8 август 2012 г.

64 Lost & Found: филмите, които ми липсват в IMDb Top 250


Постът за топ 250 на IMDb съдържаше повече математика и статистика, отколкото някакъв персонален поглед (макар и да не се сдържах да натъртя за пореден път колко шитав е завършващият Батман). След запитване в коментарите към него, ето на какви мисли ме доведе преминаването през класацията. Този пост съдържа 40 много любими филма, които ми липсват в Топ-а на IMDb. На някои места дори съм пробвал да обоснова обективните причини, поради които ми се струва, че филмът трябва да е в Top 250, но като цяло всичко, което следва хич не трябва да се приема насериозно. Подреждането е по азбучен ред. И така:

Американски психар (1999)
Крисчън Бейл, в ролята на нюйоркско психясало юпи, със съвършено поддържано тяло, коли проститутки с моторни резачки на фона на песни на Уитни Хюстън, както и колеги с по-красиви визитки от неговите, на фона на песни на Дженезис. Обаче вместо тази смразяваща кръвта сатира, в Топ 250 се мъдри далеч по-тривиалния American History X. Извинявам се, но трябва да върна едни видеокасети.

Бандите на Ню Йорк (2002)
Грандиозен, могъщ епос за въздигането на Ню Йорк от прахта, в пъти по-труден и размахан от правения като на автопилот The Departed (в който на всичкото отгоре няма кой дори малко да се доближи до интензивността на Даниел Дей-Люис).

Бартън Финк (1991)
Това винаги ми е бил препъни камъкът, когато съм си мислел да спретна преглед на филмографията на братя Коен. Не защото не знам какво да напиша, а защото не знам откъде да го подхвана. Този филм е толкова много неща едновременно - и схватка East Coast/West Coast, и размисъл на тема writer's block, и period-movie от зората на WWII с изригващия зад океана фашизъм... да не говорим как жонглира с жанровете, бидейки едновременно и комедия, и ноар, и драма, та чак до сюрреалистичен хорър. Направо е кощунствено как подобен филм никога не е присъствал дори за малко в Топ 250 на IMDb.

Батман се завръща (1992)
След като в Топ 250 ще има Батмани, по-добре да са рошави... т.е. на рошавия. Не знам дали е заради искрящата връзка между Пфайфър и Кийтън, развита страхотно и на двата фронта, дали е заради това, че Бъртън тотално е оставил настрана всякакво чувство за мярка (то изобщо съществува ли при него?), дали е заради безпрецедентния "Реквием за един Батман", който Дани Елфман е написал, или е заради някаква носталгия, обаче тази комбинация между гуфинеса на героите/сценария и адската драма/готическия мрак, поставя този филм поне за мен с едни гърди пред Началото и Черния рицар. (Излишно е да казвам, че Възраждането бива издухан по всички линии.)

Вътрешен човек (1999)
Последният свестен филм на Майкъл Ман спокойно би могъл да намери своето място някъде след средата на Топ 250, основно заради вдъхновеното изпълнение на Ръсел Кроу. (Защо на тоя тип така драстично му падна гарда след Джефри Уиганд, Максимий и Бъд Уайт - нямам идея. Все играе за Оскар, ама все в едни такива никакви филми.) Също така, по едно време се включват Ян Гарбарек с Rites и Густаво Сантаолала с Iguazu.

Децата на хората (2006)
Липсата на този филм е един от позорите на Топ 250. Технически съвършен, с направо отвяваща разума операторска работа, с брутален чорлав както винаги Клайв Оуен в главната роля, с Лондон (и свят въобще) на ръба на социален апокалипсис, който може да се случи утре; и с красив, тъжен, приказен финал, който може и никога да не се случи. Какво още искате от Куарон, бе деца на хора, които гласувате в IMDb?

Джархед (2005)
Американските проблеми придобиват специфична окраска, когато са пречупени през сардоничния поглед на британеца Сам Мендес. Прелестите на тихото предградие, в което кипят психози, се оказват торбичка от бунището, носена от вятъра (заслужено присъствие в Топ 50). А горките изтрещели американски войничета цяла Пустинна буря се зверят в мерниците си за пушечно месо и накрая какво? Изпразват... ъм... пълнителите си в небето, почерняло от запалените кладенци. Дори и без да взимаме предвид страхотното попадение със Soldier's Things на Том Уейтс от финала, Джархед пак се доближава опасно близо до класиките в жанра антивоенна лудница - Апокалипсис сега и Пълно бойно снаряжение.

Джеси Джеймс (2007)
Филмът не само вади голямо заглавие, но и го вади голям. От една страна - кротко изследване на обсесиите и култът към личността, които водят към неизбежното падение. От друга - просто страхотна деконструкция на класическия уестърн герой: лудата звезда на холивудския А-лист, Брад Пит, е в ролята на залязващата обречена звезда на Дивия Запад, която някак си успява да сама да реши как да остане в историята. Да не говорим за винаги страхотния Дийкинс (зад камерата) и за Ник Кейв (като композитор). Сори Серджо, сори Клинт, това е истинският уестърн. Или поне уестърнът на новото хилядолетие.

Джурасик парк (1993)
Seriously? Нали уж Топ 250 трябва да е доминиран от гласовете на пишльовци, които са били на 6-7, когато този филм е излизал по кината и са се насирали от страх на кадъра с пластмасовата чашка? И до днес този празник на ужаса и съспенса е еталонен в режисирането на CG. Дори само това е достатъчно, за да бъде в топ 10.

Жената от водата (2006)
Съжалявам, може и в момента да влизам в ролята на Шаямалан-фенбойче, но филм, от който може да се извади това с удоволствие бих запратил някъде в края на Топ 250.

Завръщане в бъдещето 2 (1989)
Това (непланирано) продължение е най-оригиналното и изобретателно такова в историята на киното. И трите филма са само на една малка крачка от съвършенството, но да речем, че истерията е част от времето и жанровите изисквания.

Зодиак (2007)
Тричасовият епос на Финчър изобщо не се чете като такъв (като епос) и може би единствената причина да не се намира в Топ 250 е, че хората масово са очаквали от него да бъде нещо като Седем. Съвсем изненадващо обаче, Зодиак прецака не само живота на тримата си главни герои, но и публиката, а след това изчезна в нищото. Освен за традиционната елегантност на Финчър, филмът е нагледна демонстрация и за смазващото присъствие на времето и мястото, от което много режисьори могат да си вземат поука.

