28 ноември 2012 г.

13 Наръчник на залупената кифла, част III


Това отдолу стана толкова обемисто, че не би било по силите на някаква обикновена кифла. Следователно този път ще си спестя обръщението. Честит ми poisoning the well и приятно четене.

(Първите две части: тук и тук.)

__________________________________________________
За да осъществя плавен преход към следващата група fallacy-та, ето още две пращания за зелен хайвер, които обикновено остават извън стандартните класификации, но пък се срещат доста често:

I. 1.31. Grammar Nazi 

Атакуване на позицията на човек, само защото е изложена с правописни грешки. Това fallacy вирее изключително из разни highbrow форуми, където бясно елитарничещите юзъри само чакат някой да стъпи накриво, пропускайки запетайка. Примерно:

Цитат от Шадоуденс: Мен пък втория път като го гледах [The Dark Knight Rises] ме изкефи два пъти повече. Сигурно защото отидох да го гледам с друга нагласа и вече знаех какво представлява. Забавлява ме, но някой моменти като този дето Талия умира по най-смешния възможен начин и откровението на Блейк просто ме накараха да се разсмея на глас. Филмът за мен е много як, но някой сцени просто сякаш Нолън не ги е правил...
Кифла: Едва ли мнението на някой, който два пъти е сгрешил кога се пише "и" и кога "й" може да бъде меродавно за качествата на филма

Also - this.

I. 1.32. Позоваване на селска същност / Appeal to redneckness

Това е еквивалентът на Grammar Nazi-то, само че когато атаката е към неправилния говор/диалект на събеседника, примерно:

Туй Труе Блоод ич ни мъ кефи. Сички персонажи са гулеми кифли, начелу с главната, а сценаристити немат никва идея накъде да ги путкарат. 
Кифла: Като те слушам как говориш, нищо чудно, че не си схванал гениалността на тази съвременна южняшка готика.
O?... 

Вярно е, че начинът на говорене/писане е много показателен за интелектуалния багаж, но това само по себе си не може да бъде използвано като (контра)аргумент, когато темата на спора е съвсем друга. Двете посинени мнения отгоре могат да дискредитират човека само когато става дума за правопис или правоговор, но не и когато под въпрос са качествата на някакви филми. (Отварям една скоба, след като стана дума за сблъсък между интелект и езикова култура - вижте творчеството на най-добрата българска поетеса, ако не сте. Или трябва да кажа - пуитесъ...)

Интересното е, че тези две fallacy-та си имат и огледални варианти - когато в нещо напълно безсмислено се намира смисъл, само защото е граматически издържано (ревюто на cinemascrotum за Cloud Atlas... lol, да, знам, но онова там е развъдник за неумишлени логически катаклизми). Или пък (във втория случай), когато се дава кредит на лице зад абсолютно празна кратуна, което обаче има дар-слово (вземете за пример произволен щатски евангелист). Или пък това лице старателно е изучило правилата на ефективната риторика (тук пък вземете за пример произволен спор между специалистът по всичко Уилям Лейн Крейг и Докинс/Краус/Харис...)

I. 1.33. Captain Obvious

В едната посока това fallacy може да мине и за вид ad hominem, защото позицията на опонента се оценява единствено на базата на това, че в нея се съдържат очевидни неща. Примерно:

Ако две коли се движат една срещу друга със скорост 50 км/ч всяка, то скоростта на първата спрямо втората е 100 км/ч.
Кифла: Добро утро!

Всъщност, според специалната теория на относителността (и релативисткия закон за събиране на скорости), първото твърдение не е вярно, така че кифладжийщината е двойна... Т.е. тройна.

В другата посока пък в защита на даден аргумент се привежда единствено неговата очевидност. В тази графа лесно попада отношението към анти-интуитивни съждения, когато човек не разсъждава критично, а се оставя на погрешното първо хрумване, което смята за очевидно. За пример ще дам популярния проблем на Монти Хол (или в превод на български - кутиите на Румен Луканов): участвате в игра, в която имате право да изберете една от три кутии. Две от тях са празни, в една - има 100000 лева. След избора ви Луканов отваря една от останалите две кутии и показва, че е празна. Обажда се на Банкера и той ви дава правото да си смените кутията. Ще го направите или не? Повечето хора смятат, че шансовете им са еднакви, и имат тенденции да си останат с избраната кутия, която им е "на късмет". И грешат. Математически може да се докаже, че правилното действие винаги е смяна на кутията. Винаги. (Анти-очевидното става очевидно, ако си представите, че кутиите са 100. В самото начало шансът да уцелите печелившата е 1/100. След като Луканов отвори 98 празни кутии и ви остави избора да си смените вашата с единствената неотворена, шансовете да спечелите, ако го направите са вече 99%.) Естествено, в идиотизма по Нова се намесват психологическа игра, задкулисни манипулации и промяна на правилата в движение, така че този цирк не подлежи на математически анализ. Както и да е, отплеснах се - поуката е, че ако не си смените шибаната кутия, правите Captain Obvious fallacy.

