3 декември 2011 г.

13 Най-добрите начални надписи на ТВ сериали

Очевидната функция на началните надписи би трябвало да бъде запознаване на зрителите с хората, които са замесени в съответния филм/сериал, т.е.да даде информация кой точно трябва да бъде похвален/напсуван до девето коляно за добре/зле свършената работа. Такава е била масовата практика в киното до към началото на 80-те, когато хората е трябвало да чакат да се изнижат пред очите им купища имена в безкрайни credits cards, преди същинският филм да започне. После на някого му е хрумнало, че така е прекалено скучно и като решение са измислили или да покажат името на филма и да изнесат цялата ненужна информация за финала, или да подходят креативно и да направят отварящите надписи приятно за окото и ухото (и понякога за мозъка) преживяване. Излишно е да казвам, че съм горещ почитател на второто и без бой си признавам, че подходящо начало или финал, които грабват или оставят с правилното настроение може да направят един филм без проблем.

Предполагам, че в някакъв момент тук ще се появи пост с най-добрите отварящи и затварящи надписи в киното. Сега обаче, нека да обърнем поглед към малкия екран.

Освен гореспоменатите функции, отварящите надписи при сериалите имат и още една много тривиална, но често пропускана такава. Тук става дума за телевизия. И по-скоро за телевизор. За онова нещо, пред което хората вечерят. Онова нещо, което звучи от другата стая. И онова нещо, което има дистанционно управление, с което можеш да смениш канала. Ритуалът "ходене на кино" е съвсем различен от ритуала "гледане на сериал". Отварящите кредити много често са онзи сигнал, който трябва да ти покаже, че е време да дръпнеш манджата от котлона, или да оставиш намира запушената мивка, защото след рекламите вече е почнало онова нещо, дето го следиш. То трябва да е разпознаваемо, привлекателно и въобще всичко онова, което се съдържа в английското catchy - то просто трябва да ти заповяда да си оставиш всичката налична работа и да се настаниш пред телевизора. Колкото и малоумно да звучи, това всъщност е основната идея, с която повечето създатели на сериали си подбират начина, по който да започнат.

Естествено, тук ще стане дума за тези представители на жанра, които освен горните функции успяват да предизвикат емоция - дали с оригиналност, или с подходящо задаване на тона, или с аудиовизуален перфекционизъм, или с иконичен образ, който не можеш да си извадиш от главата...


20 Lost
Идеята "Изгубени" да започне с простия надпис, който се приближава заплашително и те поглъща, на фона на изправящата коса задгробна музика, му гарантира място в топа. Изпълнението обаче е срам и позор - логото за малко да се разпадне на пиксели. Това, че само няколко епизода след пилота интрото можеше да бъде заменено на това е отделен въпрос. Още веднъж честито на всички, загубили почти 100 часа от живота си в трепетно чакане на Отговори на Въпросите (и на мен в това число).


19 ER
Докторската сага, която 15 години се тътреше към пропастта и преди няколко години най-сетне падна в нея, показа на света две неща: 1) как клинично здрав човек може да загуби съзнание заради многоминутен операторски въртеж около инвалидна количка, примерно; и 2) как малкият екран прогресивно отесня за Джордж Клуни и той си повярва, че може да бъде Батман и други неща. И все пак интрото е иконично със задъхания си монтаж, нищо че просто изрежда главните действащи лица. Трябва да е заради Джеймс Нютън Хауърд.


18 Californication
Без да е нещо непременно разтърсващо, интрото на "Калифорникейшън" успява да улови духа на героя и мястото си - дали заради състарената лента, дали заради случайните кадри от Ел Ей, дали заради динамичната музика на Тайлър Бейтс, или пък заради спънатия Дейвид Духовни... Без да е нещо непременно разтърсващо, самият сериал пък е може би единственият действащ по SHO, в който зрителят не се чуди постоянно каква е тая сбирщина от несретници, която не знае накъде да върви. Циничният нюйоркски писател с голямото сърце и вечно счупеното семейство все още е интересен, химията между Духовни и Макелън все още цъфти и дава плодове, щерката им все още е най-странната семейна издънка след хлапетата от Hung. В добавка, "Калифорникейшън" има наглостта да поднася истинска афектираща драма, когато в половината от времето се опитва да е имитация на "Антураж" от добрите му времена. Ако бях убеден, че Том Капинос смята да задържи за себе си прекалената карикатурност на второстепенните си персонажи, може би щях да чакам петия сезон тази зима с относително нетърпение.


