18 Блогбъстър: Пост-Хобит треска

Ураганът мина и замина, но за седмицата, през която вилня, породи не едно и две неочаквани (?) сътресения из блогърската кино дружинка. Някак си успях да изгълтам почти всичко, написано за Хобита в българското интернет пространство – на места беше трудно, но все пак успях. Явно и моята вълна от претенциозен, циничен, елитарничещ хейт на общо основание е била трудна за гълтане, така че закономерно следва добронамерен, открит, та чак дружелюбен пост, за да се опитам да направя разликата.

Всичко започва в седмицата преди премиерата – налага се да ходя за няколко дни на конференция в Лисабон, обаче изобщо не ми дреме за нея. Важното е, че по случайност Португалия е от малкото държави, в които Cloud Atlas е по кината. На всичкото отгоре там по правило пускат филмите в оригинал със субтитри, така че потривам доволно ръце. Ще отеба презентациите, ще се моткам из града, докато навън е 15 градуса, а като завали изведро, ще се скрия в най-близкия мултиплекс и ще видя какво са натворили Уашовски и Тиквер, без да ми се налага да чакам още 4 шибани месеца, когато е премиерата по ширините, които обитавам по принцип. [Така и стана – видях, опитах да се развълнувам, не успях. Whatever, днес си взех книгата с гадната мека корица с постера на филма (и вече нарисувах слънчеви очила като на Нео върху муцуната на Том Ханкс) - ще видим какво следва оттук нататък.]

С крайчеца на съзнанието си обаче държа 12.12. под внимание, защото от три седмици съм си резервирал билет за 3D HFR прожекцията на Хобита в премиерния ден – късно вечерта, но все пак в премиерния ден. Това е важно. Кино-журналистите от операцията гледат филмите пред-пред-пред-предпремиерно, по дяволите... Ако искам точно за тоя филм да съм relevant (кога пак ще има блокбъстър от подобен магнитуд), трябва да съм по часовник и да не губя нито миг.

Идва 11.12. Почти съм си забравил какво е утре, защото съм затрупан с бачкане, но все пак отварям сайта на киното, за да се подсетя кога ми е шибаната прожекция и колко шибани часа по-рано трябва да се изсипя пред залата, за да седна на сносно място (да, принципът е кой превари - той завари, няма номерца, има опашка). И - о, небеса! – виждам, че са пуснали ексклузивно 2D/24 FPS прожекция в ранния следобед. Моментално си взимам билет. Това е брутален шифт на парадигми - жалкото злобарче в мен, което смята да иде на Хобита, само за да не го хареса отвсякъде и да го разхейти по най-безобразния начин на блогчето си, отстъпва за момент, надвито от плахата надежда, че това стечение на обстоятелствата – попадане на правилния формат в правилното време (в първата прожекция изобщо) е някакъв знак на съдбата, че не всичко ще бъде толкова неприятно, колкото искрено желая да бъде. Дали не е по-добра идея да оставя вкъщи принтирания лист с десетте показателя, по които трепетно очаквам Хобитът да се сгромоляса, и просто да енджойна факаното мууви? Ноу факин уей. Ако тук не се направя на интересен – къде и кога?

На следващия ден съм там – половин час по-рано. Отвън е някаква пустош, няма жива душа. В киносалона дремят десет човека, аз съм единайстият. Никой не е маскиран като Ам Гъл, което малко ме разочарова. На премиерата на Батман беше далеч по-забавно. Сядам фронтално и централно – супер място, както подобава за супер-филм. Появяват се още няколко човека с надежда в погледа, а аз се питам – това премиерата на Хобита ли е или какво? Вярно, работен ден, в два и половина следобяд, но какво си въобразяват всички тия хора, на които не им пука за егото на Джаксън?

Както и да е, колкото по-малко, толкова по-добре. Почти няма деца и пеленачета, въпреки, че те са таргет-аудиторията на филма. Рекламата на Живота на Пи ме разсейва от демографския анализ и потъвам в блаженство при мисълта, че скоро ще се докопам и до тоя филм. И ще го направя на нищо в блога си. Светлините изгасват.

Свестявам се три часа по-късно. Реалността ми се струва някак разфокусирана. Някой ме пита дали ще мога да стигна сам до вкъщи, но повече ме интересува къде е листчето с десетте квадратчета, върху което съм играл бинго до одеве.

Все някак си съм се прибрал. Още няма 7 часа. Отварям операцията – нищо! Отварям фейсбука на скротума – онзи там е в информационно затъмнение, изолирал се е от всякакви предварителни негативни мнения и смята да гледа филма чак в петък. Дотук добре – все още нищо не е загубено. Все още мога да съм първи. Запретвам ръкави и започвам. От време на време забърсвам наоколо.