Истински романс (1993)
Филмът, който можеше да е достойна част от режисьорската филмография на Тарантино, всъщност е единственото наистина страхотно заглавие от тази на Тони Скот. Един от бруталните символи на екшъна на 90-те.

Изкуствен интелект (2001)
Много хора смятат A.I. за прекомерно сълзлив, типично по спилбъргски, но малко от тях са наясно, че точно най-сълзливите моменти са оставени така, както Кубрик ги е искал. Почти съвършен филм (с последното разбиващо изпълнение на детето-чудо Хейли Джоуел Осмънт, преди да изчезне от кино-радара) с толкова много awe-inspiring и същевременно chill-inducing визуални картини, че по някое време наистина става болезнено за гледане.

Контакт (1997)
Тук ми простете върлия субективизъм, но Контакт все още ми е много, много любим филм, което може и да показва някакво забавено развитие от ниво 1997, но fuck it. Вярно е, че стоварва темите си с елегантността на скротум, ревюиращ TDKR, обаче пък е триумф на технологиите и на ниво филмова реалност, и чисто като правене на кино. Не, сериозно, на филм, който съдържа ТОВА начало, и ОНОВА отражение в огледалото, му е простено всяко прегрешение.

Кланът Тененбаум (2001)
Казвал ли съм, че това е най-добрият филм на Уес Андерсън?

Кралството на Пълнолунието (2012)
Може би съм казвал, но съм грешал. Кралството на пълнолунието е най-добрият му филм. Поне докато не изгледам пак някой от другите му. Този тип трябва да стои срещу думата auteur в речника, а е представен в Топ 250 точно от една кръгла нула.

Лемъни Сникет (2004)
Сега, знам каква е реакцията тук - този какви ги нарежда? Да, обаче като си говорим за класация, в която присъстват Карибските пирати, мога ако искам да се направя на луд и да сложа Постал без да ме досрамее кой знае колко. Та, за Лемъни - сериозно, филмът има убийствен сет дизайн и музика, която прави чудеса, когато е заедно с меланхоличния войс-оувър на Джъд Лоу. Един от най-недооценените детски филми на всички времена.

Магнолия (1999)
Не, че Буги нощи не заслужава място в топа, но Магнолия ми е някак по-любим. Може би е заради тази пълзяща из целия филм ужасяваща съдбовност (започната още в потресаващото интро), може да е заради убийствения саундтрак на Джон Брион, може да е заради операторските подвизи на Робърт Елсуит... А може и да е просто защото Пол Т. Андерсън е това, което децата сега наричат Кристофър Нолан - новият Кубрик (БУАХАХАХАХА... кхъм - извинете, прочетох си пак последното съставно в изречението и някак не издържах).

Мюнхен (2005)
Не знам кое е по-якото - че Мюнхен, по същество филм за развилял се Мосад, е по сценарий на Тони Къшнър (и Ерик Рот) или това, че този филм е режисиран от Спилбърг. Каквото и да е, кариерата на последния още се търкаля надолу в подножието на този връх, и дано Линкълн и Робопокалипсис да променят тенденцията.

Най-дългият годеж (2004)
A.k.a. най-красивият филм. Визуалната и сценарна лудост на Жьоне този път съвсем са избухнали извън всякакви прилични пропорции, и гарнирани с може би най-добрия саундтрак на Анджело Бадаламенти, превръщат Най-дългия годеж в нещо, което още се колебая къде да сложа спрямо Амели. Като се сетя за онези "военните" сцени обаче "преди"-то натежава сериозно.

Небесно царство (2005)
Потресаващ исторически епос, който върви почти рамо до рамо с Гладиатор и на практика е само на един сопол (Орландо) разстояние след него. Жалко, че кината видяха един от най-епичните филми на всички времена в окаяния си theatrical cut.

Неуязвимият (2000)
Не се учудвам, че на хората, които плесват разни Отмъстители и разни Възраждания на Черни рицари в Топ 250, им е трудно да загреят и оценят какво криво жанрово огледало е Неуязвимият. Шаямалан много прецизно изважда всички чаркове, които движат типичния супергеройски филм, издухва ги, излъсква ги и прави часовников механизъм за бомба, която да взриви цял един жанр.

Нов свят (2005)
За да не се повтарям, ще реферирам абзаца за филма в ревюто за Дървото на живота. С други думи - Топ 250 има нужда от малко повече Терънс Малик. "Малко повече" ли казах? Грешка - Топ 250 има нужда от някакъв Терънс Малик.

Парфюмът: Историята на един убиец (2006)
Изключителна адаптация, която за разлика от първоизточника си е колкото изключително съдържание, толкова и изключителна форма (книгата е само първото). Потресаваща кинематографична интерпретация на материала на Зюскинд, потресаващ саундтрак и потресаваща визия - и трите дело на Том Тиквер. Понякога стават чудеса и дано да получим още едно със задаващия се Облачен атлас.

Проходът на Милър (1990)
При все, че обичайната ирония към жанра и типичната коенова налудност, изкристализирала във всеки персонаж, са налице, дори не искам да започвам да обяснявам защо този филм ми харесва повече от разните му там Кърстници.

Път към отмъщение (2002)
В изпълнението на Ханкс (Форест от Форест Факин Гъмп) има толкова много самоувереност, че човек може да погледне сериозно на тая вглъбеност в образа, само ако си представи, че Майкъл Съливан е супергерой от комикс. Сцената под дъжда, както и Lexington Hotel, Room 1432 на финала, на практика наистина правят Пътя един от най-добрите, ако не и най-добрият комиксов филм. Също така показват, че Сам Мендес може да направи буквално всичко. (Както съвсем скоро ще демострира с новия Бонд.)

Ранго (2011)
ILM с пълнометражна анимация. Под ръководството на Гор Вербински. Резултатът на места е по-фотореалистичен от реалността. Одисеята на загубения уестърн герой пък е приземена само от спорадичните fart-jokes (вкл. най-голямата от тях - Ханс Цимер), без които това филмче спокойно се засилваше към 10/10 или нещо подобно. ('Айде, че нямам търпение за The Lone Ranger.)

