7 Приключенията на Тинтин

Fuck тия лъскави джунджурии, помниш ли как взривих лодката ни с ракията, lol.

- Капитан Хадок към Тинтин

След обезобразяването на Индиана Джоунс преди три години и половина, дойде времето за поправителен изпит за Спилбърг в жанра на приключенското кино. Връщайки се назад, последният му филм, който носеше онази нахален заряд от времето на "Похитителите" до "Джурасик парк", беше "Специален доклад" от 2002, който дори не беше жанрово в категорията. Странно е, че Спилбърг реши да се завърне идейно в "своите води" с "Приключенията на Тинтин", технически отдалечавайки се максимално от всичко, което е правил досега - адаптация по комикс, анимация, при това използвайки онази модната технология от "Аватар". Резултатът, уви, е доста противоречив и като част от кариерата на Спилбърг и като техническо постижение.

[SPOILERS] Всъщност, за "Приключенията на Тинтин" като за приключенски филм няма какво толкова да се каже - класическа приказка за търсене на съкровище с щастлив PG-край, в която двамата протагонисти - младият репортер Тинтин (Джейми Бел) и капитан Хадок (Анди Съркис, кой друг...), систематично си забъркват съответно големия перчем и големия нос в един куп неприятности из широкия свят, по пясък, въздух и вода, побеждавайки злия, рошав 3D-модел на Даниел Крейг, и отваряйки ковчежето на финала... Гледали сме ги много такива. Ясно е, че вдъхновението, което Спилбърг навремето е черпил от комикса на белгиеца Ерже е изкристализирало в класически адвенчър, който поддържа стегнат ритъм през цялото време, пренася ни шеметно от локация на локация, всяка от тях носеща духа на онази толкова кинематографична първа половина на миналия век... Проблемът е, че когато има името на Едгар Райт ("Шон от мъртвите", "Hot Fuzz", "Скот Пилгрим срещу света") като сценарист, човек е склонен да очаква нещо малко по-интересно от безкраен низ екшън-сцени - къде впечатляващи, къде нелепи (да, за съжаление имаме такава, в която светкавица удря човек и му се вижда скелета)... Вярно е, че основната движеща сила на комикса е запазена непокътната: несломимият приключенски дух на Тинтин и склонността му да се забърква в опасности единствено заради тръпката от тях; както и развитието на взаимоотношенията му с Хадок, които се случват някак естествено и ненасилено. Редно е също така да се отбележи, прекрасната пълна липса на някаква досадна Тинтиновица, която да пърха с мигли вживявайки се в ролята на любовен интерес. Явно след разправиите със 7+ ексове в предния си филм, на Райт му е дошла добре адаптация на нещо, в което няма романтично мрънкане. Всъщност, това е един от малкото филми, в които няма нито един първостепенен, второстепенен или третостепенен женски персонаж - ако си затворим очите за вносната оперна певица, всичко е стрелби, кютек, пиянстване и търчане след тоя дето духа. [/SPOILERS]

Въпросът е - къде е Спилбърг тук? Краткият отговор е - има го, старателен е, но не прекалено. "Тинтин" не е от ония досади - "Винаги", "Амистад" и "Терминалът", които да се чуди човек какво правят в кариерата му. Но добрите намерения да направи нещо в духа на първия Индиана са се свели до безбройните референции към трилогията и по-старите му филми (кой ще пропусне ташака с "Челюсти"?). Не знам дали е от прекалената наивност на всичко, или от скорострелността на развитието, или заради това, че character development-ът представлява 90-минутно изтрезняване, но като че ли липсва тежест.

