотално различни интерпретации на кинотворенето. Дори само emotional impact-а да вземеш, е ясно, че ги делят вселени. А и Мендес е на първо място stage director и ужасно много си личи. Струва ми се, че повече се ядосваш на пълчищата от безкритични поклонници на Нолан, отколкото на него самия. :) Във времена, когато до главобол се рециклират теми и подходи и киното се чуди от кой прашен сандък да измъкне еей толкова малко вдъхновение, фактът, че той има идеи и успява да поддържа високо ниво на оригиналност и wow-ефект, е достатъчен да му направи важно място и в момента, и в историята. Долу-горе подобно дискусионни са били и Орсън Уелс, и Хичкок. Нека да не спорим повече за това. :)
ОтговорИзтриванеОсвен това, Сам трябва поне още един филм в категорията да направи, за да се брои, че е тъй да се каже "по занятие". Защото сега според мен хората го възприемат по-скоро като авантюра. И аз така го възприемам.
Колкото до Северин, съгласна съм, завършекът е правилен, но на цялата линия и липсва екранно време и сценарна плътност (фактология, най-просто казано), които да накарат смисъла, за който говорих по-горе, да върви като тема на филма, а не да изглежда просто като случаен идеен проблясък.
А, аз ги сравнявам преди всичко в контекста на това, че режисьорите на Мементо и Американски прелести правят екшън-касоразбивачи 5 филма по-късно. Никакво съмнение няма, че Мендес контролира героите си в пъти по-грамотно, а пък за emotional impact-а наистина да не отваряме дума изобщо. Обаче като заговорим за жанра ("тъповат екшън за масова консумация") не мен ми са бая важни атмосферните явления. При Нолан идват спорадично и то по доста примитивен начин, докато при Мендес - винаги, и удрят като с парен чук. Тези работи не са свързани с това, че докато Нолан е творил Doodlebug, Мендес е стейджвал Кабаре на Уест Енд. Просто си е вроден усет.
ИзтриванеДо TDKR наистина повече се дразнех от преекспонираното външно отношение. Похвално е, че Нолан успя да вкара в киносалона и да покърти дълбоко същата тълпа, която ходи да гледа Авенджърс и Трансформърс, ама когато таз тълпа вземе да мери и да реже, че, видиш ли, той е новият Кубрик, става малко неприятно. Give credit where credit is due. С TDKR обаче вече се вижда, че доста от камъните са в неговата градина.
За Северин - тук съм раздвоен... Мисля, че повече детайли биха ни лишили от висящите въпроси, които носят доста подходяща призрачност на тоя герой (във филм, и без това пълен с призраци).
Благодаря за ревюто, много е добро. Аз лично имам нужда от поне още два филма с Даниел Крейг, за момента не виждам, кой би се справил по-добре с ролята.
ОтговорИзтриванеАз останах леко разочарован от филма и ако трябва да бъда по-конкретен причината е последната сцена в Шотландия, която развали цялостното ми усещане за филма. Стори ми се доста наивна за качествата на режисьора. Може би е имало смисъл с привикването на Джон Логан. Иначе Роджър Дийкинс ми направи огромно впечатление и вече е сред любимите ми оператори, Томас Нюман отново е на висота(от една седмица си припомням великолепният саундтрак на Ангели в Америка). Нещото, което ми липсваше беше дълбочината във филмите на Мендес, образът на злодея също можеше да бъде доразвит повече.
ОтговорИзтриванеСтранно, колаборацията между Дийкинс, Нюман и Мендес беше най-ефективна в сцените в Шотландия.
ИзтриванеВизирам последната битка, просто не ми се връзва най-важната част от филма да бъде представена като Сам в къщи сцена, лично мнение, а химията между тримата си личеше във всяка сцена.
ОтговорИзтриванеоще ли мислиш, че нещо във Flight е по-силно от която и да е минута на Skyfall?
ОтговорИзтриванеuf
Почти сигурно е, че въпросната катастрофа (примерно) ще е по-силна от момента, в който Крейг стъпва на главата на комодския варан (примерно). Също така, почти сигурно е, че Flight ще е дълбоко в задника, но какво да правим...