Дотук със зеления хайвер, минаваме нататък.


I. 2. Езикови fallacies

В общи линии - съдържанието на определени конструкции се измества в неправомерна посока на базата на чисто езикови средства - синтактични, семантични, граматически... Тук общоприетата класификация е малко спорна, особено когато терминологията трябва да се пренесе на български, затова ще карам (и) на импровизация.

I. 2.1. Семантична размяна / Semantic shift

Семантичната размяна си е легитимен похват (който включва такива тривиални неща като употребата на метафори), но когато това води до изкривявания, алогизми и абсурди, вече се превръща във fallacy. Границата най-често е тънка. Примерно:

Ако се разхилите, докато четете тази табела, вместо да се натъжите или почувствате гордост (каквато очевидно е целта), значи правите fallacy of Equivocation, защото заменяте едно значение на думата педал с друго, което придава непредвиден комичен отенък на целия надпис. Тази реакция до известна степен е и етимологично fallacy, защото по времето, по което табелата е била поставена, съществителното "педал" не е било чак толкова масово употребявано като обиден синоним на "хомосексуален", колкото днес.

В конкретния случай инструментът, който се използва е двойка думи, които се пишат по еднакъв начин, но имат различни значения (омоними). Алогичността на семантични шифтове с омоними се вижда често от пръв поглед, например:

Пчелите произвеждат мед.
Проводниците, по които тече електричеството в дома ми са медни.
Следователно вкъщи имам ток благодарение на пчелите.

Малко ми е трудно да дам пример, в който използването на омоними води до наистина опасно разклащане на логиката, но нещо подобно се приближава до целта: Обвиняемият е записан с мобилен телефон да казва, че "отива за вилата". Следователно той е намушкал жертвата с нея. Този номер може би ще мине само в "Съдебен спор" по Нова - от друга страна юридически казуси са печелени и губени на базата на още по-големи абсурди.

Семантичният шифт може да се осъществи на базата на омофони (думи, които звучат идентично, но се пишат по различен начин и имат различни значения), примерно: "моят шев/ф пак се е разпасъл", което твърдение е неясно само по себе си, защото в зависимост от това дали става дума за шев или шеф, то може да значи, че нещото не е било зашито като хората и се е раздърпало, или пък това нещо е тръгнало да чука секретарки.

Популярното "отивам да си получа натуралния акт", пък е пример за впрягане на пароними в действие (думи, които звучат сходно, но имат съвсем различни значения). Това обикновено не е fallacy, а признак за критично ниска езикова култура. Понякога обаче човек се случва да попадне ей на такива неща:
Очевидно този надпис не цели да каже, че въпросната питка е толкова вкусна, все едно майка ти я е правила вкъщи, колкото... вижда се какво цели. Тоя популярен етикет е пример за толкова яко използване на пароними, че трябва да влезе в учебниците по български.

Също за там е и подвеждащият въпрос (т.е. fallacy): коя дума е правилна - "цензора" или "цензура"? Тъй като бъркането на "о" и "у" е често срещан правописен проблем, първият позив на отличниците по езикова култура е да кажат, че "цензура" е правилната версия. Обаче "цензора" е също толкова правилно написана дума - просто е с друго значение: "цензор", човек, който упражнява цензура, но с кратък член отзад.

Семантична замяна със синекдоха (когато отношението между думите е по оста част-цяло) пък е всяко вестникарско заглавие от рода "Лондон отказа на Меркел" (имайки се предвид, че парламентът на Великобритания не ще да се съобрази с мерките, които са взети в Европейския съюз срещу кризата). Американците имат леко неприятната склонност към синекдохи, когато казват "отивам на екскурзия в Европа". Нали се сещате - Париж, Рим, Испания... все тая. Пример за агресивно fallacy със синекдоха обаче е: "няма да позволя турчин да ме учи на история" (макар и не точно синекдохата да е първият проблем на подобни възклицания).

