29 октомври 2012 г.

38 Наръчник на залупената кифла


Скъпа залупена кифло,

Знам, че ти си някъде там. И че не си сама, кифло. Виждал съм те, кифло, по телевизията и в youtube, засичал съм те във facebook и skype, влизал съм в блога ти, чел съм твои статии, дори твои книги... Мисля, че дори съм те виждал да участваш в "Риск печели, риск губи", кифло.

Обръщам се към теб, кифло, с цялото уважение, на което съм способен. За съжаление, кифло, двамата с теб споделяме един и същ свят. И се случва, кифло, да има интеракция помежду ни. Защото ти си навсякъде, шибана кифло. Понякога човек не може да си вземе въздух от кифленската ти същност. Най-често ти си просто рандъм кифла, която може да бъде подмината с насмешка. Но понякога си натрапваща се, влиятелна Кифла, с голямо К отпред (а защо не и отзад?).

И когато, кифло, потокът на мисълта ти (дали е мисъл това?) стане... вдъхновен, като спукана тръба от градската канализация, на мен ми се ще да запуша уши, нос и гърло. Всяка комуникация - да, дори с теб, кифло - изисква поддържане на някаква интелектуална хигиена. Иначе, кифло, тези устни, през които изтича скудоумието ти, се превръщат в срамни, а ти самата, кифло, се превръщаш в п... Стига ти толкова, кифло.

Тук ще бъда кратък, кифло, но в изложението отдолу - дълъг. Да ти е сладко, кифло.

А сега, последвай случайния електричен импулс на самотния си неврон и натисни прочети още, кифло.
________________________________________________

За нуждите на този наръчник се налага разширяването на понятието "кифла" от такава, която струва 90 ст.; през такава, която има 4 кубика силикон в устните; до тази кифла, която взема 10000 лева хонорар на участие. Защото, съгласете се, има кифли с пълнеж от шоколад, но най-неприятни са кифлите с глави, изпразнени от съдържание. Сиреч, "кифлата" не е само външен вид и позиране пред огледалото с нацупени устни. "Кифлата" е начин на живот.

Всеки човек е изпитвал фрустрация, когато е опитвал да убеди кифла от най-кифленския вид в някаква теза. Това, което получава като отговор на аргументацията си е порой от онова нещо, което в английския език наричат logical fallacy. На български, доколкото ми е известно няма стандартен общоприет термин, който да съдържа цялото богатство на това словосъчетание. Тъй като думата "софизъм" е натоварена с изменчивост в исторически план (а и, съгласете се, малко е странно да наречеш една проста кифла - софист), по-долу ще използвам на случаен принцип или английското fallacy, или по-тромавите логическо недоразумение/противоречие/заблуда/грешка...

Поне доколкото ми е известно, в българското интернет пространство не съществува място, където може да бъде намерена систематизирана и обяснена цялата гама логически противоречния, които кифлите употребяват по време на спор. Какво да говорим пък за обяснение, което подлежи на разбиране от страна на самите кифли. Този Наръчник на залупената кифла има за цел да запълни тази празнина, и да бъде от полза, както на нея самата (оптимистично, no?), така и на разумния, но тотално изтрещял от насрещния поток алогичност човек, който просто иска да сложи име на това, с което се сблъсква.

Естествено, всичко, което следва не е откриване на топлата вода и информацията може да бъде намерена онлайн без проблем, но тук тя е смелена за нуждите на средностатистическия читател (и освен това, съм се постарал примерите да са актуални за тематиката на този блог). Репликите на кифлата в изложението са зачервени, а гласът на разума, където го има - посинен. И така, приятно четене (и разконспириране на хорската неадекватност).

ВЪВЕДЕНИЕ

Противоречията в аргументацията се делят най-общо на два типа: формални и неформални. Разпознават се по това дали недоразумението (в смисъл не на неразбирателство, а на недоразумение) се състои в брутално нарушаване на логическите закони (formal fallacy) или се крие в самото съдържание на аргумента, без да е необходимо да е логически невярно твърдение (informal fallacy). Ще започна с втория тип, защото са по-разнообразни и някак по-забавни за анализ и интерпретация.

I. НЕФОРМАЛНИ ГРЕШКИ В АРГУМЕНТАЦИЯТА

I. 1. ПРАЩАНЕ ЗА ЗЕЛЕН ХАЙВЕР / Red Herring / Ignoratio Elenchi

Това е клас от няколко двайсетина неформални грешки, при които предпоставките са логически несвързани със заключенията. Аргументацията, която се дава в случая може и да е валидна логически, но е несъществена за съответния проблем и не го адресира. Следват подвидовете:

I. 1.1. Чучело / Straw Man

Накратко:
Кифлата изкривява тезата на опонента си и я заменя с друга, подобна, но не еквивалентна, срещу която може да намери валидни аргументи. Опровергавайки изкривената теза, кифлата се заблуждава, че е опровергала събеседника си. Името на тази грешка идва от директната аналогия със създаване на чучело на опонента, атакуване и побеждаване на чучелото, с идеята, че по този начин се атакува и бива победен самия опонент.

Пример 1:
Кифла: В началното училище трябва да се въведе вероучение.
Разумен човек: Вероучение в начален курс не бива да се въвежда, защото това потенциално би индуцирало в главите на децата устойчиви идеи, които да противоречат на тези в по-нататъшния курс на обучение.
Кифла: Нима искаш децата ни да се превърнат в серийни убийци и проститутки?

Обяснение: Кифлата би адресирала адекватно аргумента в синьо, ако беше наблегнала на това, че вероучението трябва да се поднася от светски отговорни лица (например, учители по философия, а не свещеници), които ясно да указват, че разглежданите идеи трябва да се възприемат като идеите от приказките. Разбира се, кифлите в този случай не са чак толкова загрижени дали децата ще станат по-добри и по-толерантни едно към друго; за тях оъ по-голям интерес е тяхната религия да бъде насадена в главите им. Скоба: това, че в училище все още не се "учи" вероучение, е следствие единствено на факта, че кифлите са различни по вид, и всяка дърпа чергата към себе си. Затварям скобата.

