96 Боен кон / War Horse

Няма друг режисьор, който може да си позволи да направи филм като "Боен кон" и да се измъкне безнаказано след това. Филмът е точно толкова безсрамно сълзотворен, колкото може да се очаква от Стивън Спилбърг, когато съставките са прекрасен кон + привързано към него момче + Първа световна война. Обаче, учудващо, това се оказа по-доброто му предложение за 2011 (след "Тинтин").

Сценарият е минал през ръцете на Ричард Къртис (онзи дето изкърти жанра романтична комедия с Love Actually), но това почти не си личи. Следователно, вместо да разказвам сюжет, чиято линия до самия финал става пределно ясна още в първите 10 минути на филма, ще спомена само една сцена, която за пореден път говори толкова много за, извинявам се, примитивния начин, по който войната се пречупва през оптиката на Спилбърг, че чак е срамно. Конят Джоуи (20 години по-късно и щеше да се казва Йосиф) препуска към свободата си в смайващо епична поредица от кадри, на фона на изстрели, експлозии и фойерверки, и в крайна сметка успява да се омотае в бодлива тел до ушите, спирайки в агония в ничията земя между войските на германците и британците. Към коня се приближават по един брой прости войничета от двете страни, които омаяни от грациозността на поваленото животно, забравят за това от кой отбор играят и запретват ръце да отмотаят добичето. Даже теглят чоп при кого да остане. Това е - за Копола и Кубрик войната може да е сюрреалистична лудница, за Малик може да е противоестествен абсурд, за Мендес може да е влудяваща скука... За Спилбърг тя е "поезия, облечена в кино".

В PG-13 кино, защото и децата ще разберат, каквото има да казва по въпроса. (Но ние не сме деца и отдавна сме разбрали, че Спилбърг по принцип няма какво толкова да ни каже с филмите си.) Намесвайки и рейтинга пък, освен че това е единственият режисьор, който може да направи истинско кино от подобна скучнотия и да му се размине след това, той е и единственият, който може да я напълни с толкова много бруталност, без дедетата от MPAA да му лепнат R-рейтинга. От една страна приветствам добрите режисьорски решения насилието в "Боен кон" да бъде поприкрито по хитър начин (внимание към сцената с първата атака, в която изведнъж конете остават без своите ездачи). От друга - това е поредна демонстрация на порочните правила на MPAA, които уж са предназначени да защитят невръстната публика от лошия език, човешката голота и насилието (в този ред на важност според тях), но на практика им дават карт-бланш да гледат филми, в които хора са разчленявани от бомби, стига това да е безкръвно. В резултат, бойните сцени в "Боен кон" са си точно толкова бойни, колкото бяха и тези в Райън, само дето липсват кървавите облаци, когато нещо някъде избухва. Идиоти.

Намесвайки идиотизма пък... Гореописаното препускане на Джоуи през полетата бодлива тел накара целия киносалон буквално да потръпне от ужас. И докато горкото животно агонизира в мъглата, на тъпите британци им трябват бинокли и цели 5 минути, за да разберат, че това не е крава насред бойното поле, а Боен кон. После същите тези тъпи британци започват да свирукат и да цъкат с език, за да му привлекат вниманието - с подчертано търсен комедиен ефект. Да оставим настрана абсурда около съжителството две толкова противоположни като настроение сцени не само в един филм, но и на минути една от друга - на човек още не му се е успокоило разхлопаното сърце и ето, че вече трябва да се хили на някакви глупости. По-същественото е, че това е един от онези типични спилбъргови моменти, в които тълпата бива пронизвана от колективна емоция и започва да действа координирано (роботизирано) като едно цяло в името на някаква кауза. Сигурно е въпрос на толерантност, обаче поне при мен това действа вбесяващо всеки път - независимо дали става дума за случайни хорица на JFK, омаяни от Том Ханкс, или за афроамериканци копнеещи за родината, или дори за върволица пред гроба на Оскар Шиндлер. Просто с някои неща трябва да се внимава.

Обаче всичко това отгоре, колкото и да звучи като оплакване, е нещо, което неизбежно идва с името на Спилбърг. Ревюистите направо трябва да подписват договор преди да идат на негов филм, че приемат плиткостта, мелодраматичността и захаросаността на разказа за гарантирани, и няма да мрънкат заради тях. Заедно с тези неща обаче идва и гаранцията за истинско първокласно кино. В случая - кино от отдавна изчезнал вид. Странно е как критиците се омаяха от The Artist (известен още като "Step Up за академици"), окичвайки го единствено заради пустата носталгия с един куп напълно незаслужени награди. И в същото време някак незабелязано мина фактът, че "Боен кон" е филм-носталгия в абсолютно същата степен и за него също толкова силно важи това "вече не ги правят такива". (Ама, нали, защото "Артистът" е ням и черно-бял, по-лесно му се забелязва пред какво се прекланя.)

