13 Наръчник на залупената кифла, част III

Това отдолу стана толкова обемисто, че не би било по силите на някаква обикновена кифла. Следователно този път ще си спестя обръщението. Честит ми poisoning the well и приятно четене.

(Първите две части: тук и тук.)

__________________________________________________

За да осъществя плавен преход към следващата група fallacy-та, ето още две пращания за зелен хайвер, които обикновено остават извън стандартните класификации, но пък се срещат доста често:

I. 1.31. Grammar Nazi 

Атакуване на позицията на човек, само защото е изложена с правописни грешки. Това fallacy вирее изключително из разни highbrow форуми, където бясно елитарничещите юзъри само чакат някой да стъпи накриво, пропускайки запетайка. Примерно:

Цитат от Шадоуденс: Мен пък втория път като го гледах [The Dark Knight Rises] ме изкефи два пъти повече. Сигурно защото отидох да го гледам с друга нагласа и вече знаех какво представлява. Забавлява ме, но някой моменти като този дето Талия умира по най-смешния възможен начин и откровението на Блейк просто ме накараха да се разсмея на глас. Филмът за мен е много як, но някой сцени просто сякаш Нолън не ги е правил...

Кифла: Едва ли мнението на някой, който два пъти е сгрешил кога се пише "и" и кога "й" може да бъде меродавно за качествата на филма

Also - this.

I. 1.32. Позоваване на селска същност / Appeal to redneckness

Това е еквивалентът на Grammar Nazi-то, само че когато атаката е към неправилния говор/диалект на събеседника, примерно:

Туй Труе Блоод ич ни мъ кефи. Сички персонажи са гулеми кифли, начелу с главната, а сценаристити немат никва идея накъде да ги путкарат. 

Кифла: Като те слушам как говориш, нищо чудно, че не си схванал гениалността на тази съвременна южняшка готика.

O?... 

Вярно е, че начинът на говорене/писане е много показателен за интелектуалния багаж, но това само по себе си не може да бъде използвано като (контра)аргумент, когато темата на спора е съвсем друга. Двете посинени мнения отгоре могат да дискредитират човека само когато става дума за правопис или правоговор, но не и когато под въпрос са качествата на някакви филми. (Отварям една скоба, след като стана дума за сблъсък между интелект и езикова култура - вижте творчеството на най-добрата българска поетеса, ако не сте. Или трябва да кажа - пуитесъ...)

Интересното е, че тези две fallacy-та си имат и огледални варианти - когато в нещо напълно безсмислено се намира смисъл, само защото е граматически издържано (ревюто на cinemascrotum за Cloud Atlas... lol, да, знам, но онова там е развъдник за неумишлени логически катаклизми). Или пък (във втория случай), когато се дава кредит на лице зад абсолютно празна кратуна, което обаче има дар-слово (вземете за пример произволен щатски евангелист). Или пък това лице старателно е изучило правилата на ефективната риторика (тук пък вземете за пример произволен спор между специалистът по всичко Уилям Лейн Крейг и Докинс/Краус/Харис...)

I. 1.33. Captain Obvious

В едната посока това fallacy може да мине и за вид ad hominem, защото позицията на опонента се оценява единствено на базата на това, че в нея се съдържат очевидни неща. Примерно:

Ако две коли се движат една срещу друга със скорост 50 км/ч всяка, то скоростта на първата спрямо втората е 100 км/ч.

Кифла: Добро утро!

Всъщност, според специалната теория на относителността (и релативисткия закон за събиране на скорости), първото твърдение не е вярно, така че кифладжийщината е двойна... Т.е. тройна.

