12 ноември 2012 г.

22 Argo, fuck yourself!

Честно казано, единственото нещо, което си спомням от предното продуцентско/актьорско/сценарно/режисьорско отроче на Бен Афлек - The Town - е, че не си спомнях нищо от него половин час след излизането от киното. Като се има предвид критическия и финансовия успех на филма, това най-вероятно говори за проблеми с attention span-а ми при подобни екшън-трилъри, без екшън в тях (но със солидна доза претенции), на които можеш с лекота да удариш едно "адекватно е и толкова". Обаче пък масовото превъзнасяне така ти човърка в здравето, че почваш да клониш към "невзрачно и забравимо... какво пък толкова?". Новият Арго е в абсолютно същата категория - с 95% на доматите, с $95 милиона в джоба, и с натякване, че е сигурен претендент за оскари. Бързам да си завърша няколкото планирани абзаца, докато не ми е изветряло от главата и малкото, което има да се каже за тоя филм.

Арго се опитва да е драматичен преразказ на събитията от 1979 по време на Иранската криза, когато тълпа войнствено настроени студенти превземат американското посолство в Техеран и задържат за заложници служителите му. Канадската мисия приютява тези, които успяват да се измъкнат по случайност, но проблем се оказва транспортирането им на родна земя, преди лошите ислямисти да са ги надушили къде се крият. Бившето ЦРУ Тони Мендез (Афлек), мислейки предимно извън кутията, ражда спасителен план, окачествен незнайно защо, като възможно най-малко лошата от всички лоши идеи, минали между ушите на малцината, на които все още им пука за случващото се в Иран.

А именно: инспириран от тогавашната мания по Междузвездни войни, Мендез предлага да създаде фиктивно филмово студио, което да "заснеме" на иранска земя фалшив научнофантастичен филм, съвсем в духа на лукасовите фъшкии. Той и заложниците в един момент трябва да се окажат продуценти, режисьори, сценаристи, location scout-и и т.н. на въпросната продукция (която даже си има смотани сторибордове и плакати), и по живо по здраво да напуснат вражеската територия. Чудесно - всичко това ни беше разказано и в трейлъра, на фона на единствената песен на Аеросмит, която не води до задавяне с драйфано, собствено производство.

Това, което не е толкова чудесно, е остатъкът. Поради някаква особена причина въпросната позорна част от американската история (която всъщност води до смяната на Картър с Рейгън през 80-та, с всички последици, отекващи и до днес) сама по себе си не е особено интересно застъпена в самия филм като критичен политически момент. Вместо това, за по-сигурно, Бен Афлек е решил да наблъска някакви клиширани плот-дивайси, които уж да поддържат драматичния момент и нивото на адреналин. Например: Мендез се оказва разделен със съпругата и синчето си, като тази мисия разбира се, се оказва път обратно към сърцата им. Не, не се ебавам.

Втори пример: докато заложниците и Афлек скитосват из някакви чаршии, уж за да си рисърчват филма, биват нащракани от лошите, а после в кулминационния момент физиономиите им биват разпознати с портретите, възстановени с помощта на незаконен детски труд от нарязаните на лентички документи от посолството (оттук и стилистиката на рекламната кампания). Отново - не се ебавам.

И последното нещо, за което абсолютно сериозно не се ебавам е, че на финала нашите успяват да замажат очите на злите летищни граничари (чрез сричане на фарси, шоуофване на грозен концепт арт от "филма", както и основно благодарение на серия от щастливи случайности в последния момент - примерно ъплоудване на фалшиви идентичности в базата данни на летището, все едно в плана са намесени момичета с драконови татуировки; драматично повдигнати телефонни слушалки точно в момента, преди да получиш сърдечен удар от притеснение и т.н.), качват се на самолета, готови да отворят шампанското... обаче лошите нещо загряват каква е работата, мятат се на една патрулка и тръгват да гонят Михаля по пистата. Разбира се, те получават пенис - това е полет на Суис за Цюрих, ffs, а не на Еър Бурка за Тора Бора. Ей такива глупости...