Изтриванене е, извинявай
ОтговорИзтриванефилма като цяло е такъв Hallmark, че Земекис по-добре да се върне към 3д-то
впрочем, Flight би трябвало да ти е точно толко досаден колкото и на мен
ОтговорИзтриванекоето значи прекалено досаден за 2 часа + филм
всъщност, моя проблем е с дефининцията "екшън сцена"
ОтговорИзтриванепри земекис акцента не е на зрелищността, а на ДРАМАТА
в топките ми има повече драма, отколкото в това нещо, разбира се
но ти си фен, може и да се подведеш
Въпрос на дефиниции - това, което ми е зрелищно на мен, не е задължително да ти е зрелищно на теб и т.н. Заради това мога да "се подведа", не защото съм фен. Отдавна съм наясно, че Земекис си е изгубил ума. (Или аз съм си намерил някакъв, не знам.)
ИзтриванеМного спойлери нацвъках надолу като писах,
ОтговорИзтриванеТака че, НАЛИЧИЕ НА ТЕЖКИ СПОЙЛЕРИ, ДА НЕ СЕ ЧЕТЕ ОТ ХОРА, КОИТО НЕ СА ГЛЕДАЛИ ФИЛМА.
Първо ще отбележа, че незнайно защо си мислех, че Skyfall, ще продължи историята за Организацията (както QoS направи) свързани с предните два Крейг Бондове, и бях леко, охо, нова сюжетна линия. Стурва ми се, че по този въпрос така си увиснаха нещата, малко без никъв завършек (да разкриха я, Бонд събра нужното инфо (хм)... но дотам).
Преди обаче да се метна на кино да гледам Skyfall, реших да си припомня предните, за по-добра приемственост :D.
Що се отнася до Skyfall още с първия си кадър и приближаващия насреща ми Бонд, разбрах, че това ще е един много красив стилистично филм. Става каквото става, т.е. луд екшън (и други, вероятно по-надолу), с едно наистина здраво и впечетляващо wtf - хилейки се лудо - на сцената с мотора от моста :D. Та в един момент започват началните кредити и аз оставам отново впечетлен, освен стил ме връхлита и проникновението за изящество. Щото такова струи много в песента на Адел и визуалната наслада обливаща ме от екрана. Оттогава проклетията ми се е забила в главата и ме кара да си я пускам от време на време през деня :D. Много подходяща няма какво друга да кажа :P.
Но нека се върна малко назад. Екшъна ок, не е мега впечетляващото зрелище, което, Casino Royale с три от сцените си(уникалността им и УОУ момента спират дъха и дори днес/сега) бе издигнал на няква недостижима и досега висота. При Skyfall нещата са малко по-(може би) невзрачни, по скриптирано очаквани. Например това с багера. От момента в който го виждаме в кадър ни е ясно общо взета как ще се развият нещата, няма го изненадващия момент (като този с мотора на моста малко преди това). Отделно мисля, повечето екшън фенове сме се нагледали на какви ли не разновидности на влакови тематично издевателства (мисля да не изреждам). Разбира се пак опира до вкус, някой може да харесва неимоверно повече тази сцена.
Но за момента на нещо друго ще се задържа. Взех да се питам някои неща, след началото. Защо аджеба, след като в допредишните два (поне) Бонд-ове с Крейг, пича осъществяваше полевите си мисии без жива връзка с щаба, третият започва с лайв чат със шефката, която изисква информация за протичащото действие на всеки две секунди. Кое по специфично го изисква питам, това, че е откраднат супер секретен списък? Хайде де, кога пък в тези филми не е откраднато нещо важно, някога си. Ако не е това тогава кое е? По-късно във филма (в Шанхай), пича не е свързан наживо докато си изпълнява мисията. Хайде в Лондон да кажем е разбираемо (както се случи на края с Q), но действието в Инстанбул, не подсказва за нещо което се е случило внезапно (т.е. има си някаква предистория която е оставена на зрителя да определи в детайли).
Да не говорим, че да си вършиш работата докато някоя лелка ти намила на главата в напрегната ситуация не е най-доброто стечение на обстоятелствата според мен. Извинението, което аз намирам за това е да се вмъкне по-комедиен елемент. Като стана дума, те пък далеч не бяха толкова комедийни (Какво беше това? Фолксваген Бийтъл, мадам, мисля.). В сравнение с Casino-то доста по мижави, и значитело несполучващи (поне при мен).