Преди да премина към техническата част е редно все пак да кажа няколко думи за Джон Уилямс, първо - защото предвид възрастта му, всяко негово ново изпълнение е събитие, и второ - защото всъщност музиката на "Тинтин" е това, което дава половината от атмосферата на филма. Слушайки саундтрака бях малко скептично настроен, най-вече защото въпреки тематичната дълбочина, в него е невъзможно да се открие нещо паметно като марша от Инди, или епос от рода на последния му шедьовър - "Хари Потър и Затворника от Азкабан". Разочароващо... не, всъщност, странно е, Тинтин да започне дори в аудио- (освен визуално) отношение одисеята си с нещо силно наподобяващо на "Хвани ме ако можеш" по време на началните надписи. И все пак, музиката нататък не само приляга като ръкавица на действието по обичайния за Уилямс начин, но и дава онова, без което филмът би се срутил - носталгичната европейска атмосфера в началото и усещането за истинско, безсрамно просто приключение нататък. Не са само подходящите инструменти - акордеоновите и кларинетни сола, нито джазираното пиано и бас, нито дори хаотичното остинатно напрежение за екшън епизодите... Дори когато музиката сама по себе си без визуалния контекст не е особено слушаема, има нещо в начина, по който дядо Джон пише за киното, което изреченията не го събират (поне моите), и вече някак си ми липсва. Парадоксално е, но Уилямс е направил от "Тинтин" много по-спилбъргов филм, отколкото Спилбърг е заслужил.

Заменете Уилямс на някой от чалга-четата на Цимер и ще получите не кръстоска между "Инди" и "Хук", а анимационни "Карибски пирати" на приспивателни. И сравнението тук хич не е в полза на Спилбърг. Спомените на Хадок (изключая money-shot-а на филма от трейлъра и постера - корабът, порещ дюните, залети от вода) по никакъв начин не могат да се сравнят с визуалния фойерверк от финала на третите Пирати, в който live-action и CG-ефекти бяха впрегнати в чудовищния водовъртеж на Вербински. Подскачането по мачтите от "Тинтин" приляга повече на нещо от ранга на "Puss in Boots", въпреки напъните за интересни преходи между минало и настояще. И Спилбърг няма оправдание за това, защото, лишен от ограниченията на снимането с истинска камера, е имал пълната свобода да композира филма си както му хрумне.

Тук е крайно време да обърнем внимание на по-интересната страна на нещата - техническата. Нямам представа каква сила е накарала поклонникът на класическото снимане на лента да се забърка в кълчищата на mo-cap-а (всъщност имам - нарича се Питър Джаксън), но най-малкото беше любопитно какво ще направи Спилбърг с тази медия, която от началото на активното й използване е подлагана или на унищожителна критика ("Полярен експрес") или на незаслужено превъзнасяне ("Аватар"). Понеже, както се вижда от последните ревюта на Тинтин, залели българското псевдо-кинокритическо пространство, нито куцо, нито сакато има бегла идея какво е motion capture и performance capture, а това е критично за оценяването на постиженията в "Тинтин", редно е да започна с уточнение. Motion-capture е транслирнето на движенията на даден физически обект (например шамаросан Джейми Бел) върху 3D модел. Обикновено се слагат маркери около ставите, чиито движения се записват от няколко камери и чрез триангулация се получават координатите им (тази техника се използва от сума ти време и никак не е иновативна - от години всяка посредствена игра се прави по този начин). Performance-capture е същото, но записване и транслиране върху 3D модел на лицевите движения. Това пък систематично бе развито и (зло)употребявано от Робърт Земекис през последните 10 години.

Преди време Питър Джаксън наду главите ни с обяснения как "Тинтин" ще се прави по съвършената mo-cap технология от "Аватар", а не с ужасната методика на Земекис, която бълва зомби след зомби. И това е абсолютната истина. Тънкият момент е, че и "Аватар" и "Тинтин" се опитват да бъдат продавани като performance-capture филми от ново поколение, което с малко повече думи означава, че се предполага как аниматорите разполагат с 3D образ на лицевите движения на персонажите (нещо, което е факт във всички печално известни филми на Imagemovers Digital до момента: "Полярен експрес", "Беоулф", "Къщата чудовище", "Коледна песен" и "Mars Needs Moms"). За съжаление, проста справка с произволен мейкинг на филмите на Камерън и Спилбърг/Джаксън ясно показва, че реално се проследяват само движенията на телата на актьорите с десетина маркера, а лицата им се снимат с една HD-камера, която НЕ произвежда впоследствие 3D образ на мимиките им. Изображението от тази камера се използва като реферънс от аниматорите, но то не "задвижва" автоматично 3D модела. Реално погледнато, "Аватар" и "Тинтин" използват много по-примитивна технология от тази на Земекис, ако въобще може да бъде направено сравнение. Що се отнася до раздвижването на лицата, Weta правят чиста анимация на ръка - като Pixar, само че не стилизирана и хиперболизирана, а реалистична.

