9 ноември 2012 г.

5 Наръчник на залупената кифла, част II


Здравей отново, кифло!

Трябва да призная, кифло, че уводът към предната част не беше особено учтив, за което поднасям своите извинения. Може би подходих незаслужено цинично към теб, кифло, което в някаква степен деноминира иначе добрите ми намерения. Но какво да направя, кифло, след като учтив или не, добронамерен или не, дискредитирал се или не, ти пак ще си останеш същата шибана залупена кифла. 

Както и да е, кифло. Нека спестя локумите тук, защото има предостатъчно след "прочети още". С твое разрешение, нека продължим занятието. Кифло.
________________________________________________

Мислех, че fallacy-тата от типа "Пращане за зелен хайвер" са изчерпани в предната част, но ето че благодарение на Амелия бях подсетен за няколко много типични патърна на рагиране, които попадат точно в тази категория. Въпросът до каква степен може да продължи разбиването в таксономията на неформалните fallacy-та е спорен (и отчасти това занимание има за цел да го постави), но все пак ми се ще да ги отделя като специфични грешки, а не като под-типове на вече изброени такива.

И така:

I. 1.27. Позоваване на Ad Hominem / Appeal to Ad Hominem

Нека вземем следния пример:

Кифла: Еволюцията не е факт, а само теория.
Ричард Докинс: То и теорията на гравитацията е толкова теория, колкото и еволюционната, но все пак ти не хвърчиш във въздуха, нали кифло?
Кифла: Нищо чудно, че прибягваш до обиди, след като не можеш да ми докажеш, че еволюцията е факт.

Вижда се, надявам се, че никъде тук никъде няма извършен Ad Hominem. (I. 1.2.) Нека да напомня, че това fallacy се изразява в атака срещу опонента, а не срещу тезата му. Докинс би извършил Ad Hominem тук, ако беше казал: "Оф, кифло залупена, не ме занимавай с продукцията на гладкото си мозъче!" (в което не виждам нищо лошо, де). Но той всъщност отговаря на аргумента на кифлата, давайки пример с нещо, което също е теория, и е универсално възприето като факт. След това добавя "кифло". За цвят. Това не е fallacy per se - просто е допълнение, изразяващо неговото собствено отношение към умственото развитие и нивото на познание на въпросната кифла. Да, може би това го прави арогантен британски гъз, който не успява да задържи циничното отношение към по-тъпите от него за себе си, но пък няма никакво отношение към въпроса дали еволюцията е теория и/или факт.

Кифлата обаче само това и чака. Неспособна да се справи с предоставената аргументация, тя се захваща за несъществената част, която трансформира в Ad Hominem и се опитва да инвалидизира цялата позиция на Докинс на базата единствено на това. Оттук и Appeal to Ad Hominem, което може да се приеме за вид straw man (I. 1.1.). Тъй като този текст има за цел да е от полза на кифлите, нека все пак да предложа адекватен отговор към Докинс, който да не съдържа това fallacy: "Това, че гравитационната теория е проверена експериментално не означава, че и еволюционната теория е проверена експериментално в същата степен. Учените използват термина "теория" и когато говорят за непроверената по никакъв начин струнна теория. Какви доказателства би могъл да ми предоставиш в полза на еволюцията? А, и между другото, дръж се цивилизовано."

I. 1.28. Асоциативна тъпота / Dumbness by associaton

Сигурно при повече напъване, може да се произведе и по-подходящо наименование, но и това ще свърши работа. Отново става дума за разновидност на straw man, защото се измества тезата на опонента, и точно като позоваването на Ad Hominem (I. 1.27.) крайният резултат е защита от несъществуващо нападение. Нюансът обаче е следният:

Фен на Бергман: Железният човек е ебати непоносимата, дебилна, деривативна абсолютно олигофренска пикня.
Фен на Железния човек (и кифла по съвместителство, а също и админ на форум, където се води въпросния "диалог"): Железният е ебати страхотният железен филм! А теб, ако не спреш с провокациите, ще те банна от форума!
Последното между другото е и appeal to force/fear/consequences. Кифлата в случая чете твърдението като "Само дебили и олигофрени могат да харесат Железния човек" и се чувства персонално засегната от това. Тъпотата на филма се пренасочва неправилно върху харесалите го, и защото кифлата с власт е от тази категория, тя започва да негодува. Естествено, спорно е доколко твърдението на Бергман-фенбойчето е солидна основа за разискване на тъпотата на Железния човек, тъй като в него не кипи аргументация в излишък, но правилната реакция от страна на кифлата в случая би била: "Защо смяташ така?", ако намира Железния за умен и смислен филм, или пък "Дори така да е, понякога човек има нужда да релаксира с непретенциозен булшит, на който да изключи мозъка си".

Тук може да се въведе и асоциативен снобизъм / snobbery by association, което още веднъж показва, че straw man е цял клас fallacy-та. Пример:

Фен на Железния човек: Крадците на велосипеди е претенциозна снобска чекия, с ексклузивно историческа и никаква друга стойност.
Фен на Де Сика (кифла по съвместителство и собственик на форум за италиански неореализъм): Заключва темата и банва фена на Железния човек, защото не одобрява да бъде определян като претенциозен сноб.