И накрая завършека на това шеметно преследване с - Take the shot!
Какво опровергава това решение, се замислих по-късно. И какво всъщност постига наистина от гледна точка на резултат (ефикасност от страна на МИ-6). Значи, агент се бори, при това води битка, която на пръв поглед не изглежда да е поела задължително в негативна посока за него. Шефът ти решава, че е по-добре да бъдеш пожертван в името на по-висша кауза. Ок, нямам проблем с това. Обаче проблема е такъв, че изхода от взетото решение изглежда като напълно малоумен от гледна точка на произтеклия резултат. Щеше да е разбираемо, ако изстрела имаше възможността да повали двете цели - с това съм напълно, ок. Но да избереш да пожертваш някого (който се е доказал два филма :D) за един... просто беше глупаво и неоправдано. Няма го/губи се пълното въздействие, което трябва да предизвика това решение.
НАЛИЧИЕ НА ТЕЖКИ СПОЙЛЕРИ, ДА НЕ СЕ ЧЕТЕ ОТ ХОРА, КОИТО НЕ СА ГЛЕДАЛИ ФИЛМА.
ИзтриванеНакратко - почваш да се питаш, е, беше ли нужно (или просто сюжетно оправдано)?
Всъщност, май като съм поел в тази посока, ще продължа.
По-късно научаваме от Ралф Файнс, че тоя списък е откраднат преди три месеца. Ок, три месеца не са малко, ама някои от новопрокараните заигравки със „стария Бонд”, леко поиздишат така. Как ще ме убедят, че три месеца преди това Бонд ще гледа раздразнено и с недоволство щом го прострелят (все едно пчела го е ужилила), а в последствие ще говорят как нещата вече не са същите (нов свят), патлака му е странен, Q му е смешен и др. Ок, ебаси не е минала и една година...
Ами пича който гониха в началото? Значи чак като 007 се завърна, че да им помогне успяват да намерят инфо за него. Епа нали Мънипени беше с Бонд като го гониха, най-малкото го видя как изглежда, wtf?
Иначе това с раната и как му се отразява, беше и е добра сюжетна нишка, може би нямаше да се разочаровам ако я бяха позадълбали. И сега като се замисля, всъщност самия филм се опитва да прокара повече от нужните/необходими за целта на един филм сюжетни разновидности/нишки/пътища („предателство”, възрастта, раната, възкресението, М и миналото й, Силва и неговата agenda, кибер тероризмът, Бонд и загатнатото му минало, препратките към по-старите филми поради годишнината, различните поколения – смяната им, пропускам ли още нещо?). Доста е видно в отварящите кредити. Чудя се дали по-силен акцент и наблягането само върху някои от тях, като други дори да отпаднат, нямаше да спомогне в положително естество.
Няма да крия, мисля си, че имаше момент на развлаченост. Но това може би се дължи на чисто характерна режисьорска черта.
Btw, така и не схванах, (като че ли), как изведнъж Бонд възвърна „точността”? Дълбоко заспалтие му инстинкти се пробудиха в последвалите събития (със Севърин)?
А радио предавателя? Ок, той вече беше активиран (пък и нали всичко беше част от плана на Силва), ама все пак едно претърсване на заложник ала бала, така за по-голяма убедителност :D?
Сигурно няма да ти е приятно да го чуеш, но за съжаление и аз усетих някаква Dark Knight (2008), нотка (по едно време). Все си мисля, че не е чисто първосигналната такава на ниво прилики (щото има такива), но не съм задълбавал та да установя дали корена е по-дълбок.
Тази прочута финална сцена (меле), дето хората все я оприличават на Сам в Къщи (и май в повечето случаи в негативен план), не мога да проумея първо на какво основание го правят? В смисъл, тя си е толкова oldschool екшън ориентирана (доста преди 1990), и само защото се развива в имение/къща, не бива да залъгва никого, даже си мисля, че е малко обидно това сравнение. Верно не беше omg showdown-а, но пък блестеше другаде особено в последствие, и то как само.
