5 Нолан и Бонд 24?

Половината от работното време на Кристофър Нолан в момента е заето в това да зашива с бели конци разни майндфак неща за Interstellar, който брат му Джонатан преди време написа уж за Спилбърг (и после се случи най-лошата кино новина за последните шест месеца). В другата половина той звъни по мобилния на Цимер, за да го покани пак да му бучи, но той не го вдига, защото има около 500 проекта, които трябва да съсипе през следващите две години. Някак между тези дейности се оказа, че Нолан е намерил време за настъпателните Бонд-продуценти Барбара Броколи и Майкъл Уилсън, които искат да го цанят за 24-тия филм в поредицата. Имайки предвид, че Interstellar започва снимки през август, а нов Бонд трябва да се появи преди гръмотевиците от Skyfall да са заглъхнали, вероятността мокрият сън на всички ноланитчета да се сбъдне е малка. И по-добре. Ето петте причини защо:

10 Железният човек 3

По принцип нямах намерение да се отварям на тема Марвъл и "втората им вълна", или каквото там се пада всичко комиксово и Дисни, което ще се излее от Отмъстителите нататък. Причината за липсата на ентусиазъм е основно в това, че в два супер-неприятни Железни човека и в по един брой супер-импотентни Хълк, Капитан Америка и Тор ни се поднесе в промишлени количества супер-безидейна по всякакъв възможен начин (режисьорски, сценарно, актьорски, аудио-визуално... както щеш) супер-генерична, супер-досадна супер-позьорщина, като че ли замислена единствено да поднася някакъв фенсървис, и то със съмнително качество и адресат. Обаче... 1) въпросната маскирана паплач се оказа, че е достатъчно да бъде събрана накуп в преработено и допълнено издание, а престрелките (словесни и физически) - да бъдат написани от човек, който всъщност я разбира прекрасно (вярно, да им имам и комплцираността, но точно заради това се иска шемет, обсебен от комиксовата култура, като Джос Уидън), за да успее да изнесе приличен празен летен блокбастър, на който шеметите, необсебени от комиксовата култура да не изпукат от скука. 2) Някой безкрайно умен човек е решил, че в лапите на Джон Фавро трябва да попада само мазна баница с боза и нищо, ама нищичко друго, та в Железния човек 3 сценарият и режисурата са поверени на някой, дето доказано не страда от творчески вакуум между ушите. И 3)  - напоследък по кината се нагледах на толкова простащини (Том Круз се гони с някакви летящи ташаци, божичко; безподобни грийн-скрийн-фестове, в които Мила Кунис се маскира като Джим Кери и разпъва облицовани в черна кожа баджаци пред както винаги не знаещия къде е попаднал Джеймс Франко...), че Железният 3 всъщност ми се стори като просветление, за което (може би) си струва човек да понапише малко, без непременно да се превръща в скротум-сурогат.

5 RATIIO

Длъжен съм да изрекламирам второто издание на Ratio, което ще се състои, както се вижда от доста готиния постер вляво, на 27 април. 

Подробностите са на официалния сайт, а след "прочети още" следва кратък наръчник за хората, които обичат да поставят лектори в неудобно положение. За съжаление, за пореден път няма да мога да присъствам на събитието, но горещо препоръчвам подкрепата му, най-малкото защото подобни инициативи са крайно редки (не само в България) и трябва да бъдат поощрявани. Цената на билета е по-ниска от тази на средно до тежко тъпанарски филм в случаен мултиплекс, така че да няма оправдания по тази линия.

А най-много... ще видим, след събитието.

И така, как да се подготвим пълноценно за Ratio, част втора:

24 Линкълн

Странен филм е Линкълн... Както винаги, почеркът на Стивън Спилбърг личи буквално във всеки кадър, но може би за пръв път в цяла една кариера, в която той е бил звездата, тук режисьорът е отстъпил пътя на две други титанични имена, които да осмислят съществуването на филма му. Доста често продукцията на Спилбърг би се оказала непоносима в ръцете на някой друг при същите сценарни условия (последен пример - Боен кон, предпоследен - Война на световете, предпредпоследен - Хвани ме ако можеш, и т.н.). По-рядко пък, тя, въпреки неговите усилия, е на ръба на тотална анихилация при стълкновение с човешки разум (последен пример - Индиана Джоунс 4; предпоследен - Терминалът, предпредпоследен - Амистад, и т.н.). За пръв път обаче мога с чиста съвест да кажа, че който и кадърен режисьор да се беше захванал с така написания от Тони Къшнър и така изиграния от Даниел Дей-Люис герой, резултатът (изключвайки един сериозен проблем, за който става дума най-отдолу) нямаше да е кой знае колко по-далеч от това, което само след седмица вероятно ще вземе Оскара за най-добър филм.

