2 януари 2012 г.

6 Хюго Кабре срещу Света

Нека започна с това, че "Хюго" е детско филмче за 12-годишно момче, което живее в парижката гара Монпарнас и се грижи за навиването на десетките часовници там. Нека да продължа с това, че "Хюго" е филм на Мартин Скорсезе. Точно - на онзи същият, дето е правил "Шофьор на такси", "Добри момчета", "Бандите на Ню Йорк", "От другата страна" и пр. противопоказни за всяка детска психика филми. Само този факт прави проекта поне толкова интересен, колкото беше скорошният "Тинтин" за Спилбърг. А тук има още много други... факти.

Да се оцени "Хюго" самостоятелно не е много забавно. Филмът започва като clock-punk фентъзи, ситуирано в Париж през 30-те години на миналия век. Хюго е нещастно хлапе, загубило баща си, и копнее да поправи последната им съвместна играчка - човекоподобен отоматон с писец в ръка, готов да донесе съобщение от отвъдното. Изненадващо за незапознатия зрител обаче, филмът постепенно се превръща в почти документален разказ за френския кино-магьосник Жорж Мелиес от самата зора на киното - в онова, което всяко ревю на филма до момента определя като топло и носталгично "любовно писмо" на Скорсезе до златните времена на нямото кино. Второто нещо, което всички ревюисти споменават е феноменалните технически качества на филма. Това са двете централни теми и тук, но тъй като има толкова неща, които гравитират около тях и толкова много филми, с които може да се направи паралел, нямам избор, освен да ги подкарам по детски, точка по точка.

1. "Хюго" като детски филм

Крайно необичайно за Скорсезе, "Хюго" наистина е детски филм - някак простичък и като че ли държащ по-скоро да не разочарова и да бъде разбран от детската си аудитория, отколкото да впечатли по-възрастната. Сравнен с дълбочината на Where the Wild Things Are, той губи с много. Хюго, колкото и добре да е изигран от Аса Бътърфийлд, е травмиран от обстоятелствата отвън - нещастието, което се случва с баща му и епохата, в която живее, а не от неизбежния вътрешен катаклизъм на порастването в случая с Макс. Това прави работата на Скорсезе много по-лесна. Може да звучи престъпно, но по-подходящо е "Хюго" (поне първата му част, която ни потапя в сетинга и ни запознава с героите) да се сложи до City of Ember. Всъщност, дори във филмчето на Джил Кенън взаимоотношенията между главните действащи лица като че ли беше по-естествено (все пак Хлое Мориц от Kick Ass не е Сирша Ронан). Възможно е леко тромавият пейсинг на първата половина да си казва думата, но някак си липсва енергията и настроението на другите добри представители на детското кино за последните години - "Лемъни Сникет" (Джъд Лоу прави чудеса като Разказвача там, и е твърде недоизползван тук) и "Синът на Рамбоу" (на крайно пренебрегвания Гарт Дженингс, който е време да направи нов филм). Може би трябваше повече смелост от страна на Скорсезе. А може би повече идентичност и оригиналност в разработката на детските персонажи, така че да станат интересни и на порасналите зрители.

2. "Хюго" като кино-реверанс

Споменах вече, че от един момент нататък филмът се превръща в поглед с насълзени очи към първите години на киното, което в ръцете на един от най-големите режисьори на съвремието нямаше как да не се окаже събитие. За съжаление обаче, и тук сценарно е заложено на сигурно - "Хюго" е просто разказ за живота на Жорж Мелиес. За запознатия зрител няма да има изненади. Ще остане - точно по детски - само искреното преклонение на Скорсезе пред магията на киното и тривиалното послание, че е било по-добра идея лентите, запечатали въображението на тогавашните майстори, да се съхраняват, отколкото да се претопяват за токчета на обувки. И дума не може да става за сравнение с това, което Тарантино направи в Inglorious Basterds - не само реверанс към изкуство, с което живее, но и крайно оригинална трактовка на тема как същото това изкуство променя (или би могло да промени) света изоснови. Всъщност, дори леко несръчния опит в това отношение на Тарсем с The Fall беше по-интересен за проследяване - не съвсем функциониращ, заради стилистичните залитания на индиеца, но пък някак си внезапно случващ се и затрогващ. "Хюго" е функциониращ, затрогващ, искрен и т.н. Но линеен и тривиален.

3. Скорсезе срещу Земекис

И си идваме на думата - "Хюго" е страховито артистично постижение, чисто като форма. Още от плаката филмът прилича на коледната трилогия на Робърт Земекис ("Полярен експрес", "Беоулф", "Коледна песен"). Цветовата гама е същата - синьо и оранжево (както и пълна липса на зелено). Движението на камерата е главозамайващо и физически невъзможно, а всички сетинги имат изглед на илюстрация от детска книга. Амбициите на Скорсезе да се докосне до времето на нямото кино, използвайки върхови технологии е същата амбиция - като тази на Земекис с "Беоулф" - да разкаже най-стария текст на английски с последния писък на средствата на киното от 21 век. Освен това, в "Хюго" има десетки шотове, които буквално имитират тези на Земекис - хора, стъпващи върху камерата; влак спиращ в носа на зрителите (като онзи от "Полярен експрес", който през 2004 в IMAX на 3D имаше същия ефект като влака на братя Люмиер - абсолютно съзнателен ход от страна и на Земекис тогава, и на Скорсезе сега), преминаване през стъкла и ключалки, непрекъснати тракинг-шотове, които продължават с минути и проследяват купища герои... Някой ще каже - добре, всичко това е правено. Да, но има една дребна подробност - "Хюго" не е CG performance-capture, а live-action филм, над който се е потил истински оператор с истинска камера (поне през повечето време). Специфичното насочено осветление, което Робърт Ричардсън използва открай време е налице и тук, а цветовите корекции, направили чудеса от синьото и червеното, са сред най-добрите откакто има кино. "Хюго" е безкомпромисно пиршество за сетивата и един от най-красивите филми, правени някога. В добавка, 3D-то е реално, смислено и ефектно използвано, т.е. такова, което може да засрами досегашния лидер в категорията live-action - "Аватар".