Финала, обаче не можа да заиграе по моята емоционалност (щото може би си бях спойлнал преди това). Скоро се замислих, че един - take the shot reversal - би ме боднал повечко, затваряйки един своеобразен цикъл с началото.
Но стига с това. Skyfall е безапелационно най-красиво заснетия Бонд (или поне в последните години). Толкова стил и майсторство все по рядко успявам да открия днешно време. А точно в такъв тип филм - най-малко очаквано, ала за сметка на това последвалото му установяване беше изключително приятно. Сигурно ще пропусна нещо, но - небостъргачите на Шанхай със играта на сенки и неонови отражения - битка в мрака на два фантома загърнали се в булото на неяснотата (въпреки, че не е нещо невиждано, реализацията е смазваща, а мен това ме интересува повече). Няколко всепоглъщащи панорамни сцени към яхтата по път към острова на Силва, по-късно в Шотландия със Астон Мартина (ами шота със страничното огледало „поглъщащо” отраженията), а после с имението обхванато от пламъци и мъгла към степите върху замръзналото езеро и под него :D - вероятно едни от най-чудните кадри, които съм гледал на екран въобще. Сърцето ми се стопля, като се сещам и нямам търпение да ги видях пак.
НАЛИЧИЕ НА ТЕЖКИ СПОЙЛЕРИ, ДА НЕ СЕ ЧЕТЕ ОТ ХОРА, КОИТО НЕ СА ГЛЕДАЛИ ФИЛМА.
ИзтриванеМендес и Дийкенс са великолепни, а ти Силвър-е съвсем вероятно си по-запознат в подробности от мен с тях. Макар, че на Дийкенс редовно преписващ по-голямата вина при колаборациите му с други :P (както с Дървото например, там не бях напълно съгласен, че изцяло на него се дължи крайния резултат).
Бардем да не пропусна (след като в трейлъра си задавах обезпокоен (и явно пророчески) въпросът, къв е тоя с тоя русо-Ляв уклон :D). Чудовищен! Тоя пич така да открадваше (за съжаление твърде недостатъчните) сценa след сценa с негово участие. Имах чувството, че самото му присъствие е всепоглъщащо, изолирайки всички други странични лица. Огромен. И все различен да го... Смея ли да кажа, че вероятно е един от най-добрите актьори на нашето време (каквото и да се разбира под това), смея.
Файнс е стабилен, просто не можах да се удържа да не се усмихна когато го видях във филма и непосредствено вървящата със него класа. ВЕрно ролята не е кой знае какво, но това не му пречи да си блести по негов си начин.
За Севърин си го казал много хубаво. Няма какво да добавя.
Както и аз Албърт Фини, споходи ме същото приятно усещане както със Файнс, може би по-силно дори.
И като цяло всички стари и нови са на завидно ниво.
Музиката я разбираш няколко пъти по-добре от мен така че си мълча.
Айде стига от мен, че не ми тече нещо мисълта въпреки изписаното. В обобщително кратце, Casino Royale ми остава с една единаца пред Skyfall. Много по-стегнат - почти няма слабост, с ясно изразено поставени цели, и наистина вманиачаващо зрелищни екшън сцени. По-забавен и с по-хитроумни и диалози (особено тези с Веспър). И разбира се най-вече Веспър-Бонд вързката. Пренебрегвам тежестта върху чиито плещи е паднала и цялостното подновяване на поредицата.
Оценката е като твоята.
p.s. в кино салона останах с тъжното впечатление, че само аз реагирах на сцената с Астон Мартина и червения бутон :D. А там btw, е вкарано някаква много здраво старовремско намигване със все музиката, начина на заснемане, камерата (вътре в колата) към старите Бонд-ове.
За четящите отдолу нагоре.
НАЛИЧИЕ НА ТЕЖКИ СПОЙЛЕРИ, ДА НЕ СЕ ЧЕТЕ ОТ ХОРА, КОИТО НЕ СА ГЛЕДАЛИ ФИЛМА.
За продължението на историята от CR и QOS - те обявиха отдавна, че нямат намерение да го правят. При този злодей и тази тематика Скайфол няма никаква нужда дори от намек за предните части. На мен Крейг ми е достатъчен като връзка.