I. 1.29. The Schindler card

В предния епизод се срещнахме с т.нар. guilt by association (I. 1.11), което фаласи има подвид, наречен The Hitler card (или Reductio ad Hitlerum), когато неправилната конструкция е във формата: "Хитлер е бил X, следователно X е нещо лошо/неправилно/неприемливо." Скоба. Съществува т.нар. закон на Годуин, който гласи, че всяка онлайн дискусия, на която е дадено достатъчно време да се развие, в даден момент неизбежно ще достигне до намесването Хитлер или нацизма, независимо от разискваната тема. В тази връзка, да ме прощава скротум и скротумлай(къ/на)рите, обаче не мога да не посоча тук ревюто му за Джон Картър, което освен, че е една от сравнително четимите му тоалетни супер-дупер-pooper-продукции,  изглежда и като специално проектирано да се изгъбарка точно със закона на Годуин (при все пълната ми убеденост, че авторът никога не е чувал за него). Тези работи всъщност не са свързани изобщо с fallacy-то, за което (ще) иде реч, просто намирам асоциацията за забавна и някак иронична. Затварям скобата.

Та, въпросното The Schindler card е fallacy, познато на всеки, който някога е водил спор за кино. Толкова е познато, че следното съждение може да се издигне в закон: всеки разговор за изкуство, на който му е дадено достатъчно време да се развие, ще достигне до споменаването на "Списъкът на Шиндлер". 

Това е универсалната защита на всеки дебилен филм.

A: Трансформърс е ужасяващо тъп.
B: Ти да не си очаквал Шиндлер?

...или универсалният бенчмарк:

A: Revolutionary Road всъщност е доста добър.
B: Е да, ама не е чак Шиндлер...

Ъъъ... окей.

I. 1.30. Позоваване на нарочност / Appeal to author's intent

И докато сме на вълна кино-фаласита (много хлъзгава територия, защото трудно може да се говори за обективност), ето още едно:

A: True Blood е адската дрисня. АДСКАТА, човече - просто е непоносим тоя сериал.
B: Обаче той е планиран да е адската дрисня, следователно е сууупер кууул и разкошен.

С други думи - дебилността на произведение на изкуството (или въобще на някакво действие) се оправдава, само защото тази дебилност е планирана от авторите му. (Малко прилича на appeal to selfdeprecation с poisoning the well - "аз заявявам, че съм тъп, следователно ми е позволено да се държа като тъпак", само дето в случая имаме поглед отстрани за разнообразие). Само по себе си, това не може да бъде извинение. Например, в конкретния случай човек може да защити по подобен начин цялостната идея за несериозен тон, карикатурни персонажи, стереотипизиране, преиграване, over-the-top гнусотии, кичозни специални ефекти и пр. в сериала. Т.е. човек може да каже - идеята да направиш такъв траш, като отговор на Twilight-истерията е страхотна. Това обаче не говори нищо за реализацията на самата идея (карикатурността идва от абсурдност и неконсистентност на персонажите; преиграването е в комплект с адски неграмотна актьорска игра; сценарните решения се влияят предимно от външни фактори; специалните ефекти са кичозни, но освен това са и некадърно направени... и т.н. - да не превръщам това в ревю на Истинска кръв).

Сега, давам си прекрасно сметка, че внимателният читател на този блог (anyone?) може да ми излезе насреща с - "пич, бе ти не си ли виждаш твоите позовавания на нарочност в излиянията си за Шаямалан?" Добре де, кифло, този път си права. И все пак, ще ми се да си мисля, че онова съдържа малко повече от прост appeal to author's intent и още по-прост wishful thinking. Което може да е wishful thinking. Whatever...

Дотук с пращането за зелен хайвер. Следващия път - нататък с неформалните недоразумения.

5 коментара:

  1. :D
    Спомени, спомени...

    Чакам следващата част. И се чудя защо си даваш толкова зор да класифицираш в тея подробности нещо иначе обикновено и прозаично като натопорченото нежелание да вникнеш в чуждата гледна точка. :D

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Амели, това обвинение е жестоко фаласи поради следната прозаична причина: след като съм се родил без гледна точка, то моята сегашна гледна точка е била нечия гледна точка, в която съм вникнал, и която съм приел. Много моля... :)

      Следващата част ще е далеч по-фън, само че явно ще падне адския research.

      Изтриване
    2. Че кой и къде те обвинява теб конкретно??? 0_0
      Използвам второ лице ед.ч. в "натопорченото нежелание да вникнеш" като генерализация. Т.е., в смисъла на "натопорченото желание да се вникне". Разговорният български, мисля, позволяваше някви такива неща.

      Абе, гузен негонен... :P

      Изтриване
    3. Момент да видим дали ще успеем да измислим ново фаласи сега. Значи как се вика на това, дето обясняваш на събеседника 9 пъти едно и също нещо (примерно "неспособен да вникне в отсрещната страна"), на десетия път го казваш като генерализация, и въпросният събеседник я приема като отнасяща се конкретно за него. И кой прави fallacy-то всъщност? :)

      Но да не задълбаваме толкова. Виж сега как мазно ще се измъкна: моето "аз" също е генерализация. Разговорният български със сигурност ги позволява тия неща. :)

      Изтриване
  2. "Значи как се вика на това, дето обясняваш на събеседника 9 пъти едно и също нещо (примерно "неспособен да вникне в отсрещната страна")"

    Ad stratum? :D

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.