Револвер (2005)
Това последно като го проверявах май беше в класацията на най-тъпите филми на всички времена. Или поне беше обявен за най-тъпия филм на Гай Ричи. Опасявам се, че осъзнавам как филмът може да изглежда тъп, след като съдържа пълен тъпак като Стейтъм в главната роля. Обаче филмът е точно обратното на тъп: той е зловеща партия шах със зрителя, в която горкият той е абсолютно обречен да губи и да се гърчи като скротум, който опитва да напише позитивно ревю за филм на братя Коен. Честно, първия път дори не загрях какво точно гледам.

Сериозен човек (2009)
Не знам, ама аз бих обявил за персона нон грата и Джоел и Итън Коен в Израел заради това, което направиха в Сериозния. То бива ташак с цяла култура, бива, ама това тяхното на нищо не прилича. За нечие успокоение, все пак, на финала Яхве връхлита с пълна сила. Къде ви е следващия филм, бе момци?

Скот Пилгрим срещу света (2010)
Празник на чистата гийкщина, какъвто никой никога не би предположил, че може да се появи под толкова нахална форма и на всичкото отгоре да триумфира. Браво на Едгар Райт - този е като някаква безкрайно по-талантлива версия на Джос Уидън. (Като споменах последния - само сравнете експериментите на двамата с хорър жанра - Шон от мъртвите срещу Хижата в гората... Коментарът е излишен.)

Селото (2004)
Ако някой ме попита кой ми е любимия филм, вероятно първо бих се отдал на импулса да се нахиля на идиотския въпрос... после бих отговорил Селото на Шаямалан. И бих се насладил на wtf-физиономията отсреща. Това е положението - не бих променил нито кадър, нито реплика, нито звук в този филм. Този шедьовър (без извинение) съдържа всичко заради което киното съществува. Мога да обяснявам до утре защо, обаче поради формата на този пост ще се наложи да не го направя. Thank god ли дочувам? :)

Синекдоха, Ню Йорк (2008)
Ето как големите артисти (Кауфман/Котард) губели разсъдъка си... Не съм сигурен до каква степен тази претенциозна чекия е разглобяване на изтормозената психика на автора/главния герой, и замерване на публиката с парчетата, обаче във всеки случай е много интересен опит близо до класата на Eternal Sunshine... Освен това има най-страхотните последни тъжни 15 минути с онази ужасяваща fade-to-white реплика. Сигурно тя е разковничето.

Социалната мрежа (2010)
Едно време писах достатъчно. Имайки предвид историята на това... ъм... ревю, малко ме е страх да си го прочета сега.

Там, където живеят чудовищата (2009)
Един от най-въздействащите филми за неизбежното трагично порасване. Подобна потискаща носталгия по нещо безвъзвратно изчезнало не съм преживявал от последните редове на Добри поличби.

Тънка червена линия (1998)
Не може, просто не може този филм да липсва в класация, в която Спасяването на редник Райън е на 40-то място. Осъзнавам как публиката предпочита напомпания с патос екшън на Спилбърг, но е престъпление да не оцени подобаващо поетичното осъждане на войната като противоестествен феномен, в който няма нито страни, нито морал. Само загуба.

Убий Бил, част 2 (2004)
Странно, втората половина е по-добра от първата, пък за разлика от нея не е в Топ-а. И ако не бяха Копелетата, щях да посоча това като абсолютния триумф в кариерата на Тарантино. Градацията на този тип като режисьор ме оставя да си мисля немислимото - че всъщност е възможно този триумф още да не се е случил.

Фантастичният Мистър Фокс (2009)
При толкова дъвки и розови балони на Пиксар в класацията, не е чудно, че страхотният стоп-моушън опит на Андерсън (форма, която не прави филма ни най-малко по-малко негов) е пренебрегнат. И като се сетя за сцената с вълка на финала... arrrgh... Какво спечели анимационния Оскар онази година? Up? Да, разбира се, че по-добър е от Kолите 2, fuckers.

Хари Потър и Затворникът от Азкабан (2004)
Добре, щом ще има някакъв Хари Потър в класацията, нека поне да е правилният. Поредица, в която цялото е много повече от отделните части (повече тук), и правилният тон в която всъщност беше зададен точно от Алфонсо с Азкабан.

Човекът, който не беше там (2001)
Били Боб Торнтън е извънземен!
Enough said.


64 коментара:

  1. "Тук ми простете върлия субективизъм, но Контакт все още ми е много, много любим филм, което може и да показва някакво забавено развитие от ниво 1997, но fuck it." - плийс, не говори глупости. Харесвах го като тийнейджър, но наскоро (буквално преди месец-два) си го припомних, може би 10 години след последното гледане. "Контакт" вече не е просто за харесване, а за възхваляване. Филмът е "остарял" великолепно - в смисъл, не само че не е мръднал технически, но е и по-актуален и адекватен отвсякога сюжетно. Интересното е, че наскоро си припомних и трилогията "Завръщане в бъдещето"; вече окончателно не знам кой е най-добрият Робърт Земекис и това е.

    PS Закъснявам за работа; другите ще погледна по-късно.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Е Форест Гъмп, естествено. :) Бтв, забравих Беоулф, ама то сигурно е от подсъзнателен страх тука да не стане някакъв Земекис-фест.

      За Контакт - абсолютно страхотно е остарял, все едно вчера е правен, обаче проблемът му е, че мазно лавира между двете си тези, без в крайна сметка смело да застане на очевидно правилната страна. Вярно е, че на финала имаме 18 часов статик, и че Джоди получава финансиране да зяпа из небесата с години напред, обаче през цялото време Маконъхи я доминира ("Обичаше ли баща си?" - "Разбира се" - "Докажи го" - "Ъъъ..."; и накрая с това подаване на ръце... типично, типично за З.)

      Между другото, DVD/BR дисковете са съпроводени от три страхотни трака с коментари (от Земекис и продуцентите; от Фостър; и от пичовете с ефектите, начело с Кен Ралстън), които обръщат вснимание на толкова тънкости, че свят да ти се завие.