Интересното е, че не кой да е, ами бекрайно дезинформирания Джейми Бел успя да се издъни в едно интервю, казвайки, че "Тинтин" не е motion-capture филм като "Коледна песен" (може би е имал предвид performance capture, защото "Тинтин" определено Е mo-cap), а 100% анимиран. Това изказване явно е продиктувано от скорошната катастрофа "Mars Needs Moms", която доведе до масови разстройства на стомашно-чревния тракт сред публика и критика, до затваряне на студиото на Земекис и до връщането му към live-action-а (догодина чакаме "Flight" с играещ като за Оскар bio-Дензъл). Явно продуцентите не са искали да филмът им да се асоциира със зомби-вълненията на Imagemovers Digital и в PR-а си стигат до някакви противоречия - как лицето на Тинтин хем e анимирано, хем по някакви невиждани технологии. Както и да е - темата за фиаското на performance-cap-а е обширна и противоречива, и заслужава отделен пост - сега да се върнем на "Тинтин" и какво е състоянието на анимацията в него.

Подходът към моделите е много подобен на този в "Коледна песен" - силна стилизация на характеристиките на лицата (основно в областта на носа) от една страна + фотореалистични текстури и рендер от друга. Подходът към движенията пък, и на телата и на лицата, въпреки разликата в методите, е същият като в "Полярен експрес" отпреди 7 години - търсен е максимален реализъм и човекоподобност, без никаква хиперболизация като от обичайните CG-анимации. В резултат "Приключенията на Тинтин" се разиграват почти през цялото време в uncanny valley - онази междинна фаза на човекоподобния робот, който е толкова близо до човек, че предизвиква ужас заради микроскопичната си разлика до максимума. Разбира се, технологията е извървяла дълъг път от 2004 досега и "Тинтин" е далеч над онова ниво. Освен това, за разлика от всички CG-филми на Земекис, е с главен герой, който има съвсем нормални черти и се държи като човешко същество, без да е задължително откачен фрийк, който да направи нещата с толерирането на компютърното изпълнение още по-непоносими. В този смисъл - като компромис с малката разлика до пълната фотореалистичност - филмът се преживява по-леко от обичайното. Но това всъщност се случва поради не особено честно решение от страна на Спилбърг и Джаксън.

Обикновено, когато авторите на някоя performance-capture анимация (нека условно да приемем "Тинтин" за такава, въпреки написаното по-горе за същността на използваната технология) искат да замаскират неприятния ефект от мъртвите очи и нереалистичните движения, те прибягват до различни хитрости: стилизация на чертите на героите (пластилинения stop-motion изглед на "Monster House", например), запазване само на основни човешки анатомични структури (наавитата в "Аватар"), подбиране на рендер, който да направи кадрите paint-like (неуспешен опит за това, в смисъл на зрителска реакция точно към uncanny valley проблема, видяхме в "Полярен експрес", "Беоулф" и "Коледна песен")... Това са все валидни начини, които понякога работят безотказно, понякога - не чак толкова. Спилбърг и Джаксън, обаче, съзнателно или не, са избрали съвсем различен подход: да чийтят. Във всеки филм на Земекис до момента, непрекъснато ъпгрейдваната му технология беше в светлината на прожекторите и филмите му изобилстваха от сцени, които да покажат реалната й сила (и, разбира се, нивото, до което е достигнала). Спомнете си трепетното очакване на Марли от "Коледна песен" - всяко микроскопично движение във физиономията на Джим Кери бе изтипосано в едър план, за да може човек да му се наслади (или да изтръпне от него - според настройката). Или почти всички ключови сцени на Антъни Хопкинс в "Беоулф" - може би най-успешната транслация на актьор в абсолютно фотореалистичен и нестилизиран CG-образ до момента. Трите анимации на Земекис, освен странни, необичайни и интересни по типичния си филмов начин, бяха буквално showcase на технологията, за което заслужават адмирации (и ако си пуснете blu-ray изданията им с паралелните live-action кадри, няма как да не оцените колко много от реалния performance е capture-нат и пренесен автоматично на екран 1:1).