Пример 2:
Еволюцията има за цел да обясни как от по-прости организми (примерно едноклетъчни) са се получили по-сложни животни (примерно бозайници). 
Вторият принцип на термодинамиката обаче казва, че всяка система се стреми от ред към хаос, следователно теорията на еволюцията не е вярна.

Обяснение:
Кифлата в случая има погрешна представа не толкова за същността на теорията на еволюцията, колкото за това какво гласи вторият принцип на термодинамиката. Той се формулира най-често така "Не е възможен трансфер на енергия от по-студено към по-топло тяло" (т.е. когато допрете две тела, винаги по-топлото ще започне да се изстудява, а по-студеното да се затопля; никога не може по-топлото да стане още по-топло, а студеното - още по-студено). Проблемът е, че има и еквивалентна формулировка: "Ентропията на всяка затворена система с течение на времето не може да се намали." И доколкото ентропията на една система често може да се асоциира с хаос, креационистично настроените кифли отсъждат, че една система, оставена без външна намеса, винаги би се стремяла към хаос. Следователно има нужда от външна намеса, a.k.a. Бог, който да сътвори ред от хаоса. Това, което кифлите игнорират е, че вторият закон на термодинамиката е валиден за затворена система, т.е. за такава, която е изолирана от външни въздействия. Една форма на живот обаче не е изолирана система. Напротив, външното въздействие от средата е задължително, за да може живата система да се измени и да стане повече или по-малко приспособима от тази, която не е подложена на същото изменение. (На въпросните кифли силно препоръчвам новите Muse). Почти всички аргументи срещу еволюцията ("защо днес съществуват и маймуни и хора, след като хората са произлезли от маймуните?", "еволюцията казва, че хората са възникнали като чиста случайност", "еволюцията е погрешна защото риба не може да се превърне в птица" и пр.) са от типа "чучело".

I. 1.2. "Срещу човека" / Ad Hominem

Този тип аргументи са невалидни, защото атакуват не позицията, а самия човек, който я изказва - оттук и името. Спецификите ги разделят на различни под-типове:
  • Ad hominem, насочен конкретно срещу личността (ad personam), например: "Откъде накъде ще заявяваш, че Бог не съществува? Та ти дори не си завършил училище?" Друг пример: "На атеистите не може да се вярва за нищо, защото са мръсни лъжливи копелета".
  • Обстоятелствен ad hominem (circumstantiae), когато атаката не е насочена непосредствено към човека, а е свързана с обстоятелства около него. Например: "Той има магазин за авточасти, естествено, че няма да подкрепи кмет, който оправя дупките по улиците."
  • Ad feminam е ad hominem, който инвалидизира позицията на жена по неприемлив начин, например: "Майка ми ме кара да стоя вкъщи и да пиша домашни, защото пак е изпаднала в цикъл."
  • Позоваване на лицемерие (appeal to hypocrisy / tu quoque) идва, когато аргументацията на човек се инвалидизира от страна на кифлата, само защото действията му са неконсистентни с тази му позиция. Например: "Ти твърдиш, че пушенето е вредно за здравето, но самият ти си пушач!" Това, че пушенето е вредно е медицински доказан факт, независимо дали изказващият твърдението е пушач или не (може, например, това да е баща-пушач, който има психологически проблеми да спре с пушенето, но иска да предпази детето си). От подобен тип е и традиционното обвинение към атеистите: "Ти отричаш религиите, но самият атеизъм е религия."
  • Директна обида (name-calling) пък е крайната версия на ad hominem, когато кифлата не предлага нищо повече в аргументацията си. Например на съждението "Хомосексуалните трябва да имат същите права като хетеросексуалните", тя отговаря с "Шибан педераст!"

I. 1.3. Отравяне на кладенеца / Poisoning the well 

Това е предварително съобщаване на компрометираща или манипулативна информация с цел деноминация на отсрещната страна, или насочването й към определен желан отговор. Като частен случай на ad hominem, отравянето на кладенеца може да бъде под формата на персонална атака ("Само пълен невежа може да твърди, че генномодифицираните продукти не са вредни за здравето") или обстоятелствено ("Не мисля, че човек, който си губи времето с Декстър има право да се произнася за качествата на Boardwalk Empire"). Отравянето на кладенеца може да се случи и по адрес на трети човек ("Сега ще те запозная с гаджето на най-добрата ми приятелка, но имай предвид, че е голям коцкар"). Или пък да бъде от манипулативен тип (кифлата първо казва "Смятам да си купя тази прекрасна блузка", и чак след това те пита какво мислиш за нея).

