32 50-те най-добри сцени в Игра на тронове (втори сезон)

English version

Добре, признавам, че предния път не бях особено вдъхновен, а това, което следва отдолу няма как да не остави впечатлението на писано от твърде вдъхновен от Игра на тронове човек (или твърде полудял?) Не ме разбирайте погрешно - вторият сезон на сериала продължава да бъка от проблеми, които мога да изреждам до утре (като се почне от сгрешените кастинг-решения; мине се през прекалено развлачените или прекалено компресирани сюжетни линии; и се стигне до начина, по който са представени някои от най-епичните епизоди). Този пост, обаче, вместо ревю, или "ревю", или каквото там се явяваше онази стена от текст, съдържа 50-те пристъпа на обезоръжаващо вдъхновение, пръснати из втория сезон, които показват нагледно, че дори подгъващ колене и привеждащ глава, Игра на тронове продължава да бъде телевизионно събитие.

(Подредбата не е случайна, но все пак не трябва да бъде взимана и прекалено насериозно. Освен първото място. Enjoy!)

50. What's that smell? - Dead people

      (Епизод 4)

На нашето внимание - Харънхол. Доста впечатляващ matte painting. Камъкът, топящ се под драконовия огън, е оставен за въображението ни, защото... така е писано, а пък и никое ТВ-фентъзи не би могло да покаже подобно разрушение в пълния му блясък, както се полага. Ужасът на мястото е съвсем в тон с ужаса, който се разиграва в последващите сцени там. (Само напомням за мъчението с подгретите мишки - бррр...)

49. Посичането на Тирион

      (Епизод 9)

Имам много резерви към това как е пласирана развръзката на битката при Blackwater, но все пак опитът за атмосферен звуков монтаж и заснемане през погледа на посечения Тирион, драмата на Церсей и нахлуването на Тивин са някак... трогателни.

48. I, Robot

      (Епизод 3)

Тук си изберете произволна сцена с Бриен. Героинята и изпълнението са толкова абсурдни, че в един момент стават чак симпатични. Достойно попълнение в и без това преливащия от мъжкарани сериал. Най-хубавото около Бриен е, че в нея, парадоксално, въпреки недодяланата външност, има повече женственост, отколкото примерно в Яра. Сигурно е заради гласа... 

47. A very small man can cast a very large shadow

      (Епизод 3)

Варис омайва Тирион. Както винаги, изпълнението е толкова неприятно мазно, че на човек му се иска да вземе един душ след подобна сцена. 

46. Венчавката на Роб

      (Епизод 10)

Точно както с клетвата на Нощната стража в миналия сезон, и тук го има онова приятно усещане за истинска приказка, разказана с истински приказни думи. Не ме интересува, че цялата линия с Доктор Куин Лечителката и ученическото хлътване на Роб по нея, са леко досадни през по-голямата част от времето. Венецът й обаче е премерен и претеглен, баш както си трябва.

45. Uniquely unfit for constraints

      (Епизод 7)

Жалко, че във втори сезон няма повече от този Джайм - ехиден, умен и жесток. Последвалата сценка с Кейтлийн, в която удря баш където трябва (на тема съпружеска вярност и производство на копелета), донякъде компенсира. 

44. Two quick deaths

      (Епизод 10)

Бриен размотава трима от съгледвачите на Старк пред очите на ошашавения Джайм. По-важното обаче - под висящите и поклащащи се на вятъра тела на трите убити жени. Тръпки да те побият...

43. Valar Morghulis

      (Епизод 10)

Убийствената връзка между Джакен и Аря работеше на места и се проваляше на други, но завършекът (засега) е доста приличен. Може би ми се струва така заради подхода към началото на сцената (с Джакен, изчезващ от скалата)... Може би защото пак е сниман на това страхотно ниско залязващо слънце.

