64 The Hobbit: An Expected Boredom

Просто нямате факана идея какво ви чака тоя уикенд. Пешо Смотаното не само пръдна гръмовно - то се насра. В нито един момент не си отглеждах илюзии, че този филм може да застане достойно до Властелина, обаче крайният резултат надмина и най-грозните ми опасения - Хобитът не е дори на нивото на Снежанка и ловеца.

Значи, гледам си аз тая мизерия, потропвам нервно с крак, периодично whatthefuck-вам... и по едно време поглеждам часовника - вече изтича втория час, а до момента единственото раздвижване са били двете минути компютърно анимиран екшън в интродукцията и някаква идиотска битка с warg-и, circa 2002. Пешо Неадекватното с такъв хъс почна да слага чавка след чавка в онзи списък, че в крайна сметка просто се предадох и почнах да злорадствам, надявайки се екшънът, който ни е оставен за десерт да е подобаващо идиотски, за да не се налага заради него да се чекна между "разпни го!" и "осанна!". Естествено, Хобитът не ми остана длъжен и финалът изпочупи всички възможни тъпомери - нашите са покатерени на някакви борчета, отдолу безличен орк им ръмжи, насъсквайки глутницата си кучета срещу тях, Гандалф пали шишарки с тоягата си и ги мята по лошите, пуска пеперудката от Задругата, която докарва ято орли, за да спасят насраното положение...

Прометей ли? The Dark Knight Rises ли? Хах, не, пичове. Онези помии поне имаха някакво чувство за мярка. Хобитът е разпусната каруца, която се тресе стремително по нанадолнището, и накрая неминуемо ще стане на трески. А Пешо Каруцарчето - за резил с международно значение. Никога досега не съм се оказвал толкова прав в първоначалната си преценка за филм. Не се гордея с това, защото не е въпрос на геройство, а на най-обикновен common sense, но улучих на 100% във всяка една дума. От това обаче, противно на очакванията, не ми става особено приятно.

Няма да крия, много ми е мъчно за хората с очакванията. Жал ми е за тези, които са си оградили с кръгче 14-ти декември в календарчето. Натъжавам се като си представя как те са спестили 12 лева от закуски, за да идат на 3D HFR прожекцията и да се РАЗМАЖАТ. Сърцето ми се къса за колектива на операцията, който колектив колективно ще се сгъва на 16, за да измрънка някакъв колективен позитивизъм в колективното си ревю. Пък било то и след колективно посещение в IMAX. Но най ми е жал за скротума. Наистина. Никой не заслужава тази съдба. Той, горкият, още не знае какво го чака. Той все още таи плаха надежда, че някак си, евентуално, колкото и малко вероятно да е, все пак е възможно, може би (?) Хобитът да не е катастрофата на десетилетието, която ще го накара да свали The One Ring от безименния си пръст, да се качи на парапета на петия етаж, да разпери ръце и да се изтресе върху чадърите на заведението пред входа. Скротуме, човече, с теб съм. Въпреки всичко. Каквото и да се случи в киното тоя уикенд (или когато там ти разрешат да идеш да го гледаш тоя филм), дръж се и бъди силен. После не унивай. Напиши ревю. Поема. Епитафия. Каквото и да било. Никога блогът ти не е имал по-голяма нужда от това. Пешо Тъпото ще направи пепел от детските ти спомени, но животът някак трябва да продължи.

Но стига чувства и драми, да оставим майтапът настрана, и да преговорим материала:

Това детско книжле наистина се оказа, че не може да издържи на трилогия. Толкова разводнен филм не се е появявал на екран от Кинг Конг насам. Просто изтръпвам при мисълта, че от Хобита всъщност е рязан материал - който ще бъде върнат в extended изданието и тогава наистина вече няма да има никакъв шанс да се бие тоя абсолютен световен рекорд по индуциране на досада. Предполагам, че вече иде реч за адаптиране на тиретата при пренасянето на думите, защото не знам какво друго остава. За съжаление, филмът прилича на огромна, високобюджетна, засукана, тричасова чекия, която Пешо Надареното си прави под носа ни, и накрая всичко е лепкаво и оцапано в бяло - лицето, косата, дрехите, седалката, киносалона, целия шибан град... даже не съм сигурен дали виждах зеленото по светофарите като карах към къщи. Гнус.

Нека все пак да не съм голословен (т.е. нека да разсипя спойлъри с пълни шепи, а на който не му изнася, да се изнася). Изключвайки задължителната екшън орентирана интродукция, която отчаяно се опитва да набъбне в нещо епично и стоящо добре на фона на аналогичното начало на Задругата, в първия час и половина на филма умореният, овехтял отвсякъде Гандалф се опитва да убеди Билбо да се включи в джуджешко приключение. Не поради някакви особени причини, както след време ще стане с Фродо (чистота, невинност, непорочност и ала-бала), а поради простия факт, че джуджетата миришат, докато хобитите - не. И това им дава тактическо предимство пред врага. Споменах ли преди нещо за "книжка за оцветяване"?