ИзтриванеЗа надписите, понеже нищо не споменах в "ревюто" - ами, да, готини са. На първо четене ми се видяха малко от краката за главата, ама човек после като знае какво ще се случва, парчетата си пасват. Дори калейдоскопичните изгъзици могат да минат за приемливи, след като филмът се оказа по-голям поклон към класическите Бондове, отколкото се предполагаше. Естествено, най-якото си остава трансформацията на зъбите на черепа в надгробни камъни, когато перспективата се измества.
За ешкъна - колкото и странно да е, най- ми допада този в QoS. Хората мучат, че бил прекалено бързо монтиран и шейки, обаче това изобщо няма отношение към факта, че е много, МНОГО премислен и подреден. Няма нищо общо нито с Бей, нито с Борн. Напротив, като Спилбърг, пуснат в режим 4х4 е. Примерно NFS-то в тунелите край Леко Комо е монтирано и озвучено като за световно, а пък за гонката в Сиена да не отварям дума.
Нататък, за детайлите в сюжета - ами не мисля, че имаме кой знае какво право да се оплакваме от разни алогичности, тъпотии, несъответствия, и wtf-аници. Филмът според мен си е синтезирал много добре това, от което има нужда (за целите на франчайза и за целите на Мендес) и е точно наясно с това кога и защо е тъп. Примерно TDKR и Прометей не са.
Финалната сцена още не мога да повярвам, че има хора, които я асоциират със Сам вкъщи. Тва е абсурд.
В Дървото нищо не се дължи на Дийкинс. Почти всичко се дължи на Любецки. :)
P.S. Яко беше в Астън Мартина Бонд като каза по едно време на М да млъкне, защото ще я изстреля от колата. :)
Ох, сигурен съм, че е било ясно отдавна, това с историята, но аз не следях как се развиват нещата, и с прясно припомнените два предишни филма, по-скоро очаквах някак такава възможност. Само съм го отбелязал, надявам се не си го отчел като някакво оплакване/негатив. Иначе мисля си Организацията щеше да се намъкне не много трудно в цялото уравнение. Но пък щеше да стане още по-голяма мешавица, така е по-добре.
ИзтриванеИменно и аз имах някакво такова усещане с надписите, една камара преплитания и увъртания и подхвърляния (не само визуални). Това се опитах и да загатна горе, покрай множеството теми в/с които се е оплел и филма. Но е добра, много, много добра.
Btw, подкрепям за трансформацията в надгробните плочи! На мен тя и може би на по-късно гледане (на първо не бях забелязал), това със плаващите подводни пясъци, които докато поглъщат Бонд (и те) се структурират във формата на череп (за съвсем кратък миг) са ми на едно ниво.
Хаха, и аз съм от тия хора, дето мучат заради монтажа и камерата (виж, да го сравнявам със Бей или Борн, не). Съгласен съм (след второто гледане), че има подредба и премисленост, дори сами по себе си някои от множеството забързани шотове са много красиви в добавка. Само че, тая скорост и забързаност, донася на зрителя некомфортно усещане (или поне на мен). Имах нуждата от по няколко малко по-задържащи се на конкретен момент кадри от тия преследвания, за да мога най-малкото да успее да ги проследя, да им се насладя като хората. Предимството им е, че са подходящи за няколко гледания, само че, след като отблъскват първоначално и цялостно, какви ти други гледания? При това тази интензивност се запазва по протежение на целия филм (макар че, мисля си постепенно намаляваща). И всъщност защо въобще решиха да я прокарат (може би отново чисто режисьорска привичка)?
Като стана дума, на мен самата концепция на решението как да продължат историята обвързваща Бонд и това какво му се случи най-вече, не ми допада, но какво да се прави, все трябва човек да се ограничи в 007 рамки.
Но за да се върна на екшъна, при мен най-успешно работят неочакваното, а пък ако е заснето прелестно в стил Мендес, е голям вече Бонус.
Може, признавам си да съм издребнял за някои от сценарните "недъзи" (например в Казино Роял, Бонд проверява видео записи от входа на хотел с надеждата да засече човекът на когото е изпратено съобщение, което да съвпадне със записа времево, нали...). Но други не мога да ги приема (това с изстрела и заигравките с възрастта примерно) губи се силата им.