17 Deadwood
Началото на може би най-гениално написаното телевизионно нещо за всички времена, се мъдри тук заради страхотните каданси на кокоши крака, стичаща се карантия и колела от каруца в кални локви, т.е. заради това, че от всеки кадър буквално смърди на онова време и онова място. Както и заради подбора на шрифта и заради музиката към финала.


16 Breaking Bad
Втори и последен представител на няколкосекундния жанр заради хитрото използване на менделеевата таблица. Признавам без бой - един от пропуските ми, с които трябва да наваксам.


15 Game of Thrones
Смятам това беше достатъчно, но да резюмирам: защо бе, Джавади, защо...


14 Rome
Може да се спори колко римско има в тази музика и откъде е черпил вдъхновението си композитора Джеф Бийл, но началните надписи на "Рим" изключително креативно смесват игра с шътър-спийда на камерата, който дава насечеността на кадрите, с плавните драсканици  по стените.


13 SouthPark
Шампион по простотия в секунда, интрото на всеки сезон съдържа най-фрапиращите кадри, които тиквите на Трей Паркър и Мат Стоун са успели да родят.


12 The Borgias
Заместникът на "Тудорите" в програмата на SHO се справя значително по-добре още от началните си надписи, които макар и клише, имат приятен аналогов отенък (правейки за мастилото това, което "Пасифик" направи за въглена). Тревор Морис се е пренавил да пише средновековна епика, резултатът е нещо като по-слабите неща на E.S. Posthumous, но пак нелошо в акцентите си.


11 Boardwalk Empire
Империята на Стив Бушеми край Атлантика се оказа онова Следващо Голямо Нещо на HBO, което чакахме от свършека на "Сопрано". Може би не по рейтинги, но като подход, безкомпромисност и уважение към зрителя "Престъпна империя" наистина е връх в ТВ-драматургията. Единствената причина крайно подходящите начални надписи, в които бутилките постепенно превземат екрана, да не се намират по-нагоре в класацията е това излишно бързо-бавно-бързо в кадансите, което прави нещата малко несериозни.


10 The Simpsons
Тази версия на кредитите на "Симпсънс" е празник на експлоатацията на китайски дечица и симпатични панди.Thumbs up!


9 Mad Men
След като Матю Уийнър си направи име като една от основните креативни сили зад "Семейство Сопрано", той занесе себе си и таланта си в AMC и направи горе-долу единственото свястно нещо, продуцирано от тази кабеларка, което вече четири сезона не оставя камък върху камък из наградните сезони. Луди хора падат от небостъргачи във flash-версия на The Hudsucker Proxy:



8 Twin Peaks
Тук със сигурност се намърдва сериозно количество носталгия, но какво пък. Гаврата на Дейвид Линч и Марк Фрост с жанра "сапунена опера", след 20 часа драма, сополи и тайнственост, внезапно ошамари онази същата аудитория, която по онова време зяпаше и "Наследството на Гулденбургови", "Шатовалон" и "Завръщане в Рая", с финален епизод, в който агент Дейл Купър броди в тъмни гори с червени пердета сред тях, а накрая си спуква главата в огледалото, без никой да разбере защо. Обаче сигурно няма човек, който да не изтръпва още от първите акорди на Бадаламенти. Червеношийката, дъскорезницата, табелата, умрелите дървета, водоп... Адът.


7 Weeds
Някога "Трева" се опитваше горе-долу успешно да бъде сатира на американското предградийно живуркане, която заявка се усещаше още от първите секунди с "Little Boxes" на Малвина Рейнълдс. После пък, продуцентите ги осени брилянтната идея всеки епизод във втория и третия сезон да започват с кавър на песента в изпълнение на известна група или артист. А после... някъде, когато "Трева" внезапно се обърна в абсурден ситком, смърдящ на мексикански боб в преработено състояние, и някога симпатичните персонажи започнаха да се държат като току-що избягали от психиатрична клиника, стръкчето марихуана - символ на шоуто, започна да никне почти незабелязано като част от отварящата сцена, лишавайки на практика one-MILF-show-то от начални надписи.


6 The Sopranos
Тони Сопрано се прибира от "работа" с пура в уста. В това време британците от Alabama 3 пеят "You woke up this morning, got yourself a gun, mama always said you'd be The Chosen One" под умопомрачителен монтаж (почти) случайни кадри от Ню Джързи. Символът на шоуто, което все още е ненадминатата класика в жанра "едночасова телевизионна драма".