В другата посока пък в защита на даден аргумент се привежда единствено неговата очевидност. В тази графа лесно попада отношението към анти-интуитивни съждения, когато човек не разсъждава критично, а се оставя на погрешното първо хрумване, което смята за очевидно. За пример ще дам популярния проблем на Монти Хол (или в превод на български - кутиите на Румен Луканов): участвате в игра, в която имате право да изберете една от три кутии. Две от тях са празни, в една - има 100000 лева. След избора ви Луканов отваря една от останалите две кутии и показва, че е празна. Обажда се на Банкера и той ви дава правото да си смените кутията. Ще го направите или не? Повечето хора смятат, че шансовете им са еднакви, и имат тенденции да си останат с избраната кутия, която им е "на късмет". И грешат. Математически може да се докаже, че правилното действие винаги е смяна на кутията. Винаги. (Анти-очевидното става очевидно, ако си представите, че кутиите са 100. В самото начало шансът да уцелите печелившата е 1/100. След като Луканов отвори 98 празни кутии и ви остави избора да си смените вашата с единствената неотворена, шансовете да спечелите, ако го направите са вече 99%.) Естествено, в идиотизма по Нова се намесват психологическа игра, задкулисни манипулации и промяна на правилата в движение, така че този цирк не подлежи на математически анализ. Както и да е, отплеснах се - поуката е, че ако не си смените шибаната кутия, правите Captain Obvious fallacy.

Дотук със зеления хайвер, минаваме нататък.

I. 2. Езикови fallacies

В общи линии - съдържанието на определени конструкции се измества в неправомерна посока на базата на чисто езикови средства - синтактични, семантични, граматически... Тук общоприетата класификация е малко спорна, особено когато терминологията трябва да се пренесе на български, затова ще карам (и) на импровизация.

I. 2.1. Семантична размяна / Semantic shift

Семантичната размяна си е легитимен похват (който включва такива тривиални неща като употребата на метафори), но когато това води до изкривявания, алогизми и абсурди, вече се превръща във fallacy. Границата най-често е тънка. Примерно:

Ако се разхилите, докато четете тази табела, вместо да се натъжите или почувствате гордост (каквато очевидно е целта), значи правите fallacy of Equivocation, защото заменяте едно значение на думата педал с друго, което придава непредвиден комичен отенък на целия надпис. Тази реакция до известна степен е и етимологично fallacy, защото по времето, по което табелата е била поставена, съществителното "педал" не е било чак толкова масово употребявано като обиден синоним на "хомосексуален", колкото днес.

В конкретния случай инструментът, който се използва е двойка думи, които се пишат по еднакъв начин, но имат различни значения (омоними). Алогичността на семантични шифтове с омоними се вижда често от пръв поглед, например:

Пчелите произвеждат мед.

Проводниците, по които тече електричеството в дома ми са медни.

Следователно вкъщи имам ток благодарение на пчелите.

Малко ми е трудно да дам пример, в който използването на омоними води до наистина опасно разклащане на логиката, но нещо подобно се приближава до целта: Обвиняемият е записан с мобилен телефон да казва, че "отива за вилата". Следователно той е намушкал жертвата с нея. Този номер може би ще мине само в "Съдебен спор" по Нова - от друга страна юридически казуси са печелени и губени на базата на още по-големи абсурди.

Семантичният шифт може да се осъществи на базата на омофони (думи, които звучат идентично, но се пишат по различен начин и имат различни значения), примерно: "моят шев/ф пак се е разпасъл", което твърдение е неясно само по себе си, защото в зависимост от това дали става дума за шев или шеф, то може да значи, че нещото не е било зашито като хората и се е раздърпало, или пък това нещо е тръгнало да чука секретарки.

Популярното "отивам да си получа натуралния акт", пък е пример за впрягане на пароними в действие (думи, които звучат сходно, но имат съвсем различни значения). Това обикновено не е fallacy, а признак за критично ниска езикова култура. Понякога обаче човек се случва да попадне ей на такива неща:

Очевидно този надпис не цели да каже, че въпросната питка е толкова вкусна, все едно майка ти я е правила вкъщи, колкото... вижда се какво цели. Тоя популярен етикет е пример за толкова яко използване на пароними, че трябва да влезе в учебниците по български.

Също за там е и подвеждащият въпрос (т.е. fallacy): коя дума е правилна - "цензора" или "цензура"? Тъй като бъркането на "о" и "у" е често срещан правописен проблем, първият позив на отличниците по езикова култура е да кажат, че "цензура" е правилната версия. Обаче "цензора" е също толкова правилно написана дума - просто е с друго значение: "цензор", човек, който упражнява цензура, но с кратък член отзад.