А и не съм дълбал за други след острова на Силва ;).
Като ги писах, по-скоро се чудех как би ги възприел друг, вижда ли нещо нередно и той или аз съм пропуснал нещо. Не ги отчитам като сериозен недостатък. Така че съм отворен за различни предложения/поглед върху тях.
Rises още не съм го гледал (тази вечер може би). Прометей се опитвам да го забравя, като филма с 2-3-4-те готини сцени, подсилени допълнително благодарение на минималното участие на Грегсън Уйлямс в ost-а.
Хаха, браво на мен, как съм ги объркал (всъщност по-добре, че да стане ясно в каква грешка съм бил). Изчервен и засрамен си скривам главата в земята с това за Дийкенс. Направо задраскай цялото изречение (няма смисъл така) :).
p.s. Дори ми се искаше да не го разкриват :).
Еми на много хора тоя скорострелен екшън в QoS бърка в здравето, ама това си е стилистично решение, което специално в контекста на Бонд филм би могло да работи (и работи). Като изключим претенциозните конски intercuts от гоненицата в Сиена (които ги има и на други места из филма - примерно около Тоска), ако човек си пусне филма на 0.5х ще види, че абсолютно всяка сцена е монтирана когато трябва. Нещо повече - вкарани са някакви милисекундни шотове на физиономиите на гонещите се герои, където по принцип не ги очакваш, но това страшно доближава до екшъна. Нещо още повече - музиката е перфектно насложена с всеки кът, като че монтажистите на филма са работили по всеки пик от спектрограмите на Дейвид Арнолд. Абе въобще, началните 10 минути на QoS са като ZeroPunctuation - същото може да се каже и за два пъти повече време, ама така е по-яко. :)
ИзтриванеБе то си работи, само дето дозите му са 1-2 пъти по-ударни от необходимото за масовия вкус (в случая и аз влизам в това число).
ИзтриванеИначе казваш интересни неща :), примера е убийствен (макар че, от него по-малко ще ти се завие свят, че да се наложи да го пускаш на по-бавна скорост за да се проследят/обхванат детайлите :D)!
Пич ти гледал ли си предишните Бонд филми?Тоя прилича на Нолановите Батман-повърни.Сам Мензес може да е добър режисьор но не се е справил с 007.Тегав,мрачен,сериозен-нищо Бондовско.
ОтговорИзтриванеМалко ми е сложно да комуникирам с подобни, но Скайфол по твърде очевидни причини е много повече Бонд-филм от предните 2 взети заедно. Не, от предните 10 взети заедно.
ИзтриванеФилмът е дост, доста як, на моменти адски красив и забавен. Даже ми се иска да го гледам пак на кино.
ОтговорИзтриванеЛеки спойлери следват:
И като стана дума за Нолън, всъщност за него се сещах неведнъж, докато гледах филма - като се почне със сцената в Макао, която мязаше на тази от в къщата на азиатеца от "Генезис", после с Бардем, който, както се спомена, лъхаше на Джокера, а островът му напомняше на някоя от пустеешите локации в съзнанието на Коб, самият Бонд пък носеше някаква Брус Уейн осанка - сирак, след смъртта на родителите си пухнал се в някакво подземие да дири прилепи например, живял в някакво британско имение(макар и по-скромно) с полу-Алфретов, полу-Дядо-Коледов шотландски иконом. Но може само на мен ми идват тези.
И като стана дума за асоциации - не можах да не се сетя за "Апокалипсис сега", когато Бардем се появи с хеликоптера, и после в тоя "огнен ад", както го наричаш, за "Jarhead" - доста ме изкефиха тези евентуални референции.
Може би не ме изкефи леко про-британския момент - даже имаше вееши се британски флагове накрая, но това е бял кахър. А музиката я оценявам напълно(сцените в Шанхай и Макао точно заради нея са толкова яки) в момента като си слушам саундтрака отделно. Adrenaline FTW!
Развяващи се британски знамена във филм за Бонд (особено такъв) стоят доста по-удачно от развяващи се окъсани американски знамена във филм за Батман.
Изтриване