I. 1.4. Позоваване на емоции / Appeal to emotions

Тук аргументът на кифлата е базиран на несъществени емоционални състояния:
  • Позоваване на страх (appeal to fear / argumentum ad metum) е много широко използвано fallacy, особено за посяване на пропагандни идеи. Предпочитането на една позиция пред друга се извършва единствено на базата на това, че втората е плашеща. Например: "Ако не повярваш в Бог, ще гориш в ада!"
  • Позоваване на подигравка (appeal to ridicule) могат да си позволят само малко по-цинично настроените кифли, които имат зачатък на чувство за хумор. Прилагайки този метод, те изкривяват тезата на опонента си до безумни пропорции и подлагат резултата на подигравка. Например: "Шимпанзетата и хората имат общ прародител? Това е най-абсурдното нещо, което съм чувал и може да бъде изказано само от човек, който има общ прародител с шараните."
  • Позоваване на ласкателство (appeal to flattery или apple polishing), например: "Умен човек като теб със сигурност не може да смята, че толкова сложен свят като нашия може да възникне случайно." Тук кифлата опитва да постави опонента си в шах подобно на poisoning the well (I. 1.3.) - сега, ако той не се съгласи с нейната позиция, излиза че е глупав. (Правилният отговор в случая е брутален ad hominem (I 1.2.) с щипка appeal to ridicule за цвят, който на практика се превръща в appeal to belittlement: "LOL, само тъпа кифла може толкова елементарно да се опитва да ми прилага wheel greasing.")
  • Позоваване на жал (appeal to pity / argumentum ad misericordiam), например: "Готвих се много сериозно за този изпит, а вие ме скъсахте... Сигурно сте допуснали грешка при оценяването... Ако ме скъсате, ще съсипете живота ми." Същото fallacy се случва, когато някой професор пише тройка "по милост" примерно на бременна студентка.
  • Позоваване на злоба (appeal to spite / argumentum ad odium), например: "Дай го на мен! Онези не го заслужават!" Или: "Писна ми да слушам по новините как холивудски звезди осиновяват гладни африканчета. Оставете на всеки да се случва каквото му е писано!" Към този тип може да се причисли и fallacy, много подобно на poisoning the well (I. 1.3.) когато обаче компрометиращото съждение не се изсипва предварително. Примерно: Кифла 1 - "Мисля да гласувам за песента на Ивана на тазгодишните музикални награди на чичо Митко, страхотна е." Кифла 2 - "Нима не си спомняш, че Ивана клюкарстваше по твой адрес с Глория зад гърба ти?" Кифла 1 - "Права си, песента на Ивана е доста тъпа, няма да гласувам за нея."
  • Позоваване на завист (appeal to envy / argumentum ad invidia) е опит за оборване на позиция, в който ключово значение има завистта към острещната страна; или обяснението на определена позиция на отсрещната страна със завист. Пример за първото е: "Естествено, че духовното бива измествано за сметка на атеистичната бездушност - правителствата наливат пари в огромни научни проекти, а оставят епархиите на ръба на оцеляването." (Това също е и appeal to poverty/wealth - I. 1.18.-19.). Във връзка с последното fallacy (I. 1.26.) - appeal to self deprecation, мога да получа следното обвинение "Оф, тоя завижда, че блогът ми има минимум 2000 хита на ден и е тръгнал да роптае." Което е класически кифладжийски appeal to envy, първо - защото аргументацията ми е независима от това дали изпитвам чувство на завист; и второ - защото очевидно всеки, който има блог завижда в някаква степен на друг - по-популярен блог.
  • Wishful thinking е приемането на съждение за истинно (или неистинно) само заради желанието на изказващия го то да бъде такова. Всички глупости от рода "Живот след смъртта трябва да съществува, защото искам да живея вечно" спадат към тази категория. Тук отварям също една скоба, че всеки анализ на произведение на изкуството, който говори за author's intent, без анализиращият реално да има сведения за това, се превръща в wishful thinking. На този блог има поне десетина публикации, които строго погледнато могат да се класифицират така. Извинения за което.

I. 1.5. Прибягване до сила / Appeal to force / Argumentum ad baculum

Тук коментарът е излишен:
Добро и послушно дете: Мамо, пресолила си супата, а солта е вредна за здравето.
Кифла: Изяж си веднага супата, иначе ще те ошамаря.
(Това, разбира се, ако кифлата наистина е пресолила супата, но при такова отношение към детето си, количеството сол би било най-дребният проблем на манджата.)

I. 1.6. Позоваване на последствия / Appeal to consequences / Argumentum ad consequentiam

Кифлата обявява едно съждение за истинно или неистинно в зависимост от това дали води до желани или нежелани последици.

Пример: Еволюцията предполага себичност, агресивност и вътревидови конфликти, които са нещо лошо. Следователно еволюционната теория трябва да бъде отхвърлена.
(Ако следваме същата захлупена логика, трябва да отречем раждането на деца, защото това води до незибежно страдание и смърт.)

Добре познатото wishful thinking (I. 1.4.) също може да се разглежда като позоваване на последствия, които лично засягат кифлата ("Бог обещава, че душата ти ще отиде в Рая, ако го приемеш. Не искаш ли да идеш в Рая?"). Същото се отнася и до заплахата със силови действия (I. 1.5.).

I. 1.7. Позоваване на произход / Genetic fallacy

Това е клас от логически нередности, които най-общо съдят за дадена идея не по същество, а по произхода й. Тук понякога се класифицират и някои по-специфични ad hominem (I. 1.2.). Пример, който показва абсурдността на това fallacy в най-чист вид е следният: "Химията произлиза от алхимията, която има мистични и ненаучни цели и предпоставки. Следователно химията не може да се разглежда като наука." Колкото и очевидно погрешно да изглежда това, позоваването на произход се среща много често: "Аз съм израстнал с вярата в Господ - майка ми и баща ми са ме научили на това. Следователно не Го подлагам на съмнение." Някои от следващите грешки също могат да се класифицират като специфични позовавания на произход.

I. 1.8. Позоваване на мотив / Appeal to motive

Отношение към дадено твърдение се базира изцяло на предполагаема мотивация зад него. Например: "Учените постоянно мрънкат за глобалното затопляне, само защото искат финансиране за проектите си." Класическо пращане за зелен хайвер. От същия вид е твърдението на религиозните срещу атеистите: "Вие отричате религията, защото сте изкушени от греховете." (Има се предвид, че религията, видиш ли, е пречка за атеистите да изневеряват на жените си, да си бият чекии, да практикуват секс с хора от същия пол и т.н. и т.н. А на тях много им се иска да правят тези неща... [ad hominem] Морони! [/ad hominem])

I. 1.9. Позоваване на равенство / Appeal to equality

Аргумент в полза или против дадена теза се търси на база равнопоставеност. Типичен пример е наболелият напоследък въпрос за референдума по повод АЕЦ Белене. Мотивацията, че подобна стратегическа за страната стъпка трябва да се реши на база мнението на всеки гражданин на България е абсурдна. Това е експертен въпрос, а баба Гина от Горно Нанадолнище не е експерт нито по ядрена енергетика, нито по икономика, следователно тя няма право на глас в случая. Въобще, когато чуете самотно "И аз имам право на мнение!", най-вероятно става дума за позоваване на равенство.

I. 1.10. Позоваване на популярност / Bandwagon fallacy / Аrgumentum ad populum

Накратко:  Една идея се приема за истинна или неистинна на базата на това колко е популярна или непопулярна.

Пример 1: 9 от 10 човека в САЩ вярва в Господ. Следователно Господ съществува.
Пример 2: Повечето мъже на твоята възраст вече са женени. Какво чакаш още?
Пример 3: Хайде да ходим да обядваме в МакДоналдс - нищо няма да ти стане, всички го правят.
Пример 4: Никоя от приятелките ми не ходи на театър, да не съм луда да тръгна да гледам Мариус Куркински...

