9 юни 2013 г.

33 After Earth


Това "ревю" може да изглежда като най-очакваното нещо от човек, който намира Жената от Водата и Явлението за изключителни филми, обаче всъщност е резултат от най-неочакваното кино преживяване, което този човек е имал в кино в близките месеци, да не кажа нещо повече. [трето лице, ед. ч. off] Съвсем отговорно заявявам, че заради смазващите ревюта на западната преса наистина се бях подготвил да видя как някога любимият ми филмаджия съвсем е оплескал нещата, и след Последния повелител на въздуха е успял да се сгромоляса окончателно и безвъзвратно. Всъщност, сгромолясването е факт, независимо кой какво мисли за After Earth - 12% рейтинг на доматите, като дори позитивните ревюта споменават филма като безобидно средняшки; 4.6 юзърски рейтинг на imdb с тенденции да падне под 4 и да потвърди онази графика; и събрани с пот и кръв 30-тина милиона в бокс-офиса... при похарчени 130. Предполагам костюмите от Сони имат силното желание да се обесят на вратовръзките си.

Не искам да се превръщам в заслепен апологет на М. Найт Шаямалан, обаче всички критикари, чиито мнения досега съм изчел, са нахранили филма по инерция - все едно имат да връщат нещо на някого. Единственото валидно мрънкане, като че ли идва от страна на хората, които едновременно: А) са искали да гледат динамичен научнофантастичен летен блокбастър, и Б) наистина са нямали шибана идея кой е режисьор на филма. Поради старателно забърсаното от цялата рекламна кампания име на Шаямалан, е напълно възможно тази част от аудиторията да е преобладаваща. Наистина, след успеха на Шесто чувство, на индиеца му беше дадена пълната свобода да подписва с едри букви всяко свое творение, дори когато става дума за адаптация на някакво псевдо-аниме. След критическия погром над въпросното (заслужен в много голяма степен) студията решиха да пробват и по другия начин - да държат публиката в неведение и да заложат туист във финалните надписи. Е, не се получи и така.

Изобщо не исках да си базирам писанието на нечии безумия, родени в състояние на афект, обаче ще ми е по-лесно да се подредя, ако мина точка по точка през проблемите, в които After Earth е обвиняван. Всичкото това отдолу не е опит за оправдаване на филма, или пък даване на причини да бъде харесван. По-скоро е апел: оставете го на мира този човек най-сетне.

Филмът изобщо не е каквото го рекламират

В това, че зарибяващата кампания на After Earth е неадекватна няма никакво съмнение. Следователно е напълно приемлива реакцията на хората, които отговарят на условия А) и Б), ако те просто кажат "оффф, голяма скука: 2.7/10". На всеки може да се случи да си даде парите да си свали нелегално филм, който в крайна сметка да не оправдае очакванията. А и After Earth не е първият с неадекватно зарибяваща рекламна кампания - това вече си е стандарт в индустрията.

Разбирам ги от Сони - те са налели милиони в съмнителен от демографска гледна точка проект, с ясното съзнание, че това ще бъде всичко друго, но не и ординерен летен блокбастър - точно от онези други... неща, които няма как да изрекламираш, защото си нямат обособена аудитория. В резултат, за пореден път филм на Шаямалан е предложен за консумация ексклузивно на тази маса от публиката, за която той е на практика противопоказен. Нещо повече - от Сони са си дали специален зор да набухат трейлърите със зрелищни CG-кадри, които в крайна сметка липсват от филма.

Хората, които са знаели, че Шаямалан е замесен като режисьор и продуцент обаче, просто нямат оправдание. Ако са тръгнали да гледат After Earth с намерението да видят как индиецът най-сетне е влязъл в правия път с динамичен сай-фай - значи нещо не са внимавали в последните десетина години: Шесто чувство НЕ е филм за духове, Неуязвимият НЕ е за супергерои, Знаци НЕ е за извънземни, Селото НЕ е за горски същества, Жената НЕ е приказка за лека нощ, Явлението НЕ е за екологична катастрофа, и най-сетне - Повелителят НЕ е... не е филмът, който исках и който можеше да бъде с оглед на всичко изредено.

С други думи, Шаямалан за пореден път използва добре позната жанрова рамка (този път на спейс операта), за да вкара в нея кротката история за изпочупено семейство, която в крайна сметка да я разбие нея. Тотално.

Филмът е с мудна и постна история

Всъщност кой филм на Шаямалан досега се прославил със скорост, мащаб, комплексност или larger-than-life герои? Всичките му истории в същността си са били мълчаливи, интимни изследвания на чисто човешки взаимоотношения - много често между бащи и синове (Неуязвимият, Знаци, Последният повелител). В After Earth фокусът е изцяло поставен върху едно порастващо момче, което иска да бъде като своя баща. И върху един баща, който е крайно време да започне да го играе като такъв. За да бъде ефективна, тази простичка история, макар и поставена в безкраен космически сетинг, няма нужда от нищо повече - нито от сюжетната оплетеност на Обливиън, нито от купища други герои извън главното дуо и семейството им. Достатъчно е да се настроиш на правилната честота и всичко идва на мястото си.