42. Лувин разбира, че Бран е жив

      (Епизод 8)

Оша и Лувин си говорят със съдбовна интонация за това как Бран никога не трябва да научи, че децата на фермера са били изгорени заради него, докато камерата се изтегля и финалните надписи плавно потичат на фона на трагичната уинтърфелска тема. Обичам ги тези моменти. 

41. Церсей на черешата

      (Епизод 9)

Като че ли Лина Хеди е по-търпима, когато е под въздействието на алкохола, сипейки мъдрост след мъдрост пред предалата се Санса. Поредната фалшива проява на лоялност към Джофри обаче прелива чашата и Церсей му отпуска края.

Санса: You were Robert's queen...

Церсей: And you'll be Joffrey's. Enjoy!

Понякога тази жена наистина улучва моментите, в които да изсъска през зъби.

40. Флотата на Станис се появява от мъглата

      (Епизод 9)

Нелош изтеглящ кадър, който преминава от картинката по-горе в общата каюта, където войничетата повръщат едно през друго в препълнена с повръщано делва. Все едно мястото е бреговете на Нормандия, а времето - D-day, вместо B-night. 

39. Пръднята на Риник

      (Епизод 4)

Технически погледнато, това трябва да е на първо място в топ 50 на най-жалките сцени от Игра на тронове, защото показва (за пореден път) елементарния начин, по който създателите на сериала се измъкват от лапите на дебнещия в сянката батален епос. Обаче това е поредна отваряща сцена, която е на практика анално издихание в лицето на типичното фентъзи (плюс това съдържа няколко сърцати лафа по адрес на Ренли и неговото цветенце), така че мястото й всъщност е в този топ. 

38. The dumbest cunt alive

      (Епизод 8)

Алан Тейлър пак започва епизод както подобава - с една кошница изклани гарги. После в Уинтърфел идва Яра, за да попита пред публика дали Теон е видял повече зор със сакатото или с шестгодишното. И после някак напълно естествено се стига до толкова истинския разговор между брат и сестра, този път насаме, и до онова "Don't die so far from the sea..." Ето заради тези моменти го обичам този сериал. 

37. Мелисандра зачева сина на Станис

      (Епизод 2)

Ева Грийн би изкъртила в ролята на червенокосата огнена жрица (макар и подобна епизодична роля би била по-скоро a waste of talent), но и тази не е зле. Вниманието тук е не само към разголената Мелисандра, но и към пълния с лудост поглед на Станис - блуждаещ и фокусиран едновременно, с много, много потенциал за нататък.

36. Камбаните звънят

      (Епизод 9)

Те предвещават ужас. Смърт на крал, град под обсада... сватба... "Абсолютно" - казва Варис. Насред толкова обреченост, диалогът с Тирион буквално искри. Браво на Мартин. 

35. Тирион срещу Церсей, част I

      (Епизод 2)

Въпреки, че фалшивият бритиш акцент и бърченето на вежди действат с пълна сила в тази сцена (честно, нервите ми се късат като чуя това "Тель ми" или "Уель..."), тя е идеален пример за спонтанната гениалност в адаптацията на Бениоф и Уейс. Бруталното остроумие на Тирион за секунди бива надцакано не от кого да е, а от онази същата Церсей, която няколко епизода по-късно (и една сцена по-надолу) ще покаже нагледно, че има акъл колкото една средно голяма кокошка. Диалог с изключителна динамика. 

34. Тирион срещу Церсей, част II

      (Епизод 5)

Schemes and plots are the same thing! Толкова много култ само в метър и трийсет... 

33. Тирион срещу Церсей, част III

      (Епизод 8)

Церсей стига до проникновението, че след като между краката й цъфти ваджайна, вместо там да виси член, то тя може да даде шах и мат на брат си. Насладата от поредната сцена, в която тя се проявява като тъпа коза, този път със самочувствие до небесата, е гарантирана. Жалко, че в следващата сцена с Шае, Тирион е актьорска развалина. Явно не му се удава да играе влюбена до ушите чувствителна душа.