Както се вижда - един от най-често срещаните логически абсурди.

I. 1.11. Неправилна асоциация / Guilt or honor by association

(А)логическата конструкция е от вида: X е Y, X е Z, следователно Y е Z. Следователно, ама друг път... Пример: "Сталин е бил атеист. Сталин е бил жесток диктатор. Следователно атеизмът води до насилие." Абсурдността на съждения от рода се вижда веднага, ако Сталин се замени на Хитлер, а "атеизъм" - на "вегетарианство". Или още по-добре: "Хитлер и Сталин са имали мустаци, следователно всеки мъж с мустаци е потенциален психопат." Оттук идва и името на fallacy-то - guilt by association (асоциирана вина) или bad company.

В положителната си форма (honor by association) се среща, когато човек или група се опитва да трупа активи заради това, че се асоциира към група или с човек, реално носител на тези активи. "Ти знаеш ли, че мой съученик спечели световната олимпиада по математика?" Е, и? Ако това се дава като любопитна информация - добре. Но във всеки друг случай е association fallacy. Дори простото "Гордея се, че съм българин" е такова. Това, че си българин е резултат от случайност - горе-долу със същата вероятност можеше да си таджикистанец. Да се гордееш с това, че си българин, обективно погледнато е като да се гордееш, че имаш кестенява коса.

I. 1.12. Позоваване на авторитет / Appeal to authorty / Argumentum ad verecundiam

Съждение неправилно се приема или отхвърля единствено на базата на това, че към него има отношение някакъв авторитет. Естествено, хората постоянно разчитат на експертно мнение - ходене на лекар, до адвокат, в автосервиз... Съвсем нормално да си биеш инсулин, защото докторът ти е казал, че имаш диабет. Позоваването на авторитет обаче може да е неправилно в няколко случая:
  • Когато позоваването на авторитет е ненужно. Например: "В Библията (Крале 7:23) е показано, че числото пи е приблизително 3,14, следователно Библията е незаменим източник на познание във всички области." Не, това, че числото пи е 3,14 с точност до втория знак след десетичната запетая, е математически факт и позоваването на Библията е несъществено.
  • Когато позоваването на авторитет е невъзможно. Такива са всички книги от рода "психология за масова употреба", които с големи букви се рекламират с "От експерта в областта...", при положение, че в тази област не съществува консенсусна експертна позиция.
  • Когато авторитетът, който се извиква на помощ е авторитет в съвсем различна област, от тази, която е под въпрос. Например: "Макс Планк е един от най-именитите физици на всички времена и е бил дълбоко религиозен християнин. Това показва, че християнството е правилният възглед за света." Не, Макс Планк е бил авторитет по квантова физика в зачатъчно състояние, а не по философия и теология. Неговата религия не е следствие от приноса му в областта му на компетентност, за да се прави подобен аргумент.
  • Когато има опасност от конфликт на интереси - авторитетът поддържа определена теза, защото има интерес от това. Например учен, който "доказва" полезността на определена субстанция в борбата срещу някакво заболяване, впоследствие се оказва, че работи за фармацевтична фирма, която смята да произвежда лекарствена форма на тази субстанция.
  • Когато въпросният авторитет, поставен до колегите си в същата област, е абсолютно малцинство по определен въпрос от сферата му на компетенция. Креационистите много обичат да изкопават някой напълно неизвестен (и вероятно изкукал, с извинение за току-що направеното psychogenetic fallacy, I. 1.23.) професор по биология от университета на Чикънтаун, Мисури, който авторитетно ще ви обясни как еволюционната теория е "само теория". Нещо, с което 99,999% от колегите му не са съгласни.
I. 1.13. Позоваване на знаменитост / Appeal to celebrity

Това е форма на позоваване на авторитет, но в случая авторитетът е холивудска звезда или спортист, или някой друг, на който са му платили за да ви изрекламира определен продукт. "Яяя, Бонд щрака на най-новата Xperia, сигурно е жестока!" или пък "Брад Пит пие Хайнекен, под режисурата на Дейвид Финчър - това просто трябва да е най-добрата бира на света!". Не, Бонд си цъка на Вайото, защото Кълъмбия прави филма, а Брад Пит е гушнал солидна кифла, за да ви остави с илюзията, че Хайнекен Е Бирата.

I. 1.14. Позоваване на нововъведение / Appeal to novelty / Argumentum ad novitatem

Когато видите етикет на някой продукт "Ново!", това е appeal to novelty в най-проста форма. Това, че нещо е ново не значи, че то е по-качествено. Обикновено хората на автомат възприемат "ново" като "подобрено", без това непременно да е вярно (при технологичните продукти това често е така - една нова графична карта най-вероятно ще бъде по-бърза от старата; но може и да гърми по-често...). Също позоваване на нововъведение е общо съждение от рода "Реорганизирахме системата на здравеопазването", каквото може да се срещне в отчетите на всяко правителство. Реорганизирането само по себе си не влече по дефиниция подобрение на системата. Важното е как е реорганизирана.

I. 1.15. Позоваване на традиция / Appeal to tradition or age / Argumentum ad antiquitam

Това пък е обратното на I. 1.14. Конструкции от типа: "хората винаги са правили X, следователно X е правилно", са fallacies от този род. Напримр: "Нима хората биха вярвали в Бог цели хилядолетия, ако Бог не съществуваше?" Връщайки се към света на бизнеса пък - в тази категория попадат всички реклами, които разчитат на "направено по традиционна рецепта" и подобни. Фактът, че Каменица се произвежда от 1883 година, не говори нищо обективно на качествата на бирата.

I. 1.16. Позоваване на естественост / Appeal to nature

Накратко: X е естествено (натурално), следователно Х е правилно / Х е противоестествено, следователно Х е неправилно.

Хората, които смятат, че "жените не трябва да взимат контрацептиви, защото това е противоестествено" трябва да се замислят дали цялата медицина в същността си не е противоестествена. Правенето на аорто-коронарен байпас също е противоестествено, но никой не реве, когато то спасява живот, нали? Позоваване на естественост са и опитите за легална забрана на абортите (зад които, естествено, стоят съвсем различни интереси). Пример в другата посока (нещо е естествено, следователно е препоръчително) е целият "медицински" жанр хомеопатия.