5 Bored to Death
Приключенията на Джонатан Еймс със завишен автобиографичен елемент нямаше как да имат по-добро интро - песничката е съчинена от реалния, изпълнението е на филмовия. По-важното - книжни страници се разпадат на изречения, изреченията на думи, думите на букви... образувайки картини от онзи атмосферен Ню Йорк, който пронизва всеки кадър от нелепите приключения на главното трио. Модерен комедиен ноар с повишено ниво на налудност още от първата секунда.


4 Six Feet Under
Легендата говори, че дървото - символ на сериала - било търсено с месеци. Трябвало да не е много разклонено и обрасло, да е със специфичен силует и да бъде самотно. Намерили такова, което да отговаря на първите две условия, но било засадено в градска градинка. Типовете от Digital Kitchen делово го изкопали и пресадили на необрасъл хълм, за да заснемат първия кадър с разделящите се ръце и заключителния с името на сериала. И това ако не е commitment... Точно "Два метра под земята" (втората грандиозна едночасова драма на HBO след "Семейство Сопрано") постави началото на този тип естетика в шапките: стилни, филтрирани close-up-и, прокарващи по-скоро настроението на сериала (в случая - морбидно, защото говорим за това същото, дето 62 епизода започва със смърт на човек), отколкото някаква конкретика, която да ти показва сцените или актьорите, които ще гледаш. И естествено - закъде без Томас Нюман и иконичната му заглавна тема, отличена с Еми и две Грами-та.


3 Dexter
Любимият на целокупна Америка сериен убиец успя само за един сезон да изхаби цялото налично гориво и да поеме в толкова саморазрушителна посока, че пет години по-късно камък върху камък не е останал. Никой от шайката некадърници, които измислят социално неприемливите приключения на Декстър, включително и портретиращия го Майкъл С. Хол, няма ни най-малка представа какво трябва да представлява този герой, в резултат на което последните сезони могат да доведат до всеки нормален човек до лудост и до неистов позив да изпрати кашон с антракс в офисите на Шоутайм. В този смисъл, ако началните надписи можеха да се самоубиват, тези на "Декстър" отдавна щяха да са го направили от срам и позор, че стоят начело на нещо в такава степен на посредственост, че още няма измислена дума за това. Обикновена сутрин през погледа на садомазохист, в която звуковият монтаж и close-up-ите правят чудеса. Enjoy Dexter's breakfast (from Digital Kitchen... again):


2 True Blood
Сериалът е пълен булшит. Концепцията с отварянето му обаче е почти гениална. Обикновено първите няколко минути след статика на HBO съдържат неориентирано квичене на изрусени неприятни селянки, придружено с гъргорещо SOOOKEEEH... и, ако имаме късмет - от хвърчащи вампирски карантии. Но когато започне "Bad Things" на Джейс Евърет, земята се отваря. Южняшкият сетинг с всичките гнусни неща в него излизат на показ - луизиански блата с изстрелващи се в каданс змии, черепи на алигатори, чернокожи религиозни фанатички, които пляскат ритмично с ръце, побоища в кръчми, флашове на обрасли пубиси и time-lapse на разлагащо се куче... Дори шрифтът на надписите и мократа намачкана червена торбичка, която симулира през цялото време пресована човешка вътрешност са нищо по-малко от touch of genius, когато са монтирани по този начин върху тази музика. Кредитите всъщност са всичко, което True Blood искаше да бъде (по думите на самия Алан Бол): gritty, pulpy, trashy, sexy, campy, nasty... И ако след това, не трябваше да се добави по спешност WRITTEN BY COMPLETE RETARDS и PERFORMED BY IRRITATING DOUCHEBAGS с капс, болд и подчертаване, може би щеше да ми пука, че догодина почва поредния сезон на този кич.


1 Carnivale
Сигурно тук се намесва и отношението ми към престъпното деяние на Крис Олбрехт (тогавашният шеф на HBO) да застреля приказката за пътуващия през Голямата депресия цирк на 1/3 от полета й, но това са възхитителни 90 секунди по всички възможни начини. Архивните кадри веднага улавят атмосферата на времевия период и преливат във фентъзито на картите Таро, а основната тема, композирана от Лиза Коулман и Уенди Мелвоин, перфектно акцентира всяко едно движение и преход. Никога реалност и митология не са били вплетени по толкова впечатляващ начин за толкова кратко време. Като ги гледам ми се ще да се тръшна на земята и да се разрева с глас, че никога няма да видим средата и края на едно от най-добре замислените и изпълнени неща, появявали се някога на телевизионен екран.