Като стана дума за вестникарски заглавия, там пък гъмжи от примери, в които семантичната замяна се осъществява по най-елементарния начин - чрез метафора. Примерно "Галена наду свирка пред Устата" от в. Труд, или "3 плъха в Министерския съвет", с което от в. Монитор имат предвид броя на родените в Годината на плъха министри. Очевидно е, че двусмислието в случая е нарочно търсено с цел сензационност (което автоматично означава fallacy, защото те кара да проявиш интерес към нещо, към което иначе не би). В следните обяви обаче не съм сигурен дали има нарочност:

Един съвсем пресен пример (от вчера на news.ibox.bg) пък показва много подъл семантичен шифт, който привидно използва легитимно значението на думата, но нюансите заради липсата на допълнителна информация, водят до абсурдно двусмислие: "Фандъкова и израелският посланник чистиха свастики в София". Със сигурност новинарите са имали предвид, че двамата са заличавали свастики, напръскани със спрей, от стените на сградите, но така формулирано може да значи, примерно че са махали бръшлян от стени, който пречи свастиките отдолу да се виждат по-добре.

Парадоксално, и следователно в много редки случаи, до абсурди може да доведе и използването на антоними. Примерно тази обява:

За любителите на англоезичните примери, ето няколко христоматийни случая на семантична замяна, на които се натъкнах докато рисърчвах тоя научен труд: The sign said "fine for parking here", and since it was fine, I parked there. Или пък: Do women need to worry about man-eating sharks? В тази връзка, по вратите на кенефите, където се говори на английски, висят табелки с нарисувани момченца и момиченца, защото в противен случай, някоя кифла, която се изживява като човек преди всичко, спокойно би извършила semantic shift и би се изгърмяла в мъжката тоалетна. На български подобни пируети, разбира се, са невъзможни. Най-много да се случи нещо такова:

I. 2.2. Ударение / Accent

Това е изкривяване на смисъла на определено твърдение в зависимост от това, на коя част от него се акцентира (писмено или вербално). Например съждението "Ние не трябва да крадем колата на съседа" може да има съвсем различен смисъл, ако се натърти на определена дума:
  • "Ние не трябва да крадем колата на съседа" - ние не трябва да крадем, но може би някой наш познат може да направи това?
  • "Ние не трябва да крадем колата на съседа" - не трябва да крадем съседската кола, но можем да откраднем колата на някой, който живее на две пресечки от нас.
  • "Ние не трябва да крадем колата на съседа" - не трябва да крадем колата, обаче можем да влизаме с взлом у дома му и да му задигаме телевизора.
Разбира се, това е драстичен пример, но accent fallacy-то го срещаме постоянно в много неприятни форми. Внаги в браузърите нещо е FREE! или за DOWNLOAD!, но когато кликнеш, се оказваш на сайт с пишки в задника и с вирус в системата. Защото не си прочел дребния шрифт. Всъщност всеки дребен или едър шрифт е accent fallacy, независимо дали е в интернет, на етикет на сирене, или под банков договор. В идеалния случай информацията би трябвало да се предава неизкривена, без мисълта ти да се бута в определена посока чрез тенденциозно подчертаване на част от нея.

I. 2.3. Амфибология / Amphiboly

Тук двусмислието идва от неправилна конструкция на твърденията. Например, последното ми изречение в предния абзац завършва с амфибология, защото не е ясно дали "подчертаването" е на "информацията" или на "мисълта". Но стига толкова appeal to selfdeprecation, да вземем друг пример: "Да се обеси не да се помилва!" може да има противоположен смисъл в зависимост от позицията на липсващата в случая запетая: "Да се обеси, не да се помилва!" или "Да се обеси - не, да се помилва!". (Това е също и accent fallacy.)

Жълтата преса разчита много често на сензационност, чийто източник практически е амфибология. "Баба сгази трактор", "Трети елен уби ловец" и т.н. Необичайната позиция на истинския подлог в тези заглавия създава усещането за скандалност на пръв поглед и кара читателя да се впрегне в останалия текст. Доста евтино, но срещано всеки ден.

[rant] Също толкова евтина и срещаща се постоянно на operationkino амфибология е изключително нелепото, неприятно и смотано editorial "we", което авторите там практикуват до абсурдна степен - новина или ревю са подписани от точно определен човек, но текстът е от първо лице множествено число. "Ние чакаме с нетърпение The Master и всъщност we would turn gay for P.T.A.". Както и "тръпнем в очакване на 14 декември, когато ще идем да гледаме Хобита на 48 fps, и ще се РАЗМАЖЕМ!" Множествена склероза at its best. Предлагал съм им хиляди пъти да спрат с тоя буламач, защото всеки нормален читател ще се почувства като строен в две редици и три колони - все едно отпред го поучава армия разбирачи (при това разбирачи, които на рандъм принцип точат лиги и по холивудски малоумия и по артхаус). Но не - "така ни харесва!" Оф, разбира се, като Батман завинаги сме - правим го не защото ни се налага. Правим го защото така сме избрали.