I. 1.17.  Позоваване на постижение / Appeal to accomplishment

Тук примерите говорят достатъчно добре: "Как смееш да критикуваш The Dark Knight Rises? Ти колко филма си направил досега?". Или пък "Когато издадеш албум, тогава ще приема насериозно мнението ти по отношение на музиката". Или пък "Фон Деникен е издал десетки книги досега. Теориите му няма как да са безпочвени."

I. 1.18. Позоваване на бедност / Appeal to poverty / Аrgumentum ad Lazarum

Този аргумент е приемане на определена позиция единствено заради това, че изказващият я е беден. Типичен пример е "Монасите са се обрекли на материални лишения, следователно те са източник на дълбока мъдрост". (Отделен е въпросът за свещеническите лимузини.)

I. 1.19. Позоваване на богатство / Appeal to wealth / Argumentum ad crumenam

Това пък е противоположността на I. 1.18. "Баща й работи като управител на банка, сигурно е някаква разглезена лигла."

I. 1.20.  Позоваване на мълчание / Appeal to silence / Аrgumentum ex silentio

Удобна, но неправилна интерпретация на мълчанието на опонента:
Надежда: Дека са ми пръстените?!?
(Вяра мълчи и гледа в земята.)
Надежда: Знаех си, че ти си ги загубила!!!

I. 1.21. Chronological snobbery

Това пък е любимото fallacy на атакуващите религиозните системи - когато едно твърдение се отрича единствено на базата на това, че по времето, по което то е било въведено, хората са приемали за утвърдени и неща, които съвремието отрича. Например: "Библията е писана от неуки, миризливи, жестоки (и като цяло със съмнителна ценностна система) хора от Желязната епоха. Следователно Бог не съществува". Първата част на твърдението определено е исторически факт, но посочената връзка е неправилна.

I. 1.22. Осъдителен език / Judgmental language

Използване на обиден, осъдителен тон, който има за цел да деноминира аргументацията на отсрещната страна, без да я адресира директно (подобно на ad hominem): "В Библията е казано, че Бог е създал жената от реброто на Адам. На кого ще повярвате - на Словото Господне, или на кудкудякането на тази феминистка?"

I. 1.23. Psychogenetic fallacy

Тази грешка се допуска, когато някакъв аргумент се инвалидизира заради асоциация с психологическо състояние. Това може да е нещо толкова просто като "Той идва на работа в 6 и половина сутринта, за да се хареса на шефа." В случая кифлата "разпознава" психологическата предпоставка за дадено действие и обяснява това действие изцяло като нейно следствие (без да допуска, че въпросният човек може, например, да се е договорил с шефа си за гъвкаво работно време, за да може да забира децата си от детската градина в 4 часа следобяд).

Подобно fallacy e и "Не общувай с него, той е шизофреник.", което предполага, че един човек с психични проблеми не може да бъде добър събеседник. Съвсем друго щеше да бъде "Не общувай с него, защото той има тежка форма на органична дислалия [и това го натоварва физически и психически]." Вариант на psychogenetic fallacy, но в обратна посока, е словосъчетанието "луд учен", което предполага, че за да роди една гениална идея, човек трябва да е с някакви акцентуации на психиката (или поне да ходи рошав и изплезен).

I. 1.24. Свеждане до абсурд / Reductio ad absurdum

Това е техника, при която дадено твърдение се отхвърля или се приема за истинно на базата на приемането или отхвърлянето (съответно) на абсурдни негови следствия. Например: "Ти твърдиш, че НЛО не съществува, защото не си виждал такива. Обаче ти не си виждал и електрони, но ето, че не отричаш съществуването им." От този сорт са и про-креационистичните твърдения, че "ако теорията за еволюцията беше валидна, ние непрекъснато щяхме да виждаме как риби се превръщат в гущери, гущери в птици, а маймуни - в хора". Свеждането до абсурд има пряка връзка със straw man, защото почти винаги съдържа игнориране (в първия случай) или зкривяване (във втория) на факти и тези.

I. 1.25. Два пъти погрешно е правилно / Two wrongs make a right

Случва се, когато за защита на определено неправилно действие, се извиква като аргумент друго неправилно действие. Типичен пример:
Защо крадеш пари от касата?
Голяма работа, шефът на магазина не си плаща данъците. 
Това fallacy може да се илюстрира с Робин Худ, който си купува нов iPod Touch, за да слуша Two Steps From Hell на него под някое шеруудско дърво, вместо да раздава откраднатото обратно на хората, от които лошите са го откраднали.

I. 1.26. Позоваване на самоирония / Appeal to self deprecation

И нека да завърша с едно разкошно fallacy, което по някаква причина е недокументирано, може би защото е borderline defense mechanism и вече отива към друга област на компетенция. То може да се категоризира и като специфичен тип poisoning the well, когато обектът на отравянето е самият автор на съждението и когато "отравянето" е в кавички. Всяко изказване на кифлата от рода "Оф, колко съм тъпа!" всъщност не е признание в тъпота, а опит да се омекотят евентуални удари на отсрещната страна по тъпотията на кифлата. Признат грях - половин грях, дето се вика. Последен пример е cinemascrotum с "disclaimer"-а в началото на анализа си за Вип Брадър 2012: "Смятам, че вече съм достигнал каменистото дъно, след като пиша за предаване, което никой интелигентен индивид не следи. Освен социални отрепки като мен, разбира се." (подобен се съдържа под една или друга форма в 90% от ревютата му). Разбира се, последното нещо, което скротумът смята за себе си е, че е социална отрепка или тъпак. Но сега едва ли ще се намери и някой, който да се напъне да му каже, примерно, че има тенденция да употребява сложни  думи, без да осъзнава значението им. Безсмислено е, защото той се е имунизирал срещу подобни атаки ("аз съм тъп, следователно това ми е позволено", като в същото време "аз съм тъп, но не чак толкова, че да не го осъзнавам"). Правилният подход към кифли, които прекалено много разчитат на appeal to self deprecation, е съгласието с позицията им, но съблечена от кавичките - да, пич, щом си повдигнал тая тема, ти наистина си тъп и социална отрепка в собствен сос, но не защото си се самоосъзнал за такъв, а защото първото може да бъде показано с  произволни тъпизми из текстовете, които трудно могат да бъдат оправдани като нарочни носители на... хумор [последен пример - "циклофренията на Фънки", wtf? (подозирам, че източникът на този абсурд е нещо, прочетено по повод сина на Данаилов, който наистина има поведение, попадащо донякъде в критериите за маниакално-депресивна психоза)]; а второто следва от математическия факт, че в часовете след пускането на статията авторът й е рефрешвал сайта си средно по три пъти и половина на минута (изключвайки паузата за обяд).
  