Всичкят този сценарен дебилизъм явно покрива изискванията за добро прекарване в киносалон на американските критици. Някои от тях са го намерили за забавен (при все, че всички "смешни" реплики вече бяха изломотени от Джон Гудман в трейлъра); други са го намерили за политически ангажиран (wtf? - по-беззъбо и едностранчиво представяне на политическия пейзаж от това нямаше накъде), трети - за action-packed and thrilling (сериозно, WTF? - това дори не е въпрос на вкус, просто е фактологически невярно). Почвам сериозно да си мисля, че съм попаднал на някаква орязана версия на филма. По-вероятното обаче е, че Бен Афлек (онзи от Пърл Харбър и Армагедон) е напипал някакъв скрит лост в психиката на задокеанските ревюисти, който контролира нивата на окситоцин в главите им и на секреция в ревютата им, и онези още като зърнат прекрасната му мъжествена физиономия, почват да мучат във възторг и да коленичат пред трансформацията му от актьор в режисьор. Същ Клинт Ийстууд на новото време.

От цялата тази случка всъщност можеше да се получи интересен филм - в крайна сметка холивудската машина е въвлечена в международна политическа интрига, в която на карта са заложени човешки животи. След като вече е решил, че няма нужда да ни занимава с иранската гледна точка върху нещата (нито с останалите страни в конфликта), Арго downplay-ва и този благодатен момент - като че ли съзнателно бяга от (почти) всяка възможност да се превърне в хаплива сатира. При известни обстоятелства тази сдържаност би могла да мине за плюс на филма, но, уви, в това състояние въздействието му би било абсолютно същото, ако заложниците, барабар с Мендез, трябваше да се преструват на вокалисти от АББА. Така или иначе Афлек си е позволил един куп сценарни волности. След като явно не му се е занимавало да играе на ветропоказател насред дипломатическата буря (интрото на филма, при все задължителния горящ американски флаг, в един момент ми зазвуча като narration от някакво фентъзи - дълбоко ме съмнява това да е търсен ефект), може би по-добрата идея би била в Арго да запретне ръкави да показва как кофти киното ще спаси света. Естествено, далеч съм от възбуждащата мисъл, че Афлек би могъл да се докосне до сценарния гений на Тарантино от Копелетата, обаче дори плачевен опит на тази територия би бил по-интересен от формулаичната отегчителна героична ода за Самия Човек, надвиващ световните непсраведливости.

Въпреки че е абсурдно, изкушавам се да завърша със сравнение с Мюнхен, защото и в двата случая става дума за кинаджийска ревизия на проблематични периоди от новата история на Близкия изток. Между двата филма има цели вселени разлика в класите. Спилбърг изработи стряскащ демоничен портрет на разяждащата обсесивна жажда за мъст, която е едва ли не генетично заложена в хората от онези земи - и в крайна сметка на финала зрителят се чувстваше разглобен като боксова круша, върху която три часа са се сипали едно през друго драматургични и аудио-визуални крошета. На този фон Арго изглежда като беззъбо недоносче във всеки възможен аспект, а зрителят (или поне аз) се чувства(х) като надуваема кукла, в чието "О" са се празнили едно през друго драматургични клишета. Какво да говорим - топките на Арго се съдържат единствено в някакво непрестанно псуване, ни в клин - ни в ръкав (оттук и цитата в заглавието на поста). Поради закона за всеобщата гадост, почти сигурно този bad-haircut-fest ще се сдобие с повече оскарови номинации от Мюнхен, обаче ако дори една се материализира в награда (превръщайки го в Речта на краля на 2012), това ще е престъпление срещу изкуството.

So, Argo, fuck yourself!

22 коментара:

  1. Мога ли да знам къде го гледа, тъй като го чакам от известно време? :)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Ами в по-голямата част на Европа миналата седмица му беше премиерата (в Женева го гледах).

      Изтриване
    2. Ясно. Не знаех, че живееш там.

      Много, много интересна позиция, имайки предвид убийствените оценки, които досега получи филмът. :)

      Изтриване
  2. "Argo" e тъпата мерсия на "Мюнхен", викаш, е нормално, "The Town" беше тъпата и абсолютно емоционално осакатена версия на "Жега".