Та, след 20 минути празни приказки, пушене на пушилист, панорамни шотове на Графството, Билбо се готви да вечеря. На вратата му се тропа, и в къщата му неканено се изтропва Плешивото Татуирано Джудже. 5 минути лазене по нервите. След това се чука пак. Наред е Белобрадото Джудже. Още 5 минути лазене по нервите на Билбо. След това се чука пак. На вратата са Красивото и Русото джуджета. Thank the fuck god - мисля си - започват да ги карат по две наведнъж. Още неразбории в къщата на Билбо. Тоя път обаче яко се тропа на вратата. Билбо вече забелва очи, но все пак отваря. Върху него се изсипва лавина от джуджета. Имаме 10 минути да ги опознаем, защото всички са много пъстроцветни, брадати, и въобще заслужаващи опознаване. Пак се чука. На Билбо вече му е все едно. Този път е Гандалф. И точно преди Билбо да си отвори устата и да пита какво правят всички тези шибани джуджета в дупката му, Гандалф успява да се фрасне в полилея и да смени темата. После по някаква кой знае каква причина повишава тон, от който лампите загасват. Нещо в мен - също.

На Билбо това не му прави впечатление, защото на вратата отново се чука. Той вече знае, че денят му не може да се скапе повече и няма сили дори за фейспалм. Влиза Торин Дъбощит - Джуджето-Войн. След 10 минути замерване с чаши и чинии, надпиване, повръщане, оригване и пърдене, всички най-сетне се кротват. Билбо в крайна сметка припада от напрежение, а Торин разпуска, като кой знае защо запява някаква песен. С който акт Пешо Суфистицираното ни напомня, че това е и Драматичното Комплицирано джудже, тормозено от неразрешен конфликт в миналото, което до края на филма ще гледа изпод вежди, но ще покаже добро сърце и признателност. Въобще, опитът Торин да се развие като морално сивкав персонаж е доста комичен.

Това е половината от филма. И не се ебавам - до момента, в който Задругата v.2.0 тръгва на мисия, и докато Билбо преосмисли житейската си позиция, присъединявайки се към тях (което е посрещнато с "ми ок, като ти се идва толкова..."), минават не по-малко от 90 минути. Задругата навремето също си позволи разточителност в интродукцията (не и в тази степен, разбира се), но тя те потапяше за пръв път в нов свят и имаше това право.

Част от тези 90 минути са заети от Билбо като старец и Илайджа Ууд като Фродо, които водят напълно излишен диалог. Примитивен filler, който заедно с епизодите с Галадриел и Саруман, съществува единствено, за да може пред надъханите зрители да флашнат познатите любими образи. Очаквах тези моменти да са съшити с бели конци, но Пешо Безидейното е надминало себе си. Сигурно се е досетил, че от тая прозрачна историйка не може да извади един сносен персонаж, който да подложи на някакво развитие, и му е останало да разчита на стари познайници.

Гандалф обаче е незаинтересован и изхабен. Той вади от дрипите си всички фокуси, които вече знаем от Властелина - удряне с тояга в земята, след което блесват слънчеви лъчи, пускане на пеперуди, които се превръщат в орли, телепортиране в удобния момент на удобното място. И формулиране на съждения, които съдържат "you fools" в себе си. Все пак, беше забавно по един особено fitting в перспектива начин, как постоянно брои джуджетата си, все едно са ученици, които е повел на екскурзия.

Ам Гъл, разбира се, също е ключов образ, но не надгражда с нищо това, което вече добре познаваме. Играта на гатанки с Билбо е един от по-нормалните моменти във филма, но това е по-скоро заради драматично ниското ниво на всичко останало. Със сигурност Анди Съркис - Квазимодото на пърформънс кепчъра (който разбира от тая технология, колкото и от квантова хормодинамика - ама това е друг въпрос) се е забавлявал, докато пълзи и криви лице в пристъпи на личностна дисоциация. На мен обаче леко ми писна.

Ако все пак трябва да кажа някаква добра дума за актьорските изпълнения - Мартин Фрийман е spot on и възможно най-добрият избор за младия Билбо, след като е било толкова наложително одисеята му да бъде филмирана. Старанието му е похвално, особено в моментите, в които мига на парцали и кърши ръце - дори картечният откос на финала, с обяснението защо се е върнал, е някак симпатично изигран. Със сигурност обаче Фрийман го предпочитам, когато чука Just Judy.