________________________________________________

Това са различните видове пращане за зелен хайвер. Следващия път - останалите неформални логически грешки.

До скоро, кифли!

38 коментара:

  1. Йей, доста силна статия. Аз навремето бях писал, за политическите logical fallacies, но беше доста по-скромен списък. Semi-related, един интересен сайт: http://yourlogicalfallacyis.com/

    ОтговорИзтриване
  2. Хаха, много добро - никога не съм се опитвал да класифицирам горните, макар че сигурно би ми помагало в разни спорове, но са много готини за четене, особено като са разписани добре :)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Трип, за следващата част май ще трябва да помагаш, че там идват езиковите алабалогии и не знам как ще се оправям. :) Въобще, основните причини, поради които написах и пуснах всичко това са: 1) че е много итнересна област, а хората рядко си дават сметка за тези неща, или поне не мислят за тях от такъв ъгъл; 2) че е много разхвърляна по отношение на таксономията (сгънах се на 8 докато реша как и дали трябва групиране, защото в общи линии - колкото източници, толкова и класификации). От полза ще е, ако се намеси някой, който се е занимавал по-професионално с въпроса и стане дскусия по подредбата, или пък даде по-подходящи примери. Въобще, този пост (и евентуално следващите) вероятно ще бъдат постоянно ъпдействани. И последната причина е, че във връзка с едно от нещата, които планирах да пусна тук, сметнах, че няма да е лоша идея да имам систематизирани fallacy-тата на едно място (за по-удобен reference).

      Изтриване
    2. Казвай от какво имаш нужда и ще видим мога ли да помогна :)

      Изтриване
  3. Скоба: това, че в училище все още не се "учи" вероучение, е следствие единствено на факта, че кифлите са различни по вид, и всяка дърпа чергата към себе си. Затварям скобата.
    - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -

    В грешка си приятелю. Да няма вероучение в училищата дължим на факта, че БПЦ е една разпиляна, алчна, корумпирана и зависима структура. Тя може да иска, да има вероучение, но съм сигурен, че не знае как, а освен това и не може да го реализира. И тъй като съзнава своята организационна и мотивираща безпомощност, тя е в удобната позиция на нравоучител - Ние ви показваме правия път, но вие грешници не желаете, за това Ние ще подемаме темата... от време на време, че да не вземе случайно да ви хрумне, наистина да въведете вероучение и тогава ще се хванем за палците защото- кой поп ще преподава след като няма келепир? Това значи пропуснато кръщене, освещаване на офис, погребение, гонене на дявола и прочие екстри по ценоразписа на БПЦ.
    За разлика от нашия учител прогонил търговците от храма, трябва да отбележим, че в днешно време, търговията с вяра върви добре. Хората макар и нерелигиозни, дават лептата на своето лицемерие, белким пък това което не го вярват, се окаже истина- ей така, за всеки случай, да се презастраховат и след пътуването в тунела светлина, да не се окажат в горещото място с казаните.
    Та така... иначе съм съгласен с казаното. Даже има една пловдивска кифла в расо... :)

    ОтговорИзтриване
  4. Страхотна статия наистина - и аз съм забелязал как хората все по-беден речник имат и как все по-чести клишета в изказа (конкретно в аргументацията) използват. Ще чакам втората част.
    Обаче, имам две забележки, дано не вземеш да се разсърдиш:
    Първо, спри се с тези анти-библейски нравоучения. Атеист съм (предпочитам думата свободомислещ), но ставаш леко досаден така както се опитваш да изкараш всеки вярващ тесногръд фанатик. Второ, каква беше тази закачка със скротума? Не знам каква ви е там историята, но накрая останах с впечатлението, че си написал статията си освен друго за да си напишеш някъде подигравката.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Блиблията е спомената точно по отношение на 3 fallacy-та (от общо 30-тина), едно от които е - забележи - chronological snobbery. Но следващия път ще опитам да наблегна на Корана, след като е такъв проблем. Колкото до скротума - нали не смяташ, че ще напиша километър текст с изплезен език и мисълта как на финала ще му се подиграя? Има далеч по-ефективни и кратки начини, ако човек държи да се занимава с подобни неща. В случая е бележка под линия и типичен пример за това fallacy отпреди няколко дена. Толкова типичен, че чак контингента му взе да мучи да спре с тая самоирония.

      Иначе мерси. :)

      Изтриване
    2. Хм, май не сме се разбрали. :) Аз не защитавам Библията, нито пък имам каквото и да е отношение към Корана, въпреки, че бих го прочел ако го намеря в книжен вариант, т.е. не те карам с него да се ебаваш. Просто останах с впечатлението, че искаш да намекнеш, че "fallacy-та" на вярващите са най-честите им аргументи, а те, така дадени, са глупави и тесногръди. Тоест, да покажеш колко са ограничени тези хора, без обаче да го кажеш в прав текст.
      Не знам, може би много го мисля, ти ще кажеш дали това ти е била идеята. :)

      Изтриване
    3. Доколкото вярата изключва наличие на аргументация, вярващите раждат само fallacy-та. Иначе идеята я формулирах в отговора ми до Трип по-горе. Всички хора са ограничени - аз, ти, кифлите от карето...

      Изтриване
  5. tva go imashe vav wired sphere

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Така е, на WS бях пуснал тема със същото заглавие и подобна идея, но текстът тук няма нищо общо с текста там, който просто слагаше имена под грешките на тамошните форумци.