Нека оставим настрана, че единственият образ, оставен да прилича на нормален човек, в целия филм е Тинтин, а всички останали в една или друга степен са стилизирани карикатури - от изкривени лицеви пропорции до консистентното използване на патладжани вместо носове, напълно в духа на комикса. По-важното е, че заради това, че лицата в Тинтин са били анимирани на ръка по референсите от HD камерата, което изисква повече усилия, време и пари от почти автоматичния подход при Земекис (където аниматорите само tweak-ват вече раздвижените чрез сензори лица), филмът на Спилбърг почти изцяло е лишен от кадри с лица в близък план, както и от сцени, които разчитат на някаква по-емоционална и... subtle актьорска игра, "хваната" с компютъра. Стига се дотам, че дори второстепенни персонажи с реплики нямат нито един кадър, в който ние всъщност виждаме лицата им. Това "нечестно" композиране на филма от страна на Спилбърг (а и на Едгар Райт като сценарист, който просто не е дал материал, в който да блесне някакъв performance), а не "върховността" на използваната технология, всъщност е причината в повечето ревюта да се говори за почти прекосена uncanny valley, на светлинни години от изстъпленията на Земекис. Това е погрешно по толкова начини, че... надявам се да е станало ясно защо.

В Тинтин си го има и "Шрек"-синдрома (много набиващ се на очи в "Беоулф", примерно) - прекрасно моделирани, раздвижени и ренднати централни персонажи, гарнирани със статисти на задния план, като че ли излезли от анимация на Дриймуъркс от началото на века (но времето и парите са фактор, няма как...). Има ги и неадекватните реакции на повърхности при движение. Има си ги и проблемите с косите на героите, които за пореден път изглеждат като извадени от реклама за шампоан (злобната глава на героя на Даниъл Крейг е украсена с такава). Има си ги още и проблемите с водните повърхности (като че ли първият "Happy Feet" си остава еталон след толкова години, що се отнася до морски вълни)... Обаче трябва да му се признае на "Тинтин" едно огромно предимство в сравнение с предните анимации от този род - разнообразието и детайлността на локациите. Докато всички филми на Земекис до момента бяха натикани в сиво-сини безинтересни пространства, Спилбърг и екипът му са се постарали да дадат усещането за истински приключенски филм, който препуска из широкия свят. От мъгливото градче в началото до слънчевото Мароко на финала, всички сцени са страхотно ренднати и детайлни, и въобще не личи Земекисовото фокусиране върху централните персонажи за сметка на заобикалящата ги среда. Разбира се, и в двата случая става дума за приоритети с оглед на самата история, така че решенията са разбираеми.

Винаги, когато попаднем на CG-филм, който опитва да нагази във водите на фотореализма и човекоподобността, на преден план излиза въпросът - защо? А защо след като ще е такъв, си дават зор с performance-capture и компютри, ами не си го направят прост live-action? Въпреки, че съм 100% сигурен как Земекис заби в този "жанр", основно заради безумната си любов към техниката и пълната свобода над продукцията (както и пословичната му неприязън да снима из кофти локации), той винаги досега успяваше да извади justification на избора си: от paint-like look-а на "Полярния експрес", съвсем в духа на книжката, през невъзможността да намери актьор за Беоулф, който да съчетае вида на двуметров Исус от мокър сън на монахиня с актьорските заложби на Рей Уинстън, до "Коледна песен", където подсъзнанието на Джим Кери се беше разплело в 7 образа... Винаги имаше нещо, което да обоснове решението. Какво е това нещо тук?