32. Тирион срещу Лансел

      (Епизод 5)

Oh, Lancel, tell my friend Bronn to please kill you if anything should happen to me... И шут в гъза. Явно можело още повече култ.

31. Санса - Първа кръв

      (Епизод 7)

Току-що събудила се от кошмара с изнасилването, от което я спасява Хрътката, Санса попада в нов кошмар, заради първия си цикъл, който значи, че вече може да започне да произвежда клонинги на Джофри - русите принцове със сини очи, за които мечтаеше навремето. Шае се опитва да прикрие следите, обаче - fuck - Хрътката надушва, където има кръв. След това идва и горчивият урок от Церсей: "Не трябва ли да обичам Джофри?" - "Можеш да пробваш, гълъбче". Жената си знае стоката. 

30. Червената комета

      (Епизод 1)

Да се плесне едно червено петно в небето не е кой знае колко трудно, но самата идея Червената комета да прониже целия първи епизод и да бъде издигната функционално в свързващо звено между отделните сцени е много добра. Да не забравяме и зловещата съдбовна недоизказаност, която оставя. 

29. Пратениците на Денерис потеглят в трите посоки на света

      (Епизод 1)

...което е много номадско и някак трогателно по прабългарски, но гвоздеят на сцената е анимираното драконче на рамото й, което се клати в абсолютен синхрон със стъпката й. Денерис си е кофти кастинг отвсякъде, но в тази сцена - вероятно заради напуканите устни и премрежения поглед, някак успява да докара прилично тази необходима смесица от несигурност/обреченост и почти налудна убеденост в собствения си успех. 

28. Един от скаутите на Денерис се завръща

      (Епизод 2)

Или по-точно главата му. Конят е нашарен, плитката отрязана, а музиката е повече от прилична. Т.е. драмата в сцената добре се е получила. И два епизода по-късно - настъплението на Денерис започва ето с този кадър (жалко, че не мога да постна сцената в движение...):

(Разбира се, актьорската безпомощност на Емилия Кларк пред вратите на Карт би била достойна за челното място в евентуален Топ на тази тема. Срамота.)

27. Тирион пуска въдицата

      (Епизод 3)

Кой ще я налапа - Пицел, Варис или Кутрето... Що за дилема? Сериалът рядко (да не кажа никога не) сервира такива сензационни кинематографични трикове (в случая монтаж), но тук е прилично. Като се замисля - получило се е по най-икономичния, и като че ли единствено възможен начин, по който да се покаже как Тирион опипва почвата (и че това е сериал за дворцови интрижки). Най-якото обаче е, че всичко това кулминира в сценката с изтезанието на Пицел:

Тирион: "Отрежи му мъжествеността и я хвърли на козите."

Дивакът: "Тук няма кози, получовече."

Тирион: "Ами намери отнякъде."

Брон: [хили се] 

26. I want to be THE queen

      (Епизод 5)

Едно, че Марджъри е от попаденията в кастинга, дори когато два епизода се размотава в дрешка, приличаща на саксия; и второ - че в тази сцена на практика казва "Не оставяйте мъжката работа на два хомо...". Тъй де - на Ренли и Лорас. 

25. Кейтлийн получава останките на Нед

      (Епизод 4)

С едно "Get out" към Кутрето компенсира с много за актьорската неадекватност, лъсваща от време на време из следващите епизоди. 

24. Именният ден на Джофри

      (Епизод 1)

Гадното келешче се облизва и в чест на Св. Джофри решава да удави сър Донтос с вино. След всичко, което се случи в края на първи сезон, просто беше наложително вторият да започне със сцена, която демонстрира безумната жестокост на това леке. Също така, това е и сцена, която показва, че дори спорадично появяващите се актьори са внимателно кастнати и дават всичко от себе си в петте си минути слава. 