Филмът е зле изигран

Естествено, при правенето на драма, от критично значение е на кого ще повериш главните роли. Сещам се и за доста по-добри алтернативи на Уил (Сайфър) и Джейдън (Китай) Смит (Рейдж), но няма как - Свежият принц е идеен баща на този проект и е бил в правото си да вилнее на воля. Още първият тийзър обаче показа, че тук можем да разчитаме на нещо съвсем различно от страна на Хенкок, а именно - контролирано, студено и крайно обрано присъствие, което е в пълен контраст с всичко хиперманиакално, маниерничещо и перковско, с което до момента е известен. Хич не мога да разбера мнозинството, което заклеймява тази необичайна трансформация, като лишена от харизма. Какво, някакви свежи уанлайнърчета, докато агент Джей пръсва извънземни ануси с джобните си фотонни бластери ли липсват в After Earth? Ако трябва да съм сериозен, това е не само първата роля на Уил Смит, която намирам за поносима, но нещо повече - през по-голямата част мисля, че влиза перфектно в образа на отдалечения от семейството си баща. Деребните детайлчета в изпълнението показват пълна отдаденост и разбиране на това, което Шаямалан иска да направи от филма: Разговорите с жена му (изключителен кастинг - добре, че нямаме Джейда Пинкет тук) носят разбирателството и любовта между двамата, но и белега на травмата от миналото, без тези неща да стават очевидни или досадни. Спомените с дъщеря му пък навяват някаква топлина като от семейно огнище, правеща случката в миналото с урсата, която го е разтурила, да бъде още по-болезнена. Всъщност, изцяло на нас ни е оставена свободата да впишем тази случка в поведението на Сайфър, както намерим за добре.

Колкото до критичната връзка - баща-син, това, което идва от страна на Смит и тук е изненадващо истинско и нюансирано, въпреки очевидната стилизация в актьорската игра, която Шаямалан (както обикновено) изисква. Само минута след като е изкомандвал на сина си да го нарича "сър" и да го гледа в очите, докато му говори, а после му се разкрещява на масата, следва кадър (онзи с прозореца - един от най-страхотно поднесените във филма, заради композицията, изтеглянето на камерата и заради внезапното пиано на Джеймс Нютън Хауърд) в който "заповядва" на отрочето си да го придружи в мисия. А в критичния момент, в който Джейдън окончателно започва да действа на своя глава (чувайки "that's an order" на два гласа в главата си) и нарича баща си страхливец, Смит почти отчаяно опитва да балансира между ролята на хладнокръвен командващ операцията, загубващ прогресивно контрол върху нея ("this mission had reached abort criteria" - и защо хората се чудят на насеченото, отчетливо говорене на Сайфър? че той през 2/3 от филма използва радиото), и баща, който иска да види детето си още веднъж, преди и двамата да умрат.

Но монетата има и друга страна...

Филмът е рекламна кампания за сина на Уил Смит

Като че ли това е най-легитимната причина за мрънкане, защото е повече от очевидно, че кастингът на Джейдън Смит не е резултат от задълбочено социологическо изследване, а от идеята на баща му да докаже, че талантът се пренася по полов път и се е натрупал в такова количество у чедото му, че то спешно има нужда да го изразходва във високобюджетен франчайз (в imdb е обявен After Earth 2, но не затаявайте дъх, ха-ха). Тая шуробаджанащина принципно е толкова неприятна и gimmick-о-подобна, че като нищо може да отнесе фокуса от по-важния въпрос - всъщност Джейдън успява ли да се справи с ролята си?

Въпреки че имам много резерви към изпълнението му - особено в частта от филма преди падането на Земята, въпреки че има явна нужда от логопед (ама то и с тези измислени акценти...), не бих казал, че е проблем на филма, камо ли да го е опропастил фатално. Кадърен актьор ли е Джейдън? - в никакъв случай. Помогнал ли е на намеренията на баща си и на Шаямалан? - по-скоро да. Сигурен съм че огромна част от нюансираността на Смит, за която говорех по-горе е дошла естествено и неосъзнато заради факта, че играе със сина си. Не толкова сигурен съм, но мога да го предполагам поне, че част от бунтарщината, която Китай демонстрира (особено с онова разкрещяване в нищото над водопадите) идва от идилията в семейство Смит - Джейдън сигурно изглежда по подобен начин, когато не му дават джобни за маркови парцалки и дрънкулки на Картие. Стереотипи, какво да ги правиш...