4. Скорсезе срещу Жан-Пиер Жьоне

Не само заради парижкия сетинг и звучене, "Хюго" много напомня на филм на Жьоне. Оставяйки настрана визуалната педантичност и изобретателност, Скорсезе е опитал да наподоби хаховския подход на французина към героите му. Най-сериозният пример е инспектора на Саша Барън-Коен, който на места наистина е като изваден от ням филм. Особената нотка на налудност е спестена само да двете деца - всички останали герои я носят в една или друга степен. И все пак - при Жьоне комбинацията между драматичността и откачеността, която носят героите като че ли се получава по-естествено. Не може обаче да се пропусне откъде Скорсезе е черпил вдъхновение.

5. Хауърд Шор срещу Александър Деспла

Ако не знаех кой е композиторът, с който Скорсезе обикновено работи, със сигурност бих предположил, че чувам Деспла. Някаква не особено вдъхновена негова версия, де. Хауърд Шор е дал всичко от себе си да звучи "по френски" с този акордеон, и през по-голямата част от времето музиката му е адекватна, приятна и добре покриваща действието. Целият саундтрак обаче е нещо, което Александър Деспла би направил като насън, без грам напъване. Може би Скорсезе трябваше поне веднъж да изневери на традицията и да повери "френския" си проект в ръцете на французина, който донесе със себе си толкова стил в Холивудското кино, колкото всички останали композитори заедно за десетилетие.

6. "Хюго" срещу американската аудитория

Какво ще се случи с филма в международния бокс офис все още е под въпрос. Факт обаче е, че американската публика масово обърна гръб на "Хюго" въпреки безапелационния критически успех и многобройните номинации за престижни награди. Нямам представа на какво се дължи това - дали е заради неадекватната рекламна кампания; или заради това, че навява асоциации с performance-capture проектите на Земекис (нещо, заради което Тинтин страда в Америка в момента), или заради чиста тъпанарщина (Alvin and the Chipmunks: Chipwrecked се радва на успех по празниците, за сметка на "Хюго" - в какъв свят живеем...) Във всеки случай е престъпление филм, в който е вложено толкова много, да остава запомнен като втората $150+ милионна катастрофа за 2011 след Mars Needs Moms. Надявам се поне хората по света да компенсират в някаква степен тази несправедливост.

И така, въпреки относителната си простота, "Хюго" е изключително кино-преживяване - не толкова като съдържание, колкото като форма и презентация. Като че ли самият Скорсезе се е вживял в ролята на съвременен Мелиес - съсредоточен по-скоро върху фокусите и чисто визуалното въздействие на киното, отколкото върху износването на някакви по-провокативни и интересени идеи. Вече си имаме и нов benchmark в използването на live-action 3D и дигитални камери (Камерън да си вземе бележка), както и нагледна демонстрация, че performance caprture-а не е чак толкова задължителен, когато трябва да градиш приказна атмосфера (Земекис да си вземе бележка). Със сигурност това е един от върховете за отминалата, изключително бедна на добри заглавия година, остава само да проследим дали наградният сезон ще се съгласи с това.

6 коментара:

  1. За много години, на теб и страхотния блог! С пожелания за по-често писане :)

    За малко да се изтърва да псувам като каруцар и да замерям с посуда, защото при първото търсене не излезе премиерната дата за България. Все пак има такава - 13.04.2012.

    ОтговорИзтриване
  2. За много години и приятно гледане като се появи по кината. :)

    ОтговорИзтриване
  3. Silver-e хайде преключвай с пиенето и се захващай с блога.Искам да чета, пищещ увлекателно, а и излязоха няколко филма който смятам че трябва да попаднат в блога (надявам се)

    оу,да За много години, всичко най-хубаво, и повече да пишеш в блога.

    ОтговорИзтриване
  4. Чакам го и аз да дойде при нас през Февруари, но присъствието му в доста Топ-ове за 2011, ме кара да попитам дали няма да видим и в този блог подобна класация, колкото и клиширано да бъде такова нещо.

    ОтговорИзтриване
  5. Със сигурност Хюго би бил в Топ-a на 2011, обаче едно, че годината беше доста скапана откъм стойностни филми; второ, че не съм гледал няколко от потенциално добрите (Drive, The Girl with the Dragon Tattoo).

    ОтговорИзтриване
  6. Със сигурност на мен ми се струва добър филм, но ще видим като излезе.

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.