27 Под капака на IMDb Top 250

English version

Най-голямата база данни за кино в света, IMDb, предлага топ 250 на най-добрите филми на всички времена, който периодично бива пенетриран от оувърхайпнати бози със съмнителни качества, и става предмет на безкрайни дискусии на тема масов вкус и обективност. Сега се намираме точно в такъв момент - още не сме забравили как The Dark Knight, се мъдреше между Изкуплението Шоушенк и Кръстникът (при все, че не е дори за първата стотица), как Генезис пъплеше около Списъкът на Шиндлер и Форест Гъмп при все детинските си проблеми... и ето, че финалът на трилогията на Нолан в момента заема престижното 13-то място, което е някакъв естетически абсурд. Разглеждайки класацията се почесах, където не ме сърби, и се замислих - абе наистина ли от тия колосални цифри не може да се извади грам обективност? Наистина ли IMDb класацията е обречена да бъде функция на масираната нърдщина, която беснее над трезвата преценка? Лесно е човек да махне с ръка и да каже - 'бе какво толкова, в киното няма обективност, така че много важно дали Отмъстителите е с по-висока оценка на всичко, правено от братя Коен. В крайна сметка, ако слушахме тълпата, трябваше да ядем всеки ден в МакДоналдс.

Воден от чисто любопитство каква е ролята на фенбойщината в тази подредба, реших да се позанимая с информацията, която е достъпна за потребителите на IMDb, и да видя дали пък човек не може да си направи някакви по-дълбоки изводи за трендовете в мисленето на тълпата, що се отнася за кино. Ако сте любопитни, всички детайли следват.

Първо няколко думи за методологията, без да изпадам в скучни технически детайли. С помощта на няколко линукс-команди (wget, grep, awk, sed...) генерирах текстов файл на всички филми в топ 250 към 1 август 2012, който съдържа обща информация, извлечена от централната му страница, както и детайлен брейкдаун на рейтингите по различни категории (мъже, жени, USA/International потребители, отделни възрастови групи, top 1000 voters...) Това е сравнително лесно да се направи - иска се половин час писане на командни редове и готово. После този текстов файл се импортва в MS Excel и оттам много лесно човек може да манипулира информацията.

Преди да преминем към дисекция на самия топ 250 и това, което всъщност показват цифрите за масовите трендове, нека да споделя малко любопитни факти, които могат да бъдат извлечени от статистиката без много усилия.

Първо, нека да видим самия топ (поствам като картинка само началото, за пълния списък - клик върху картинката):

И така, какво показва статистиката:
23% от филмите в топ 250 са международни, останалите са от САЩ.

Това разбира се не се дължи на географското разпределение на юзърите, а на очевидния факт, че Америка бълва най-голямо количество филми. Средно около 66% от гласовете за даден филм са от потребители извън САЩ (като това варира от 95% за Недосегаемите до 40% за The Princess Bride). Прави впечатление, че колкото по-близо до върха на класацията е даден филм, толкова повече този процент се стабилизира между 60% и 70% (вероятно при малки статистики флуктуациите си казват думата):

(Едно интересно нещо, което съм посочил на графиката отгоре - за иранския A Separation от миналата година само 10% от гласовете са на американци.)

Следващото разпределение е по MPAA рейтинг, което показва, че най-реномирани са филмите за лица над 16 години (R) - с почти 40%, и повече от всички останали категории взети заедно. Естествено, за повече от 1/3 от филмите, рейтинг няма (парчето от тортата, отбелязано с N/A), просто защото MPAA системата в сегашната си форма работи от 1990-та (а прилагането със задна дата е малко странно на места).

Разпределението по години:

показва, че ако темповете се задържат, то за периода 2011-2020 ще имаме около 35 филма в топ 250, което е по-малко отколкото за предното десетилетие и за 90-те на миналия век. Уви, и математиката показва, че киното започва да става все по-безинтересно...

Една отворена скоба, може би не чак толкова любопитна - разпределението по времетраене на филма показва, че най-добре се понасят филми, дълги около 2 часа:

А сега нещо по-интересно: режисьорите с най-много филми в топ 250:

Първенец е Хичкок с 10 филма, следван от Кубрик с 8. Още по-интересно става обаче, когато проверим процентът от филми на даден режисьор, които са влезли в топ 250 (показан със зелено по-долу; с червено е означен общия брой филми, които даден режисьор е заснел, изключвайки късометражни, документални, телевизионни, и такива, в които е с колаборация с друг режисьор; например на Тарантино не му се зачита Grindhouse, на Спилбърг - Дуел, на Нолан - Doodlebug, а на Скорсезе - Shine A Light):

Какво се оказва? На практика - че Крстофър Нолан е режисьорът с най-консистентно добра филмография, защото 6 от 8-те филма, които е заснел, публиката е вкарала сред най-добрите 250 на всички времена. Изглежда, че единствено Куентин Тарантино има шансове да го измести в някакъв момент от първото място, но не и в близките 2 години - дори Джанго да се окаже толкова добър, колкото шедьовърът му Inglorious Basterds, с 5 от 7 филма в топа, Тарантино пак би бил с по-лош резултат от Нолан.