Докато съм на сравнително поносимите неща, нека да спомена, че е приятно режисьорско решение Смог винаги да остава сянка, око, крак... в кратките епизоди, в които тероризира джуджетата и им подпалва хвърчилата. Но поставянето извън кадър е очаквано - ако трябва да перифразирам Шон Пен, тъкмо когато си мислиш, че чекията е свършила, трябва да започне истинската чекия (догодина по това време). Естествено, че Пешо Хайдутина няма да си изпука зрелищните патрони още в първите пет минути. Иронията е в това, че тези загатвания на Смог и деструктивното му присъствие, вероятно ще се окажат по-изобретателни от бруталния in-the-face екшън, който ще се развива по натам.

Филмът, както може да се очаква от толкова скъпа продукция, е кадърно осветен и заснет, макар и встрани от стилистиката на оригиналната трилогия. Летящите камери са налице, тук-таме даже има по някоя интересна идея (разни дълги CG шотове), но нищо отвяващо или изпреварващо времето си. Тук Пешо Визионерчето е решило по някаква странна причина да се отдаде на оранжево-синьото клише, сигнатурно за съвременния екшън, и в моментите, в които тази гама се смени с някаква епична заснежена планина или зелена гора, става малко странно. Нищо, то и стилистиката на Властелините не беше много консистентна.

Естествено, музиката е основното нещо, което прави поносимо цялото преживяване - не приятно, не спасяващо, а просто поносимо, в смисъл - можеш физически да го издържиш. Някак. Без Хауърд Шор Хобитът би бил близо до ултимативното дъно. И все пак, въпреки че музиката си следва адекватно действието, в тоя филм просто няма момент от класата на светването в Мория или моста на Казад Дум от Задругата; Evenstar, или Forth Eorlingas, или Isengard Unleashed от Двете кули; или The End of All Things от Завръщането на Краля... Уви, няма сценарна основа за подобни аудо-визуални чудесии (а дали след тях вече принципно няма място за нови такива?). Единственият сравнително впечатляващ музикален момент е разчитането на лунните руни - нещо, което вече си бях набелязал в саундтрака. Новата величествена тема - Misty Mountains за съжаление е похабена напълно и до финала функцията ѝ вече се състои в това да акцентира героизма на поредния размахващ меч/тояга/брадва персонаж, втурнал се да спасява положението. Radagast the Brown (ей, няма толкова отвратително дементирал дядка - точно като пръкнал се от някой мокър сън на Лукас е, с шейната и зайците, които надбягват уарги, та се късат) пък е загубило целия си блясък в самия филм, дори не мога да осъзная как това е възможно да се случи, при все че беше highlight от саундтрала. Все пак Хауърд Шор е толкова добър, че дори на автопилот е успял да даде на филма около десет пъти повече, отколкото заслужава. Но, за разлика от саундтраците на предната трилогия, този го предпочитам отделно.

След като разказах първата половина на филма, нека да обясня с две думи в какво се заключва втората, екшън ориентирана част. Докато въвеждащите 90 минути могат да те докарат до състояние на летаргичен сън (ентите от ТТТ да ядат чеп в сравнение), то следващите 90 вече могат да отключат скрита агресия и да доведат до самонараняване. Пешо Разточителното е известно открай време с това, че не мирясва, докато не съсипе физически героите си по най-левашкия и инфантилен начин, прекарвайки ги през серия от зрелищни, но абсолютно безсмислени в контекста на цялата история премеждия. Тук рекордът от Кинг Конг по безидеен екшън за единица време е подобрен с много. Сорс материалът може и да служи за някакво оправдание на хобитбойчетата, но не на мене тия. На практика всяка динамична сцена от Хобита е просто прищявка и извинение да се пускат визуални фишеци. Джуджетата вървят из някакви планини и хоп - изневиделица зъберите се превръщат в Скални Гиганти, които си правят задушаващи тръшвания. Откъде накъде? Не питайте, важното е, че го има в книгата. И че цепи екрана от ЗРЕЛИЩНОСТ. Точно както в Трансформърс. Същото се отнася за кошмарната среща с трите трола, които отвличат две от понитата на джуджетата, за да си направят манджа от тях. В пристъп на гениалност 13-те умника пращат Билбо да се разправя с тях, което води до няма-да-обяснявам-колко-смотана схватка, свършила с внезапно появил се Гандалф. Който просто тропва с точилката си и ги превръща в камък. Оффф...

Беглите опити екшън епизодите всъщност да движат героите напред се дънят жестоко. Битката с вълците примерно, освен че изглежда адски демоде (wargs still look fake), е повод всички джуджета, барабар с Билбо и Гандалф да пропаднат в някаква дупка, която да ги отведе до Ривъндел. Въпреки, че Пешо Географчето е имало на разположение цели 170 минути, за да се разложи от описателност, героите му се оказват от камениста пустош до Страната на фалшивите водопади точно за 60 секунди.