Два часа по-късно съм готов. На операционната още е празно. WTF им става на тия? Да не са получили колективен удар по време на филма? Или наистина премиерата е чак четвъртък срещу петък? Това обаче ми дава идеята, че ако включа иначе несъществен абзац с предсказание за това, което ще потече из блоговете за кино от утре, изпълненият с хиперболи и селфхъгс текст ще добие още по-злобна окраска. Не бива да пропускам тази възможност! В крайна сметка, ако някой ме махне от блогрола си, вследствие на което падна в класацията на topbloglog, винаги мога да отговоря със същото. Скандалът продава, това е важното - internet friendship is overrated. Елате ми, тълпи хобитбойчета, да ми нахиткате сайта. Нещо в главата ми прошепва – „но ти нямаш реклами, защо ти пука за броя хитове“. „Въпросът е принципен“ – отговарям на нещото и го разкарвам.

Абзацът с екстра-хейт е готов. Получи се добре, насвяткал съм го и на скротума, но все пак внимавам да не изглеждам съвсем obsessed. Знам, знам, знам, че той не влиза да ми чете „ревютата“ (което оставя без обяснение стотина хита за предния месец от IP-та в с. Гугутка). Не искам да изпадам в тази смешна ситуация, затова ще призная открито - аз ЧЕТА скротума. Често не го дочитам, но почти винаги започвам.

Проверявам текста още веднъж за логически недомислици, за неправилни пълни и празни членове, за липсващи запетайки, тавтологии – оправям каквото забележа. Винаги остава по някоя, мамицата им. Като истински есхол, съм в стихията си, когато трябва да посоча чуждите грешки, но не и когато става дума за моите собствени.

Убеждавам се, че всяка хиперболизация за филма, която ми е хрумнала, е преекспонирана в необходимата степен. Все пак ултимативната ми цел е да диктувам кой какво трябва и не трябва да харесва. Тук-там фактологията е изпочупена, но аз какво съм виновен, че преди месец и нещо съм обявил на всеослушание как този филм ще смуче могъщо и той, в крайна сметка, ТРЯБВА да смуче могъщо, пък ако ще и да се налага да използвам удари под кръста.

Добре, горе-долу се чете. Останалото ще го оправям впоследствие. И без това ревюто ще привлече основно хора, на които изначално не им пука за запетайки (и, надявам се, за пълни членове). Изчаквам да свърши денят, за да може статистиката да почне начисто и пускам статията. Хитовете започват да се сипят.

Междувременно ми е скучно и се логвам на форплей. Doomy преди време ми е простил (благодаря, doomy), така че мога да им обявя, че филмът на който смятат да се занесат вдругиден, е някаква скучна, заспала, разредена боза и съвсем спокойно могат да я пропуснат, особено ако имат някакви чувства по отношение на LOTR трилогията. Реакцията не закъснява: „шибано хипстърче“, „неосъществен сперматозоид“, „скротилвър“, „ти чел ли си книгата, бе тъпанар“, „омг, току що отворих блога на Силвър (не го бях правил от половин година) и видях някакви кифли и козунаци, все едно е великден, а не коледа“. И т.н. С мен са само облакофф и Джовани.

Всичко върви по план. Някакви са ме лайкнали във фейсбук и оттам иде бая навалица. Гледам, че водя на скротума за деня и доволно потривам ръце (макар и част от хитовете да ми идват от един турски и един финландски форум за хобити, където са ме линкнали, превели и вероятно направили на гъз - не разбирам нито турски, нито фински). Обаче докато си мисля „най-сетне“, онзи не ми остава длъжен и поства трейлъра на Pacific Rim, колкото да има там нещо, което да му бууства хитовете от bg-mama. В крайна сметка 13.12. завършва с малка разлика в негова полза. Fuck. Не успях. Нито успях да си мина рекорда от юли това лято, когато бая народ ми се върза на глупостите за хигса.

Депресията ми обаче е кратка – на форплей вече се връщат първите препатили от нощните прожекции. Чудесно, досега са ме хейтили на общи основания, сега вече ще могат и по-конкретно да станат за смях. Отново потривам доволно ръце, защото за тях няма win-ситуация. Ако харесат филма – правят го, за да са ми контра и за да могат да продължат да ми обясняват колко съм зле върху още 10 страници. А ако не го харесат – „КАЗАХ ЛИ ВИ МУАХАХАХАХАХА“ и blah–blah. Обаче Моридин ми поднася извинения за това, че ми е скачал преди да гледа филма, а след това е принуден да се съгласи с мен. В този момент ми се иска да не бъда елитарничещ есхол, но това е за кратко и ми минава.

Междувременно на операцията най-сетне се появява ревюто. Писано е от Начев. "Не го знам кой е", казвам си. За големите филми обикновено се чака негово превъзходителство Дринов да се изкаже, така че липсата му като автор хвърля известни подозрения, че нещо не е наред. Зачитам. Нещо НАИСТИНА не е наред. For fuck sake, това е негативно ревю на операционната за силно оувърхайпнат филм! Какво им става? Продължавам да чета.

