11 юли 2012 г.

19 The Dark Score Sinks



След играта на спекулации кой ще гушне букета на финала на The Dark Knight Rises, днес стана ясно едно: Батман ще бъде убит и неговият убиец се казва Ханс Цимер. Empire пуснаха онлайн целия саундтрак, който можете да преслушате тук. Казано накратко - най-лошият ми кошмар се сбъдна. Деградацията в качеството на музиката на сериала на Кристофър Нолан е отчайваща, депресираща и граничеща с вселенска несправедливост. След като единственото, което спаси саундтрака на Batman Begins, бяха трите трака на Джеймс Нютън Хауърд (Eptesicus, Macrotus, Nycteris), и след като в The Dark Knight неговото участие беше минимизирано до темата на Харви (кяото дори не беше разгърната в пълния й блясък във филма), a елегантните му оркестрации бяха брутално задушени от грубото помпане на Цимер, то Rises вече е one-man-show. Целият саундтрак е просто бучене на болезнено формулаични прогресии, от които съм сигурен, че и на феновете му вече ще им се доповръща. Опасявах се, че без Нютън Хауърд нещата съвсем ще излязат извън контрол, но резултатът надмина и най-големите ми страхове. Това дори не може да се нарече музика.

A Storm Is Coming естествено започва с може би единствената добра идея, която Ханс Цимер е успял да прокара в тоя франчайз (още за първия филм) - пляскането на крилете на прилепа; и продължава в On Thin Ice, в което двунотната тема на Батман търпи една от по-меланхоличните си (и поносими) интерпретации. Обаче мястото (около 2:00), което Нютън-Хауърд с лекота би развил в нещо интересно, обогатявайки тези две ноти на нюанси и въздействие, Цимер е решил по най-баналния възможен начин. По-лошото - само след секунда той, разбира се, забива в най-ниския регистър, защото това е единственият начин, по който е в състояние да докара някаква драма.

Следващото Gotham's Reckoning със сигурност е парчето, с което Цимер най-много се гордее. Много шум се вдигна около поредната му гениална идея (след тази да лиши Батман от собствена тема в първия филм; и от тази да представи комплексен образ като Джокера с една единствена разпъната и усукана до безобразие нота, във втория). С помощта на туитър, Ханс помоли феновете си да му изпратят аудиозапис, в който изпяват няколко срички. В замяна те получават уникалната възможност да са част от саундтрака на Батман. Ето тук е резултатът от начинанието - това chant-ене е обречено да подлуди всички фенбойчета, които налитат на плоска сензационност. Има някаква логика действията на Бейн да са съпътствани от музикален фон - подобен изблик на първична звукова сила и тъпота, обаче проблемът е, че тази карта вече беше изиграна в трейлъра, а по всичко личи, че най-епичната част оттам дори не фигурира във филма (или поне не в саундтрака).

Mind If I Cut In? вероятно е темата на Селина Кайл и тук е едно от местата, където интервенцията на Джеймс Хауърд е била наложителна, но уви... Това парче музика (да, това вече се класира за музика) е на една крачка от Пинко розовата пантера, и на две крачки от подобните дрънканици от Пиратите и Шерлок, само дето тук са в изпълнение на пиано, което - о, чудо! - дори звучи като пиано. Пълна скука. И нагледна демонстрация, че Цимер е тотална издънка, когато се опита да работи като тематичен композитор. Интересното е, че тази тема, въпреки че прекрасно би понесла обичайното стържене и типичните брас-извращения (знам го със сигурност, защото вече съм я чувал неведнъж в такава форма), няма никаква роля по-нататък. Пълен filler, без дори полъх от каквато и да било концептуалност.

Underground Army е дразнещо бучене (пак двете ноти) за 10 секунди, после се промъква елемент от ритъма на Scorponok от първите Трансформъри за още 10 секунди, и до края е 3 минути равно бучене. Нищо повече. Ако искате в пълна степен да разберете защо този саундтрак не струва 5 пари - ето тук е есенцията.

Born In Darkness е рециклиране от предния филм, с щипка гладиаторска драматичност (пак съсредоточена в долните регистри, къде другаде...) The Fire Rises е като генерирано от компютърна програма - дори не мога да го издържа втори път, за да коментирам нещо съществено по него. Финалът му е обсебен от chant-енето на публиката, обаче основната мелодия (с извинение) пльосната отгоре е нещо, което дори най-обречените цимерски имитатори (Джавади, Яблонски...) биха се срамували да сложат в музикалното си CV. Задраскайте това, което казах на финала на предния абзац - ето това е моментът на истинското падение.