В "Боен кон" реверансът се получава само отчасти заради Джон Уилямс (много ми се щеше да кажа, че музиката е запомняща се, както в доброто старо време, но сега се налага само да я определя като ефективна с дразнещо бързо изтъркваща се основна тема), и основно заради Януш Камински. Моите симпатии към Робърт Ричардсън в "Хюго", но Оскарът би бил не по-малко заслужен в ръцете на меко казано гениалния поляк. В първите няколко минути на филма бях в дълбок wtf-mode, чудейки се какви са тези нелепи грешки в осветлението, с падащите навсякъде резки сенки и лъскащите конски кожи... После всичко си дойде по местата... т.е. беше отнесено от вихъра.

Личи си как Камински и Спилбърг много внимателно са обсъдили визуалната концепция на "Боен кон" - цялата първа част с привързването на Артър към Джоуи в пасторалeн Девон.co.uk и аграрните им неволи, е решена съвсем old-school с по 15 рефлектора около героите - директна отпратка към муувимейкинга от първата половина на миналия век, каквато никой не си е позволявал през последните десетилетия, не и в тази степен. От някаква гледна точка това впрягане на несъвършенство от миналото като стилистичен похват в настоящето може да изглежда неразумно (все едно да пуснеш филма си в моно звук), обаче тук едно, че е в ръцете на перфекционисти, при които няма случайности, и второ - че в един момент носталгичната визия и първичната емоционалност на историята за едно момче и неговото конче започват да работят заедно и да усилват ефекта си, оказвайки се най-малкото оправдани, да не кажа взаимно необходими. И всичко е истинско - неизбежно сълзливият огненочервен финал се е получил такъв не заради някаква CG-манипулация (нещо, което 99% от режисьорите биха предпочели), а заради точно улучен момент и топъл филтър на обектива на камерата.

В контраст, военните сцени са се отдалечили доста както от стилистиката на "тихата" част от филма, така и от обичайните ни разбирания как се снима военен екшън, насложени ни в голяма степен пак от Спилбърг (примерно, няма я играта с шътър спийда от Редник Райън - останал е само hand-held елементът). Разбира се, екстремна обработка като bleach-байпаса от "Специален доклад", или свръх-зърнеността от "Изкуствен интелект" и "Война на световете", или пък постоянното abuse-ване на lens-flare ефекта от "Мюнхен" биха изглеждали наистина като от друг филм, затова Камински е бил по-кротък и класически настроен. В сцените около окопите е останало мазното хало около светлите обекти, притъпяването на контраста, както и цялостното обезцветяване (окафевяване) на филма. Всичко това не значи, че ги няма онези типични Камински/Спилбърг кадри, от чиято красота ти настръхва косата - заигравки с лъчи светлина и мъгливи ефекти почти през кадър; прехвърчащ сняг (и разни други прехвърчащи работи), които никога не са изглеждали по-добре... Кулминационната сцена с галопиращия, по-скоро летящия към свободата си Джоуи пък е съставена от епични тракинг шотове, докарани до максималната възможна дължина, в чийто фон се случват толкова много координирани неща, че дори не смея да си представя логистиката около тях. И, отново, всичко това е истинско - наложило се е само ездачът на Джоуи, който трябва да го направлява през избухващия ад наоколо, да бъде облечен в зелено, за да може да бъде изтрит в постпродукцията. Третият обичайно заподозрян за това "Боен кон" да е най-красивият филм за Първата световна война след (а защо не и заедно с) A Very Long Engagement е дизайнерът на продукцията Рик Картър, чието име е хубаво човек да помни, имайки предвид филмографията му.

В заключение, "Боен кон" е ултимативният old-school-tear-jerker и трябва да започва с предупреждение към всички филмаджии да не опитват това сами вкъщи, защото могат да се наранят. Спилбърг обаче е в стихията си, когато трябва да разкаже одисеята на невинно съзщество, попаднало в епицентъра на разрушаващ се около него циничен свят. Още "Империя на слънцето" беше такъв, само че с малолетен Крисчън Бейл вместо с кон; и "Изкуствен интелект" беше такъв; дори продуцентските му абсурди като "Трансформърс" в основата си са такива - за привързаността на едно момче към неговия аутобот, попаднали заедно в някаква апокалиптична война на световете... Неизбежно е съжалението, че този екип от болднати имена отгоре би могъл и би трябвало да впрегне таланта си в някаква по-предизвикателна история (Interstellar, anyone?). Обаче пък съм изненадан с каква лекота "Боен кон" пречупва цинизма на зрителя и в крайна сметка той вдига ръце, приемайки го като неизбежна част от филмографията на Спилбърг.