За финалната битка вече споменах - човек буквално трябва да ходи да се изповяда след нея. Но предпоследната също не е цвете. Там Билбо вече не е част от джуджешката дружинка, защото е паднал през погрешната дупка от 200 метра върху едни гъби, баш в обятията на Ам Гъл. И докато си играят на гатакни, другарите му спретват някакъв безумен екшън с гоблини втора категория (главатарят им беше готин, де), в средата на който - guess what? - Гандалф се появява внезапно и просто тропва с точилката си. Целият екшън обаче свършва с пропадане от 200 метра в сцена с направо комични VFX, очевидно скалъпена на две на три в последния момент. И всички оцеляват.

Всички герои в тоя смотан филм оцеляват на финала. До един. Да, така е писано, проблемът обаче е, че чувството за реална опасност не присъства в нито един момент. Торин накрая е сдъвкан и почти разкъсан на парчета, обаче 2 минути по-късно вече е на крака, прави се на пич, ебава се с Билбо и го гали по хобитските къдрици. Да не говорим пък за такива знакови за Властелина неща като усещането за съдбовност, обреченост... важност на мисията за цялата Средна земя и прилежащото небе. В Хобита джуджета искат да си върнат златото, което някакъв дракон им е гепил. И в някакъв момент, ей така, между другото, от гащите на Ам Гъл изпада Пръстена и се отпочва всичко онова, което вече знаем...

Простата книжка (ако си над 10) се е превърнала в прост филм за прости хора. Нямаше да имам никакъв проблем, ако Пешо Простото беше решило какво иска да прави - филмче за деца с тоалетен хумор, или истински прикуъл на ултимативния фентъзи епос. Сега имаме сцена, в която някакъв трол си избърсва гъза с Билбо, обаче на финала темата на назгулите гръмва, когато мъжественият Торин на забавен каданс крачи през разни огньове към тоя безличен восъчен изрод Азог. Пешо Разкраченото е имало два правилни варианта: 1) Или, след като е решил да следва плътно инфантилизмите в текста, да съобрази тона си със съдържанието, пък ако ще никаква връзка да няма с предната му трилогия. Фентъзи екшън-комедия, в която героите не се вземат насериозно и основната им задача е да се надпиват, надоригват и надпърдяват, на цена от 200 милиона, би била нелоша идея, особено ако вкара известна ирония по адрес на жанра. Тогава на никого нямаше да му дреме, че историйката е много нескопосана алфа версия на онази от LOTR. 2) Или, след като е решил да прави пълноценен прикуъл с Галадриел, Фродо и Саруман в него, който да запази апокалиптичния тон от Властелина, да плесне в началото едно "по мотиви от Хобита на Толкин" и да започне свободни съчинения на база съществуващите герои, като ги флешаутва и им измисля приключения, които да правят някакъв смисъл. Пък който ще да мрънка. Това се нарича адаптиране. Точно както е адаптирал разни глупости из LOTR в името на кинематографичността и драматичността.

Сега Пешо Натъртеното е от двата стола - на земята.

Остана само да спомена за презентацията. Имах късмета в киното да предлагат всички възможни варианти - 3D HFR, 3D 24 fps, както и спасителното стандартно 2D, което в крайна сметка предпочетох. Ако към целия тоя буламач имах и допълнително утежняващото вината обстоятелство със сапунения вид на филма, който да направи ужасните на места специални ефекти да изглеждат още по-ужасно, вероятно всичко това щеше да се получи още по-зле. 

Филмът многозначително завърши с думите на Билбо "Най-лошото вече отмина". Ъ, добре, но не бих си заложил главата на това. Всъщност, нямам абсолютно никакво съмнение, че най-лошото тепърва предстои. След като последната част от тоя раздут балон се появи по кината след 2 години, вместо да ни цоцат за специални разширени издания, по-добрата идея ще бъде някой свестен режисьор да хване заснетия материал и ножицата, да изреже от него 6-7 часа малоумен екшън, безкрайни интродукции и разточителни финали, и да направи стегната 120-150 минутна версия на цялата книга, в която да няма празно. Иначе какво следва? Може би Пешо Неудържимото ще реши да направи още една прикуъл трилогия от първото нападение на Смог над Еребор? То се е видяло, че от този дечко едва ли някога ще видим нещо стегнато, ефективно и сериозно. Вече съм убеден, че съществуването на Властелина под тази му форма е най-голямото чудо в кино-историята. Болно ми е да го кажа, абсолютно необяснимо ми е, но е шибан факт.

Ебати смотания филм. Три на релси от десет.