Това, че After Earth е семейна продукция, може да мине за онзи тип "външни" проблеми, които маркират последните филми на Шаямалан - самоопределянето му като Месия в Жената от водата, убийството на критика (пак там), размаханите пръсти в Явлението... Сами по себе си тези прегрешения са много сериозни и нелицеприятни, защото артистичността не трябва да бъде подчинявана нито на непотизъм, нито на дълбоко раздразнено его. Както и в предните му филми обаче, и тук тези очевидни проблеми са компенсирани с много, и дори по някакъв странно извратен начин ги обогатяват. В конкретния случай има известна мета-ирония - Сайфър се опива да контролира действията на Китай точно така, както Уил Смит дирижира актьорската кариера на Джейдън. Обаче филмът свърши с "I wanna work with mom", как това ще се транслира в реалността? Ако Джейда Пинкет не вземе някакви мерки, Джейдън може да свърши като дилърче в римейк на The Wire.

Както и да е - лансирането на синчето не е кой знае каква болка. Нито Стар Трек, нито Железният човек 3 се правят с благородни цели. А и има друго, далеч по-притеснително следствие от влиянието на Уил Смит върху проекта.

Филмът е сциентоложка пропаганда

Още откакто се появи първият трейлър на After Earth миналата година, започнаха паралелите с ученията на сциентологията и плетенето на теории на конспирацията. Студеният монолог на Сайфър за преодоляването на страха и очевидния визуален паралел - Китай коленичил пред избухналия вулкан, идваха като потвърждение на хипотезата, че Уил Смит и семейството му са поредните холивудски знаменитости, минали в редиците на този култ и имащи нахалството да финансират и реализират цял кино проект в името на нейните идеи.

Този аспект на филма прилича малко на наскоро разразилата се буря около адаптацията на Играта на Ендър и продуциращия филма виден религиозен фанатик и активен хомофоб Орсън Скот Кард, по съвместителство автор на книгата. До каква степен можеш да подкрепиш/одобриш художествено произведение, което е в разрез с твоите собствени разбирания? Кога едно такова произведение минава границата между илюстрацията и откровената пропаганда?

В случая с After Earth присъствието на сциентологията е толкова натрапчиво, колкото е натрапчив паралелът между главните герои на филма и героите в Моби Дик (книгата, която освен всичко друго дава повод за единствената просташка шега вътре). Или колкото присъствието на християнството в Последния кръстоносен поход, или колкото присъствието религиозността като цяло в Живота на Пи... Когато не става дума за агресивни опити за промиване на мозъци с ясна извънфилмова agenda, а за кохерентно представяне на идеи, разумната позиция би била винаги против цензурата и в полза на идеите, където и да стоят спрямо собствените. След като ми е било изключително неприятно да видя в какво беззъбо генерично фентъзи се обръща His Dark Materials на Филип Пулман заради натиска на Католическата църква (при все изключителното богатство на идеи и драматизъм в книжките), тогава нямам право да бойкотирам филм, в който са залегнали алюзии към основни методи в сциентологията и пр. Все пак говорим за художествено произведение. Въпросът е в интегритета и в инрузивността на тези идеи.

Забавното в случая е това, че болшинството от неамериканските зрители са прекалено на "вие" със сциентоложката материя, и ако просто изгледат филма като пичове, никога няма да им мине през акъла идеята, че някой се опитва да ги брейнуошва (на известни български кино-критици им се е наложило да преписват постове от imdb форума, в които се говори за Дианетика, тетани, енграми и пр. порочни неща, за да докажат... ха-ха, за да докажат... че Шаямалан е гъз, един вид). Идеите за потискането на страха и преодоляването на травмите от миналото са стари като света, да не говорим пък за присъствието им в съвременната психология. Сциентологията им е измислила забавни имена и ги е впрегнала в машината си. Вулканът на финала има толкова от функцията на вулкана от сциентоложките митове, колкото и Маунт Дуум - това е върхът, който Джейдън трябва да изкачи (и който ще стане арена на ултимативната битка), за да пусне спасителния сигнал. И за разлика от класическия аудитинг, който видяхме в The Master, Китай на практика успява да спаси себе си и баща си, защото отказва да изпълнява указанията му. Сами по себе си, тези елементи не сочат непременно в посока "сциентология", да не говорим пък за някаква пропагандност. Тематичният момент пък (травмата от миналото, борбата със страховете, катарзисът) е толкова типичен за кариерата на Шаямалан, още от Wide Awake, че бих се изненадал, ако тези елементи не присъстваха. Съмненията започват да се оформят, когато се получат количествени натрупвания, но тук са много далеч от фатални.

Филмът е пълен с алогизми

О, любимата ми част - когато един фантастичен филм се разкъсва на парчета заради липса на достоверност. Сериозно ли това, че еволюцията не може за 1000 години да роди същества, които са като проектирани да изяждат човеци, е пръв и непростим проблем на филм, в който Уил Смит си прави артериален байпас на крака... след като корабът му се е стоварил от околоземна орбита като тухла, а на Джейдън дори долната му устна не се е спукала? 'Айде верно да оставим тази работа на сайтове като moviemistakes и паразитиращи на техен гръб канали в youtube като CinemaSins.