    А Браян Кренстън как се справя, показва ли нещо ново, че аз заради него ще го гледам тоя филм? :D

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Да, добре формулирано. Остава само да видим Gone Baby Gone на кое е тъпата версия.

      Кренстън има генерична роля на генерично шефче. Проблемът е, че не показва и нещо старо даже. Спокойно можеха да сложат рандъм чичка да го играе това.

      Изтриване
    2. Gone Baby Gone е тъпата версия на книгата, по която е направен, разбира се. :)

      Изтриване
  3. Афлек дълго време ми водеше класацията за най- най- най некадърен, ъм, играч (актьор ми е неудобно да го напиша на един ред с името му) ... гледах шумно хваления "The Town" и зяпах невярващо. Освен, че пробутва себе си в каста, за да чопли нервите с кравешкия си поглед и скопени маниери "не мога да изразявам емоции", това момче се опита да режисира банална история, разказана и филмирана отдавна... бях потресен, но реших да го забравя, в името на доброто си здраве.

    Този филм няма да го гледам... и следващия му и по по следващия.

    ОтговорИзтриване
  4. То още от трейлъра си личеше, че ще е куц филм

    ОтговорИзтриване
  5. Филмът всъщност не е лош. Осигури ми някви минути приятно изкарване в киносалона, което не може да се каже за разни тазгодишни творения на разни велики кинотитани. Дълбоко не е оскаров материал, ама човек като не знае, че го провъзгласят за такъв и отива да го гледа само на базата на трейлъра, няма проблем с излъгани очаквания и т.н. За едно гледане беше съвсем ок - някъв неангажиращ такъв, от типа филми, дето са приятна губивремка. Не съм сигурна обаче дали ще го гледам отново и не почувствах нужда да си го купя.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Не е лош. Средняшки и по калъп е. Предпочитам гръмовни провали на велики кинотитани, пред среднящини.

      Изтриване
  6. Ще има ли ревю на "Cloud Atlas"?

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Тъкмо щях да питам същото.

      Изтриване
    2. За съжаление, премиерата тук е през март 2013. Все пак, вероятно ще мога да го гледам след 3-4 седмици, но ревютата си зависят от филма.

      Изтриване
  7. При вас поне няма да има мазен дублаж, тук трябва да чакам със седмици докато пуснат OV...

    ОтговорИзтриване
  8. "Въпреки че е абсурдно, изкушавам се да завърша със сравнение с Мюнхен, защото и в двата случая става дума за кинаджийска ревизия на проблематични периоди от новата история на Близкия изток. Между двата филма има цели вселени разлика в класите. "
    Това 1 към 1 съвпада с моето мнение. Не знам защо всички толкова се прехласват по Арго. Не че е супер зле, но наистина не е нищо особено. :)

    ОтговорИзтриване
  9. "На този фон Арго изглежда като беззъбо недоносче във всеки възможен аспект, а зрителят (или поне аз) се чувства(х) като надуваема кукла, в чието "О" са се празнили едно през друго драматургични клишета."

    Бута кеф този исказ - браво :)

    ОтговорИзтриване
  10. аве,ти който си писал тая статия,ти си много скапан ве,кво ми вкарваш английски думи в българския на къв ми се правиш?лешпер

    ОтговорИзтриване
  11. Ако тая боза вземе,че спечели и Оскар за най-добър филм (което вече не ми се вижда толкова невъзможно),мисля няма спор,че това ще е един от най-надценените филми в киното.

    ОтговорИзтриване
  12. Ами ето - спечели!

    ОтговорИзтриване
  13. Филмът е за ''сивата'' тълпа,следствие на американската тъпота!!!?

    ОтговорИзтриване
  14. Здравейте!
    Съжалявам ,че се свързвам с вас по този начин и че съм напълно offtopic.Забелязвам че сте от този тип хора където ценят стойностното и намират някак за приятно да "пораздвижват хамстера" затова ви предлагам "упражнение" от малко по-различен и доста предизвекателен тип. Много бих се зарадвал да видя ревю за ето този според мен шедьовър,който да отвори очите на хората за гениалността на анимацията и интелектуална ѝ стойност.Най-вече вашите разбирания за това: http://www.imdb.com/title/tt0113799/?ref_=sr_3
    Благодаря ви!

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.