26 ØD3Ø

Мразя ги тия филми. Сурови и директни, вкопчили нокти в реализма на всяка цена, без никакъв напън за кинематографичност. The Hurt Locker беше точно такъв, както и най-надцененият филм за последните 5-6 години (ако не броим шибаната Реч на Краля), който спечели Оскара, без да знае какво точно иска да бъде дори чисто на стилистично ниво. Такива биха се оказали и Jarhead без Роджър Дийкинс и/или Сам Мендес; и Апокалипсис сега без Доорс; и Тънка червена линия, и Пълно бойно снаряжение, ако Малик и Кубрик не бяха луди за връзване... Тогава Катрин Бигълоу явно не беше разбрала, че за да потопи един човек в ужаса на близкоизточните конфликти, не е чак толкова наложително операторът й да търчи след героите със Super-16-ка в ръка. Достатъчно е този човек просто да си пусне новините. Забавното е, че Бигълоу съвсем не е причината да смятам, че понякога и жените го могат режисьорския занаят (Мери Харън с Американски психар е тази причина), при все че специално в The Hurt Locker беше вложила неземно старание, да не личи по никакъв начин, че го е раждала жена. Е, времето на Разплатата с главно Р дойде и сега Zero Dark Thirty ми го връща с лихвите.

12 5% алкохол / 100% кино

Guinness са известни с това, че правят по-добри реклами, отколкото бира - в противен случай от този пост не би имало смисъл. От бая време си търсех извинение да пусна подобен и ето, че такъв момент дойде. Преди 2 седмици Гинес завъртяха новия си рекламен клип за един пощурял часовник, който прави хората щастливи - и, както обикновено, в тези 90 секунди има повече атмосфера, отколкото в един средностатистически филм:

Мястото е Чехия, времето - 1890, музиката - естествено е Vltava на Сметана (която последно красеше трейлъра на Дървото на живота), а забавено-забързаният каданс е от правилно използваните. Цената е 6.5 милиона евро, а основното име в кредитите е на Питър Туейтс от Gorgeous (чието портфолио не е за изпускане).

15 Наръчник на залупения... оптимист

Е не е честно...

Заглавието на тоя филм и на български и на английски е като специално проектирано за тоя блог, а пък сега не знам дали въобще си струва човек да стигне до "прочети още". Не че имам нещо кой знае какво против тази ненужно романтична романтична комедия, която в един по-добър свят е трябвало да попадне в ръцете на Антъни Мингела. Ако на човек му се занимава с такива неща, на нея спокойно може да си заведе гадже, без да се притеснява от неприятни последици. Обаче:

• 1 брой номинация за Оскар за главна мъжка роля на онзи красавец от Последния, Поредния и, дай боже, Най-последния ергенски запоища, който по принцип се е специализирал в цъкленето при реплики от сорта "Wow, dude, that's some fucked up shit!"? Джона Хил получи една, какво пък толкова...
• 1 брой номинация за Оскар за главна женска роля на онази пухкава хубавелка, която така добре тръгна с Winter's Bone и после почна да се забърква в каши като X-Men и The Hunger Games? Преди три години я пропуснаха заради дубльорката на Натали Портман, сега е време да се пробват пак, току виж се получило...
• 2 броя номинации за Оскар за поддържаща роля на онзи сенилен дядка, чиято последна значима роля е от миналото хилядолетие, и за някаква баба, която дори не я знам по име? (Последната беше заменена с "Крис Тъкър" в трейлъра, хах, ама кой да предположи, че така ще се развият нещата...)
• 1 брой номинация за Оскар за адаптиран сценарий, който включва няма да обяснявам колко умопомрачително предложено райзване на стейкове в началото на последната третина? Няма проблем - и публика и критика са си припаднали по тоя повърхностен символизъм за знаците на съдбата - давай и това да го слагаме в кюпа.
• 2 броя номинации за Оскар - за режисура и монтаж на филм, който съдържа кадър, в който влюбените гълъбчета се грабват насред коледно осветена улица, а камерата, качена на раздрусан камион, се изтегля... романтично?
• И най-вече - 1 брой номинация за Оскар за най-добър филм? Когато в същата година излезе Moonrise Kingdom?

Добре, понеже точките отгоре по същество са fallacies, прочети още [малко] ↓