Всъщност, ревюто е яко. Доста яко. Стигам до момента:

Сравненията с „Междузвездни войни: Епизод I – Невидима заплаха” са неизбежни. И като нищо ще се окаже, че туморът на Лукас превъзхожда на места Джаксъновия глист. Налице е както Бос Нас в лицето на Краля на гоблините (aka нещото със скротум вместо брада), така и Радагаст Кафявия, който най-точно може да се опише или като налудничав клошар, или като Джар Джар Бинкс на наркотици.

О не, сега скротумът няма как да използва тоя лаф за гоблинския крал. (Дали...)

Вече е петък, Роланд и Рандъм пускат ревютата си в Шадоуденс. Ако бях в състояние да контролирам есхола-в-мен може би щях да призная, че са доста обективни, въпреки че крайната им оценка е твърде по-висока, отколкото съдържанието предполага. Особено съгласен съм с Рандъм – мисля си, че в някаква алтернативна реалност бих написал нещо много подобно. И двамата са хванали основния проблем на филма – дисхармонията между сорса, намеренията на Джаксън и крайния резултат. Повече не ми трябва – ясно е, че те просто се правят, че са по-скоро доволни, точно както аз се правя, че съм по-скоро скандализиран.

Всички се правим на нещо, това е интернет, за бога.

Само скротумът не се прави на нищо. Там все още е тихо – явно се задава нещо голямо. На форплей вече се появяват и недоволни – и от филма, и от това, че трябва да се съгласят с мен. Цялата шибана тема все още се върти около това какво съм. Не ми става неудобно - повечето хора се досещат правилно, но използват по-неприятни думи, отколкото би ми се искало. Нищо, и аз използвах по-неприятни думи в ревюто, отколкото беше необходимо. Предполагам е някаква форма на справедливост. Дууми обаче пуска анкета в кенефа с въпроси: как хората планират да прекарат Коледа и Нова година, кой е натъртил Снежанка и... харесвате ли блогчето на Силвър. Добре, doomy, поне отсяхме идиотите. Междувременно, това не се случва на Шадоуденс - там RRSunknown е в цикъл и ме мрази, а Трип се опитва да ме защити, употребявайки техники от литературния анализ, които боравят с текст, претекст, подтекст и контекст. Благодаря, Трип. 

Събота обаче идва. И най-сетне ТО се появява. Продукцията на години трепетни очаквания. Разтрепервам се. Зачитам.

Увод... Историческо отстъпление... Някакви несъществени неща за стачки (!) и новозеландския премиер, назован по име (!!)... Още тривия, преписвана и компилирана от уикипедия през последната седмица... Носталгия по сп. "Дъга"... Почвам да нервнича – това се точи точно като филма... Кога най-сетне ще ти почне шибаното ревю?

И то започва:

„Неочаквано пътешествие” е най-добрият филм на 2012 година и смятам, че по-интелигентните от Вас вече го осъзнават. Причината не е /само/ в това, че 2012-та бе пълна пародия откъм свестни заглавия, но най-вече в това, че цялата продукция е на висота и всичко вътре работи по-прецизно от колелцата на добре смазан „Ролекс”. „Неочаквано пътешествие” е събитие не само за тази година, но и за следващите петдесет. Брей, брей, ще си кажете Вие, тоя пак изпадна във fanboy-mode. И да, но и не. Не съм т.нар. Tolkien purist, а обикновен почитател на Средната земя /и ми е мъчно, че не живея в нея, също както малоумниците с Post Avatar Depression Syndrome страдат по Пандора/, но истината е, че когато след половин век човечеството се сеща за 2012-та година, тя ще бъде споменавана само с две неща – с „Неочаквано пътешествие” и с Края на света – и всички ще знаят, че само първото е било истинското зрелище. /защото другото изобщо не се е случило/

Това наистина е КРАЯТ. В един момент се замислям, че цялото това ревю всъщност може да е една колосална ирония към отрочето на Джаксън и посягам да сваля шапка. Но не... нататък се вижда, че нещо някъде надълбоко е било повредено по време на прожекцията в петък в киносалона в Хасково. Толкова повредено, че гласуването с оценките, които Хобитът заслужава не е позволено. И толкова повредено, че вчера скротум триумфално обяви оттеглянето си от блогването, с който акт докара сълзи на отчаяние в цял фейсбук.

В сянката на този колосален интернет трус, който отвори ниша за паразитиране (check this shit out), останаха няколко не особено положителни ревюта (на Стоян от filmche.net и на Валентинов от montagereel), няколко особено хвалебствени (на Павел и Данте - внимание, последното съдържа неща от рода на диалог с главния редактор, така че отваряйте на собствена отговорност), както и FAQ-а на stranger-а за HFR-технологията, който включва дисклеймър, че авторът не я познава добре... Нямаше нужда.

Като цяло обаче беше веселба.

Ако някой е стигнал дотук и по някаква причина все още не се чувства изцяло прецакан, нека да помогна:

С това пожелавам на всички злорадостна Коледа и хипстърска Нова година. Всъщност, на никого не пожелавам нищо, защото след малко ще пусна ревюто за Flight.