Въпросът, който ме гложди, и който касае останалата част от този пълен със статистика и математика пост, е до каква степен Кристофър Нолан заслужава тази чест - да бъде обективно погледнато най-реномираният режисьор на всички времена. Няма никакъв спор, че Мементо и Престиж заслужават 100% да бъдат дори в челната десятка (сега заемат 34 и 68 място). Защо обаче Черният рицар е на абсурдната 8-ма позиция, Генезис - на 15-та, а пълният с нелепости Възраждане е на 13-та? Коя е тази абсурдна сила, която слага тези филми (барабар с Batman Begins) пред Barton Fink, The Man Who Wasn't There и A Serious Man (да, за протокола, братя Коен, се отчитат само с Лебовски, Кучетата и Фарго)?

Отговорът на тези въпроси е ясен - бесните фенбойски вълни просто изкривяват класацията. За филми като Възраждането и Отмъстителите огромен брой от гласовете са десятки по инерция - единствено, за да може предпочитаният филм да се качи колкото се може повече. Същевременно, на конкуренцията се ръсят единици, за да може да падне надолу. Това са гласове, зад които няма каквато и да било систематичност, ето защо IMDb прави опит да ги ограничи в някаква степен: при изчисляване на средната аритметична оценка влизат само гласовете на т.нар. regular voters - хората, които системно оценяват филми, а не се регват с фейсбук акаунта си, за да цапнат една-две десятки на поредния марвълски абсурд.

Формулата, по която става изчисляването на оценката за топ 250 е дадена в края на класацията. Това е т.нар. претеглено средно: (v×R + m×C) / (v+m) , където v е броят на гласовете, R е средноаритметичния рейтинг на филма, m е минималният брой гласове, които един филм трябва да получи, за да влезе в топ 250 (в момента е 25000), а C е средната оценка за всички филми в IMDb (която е 7.1 в момента). Същественото тук е в това как се смятат R и v - от тези две числа са извадени гласовете на юзърите, които инцидентно минават да пуснат по едно гласче за любимия си филм, или пък за някой, който им се струва, че мразят в червата. Никой не е обявил публично за колко филма трябва да си гласувал, за да се числиш към regular voters, нито има изнесена статистика колко от гласовете за даден филм са от редовни юзъри...

Това, което е достъпно обаче е брейкдауна по оценки на всички юзъри, което позволява да се прецени ефективността на метода на IMDb да намали ефекта на хейтърчетата и фенбойчетата. И така - за всеки филм от топ 250 знаем броя на хората, които са гласували за даден филм с 1, 2 и т.н. до 10. Използвайки същата формула по-горе, можем да сметнем нова оценка, на базата на която филмите да се преподредят. Тази оценка ще е много по-изкривена заради случайните гласуващи, така че относителната промяна на позицията на филма може да служи като индикатор за фенбойското отношение към него.

Резултатите са красноречиви:

Оказва се, че от 20-те филма в челото на топ 250, 14 биха паднали в класацията, ако гласовете на хейтърчетата и фенбойчетата се вземат под внимание. И трите филма на Нолан обаче биха се качили значително - Възраждането до абсурдната втора позиция, Черният Рицар, непосредствено след него, а след тях - Генезис. Мисля, че при това положение можем да наречем хейтърчетата и фенбойчетата с истинското им име - ноланитчета. Те надуват десятки на любимия си режисьор и единици на всички останали наоколо. Единственият друг филм, който значително би променил позицията си нагоре е Боен клуб, където вероятно действа някакъв подобен механизъм. Явно обаче силите на ноланитчетата не са стигнали да помръднат Изкуплението Шоушенк, който отново би бил на челото на класацията... Сигурно им е мъчно.

Какво се случва с цялата класация, можете да видите тук. Забележете, че всички филми на Кристофър Нолан биха се класирали по-високо (Batman Begins би се качил с цели 58 места в самия край на топ 50). В тази извратена класация Отмъстителите би заемал 10-то място; за сметка на това пък всички филми на Фелини, Хичкок, Куросава, Копола... биха се сгромолясали надолу. Явно системата за защита от фенбойщина работи в някаква степен, макар и да е далеч от идеално фукнциониране.

Доста изводи могат да се направят от разпределенията на гласовете по пол и възраст (примерно, няма да повярвате, но причината Отмъстителите да е толкова нависоко в неуравновесената класация е главно заради женските гласове, които го поставят на 4-то място). Засега ще се огранича само с още една таблица, която показва как изглежда топ 250 през погледа на 1000-та най-гласуващи юзъри. Ако продължим с горните примери - всички филми на Нолан пропадат с поне 60 позиции: Възраждането вече е на 92 място, Черният рицар - на 70-то... Отмъстителите пък са чак 149-ти.

Разбира се, всичко това касае пренареждането на филмите, които вече са в топ 250. Реалната класация на top 1000 voters би била съвсем различна. Ако приемем, че долната граница за средно аритметично става 6.8, то в нея биха намерили място всички филми на братя Коен, с изключение на Intolerable Cruelty и The Ladykillers. Излишно е да уточнявам в кой вариант я намирам за по-адекватна. Би било доста интересно да видим кои са най-добрите 250 филма според най-големите киномани - предполагам, че за IMDb това е въпрос на 15 минути преправяне на код, но едва ли някой ще го направи.

И така, изводът от всичко написано е, че топ 250 на IMDb успява в някаква степен да тушира елементарните позиви на тълпата да ръси десетки и единици под път и над път. Освен това, явно за по-трезво разсъждаващите и имащите по-широк поглед върху киното хора, Кристофър Нолан е много далеч от най-добрия режисьор на всички времена, какъвто 100% се оказва (с 3 филма в топ 4), ако въпросните позиви бъдат взети под внимание. Когато цифрите говорят...

Следва продължение.