Трудно е да се каже какво печели "Тинтин" от фотореализма... Задявката с Ерже от началото на филма, която прави директна връзка със стилистиката на комикса, си я има, но предполагам Спилбърг и Джаксън просто са се почесали по брадите и са си казали "бе така ще стане cool". Реално погледнато "Тинтин" можеше да е филмче на Пиксар или Дриймуъркс - само с малко повече хиперактивност и хиперекспресивност на главните си герои. Склонен съм обаче да приема дори това просто "cool", защото калъпът, по който се изливат анимационните животни от Дриймуъркс вече ми е дошъл до гуша. Може би, когато някакъв анимационен филм има повече тематична дълбочина или по-сериозен тон, рискованото решение за по-реалистичен подход е разумен избор (все още съжалявам, че "Как да си дресираш дракон" не беше performance-capture-нат).

Остана основният въпрос - правейки CG-филм Спилбърг е имал цялата свобода да се развихри и да направи неща, които с реална камера са немислими: възползвал ли се е? Двайсетина минути преди края си мислех, че "Тинтин" е една грандиозна пропусната възможност, която всъщност не предлага кой знае каква оригиналност в подхода към сцените, и бледнееща с много, когато е сравнена с визуалните чудеса от "Война на световете", да речем (а какво да говорим за Алфонсо Куарон от "Децата на хората"). Ако и всички обяснения на Земекис защо прекара 10 години в плен на CG-то, да звучаха като извинения, то поне оставаше факта, че с този инструмент в ръцете си правеше чудеса - от безумно композираната сцена с летящия билет от "Полярен експрес" (която къса глави, ако ти е първото 3D-изживяване), до онзи 13-минутен отрязък от "Коледна песен" с Призрака на миналите коледи, направен с илюзията за непрекъснат шот... Почти през кадър Земекис използваше пълната свобода, която има зад компютъра, за да покаже, че прави филм, който би бил просто невъзможен като live-action. Спилбърг в "Тинтин" е привидно по-спокоен, но само докато не идва предпоследната екшън-сцена - преследването в Багхар, което представлява непрекъснат 5-6 минутен шот в колосално отворено пространство, което ми се струва невъзможно да бъде измислено, камо ли storyboard-нато и реализирано по този начин. Абсолютно браво за този екшън, който на практика осмисли цялото филмово преживяване. (За съжаление обаче, самата финална схватка е някаква глупава кръстоска между "Трансформърс" и "A Gentlemen's Duel", като мислена в голямото междучасие, която е някак странно да излиза изпод перото на онзи с гениалните музикални кютеци от Скот Пилгрим...)

В крайна сметка, първият изцяло CG (и 3D) филм на Спилбърг е факт. Предвид таланта на всички замесени, крайният резултат трябваше да бъде много повече от лудешко преследване из света и заигравка с някакви скролове, но уви... Въпреки, че с "Тинтин" имаме нов рекордьор по комплексни "невъзможни шотове", все пак, чисто като филми предпочитам опитите на Земекис. Да, Тинтин прилича на човешко същество и не предизвиква спазми като Tiny Tim; да, Съркис успява да блесне за пореден път като Хадок и дава много от себе си на образа, обаче въпреки всичко, предпочитам смелостта и наистина върховата технология пред игрането на сигурно и неориентирания PR. Във всеки случай, интересна стъпка в кариерата на Спилбърг (особено пък сега, преди затъването в поредното драматично комбо с "War Horse" и "Lincoln"), но, оставяйки настрана наранените чувства, като че ли не мога да определя дали тази стъпка беше по-нужна от "Индиана Джоунс 4".

И все пак, майсторлъкът проблясва...