Семантична замяна със синекдоха (когато отношението между думите е по оста част-цяло) пък е всяко вестникарско заглавие от рода "Лондон отказа на Меркел" (имайки се предвид, че парламентът на Великобритания не ще да се съобрази с мерките, които са взети в Европейския съюз срещу кризата). Американците имат леко неприятната склонност към синекдохи, когато казват "отивам на екскурзия в Европа". Нали се сещате - Париж, Рим, Испания... все тая. Пример за агресивно fallacy със синекдоха обаче е: "няма да позволя турчин да ме учи на история" (макар и не точно синекдохата да е първият проблем на подобни възклицания).

Като стана дума за вестникарски заглавия, там пък гъмжи от примери, в които семантичната замяна се осъществява по най-елементарния начин - чрез метафора. Примерно "Галена наду свирка пред Устата" от в. Труд, или "3 плъха в Министерския съвет", с което от в. Монитор имат предвид броя на родените в Годината на плъха министри. Очевидно е, че двусмислието в случая е нарочно търсено с цел сензационност (което автоматично означава fallacy, защото те кара да проявиш интерес към нещо, към което иначе не би). В следните обяви обаче не съм сигурен дали има нарочност:

Един съвсем пресен пример (от вчера на news.ibox.bg) пък показва много подъл семантичен шифт, който привидно използва легитимно значението на думата, но нюансите заради липсата на допълнителна информация, водят до абсурдно двусмислие: "Фандъкова и израелският посланник чистиха свастики в София". Със сигурност новинарите са имали предвид, че двамата са заличавали свастики, напръскани със спрей, от стените на сградите, но така формулирано може да значи, примерно че са махали бръшлян от стени, който пречи свастиките отдолу да се виждат по-добре.

Парадоксално, и следователно в много редки случаи, до абсурди може да доведе и използването на антоними. Примерно тази обява:

За любителите на англоезичните примери, ето няколко христоматийни случая на семантична замяна, на които се натъкнах докато рисърчвах тоя научен труд: The sign said "fine for parking here", and since it was fine, I parked there. Или пък: Do women need to worry about man-eating sharks? В тази връзка, по вратите на кенефите, където се говори на английски, висят табелки с нарисувани момченца и момиченца, защото в противен случай, някоя кифла, която се изживява като човек преди всичко, спокойно би извършила semantic shift и би се изгърмяла в мъжката тоалетна. На български подобни пируети, разбира се, са невъзможни. Най-много да се случи нещо такова:

I. 2.2. Ударение / Accent

Това е изкривяване на смисъла на определено твърдение в зависимост от това, на коя част от него се акцентира (писмено или вербално). Например съждението "Ние не трябва да крадем колата на съседа" може да има съвсем различен смисъл, ако се натърти на определена дума:

• "Ние не трябва да крадем колата на съседа" - ние не трябва да крадем, но може би някой наш познат може да направи това?
• "Ние не трябва да крадем колата на съседа" - не трябва да крадем съседската кола, но можем да откраднем колата на някой, който живее на две пресечки от нас.
• "Ние не трябва да крадем колата на съседа" - не трябва да крадем колата, обаче можем да влизаме с взлом у дома му и да му задигаме телевизора.

Разбира се, това е драстичен пример, но accent fallacy-то го срещаме постоянно в много неприятни форми. Внаги в браузърите нещо е FREE! или за DOWNLOAD!, но когато кликнеш, се оказваш на сайт с пишки в задника и с вирус в системата. Защото не си прочел дребния шрифт. Всъщност всеки дребен или едър шрифт е accent fallacy, независимо дали е в интернет, на етикет на сирене, или под банков договор. В идеалния случай информацията би трябвало да се предава неизкривена, без мисълта ти да се бута в определена посока чрез тенденциозно подчертаване на част от нея.

I. 2.3. Амфибология / Amphiboly

Тук двусмислието идва от неправилна конструкция на твърденията. Например, последното ми изречение в предния абзац завършва с амфибология, защото не е ясно дали "подчертаването" е на "информацията" или на "мисълта". Но стига толкова appeal to selfdeprecation, да вземем друг пример: "Да се обеси не да се помилва!" може да има противоположен смисъл в зависимост от позицията на липсващата в случая запетая: "Да се обеси, не да се помилва!" или "Да се обеси - не, да се помилва!". (Това е също и accent fallacy.)

Жълтата преса разчита много често на сензационност, чийто източник практически е амфибология. "Баба сгази трактор", "Трети елен уби ловец" и т.н. Необичайната позиция на истинския подлог в тези заглавия създава усещането за скандалност на пръв поглед и кара читателя да се впрегне в останалия текст. Доста евтино, но срещано всеки ден.

[rant] Също толкова евтина и срещаща се постоянно на operationkino амфибология е изключително нелепото, неприятно и смотано editorial "we", което авторите там практикуват до абсурдна степен - новина или ревю са подписани от точно определен човек, но текстът е от първо лице множествено число. "Ние чакаме с нетърпение The Master и всъщност we would turn gay for P.T.A.". Както и "тръпнем в очакване на 14 декември, когато ще идем да гледаме Хобита на 48 fps, и ще се РАЗМАЖЕМ!" Множествена склероза at its best. Предлагал съм им хиляди пъти да спрат с тоя буламач, защото всеки нормален читател ще се почувства като строен в две редици и три колони - все едно отпред го поучава армия разбирачи (при това разбирачи, които на рандъм принцип точат лиги и по холивудски малоумия и по артхаус). Но не - "така ни харесва!" Оф, разбира се, като Батман завинаги сме - правим го не защото ни се налага. Правим го защото така сме избрали.

Говоренето за изкуство от първо лице мн.ч. е погрешно в същността си, защото изкуството се възприема субективно от всеки отделен човек. Няма такова нещо като колективен вкус. Когато използваш editorial "we", мнението ти се превръща в поставяне под общ знаменател на нещата, които ти е родил сърча в гугъл. Не, благодаря. Ясно е откъде и защо идва всичко това - наследство от западни списания, като Total Film, което се свежда до най-обикновен стремеж един крайно обикновен текст да звучи безкрайно авторитетно. Видяла жабата...

Същият ужас се получава и когато ревюиращият си позволи систематично обръщане към читателите си в единствено число - "чакай ме АЗ да ти кажа на ТЕБ". Все едно това не е хартиена ракетка, изстреляна в интернет, а вечеря на свещи. Не с някой друг, а с ТЕБ неизвестни читателю... Не, пич - ти си сам срещу читателите си. След като имаш да им казваш нещо, кажи им го на тях. Не ги претопявай в едно, и не се обръщай към въпросната... субстанция, като към пръв приятел. Освен ако не си шибания Богдан Русев. Навремето киноскротума го слагаше много мазно на цялата тази пишеща сган, с неговото Вие с главно "В". Куртоазия с главно КУР. Нека, на зла круша - зъл прът. [end of rant]

(Да вметна мимоходом още едно fallacy: ако свърша предпоследното изречение на предния абзац със "с извинение", когато всъщност съвсем целенасочено размахвам цинизми, това ще е The No Offense Fallacy. Следователно няма да се извинявам. Което пък трябва да е The Tough Guy Fallacy... Oh, fuck...)

Кхъм... Поради вградените несъвършенства на всеки език, понякога двусмислието е много трудно да се избегне. Например, следното съждение: "Борим се за утвърждаване на равните възможности на млади мъже и жени за участие в политическия живот". Тук не е ясно дали става дума за "млади мъже" и "млади жени", или за "млади мъже" и "жени по принцип". Фактът, че има дума, която е събирателно за "млади мъже и млади жени", а именно "младежи", и тя не е използвана, би трябвало да означава, че авторите са имали предвид второто, което вече може да наведе на някакви дискриминационни мисли. Скобите в математиката помагат доста в такива случаи.

И отново няколко примера на английски за амфибология, защото са доста забавни, освен непреводими, заради спецификите на езика:

• King Harold walked and talked, ten minutes after he was dead (тук абсурдът се изгубва само с една замяна на запетаята с точка).
• The anthropologists went to a remote area and took photographs of some native women, but they weren't developed.
• Medical services here. You won't get better.
• Wanted: chair for a person with a wooden leg.
• No food is better than our food.

I. 2.4. Предефиниране / Redefinition

Както показва името, това е въвеждане на неправилна дефиниция на дума, съждение, конструкция, идея... Това може да се осъществи с отнемане на ключови характеристики на обекта на предефиниране. Фрапиращ пример:

Кристофър: Нашият Супермен трябва да е толкова реален, колкото е реален Барак Обама.

Зак: Но Супермен трябва да бъде супер-силен и да лети. Барак Обама не е супер-силен и не може да лети.

Кристофър: Е, нашият Супермен не е нито супер-силен, нито може да лети.

Резонният въпрос е защо тогава трябва изобщо да го наричаме Супермен... (Друг пък е въпросът, че Суперменът на Зак и Кристофър всъщност ще лети, по дяволите...)

Предефинирането е особено неприятно, когато се случва внезапно. Понякога не е проблем да се очертаят нестандартни рамки на някакъв обект, особено когато става дума за изкуство (Готам Сити в Batman Begins е пример за легитимно предефиниране с артистични подбуди). Това обаче трябва настина да се случи в Началото и после не е учтиво да променяш тези рамки или да им противоречиш (на това как Нолан превърна Готам Сити от доста своеобразна и атмосферна версия на Чикаго, в доста безлична и буквално едва съществуваща версия на Ню Йорк, се спрях надълго и нашироко тук). 

Redefinition fallacy-то много често се използва в споровете между религиозни хора и атеисти. Един от най-често срещаните "аргументи" е: "аз вярвам в Бог, ти вярваш в несъществуването на Бог, следователно атеизмът е религия". "Обвинения" от тоя род могат да накарат всеки нормален човек буквално да пощръклее (poisoning the well alert). В този случай религиозните разширяват обсега на думата "религия" до произволен начин на мислене, лишавайки я от присъщите характеристики на религиозността, като приемането без доказателства на определени догми, закостенялост, ритуалност, унаследяване и т.н. Това е като да кажеш, че да не свириш на китара, пиано или какъвто и да било инструмент е все пак свирене на някакъв инструмент. Или неиграенето на футбол е вид спорт. Елементарното нещо, което тези типове не разбират е, че липсата на вяра в недоказуеми съждения не е вид вяра в недоказуеми съждения.

Въпросният пълен темерут от началото на този (вече свършващ, спокойно) пост Уилям Лейн Крейг има една книга, която е кръстил благозвучно Reasonable Faith... За съжаление в нея той няма за цел да покаже, че вярата е съвместима с приемливо (reasonable) поведение (например не е задължително, след като вярваш в Аллах, да се взривяваш в супермаркети и детски площадки на друговерците). Той запрята ръкави да покаже, че вярата може да почива на доказателства, т.е. човек да използва разум (reason), за да достигне до неговата (на Крейг) религия. Мисля, че е излишно да коментирам какъв адски оксиморон е заглавието, при това причинен на книжния пазар от един завършен морон. Вярата по дефиниция изключва разума. Човек вярва в нещо, защото след него не може да каже "защото". Ако успее да направи това, неговото вече не е вяра. Но ходи да ги обясняваш тези неща на хора като Крейг. Или на онзи психично болен по Faux News - Бил О'Райли. (Освен няколко бесни ad hominem, тук направих и още едно неспоменато досега fallacy - "излишно е да коментирам", последвано от въпросния излишен коментар. В името на образователната програма ще го оставя.)

Въобще, всичко в горните два абзаца не е особено далеч от следния покъртителен с абсурдността си пример за redefinition: I love my wife because I am willing to bear the burden of correcting her mistakes by punching her as punishment. Разликата е само в количеството хора, които са склонни да предефинират по този начин и по гореописаните.

Продължението евентуално следва.