Nothing Out There - рециклиране на стар материал. Despair - пляскане на крила. Двете ноти. Бучене. Fear Will Find You - рециклиране. От Крал Артур, ffs. Бучене. Why Dо We Fall? - типичен цимерски билд. Двете ноти. Death By Exile - някакви звуци от евтин хорър. Imagine The Fire - не чухме ли това около 10 пъти досега? О, не, не сме - тук за разнообразие в началото има потресаващо включване на синтезаторите, като прясно изскочило от края на 80-те. После пак има Scorponok, но по-нагло окраден. Не, спирам, това е катастрофа. Ще се самоубия.

В цялата тази очаквана гротеска, наистина в катаклизмични мащаби, има две отчайващо потискащи неща. Първото е, че The Dark Knight Rises се оказа поредният в дългата редица от филми, които Ханс Цимер (или негови клонинги собствено производство) еднолично скапа с некадърността си. Второто е, че Нолан най-вероятно ще продължи да работи с този гъз, което автоматично означава, че неговите суфистицирани филми ще бъдат принизени на нивото на рандъм трансформаторски екшън. Искрено се надявам тук да греша, и разчитам силно на това Нолан да бие шута на този клоун за следващия си филм, но надушвам началото на връзка от рода Спилбърг/Уилямс или Бъртън/Елфман, което е кошмарно.

Винаги съм го мразел тоя тип, но никога толкова много. Предните няколко пъти все се случваше някой да дойде и да замаже лайната му: най-критичната част от Ранго (с пресичането на магистралата) беше оставена в ръцете на Дани Елфман от The Kingdom; китарата на Джон Мар направи поносимо неприятното дронене в Inception; намесата на един от цимерските миниони - Лорн Балфи (далеч по-кадърен от самия Цимер) пък направи от музиката на Мегамайнд нещо доста приятно за слушане; Джон Пауъл допринесе за същото в Пандите... И т.н. Тук (в TDKR) Цимер е сам юнак на коня. Представям си какъв хонорар е получил - за какво да го дели с някой, който да му свърши работата, след като може да натисне един бутон на Мака си и да произведе 2 часа рандъм бръмчене? Този тип е истинско олицетворение на това, което в България се нарича гнусен чалгар.

Не знам дали си струва да обяснявам точно защо, но нека да опитам по-аргументирано, доколкото тотално обзелият ме хейт ми позволява: Цимер винаги пише по един и същ начин. Независимо дали става дума за Пърл Харбър, Гладиатор, Скалата, Пиратите, Да Винчи или Батманите. Винаги е едно и също - синтетични луупове и прогресии, на които е почитател, и които на практика прокара като стил във филмовата музика през 90-те. При това Цимер е "композитор" тотално лишен от усещане за това как един оркестър трябва да взаимодейства с електронните елементи в саундтрака. В музиката на Джон Уилямс можеш да усетиш функцията на всеки инструмент, колкото и натруфена да е композицията - винаги има прозрачност, често се усеща дори акустиката на помещението, в което става записа. При Цимер първоначалното оркестрово изпълнение минава през някакъв изродски миксинг, при който се добавят синтетични звуци от библиотеки, усеща се и честотна обработка, което като се добави към факта, че композициите му като цяло са лууп-базирани и имат тежки (на места нетърпими) бас-линии, дори там където в началото е било оркестър, във финалния резултат чуваш компютър. [Между другото, повечето музикални къщи за production music се стремят точно към обратното - тъй като нямат бюджета на The Dark Knight Rises и не могат да си позволят да наемат дори Hollywood Symphony, повечето техни парчета (които се използват за рекламни кампании) са базирани изцяло на библиотеки. Но когато талантлив композитор се захване с това (примерно Бергерсен от Two Steps from Hell) той успява така да пласира инструментите, че да звучат естествено и в крайна сметка неговият изкуствен микс звучи в пъти по-реалистично от реалния оркестър, изпълняващ композиция на Цимер.]