Говоренето за изкуство от първо лице мн.ч. е погрешно в същността си, защото изкуството се възприема субективно от всеки отделен човек. Няма такова нещо като колективен вкус. Когато използваш editorial "we", мнението ти се превръща в поставяне под общ знаменател на нещата, които ти е родил сърча в гугъл. Не, благодаря. Ясно е откъде и защо идва всичко това - наследство от западни списания, като Total Film, което се свежда до най-обикновен стремеж един крайно обикновен текст да звучи безкрайно авторитетно. Видяла жабата...

Същият ужас се получава и когато ревюиращият си позволи систематично обръщане към читателите си в единствено число - "чакай ме АЗ да ти кажа на ТЕБ". Все едно това не е хартиена ракетка, изстреляна в интернет, а вечеря на свещи. Не с някой друг, а с ТЕБ неизвестни читателю... Не, пич - ти си сам срещу читателите си. След като имаш да им казваш нещо, кажи им го на тях. Не ги претопявай в едно, и не се обръщай към въпросната... субстанция, като към пръв приятел. Освен ако не си шибания Богдан Русев. Навремето киноскротума го слагаше много мазно на цялата тази пишеща сган, с неговото Вие с главно "В". Куртоазия с главно КУР. Нека, на зла круша - зъл прът. [end of rant]

(Да вметна мимоходом още едно fallacy: ако свърша предпоследното изречение на предния абзац със "с извинение", когато всъщност съвсем целенасочено размахвам цинизми, това ще е The No Offense Fallacy. Следователно няма да се извинявам. Което пък трябва да е The Tough Guy Fallacy... Oh, fuck...)

Кхъм... Поради вградените несъвършенства на всеки език, понякога двусмислието е много трудно да се избегне. Например, следното съждение: "Борим се за утвърждаване на равните възможности на млади мъже и жени за участие в политическия живот". Тук не е ясно дали става дума за "млади мъже" и "млади жени", или за "млади мъже" и "жени по принцип". Фактът, че има дума, която е събирателно за "млади мъже и млади жени", а именно "младежи", и тя не е използвана, би трябвало да означава, че авторите са имали предвид второто, което вече може да наведе на някакви дискриминационни мисли. Скобите в математиката помагат доста в такива случаи.

И отново няколко примера на английски за амфибология, защото са доста забавни, освен непреводими, заради спецификите на езика:
  • King Harold walked and talked, ten minutes after he was dead (тук абсурдът се изгубва само с една замяна на запетаята с точка).
  • The anthropologists went to a remote area and took photographs of some native women, but they weren't developed.
  • Medical services here. You won't get better.
  • Wanted: chair for a person with a wooden leg.
  • No food is better than our food.

I. 2.4. Предефиниране / Redefinition

Както показва името, това е въвеждане на неправилна дефиниция на дума, съждение, конструкция, идея... Това може да се осъществи с отнемане на ключови характеристики на обекта на предефиниране. Фрапиращ пример:
Кристофър: Нашият Супермен трябва да е толкова реален, колкото е реален Барак Обама.
Зак: Но Супермен трябва да бъде супер-силен и да лети. Барак Обама не е супер-силен и не може да лети.
Кристофър: Е, нашият Супермен не е нито супер-силен, нито може да лети.
Резонният въпрос е защо тогава трябва изобщо да го наричаме Супермен... (Друг пък е въпросът, че Суперменът на Зак и Кристофър всъщност ще лети, по дяволите...)

Предефинирането е особено неприятно, когато се случва внезапно. Понякога не е проблем да се очертаят нестандартни рамки на някакъв обект, особено когато става дума за изкуство (Готам Сити в Batman Begins е пример за легитимно предефиниране с артистични подбуди). Това обаче трябва настина да се случи в Началото и после не е учтиво да променяш тези рамки или да им противоречиш (на това как Нолан превърна Готам Сити от доста своеобразна и атмосферна версия на Чикаго, в доста безлична и буквално едва съществуваща версия на Ню Йорк, се спрях надълго и нашироко тук). 

Redefinition fallacy-то много често се използва в споровете между религиозни хора и атеисти. Един от най-често срещаните "аргументи" е: "аз вярвам в Бог, ти вярваш в несъществуването на Бог, следователно атеизмът е религия". "Обвинения" от тоя род могат да накарат всеки нормален човек буквално да пощръклее (poisoning the well alert). В този случай религиозните разширяват обсега на думата "религия" до произволен начин на мислене, лишавайки я от присъщите характеристики на религиозността, като приемането без доказателства на определени догми, закостенялост, ритуалност, унаследяване и т.н. Това е като да кажеш, че да не свириш на китара, пиано или какъвто и да било инструмент е все пак свирене на някакъв инструмент. Или неиграенето на футбол е вид спорт. Елементарното нещо, което тези типове не разбират е, че липсата на вяра в недоказуеми съждения не е вид вяра в недоказуеми съждения.