      Btw, малко гийкщина: на 1:50 и на 0:50. :)

      Изтриване
    2. Хаха, линковете накрая си плачат за сюжетна основа на "Silver: Origins". :D Иначе "Форест Гъмп" е ясен, но за мен си остава до голяма степен Земекисовия "Шиндлер". При него всичко е някак очевидно (не в лошия смисъл) и сериозно (трагикомизмът му си остава просто апетитната за зрителя основа за пределно изчистена и адски тъжна драма); предпочитам Ели и Марти, като тук безспорно се намесват и някакви доста силни лични страсти. :) Относно финала на "Контакт": тръгнах да пиша някакъв ферман тук, но ме мързи, честно. От жегата е. Велик филм, това е.

      PS Обезателно ще чекна DVD/BR-дисковете.

      Изтриване
    3. Е бъзиках се за Форест. :) То това е знакът на истински добрия режисьор - като му гледаш всеки филм и си мислиш през цялото време, че той е най-добрият му.

      Абе велик си е и това е.

      Изтриване
  2. Абсолютно подкрепям избора на заглавия като "Завърщане в бъдещето 2", "Контакт", "Джурасик Парк", "Неуязвимият", "Скот Пилгрим", и "Хари Потър и затворникът от Азкабан". Вярно, всички тези успяха по един или друг начин да въздействат на моя кино-кръгозор (или мироглед), като направиха запомнящи превъплъщения в различни жанрове.

    Завръщане в бъдещето 2 беше гледан още в тийн годините ми, когато видеорентовете процъфтяваха и всеки ден през летните ваканции прекарвах пред рафтовете с надписани на ръка обложки и чаках да върнат желания филм. Остана ми един DeLorean DMC-12 1981 & Christopher Lloyd като откачения гений.

    Контакт ми даде една съвсем различна Джоди Фостър и въпреки бавното си темпо (което изобщо не смятам като минус) имахме прекрасно разказана история за търсене на извънземен живот.

    Джурасик Парк - безспорно направи една малка революция в използването на кадри с ефекти и имахме едни почти фотореалистични динозаври, които се вписваха идеално във всяка една сцена, жалко че успяха да осерат (извинявам се за грубия език) продълженията по абсолютно дебилен начин.

    Неуязвимият за мен лично е втория най-добър филм на Шиямалан, отново имахме един брутален туист в края и безупречни Брус Уилис и Самюъл Л. Джаксън - много добро изграждане на героите в една уж безобидна история за супер герой, но всъщност като че ли гледах един нов прочит на комикс без понякога излишното драматизиране на супер силите пр ивсеки от героите. Минимум ефекти - максимум актьорско присъствие.

    Скот Пилгрим - имаше куп яки моменти, но може би остават неразбрани за средностатистическия зрител (и за мен останаха доста неизяснени моменти, но това не помрачи удоволствието от гледането), освен това бойните сцени се оказаха координирани от двама души, членове на Jackie Chan Stuntman Group - Bradley James Allan & Han Guan Hua, което вдигна крайната ми оценка, имайки предвид, че филмите с бойни изкуства са ми огромна слабост :)

    Относно третия Хари Потър - и според мен най-добрия от всички екранизации, като зад него плътно се нареждат двете части на Даровете на Смъртта и останалите в случаен ред (лично мнение). Благодаря за интересния материал - даде ми теми за размисъл.

    Поздрави

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Рийпъре, абе на 2-рата част на Джурасик Парк, аз определено мога да и намеря някои достойнства, които я отдалечат от това осиране :P.

      Изтриване
    2. Всъщност, и аз съм на мнение, че Изгубеният свят е доста кадърно продължение. Виж, третата част вече на нищо не прилича.

      Изтриване
  3. Ето няколко набързо смотолевени реда, с пост без много смисъл по публикацията ти (не всичко съм коментирал):

    Бандите на Ню Йорк - преди време мисля беше в топ 250.

    "...Бъртън тотално е оставил настрана всякакво чувство за мярка (то изобщо съществува ли при него?)"
    В Голямата Риба, май може да се намери :).

    "Защо на тоя тип така драстично му падна гарда след Джефри Уиганд, Максимий и Бъд Уайт..."
    Бих включил тук и Макс Скинър от Добра Година (доста подценявано филмче от филмографията на Ридли).

    Децата на хората, верно ли го няма :(, преди беше там. Направо се чудя дали самосиндикално да си направя регистрация, само за да му сложа една висока оценка.

    Джархед - хм.. отдавна съм го гледал, но дали бих го наредил в топ-а, не. Ала ще трябва да направя проверка преди това, че хептен съм го забравил.

    Зодиак - и аз харесвам страшно много Финчър като теб, ала просто този му филм не мога да го муш
    на сред 250-те.

    Изкуствен интелект - почти съм сигурен че в един момент беше в топ-а.

    Лемъни Сникет - ужасно харесвам и аз филма, в топ-а, обаче не бих го сложил. Виж за първите Карибски Пирати, съм на противоположно мнение.

    Парфюмът - Напълно подкрепям, трябва да бъде в топ-а!

    Револвер - за съжаление, няма никакъв шанс да се намъкне в топ-а :(. Също както и Сериозния Човек :(. Щях да пиша това и за Пилигрим-а, ама там вече нещата са доста различни, и масата може лесно и успешно да залитне в посока - дай да го вкараме в топ 250 :D.

    Там, където живеят чудовищата - ха дано, някой ден да бъде оценен достойно и намъкнат в топа, ама надали.

    Определено филма на Малик, който бих намъкнал в класацията на 100% е Тънка Червена Линия, а вероятно и другите му.

    Убий Бил 2, също се мъдреше преди време в топ-а :(. Btw, има нещо необяснимо, което и класацията е потвърдила, ала и аз намирам първия за по-добър хм... (при това ги гледах пак наскоро).

    Подкрепям за Хари. Мен Нечистокръвния Принц пък изненадващо ме очарова, след този на Алфонсо. Признавам, в по-голяма степен, като чисто технически и визуални достойнства :).

    п.с. прави впечатление, че си включил филми от последните 20-на години :P.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Е то за филмите отпреди 20 години хората вече са се погрижили. :)

      Изтриване
    2. Може би.
      Btw, все се каня да те питам някъде от край време (тук май ще да е ок), какво мислиш за Mr. Nobody?

      Изтриване
    3. Mr. Nobody страшно ми хареса на първо гледане на мен, но като го гледах година по-късно и ми се стори пълна каша. Не знам, не знам..

      Изтриване
    4. Пропуснал съм го, ще го видя.