Филмът е зле структуриран

Повечето автори на съждения като горното имат предвид, че сюжетът е абсолютно линеен, като изваден от видеоигра: стигни от т. А до т. Б за определено време, убий финалния бос и пусни спасителния сигнал. Това наистина би било проблем, ако амбициите на Шаямалан бяха за могъществен world-building или за класически ешкън-адвенчър. After Earth обаче е изпепеляващо фокусиран върху отношенията баща-син и то по такъв начин, че всеки второстепенен герой с мисия или допълнителна сюжетна линия би изглеждал като ненужен придатък. При тази сценарна стилизация, за да се разчупи формата (и да стане по-..."интересна" на А+Б зрителите) е необходимо пълно преосмисляне на концепцията на филма. По-лесно за тях ще е да си пуснат нещо на Джей Джей.

After Earth наистина има много сериозен проблем по отношение на структурата, но той е същият като в Повелителя - ужасната експозиция в интродукцията. Не само, че Джейдън е трагикомедия от калибъра на Никола Пелц (Катара) като глас зад кадър, но и всички тези обяснения за природни катаклизми в комплект с архивни кадри от разни бедствия и аварии, са в умопомрачителен тонален дисонанс с всичко останало във филма. Шаямалан прави една и съща грешка за втори пореден път и вече съм склонен да си мисля, че или го мързи да се напъне и да вплете елегантно тези basckstory елементи в самата история, която разказва (това би изисквало добавяне на още десетина минути в началото); или пада жертва на икономичността си. Като че ли той се чувства длъжен да обяснява в прав текст разни неща на зрителите си, които може и да дават представа за историята на света, в който ще се развива действието (защото така е учтиво да се прави), но в контекста на цялостната семплост на истинския разказ, са ненужни и е достатъчно само да бъдат намекнати в някакъв момент.

От друга страна обаче, от "3 days earlier" до финалният fade-to-black няма нито една излишна секунда. Буквално. Шаямалан е пословичен в кастренето на филмите си и в месеците на монтаж направо ги оглозгва до кости. Малко режисьори действат по този начин (сравнението с Питър Джаксън е направо болезнено). Когато прехвърлям в главата си сцена по сцена, не мога да се сетя за нито един безцелен момент в After Earth. Нещо повече - когато в един филм липсват най-скъпите кадри от трейлъра (онези със забавения каданс на стадото антилопоподобни същества, които препускат през водата), това значи че монтажните решения са били водени не от някакви второстепенни фактори, като количество eye-candy за единица време, характерни за този жанр, а изцяло от мисълта какво добавя към взаимоотношенията и какво не. Наскоро Шаямалан сподели, че финалният кът е с 20 минути по-къс от първия, като 10 от тези 20 минути ще се появят на дисковете като отпаднали сцени с обяснение защо. Това говори за изключителна дисциплина в предпродукцията и много високо КПД.

На фона на това, страхотното оглеждане на финалната сцена с изправянето на Сайфър и козируването пред сина му (който го поглежда леко nigga please и му се хвърля на врата), в онази от началото с осакатения рейнджър, изглежда просто като малък бонус.

Филмът изглежда зле

Това пък няма как да е по-далеч от истината. Повечето критици се концентрират върху качеството на CG-то (което не е на ILM-нивото от Повелителя, макар че и там падна голямо мрънкане при все потресаващата сложност и количество на сцените с визуални ефекти), вместо на режисурата му. Откровено казано, не го намирам за неграмотно (изключвайки няколко кадъра с подскачащи бабуини и саблезъби  тигри), а и като количество всъщност не е кой знае колко, за да му се отдава решаващо значение. Шаямалан многократно е казвал, че предпочита да стои далеч от него, когато е възможно. Затова и After Earth е заснет в истинска зелена джунгла, а не пред изкуствен зелен екран. Това е, за което трябва да му се даде кредит, а не да му се отнема заради fast-cut екшън-сцените, които целят да замажат очите ни за евтиното CG. На мен ми е по-важно, че заради последното, финалът на преследването с шебеците е разфокусиран кадър ниско над реката, в който Джейдън изведнъж влиза (и естествено, че музиката на Нютън-Хауърд там е разсипващо добра).