13 коментара:

  1. Интересно за четене, вълнува ме обаче какво мислиш за началните надписи на The X Files или Fringe, поне мелодиите ми харесват доста.
    От гореизброените личния ми фаворит е началото на Борджиите ;)

    ОтговорИзтриване
  2. "Досиетата" в надписите си са по същество 90-тарски кич, наследен от 80-те. Темата на Марк Сноу естествено е класика, но след като вече имаме оркестраните аранжименти от игралните филми, за какво ни е този постен вариант? :) Но си прав де, телевизионен символ са си и може би трябваше да влезнат в класацията. Тя и без това има и функцията да се видят пропуските (надявам се в коментарите).

    За Fringe - за, приятни са, дори по едно време мислех да ги сложа вместо BrBa като едно от няколкосекундните предложения.

    ОтговорИзтриване
  3. Благодаря ти за отговора и спокойно мога да кажа, че съм съгласен с теб :)

    ОтговорИзтриване
  4. Личен фаворит - Six Feet Under. Ужасно епохален! :) True Blood също - веднъж не съм ги превъртял, то понякога удоволствието от надписите беше по-голямо от самия епизод... :) Също не мога да нямам специални чувства към Carnavile и напълно споделям мъката ти. много точна класация ;)

    ОтговорИзтриване
  5. Радвам се, че още никой не се е оплакал too much HBO... Но какво да правим, като те правят най-добрите шапки. Имат и адски провали, де - Антураж с това ужасно Superhero, или Big Love, дето е толкова театрално over-the-top и захаросано, че не знам как не ги е срам.

    ОтговорИзтриване
  6. Аз се оплаквам от липсата на "American Horror Story", иначе останалото е fine; особено първото място.

    ОтговорИзтриване
  7. Този коментар бе премахнат от автора.

    ОтговорИзтриване
  8. Поредният интересен пост. :) Не съм виждал по-добър опънинг от този на Карнавала (бе и на SFU много си го обичам). Бтв, избраният на Саут Парк от 12ти сезон ли е?

    Също, Силвъре, не ти се отварят темите на ER и Weeds. Може да провериш и други, ако съм пропуснал.

    ПС: Офтопик - беше споменал в Шедоуданс, че му сваляш шапка на Науф за това, че не се продаде след като му кенсълнаха сериала. Добре, но нали е написал книгите първо. Можеше поне тях да издаде? Това защо да е похвално? (аз затова съм най-вкиснат) Или съм зле информиран?

    ОтговорИзтриване
  9. HBO държат правата над историята и героите, така че Кнауф е с вързани ръце. Книги преди това не е писал, имал е план за комикс след резачката, но добре че се е отказал - кой гледа сериозно на тия неща... Единственият начин, по който продължението на Карнавал има право на съществуване е под формата на планираните 4х12 епизода и най-вече - със същия бюджет и екип техничари: от композитора, през оператора, та до сет-дизайнерите.

    ОтговорИзтриване
  10. Благодаря ти за отговора. Сега намерих едно интервю, в което прочетох, че е само било планирано да са книги, но го реализира в TV формат впоследствие. За бюждета нищо не оспорвам - напълно разбирам човекът да им тури майната, ако няма да е качествено. То ние сме ядосани, кой знае как се е чувствал той.

    Boardwalk Empire не съм го гледал, но кредитите са просто божествени (особено частта с бутилките) Наистина е трябвало да го мръднеш малко по-напред :D

    "излишно бързо-бавно-бързо в кадансите" - това нямаше дори да го забележа, ако не го беше изрично изтъкнал. Не съм добре запознат с кинематография и съответно съм напълно oblivious като стане дума за различни техника за заснимане, специални ефекти, etc (което не значи естествено, че не ми влияят подсъзнателно)

    Не бях виждал тоя опъниниг на The Simpsons, ама наистина е страхотен - даже малко се изненадвам, че Грьонинг е имал нужните топки, за да го реализира. Похвално.

    ОтговорИзтриване
  11. Когато не видях до 3-то място "Карнавал" си помислих, че ще го прескочиш изобщо, но като видях, че грее на първа позиция jizz-нах :)

    Само на мен ли 19 и 18 ми се отварят също с оупенинг-а на "Изгубени"?

    ОтговорИзтриване
  12. Аз също харесвам интрото на 'Amrican horror story', а на 'Декстър' го гледам всеки път с голяма наслада. Добра класация.

    ОтговорИзтриване
  13. Ха, топ 3-то го познах още като започнах да чета статията и не, защото 2 от тях си ги сложил в картинката :) Просто наистина са най-добрите отварящи надписи. Точка.

    А на Boardwalk-а са единствените в момента, които продължавам чинно да си гледам всеки път. Потапят ме във времето и атмосферата на сериала.

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.