      Изтриване
  6. Да вдигне ръка (да се обади) този, който не използва нито един от тези "похвати". Тва не е кифленски наръчник, тва е четиво относно фрустрацията ти от начина, по който хората спорят (хората, не кифлите).

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Е, аз казах, че е въпрос на санитарен минимум. Самата интродукция е ad hominem + appeal to spite отвсякъде. :)

      Изтриване
  7. Е, кифленската метафора е един по-интересен начин човек да изрази фрустрацията си, отколкото "Ето ви списък с неща, които ме фрустрират при спор", не мислиш ли? :)

    ОтговорИзтриване
  8. Трип е прав, интродукцията придава един особен драматизъм на целия труд.

    ОтговорИзтриване
  9. "от време на време се вживявам в ролята на всезнаещ гъз, на който всяка нередност му боде в очите"

    Appeal to self deprecation от началната страница.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. No shit? Не забравяй и "Сега, понеже като пи-ейч-факин-ди (да, точно както Том Ханкс от Ladykillers, хах) ми влиза в правомощията да раздавам акъл по тази тема...", също от началната страница. Point taken, трябваше да дам пример със себе си, но какво да направя, че това не е най-популярният филм на братя Коен. За да не се тормозиш - ето пресен appeal to belittlement. Както и съответно нов appeal to self deprecation. Спирам, че няма да му излезе края. (Това пък е форма на argumentum ad nauseam.)

      Изтриване
    2. Мисълта ми беше, че всеки, включително и ти самият, прави поне няколко такива грешки на ден и е леко тъпо да даваш определения, при положение, че ти самият не си някакъв перфектен модел за подражание.
      И ако думата наистина беше употребена толкова метафорично, за чий служеха тези смешни картинки в началото?

      Изтриване
    3. Те с какво променят положението? Така, чисто човешки, недоумявам.

      А думата не може да е употребена "толкова" метафорично, каквото и да значи "толкова". Тя е употребена метафорично и дотам. Така както една жена е бременна или не е, а не е "толкова бременна" или "не толкова бременна". По същия начин да даваш определения не е нито леко, нито тежко тъпо - просто е. Бтв, твоето е класически appeal to hipocrisy :)

      Разликата на appeal-a to self-deprecation на Силвър с реалния такъв бтв е, че той чудесно си знае и приема това, че от време на време се вживява в ролята на всезнаещ гъз :)

      Изтриване
    4. Междувпрочем, няма никакво значение по колко пъти на ден правиш тия грешки, а в какъв контекст ги правиш. Когато ги правиш в контекста на дебат, където уж имаш време да помислиш върху аргументите и думите си... еми, not good.

      Изтриване
    5. Анонимен, моята мисъл (както и съм написал в "обръщението" към "кифлите") е, че принципно е добре да има някаква допустима горна граница на количеството fallacies, особено в сериозен спор (каквото "обръщението", btw, не е), за да може той да има смисъл. Това е горе-долу единственото нещо, което има смисъл от началото на поста, извън това да се правя на интересен. Последното не е нов appeal to self deprecation, защото всеки човек, който пуска нещо собствено производство за масова консумация, се прави на интересен - иначе за какво ще го предоставя на хората in the first place?

      Да, и за десетина години моткане по форуми, най-сериозното нещо, за което съм бил обвиняван е, че се правя на всезнаещ гъз. Не си спомням фрапиращи случаи отсрещната страна да е предявявала претенции, че аргументацията ми системно издиша логически. Тва като оправдание минава ли, или да се постарая повече следващия път? (Сори, това се получи малко като appeal to ridicule. :)

      Изтриване
  10. Айде, айде! Аз съм те обвинявала нееднократно в това, че изкривяваш думите на събеседника и ги извърташ в няква абсурдност. Или за лични нападки дори когато говориш за някакъв филм. Всъщност, понякога разговорът с теб е толкова елементарен и непродуктивен, че просто го спирам - ти си от малкото хора, с които ми се налага да го правя. Имаме не една подобна тема с теб в Шадоуденс. Подфорумът ни "Мръсно пране" е пълен с твои участия. Е, не съм наричала феномена "чучело", "редукцио ад абсурдум" и прочее, ма семантиката тука не е толкова важна. :D

    Та, доста много от тея похвати ползваш и това, че околните те наричат "всезнаещ ГЪЗ" се дължи до голяма степен точно на начина ти на водене на спор. То и аз ползвам доста от тея похвати, уви, ма все си мисля, че човек може да си самоналожи някъв контрол и да успее да си прави дискусиите с НЯКОИ от тея фаласита, без да изглежда като гъз. :D

    Материалът е готин иначе и систематизира добре. Много от тея проявления са ми лазили яко по нервите, но не съм знаела как се казват. По примерите си личи, че имаш повече опит в громенето на християни и креационисти. Аз сякаш имам повече вземане-даване, освен с креационистите, с разни анти-ГМО и еко-активисти.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. О, Амели, едно е обвинението в прегрешение, друго е самото прегрешение. :) А за личните напрадки, аз кво да направя като на шадоу бая народ практикува... ъм... сега виждам, че съм го пропуснал - appeal to dumbness. Тва е като кажеш "Авенджърите са тъпи" и идва Ролик и почва да те гледа накриво все едно си му казал, че само тъпак може да хареса Авенджърс. :)

      Ся разгледах там спорчето около SFU в прането, хах, стана ми някво умилително и носталгично такова. Трябва да се пробваме пак някой път. :)

      Изтриване
    2. Е, ако ти е толкова мъчно за доброто старо време може ей сега да си спретнем един небрежен словесен въргалец. Ама тоя път викам да го направим на твоя територия, че нашата достатъчно сме я засирали. :D
      Само че аз съм културен човек, въпреки пиперливия си език, и гледам като съм на гости да се държа добре с локалните, щото така е прилично. :D

      Иначе едно от последните ти включвания, които ме фрапираха до степен да те игнорирам беше като се беше заял с Марфата за това, че нарече Бойко Борисов цървул. Ходи преброй там колко видове фаласита си ползвал. Беше особено епохално изпростяване от твоя страна. :D