Другото огромно предимство на After Earth пред средния sci-fi блокбастър е изключителното внимание към сет-дизайна. В този филм съзнателно няма никакъв метал - всички футуристични помещения, сгради и превозни средства са построени като че ли от дървени прътове, скрепени в скелетоподобни структури с опънати платнища. Няма легла и плъзгащи се врати, има хамаци и някакви турникети сплетени от тръстика. А разбилият се кораб прилича на разкостен и оглозган динозавър. Всичко това може да е налудно и нефункционално (напомня ми на ранните концепти за Aliens 3, когато са искали действието да се развива на дървена планета, населена от монаси), но дава неповторим визуален облик на филма и атмосфера, твърде далечна от тази на антисептичната геометрична среда в Обливиън

Така че, After Earth изобщо не изглежда зле. Как може филм, в чиято интродукция има почти закснайдърско дърво с набучени по него тела, да бъде обвинен, че изглежда зле?

Филмът е превърнал Шаямалан в работна ръка

И тук си идваме на думата за ролята на М. Найт в цялата тази история. Той споменава, че Уил Смит преди време му се обадил, да му честити рождения ден и му подхвърлил идеята за научнофантастичен филм за отчуждени баща и син. Шаямалан се замислил за момент и отговорил - "Да, благодаря, знам как да направя тази история да работи. Викай Джейдън." Сценарият дели кредит с Гари Уита (написал отвратителния Книгата на Илай), но това не личи - пръстите на Маной са върху скрипта даже на ниво отделни думи. В един момент като съавтор се водеше и Стивън Гахан (от Трафик), но така и не стана ясно каква точно е ролята му (скрипт доктор, хах?). Имайки предвид финалния резултат, усещането ми е, че допълнителните имена са с минимално участие, и са просто залъгващо движение, което да отклони вниманието от обичайния заподозрян зад филма.

А това, че той е Шаямалан мисля, че е повече от очевидно. Да, филмът е идейна рожба на Уил Смит. Дори да се опитва да пробутва синчето си (малко злорадствам, че е бил толкова недалновиден и е заложил точно на Маной, който потопи кариерите на 5-6 деца с предния си филм), даже и да приемем, че това е опит за излезе от сциентологичния си клозет... Реалността е, че After Earth е шаямаланов в такава потресаваща степен, че абсолютно без всякакъв проблем се нарежда до останалите му филми - стилистично, естетически, идейно... всякак.

М. Найт демонстрира за пореден път, че е изключителен режисьор с изключителен авторски почерк, който може да бъде разпознат от произволни няколко секунди. Това не е оценъчно съждение, т.е. не смятам да давам причини той да бъде харесван. Смятам само да покажа, че е консистентен и последователен в това което прави, дори когато на теория изглежда като наемен режисьор. В After Earth са налице толкова трейдмаркове и от миналото, че ако започна да ги изброявам няма да му излезе края. И все пак:
  • крайният минимализъм и икономичност на всичко във филма (история, сценарий, герои, актьори);
  • темата за излекуването на счупеното семейство/счупения човек (която пронизва цялото му творчество);
  • конфликтът баща-син, за който споменах (и инцидентната топлина - като в сцената с рождения ден, или играта със сгъваемия дисплей след излитането);
  • дълбоката травма от миналото; ключовата роля на водата (в 2/3 от филмите на Шаямалан досега);
  • символиката на цветовете (костюма на Китай);
  • идиотските имена (спомнете си за нарфите, скрънтовете и тартутик от Жената - като че ли Шаямалан избива комплекси и иска да покаже, че има и по-загубени думи от неговата фамилия);
  • дишането и издишането преди катастрофата (еквивалентно на сцената с астмата в мазето от Знаци);
  • гигантската птица (долетяла като че ли от Жената от водата);
  • търсенето на обхват преди пускането на сигнала (като бълбукането на извънземните през бебешкия монитор от Знаци);
  • внезапните сънища и спомени (като онези на Анг от Повелителя);
  • пещерните рисунки (като в началото на Жената);
  • показването на кадър от перспективата на главния герой (има го навсякъде във филмите му - тук е в сцената, в която птицата влачи замръзналия Китай сред тревата);
  • двата типа забавени каданси (с насечен и гладък фреймрейт)... стига ли толкова?
В добавка към всичко това, мисля че е неоспорима педантичността на Шаямалан по отношение на звуковия монтаж и дизайн - на фона на цялата мълчаливост на филма, епизодите с екшън в тях просто направиха така, че киносалонът да експлодира. И катастрофата в началото, и преследването с птицата след скачането от водопадите (от което Джеймс Камерън може много да научи - особено по отношение на използването на музика), и финалната конфронтация насред сипещия се вулканичен прах... Просто безупречно използване на тътен и тишина, които взаимно усилват ефекта си (чуваш ли, Кристофър Нолан?). Абсолютно нечестно е всичко това да се омаловажава с лека ръка. Не държа хората непременно да харесват Шаямалан, ще ми се поне да бъде оценено силното му авторско присъствие и техническа компетентност, които се срещат крайно рядко, особено пък в прогнилата холивудска система.