      Изтриване
    5. И аз се канех да го питам същото по едно време. :)

      Изтриване
  4. Твърде много Коен и твърде много Шаямалан, но всеки си има пристрастия :) От изброените и аз бих включил в някакъв личен топ 250: Американски психар, Бандите на Ню Йорк, Вътрешен човек, Децата на хората, Джурасик парк, Зодиак, Небесно царство, Неуязвимият, Проходът на Милър, Път към отмъщение, Ранго, Револвер, Социалната мрежа, Тънка червена линия и Хари Потър и затворникът от Азкабан. Доста от останалите ще са ми на кантар.
    А това за "Селото" сериозно ли? Не е тъп филмът, но чак да ти е любим... Май ще трябва да му направиш ревю.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. За Селото е абсолютно сериозно - аз съм мрънкало и мога да намеря един куп кусури на всичките ми любими филми, но по отношение на Селото абсолютно не знам за какво да се хвана. Ревю едва ли ще напиша, защото буквално се изцедих в дискусията с Джен преди време (виж страхотните три поста за Шаямалан и коментарите под втория, който касае Селото в най-голяма степен) и в трите поста тук (особено този).

      Изтриване
    2. А, да, и такова понятие като твърде много Коен не съществува. :)

      Изтриване
  5. Много радваща класация. Припомних си кои филми да гледам пак и 1-2 които не съм гледал още. :) За почти всичко съм съгласен и особено ме кефи, че си дал дължимото на Изкуствен Интелект. Безсрамно недооценен филм. Същото може да се каже и за Селото. Впрочем, и аз съм казвал поне веднъж, че ми е любимия филм; в момента ако ме питат бих си замълчал обче.. :)

    Само не знам Небесното Царство какво прави тук. Ще ме накараш да си го сваля и да го прегледам пак, ама филм дотолкова лишен от субстанция и каквато и да било интрига.. Не знам, не знам..

    Покрай теб изгледах Скот Пилгрим бтв. Много съм доволен. :)

    ОтговорИзтриване
  6. Аа. Аз наскоро го гледах и ми се стори безобразно тъп, ама сега се сетих, че не обърнах внимание дали е режисьорската версия. Сега ще го прегледам пак.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Kingdom of Heaven - притежава тонове атмосфера пресъздаваща този период от историята по възможно най-достоверно/впечатляващо визуалния начин представен чрез кино досега :) (подчертавам атмосфера, не историческа достоверност). Демек потапящ се напълно.

      Т.е. впeчетляваща сценография, подсилена от онова умение на Ридли да снима, което гласи - че само той и малцина други могат да изтипосат на екран сцена и на теб да ти падне ченето просто от самото гледане/съзерцаване.

      Много качествен актьорски състав с прилежащо добри изпълнения, а едно две повече от добри ;). Дори Орландо, се справя повече от ок (докъм преди края), а по-добър избор от него, едва ли щеше да повдигне значително филма в моите очи (ала знае ли човек).

      Що се отнася до музиката, Силвър, ще се изкаже по тоя въпрос, че нямам спомени (знам че му допада Грегсън Уйлямс като композитор, из това дето съм чел, на мен също).

      Режисьорския кът, поправя една фрапантна глупост и може би тук-там някоя друга, повечето хора го намират за значително по-добрата версия. Ала чак да стигна до там да го нарека безобразно тъп, не бих.

      Btw, и аз не бих го намърдал в топ-а, въпреки, че исторически периода ми по-интересен от този на гладиатор (или поне така си мисля :D).

      Изтриване
  7. Ами помня, че като го гледах на кино ми хареса горе долу и после като излезе режисьорската пак ми хареса. Ама това е било преди 4-5 години. В момента го гледам и съм към края и не виждам какво толкова има в него. Сюжета ми е просто напълно безинтересен.

    Музиката е добра обаче.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Ами Beast, няма какво повече да се направи в тоя жанр. Перфектен в аудио-визуален план, страхотни актьори в кожата на страхотни герои (Нолан, моля ти се, виж какво прави Едуард Нортън с маска, която покрива ЦЯЛОТО му лице), и в крайна сметка, дори на сценарно ниво не е типичната холивудщина.

      Изтриване
    2. Не знам.. Не ме грабва просто.. Малко като детска приказка ми е, което не би било задължително лошо, но не ми се получава при мен. Героите ми се струват доста плоски и безинтересни всъщност; очевидно самите актьори са си класни.

      Изтриване
  8. Наистина няма такова нещо като твърде много Коен. :) Всъщност Лебовски е не по-малко сериозен и обмислен по пластове и пластчета филм от останалите, дето липсват, но той явно е отговорил на ИМДб-топ профила баш с нивото, дето най не му се е получило по мое мнение - глуповатата комедия от най-отгоре.
    А Бартън Финк е гениален филм, щеше да е най-якият на тия братя, ако Сериозния не беше един от най-яките филми изобщо. :)

    Много добър списък. С точно, чакай да преброя - три изключения, бих подкрепила активно всичко изброено, ако имах акаунт в IMDb.
    (Как си се сетил за Джеси Джеймс!)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. И едното от изключенията 100% е Парфюмът - крайно време е да направим нещо по този въпрос. :)

      Изтриване
    2. Нали помниш, че се мъчихме да направим, ама нямаше много успех. :) Аз със самия Зюскинд не можах да се разбера добре като за начало.
      Другите две не съм ги гледала просто - Револвер и новото на Уес Андерсън, та не се броят точно за изключения. Всъщност, май че имам известни резерви и към Вътрешен човек, не че е лош, ама е ужасно скучен.

      Изтриване
    3. Мъчихме се, мъчихме се и още ми е тъжно, че точно за тоя филм се разминаваме. :)

      За Moonrise нямам никакви съмнения, че ще одобриш. :) Виж, за Револвер... там е като Sucker Punch положението - приемам обвинения в дебилизъм всякакви. :)

      Изтриване
  9. Много интересна статия, както винаги. Тъй като доста от тези филми вече съм гледал и ми харесват остава само едно - да си сваля останалите :)

    А това, че Децата на Хората не е в топа е най-голямото престъпление след флопа на Скот Пилгрим.

    ОтговорИзтриване
  10. Хмммм, цветовата кодировка на шейднатите заглавия има ли някакво значение?