      Изтриване
    3. Бе помня, че едно време прилагашe appeal to conformity (форма на appeal to tradition), когато обясняваше, че приемаш да извършваш... ритуали, които противоречат на разбиранията ти, само защото околните очакват това от теб, и го чувстваш като проява на етичност от твоя страна. Е тука се чувствай като у дома си - нема нужда да си чак толко културна. :)

      Гледай сега как ми изписа вежди, докато ми човъркаше в очите: във въпросната тема Моридин започва (и после продължава ексклузивно) с ad hominem; The Dragon прави straw man (умишлено подменя значението на "двоен стандарт" с "лицемерие"); Марфа се включва с ad hominem и appeal to consequences; после Морвен - със special pleading + нещо като appeal to ridicule + класическо psychogenetic fallacy в следващия си пост (аз просто искам да насоля Марфа?); tigermaster - appeal to flattery... И после идваш ти и прилагаш appeal to force. Култ. :)

      Ти си на ход. :)

      Изтриване
    4. Лоллллл! Коя тема гледаш? Оная в Прането? Аз говоря за ей това тука (чети след твоя пост):
      http://www.shadowdance.info/forum/viewtopic.php?p=254313#254313

      Тук всичките ръсим фаласита, ма ти минаваш сяква мярка. :D

      Изтриване
    5. Е кво там? Това, че аналогията е фрапираща не я прави false analogy fallacy. :)

      Изтриване
  11. Никой не говори за аналогията сама по себе си - вземи я в контекста на предхождащия разговор с Марфа (ако си го спомняш, аз не помня от коя тема тръгна - може би Абсурдистана?) и цялата ти история в тоя форум. Тогава тя се превръща в appeal to ridicule. Ти май доста обичаш appeal to ridicule. :D
    А нататък нещата задълбават. Да не говорим, че го има в изобилие и един друг много важен кифленски похват, също често ползван от теб, който май не попада в нито една от споменатите от теб категории - изваждане на реплика от контекст и самостоятелното й "оспорване" до ad nauseam. То това може би се класифицира като някво "чучело" всъщност. :D

    Бтв, сега докато браузвах из статията ти, за да видя пак дефиницията на чучелото, установих, че това

    "А за личните напрадки, аз кво да направя като на шадоу бая народ практикува... ъм... сега виждам, че съм го пропуснал - appeal to dumbness."

    си имало име: Two wrongs make a right. :D

    Tо в английския има дума или израз за всичко всъщност. Понякога чак е дразнещо. :D

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. trqbva da se vavede appeal to pastry v sledvashtata chast

      Изтриване
    2. Амели, може да изглежда като appeal to ridicule, обаче ироничното съдържание не води непременно след себе си fallacious reasoning. В случая примерно можеш да опиташ да го наречеш tu quoque, обаче пак не е fallacy. Щото имаме ясна ситуация - Марфа изисква толерантност по отношение на определена група хора, показвайки при това нетолерантност към представител на друга определена група хора (и в двата случая става дума за идеологии - религиозни или политически, така че аналогията е вървежна). Това, което правя в темата по същество е да посоча тази неконсистентност. Правя го, естествено, по по-агресивен начин, отколкото би могло, обаче това само по себе си не ми инвалидизира съжденията. В най-лошия случай ме прави... как беше - асоциален гъз, който не може да комуникира нормално с хора. :) Май Сашо така ми го беше формулирал в едно Л(юбовно)С(ъобщение). Btw, ето още едно некласифицирано Ignoratio Elenchi - когато дисмисваш отсрещната страна, заради това, че тонът й смърди. Малко ми е тъпо да си говорим за кирливи ризи, ама все пак има някаква полза - гледай колко нови неща наизскачаха, които чакат да им се сложи име. :)

      Appeal to dumbness наистина може да се разглежда като вид straw man - когато съждението на опонента се разбере като ad hominem. Two wrongs make it right тук е непричём - просто споменавам, че това е доста често срещан патърн на реагиране на ШД, до степен, че можете да си го патентовате. :) Даже изрично ми е правена забележка като критикувам нещо, да го критикувам нежно, за да може този, който го харесва, да не се чувства лично засегнат (нищо, че критиката ми не касае него в ни най-малка степен).

      "Анонимен", това беше lol, да. Кроасаните влизат в тая категория предполагам. :)

      Изтриване
    3. Дълбоко неубедителни оправдания са това - поне аз си оставам дълбоко неубедена от тях. :D

      Иначе, моят проблем с теб в ШД не е в агресивното ти коментиране на някво заглавие (аз самата го правя постоянно без оглед на чувствата на околните, за което и на мен са ми правили забележки), а в това че твърде често навлизаш в някви лични нападки. Това се наслоява исторически и води до един куп неприятни неща и за двете страни. Едната става твърде чувствителна и реагира на всяка малко по-остра реплика, другата почва да се чувства онеправдана и тенденциозно модерирана. И се завърта някъв порочен кръг на обиди. Безкрайно излишно и неприятно упражнение. Виж от разговорите ни тук как можем да минем и без него. Или така ти е по-скучно? :D

      Изтриване
    4. Добре, вече поствам на ШД от дъжд на вятър, така че тоя болезнен въпрос е решен. Нека цари мир и любов и дано всички, които са се почувствали засегнати от пороя ad hominem от най-последен тип, да намерят сили да ми простят.

      Изтриване
    5. Е, за прошката ще трябва да се разбереш с християните сред нас. :D
      Но да, и аз мисля, че изчерпахме темата. :)

      Изтриване
  12. Как да си толерантен, че Бойко Борисов е цървул, като заради неговото цървуланство страдаш аз? А не мога да съм толерантен към, тези които са толерантни към цървула, защото заради тяхната търпеливост и толерантност, страдам аз. Тъй че поводът за темата за двойните стандарти за еди-коя си кифла от шадоуденс е малко сбъркана, да не говорим, че става дума за публична личност. Това сега какви фаласита се водят? Абе с две думи Бойко е бащата на галоша :D

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Деба няма редактиране...

      Изтриване
    2. И да имаше, едва ли щеше да промени факта, че miss-ваш point-а.

      Изтриване
  13. Егати и парадокса.

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.