AFTER AFTER EARTH

Сега, след тоталния провал на филма въпросът е: оттук накъде? (Доста позната ситуация, нали?) С Повелителя на въздуха Шаямалан опита да нагази във високобюджетното кино, където е невъзможно едновременно да останеш верен на себе си и да напълниш джобовете на студиото, което ти е доверило 250 милиона. Колаборацията му с Уил Смит пък от негова гледна точка стоеше като евтина гаранция за финансов успех на следващия му проект. Успех, който не само, че не се състоя, но мисля, че Смит няма да поднесе подарък на Маной за следващия му рожден ден. Изводът е ясен - Шаямалан не може да вирее в студийна среда. Опитите да направи компромис с визията си заради извънфилмови сметки на този или онзи, водят до нежелани комични ефекти. И не само защото вече е изчерпал кредита си на доверие в практически всяко холивудско студио, мисля че за него най-добрата идея е да се захване с независимо финансирани малки проекти, в които има поле за действие, без никой да му се бърка. Това няма да върне позициите му отпреди десет години, още по-малко е гаранция, че аудиторията ще приеме радушно филмите му. Но малцината останали, на които стилът му им апелира, поне ще знаят какво и кого гледат.

Шаямалан в момента пише пилот за ТВ сериал по Фокс.

33 коментара:

  1. Ох, страхотно. Евала. (Много успешно също така си темперираш пристрастността и правиш много добри наблюдения по тая линия, като това с религията и различието на вижданията :))

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. 10х, Емо. Радвам се, че си забелязал как се гърча и сгъвам на 16, когато темата е Шаямалан и неговите хейтъри/фенбойчета :) Пардон - фенбойче. :)

      Изтриване
    2. Да, но хубавото е, че не се натрапва :)

      Изтриване
  2. Анонимен9 юни 2013 г., 17:54

    Аз лично мисля че Шаямалан достигна своя пик с Шесто чувство и най-добрите му дни са зад гърба му, да се пенсионира вече, иначе само ще затъва надолу.

    ОтговорИзтриване
  3. Анонимен9 юни 2013 г., 19:34

    Чудя се, ако филмът беше режисиран от Уве Бол (което не е толкова трудно), дали щеше да полагаш толкова усилия да го оправдаваш.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Чудя се дали трябва да отговарям, но все пак - ако Уве правеше несправедливо подценени филми, да - щях. В смисъл, не намирам някаква драматична разлика между съчетанията от букви "маной шаямалан" и "уве бол".

      Изтриване
  4. Анонимен9 юни 2013 г., 20:59

    увето няма нужда от оправдатели и от защитници, той знае как да се справя с "критици".

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Все едно Шаямалан не знае. :)

      Изтриване
    2. Анонимен9 юни 2013 г., 23:38

      ха, вярно. а тази статия ще има ли превод на английски?

      Изтриване
    3. Английският нет по принцип има нужда от някаква по-систематизирана защита на тоя филм, защото единственото положително нещо, което съм засичал е "бе не е чак толкова зле". Обаче като се знам, ако тръгна да си го превеждам, ще пренапиша половината, така че не.

      Изтриване
  5. "да заложат туист във финалните надписи"

    Е как така, изглеждаха малко странно с тези цветни точки, но не съм ги гледал целите. Дори не предположих, че представляват интерес.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Започват с Directed by M. Night Shyamalan. :)
      При което киносалонът колективно изтръпва и много неща идват по местата си.

      Изтриване
    2. Аа,оооо. Ясно, не съм разбрал и ме вкара в сериозен размисъл.

      Иначе, ако не излизаше тази година филма, можеше и да се гледа с по-добро око. Просто никой няма извинение да го пусне в същите 12 месеца като Iron Man 3, Man Of Steel, Pacific Rim, Elysium, Gravity,

      Изтриване
  6. Анонимен10 юни 2013 г., 0:22

    много добро ревю...как па на зрителите в салона филма им хареса ,а на кинокритиците -не...

    ОтговорИзтриване
  7. "have you looked at the stats?

    1500 people voted 10
    1600 people voted 1

    the rest is in the middle. there's no other movie on imdb like this one, with these stats!"

    Хмм. :)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. При повечето филми единиците и десетките са най-много. От imdb и без това ги игнорират при смятането на оценката.

      Изтриване
  8. Тц, няма да успееш да ме убедиш да го изгледам този филм, въпреки вложеното старание да замажеш провала на Маной. Наистина харесвам "Шесто чувство" и "Неуязвимият", дори "Следите" и "Селото" имат нелоши моменти, но всичко останало негово просто не струва. "Явлението" и "Последният повелител на въздуха" трябва да ги използват за мъчение на военнопленници.

    А за двата абзаца под "Филмът е зле изигран" се надявам, че се шегуваш, защото така приличаш на човек, който намира нещо положително в абсолютно всеки филм, излизал по кината, а пък знаем, че не си такъв :)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Не, с грешно впечатление си останал - никога не съм имал за цел да убедя някого да гледа или не гледа филм. Има си достатъчно народ с амбиции за това.