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. На по-светлите мога да намеря по-малко обективни причини да бъдат споменати в тоя списък. Всъщност, очаквах да бъда изяден с парцалките заради някои от тях. :)

      Изтриване
    2. Я да видим ще нацеля ли правилния "Отговори" линк сега...

      @Силвър
      "очаквах да бъда изяден с парцалките заради някои от тях."
      Нека позная - заради Шаямалалала... :Д
      Е, личният вкус си е личен вкус в крайна сметка. Няма кво да ти се търси сметка за него. Така или иначе си турил ЕЕЕЕЙ ТАКЪВ дисклеймър в началото на статията. Ако някой вземе, че се почувства засегнат от тоя материал, то си е лично негов проблем. Бтв, и аз много обичам Контакт и той продължава да си ме кефи и до днес.

      Изтриване
    3. Е, свръхреалистична научна фантастика с жена-учен в главната роля - то бива и да не те кефи. :)

      Странното е, че аз имам тенденции да търся сметка за личния вкус на хората (предполагам точно на тебе едва ли трябва да го обяснявам това), ама не е щото да го променя или да кажа колко е зле или страхотен, а да намеря някаква логика и консистентност в него. Понякога е забавно упражнение. :)

      Изтриване
    4. Бе то е забавно, ама леко безсмислено това упражнение, да не говорим, че може да доведе до някакви ненужно натопорчени полемики. Както сам знаеш. кхъм. :Д

      А за Контакт, въх, такъва ли върла феминистка изглежда, че съм, начи? :Д

      Бтв, не знаех, че Децата на Хората, Джурасик Парк и Кил Бил 2 са също извън тоя ИМДБ топ. Удивих се леко.

      Изтриване
    5. Не е чак безсмислено упражнение, защото освен фъна, човек се самокалибрира. Аз поне, де.

      Не знам дали си феминистка, ама нали си учЕнка. :)

      То основната идея на тоя топ (освен да развее личното мнение и да е нещо като събрани миниревюта на любимите ми филми) беше да изложи точно тия стряскащи липси.

      Изтриване
  11. За Шиамалан не бих се заяждал с Силвър, но виж.. за Бъртън бих си подвил ръкавите. :) Big Fish примерно е някакво абсолютно недоразумение за мен. Ма той пък си е в топ 250, та оставя да се чудя дали би го сложил там. Освен да попитам? :)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Рибата ми харесва доста всъщност. Като част от филмографията на Бъртън го намирам за по-слабичък примерно от Слийпи Холоу, просто защото в него има по-малко от тая ужасяваща наслада, с която Бъртън оперира в мрачния goth. Чисто концептуално обаче е много над останалите му филми, и ако трябваше да избирам какво от него да влезе в Топ-а, бих предпочел точно него. Това, което му липсва е още половин час екранно време, което да направи одисеята на Едуард малко по-мащабна и епична. Това е от типа филми Форест/Бенджамин, които много добре понасят разтягане на локум. Сега примерно епизодът с военните действия е някаква кръпка, а виж какво бяха направили от това Земекис и Финчър. И други проблеми има - Едуард бих го предпочел като Нортън, вместо като МакГрегър (останалият каст обаче е 100% попадение), циркаджийските изпълнения на места идват малко вповече, финалният акт можеше да е малко по-кротък... Въпреки всичко обаче добрите намерения значат повече от дребните недостатъци.

      Изтриване
  12. Аз не съм го гледал отдавна и не смея да коментирам много много. Ще взема да го прегледам.

    Иначе ще кажа, че Ед Ууд и Слийпи Холоу определено доказват, че Бъртън има талант, но в 90% от времето според мен абюзва страшно свободата на действие, която му се дава.

    Аз изтъкнах Рибата, защото е arguably най-претенциозната му творба. Когато не показва такива претенции може да бъде готин всъщност.

    Абе съзнавам, че раздразнението ми към Бъртн може би не е чак толкова обективно, но просто изпитвам антипатия към такъв режисьор като него, който не се съобразява с никого и с нищо освен собствената си лудост. :) Което може да бъде огромен плюс за някои; това го съзнавам също.

    Аз просто обичам да го хейтя, може би защото универсално го харесват, пък според мен се олива брутално на моменти и то не много редки.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Е Бийсти, много ме разочарова :(. Ако може поне да не говориш с общи определения.
      Не знам каква точно претенциозност пък откриваш/виждаш в Рибата, хеле пък да е плоска хм...

      Всъщност това е едва ли не най-приземената история на Бъртън, която не залита в крайна готика.

      Разбирам, че както каза, не си падаш по приказки (повечето филми на Брътън са точно това, само че за големи деца), ала ми е чудно тогава, какво те е привлякло толкова в биографията му, след като това е една от основните му характерни черти :D.

      Btw, аз смятам Рибата, за най-добрият му филм (като не съм гледал все още Ед Ууд, Бийтълджус и последния). Връхна точка в досегашната му кариера, а след него нещата, които създаде, са далеч от това качество, което е успява да постигне в него (Алисата беше и някакво откровено дъно). Също така след него, баланса и ограниченията, които присъстваха в Рибата паднаха, и Бъртън си се завърна отново към по-мрачните си и готически истории (може би това оливане което говориш и ти, с което мога да се съглася донякъде).

      Какво харесвам в рибата?

      Харесва ми историята. Харесва ми човещината която се крие в нея, интимността, преплетена с фантастичното и почти невъзможното.

      Харесва ми, начина по който е разказана и умелия разказвач, който ни я поднася така сладострастно. Като дори и до днес (аз също не съм го гледал от много години), продължава майсторски да ме заблуждава, че това което ни се представя, като минало за събитията от живота на Едуард, наистина са се случили (а действително не са ли?, или поне частица от тях? :)).

      Харесва ми прекрасния каст, не всъщност повече, обожавам го, великолепен е! Съжалявам Силвъре, но по-добър Ед Блуум от Макгрегър (той в не малка степен допринася филма да е това което е/което носи), не може да има :P. Нортън е огромен актьор, който тача много, но не е за тази роля/не го виждам в нея.

      И като съм почнал, защо и е епичност и мащаб на тази история? Има ли нужда дори? Това, че американците обичат да правят нещата по-големи от нужно, не е задължително хубава черта. Историята е лична, и не е задължително/няма нужда от грандоманщина в нея на всяка цена.