Вторият проблем при Цимер е, че той няма класическо музикално образование, а това много силно ограничава филмовите композитори, когато се опитат да правят музика, каквато той прави. Неслучайно Джон Пауъл и Хари Грегсън-Уилямс, които започнаха кариерите си изпод неговото крило, бързо набраха инерция и в крайна сметка се оказаха на порядъци по-добри. Дори в първите им екшън-ориентирани опити (като Лице назаем) освен грубата синтетика имаше и оригинална музика. После Грегсън-Уилямс написа Небесно Царство - един от най-добрите саундтраци на десетилетието; а Пауъл с бруталния си Как да си дресираш дракон нагледно демонстрира, че "цимерският" тип звучене може да се канализира в уникално музикално преживяване, стига да се подходи с вкус към оркестрацията и с усет към мелодията и тематичността (дори когато темите му всъщност са рециклирани от Шрек). И ето тук е разликата: и двамата - и Пауъл и Грегсън-Уилямс са британци, които са изучавали теория на музиката и са минали през задължителната програма. Цимер просто може да свири на китара и синтезатор.

После, изключително неприятен факт е, че Цимер не може да работи сам и никога не го прави. Винаги зад него стои армия от други композитори от студиото му, които вършат огромен процент от неговата работа. Пуснете си кредитите на произволен филм и вижте какво се случва като се заточи additional music. После си пуснете филм на Джеймс Нютън Хауърд или на Деспла или на Марианели и вижте разликата. Целият ужасен саундтрак на Карибските пирати, особено на първия, е писан от отбор юнаци за нула време (защото Брукхаймър натири Алан Силвестри - много му било класическо, искал нещо по-модерно милият...). Най-добрите моменти от Ангели и Демони са солата на Джошуа Бел. В Тънка червена линия най-доброто е на Джон Пауъл. В Гладиатор най-доброто е на Клаус Баделт и Лиза Джерар. И т.н. и т.н. Цимер винаги има някой, който да му помага - може би и сега в новия Батман, в неговата сянка са се потили десетина никому неизвестни роба от Remote Control, но тепърва трябва да видим кой и как. Нямам нищо против, ако това е изключение, но при него е практика, която показва, че сам той е неспособен да напише адекватна музика за филм.

И най-важното - Цимер рециклира стила си до умопомрачаване. В TDK се използват основи, които са абсолютно идентични с такива от Крал Артур, които имат корени чак в Скалата и Пурпурни реки. Цимер никога не прави опит да смени стила си в името на филма, а адаптира звученето на филма към собствената си неспособност да пише разнообразна музика. В резултат независимо дали става дума за пиратски бой със саби, или за търсене на светия граал, или за гладиаторска битка, или за втората световна война, всичко при него звучи така, все едно Брус Уилис затъква водородна бомба в летящ към Земята астероид. Спокойно мога да разменя части от саундтраците на Батман и Пиратите или Островът или Крал Артур, и никой няма да усети разликата. Това е ултимативната дефиниция на лоша филмова музика.

Най-кретенското в цялата работа обаче е, че всичко това се кльопа от масовата публика. Тя не се интересува от неща като вложено старание или оригиналност... За нея е важно единствено музиката да е мощна и бумтяща. В резултат Цимер е най-скъпоплатеният и най-масово харесван композитор в момента, който е първият избор на всяко студио, когато някой трябва да озвучи поредния малоумен екшън (ако не могат да си го позволят - той им праща някой от робите си).

Да, обаче Батман не беше поредния екшън. Или поне не трябваше да бъде. Батман беше нещо, в което всички замесени дадоха всичко от себе си, за да го направят уникално кино-преживяване. Всички, с изключение на Тъпака Ханс, който се изака върху цялото това старание и направи това, което вече се заформя като една от най-добрите филмови трилогии, да звучи, като че ли е чекия продуцирана от Джери Брукхаймър и режисирана Майкъл Бей. Да, вярно е, че не съм гледал финала на трилогията, но тази музика просто няма право да съществува и е абсолютно невъзможно да се случи чудото - тя всъщност да стои добре вътре във филма. Пак ще трябва да харесваме нещо въпреки Цимер.

Време е някой да го спре.