      С двата абзаца за актьорската игра никак не се шегувам - за пръв път намирам Уил Смит не само за гледаем, но и за ефективен. И, да, във всеки филм мога да намеря нещо положително (както и нещо, което куца), както личи от ВСЕКИ текст, който се е появявал тук.

      Изтриване
    2. Знам, че не ти е пряка цел, но като пишеш позитивно ревю за някой филм, обикновено ефектът е такъв.

      А иначе не толкова за Уил Смит ми беше забележката, колкото за травмата от миналото, което го има във всеки треторазряден филм (все пак сценариите се правят по калъп) или пък за връзката баща-син, която явно се преексплоатира. Не съм гледал филма, но от текста ти по нищо не личи, че има и капка оригиналност или вложена креативност в тези неща. В смисъл, ако подобни неща те впечатляват, със същия успех можеш да напишеш положително ревю и за филм на Адам Сандлър.

      Изтриване
    3. Ефектът е какъвто човек си избере.

      Мен филмите не ме интересуват чак толкова с това, което казват, а с това как го казват. И травма от миналото не мисля, че е критерий за разрядност на филм. Ако не личи от написаното, че начина на казване на Шаямалан се откроява от масата, значи просто не ставам и толкова.

      Гледал ли си Punch Drunk Love, между другото?

      Изтриване
    4. Ок, има вероятност да не съм прав. Това обаче е филм през по-голямата част на който главният герой се бие със CGI маймуни и птици, докато получава инструкции по радиото от баща си, който му се пада и началник, така че е нормално да съм скептичен към факта, че вечни теми-клишета като травмата от миналото и порастването са представени оригинално или поне адекватно. Извинявам се за дългото изречение :)

      Знаеш кои филми на Адам Сандлър имам предвид - тези с рейтинг като After Earth (всъщност много от тях са с по-висок). Мен ако питащ и Click е нелош, макар че гледам да не си го признавам.

      Изтриване
  9. Можеш да лижеш колкото си искаш Шамаламалациганина ,но айде по-далече от Орсън Скот Кард.Може да си е виден религиозен фанатик и хомофоб но всички дето си ги споменал в твоите нетворчески напъни да реабилитираш тоя бълвоч не заслужават дори да му цункат дупето,особенно индииското цигане дето още го траят по холивудските земи.

    ОтговорИзтриване
  10. Мен защото съм girl ли не ме броиш при фенбойчетата?

    Успях да се удържа да не прочета постинга преди да съм гледала, сега несугестирано мога да кажа, че шокиращо съм съгласна с всяка дума и всъщност почти нямам какво да добавя. :) Много хубаво си го написал, винаги get-вам emotional като опрат нещата до малкия индиец.
    Не съм чела нищо от коленно-рефлексните рантове, за които говориш, и смятам така да си остане. Наистина филмът се развива толкова категорично в Шаямалановата вселена, че човек, който не си е направил труда да я познава, е нормално да се чувства поизгубен. World-building-ът на М. Найт e идеен, независимо дали идеите се изразяват визуално, или не.
    After Earth ми е някъде много близо до Signs като усещане. Безспорно има доста проблеми, Джейдън сякаш е най-големият, макар че в момента на метаморфозата много искрено го харесах, толкова покъртително сполучливо и на място приличаше на баща си и физически, и като маниер, и всичко и толкова добре се подчертаваше интересния мета-елемент, който с друг актьор нямаше как да съществува. На моменти наивността идва в повече дори с уговорката за Шаямалановите типични стилизация и романтизъм, животиняците, дето все едно аз съм ги правила по трудово, също бая допринасят в тая посока. Но филмът е добър, далеч е от емоционалния резонанс на Шесто чувство и бруталната тематичност и наджанровост на Неуязвимият и Жената, но е добър. При това не само в общия контекст на Шаямалан, който очевидно е критично важен, да, но и в контекста на неочакваността си. Летен блокбъстър се обръща с главата надолу до почти напълно камерна coming of age история, изиграна от две човечета общо - не виждам как това е лошо.
    Освен това, тук Шаямалан отново е умел фабулист (само в оная глупост за въздуха не беше), независимо на кого колко му харесват и колко са оригинални, неговите истории са разказани изключително добре в драматургично отношение - като темпо, като развития, като конфликт. И освен това, наистина изглежда чудесно. Тоя сетинг не е дал много възможност за обичайните заигравки с кадрова композиция, но има страхотни моменти само със смени на PоV да речем, въпросното преследване с маймуните и пианото, например. Като стана въпрос за пиана, поне още една сцена - тази в пещерата, се е получила три пъти по-яка, отколкото е, заради тях.