23. Ренли + Лорас + Марджъри

      (Епизод 3) 

Първо Ренли се опитва да го вкара на Лорас (между другото, Лафайет от Истинска кръв трябва да си води записки по изпълненията на тези двамата момци, защото неговата неприятна педерастия е толкова фейк, че може да ти стане неудобно заради него):

После, явно защото тези неща трудно могат да останат в килера, Марджъри му го вкарва като за световно: "Искаш ли да викна брат ми да те разгрее"...

и свършва с "You are a king." Жестока поредица от сцени. Особено жестока за Ренли също така. 

22. Джофри и проститутките

      (Епизод 4)

Време беше, освен всичко друго, да изкарат Джофри като малко гнусно садистче в медицинския смисъл на думата - т.е. такова, което може да го вдигне единствено при мисълта за физическо издевателство над някого. Неприятното в тази сцена е, че човек знае как ще се развие още от първата секунда - като някакъв садо-мазо-тест за самата публика е проектирана. Великденското яйце тук е, че изнасилената със скиптъра курва е същата, на която Тирион плати двойно в предния епизод (for her troubles). 

21. You're just like me... only smaller

      (Епизод 9)

Тиха, но изпълнена с напрежение конфронтация между Брон и Хрътката, която в крайна сметка показва, че и двамата са от една порода. Истински кеф е човек да ги гледа тези двамата на екран и добре че епизодът предлага още една такава възможност (вж. някъде по-долу). 

20. Теон се връща в Пайк

      (Епизод 2)

По същество 2/3 от втори епизод е зает от сцени, в които някой го начуква на горкия Теон - супер-грозното курвенце на кораба, селякът на пристана, сестра му, която му дава да бръкне където не трябва и т.н. и т.н.

На пръв поглед, на трансформацията му от брат на Роб в блуден син, който иска да се завърне, е отделено по-малко време, отколкото сериозността й изисква. На втори - всичко е наред, защото заедно с парните чукове, които разнебитват психиката на Теон, там бият и десетки по-малки, за които човек трябва да си отваря очите. За всичко това помага и перфектният в ролята Алфи Алан, и изключителните кастинг попадения в лицето на Яра и Бейлон Грейджой.  Още по темата - нататък.

19. Санса и Шае

      (Епизод 3)

Това отражение в огледалото е обезоръжаващо начало на сцената (още повече, че е дошло веднага след поредно издевателство над горкото гълъбче, което трябва да демонстрира вярност и обич към Джофри - вярност, във фалшивостта на която са убедени абсолютно всички наоколо, но продължават да играят този болезнен за психиката на Санса цирк). Шае по принцип е попадение от day one и е много добра половинка за Тирион (понякога дори надиграваща го). Въпросната среща със Санса обаче е интересна преди всичко с това, че някак неусетно и неизказано двете героини разбират всичко една за друга, почти 100% заради нюансираните актьорски изпълнения - с точно премерена влажност в погледа и нотки на безпомощност в истеричността на едната; и също толкова премерено разбиране в отегченото цупене на другата, която хич не я бива да се преструва на слугиня. 

18. You're too smart for your own good

      (Епизод 7)

Една от последните сцени между Аря и Тивин започва с тази гледка от прозореца:

...и свършва със словесно надцакване, показвайки за пореден път, че малката е на нивото на старото куче. Може би този стори-арк се проточи твърде дълго, и твърде много разчиташе на разни трепети "омг, дали Тивин (или Кутрето) ще се досетят кой всъщност им налива виното", обаче заради тази кулминация всичко си струваше.

17. Петир и Санса

      (Епизод 10)

"Погледни наоколо - всички тук сме лъжци. И всички сме по-добри от теб." Поредно приземяване на горката Санса - по-брутално отвсякога. Не за друго, ами защото преди секунди сме я видели да се усмихва истински за пръв път.