19 коментара:

  1. Намери ли за сваляне целия саундтрак? Щото това, което го даваш е силно орязано. В пиратския залив траковете са с същата продължителност, но всъщност трябва да са значително по-дълги, защото се получава един ефект, че като цъкнеш по към края на лентата и забива. Защо иначе има тракове с по 30сек продължителност? Мисля, че липсват към 30% от траковете средно.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Ако липсва нещо, липсват секунди или минута на едно място със странен преход между траковете:

      Изтриване
  2. Но наистина е кошмарно. Пуснах си трите трака на Хауърд, които упомена и разликата е ... нямам думи. Прав си напълно. Язък. :(

    ОтговорИзтриване
  3. Цимър все пак имаше някакви попадения в предните два саундтрака. За мен поне си бяха напълно задоволителни. Тук обаче наистина за нищо не мога да се хвана. :(

    ОтговорИзтриване
  4. Анонимен11 юли 2012 г., 2:56

    Енциклопедично,благодаря.
    Пламен

    ОтговорИзтриване
  5. LOL, докато четях пространния ти хейт, си пуснах за фон "Imagine The Fire". Страшна драма просто. :D

    PS Без да споделям крайната ти страст по темата, съм съгласен, че Цимър е банално копеле за масова консумация, но все пак: как си обясняваш отдадеността на откровено кадърен тип като Нолан към откровено тривиален гъз като Ханс?

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Необяснимо е. Имайки предвид, че в Мементо, Инсомния и Престиж цвилеше Дейвид Джулиън без тема, цел и посока, и там съществуваше само някакво атмосферно бучене, склонен съм да си мисля, че Нолан просто не желае да има музика във филмите му. Комбинацията кадърен режисьор/музикален инвалид не е толкова необичайна. В Инсепшъна той поиска музиката да бъде написана по сценария, а не по някакъв полуготов сглобен филм. За съжаление, имам усещането, че в момента взаимоотношенията им с гъза Ханс са минали на ниво "Крис, ват ду ю тинк абаут дат" - "Cool, Hans, keep it up, mate." Без нито един от двамата да си даде зор. После остава само звуковите монтажисти на филма да третират генерираната музика като саунд ефект и готово.

      Жалко е, че хората не могат да си представят какви филми изпуснахме заради музикалната некомпетентност на Нолан.

      Изтриване
  6. Ахааххаахах, дис из дъ ревю. Еваларка. Трябва да го пратиш на Ханс. :)

    ОтговорИзтриване
  7. Бтв, в първите пирати си жули само Баделт, ама след като е нямал кой знае колко време (с кой акъл сменяш музика на Алън Силвестри?, баси хората) просто си е копнал и разджиткал мелодиите от "Гладиатор"... Цимер после дойде да маже - в продълженията, където една оригинална тема нямаше (освен пианцето на Дейви Джоунс, ма се съмнявам той да я е изциклил).

    Иначе, гоцко, време беше някой да наака тоя лумпен (въпреки че харесвам хоровете в Тънка червена линия, ама не знам точно чие дело са). И определено очаквах (по-точно надявах, тъй като няма как да говориш за цимерова "музика" и да не се спомене) поне две хубави думи за Two Steps from Hell, правещи това, което Цимер може би щеше да прави, ако ставаше за нещо и ги получих.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Всъщност първите Пирати са саундтрак на Цимер горе-долу в същата степен, в която са следващите. Просто поради contract obligations не е можел да се подпише с името си под това лайно и е сложил Клаус Баделт като отговорник.

      Пианцето на Дейви Джоунс е крадено. От Полярен Ексрпес, който пък е краден от Елфман (Едуард Ножицата). Въобще, скоро може да пусна един пост за наглите заемки във филмовата музика, обаче там проблемът е как да се илюстрират и ще отнеме време...

      Изтриване
  8. Преслушах с надедждата да почувствам каква ще е насоката и атмосферата във филма, ама нещо не се получи. Стилът на Цимер е неразгадаем. :)

    "Gotham's Reckoning" не е зле.
    "Mind If I Cut In?" - има някаква идея, но изобщо не е разработена.
    Останалото е претоплена манжда.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. О, стилът на Цимер е повече от разгадаем - би пасвал перфектно на нещо от рода на Армагедон или Скалата. :)

      Изтриване
  9. Отговори
    1. Този наистина не знае какво говори. :)
      Тези две ноти вече три филма си стоят две ноти - хич да не се прави на много гениален и запотен от работа.

      Хах, и какво се оказва - че пляскането с крилете не е негова идея...

      Изтриване
  10. Аман от пишман специалисти!

    ОтговорИзтриване
  11. Го анд шуут йорселф, you deserve this! Същото и на есперанто.

    ОтговорИзтриване
  12. А ето как ще звучи Супермен на Зак Снайдър. Повръща ми се.

    ОтговорИзтриване
  13. Това ще да е една от най-разтърсващите статии на български на тема филмова музика. Нямам какво да кажа, освен че стоя непреклонно зад всяка запетайка от написаното по-горе.

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.