      Що се отнася до проектите на Земекис и Финчър, те са малко по-различни от този на Бърътн. Има известен паралел (както отбеляза), но и също толкова различни неща (всъщност Гъмп и Бътън имат няколко плашещи сходства :)). Така че, няма да казвам да не ги слагаш в една категория (щото то си е твое право все пак), но за мен не са :).

      И така рязко ще завърша хаха, Бийсти, надявам се поне частично да съм ти отговорил какво харесвам във филма (трябва да отбележа и края :)), като съм пропуснал да спомена разбира се визуалния почерк на идеите и музиката на Дани Елфман (защото наистина отдавна съм го гледал).

      Изтриване
    2. Мисля, че точно в това, което казваш:

      Харесва ми, начина по който е разказана и умелия разказвач, който ни я поднася така сладострастно. Като дори и до днес (аз също не съм го гледал от много години), продължава майсторски да ме заблуждава, че това което ни се представя, като минало за събитията от живота на Едуард, наистина са се случили (а действително не са ли?, или поне частица от тях? :)).

      има връзка с най-важното в Рибата. В един момент Били Кръдъп казва на баща си "Вече не знам кой си", а Албърт Фини му отговаря "Кой искаш да бъда?". Онази много характерна черта за децата - когато си измислят цял фантастичен свят, в който са специални и им се случват куп приключения, тук е пренесена върху умиращ старец. И точно това преплитане между фентъзито и реалността, поставени точно в този контекст правят филма, което е.

      Също така, образът и изпълнението на Хелена Бонъм Картър (иронично - като вещицата, която предсказва смъртта на Едуард; и като обречената любов по-късно) на мен ми направи половината филм. При Бъртън има два типа женски образи - или на невинното крехко момиченце (каквото тук имаме - чудесната Алисън Ломан сред поляната нарциси) или на развилнялата се жена-вамп (примерно Анджелика от Тъмните сенки). В Рибата обаче тази Джени на Хелена Бонам Картър е много странен образ - хем типично чудат със странностите си и изолираността си, хем някак искрено наранен.

      За епичността: да, точно *този* филм има нужда от епичност, защото в него има larger-than-life герой. Това на практика е основната опорна колона на цялата конструкция - лошото е, че не изглежда достатъчно масивна. Историята е лична, но тя е *И* грандоманска. :) Понякога се чудя как би изглеждал този филм в ръцете на Жьоне...

      Изтриване
    3. Много хубаво казано - това за децата, които си измислят свят, само че пренесено върху старец - ала аз ще допълня, че не само децата го правят това, всъщност и много големи/зрели хора по един или друг начин постоянно вършат това :). Дали за да бъдат възприети като нещо повече, или обратното, тази частичка необективен поглед върху личността е също толкова характерна и за вече осъзнати хора (при това доста по-често умишлена).

      Така е и със стария Ед Блуум. Той е избрал по една или друга причина (в случая тя няма значение), да играе роля, която харесва, в която може да бъде себе си дори, роля толкова голяма колкото живота би могъл да му предостави (най-голямата?). В нея той подслажда, нагарча, преувеличава, разбърква, но в края на краищата там някъде отвъд сместа се намира истинския Ед.

      Та в тази връзка и казаното по-долу от теб, не, не than, а, large as life :). Няма нужда да изглежда масивна и грандоманска, по американски, има достатъчно такива(но тук предполагам, вече ще влезем в полемика, дали животът може да е/може да се наблюдава като грандомански, или едно малко късче от цялото вселокупно множество, и още, в случая с Ед Блуум какъв е той :)?).

      Жьоне, убеден съм ще има своя шанс за подобен тип история :).

      Да се върна на женските образи. Да не забравяме и прекрасната Джесика Ланг - която дори сега ми е трудно да си я представя (повярвам), като онова сладко мило момиче в разказите - и въпреки, значителната разлика в годините, която ни дели, я смятам за една ужасно сексапилна жена.

      Нейната роля също е важна. Тя е открила своя рицар, отдала му се е напълно (както и той на нея) - след като се е преборил за ръката й, обича го с цялото си сърце, всеотдайно и вярно, и го подкрепя във всяко едно начинание (както една истинска жена трябва да прави), независимо от всичко.

      Изтриване
    4. Като каза Джесика Ланг, моментът с нея и Албърт Фини във ваната трябва да е началото на една от най-добрите trailer sequences ever.

      Кати изключим прекомерната употреба на Джони Деп, Бъртън почти никога не греши в кастингите си.

      Изтриване
    5. Сетих се и аз за нея (сцената), като писах вчера :).

      Аха, верно си избира стабилен каст (уф, сетих се за младото "гейче" от Суини Тод). А с Дожни, кво да се прави, проклятието на повечето режисьори като си намерят точния (според техните представи) за всяка роля актьор, си държат на него и това си е :).

      Изтриване
  13. И бтв, изобщо не разбирам какво човек може да хареса в Рибата. Ужасно претенциозна ми се стори, както и ужасно плоска. Но ще взема да я изгледам пак, пък да видим.

    Кралството го изгледах пак и така и не ми хареса. :(

    Обаче хванах да изгледам Магнолията, и виж - това беше добър ход. :)

    ОтговорИзтриване
  14. Бтв, дават по нашенската Империята на Слънцето, който съм гледал много отдавна, но ми се струва, че може би заслужава да е в топ-а. Много качествен филм, доколкото помня.

    ОтговорИзтриване
  15. Добре, добре, ще го гледам пак и него.

    ОтговорИзтриване
  16. Ами it's not my cup of tea, sorry. Оставам си зад мнението. Пълно недоразумение! :) А при всички положения мразя да играя адвокат на дявола ама.. :)

    Айде простете ми това провинение и да продължаваме нататък..

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Ама защо се занимаваш с филми, които вече знаеш, че не те кефят, само заради това, че някой си казал, че са хубави? :)

      Изтриване
  17. Добър въпрос. :)

    Дълбоко в себе си съм конформистче явно. :)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Хаха, на мен по-скоро ми беше любопитно/исках да разбера, що го наричаш - недоразумение, плосък и с претенции :) (и какво те привлича в био-то на Бъртън, като се има в предвид характерния му почерк).
      Не съм искал да те карам да го гледаш и няма какво да ти прощавам хах ;), хора различни, интереси различни.