    И какво, какво друго нямам да добавя или повторя по-скоро... Не знам сциентоложко ли е, но изследването на страха в различни проявления го има във всеки от предишните филми на Шаямалан, тук не е в най-интересната си трактовка, но в никакъв случай не е инкосистентно. Рамковата композиция с началото и края, ако и тук доста по-директна от себеподобните си, също е част от художествената вселена на индиеца. Съотнасянето на личния катаклизъм с катаклизма в общността или в света също. Въобще, тая хиперфилмовост (по аналогия с хипертекста) с всички оглеждащи се и прехождащи елементи, които си изброил, плюс още други - имаше кухненска сцена! - изкупува толкова грехове. :)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. С много голямо притеснение чаках да се включиш, защото сериозно се замислях дали вече не почвам да вадя наистина вода от 100 кладенеца, за да защитавам кауза, доказано неподлежаща на защита. :) Та, радвам се, че не съм сам - за пореден път. (А невключването при фенбойчетата го брой един вид като учтивост към дама. :)

      След това, което написа, освен че се чувствам по-малко луд и заслепен, ми се струва, че просто има хора (много малко на брой), на които шаямалановия нарочно минималистичен ритъм на изказа в почти всеки аспект (както и този проклет безподобен синхрон с Джеймс Нютън Хауърд, който за малко да спаси и... нещо... като Еърбендъра), действат като рефлекс на някакво буквално физическо и напълно необяснимо ниво. Като че ли всеки емоционален удар е в пълен резонанс между автора и тези малко хора по някаква неясна причина - като хубава песен, която изведнъж почваш инстинктивно да обожаваш (и чак после, ако ти е кеф, можеш да пробваш да рационализираш защо така се случва това обожаване :). Сега си давам сметка и колко маловажни са в сравнение тези изброени неща в булетите. И за пореден път се учудвам, че има хора - болшинство, които са в състояние да му разкъсат толкова плътното body of work с типичното "Шесто чувство беше велико, Жената е непоносим". С други думи - наистина не е честно.

      Изтриване
    2. Така е, като кликне "връзката", нищо повече няма особено значение, това е непобедим аргумент, защото е най-важното и най-първоначалното предназначение на изкуството. Хубавото е, както личи и от количеството аргументи, които си изписал, че обикновено в творенето с малко повече мисъл причините за сработването може да се артикулират и обективно и неемоционално. Тоест, въпросната връзка не е задължително само интуитивна, лична и моментална, а може и да се култивира последователно, нищо че ефектът няма да е баш същият. Надеждата ми е, че сега, с това писание, си помогнал на някого култивирането да се случи, и без друго вероятно няма човек на света, който да е направил повече от теб, тоя малък индиец да се разбира и приема поне малко по, не знам, второсигнално.

      Изтриване
    3. Има, има - Devil's in the details. :) Искрено се надявам подобни текстове да имат точно ефекта, за който споменаваш. В крайна сметка, това е смисълът на писането и четенето за изкуство.

      Изтриване
  11. Силвъре, написал си урок по рационализиране на фенбойщина.

    В добрия и лошия смисъл.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Дето се вика - рационализирана фенбойщина е половин фенбойщина. :)

      Не ми е много ясно обаче какво имаш предвид под "добър и лош смисъл".

      Изтриване
    2. Всяко оценъчно мнение за произведение на изкуството е рационализиране на усещания, няма изключения :)
      Хубавото на рационализирането, дето вика Жени, е че възпитава вкус, ако човек е във възприемчиво настроение, един вид култивира някакви по-фини усещания. Между другото, както и аз казах по-горе, далеч не лъха такава фенбойщина от този материал, рационализирана или не.

      Изтриване
    3. В очевидния смисъл: способен си да защитиш дори най-голямата тиня в творчеството на Щаямалан с аргументи извън реалността на самия филм. Вписвал се в творчеството му, повтарял идейни мотиви и познати режисьорски трейдмаркове. Нищо в подкрепа на това, как филмът като завършен "продукт" притежава каквато и да е художествена стойност. Това е рационализираната фенбойщина.

      Надявам се Шаямалан да има възможността да направи това, което каза, че му е присърце в момента: класическа драма. Сам ще си направи добра услуга. Нямам надежди за Wayward Pines на FOX.

      Изтриване
    4. Ако бях способен да защитя най-голямата тиня на Шаямалан, щях да го направя с Повелителя - не се съмнявай изобщо. Извън това, че всички дребни и едри трейдмаркове (да, споменати във връзка с останалите му филми) показват авторски почерк, което води след себе си определена "художествена стойност", всичките тези трейдмаркове работят много добре един с друг *вътре* в самия филм. Минимализмът на ниво сценарий е в идеален синхрон с минимализма в актьорската игра и абсолютния фокус върху взаимоотношенията баща-син. (Btw, това по средата беше толкова явно заявено още в първия трейлър, че не знам въобще как може да има изненадани.)

      Изтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.