16. Бран + Рикон + Оша + Ходор

      (Епизод 7)

Има нещо странно трагично в тази комбинация - едно сакато хлапе, едно момченце, което никога не е напускало детската си стая, една дивачка, която гледа винаги с бялото на очите си и един гигантски малоумник, който знае да изговаря единствено собственото си име... Те, четиримата, се опитват да оцелеят още малко в свят на толкова много жестокост. А може би просто химията между героите/актьорите се получава точно както трябва. 

15. Бран + Рикон + Оша + Ходор

      (Епизод 10)

Излизането сред руините на Уинтърфел (с тази трагична трактовка на основната тема) е наистина сърцераздирателно. Както и последната среща с Майстер Лувин. И отпътуването на фона на горящата крепост. Много обреченост, много атмосфера, много чудо.

14. Хрътката в огнения ад

      (Епизод 9)

Сцената започва с най-стимулиращото надъхване за влизане в битка: "Any man dies with a clean sword, I'll rape his fuckin' corps".  После настава яко колене с разсечени на две тела, кървави облаци и хвърчащи вътрешности, както си му е редът. След това някакъв подпален се втурва срещу Хрътката и ставаме свидетели на логичното продължение на сцената с Брон в кръчмата - той го спасява от огнения ужас и продължава да посича делово противниците, които го връхлитат. Гвоздеят на програмата (и на епизода) обаче е как Хрътката изведнъж изключва тотално, лоялността му в крайна сметка бива надвита от тоталната неприязън, която изпитва към Джофри, и изцежда в лицето му "Fuck the king!". Това delivery просто осмисли не особено интересната кланица в Blackwater.

13. Теон срещу баща си

      (Епизод 3)

Или по-скоро зад баща си. Кулминацията на брейкдауна и моментът на избора на Теон (с изгарянето на писмото до Роб) са толкова добри като сетъп и изпълнение, че се искаше само малко повече внимание към последвалите жестокости от негова страна, за да се превърне в истински греой от шекспирова трагедия.

12. Аря и нейните малки нужди
      (Епизод 2)

Камерата приближава клекналата Аря в гръб. Нещо шумва отзад и звукът на поточето изведнъж секва, показвайки ни, че това всъщност не е било поточето. Аря се озърта уплашено, вдига гащите си, и недоизпикала се, тръгва към лагера на бегълците, молейки се никой да не е видял, че всъщност е малко момиченце, а не малко момченце с малко пишленце. Всеки с проблемите си... До края на сезона Алан Тейлър ще сервира подобно тоалетно изтегляне на камерата още веднъж. 

11. Отнасянето на дракончетата в кулата
      (Епизод 6)

Денерис е втрещена от клането и липсата на драконите, обаче това, което прави сцената е ниската камера, проследяваща закачулената фигура с разперени ръце, която се извърта и показва кулата. Страхотна музика (по случайност) също така. Фентъзи в правилните пропорции. 

10. The night is dark and full of terrors
      (Епизод 4)

Малко CG, но направено с много желание. Жалко, че Рамин Джавади е написал толкова проста тема за Мелисандра. Също толкова жалко е, че в кулминационната сцена със смъртта на Ренли, той като че ли повече се притеснява дали косата му не стърчи:

9. Тивин влиза в тронната зала
     (Епизод 10)

И конят му безцеремонно се изсира почти върху камерата на фона на ебати музикалния героизъм от страна на Джавади. Поредната толкова dear-fantasy-fuck-you-very-much сцена, че единственото, което би я направило по-гениална е, ако Алан Тейлър беше решил да отвори епизода с нея, вместо със зеницата на изгубения Тирион.

8. Денерис халюцинира в Кулата
     (Епизод 10)

Изключително начало на тази сцена (с обикалящия Джора, който изведнъж изгубва Денерис) - всъщност с изключителна музика (и в предния сезон на Джавади му се беше получило много добре с Fire and Blood). После целият епизод с халюцинациите показва как трябва да се процедира по отношение на фентъзито в ТВ продукция - без много раздуване на ефекти и с много, много атмосфера. Разрушената тронна зала под хвърчащия сняг, сцената отвъд Вала... Дори случващото се в юртата на Дрого и обичайните бръщолевения за луни и звезди не успяха да объркат сметките. (Е, добре, де обърка ги драконовото барбекю, ама не чак фатално.)