      Изтриване
  18. Ами по никакъв начин не ме ангажира емоционално просто. Сюжета просто ми е безинтересен; не мога да вляза в кожата на главните герои и по никакъв начин не съм съпричастен на преживяванията им. Единствено Хелена предизвиква някаква емоция, но пък е оставена да виси в нищото.

    Как да го обясня по ясно.. То е субективно, и аз не съм сигурен че си го обяснявам на себе си кой знае колко задоволително..

    Мисля, че просто един сюжет трябва да е закотвен в реалността, за да мога да се ангажирам емоционално с перипетиите на главните герои. Рибата ми кръжи в абсурдното през повечето време. И то не е задължително заради фантастичния елемент; има приказки на Дисни, които успяват да ме докоснат по някакъв начин..

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Много по-добре е така, и за предпочитане (според мен) от онези епитети (които седят само обидно), без да казват нещо конкретно/достатъчно ясно и разбираемо, мерси :).

      Изтриване
  19. Относно "Парфюмът" - не разбрах какъв е проблемът с формата на книгата - не намирам никакъв недостатък в това отношение и мисля, че е изключително лирична(напомня "Лолита" в това отношение). Та, не само по тази причина - предпочитам книгата.

    Радвам се за "Револвер" - страшно недооценен филм.

    "Децата на хората" - пълен позор наистина.

    А пък за Рибата, подкрепям Beast, претенциозен филм, всъщност Силвъре радвам се, че си споменаваш приликата с Форест Гъмпт(типичният филм за американската мечта) и Бътън, бих добавил и Mr. Nobody - та общото между всичките тея е, че разказват за невероятния, изпълнен с премеждия живот на дадена интересна личност. Ами точно това ги прави толкова стандартни и при кадърен режисьор и прочие, няма как да се провалят. Просто хората обичат такива филми.

    Но пък за Бъртановия Батман не съм съгласен.

    Много хаотичен коментар.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Пак съм аз.

      А Джеси Джеймс, въпреки убийствената мудност, ми е един от любимите филми и след всяко следващо гледане(всъщност само 2 пъти съм го гледал :Д) ме кефи все повече.

      Изтриване
    2. На мен Парфюмът ми куцаше чисто като изказ - някак си много неелегантен ми се стори. Възможно е да има и изгубени в превода, де.

      Изтриване
    3. Е, ако не си го чел в оригинал.. Аз като съм сравнявал преводи с оригинала и съм умирал от смях. Тоя тип, Валери Русинов май се казваше, дето превежда Песента (или както е модерно Играта..), много го мразят всички и има защо донякъде.. Чета си аз оригинала и стигам до някъв тежък пасаж дето нищо не разбрах и си викам - айде да отворя превода да се образовам. И що да видя - пасажа го няма... : )) Супер смешно ми става на моменти от нашите преводачи..

      Изтриване
    4. Те го мразят основно заради превода му на Малазанския епос де.. Аз го пробвах и се отказах... Някакви имена от сорта на Гугла и подобни и ти става лошо в един момент. Може пък да не е бил виновен за това специално де, ама си беше много противно четиво като цяло...

      Изтриване
    5. Никой не го *мрази* Валери :)
      Просто има специфичен стил на превод на фентъзи, който звучи добре в определена стилистика, ако го нацели, и не звучи *никак* добре, когато не го нацели. Малко 50/50 са нещата, с уклон към втората 50-ка :D

      A неща се пропускат, да. Особено фрапантно е в Избрана световна фантастика, но доколкото знам тия неща са редакторска политика най-често.

      Но така де, за да сме на темата - не съм чел на Зюскинд книгата, но филмът наистина беше визуално потресаващ.

      Имаше една сцена, в която камерата търси лелеяната от психопата червенокоска, следвайки пътя на обонянието му, и приключва с мощен зуум насред една нива, докато девойката язди кон, и точно като се обръща към камерата, нещата минаха в забавен каданс. Мисля, че и музиката беше особено яка там.

      Трип

      Изтриване
    6. Хах, да, точно този момент много искаха да направят в Brave и хич не успяха. Музиката на Тиквер наистина е особено яка - той беше казал в едно интервю, че композирал първо нея съгласно каквото се носело из главата му, и после заснел и монтирал филма така, че да пасва перфектно с всеки тон. Дано и с Облачния атлас да са така нещата.

      Изтриване
    7. A Смелото как е? Че се спукаха тук да му лепят постери и да го рекламират по телевизията.

      Изтриване
    8. Това го гледах преди две седмици, ама все не остана време да драсна по-сериозно. Ще видя дали ще се получи нещо като за самостоятелен пост или ще ти кажа тук, че не си струва. :)

      Изтриване
    9. @Емо
      Brave беше забавно малко филмче, на което аз и Сашо сме се хилили като идиоти. Нищо особено, ма понеже и не го усетих като да има някви претенции, не му се и издразних. Виж го, идеален е за разпускане след дълъг изморителен ден. Допълнително ме изкефи това, че акцентът беше върху детско-родителските взаимоотношение, а не неква поредна любовна история там.
      Беше ми първата анимация, която гледам 3Д - все така гадно и размазано е. Не знам, моите очи ли нещо не се справят с това, или човечеството още не знае как да прави 3Д... Непрекъснато кръстосвам поглед, а и с два чифта нанизани цайси е супер неудобно. Да вземат да ги правят като някви холограми вече...

      Изтриване
    10. Те на Пиксар анимациите са едни от най-безболезнените за гледане в 3D, защото не разчитат на някакви щръкващи от екрана неща.

      Изтриване
  20. привет на всички, много хубави филми има изброени тук, които заслужават да са в топ250, нека и аз да спомена един, който според мен също заслужава да бъде там: My Name is Khan / Моето име е Хан (2010).

    ОтговорИзтриване
  21. Аз пък ще добавя К-пакс. :)

    ОтговорИзтриване
  22. Леко се просълзих, като видях Кланът Таненбаум в класацията ти. Това е най-любимият ми филм на всички времена и жанрове. заслужава повече от "най-добрия филм на Андерсън". Ясно си давам сметка, че, обективно, съществуват около двеста хиляди по-добри заглавия. Че Кланът ще бъде забравен, тогава когато всички все още ще възхваляват Ингмар бергман (и с право). И въпреки това, въпреки това... Обичам този филм по най-безобразно субективния начин.

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.