Въпросният пълен темерут от началото на този (вече свършващ, спокойно) пост Уилям Лейн Крейг има една книга, която е кръстил благозвучно Reasonable Faith... За съжаление в нея той няма за цел да покаже, че вярата е съвместима с приемливо (reasonable) поведение (например не е задължително, след като вярваш в Аллах, да се взривяваш в супермаркети и детски площадки на друговерците). Той запрята ръкави да покаже, че вярата може да почива на доказателства, т.е. човек да използва разум (reason), за да достигне до неговата (на Крейг) религия. Мисля, че е излишно да коментирам какъв адски оксиморон е заглавието, при това причинен на книжния пазар от един завършен морон. Вярата по дефиниция изключва разума. Човек вярва в нещо, защото след него не може да каже "защото". Ако успее да направи това, неговото вече не е вяра. Но ходи да ги обясняваш тези неща на хора като Крейг. Или на онзи психично болен по Faux News - Бил О'Райли. (Освен няколко бесни ad hominem, тук направих и още едно неспоменато досега fallacy - "излишно е да коментирам", последвано от въпросния излишен коментар. В името на образователната програма ще го оставя.)

Въобще, всичко в горните два абзаца не е особено далеч от следния покъртителен с абсурдността си пример за redefinition: I love my wife because I am willing to bear the burden of correcting her mistakes by punching her as punishment. Разликата е само в количеството хора, които са склонни да предефинират по този начин и по гореописаните.

Продължението евентуално следва.

13 коментара:

  1. Защо множествена склероза ффс? Тя няма нищо общо с описаното. Описаното си е multiple personality disorder некъв. :D

    Бтв, като списвахме списанието Анимания и ние ползвахме едиториъл we. Биде ни обяснено, че с това се търсел еди къв си психологически ефект върху читателя. На когото му говорехме на "ти". :D Gamers Workshop май го практикуваха това и те. Не знам дали похватът си постига търсения психологически ефект, ама ми отне време да му свикна. Някак неестествено ми стоеше.

    Тая част вече избива прекалено на лексика и граматика обаче. Болшинството от изброените тук фаласита са най-често неволни грешки от неграмотност (които могат дори да забавляват - хубаво се похилих на разните обяви), а не злосторно и волево изкривяване на информация или дискусия в някаква желана посока. Не че не могат да се ползват и по този начин, но това се случва рядко. Определено предишните две статии ми бяха по-полезни. Продължавам да ти се чудя отде намираш желание (и време) да описваш и систематизираш тея неща.

    ПП. Подозирам, че си имал предвид Tough Guy fallacy.

    ОтговорИзтриване
  2. Е как защо множествена склероза? Защото има "множествено" и "склероза" в заглавието. :) Семантичен шифт с използване на пароними. :)

    Да, ефектът на едиториал we + you е ясен какъв е. Да се направи от автора величие, а от читателя - мижитурка, която трябва да се чувства привилегирована, че чете този автор. Може би, ако това си го позволи Хемингуей, бих го преглътнал. Но рандъм блогър - айде, не.

    Ами това си е определена група fallacy-та. Така, както можеш легитимно да използваш appeal to authority, така можеш да използваш легитимно и метафори. Но доколкото fallacy означава и всеки опит мислите ти да бъдат насочени по тенденциозен начин в определена посока, то правенето на това с помощта на езикови средства не е по-различно от изброените досега. Голям зор беше да отсея "нереалистичните" примери, които просто показват абсурдност, от примерите, които наистина се класифицират като fallacy-та. Горе-долу обаче мисля, че се получи добър процент. По-добър, отколкото очаквах.

    Време и желание човек намира за нещата, които му доставят удоволствие. Хич не се чуди за това. :) Тук няма да правя "oh, I do have a life" fallacy-то. :) В смисъл - да, тоя текст отне бая време, ровене, адаптиране, подреждане, мислене на адекватни примери и т.н.

    ПП. Както се вижда е искало още малко. Shure, Grammar Nazi. :) I mean sure. (Shure са марка силно препоръчителни аудиофилски слушалки. :)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Хахаха, ако онова за множествената склероза е планиран семантичен шифт, а не си го измисли ей сега, за да се оправдаеш, да знаеш, че е яко! Ама и като оправдание добре го снесе. :D

      При нас похватът editorial we всъщност целеше не да смаже читателя с величието на целия екип, а да създаде няква по-персонална и откровена връзка с въпросния читател. Като между приятели, един вид. Са, друг е въпросът доколко се получава. Но мисля, че е до голяма степен въпрос на вкус - по коментарите на читателите ни личеше, че има и такива, които не го харесват, и такива, които му се кефят.

      Иначе, както бях казала и преди - в английския има термин за всичко. Стига се до някакво дразнещо профанизиране на човешките взаимоотношения даже. Всичко се превръща в клише, което някой някога някъде е правил преди теб и го е правил толкова често, че чак му е изплякал някакво заглавие. Помня примерно преди време като се забивахме с моя Александър и си гукахме любовно след секс - един ден ми биде обяснено, че това се наричало "pillow talk". :D Турили му, начи, някво опошляващо заглавие, на ей тоя толкова ценен и интимен експириънс. Кому е нужно? Терминологията е удобна за много неща, помага за систематизиране, обяснение и т.н. Ма има неща, за които не е нужна - са, "tough guy" fallacy, "oh, I do have a life" fallacy и т.н., и т.н. - то така квото и да направиш все ще е фаласи, щото все може да се вкара в някъв характеров типаж или действие-клише. Заеби. :D

      Изтриване
    2. Би трябвало да ти е направило впечатление, че когато направя грешка си я признавам и я поправям при възможност. Това за множествената склероза не беше грешка, а следствие от "множественото" число в предното изречение. В крайна сметка целта не е диагноза, а просто ташак. :) Ако все пак държиш на такава - използването на editorial "we" по принцип показва известна несигурност на позицията. Когато прибегнеш до този метод частично сваляш от плещите си задължението да стоиш зад мнението си, защото сега го "шерваш" с виртуални поддръжници. Оттук идва и усещането за по-голям авторитет - събеседникът ти е изправен не само пред теб, а и пред неопределено количество народ, към което на практика трябва да се обърне. Което внася допълнително неудобство. Ако някой тук не е съгласен с мен, може да ме нахока директно при желание. Ако аз съм несъгласен със Светли на операцията, на мен ми се налага да нахокам цялата операция, което е абсурдно. В някаква степен editorial "we" върви за списания, където нямаш директна обратна връзка. За блог, форум, и въобще за всичко, което има (и очаква) коментари отдолу, това е пълна пародия.

      Та, няма място за личностни дисоциации и подобни. :)

      Е сега, нали не мислиш, че съм казал със straight face това за "the tough guy fallacy", или особено за "oh, I DO have a life" fallacy. При все това, нямам против дефиниции, когато се налагат. Pillow talk примерно е много удобно с краткостта си. :)

      Изтриване
    3. Е, множественото число можеше да се сложи в нещо като "многоличностно разстройство" или както там се превежда английското multiple personality disorder. Как да е, ако лафът се гледа като семантичен шифт, точно частта със склерозата го прави як. :D

      За другото, от моя собствен опит използването на editorial we ме натоварваше с допълнителната отговорност да пиша от името на целия екип. Т.е. трябваше да си меря още по-внимателно приказките. Трябва да ти кажа, че ми е доста по-лесно да отговарям само за собственото си мнение и да не въвличам в него други лица. Щото ако нещо се осере, трябва да се обяснявам И на екипа в кво съм ги забъркала, освен на читателите, нали. :D
      Не знам защо си решил, че читателят трябва да се бори с целия екип ако не е съгласен с нещо. Във форумите, където се обсъждаше Аниманията, читателите ни си ни казваха съвсем лично я на мен, я на Роланд, я на Емо, бе на който там е писал материала, кво мислят за него (за материала, а понякога и за човека зад материала). Понякога и писма ни пишеха на редакционния и-мейл. Така че персонализация има в тая работа, щото в крайна сметка на хората им е ясно чие мнение четат. При това положение можеш преспокойно и съвсем еднолично да нахокаш Светли на операцията, мисля. :D

      За тъф гай и прочее - ясно, че се ебаваш, ама това не прави заглавията на феномените по-малко реални. :D Аз се опитвам все още да избистря каква е крайната ти цел с тези материали - за предишните ми е ясно. Там има бая зловредни фаласита, които много яко са ни лазили по нервите на всичките и които все още са в основата на това светът да не е толкова хубав, колкото може да бъде. Та човек трябва да се научи да ги идентифицира, контрира и избягва. Ама тук сме вече в областта на речевата изразителност, където някои от тея т.нар. фаласита не само че не вредят, ами внасят и някъв колорит. Знам, че е хубаво информацията да се манипулира колкото се може по-малко при предаване, ама ако почнем да избягваме акцентирането и всичките там семантични шифтове, писменото слово може да стане доста сухо и скучно. Та не виждам особена практическа полза, още повече като си представя кво ровене е паднало из нета за инфо и примери. Подозирам, че лингвистите вече са систематизирали и описали тея неща, така че ценното за мен в тоя материал би било да се намерят примери на зловредие, подобни на онези от Зеления хайвер. Щото повечето тукашни примери са си чиста човешка неграмотност. Само манипулативните заглавия на вестниците ми пасват горе долу на идеята за кифленския манталитет от първите ти два материала. И разбира се, нещата в началото, където пак си цитирал ШД. :D

      Изтриване
    4. Без директно пренасяне на думата "множествено" не става, обаче от три коментара насам ме караш да се защитавм там, където не трябва, и ме поставяш в абсурдната ситуация да се обяснявам, аз смешка ли съм искал да направя или не. Плс, имай милост. :)

      Ако знам от кого е писан материалът, естествено, че ще се обърна директно към него - това са формалности. По-важното е позицията, в която авторът на материала се старае да ме постави. Това е същността на fallacy-то. Но дори да оставим тоя неприятен момент настрана, пак не може да има такова нещо като колективно мнение за изкуство. На операцията могат да излязат с писмено становище, че трима от петима в "редакцията" са гласували, че в Прометей няма един нормално развит персонаж. Чудесно. Когато обаче започнеш да елаборираш, ти, който пишеш материала, вадиш думите от твоята собствена глава. Тогава всеки нюанс и всеки дребен детайл за всяко впечатление има значение. Оттук нататък обаче темата забива в съвсем друга посока - смисълът от публичното изказване на мнение за изкуство. Мисля това да го оставим за друг път.

      Сега, като ме питаш изрично и се замисля специално по въпроса, мога да изредя десетината причини, поради които съм си "играл" с тоя текст, но ще го направя само ако настояваш. Естествено, че мотивацията ми има значение в някаква степен (при положение, че това не е първото написано от мен нещо, на което попадаш), но преди всичко това, което би трябвало да те интересува повече, е дали тоя материал ти казва нещо, което не си знаела, и дали казва каквото казва по някакъв интересен за теб начин. Сега като че ли нюхаш за някаква скрита agenda. Виж как за втори път ме караш да се защитавам - а ако се подхлъзна и го направя, това би ме поставило в смешна ситуация. Няма да му слагам име на това. :)

      Ще си защитя обаче примерите, които съм дал - това вече мога да направя без проблем. Работата е там, че езиковите fallacy-та са си добре обособена група неформални логически грешки, които се употребяват под път и над път, волно и неволно. Има ги във всяка класификация, затова редът им дойде и тук. Ако обаче отвориш уики, или fallacyfiles или който и да е друг ресурс по въпроса, ще останеш неприятно изненадана от това, че почти винаги се дават примери, които показват абсурдността на определени конструкции и ти дават ясна представа откъде идва нелогичността, но не можеш да ги срещнеш като прилагани систематично на практика (нещо като илюстрацията с меда). В този смисъл би забелязала, че съм си дал доста повече зор, отколкото се изисква, за да изкопая/измисля примери, които правят съответната езикова манипулация да бъде механизъм за извършване на fallacy. Естествено, не всички са такива, но това съм го указал изрично на повечето места. Това, че само манипулативните заглавия от вестниците ти изглеждат като fallacies вероятно означава, че боравиш с твърде ограничена дефиниция на думата. Всички примери за предефиниране (с изключение на първата илюстрация със Супермен) са взети от реалността неадекватности. Примерът с editorial we е fallacy. Съждението за младите мъже и жени е fallacy взето от реално съществуващ проект. Последният абзац за акцентите касае изключително неприятни fallacies в най-чист вид. В семантичната размяна има най-много примери, които не са fallacy-та, защото там е най-трудно (ако някой може да даде по-добри - супер, ще се радвам), но все пак има достатъчно.

      Лингвистите наистина са ги систематизирали тези неща, но те се занимават с тях като с похвати на езика, а не като източник на удари под кръста. Btw, много от fallacy-тата из предните постове също имат корени в легитимни съждения. Примерно "не ме бий повече, защото ще ме убиеш" е основа за appeal to pity. "Отивам на зъболекар, за да ми направи пломба" е основа за appeal to authority.

      Разбира се, че като езиково средство тези техники си имат своето място и без тях речта би била суха и безинтересна. Целта ми очевидно не е метафората да бъде банната като средство на езика, а да покаже случаи, при които нейната употреба може да се превърне в опит за манипулация.

      Изтриване
    5. "Виж как за втори път ме караш да се защитавам - а ако се подхлъзна и го направя, това би ме поставило в смешна ситуация. Няма да му слагам име на това."

      Аз му викам "обяснявам се като ученичка" на това. :D

      Целта ми не е да те нападам, между другото, просто наистина ми е интересно да разбера защо намираш тези неща за достатъчно важни, че да им посветиш този доста времеемък пост. За фаласитата знам, че са широко понятие и много неща могат да се определят като фаласи. Твърде много неща всъщност. Толкова много, че няма да му излезе края като ги отпочнеш. Точно затова и ме интересува да разбера мотивацията ти - защо изобщо си се хванал с тая кутия с червеи. Мислех, че съм разбрала в предишните ти два материала, но сега вече не съм толкова сигурна.

      За примера със смешката ще имам милост, добре! Аз я харесвам доста тази смешка всъщност. :D

      Изтриване
    6. Мотивацията ми е твърде очевидна и не особено важна (в смисъл - касае мен, не някой друг). И все пак:
      - темата ми е интересна открай време;
      - темата също така не е особено популярна, не и в българския интернет - хората си дават сметка за тия неща на някакво интуитивно ниво, когато изобщо си дават сметка за тях; следователно е прилична идея за серия постове (фактът, че се дърлим само с тебе говори друго, де, но това е положението);
      - по тоя начин си подреждам собственото разбиране и самият аз научавам нови неща; плюс това, някой може да дойде и да даде готин пример в коментарите; или да ме поправи, ако съм сгрешил някъде;
      - забавно е човек да опита да посочи с пръст все още непосочени фаласита (когато дебелите книги по въпроса са били писани, интернетът още не е бил изобретен, така че винаги има поле за действие);
      - също така е забавно, когато човек се опита да намери примери, които тематично се връзват със съдържанието на блога;
      - всичко това ми дава контекст да си излея чувствата по повод разни блогърски неадекватности (и въобще по разни теми), без това непременно да ме прави есхол, който си е поставил за цел на всяка цена да сложи тоя и оня на мястото му (в смисъл - надсмиването се оказва малко или много мотивирано);
      - по принцип е полезно всичкото това да го има систематизирано някъде на разбираем (надявам се) и български език; примерно ако след седмица реша да пусна някакъв антибожествен пост и в дискусията почнат да ми се мятат фаласита едно след друго, мога просто да сложа еткетчето и линк за further reading, вместо да затлачвам коментарите с километри обяснения и примери за спукана логика - практично е.

      Колкото до тази категория специално - всъщност, намирам я за най-забавната част от цялото начинание (ако въобще стигна до формалните логически грешки, там е адската скука - почти математика). Затова и си позволих да не се ограничавам ексклузивно с фаласита, а да почна всяка подкатегория с драстичен пример, който нагледно демонстрира абсурдността на съответния похват. Но пак казвам - навсякъде съм дал и примери за fallacy в действие. Независимо как избереш да го приемаш, реакцията ти на педалската табела е fallacy, защото по същество това е счупена комуникация между теб и табелата.

      Надявам се, че това е достатъчно.

      Остава да разбера сега ще ми сервираш ли пак фаласито "обяснявам се като ученичка", след като ти провокираш това обяснение. :) ПРОВОКАТОРКА ГАДНА!!!

      Изтриване
    7. "Остава да разбера сега ще ми сервираш ли пак фаласито "обяснявам се като ученичка", след като ти провокираш това обяснение. :) ПРОВОКАТОРКА ГАДНА!!!"

      Няма, няма. :D
      Вместо това, ще ти благодаря учтиво за обяснението. :)

      Изтриване
  3. "and since it was fine, I parked there."

    В този пример не мисля, че може да се получи такава семантична размяна, така че да обърка някого, защото граматическите маркери - it-clause, а не existential there и липсата на определителен/неопределителен член - са достатъчно ясни за хората, на които английският им е майчин език. Тук и синтактичното, и морфологичното маркиране на смисъла са твърде силни, за да позволят шифт в лексикалната семантика.

    Амели, ама и при MPD не се говори в множествено число! :D Различните идентичности вътре в човека алтернират една между друга, никога не се проявяват едновременно.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Fine for parking here... в смисъл на "ок е да паркираш тук" си е нестандартно, да, обаче в държава, в която има знаци "Внимание, пътят е мокър, когато вали дъжд" трябва да се презастраховат. :)

      Изтриване
    2. Моя е грешката. Нещо не съм видял добре, че това е подчинено изречение, а не отделен пример. :)

      Изтриване
  4. А така, кажете им а тея от операцията да спрат да пишат така, че и на мен ми лазят по нервите! :D

    Иначе аз докато стигнах до третата част, забравих какво е съдържала първата, но няма проблем.

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.