7. Wildfire
     (Епизод 9)

Най-епичната сцена в телевизионно фентъзи всъщност започва с доста забавна игра на развален телефон между Джофри, Хрътката, Тирион и Лансел. После Брон запалва олимпийския огън, и се случва това:

"Най сетне!" - доволни са феновете. По-важното е обаче, че в погледите на Тирион & Co. се чете горе-долу толкова ужас и страхопочитание пред това, което се случва, колкото и у потърпевшите. И за десерт - физиономията на Станис преди да отсече "Thousands [will die, not hundreds]". Priceless!

6. Героичната реч на Теон
    (Епизод 10)

Чудесно извинение за това, което Тирион сервира предния епизод. Най-хубавото в целия този майтап е, че за момент зрителят е оставен да повярва истински, че на Теон ще вземе да му се получи. Пореден шамар в лицето на LOTR-like фентъзитата. (Внимание също така и към отношението на Лувин към Теон в предходната сцена - иска се висш пилотаж да извадиш по толкова истински начин горчивото преглъщане на всички сторени злини, и да покажеш искрено правилния път на съгрешилия. Браво на този дядка - краде всяка сцена, в която е на екран.)

5. The world is built by killers...
     (Епизод 9)

...so you better get used to look at them. Страхотен завършек на стори-арка на Хрътката този сезон. След като 10 епизода е бил дясната ръка на Джофри и е търпял мълчаливо издевателствата над Санса, той, най-сетне превърнал се в Сандор Клегейн, самоосвободил се от задълженията си по най-бруталния възможен начин (вж. сцена 14), решава да й помогне да се добере до Уинтърфел. Героят в сянка в Blackwater.

4. Теон нахлува в Уинтърфел
     (Епизод 6)

Бран през цялото време е сънен и си мисли как всичко това е някакъв майтап. После изведнъж загрява какво се случва (а именно, че някакъв посерко превзема замъка от ръцете на 10-годишно хлапе) и му става тъжно. Теон трябва да обезглави сър Родрик, за да демонстрира твърдост, но не успява да отсече главата му на 5-тия път като си помага с крак. Майстер Лувин е съкрушен от разигралата се гротеска. Ние също.

3. Бледният бродник
    (Епизод 10)

Можело значи. Цялата сцена, и специално този кадър са буквално като излезли от cinematic на Близард от най-добрите им времена. Изключително CG, особено в областта на очите - направо хипнотизиращо. Какъв по-добър начин да свършиш сезона...

2. Избиването на копелетата на Робърт
    (Епизод 1)

Динамиката на тази сцена е убийствена - започва лежерно в бордея на Кутрето с една от класните му курви. После заколват новородено почти в кадър. И после - нещо, което с малко по-прилична музика можеше съвсем да захлупи еквивалента от Епизод III (да, онова от сагата на Лукас, дето беше режисирано от Спилбърг, имам предвид). Истинският връх обаче е преходът към бягащите Аря и Джендри с тръсването на шлема в каруцата и после ей това изтегляне на камерата:

1. Дъждовете на Кастамир
     (Епизод 9)

В изпълнение не на кой да е, а на Мат Бернинджър. Нищо друго не би успяло да направи специален този сериал, както тези финални надписи:

And who are you, the proud lord said,
that I must bow so low?

Only a cat of a different coat,

that's all the truth I know.

In a coat of gold or a coat of red,

a lion still has claws,

And mine are long and sharp, my lord,

as long and sharp as yours.

And so he spoke, and so he spoke,

that lord of Castamere,

But now the rains weep o'er his hall,

with no one there to hear.

Yes now the rains weep o'er his hall,

and not a soul to hear.

P.S. И, по традиция, малко eye candy: