5 март 2012 г.

96 Боен кон / War Horse


Няма друг режисьор, който може да си позволи да направи филм като "Боен кон" и да се измъкне безнаказано след това. Филмът е точно толкова безсрамно сълзотворен, колкото може да се очаква от Стивън Спилбърг, когато съставките са прекрасен кон + привързано към него момче + Първа световна война. Обаче, учудващо, това се оказа по-доброто му предложение за 2011 (след "Тинтин").

Сценарият е минал през ръцете на Ричард Къртис (онзи дето изкърти жанра романтична комедия с Love Actually), но това почти не си личи. Следователно, вместо да разказвам сюжет, чиято линия до самия финал става пределно ясна още в първите 10 минути на филма, ще спомена само една сцена, която за пореден път говори толкова много за, извинявам се, примитивния начин, по който войната се пречупва през оптиката на Спилбърг, че чак е срамно. Конят Джоуи (20 години по-късно и щеше да се казва Йосиф) препуска към свободата си в смайващо епична поредица от кадри, на фона на изстрели, експлозии и фойерверки, и в крайна сметка успява да се омотае в бодлива тел до ушите, спирайки в агония в ничията земя между войските на германците и британците. Към коня се приближават по един брой прости войничета от двете страни, които омаяни от грациозността на поваленото животно, забравят за това от кой отбор играят и запретват ръце да отмотаят добичето. Даже теглят чоп при кого да остане. Това е - за Копола и Кубрик войната може да е сюрреалистична лудница, за Малик може да е противоестествен абсурд, за Мендес може да е влудяваща скука... За Спилбърг тя е "поезия, облечена в кино".

В PG-13 кино, защото и децата ще разберат, каквото има да казва по въпроса. (Но ние не сме деца и отдавна сме разбрали, че Спилбърг по принцип няма какво толкова да ни каже с филмите си.) Намесвайки и рейтинга пък, освен че това е единственият режисьор, който може да направи истинско кино от подобна скучнотия и да му се размине след това, той е и единственият, който може да я напълни с толкова много бруталност, без дедетата от MPAA да му лепнат R-рейтинга. От една страна приветствам добрите режисьорски решения насилието в "Боен кон" да бъде поприкрито по хитър начин (внимание към сцената с първата атака, в която изведнъж конете остават без своите ездачи). От друга - това е поредна демонстрация на порочните правила на MPAA, които уж са предназначени да защитят невръстната публика от лошия език, човешката голота и насилието (в този ред на важност според тях), но на практика им дават карт-бланш да гледат филми, в които хора са разчленявани от бомби, стига това да е безкръвно. В резултат, бойните сцени в "Боен кон" са си точно толкова бойни, колкото бяха и тези в Райън, само дето липсват кървавите облаци, когато нещо някъде избухва. Идиоти.

Намесвайки идиотизма пък... Гореописаното препускане на Джоуи през полетата бодлива тел накара целия киносалон буквално да потръпне от ужас. И докато горкото животно агонизира в мъглата, на тъпите британци им трябват бинокли и цели 5 минути, за да разберат, че това не е крава насред бойното поле, а Боен кон. После същите тези тъпи британци започват да свирукат и да цъкат с език, за да му привлекат вниманието - с подчертано търсен комедиен ефект. Да оставим настрана абсурда около съжителството две толкова противоположни като настроение сцени не само в един филм, но и на минути една от друга - на човек още не му се е успокоило разхлопаното сърце и ето, че вече трябва да се хили на някакви глупости. По-същественото е, че това е един от онези типични спилбъргови моменти, в които тълпата бива пронизвана от колективна емоция и започва да действа координирано (роботизирано) като едно цяло в името на някаква кауза. Сигурно е въпрос на толерантност, обаче поне при мен това действа вбесяващо всеки път - независимо дали става дума за случайни хорица на JFK, омаяни от Том Ханкс, или за афроамериканци копнеещи за родината, или дори за върволица пред гроба на Оскар Шиндлер. Просто с някои неща трябва да се внимава.

Обаче всичко това отгоре, колкото и да звучи като оплакване, е нещо, което неизбежно идва с името на Спилбърг. Ревюистите направо трябва да подписват договор преди да идат на негов филм, че приемат плиткостта, мелодраматичността и захаросаността на разказа за гарантирани, и няма да мрънкат заради тях. Заедно с тези неща обаче идва и гаранцията за истинско първокласно кино. В случая - кино от отдавна изчезнал вид. Странно е как критиците се омаяха от The Artist (известен още като "Step Up за академици"), окичвайки го единствено заради пустата носталгия с един куп напълно незаслужени награди. И в същото време някак незабелязано мина фактът, че "Боен кон" е филм-носталгия в абсолютно същата степен и за него също толкова силно важи това "вече не ги правят такива". (Ама, нали, защото "Артистът" е ням и черно-бял, по-лесно му се забелязва пред какво се прекланя.)

В "Боен кон" реверансът се получава само отчасти заради Джон Уилямс (много ми се щеше да кажа, че музиката е запомняща се, както в доброто старо време, но сега се налага само да я определя като ефективна с дразнещо бързо изтъркваща се основна тема), и основно заради Януш Камински. Моите симпатии към Робърт Ричардсън в "Хюго", но Оскарът би бил не по-малко заслужен в ръцете на меко казано гениалния поляк. В първите няколко минути на филма бях в дълбок wtf-mode, чудейки се какви са тези нелепи грешки в осветлението, с падащите навсякъде резки сенки и лъскащите конски кожи... После всичко си дойде по местата... т.е. беше отнесено от вихъра.

Личи си как Камински и Спилбърг много внимателно са обсъдили визуалната концепция на "Боен кон" - цялата първа част с привързването на Артър към Джоуи в пасторалeн Девон.co.uk и аграрните им неволи, е решена съвсем old-school с по 15 рефлектора около героите - директна отпратка към муувимейкинга от първата половина на миналия век, каквато никой не си е позволявал през последните десетилетия, не и в тази степен. От някаква гледна точка това впрягане на несъвършенство от миналото като стилистичен похват в настоящето може да изглежда неразумно (все едно да пуснеш филма си в моно звук), обаче тук едно, че е в ръцете на перфекционисти, при които няма случайности, и второ - че в един момент носталгичната визия и първичната емоционалност на историята за едно момче и неговото конче започват да работят заедно и да усилват ефекта си, оказвайки се най-малкото оправдани, да не кажа взаимно необходими. И всичко е истинско - неизбежно сълзливият огненочервен финал се е получил такъв не заради някаква CG-манипулация (нещо, което 99% от режисьорите биха предпочели), а заради точно улучен момент и топъл филтър на обектива на камерата.

В контраст, военните сцени са се отдалечили доста както от стилистиката на "тихата" част от филма, така и от обичайните ни разбирания как се снима военен екшън, насложени ни в голяма степен пак от Спилбърг (примерно, няма я играта с шътър спийда от Редник Райън - останал е само hand-held елементът). Разбира се, екстремна обработка като bleach-байпаса от "Специален доклад", или свръх-зърнеността от "Изкуствен интелект" и "Война на световете", или пък постоянното abuse-ване на lens-flare ефекта от "Мюнхен" биха изглеждали наистина като от друг филм, затова Камински е бил по-кротък и класически настроен. В сцените около окопите е останало мазното хало около светлите обекти, притъпяването на контраста, както и цялостното обезцветяване (окафевяване) на филма. Всичко това не значи, че ги няма онези типични Камински/Спилбърг кадри, от чиято красота ти настръхва косата - заигравки с лъчи светлина и мъгливи ефекти почти през кадър; прехвърчащ сняг (и разни други прехвърчащи работи), които никога не са изглеждали по-добре... Кулминационната сцена с галопиращия, по-скоро летящия към свободата си Джоуи пък е съставена от епични тракинг шотове, докарани до максималната възможна дължина, в чийто фон се случват толкова много координирани неща, че дори не смея да си представя логистиката около тях. И, отново, всичко това е истинско - наложило се е само ездачът на Джоуи, който трябва да го направлява през избухващия ад наоколо, да бъде облечен в зелено, за да може да бъде изтрит в постпродукцията. Третият обичайно заподозрян за това "Боен кон" да е най-красивият филм за Първата световна война след (а защо не и заедно с) A Very Long Engagement е дизайнерът на продукцията Рик Картър, чието име е хубаво човек да помни, имайки предвид филмографията му.

В заключение, "Боен кон" е ултимативният old-school-tear-jerker и трябва да започва с предупреждение към всички филмаджии да не опитват това сами вкъщи, защото могат да се наранят. Спилбърг обаче е в стихията си, когато трябва да разкаже одисеята на невинно съзщество, попаднало в епицентъра на разрушаващ се около него циничен свят. Още "Империя на слънцето" беше такъв, само че с малолетен Крисчън Бейл вместо с кон; и "Изкуствен интелект" беше такъв; дори продуцентските му абсурди като "Трансформърс" в основата си са такива - за привързаността на едно момче към неговия аутобот, попаднали заедно в някаква апокалиптична война на световете... Неизбежно е съжалението, че този екип от болднати имена отгоре би могъл и би трябвало да впрегне таланта си в някаква по-предизвикателна история (Interstellar, anyone?). Обаче пък съм изненадан с каква лекота "Боен кон" пречупва цинизма на зрителя и в крайна сметка той вдига ръце, приемайки го като неизбежна част от филмографията на Спилбърг.

96 коментара:

  1. Това с теорията ти за носталгията и, че "Артистът" и "Боен кон" още малко и само чернобялото ги различава, надявам се не го мислиш сериозно? :) Едно е да направиш наивна мелодрама, защото толкова е можел сценариста ти и продуктът ти е бил ориентиран към аудитория от деца и домакини, и съвсем друго е тя да е търсен ефект, имащ за цел да пресъздаде една епоха в киното, която след това да сблъскаш с живота и накрая (както прави всеки един филм в крайна сметка) да върнеш зрителя в обятията на хепиенда. Сравнение между двата филма просто не може да има.
    А филмографията на Спилбърг след "Редник Райън" е нищо повече от комерсиален боклук.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Никъде не съм казал, че Артистът и Боен кон се различават *само* по черно-бялото. Двата филма се различават основно по това, че единият може да бъде направен от почти всеки горе-долу кадърен режисьор, а другият - от никой друг, освен Спилбърг. Мелодрамата и в двата случая е еднакво самоцелна, така че сравнението и по този параграф е съвсем уместно.

      Между другото, що мислиш, че кариерата на Спилбърг преди Райън не е комерсиален боклук? Btw, не знам дали Райън го слагаш в категорията на боклуците (в която явно според теб попадат абсолютно разтърсващите "Мюнхен" и "Изкуствен интелект"), но във всеки случай като мелодраматичност не е особено далече от "Боен кон".

      Изтриване
    2. Аз пък никъде не съм казвал, че преди "Редник Райън" филмографията му не е комерсиален боклук - е, но има няколко изключения, които не се водят боклуци (комерсиален си е общо взето навсякъде, човекът си е евреин). В по-долния си коментар изключих "Мюнхен" от сметките, защото не съм го гледал. За "AI" можем да поспорим, но сякаш няма нужда. :)

      А за "Артистът", щом всеки режисьор може да го направи, защо Спилбърг не го направи тогава? Техническото майсторство не е всичко, то дори не е и на второ място, като си говорим за кино.

      Изтриване
    3. Ама виж, ти слагаш Райън като някакъв milestone в кариерата му - преди такова, след това - онакова. А той всъщност не е нещо особено откъм друго, освен откъм стил. Няма да е голяма разлика, ако сложа втория Джурасик парк вместо него. :)

      Спилбърг има само две прегрешения след Райън - едното е непоносимият "Терминалът", а другото е Инди 4. Второто - на порядъци по-грешно от първото. :)

      Нямам представа защо Спилбърг е избрал да направи мелодраматичен филм, в който subtle опитва да снима, като че ли го прави в края на 30-те; пред също толкова мелодраматичен филм, който е черно-бял и почти ням. Отчасти виждам как първото е по-предизвикателно от второто - може да е било заради това.

      За A.I. наистина можем да поспорим, но ти решаваш.

      Изтриване
  2. баси, как може да сравниш този възплен ринитен сопол с Артистът :Х ? :)
    Е, да, всички имаме своите възгледи за това как трябва да изглеждат филмите, то е ясно :)
    За мен War Whores е една от най-големите торби с ниско-калоритни фъшкии на годината, а пък Артистът е уникален и ще се помни дълго, но пък може и моят процесор да е бъгясъл, знам ли :)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Ами аз всъщност писах как... Не знам в какво е проблемът, ама ако дадеш нещо конкретно, можем да дискутираме.

      Изтриване
  3. War Whores, ей Ламоте, убиваш ме :)
    С'я, че бил на бай Спилбърг нещо не ме трогва тая работа. Тъпичък е.
    Да е за дечица пък не вярвам, ще им се стори дълъг, скучен. Де да знам, може пък сред конете да стане хит, сигурно си падат по такова кино ;)
    Иначе бако оставим шегата настрана, ревюто е 6 точки.

    ОтговорИзтриване
  4. Не мога да не отбележа, че и тримата до момента коментирате как бил клиширан и сълзлив, сякаш в контрапункт на Силвър... Само дето 4/5 от ревюто му е посветено на стилистиката на филма, за която и дума не обелвате, а в останалата 1/5 казва същото като вас :)

    Странно, Nostromo, предвид, че Райън е рядка сълзлива бозица, като се изключи чудовищния начин, по който е заснет. Нещо, което Силвър казва и за този филм.

    С., на мен Империя на слънцето ми беше силно горчив като внушение и някак различен от стандартния Спилбърг, особено в сцената в края, когато родителите на Джим си го намират сред другите хлапета. Но вероятно изходният материал (на Джеймс Балард) и сценарият (на Том Стопард) са играли някаква по-значима роля там.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Trip, случайно коментарът ми беше насочен срещу сравнението с "Артистът", което вече можеш да наречеш контрапункт. Нали разбираш, има един тънък момент, който явно ти е убегнал. За "Редник Райън" няма да се обяснявам, мисли си каквото си щеш, но за разлика от следващите му филми (изключвайки "Мюнхен", който не съм гледал), беше грабващ, забавен и в голяма степен достоверен.

      Изтриване
    2. Трип, съгласен съм за тоналността на "Империя на слънцето" (и със сигурност го предпочитам пред "Боен кон"). Имах предвид изцяло, че темата за невинността, търсеща правилния път насред апокалиптични събития с епични пропорции, е нещо, което е пронизало цялата кариера на Спилбърг.

      Изтриване
  5. На мен ми е пределно ясно към какво е бил насочен коментарът (и твоят, и на Lammoth) и от какво въобще е бил подбуден.

    Но в него виждам просто вариация на доброто старо "речено-отсечено, с колкото по-малко думи, толкова по-добре", пропита с крайни квалификации, подплътени с общи приказки, пък аз имам алергия и към трите - затова се намесих :)

    Иначе, естествено, че ако щеш и с една дума може да изкоментираш поста, но ми се струва малко диспропорционално, предвид, че Силвър се е попостарал да се обоснове, все пак ;)

    Да не говорим, че няма как да знаем колко е можел и колко може сценаристът на War Horse - а и нещо недоразбрах логиката на тая част от изречението ти: "която след това да сблъскаш с живота и накрая (както прави всеки един филм в крайна сметка) да върнеш зрителя в обятията на хепиенда."

    А предвид аргументацията на Силвър, продуктът на Спилбърг, с разните използвани похвати, едва ли е бил насочен само към деца и домакини, които едва ли са запознати с изброените в ревюто особености на заснемането.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Виж какво, говориш наизуст. Първо, Силвъра не се е обосновавал защо смята "Артистът" за носталгична глупост от сорта на "Боен кон", но и не е задължен да го прави, защото ревюто не е за него, тъй че няма нужда да му се правиш на адвокат. Аз също нямах намерение да пиша ревю на "Атистът" в коментара си, защото си е непосилно, а и безмислено. Гледай филма и ще разбереш какво съм имал предвид с коментара си, ако не - толкова по-зле за теб.

      А не съм се изказал по отношение на техническата страна на ревюто (не че трябва да ти давам обяснение защо, но ще го направя от уважение към Силвъра), защото въпреки че темата ми е интересна, не съм компетентен по въпроса. Чета тук с удоволствие, защото научавам много нови неща, за които не съм и предполагал преди, но за разлика от някои, не обичам да се изказвам неподготвен.

      Изтриване
    2. Трип, парадоксалното е, че точно похватите на Артистът са очевидни дори за децата и домакините. :) По принцип Ричард Къртис го знаем колко може (Love Actually го споменах), но също го знаем и колко не може (Pirate Radio) - така че не съм особено учуден, че е праволинеен, особено със Спилбърг над рамото.

      Сега, ясно е, че няма друга по-добра мишена за подигравки от Спилбърг, особено когато е в такъв режим. Стандартен пичовски цинизъм, който е толкова елементарен, колкото да харесаш "Артистът". :) По-трудното е да видиш защо "Боен кон" си струва харесването.

      Ностромо - плс, чети каквото пиша, не каквото си мислиш, че пиша. :) Не съм нарекъл "Артистът" носталгична *глупост*. За пореден път, не мога да се защитавам от неща, които не съм казал.

      Изтриване
    3. Ностромо, на първо място, аз - както би трябвало да си забелязал - не коментирам нито един от двата филма, нито позицията на Силвър за тях, нито дори твоята - а само това *как* е изразена.

      Ще наблегна пак на това, че ме затормозяват неподплатени, крайни (ключова дума) мнения, които в моята глава предполагат човек ама много добре да е помислил, да си е подредил аргументите и да е готов да ги разпише адекватно.

      А коментарът ти не го разбрах чисто на ниво словоред и смисъл на употребените фрази (щото той съдържаше колкото мнение за Артистът, толкова и някакви мощни обобщения за това какво правят "всички филми"), което няма нищо общо с това как се отнася към филма, който коментираш.

      Изтриване
    4. И хватката със "за разлика от някои" е малко банална, пробвай друго или по-скоро недей, щото самото твърдение, че *обичам* да се изказвам неподготвен, е - ако ме познаваш, - смехотворно. А и аз квалификации по *твой* адрес не съм писал :)

      Изтриване
  6. Със сигурност нищо поетично няма във войната в този филм. Има loss of innocence и край на романтиката(най-съществено отбелязана в сцената с унищожаването на кавалерията), има тихо разбиране за абсурдността и безсмислието (навсякъде във втория и третия акт; "the war takes everything from everyone"), има и контрапункт - тих сюрреализъм (спасяването на коня от телта: хартуорминг момент насред маднеса, или какво всъщност можеше да бъде, ако всички се държим приятелски за ръце).

    Смяната на господарите през 5 минути може и да дава някакво усещане за преходността на всичко по време на война, но също така създава недостиг време за въвеждане на героите, така че на някой да му пука за тях. Може би девойчето е изключение (френските момиченца са self-explanatory, мнали). А конят, при целия му cuteness, има проблем да изнесе толкова дълъг филм.

    Сравненията между War Horse и The Artist по отношение на залитане към традиционализъм определено не са в полза на първия. Въпреки че е много по-очевиден като идея, The Artist е реализиран с доста повече мярка. War Horse, от друга страна, прекалява във всичко и на едро. Червената сцена в края е обощаваща за това монументално прекаляване (в тоя ред на мисли, "топъл филтър" има по селските ливади в началото, в абоминейшъна накрая сигурно има насложени тесте червени филтри...). Не че не му се получава на Спилбърг от време на време - като разказвачество на всяка конкретна сцена нещата са перфектни, и тук-там мегаломанията често е впечатляваща: споменатото конско търчане през окопите и телищата най-вече. Но това са все неща, които са очаквани от майстор като него. Само дето цялото нещо не казва "клик", като му събереш съставните части.

    Аз имам и принципно подозрение по отношение на "класическото" снимане в тоя филм. Камински е от групата на манипулаторите кинематографисти (заедно със споменатия Ричардсън, и в противовес на натуралисти като Дийкинс и Любецки). Те не се свенят да манипулират сериозно реалността, когато им отърва, без много-много да се церемонят. Заснемането тук не е чак толкова класическо. Микс от 60-те и 70-те на Холивуд (особено с изобилието от мъгливи филтри из "бойните" части - от там и мъглявостта, и ниския контраст, и халотата по светлините). И друго, 15-те рефлектора (дето са си по-скоро 15 10-киловатови лампи) изпълняват повече чисто практическата роля да вдигнат осветеността на предния план, което си е сериозна (дори непосилна) задача посред бял ден за една древна лампа и древни пауър генератори. А точно подобно фронтално осветление класиката би избягвала, но тук съвсем съзнателно е употребено, за да се романтизират и глорифайнат селянчето и кончето му на фона на плътните английски небеса.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. А това вече е друго. :)

      Ок, може би "поезия" не е най-точната дума, обаче визирах точно конкретната сцена с двете войничета, която е толкова абсурдна и толкова наивно спилбъргова, че ме изкара от равновесие, особено дошла след бруталното препускане през бодливата тел. Сигурно на това може да му се гледа като сюрреализъм някакъв (особено така поднесен визуално - с димките на Камински), ама ние си го знаем Спилбърг, нали? :)

      War Horse може и да прекалява, обаче пак е по-трудно да прекалиш по тоя начин (и по-интересно за гледане, поне в моя случай), отколкото "мерките" дето са взети в The Artist. Тестето с филтрите наистина личеше като даваха Емили Уотсън, но в останалите кадри всичко си стоеше ок - харесаха ми и силуетите, и допълнителното светване.

      За рефлекторите/лампите - ами при тия резки сенки са лампи всъщност, да. Обаче съм сигурен, че целта им не е преимуществено практическа, защото всичките майстори там не са си дали минимален зор да попремахнат 15-те допълнителни сенки, които възникват в резултат.

      За това, че Камински манипулира реалността съм съгласен. Нещо повече, след Шиндлер той прогресивно успя да наложи собствената си визия и методология върху филмите на Спилбърг до степен да не се знае докъде свършва ролята на единия и откъде почва тази на другия. Имам подозрение, че участието на Спилбърг в повечето случаи се свежда до "да, така става много яко!" и толкова. :) Не искам да отнемам от кредита на Спилбърг, обаче слагаш Камински + Уилямс и получаваш 70-80% от стила му.

      Изтриване
    2. Спилбърг си има характерни трейдмаркове. Любовта към умерено широкоъгълните стъкла и дълбочината, която водят, и умението да разказва с изключотелно ефективно владеене на камерата са си негови. Последните години е развил и някакъв фетиш към кранове, включително мегаломански такива, който в War Horse е на преден план и се вижда в няколко от най-впечатляващите шотове във филма.

      Изтриване
    3. Вярно е, ама това са факторите с по-малък impact-фактор, поне за повечето зрители, в сравнение с всичките му там светлинни ефекти и мъгли, пък и после тежката обработка на самия филм (особени тия ексцесии дето почнаха от Райън насам и кулминираха във Война на световете)... На мен стилът на Спилбърг най-вече ми изпъква като дойде време за екшън. Тук със сигурност идва и ролята на Майкъл Каан, обаче той няма равен в "географията" на екшъна - никога зрителят не се чувства изгубен в патакламата.

      Изтриване
  7. Явно вече и коментар да напишеш пак ставаш лош. Трип, явно че си пичага, ама нали се сещаш, че не всички можем да знаем колкото Силвър примерно или теб (уж) за киното. За к'ва стилистика да ти говоря и да се обосновавам като бъкел не разбирам. За това му казах на човека, че анализа си е про отвсякъде, но както каза и Ностро, аз влизам тук, за да прочета неща, които не са ми ясни. Другото е ала бала, общи приказки.
    И понеже говорим за определен филм, то мнението ми е, че този е глупав. "Артистът" е съвсем друга бира.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Както е трябвало да стане ясно, напълно съм съгласен, че "Боен кон" е глупав филм. Колкото глупав е *всеки* друг филм на Спилбърг и колкото са глупави 99.9% от филмите. Горе-долу толкова глупав е и Артистът.

      Въпрос на калибровка. :)

      Изтриване
    2. Една критика да им напишеш (даже не на тях, а на някви постове), ще решат, че си ги набедил в Седемте смъртни гряха ;Р

      Никъде не съм казвал, демонстрирал или дори намеквал, че разбирам от кино бтв, тъй че нямаш база даже да правиш догадки :) За протокола, не разбирам особено от кино.

      Изтриване
  8. Silver, не съм съгласен с твърдението ти, че всеки може да направи Артистът. А за мен да сравняваш War Horse с The Artist е все едно да сравняваш по интелект Стивън Хокинг с духовния пещерен водач на талибаните, но както и да е :)

    Артистът е пипнат във всяко отношение. Пример ти давам със сцената с Бежо и костюмът, която е класическа за цирковите артисти и може да се види в някои от най-известните представления, като в Алегрия на Cirque du Soleil (започва от 1:50 нататък) :
    http://www.youtube.com/watch?v=akZn_1nlTzI

    Режисьорът много добре акцентира върху артистизма на актьорите, то е било много близо до това на сценичните артисти - циркови,театрални (дори като грим и гримаси). Началната сцена с оркестъра в киносалона създава страхотно усещане= кино + концерт на живо. Като добавим и сцената със звуковия кошмар и падението на Артистът, което сякаш е свързано с историческите особености на епохат (голямата депресия в края на 20-те). Въобще направен толкова фино и по европейски, че се съмнявам дали Спилбърг може да направи такова нещо.

    А какво ни предлага Спилбърг в Боен слон? Н-И-Щ-О. Пълна скръб от началото до края. Нито музика, нито операторски решения ме трогнаха, нито наивния сценарий, нито драматургия, нито жалките статични образи. Музиката е банална, сякаш сме я слушали хиляди пъти преди това, в изпълнение на някоя филхармония. Все пак този филм е правен за простосмъртни като мен, а не си спомням Спилбърг да ме е разочаровал. Това е пример как не трябва да прекаляваш с мелодраматичните съставки и как техническата грамотност не спасява филма от досадата и скуката.

    Това достатъчно добър материал ли е за дискусия :))

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Lammoth, то е ясно, че могат да се извадят силни сцени от The Artist. И аз мога да направя същото от Боен кон:
      - първата бойна сцена с нападението на кавалерията, която започва и завършва по начин, който само Спилбърг може да направи;
      - сцената със застрелването на двете германчета-дезертьорчета (която е точно пример за фрагментарността, за която корли говори, но в такъв филм няма как да е по на мястото си);
      - сцената с препускането на Джоуи, която наистина трябва да си с ампутирана централна нервна система, за да не ти подейства;
      - следващата сцена с освобождаването (как постепенно започва да вали сняг с изтеглянето на камерата, което после се пренася в нощните сцени в лагера на "нашите")...

      Сега, наясно съм как тези неща могат да ти се струват плитки или форма пред съдържание. Не за друго, ами защото и на мен ми се струват такива. :) Но пък и, честно казано, примерите от Артистът не ми се струват носители на кой знае каква дълбочина. Както казах - въпрос на калибровка на "скалата на тъпотията", както и на приоритети.

      За музиката казах, че можеше много повече. Но ако не си се трогнал от операторските решения, тогава наистина падаме от различни планети и няма какво да дискутираме. :)

      Изтриване
    2. Леко офтопик:

      Заигравката с костюма вероятно има корени в цирка, но се среща в нямото кино и преди. Например ето тук, в сходен романтичен контекст, Джанет Гейнър си играе с костюм в Seventh Heaven, след 4:30мин: http://www.youtube.com/watch?v=RxMwTtVOUL4
      Имам и друг такъв подобен визуален спомен, но не мога да локализирам точно филма.

      Между другото, не съм съвсем съгласен с акцентирането в играта. "Фин" е добра квалификация, да: според мен точно умереността на актьорската игра в The Artist е сред основните плюсове. И изобщо, едно от нещата, които включвам, като казвам, че е "направен с мярка". Актьорите играят по начин, който е отдавна напъхан в килера, и успяват да го извадят на преден план, без да преиграват. Реинвентването на този тип актьорство е очарователно реализирано, без да се сочи с пръст "вижте ни кво правим".

      И още много неща могат да се посочат в тази насока: осветлението, което е старомодно като в немите филми, но не съвсем. Кадрирането, което е като в немите филми, но не съвсем. Стробираността, която е като в немите филми, но не съвсем. И т.н. Всички тези неща са намек за киното от миналото, без да изпадат в клониране.
      За да не сме съвсем офтопик, едно сравнение с War Horse: филтрирането откъм контраст и дифузия е много по-фино в The Artist, отколкото в War Horse, въпреки че франсетата са имали всички исторически основания за изстъпления в това отношение. Просто The Artist е съвременен филм за съвременна публика с вдъхновение в миналото. А не копие.

      Изтриване
    3. Silver, такива извадки може да извадиш и за Трансформърс, все със същия ефект :)
      съвсем сериозно ли смяташ, че ще се трогна от поредното демонизиране на жестокия немски войник, който безскрупулно застрелял невръстните дезертьори? Напротив, намерих го за наивно, нагло и пошло по юдейски ;)
      Нито пък снежинките ме трогнаха, все пак съм гледал Hero ;) Виж, това с препускащия кон, омотан с жици ме трогна, ама защото имам куче и съм по-чувствителен на тема животни :-) :р

      Не виждам връзката на артистичните и оригинални решения във френския филм и наивните самоцелни такива в Боен кон. Не, няма да пролея сополи за него :)

      Артистът не е имал претенции за някаква дълбочина, затова нещата са "плитки", това е правилния подход за такъв род филми. Заглавието на филма подсказва, че той е преклонение към артистизма, който е царял във времената на нямото кино, както и близостта му към класическите театър, цирк, музика и изкуство. Съгласен с Корли- всичко е направено с мярка, без преиграване. Съгласен съм с всичко, което той каза де :)

      Изтриване
    4. Разбира се, че мога да ги направя и за Трансформърс, да не мислиш, че намирам Боен кон за по-умен от него. :) Абе не, не мога да разбера, толкова ли не става ясно от написаното какво ми е мнението по въпроса, та така ме вкарахте в ролята на защитник на това, което всъщност съм разкритикувал? И то само заради прегрешението, че Артистът не ми се струва кой знае колко по-дълбок?

      Да, ама застрелването на децата (което не е наивно и нагло, ами логично - все пак говорим за време, в което човешкият живот е евтин) се случва в същия филм, в който по-късно британец и немец ще си подадат ръце, за да спасят някакъв кон. Запазваш ли си същия attitude и към тази сцена? :)

      Виж с това съгласен ли ще си: "Боен кон не е имал претенции за някаква дълбочина, затова нещата са "плитки", това е правилния подход за такъв род филми." и ако не си, то откъде накъде? :)

      Между другото цялото това романтизиране на "онова време" и артистизма му (като контра на трансформърското ни съвремие) ми се струва меко казано нелепо и проява на адски снобизъм. Аз не мога да си представя как човек (който не е на 60-70 години) може да погледне на ония кино-времена пълни с наивни истории с дълбочина на пролетна локва, бясно преиграване, кофти картина и звук... като на нещо повече от част от историята. Разбира се, интересно е човек да види какво е било тогава и как са се развили нещата, обаче възхищението винаги върви със задължителното "като за онова време", което от раз унищожава самата идея за истинско харесване. Затова си имам правило - киното отпреди да се родя по дефиниция смуче и трябва да се разглежда само исторически, ако на човек му се занимава чак толкова. :)

      Изтриване
    5. Това последното е много интересно , защото съм сигурен, че не би го казал за нито едно друго изкуство :) Няма ли определени елементи като композиция на кадъра, монтаж и прочие, които не зависят от техническия напредък и епохата? Примерно за Фриц Ланг съм чувал разни суперлативи относно композицията на кадъра, или пък за монтажа на Айзенщайн (той е бил и пионер в кино-теорията май)

      Изтриване
    6. Силвъре, филмите и сега смучат, а това стерилно отношение към киното може да прехвърлим и към литературата, музиката, изкуството, спорта и да кажем, че те са прекалено снобарски, и 99.9 % от тях са тъпи и в целия тоя свят всичко е безсмислено тъпо. Кво като някой чете книги или харесва филм от 75-та година или прочел няква класика от 23-та, бахти снобарския задник. Финчър ский какъв е пич, направи супер оригиналния кавър на прехвалената шведска творба на прехваления социалист Ларшон - с бати яката музика (макар и парчето на Лед Цеплин да е брутално осрано).

      ПС -Ми не, това че си стискат ръцете накрая за да се придаде някаква фалшива тежест на филма го прави още по-жалък, както и всичките откровени нагласени напъни да ни трогне по един или друг начин през цялото време е още по-досадно. Това че "Артистът" бе оценен от всички, включително и на фестивали, и на комерсиалните награждавания е атестат за нещо. Колкото и снабарско и не-куул да ти звучи, и да няма падащи снижинки и стрелящи се немци, които накрая да ти подават ръка ;)

      Изтриване
    7. Trip, киното е по-тясно свързано с развитието на технологиите от което и да било друго изкуство. Не само свързано, ами технологиите директно преобразяват възможностите му и начините, по които въздейства. Освен това, киното е колективно изкуство. Естествено, правилата за добра композиция си остават непроменени откакто свят светува, обаче това са дреболии в сравнение с останалото.

      Lammoth, ами не, не можем да прехвърлим възрастта върху литературата и т.н. поради изброените причини. И не, който предпочита да чете книга от 1923 не е снобарски задник. Аз обаче се чувствам като сноб, когато трябва да се направя, че предпочитам "Кръстникът" пред "Семейство Сопрано" или "Имало eдно време на Запад" пред Deadwood.

      ПС Поправи ме, ако греша, но Боен кон не беше ли номиниран за 6 Оскара, вкл. и за най-добър филм? Нека да сме консистентни все пак.

      Изтриване
    8. Всъщност, същото важи и за другите изкуства. Просто те са по-стари, времевите периоди са по-големи и не са толкова краткосрочно-ясно изразени етапите. Така е и в литературата, и в изобразителното изкуство, и в музиката. И по същия начин този начин Шекспир звучи архивно и Караваджо изглежда архивно в наши дни, нищо че имат сериозна историческа роля.

      Нещата естествено не са толкова прости, но идеята е вярна, да. Колкото повече е навътре човек в дадена област, толкова по-голяма разделителна способност на възприятията има по-отношение на нюанси и детайли в развитието на нещата. И толкова повече може да се наслади на тези нюанси, отвъд технологичните недостатъци. Или пък да оцени подобаващо изключенията, прескочили времето си.

      Изтриване
    9. Е да, ако почнем от пещерните рисунки и праисторическото виене, което е зачатък на музика - така стоят нещата. Обаче по света няма кой знае колко почитатели на пещерни рисунки - хората ги изследват и толкова. Точно въпросът за *харесването* ми е притеснителен, и напълно осъзнавайки колко е хубаво човек да навлезе навътре в историята с всичките възможности, които това му дава, когато трябва да проследи някаква тенденция примерно, пак се чудя как така се случва, че не мога да назова един филм, дето истински да ми е харесал и да е правен преди 1980. Пък не е като да не съм опитвал. Все имам чувството, че се подхлъзвам по масовото мнение (наследено от сегашното поколение директно от хората, които са живели тогава и истински са се възхищавали) и все ми остава чувството, че се самозалъгвам.

      Изтриване
    10. Силвъре, добре, нека сме "консистентни" - колко награди взе Артистът и колко Бойния кон? Какви са отзивите като цяло? И колко са били известни създателите на Артистът преди номинациите, и Академията не номинира ли Спилбърг доста често, ей така, по задължение?

      Честно казано всеки си има мерило за това какво е снобарско и какво не е. Някои може да сметнат включването на англицизми и излишни терминологии в "контента" за снобарско, други - не. Някои може да сметнат обясненията за това как е заснет снега за снобарски, други - за професионален анализ. Някой харесват филм от 1975-та дори днес, без да го смятам за снобар. Някои пък смятат за снобари хора, които гледат само турбо-ефектните филми,последни писъци на кино модата, други ги считат за снобарски задници... Аршинът е различен и всеки си гледа света през очите :)

      И паралел, както каза Корли (за пореден път съм съгласен) може да се направи за различните изкуства. Ето пример - 12 разгневени мъже е доста по-добър от повечето миналогодишни изгъзици, но вероятно няма как да ти се хареса, защото гледаш по-различен начин на киното (не че това е лошо, напротив, различните възгледи са полезни)

      Боен кон и Спилбърг яко ми падат в очите заради жалкия им, изнасилен и ултра-наивен стремеж да ни трогнат от всяка сцена по един елементарен и очевиден начин - я, дай да покажем как момчето настоява за коня и попречва да бъде застрелян, после ей тук ще пъхнем колко е жестоко да си кон, няколко трупа на коне на поляна,после застрелване на деца-дезартьори, после коня е омотан с тел, а, тук как можем да ги трогнем, а да, немецът подава ръка...
      Като отделни елементи се получава, но като събереш целия сапунен характер на филма - вече става лигаво сапунен и сополите вече са в повече. Много повече. Всичко е изкуствено, стерилно и самоцелно.

      Артистът е съвсем друго нещо, той вече е преклонение към даден вид изкуство, което е умряло и морално остаряло, но за кратко е съживено и показано в модерен вариант. В епоха, в която актьорите са били най-вече артисти. Всичко е направено с голямо желание, финес и искреност, а не по инерция, както е при Спилбърг. Това че не ти харесва самата идея - това е друга страна на монетата.

      :)

      Изтриване
    11. дезертьори, по дяволите, защо не гледам какво пиша

      Изтриване
    12. Корли, не схващам точно какво имаш предвид с "архивно".

      Щото аз с литературата съм много навътре и съм стигнал до извода, че веднъж влезеш ли в идиома на съответната епоха, виждаш, че такова нещо като "прогрес" по отношение на качеството в това изкуство няма. И не би трябвало да има.

      Изтриване
    13. Една добавка към горното: "Архивни" биха могли да са определени неща в смисъла, че опита ли се някой да ги възпроизведе сега, ще му се смеят (примерно, някой да изпунтира не просто шекспировия стил, но и шекспировата форма), но препятствията за разбирането на читатели/слушатели/зрители никак не са толкова големи, като единственото е социално обусловено - "Ба, тоз не пише като тия, дето пишат сега: няма да го чета/гледам/слушам."

      Това, че днешното е по-добро, е рационализация на горната инстинктивна реакция. От друга страна, чудя се дали няма нещо в кино-идиома, което да го кара да остарява много по-осезаемо от останалите, може би нещо, свързано с процеса на постоянно обогатяване на образа на екрана - звук, цвят, различни перспективи, специални ефекти, 3D.

      Иначе, Силвър, то и в литературата начините на въздействие са били преобразявани през епохите, но литературата изначално не разчита на нещо повече от текст + въображение, както и театърът не разчита на нищо повече от текст + актьори.

      Изтриване
    14. Тук трябва да се съглася с Trip и Ламот. Колко от съвременните автори могат дори да се сравнят с Достоевски, Скот Фицджералд, Моъм, Стайнбек и да не ги изброявам всички? Да не говорим за картини и статуи на творци отпреди 10, че и 20 века, които дори е нямало как да използват специални бои и инструменти, а творенията им са по-живи и от фотографска снимка. Това, че ще се чувстваш като сноб, ако трябва да кажеш, че "Кръстникът" ти харесва повече от някакъв съвременен сериал, е по-скоро странно, защото подобно нещо вероятно е масовото мнение сред 20-годишните, повечето от които дори не са чували за "Кръстникът", да не кажа, че гледат на Ал Пачино, като на изкопаемо.

      Напълно низвергвам техническата страна на въпроса. Съвременното изкуство е пълен шит, ако трябва да го сравняваме с това отпреди 30-40 години. Филми като "Двойна застраховка" (1944), закопават много съвременни "образци" на трилъра. Да не говорим, че е адаптиран по литературно произведение, което скрива топката на такива "културтрегери", като Стиг Ларшон и {име-на-модерен-автор-на-кримки}.

      Разбирам, че нямате предвид толкова крайно отричане на изкуството от преди години, но съвременното изкуство в повечето му форми е толкова куцо, че сравненията са най-малкото нерелевантни.

      Изтриване
    15. Изкуството във всяка една епоха е 90% боклук или в най-добрия случай посредствено и всички щяхме да получим нагледно доказателство за това, ако седнехме да изгледаме всички филми, правени през 40-те, примерно.

      Единственият плюс, който изкуството в миналото притежава, е че с времето огромната част от плявата е била отсята и до нас достига само това, което определени хора са смятали за достойно и са си направили труда да го запазят. Ако Макс Брод, на когото Кафка си е поверил писанията с настояването да бъдат изгорени след смъртта му, не е бил толкова далновиден, колкото е бил, нямаше да имаме Кафка. Кой знае какво е заминало, когато са подпалили Александрийската библиотека. Кой знае колко по-голяма личност в литературата щеше да бъде Стивън Крейн, ако The Red Badge of Courage беше излязла в първоначално замисления си вид, който сега е колекционерска свръхрядкост, а не в орязаната си и опростена настояща версия. Кой знае колко по-малка личност в литературата щеше да е Джеймс Джойс, ако Портрет на художника като млад беше излязла в първоначално замисления си вид на конвенционален билдунгсроман в стила на тези от 19-и век.

      Нека все пак имаме добра перспектива към историята като процес ;)

      Изтриване
    16. Архивно ще рече, че използва множество елементи, които са отживелица. Било то стил, структура, или както там ще се условим да го наречем.

      Прогрес в качеството по принцип може да се открои (без да изпадаме във формални определения за качество), ако се гледат винаги топ образците в дадено време. Просто еволюиралите структури и по-развитата и по-чувствителна публика позволяват вплитането на повече идеи и пластове в произведението, ако не по-добри идеи. Макар че, най-грубо казано, еволюцията на цивилизацията и нарастването на количеството знание може да води и до качествени идейни промени. Изкуството е отражение на обществото, в крайна сметка.

      Подобно открояване далеч не е тривиално, доколкото възприемането е въпрос на културно уславяне. Затова въпрос на натрупвания е и по-детайлното разбиране на почти всяко произведение (от произволно изкуство) отпреди нашето време, за което няма как да сме културно облъчени по естествен начин, за да си създадем тези натрупвания. Изисква се съзнателно и целенасочено усилие - миналото на всяко изкуство е acquired taste, един вид. Поназнайването на техническата част в конкретното изкуство несъмнено помага в това отношение.

      Киното има твърде кратка история, за да се прецени добре развитието на качеството. Може да се зарегистрира основно техническото развитие и донякъде свързаното структурно развитие, защото имаме доста добра перспектива върху това (предвид относително краткото време, за което се случва всичко). "Донякъде свързано", защото е колкото технически обусловено, толкова и свързано с развитието на публиката и нарастването на способностите й да се ориентира.

      Изтриване
    17. Когато говорим за кино трябва да кажем, че то е съвкупност от много класически изкуства - литература, музика, театър, изобразително изкуство, като то е свързано и с модерните технологии.

      Не съм съгласен със Силвър с това, че той гледа на киното от лъскавата му техническа част, само от своето време, игнорирайки идеите, които носят. Защото рано или късно тези технологии остаряват и биват заместени с други, като по този начин киното просто увисва и единствено, което остава е точно съдържанието. Хана и Хюго могат да изглеждат добре днес, но утре, погледнати от бъдещ зрител по този начин, може да ги сметне за "снобарски" безсмислени отживелици. Така изкуството става една празна и безсмислена техно-гонитба и се принизява до просто средство за губене на време.

      Е, аз имам по-различно виждане :)

      Изтриване
    18. Lammoth, изключително трудно е да се води спор по този начин. Ти намеси наградите като атестат за качество, не аз. И трябва да разбираш концепцията, че когато получаването на 6 Оскара го смяташ за престижно и го изваждаш като аргумент, няма как след това изведнъж да приемеш, че един от останалите номинирани е парче лайно - все пак се оказват в академически топ 10. Разбира се, че какво е снобарско е въпрос на лично виждане, но така поставен не ми е много интересен.

      Всичко, което казваш за Артистът и за Боен кон е просто повтаряне на мантарата - единият бил затрогващ и портрет на една епоха, а другият - манипулативна глупост, което няма да стане по-вярно, ако го напишеш още 10 пъти, сори.

      Кажи ми честно, колко филма от 20-те и 30-те си изгледал? По начина, по който романтизираш онова време (и наричаш актьорите артисти, при все, че Пепи Милър не е много далеч от Мегън Фокс) ми се струва, че представите ти са по-скоро унаследени.

      И точно тук идва това важно нещо, за което Трип споменава - киното на всяка "епоха" е избълвало тонове глупости, ама тонове. И какво прави човек (щото времето му да се занимава с тонове глупости е ограничено) - отива на imdb top 250 и почва наред. И остава с впечатлението, че в онова време актьорите са били истински артисти (при все, че за тях всичко е било "нищо лично, просто бизнес", точно както и днес); че мъжете са били истински мъже (да, ама какво ще стане, ако се сбият Ръсел Кроу и Клинт Ийстууд :)), че през 70-те са се правили само шедьоври (нищо, че "Кръстникът" е толкова студийна продукция, колкото "Каубои и извънземни"); a Скарфейс с Пачино е римейк. И защото съм убеден, че много, ама много малко от хората, които си отварят устите да се произнасят за киното отпреди 80-90-те, да кажем, имат обстоен и систематичен поглед върху него (как познавам ли - ако някой направи класация за филмите на последния век, вътре ще се промъкнат фенбойски залитания, които са въпрос на някакви лични предпочитания; в класациите за 50-те, 60-те, 70-те се намърдват само добре селектирани утвърдени класики), всичко започва да прилича на блеене на стадо. Уау, Бен Хур спечелил 11 Оскара, а виж как Ридли Скот се е наакал с "Небесно царство". Ами не, "Небесно царство" издухва отвсякъде Бен Хур, независимо колко influential е бил последния. И нямам нищо против хората, които мислят противоположното, просто не очаквам от тях въобще да гледат сериозно съвременни филми, както аз не мога да гледам сериозно... архивни такива.

      Точно защото time-span-а (сори) на развитието на киното е толкова къс и следователно то е толкова бурно, почти е невъзможно човек да си изгради критерии за *харесване*, които да акомодират и Мурнау и Нолан едновременно (ако пробва, това става *оценяване*, а не харесване). Единственият начин, който виждам е човек да ги постави в исторически контекст, обаче някой може ли да ми каже как мога да се възхитя на началото на The Edge of Darkness, когато вече съм гледал "Децата на хората"?

      Ето това е другият проблем - с хронологията. Абсолютно бих приел плавното проследяване на киното, ако някой (неповлиян от времето, в което случайно се е родил) започне да гледа първо филми на Жорж Мелие и стигне постепенно до "Хюго". Даже бих завидял на такъв човек, защото с всяка нова стъпка на изкуството ще вижда нещо ново. Обаче това е невъзможно. Остава опцията на корли (който единствен тук, доколкото знам, е изгледал достатъчно количество филми с дъх на мухъл, че да дава адекватни характеризации на епохи) - исторически интерес, като следствие от който се случва да намери нещо рядко и струващо си да се види и днес. Проблемът е само в това, че струващият си да се види от него Sunrise: A Song of Two Humans не може да се оцени като такъв от човек, който е гледал 5 филма от 20-те, трябва си систематичен поглед и определена настройка.

      Изтриване
    19. Lammoth, понеже постнах преди да видя новия ти коментар:

      Гледам на киното като на каквото то ми позволява да гледам. Тъй като всяка идея вече е експлоатирана в една или в друга степен, в едно или друго изкуство, все по-трудно е човек да разчита на идейния пласт да изнесе някакво произведение на изкуството. При това положение човек си търси интересното на други места - примерно идеята "сън в съня" от Генезис не ме впечатлява, защото не е нещо ново. Но начинът по който техническите похвати са впрегнати да служат на тази идея е уникален за филма и това е, което го прави интересен.

      Като гледаш а киното по по-различен начин, кажи ми, pls, по възможност с директно изброяване: кои са тези оригинални, непреходни идеи на "Артистът", които съществуват дори извън формата му и ще останат много след като тя се изтърка (всъщност, тя формата му си е вече изтъркана) и с които те е впечатлил?

      Изтриване
    20. Lammoth, ти няма въобще как да достигнеш до "съдържанието" без стилистичната постройка. Няма как да коментираш послания и идеи без непрестанно да сочиш към тоя или оня елемент на актьорска игра, сценарий, кадър, осветление и т.н.

      Да, можеш да говориш за избора на тематика, например, за суровия материал от реалността, който творецът е решил да използва и да рекомбинира в това, което прави. Но дотам.

      В историята на изобразително изкуство си личи как едни разлики в светлосенките или перспективата носят и изразяват фундаментални идейни различия на ниво политика (в общия смисъл на думата) и философия. В литературата разликата между един вид гледна точка и друг вид гледна точка може да се крие в *една* вметната (не)намясто дума.

      Техническата част е абсолютният фундамент, от който трябва да се гледа на всяко изкуство. Оттам нататък всички "идейни" тълкувания произлизат от това как дешифрираш техниката на дадено произведение.

      А зрителите/слушателите/читателите-любители (различни както от зрителите-"професионалисти", така и от зрителите-ентусиасти, като какъвто вяроятно би се определил Силвър, при все, че с промяна в условията на българското рецензентство би могъл да е и професионалист) по принцип имат много силна склонност да лепят етикета "снобски" на какво ли не. Това ми е едно то любимите определения за разкостване, щото на практика нищо не значи :) "Снобски" в 90% от случаите, когато съм го срещал, е значело "Такъв, с който не ми се занимава." Еми, хубаво, обаче има едни хора, за които изкуството е ключов инструмент (да не кажа най-ключовият) за осмисляне и оценяване на живата реалност и съответно обичат да мислят за него в дълбочина.

      Истината е, че филми като Хюго и Хана не са правени за любители. Подходящи са и за тях – колкото да си избият парите, – но не са правени за тях, което ясно си личи по това как са заснети. Тук вече имам различия със Силвър, но може би защото имам опит най-вече с технически доста по-независим тип изкуство и защото всъщност не познавам киното добре.

      Струва ми, че все пак непреходните елементи в киното биха били много важни, най-малкото защото обогатяват мрежата асоциации на зрителя. Любимият ми кино-критик Антъни Лейн често прави паралели между елементи от актуалните филми, които рецензира, и неща от 70-те и назад – кадър, излъчване на актьор в определена роля, архетипи на герои и т.н. (Понеже обича да борави с конкретика.) И аз го ползвам в моите ревюта на книги и знам, че това хем помага човек да оцени повече нещото, за което пише в момента – напасвайки го в някаква взаимосвързана схема от произведения във времето и жанровото/междужанровото пространство, – хем помага да човек да оцени повече и класиката от 60-те, към която препраща (примерно), защото тя добива определена свежест, когато човек я свърже в главата си с филма от 2006-а, за който е решил да пише (примерно).

      Изтриване
    21. Trip, а тогава твърдението ми, че сегашното изкуство е пълен боклук спрямо това отпреди 30-40 години не е ли почти толкова абсурдно, колкото да кажеш, че киното отпреди да се родя по дефиниция смуче в сравнение със сегашното? Или има значение кой го твърди? :)

      Изтриване
    22. Ностромо, ти наистина ли можеш да се сетиш за повече филми опреди 30 години, които истински са ти харесали, отколкото филми от последните 30 години? :)

      Иначе, твърдението ти не е кой знае колко абсурдно (познавам няколко 70-80-годишни кино-маниака, които мислят по същия начин и ги разбирам напълно :)), докато под "пълен боклук" и "по дефиниция смуче" се разбира "не ми харесва". И докато си последователен в това какво и кога смуче.

      Изтриване
    23. Nostromo, аз в прав текст, непосредствено над мнението ти, казах, че в това отношение се разминавам със Силвър, но с уговорката (отново в прав текст), че привнасям мислене от друго изкуство + недобро познаване на киното.

      Той пък в прав текст си заяви, даже май няколко пъти, че нехаресването му на стари филми си му е лична особеност, която самият той се мъчи да си обясни с променлив успех.

      От трета страна, ти си краен и категоричен в своето също толкова своеобразно разбиране за кино-историята, но все така неподплатен. Убеден съм, че виждаш разликата ;)

      Изтриване
    24. И към корли: от това, което съм научил за литературата, новите структури не точно еволюират от старите, колкото ги канибализират, понякога до степен да не остане почти нищо. Нито пък има количествени натрупвания в чувствителността и запознатостта на публиката.

      Що се отнася до киното, твърденията ти са по-скоро верни, защото то наистина еволюира - в смисъл, към него се добавят неща и каквото остарява, остарява, защото някоя добавка го е направила ненужно. Преувеличените мимики стават излишни, когато в киното навлизат гласът,по-добрият и детайлен образ и като цяло киното започва по-успешно да уподобява реалността. Дотогава актьорската игра, предполагам, даже е целяла да подсили усещането за не-реалност, а не просто да компенсира липсата на глас и детайли по физиономиите на героите.

      Колкото до изкуството, обществото и отраженията – в някакъв момент се оказват от двете страни на огледалото, да, но определено не вървят ръка за ръка, доколкото обществото са всъщност обществА, някои толкова малки, че от по-широка перспектива са на практика невидими и инертни. Едно такова общество може да бъде (и е било) групичка от неколцина творци, които пишат неща в авангарда на общественото развитие и нерядко му дават посока, фокусират го и понякога даже му дават начало. Други пък се движат с 50 години назад. Тъй че изкуството е по-скоро израз, а не отражение.

      Междувпрочем, и в киното/висококачествената телевизия, и в литературата последните 5-6-7 години забелязвам много погледи, обърнати към историята (било то на света или на съответното изкуство). Още не съм догадил обаче общата причина за това...

      Изтриване
  9. Аз пък това с формата над съдържанието никога не съм го разбирал - доколкото второто зависи изцяло от първото. Но си прав, че зависи много от прага на чувствителност към съответния медиум, де :)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. А то и аз не разбирам как е правилно да се каже, че да е теоретично издържано. :) Тук за краткост под форма разбирам техническите залъгалки - камера, монтаж, музика, звуков дизайн (който, btw, в Бойния кон е покъртителен). Под съдържание - идейния пласт. Сигурно е инфантилно така, но ми е по-лесно. :)

      Изтриване
    2. Ами аз на технически залъгалки им викам структура, а на идейния пласт - идеологически :)

      Първото човек го дешифрира с помощта на познанията си за медиума, а второто - с помощта на познанията си за света, а целта би трябвало да е взаимодействието им да поражда мощни ефекти в съзнанието.

      В случая, доколкото разбрах, според теб структурата на Коня подчертава тази наивност, за която говориш, а според корли - структурата на отделни сцени им придава дълбочина, но пък те не се връзват добре в едно цяло.

      Изтриване
    3. А, хубаво, така формулирано е прегледно и ясно. Ама нали си имаме нещо като устойчив израз "форма над съдържание", пък и ми е по-лесно да ги вържа в изречение, без допълнителни обяснения, така че сигурно ще си ги употребявам и занапред. :)

      Ами да, структурата и идеологията се връзват една с друга и подпомагат. Кой знае какви проблеми пък откъм спойката на отделните сцени не видях (освен това дето споменах в "ревюто", де - но тия моменти са си толкова спилбъргски, че съм ги приел за необходимото зло).

      Изтриване
  10. Баси, много сте изписали за една сутрин :)

    Доста ще се отклоня аз обаче. Йордане Йовков already did it - "Другар", а и една камара анималистични разкази свързани с ПСВ :). И вижте разказа му "Седемте", моля ви, кратък е, и кажете на какво ви напомня, хах.

    http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=95&WorkID=9923&Level=2

    ОтговорИзтриване
  11. Силвъре, то и Трансформърс има 3 номинации, сигурен съм че Артистът е толкова тъп колкото него по твоите стандарти.

    Отново редиш някакви изречения, които ми се струват абсолютно некохерентни и нямащи нищо общо с дискусията и честно казано е досадно и аз да ти обяснявам, че например :The Elephant Man" ми харесва много, както и Мечката, и Амадеус и т.н. Става банално и тъпо.

    Никой не е казал, че филмите от 80-те са по-добри. Просто има филми, които някои може да ги харесат, други не. Както ти харесваш опаковката на Хюго, така някой може да хареса да гледа коли от 60-те, заедно с цялата атмосфера от тогава. С какво го превъзхождаш? Същата работа, киното е като музиката, има различни уши, различни схващания. Ти го принизяваш до това.

    И накрая цялата работа е до тук: Артистът предложи нещо ново, а Боен кон - не. Артистът има стил, Боен кон, хм, какво целеше този филм? Да ми разплаче? Показа ли нещо, което да ме трогне? Ти се възхищаваш на снежинките и се трогваш от убитите и кончетата - а аз се възхищавам на сцената с костюма, танците и глупавия черно-бял филм. Излишни философии не са необходими.

    ОтговорИзтриване
  12. Оф, за пореден път - ти намеси наградите, не аз. Това, че Трансформърс има три заслужени технически номинации няма нищо общо с факта, че Боен кон е в топ 10 на академията, трогнала се от Артиста. За мен това няма значение, което всъщност ти казвах през цялото време.

    Е кво, и аз харесвах много Амадеус като ни го пускаха по музика в шести клас :). Само не разбирам за какво ги намеси тези неща, точно пък след обвинението в некохерентност... Струва ти се, че потъпквам нечии права ли? :)

    А това за превъзходството пък изобщо не знам как го роди, честно.


    И последно, да кажеш, че Артистът ти е предложил нещо ново си е направо обида за създателите му. Как можа? :)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Силвъре, Артистът е един от малкото филми, който се хареса и на журито на комерсиалните награди като Оскарите, Глобуските, БАФТА, така и на фестивалните и европейски (континентални) награди като Гоя, Цезарите, различни фестивали и т.н. Колко са филмите, които могат да се похвалят с това? С какво може да се похвали "Боен кон"? С връзкарските си номинации за Оскари?

      Не ти говорех за Амадеус, композитора, а за филма на Милош Форман, ама за какво да ти обяснявам.... има ли смисъл.

      Какво означава последното изречение? Кога е правен за последно комерсиален ням филм, и дали в следващите 10 години някой ще дръзне да направи нов?

      Изтриване
    2. Много ясно, че ще се хареса - европейска продукция, скроена и ушита по мярка да се носи по червени килимчета. Повтарям за пореден път: НЕ. МИ. ПУКА. ОТ. ТОВА. Пука ми какво ТИ имаш да кажеш в защита на Артиста, обаче засега ми повтаряш само, че те е трогнал, без грам да става ясно какво точно и защо.

      За Амадеус - no shit? За какво мислиш, че говорех аз? :) Пуснаха ни филма, естествено, макар че тоя филм по принцип може да се пусне в произволен час, който касае някакви изкуства. Щото на практика ценното в него не е това, че е житие и страдания грешного Моцарта, ами какво се случва с тебе като си имал неблагоразумието да се родиш гениален творец. Ама какво да ти обяснявам... :)

      Последното изречение означава буквално каквото пише в него - Артистът не дава нищо допълнително, което нямото кино е пропуснало да даде, ерго - той няма как да те обогати с нещо. Затова му викат и филм-носталгия. Има добри причини да не се правят вече неми филми, но не мога да повтарям неща, които опитах да систематизирам в друг пост. (Ако искаш, от учтивост, да продължим дискусията за тоя филм където му е мястото - ето, искахте обяснение, дадох такова.)

      Изтриване
    3. Silver, айде като децата сега. Да ти тегля някакъв анализ за Артистът ли искаш? Какъв е смисъла? Знаем егото на всички. И да тръгна да ти обяснявам, ти ще излезеш с " да бе, бати плоското". За какво да се лъжем. Същото се отнася за всеки филм. Винаги може някой да твърди, че е тъп. И мен НЕ-МИ-ПУКА, и now what?

      PS Пусна ли са ви 3-часов филм в часовете по музика? Хм, можехте да минете и с музиката само ;)

      Не, напротив - дава - сцената със звуковия кошмар мен ми хареса, т.е. това е един филм за онази епоха, с цялата му стилистика (любима дума на някои с по-беден речник), погледната от наше време, направена със съвременен поглед (който личи). Това е. А филми с кончета и застреляни имаме доста ;)

      Изтриване
    4. Смисълът е, че като протестираш срещу нечие мнение е нормално да се аргументираш, ако държиш да бъдеш взет насериозно. Засега се получава само нещо като тропане с краче и "пък" накрая, което не е много интересно.

      НИКОГА не съм спирал до "бати плоското".

      Да, пуснаха ни 3-часов филм, бяхме няколко паралелки с договорка за размяна на часове, какво странно има. И, btw, като кажеш, че Амадеус ти харесва, дори не си помисляй дори да се майтапиш с "можехте да минете само с музиката", щото нямаш идея как те дискредитира това. :)

      И на мен ми хареса сцената със звуковия шамар. Това, което не ми хареса е пропуснатия потенциал в нея. Филми като Артистът има повече, отколкото са филмите с кончетата. Изолирайки една единствена сцена от него, която те е впечатлила, ми дава правото да ти изолирам 10 пъти повече сцени от Боен кон, каквито няма да намериш в нито едно филмче за кончета. И кво правим тогава?

      Изтриване
    5. Силвъре, лол, не съм искал оправдания и обяснения, хаха :) Доста гузно прозвуча, впрочем :) Паралелки, видео, договорки, Амадеус :р По принцип ли го "пускаха" или веднъж са ви го "пуснали" :р

      Аз вече се аргументирах. Това че не приемаш моите аргументи, а аз не приемам твоите (особено онази част с приравняването с безумно тъпия сценарий на Трансформърс), едва ли е голяма работа. Няма филм, който да се хареса а всички, щеше да е подозрително странно ако имаше, нали? :)

      И не, не е само тази сцена, посочих ти и тази с костюма (и рефернциите към цирка), ще ти посоча и тази с парапета и танца, както и много сцени-референции към филмите от една цяла епоха (с нейни творци като Фритц Ланг, Джон Форд и т.н.), включително и референции към голямата депресия в края на 20-те (може да се приеме и като алегория, движи се с унисон с падението и депресията на Артиста, даже и във филма потъва в пясъците :)). Като добавим музика, стилът чарлстън, дори наивитет и театралниченето. Целта на филма е да съживи тази епоха, заедно с отдавна забравената й атмосфера, и с изкуството й. Ти как би го направил? С престрелки и кадри на падащ сняг ли? Съжалявам, но вече не се трогвам на такива блудкави сцени. Нагледах ме се. Писнало ми е от филми за втората световна, колко е скапана войната, попадането на невинни жертви- банално стана. Затова Боен кон ми се стори стерилен и изнасилен. Какво по-точно да харесам в него? Масовата сцена с умрели войници и коне ли? Сополивите герои и баналните опити за някакъв драматизъм ли? Съжалявам, няма как да стане. Цялата концепция на Боен кон е тъпа, а не отделните елементи. Докато Артистът знае какво иска и хората знаят какво ще получат от този него.

      Артистът е интересен дори и за това да се видят реакциите на хората към подобен "прашясъл" (или "снобарски" от твоя гледна точка) филм. И аз не очаквам да са все позитивни. Няма такива филми, които да се харесат на всички. Живеем в глобален свят, който е принуден да намери един общ език (засега английския), а ето, че киното отдавна е намерил такъв общ език, макар и архаичен. Хората дори няма да реват за субтитри (в рамките на шегата). Затова се прие позитивно в многолика Европа.

      :) Ако ти трябва мнението ти специално за отделна сцена, може да ме попиташ конкретно :)

      Изтриване
    6. А, лолът по Амадеус е изцяло на твой гръб - ти се опита да ме "хванеш", така че каквото почукало, такова се обадило.

      Това твоето не са последователни аргументи. На половината от това изреждане ти беше отговорено (корли ти каза, че сцени като тази е имало през филм по онова време). Btw, нали говорехме за нови неща, които донася Артистът, а някак си не успя да дадеш друг пример, освен сцената с кошмара? Какви Джон Фордове - те си стоят и чакат да ги гледаш.

      Боен кон е за Първата световна война.
      Ясно... израснал си: вече не се трогваш на блудкави сцени като тази с настъплението и тоталното почти casual унищожение на кавалерията. Вече се трогваш на жизнерадостно денсене. Whatever rocks your boath, man...

      Живеем в свят на субтитри, а ако можех да намеря някаква маргинално интересна сцена в Артистът, за която да те питам - щях. Питах те тебе да ми посочиш такава и ти пак ми обясняваш, че си се трогнал на общо основание.

      Проблемът идва от това, че не разбираш как изобщо не защитавам Боен кон като умен филм (нещо, което не знам не споменах ли около 10 пъти) и ти продължаваш да циклиш. Не, повтаряйки непрекъснато колко смотан филм е Боен кон и как ти е писнало от такива (защо си тръгнал да го гледаш въобще, не знаеш ли кой го прави, не си ли гледал трейлър?), няма да направи Артистът по-умен и по-нужен филм. Просто се примири - хората могат да се трогват и от тъпи филми. Правили са го 70-80 години, защо да не го направят и днес. :)

      Изтриване
    7. Силвъре, наистина ли искаш да ме убедиш, че си учил в толкова напредничаво училище, че са пуснали 3-часов филм на 11-годишни деца, с рейтинг "R", с целия цветист език на Моцарт и непристойни кадри в "залата за прожекции"? Така става, когато се опитваш да замажеш предния пост. И ако имах надежди, че си гo гледал ти ги уби с гениалното проникновение " какво се случва с тебе като си имал неблагоразумието да се родиш гениален творец"? Wow, seriously? Е, какво става де? Боже, а после ми разправяш какво щяло да ме "дискредитира". You jist hit the jackpot :)))

      И за какви последователни аргументи говорим, когато ти сравняваш сценария с този на Трансформърс, и когато твърдиш че Боен кон е също за НОСТАЛГИЯ? Така може да приравним високомерно всички сценарии към този към подигравката за интелект, наречена Трансформърс, и да си мислим, че сме на върха на пирамидата за това, че сме успели да го "прозрем". Каква ти носталгия и към какво? Към войната ли? Съвсем на друг спектър от чувства разчита филма и няма нищо общо с носталгията. Няма значение дали е първата или войната на Юга срещу Севера. Той разчта на това просто като сетинг и не виждам носталгия към каквото и да е било. Не видях някаква връзка между Артистът и Боен кон, с изключение на твоята фрустрация, че първия е спечелил награди, а на теб не ти изнася.

      Единствения, който цикли си ти. Ау, тотално унищожение на кавалерията...гениално! Циклиш върху сцената със звуковия кошмар. На теб не ти нужен "Артистът", но на мен Е. И? Какво от това? Това ли са ти аргументите? Какво ново внася "Артистът" ли? Еми, кога е правен ням филм, погледнат от ерата на 3Д киното? Сценарият си е точно на мястото, ако бе с една идея по-комплициран - щеше всичко да отиде по дяволите. Всичко е балансирано, така както трябва да бъде. Артистът е това, което трябва да бъде по всяка точка от критериите. Но не може на някой, който не харесва шоколад, да очакваш да му хареса шоколадова торта, нали?

      Сравняваш ми Артистът (който е смесица от мюзикъл и лека трагикомедия) с безумно глупав филм, който през цялото време се опитва да ни разплаче и да ни навре в лицата абсолютно самоцелно сополиви ситуации, като започнем от първия до последния кадър. Прилича на тежкотоварния "Precios" от 2009, който следва формулата "ама за да е още по-тъжно". Ама за да е по-драматично, момчето спасява от разстрел коня, за да е още още по-драматично в даден период по-късно губи зрението си, за да е още по-тъжно застрелват две германчета, за да е още още още по-тъжно кончето бяга омотано с тел, за да е още по-трогателно накрая с немеца си подават ръка, за да е...ох, писна ми. И за какво да го таковам е филма?

      Артистът ще си остане единствен и уникален по рода си, защото се захваща в ниша, която никой не е посмял да се докосне, не и по този успешен и запомнящ се начин. А това че навсякъде го оцениха (и на фестивали, и фенове, и журито на комерсиалните награди), а ти не, това си е твой проблем. И мен не ми пука. А аргументите ти са weaaaak.

      Изтриване
    8. То в поста ти има толкова други по-сериозни неща за поправяне, ти за едно just... :)

      Ти наистина ли продължаваш да ме чоплиш за Амадеус? По този начин? Първо, оригиналната версия е чисто PG, ама сигурно не го знаеш това. Второ - в началото на 90-те на никого в България не му пукаше за рейтинги (Европа като цяло е в пъти по-толерантна и разумна по отношение на рейтингите, енуей - Речта на краля беше разрешен и за деца на 7 години, седях до едно такова в киното и то се хилеше заедно с майка си на Fuck, fuck, fuck...). И трето май ти не си го гледал тоя филм, щом искаш да ти обяснявам защо се простира отвъд това, до което така елементарно си го свел - биография на един ексцентрик... Ако наистина падаш дотам, че изказваш съмнения дали съм го гледал - иди на критикера ми, виж кога съм рейтнал филма и с колко.

      В "Боен кон" носталгията към киното на 40-те е очевидна - цялата първа третина, и след това финалът просто крещи "аз съм модерно Отнесени от вихъра". За съжаление, явно различаваш похватите на отделните епохи, само когато са сведени до нещо, дето всеки ще забележи - конвертирането в черно/бяло.

      Когато режисьорът е евреин, и когато този евреин е Спилбърг, има ОГРОМНО значение дали филмът е за Първата или за Втората световна война.

      Обяснил съм ЗАЩО Артистът не ми е нужен, но ти продължаваш да не казваш нищо срещу това. Ти, за съжаление докарваш нужността му за теб до едното трогване. Ok, good for you - нямам какво да сложа срещу това, освен да те оставя да си го харесваш и да си се трогваш от него, като ти е достатъчно толкова. Всеки с потребностите и възможностите си.

      Изтриване
  13. Оо, да добре, не съм го гледал, само дето ти го обърка, ама айде. Сигурен съм, че са ви пуснали и орязаната версия на Калигула по история...Oh, please... Нали осъзнаваш колко ridiculous звучи и колко hilarious са скалъпените ти оправдания :) Сега пък биография на ексцентрик! Браво, филмософията ти е ми е много интересна, много се впечатлих.

    Погледни в речника какво означава носталгия ;) Сигурен съм, че в стотици филми се ползват различни техники, както от 40-те, така и от 20-те. Само където "Отенесени от вихъра" е заснет през 30-те, но няма значение, вече свикнах. Излишни уроци и претенции, сякаш не съм бил два семестъра, да слушам глупостите на Атанас Тасев.

    И какво е значението коя война ще е, Спилбърг го е ползвал като сетинг. И слава богу, че не ни занимава пак с евреи, ако това се опитваш да намекнеш, че е нововъведенито.

    Едното трогване може да се препише на всеки за всеки филм. Отново некохерентен аргумент, сведен до лични предпочитания. И няма нужда от нелепите и нескопосани намеци за Superiority, щото се получава още по-комичен ефект.

    Както и да е, започна да прилича на пълен лигоч този диалог, вече ми стана досадно от whining-a към Артистът. Ау, колко съществено!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Хах, знам, че си гледал Амадеус, просто не си внимавал, докато си го правил. "Биография на ексцентрик" е твоето съмъри за тоя филм (провери си блога, ако не ми вярваш). Тва е все едно да кажеш "Апокалипсис сега е чудесен поглед на Копола върху Виетнамската война".

      Отнесени от вихъра излиза през 39-та - толкова ли ти е трудно да спреш с незначителните дреболии?

      Изобщо нямам предвид, че Спилбърг би ни занимавал с евреи. Индиана Джоунс 1 и 3 не ни занимават с евреи, например. Нито Империя на Слънцето.

      А сега пробвай да ми изброиш последните филми, които знаеш знаеш да са използвали похватите, които правят "Боен кон" носталгичен поглед назад - онези от края на 30-те и началото на 40-те.

      Изтриване
  14. Силвъре, няма нужда да повтаряме като папагали каквото видим в интернет, за да се направим на супер-профи нърдове, нали? ;) :

    http://www.btlnews.com/awards/contender-director-of-photography-janusz-kaminski-war-horse/

    Да в интервюто Камински казва, че е повлиян и ползвал техники от филмите на Джон Форд, който го споменах по-горе, и който е един от пионерите в киното, творял и през 20-те, 30-те, споменава се за сцената от "Отнесени от вихъра", Камински казва и за влиянието на Делбонел от " A Very Long Engagement"(който е един от любимите ми филми).

    Но това НЕ Е НОСТАЛГИЯ. Всички режисьори сглобяват стари неща, ползват стари техники и правят нови. Това може да се каже за ВСЕКИ филм. Това означава ли, че всичко е НОСТАЛГИЯ? Не. Гледай моля ти се долния филм(сигурен съм, че ще кажеш, че си го гледал, и ще разбереш какво имам предвид :)

    http://www.youtube.com/watch?v=Z-HuenDPZw0

    Може да изгледаш и останалите епизоди (4 са), много са интересни и засягат за творчеството и историята на новите идеи въобще.

    Както виждаш идеите се развиват по един същи начин - чрез постепенни стъпки и комбиниране на стари неща или технологии. Или както често се казва: Стоим върху раменете на гиганти :)

    Това обаче не е носталгия. Така може да кажем, че всички филми в киното са носталгия, което е глупост. В Боен кон дърпат съвсем различни струни, идеята е различна, там нямаме дори опит да се предизвика носталгия. Носталгия към какво? Войната?
    При Артистът това е търсен похват, използват се различни техники за да се предизвика това чувство у зрителя.

    Има голяма разлика. Не може всичко да приравним към носталгията и да кажем, че е тъпо колкото сценария на Трансформърс. Или можем?...

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Отново поднасяш lol след lol-a. :) Влиянието от A Very Long Engagement не прави от Боен кон носталгия. Нито "военната сцена" в началото на Бътън, която дори не може да се класира за такава. Това са просто последните изпипани визуални примери, които предлагат кадри от WWI, обаче те не са вдъхновението за това, което прави Боен кон носталгия (горните два филма НЕ са носталгии). И в самото ревю споменах, че въпреки като цяло носталгичния подход, в Боен кон никак не липсват модерните Спилбърг/Камински кадри, които са и най-впечатляващите.

      Разбери най-сетне следното: носталгия в дадения случай, означава филм, който е впрегнал активно отдавна забравени, несъвършени технически похвати от миналото, за да облече подходящо подбрано за целта съдържание, което не противоречи на формата (Трип да ме прощава за използваната "терминология" пак.)

      В "Артистът":
      - забравени несъвършени похвати: черно-бяла лента, липса на звук;
      - съдържание: класическа захаросана романтична история.
      Тези неща в "Артистът" са очевидни за всички, вкл. и за тебе, и затова "Артистът" за теб се оказва носталгия. Затова и казваш "При Артистът това е търсен похват, използват се различни техники за да се предизвика това чувство у зрителя."

      В "Боен кон" и двете точки са изпълнени, но ти не виждаш това (и продължаваш да ръсиш глупости като "това носталгия към войната ли е?". Което в някаква степен ми е забавно да наблюдавам - вече трети ден продължаваш да говориш за неща, които не виждаш и не разбираш (при все, че съм ги казал черно на бяло). Иначе нямаше да избягаш от въпроса, който ти зададох: кои са последните филми, които са направени с похватите, които правят "Боен кон" филм-носталгия? Нито пък щеше да намесиш Бътън и Годежа, които пък съвсем те вкарват в погрешната посока.

      Изтриване
    2. Интересно е обаче как в други два филма, които се споменават често тук - Драйв и Хана - точно ненапасването на форма и съдържание, това напрежение между тях - пък ражда интересни ефекти (според теб, аз не съм ги гледал). Тъй че не е винаги нужно форма и съдържание да си подхождат, за да е готин ефектът :)

      Изтриване
  15. "В Боен кон дърпат съвсем различни струни, идеята е различна, там нямаме дори опит да се предизвика носталгия."

    Не дърпат различни струни според мен, идеята също не е различна, така ми се струва, и все пак имаше доста силен опит да се предизвика носталгия - за мен поне явен :)

    ОтговорИзтриване
  16. Ами, не , докато единият филм дърпа по тъжните струни, другият е с по-весел характер, с танци, минава през лек депресиращ период, след което пак завършва с танци. Къде видяхте веселата страна на Боен Кон?

    Толкова си и разбрал и филма. Но нека видим какво самият Спилбърг казва за него:

    The war is a backdrop. It provides the necessary drama to pull these characters [Joey the horse and Albert the boy] apart and eventually reunite them. So war is more of a catalyst than the cause celeb of this story. This is a human narrative. It’s about the the connectivity that an animal can bring to human characters. It’s really much more of a story about the hope that actually can exist in extremely dark circumstances. Hope is always in Joey’s face.”

    Ъмм, това къде го видяхте във Артистът? И в друго интервю:

    (It) was to really create a bonding story where Joey basically circumvents the emotional globe of the Great War and gets very connected with people who are not only caring for Joey, but more importantly Joey has a way of bringing people together, especially people from both sides of the war. And that was very evident in the play.
    ...
    We did a lot of research and the thing that really struck me was just the vast number of casualties among the horses... not just the men who died on the American, French and British and German sides, but just the fact that this was the death knell of the horse; this was the end of the horse as an implement of warfare

    Може ли да ми кажеш къде видя такова нещо в "The Artist", a? Филмите са толкова различни, толкова различни прийоми използват, толкова са различни и като настроение. И аз мога високомерно да опростя нещата до толкова, че да кажа за всеки филм, особено драма, че се опитва да предизвика драма. Това е доста плоско гледане на нещата, но си е ваша работе.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Все повтаряш, че си е "наша" работа, че всеки има право на гледна точка и т.н., но колкото пъти си го обявил това, толкова пъти не си го спазил в собственото си поведение тук.

      Сега, като загърбихме онова среднощно вампирясало настървение отпреди два дни, малко по-трезво и по-простичко: Practice what you preach :)

      Не може с едната ръка да пишеш "Гледни точки всякакви", а с другата "Е, щом не си видял каквото съм видял аз, толкова си и разбрал от филма - сиреч, нищо." Не е и като да ти е за пръв път да си противоречиш по тая линия.

      Избери си една позиция и я следвай.

      Да не говорим, че за пореден път хващаш някаква позиция на човека отсреща и *вместо* да зададеш най-логичния въпрос на света - "Какво имаш предвид с това?", ти си измисляш една сюрия аргументация, която той не е и никога не би използвал, но която ти лесно можеш да обориш.

      Сякаш хващаш някоя моя или на Силвър реплика, слагаш я в устата на някой друг Трип или Силвър, който е само в главата ти, и водиш спор с него, като сам му измисляш репликите. Вика му се straw-manning и не помага за взаимното разбиране. Въпросите, от друга страна, помагат.

      Ето, аз примерно не разбрах по каква логика правиш разликата между "веселия" Артист и "тъжния" Боен кон и какво искаш да намекнеш с това. И питам - какво намекваш с това? Щото освен весела и тъжна струна има и естетическа струна, носталгична струна и въобще всякаква струна, която човек може да си измисли на момента.

      Не разбрах също така как си успял да изведеш и формулираш "идеите" на двата филма, та и да ги сравниш компонент по компонент. На мен винаги ми е било много трудно. Ти как го правиш?

      Също не разбрах как правиш разликата между успешен опит да се предизвика носталгия, неуспешен опит да се предизвика носталгия и *ненаправен* опит да се предизвика носталгия. Та - как?

      Горното не е в опит да те затапи, щото при мен желанието евентуално да науча нещо ново винаги бие желанието да "бия" някого в спор по Интернет. Нито пари, нито медали дават за последното.

      Ето моето тълкувание по предизвикването на носталгия - "Боен кон" цели да предизвика у зрителя "спомен" за атмосферата и настроението на мегаломанското кино отпреди 80-ина години. Именно "спомен", а не спомен, щото повечето зрители нямат реални спомени от филми оттогава, понеже не са гледали такива. Само че техниките на "Боен кон" им усилват, ако и подсъзнателно, някакви наслоени културно представи за това какво е било киното тогава. Това прави техниките на "Боен кон" по-"предизвикващи странност" от тези на Артистът, защото всеки е виждал черно-бели кадри, ако не и филми (щото аз като цяло съм изгледал в ранна възраст целия Чарли Чаплин по БНТ в "Светлините на рампата") и може да фиксира странните похвати на филма върху нещо конкретно в паметта си. Докато при тая свръх-напрегнатост и силна стилизация в Боен кон човек бързо си казва "Бе това е *странно*, различно от каквото съм гледал", но най-често не може да каже точно защо. Това при положение, че е склонен да гледа на филма като на поредица от живи картини и да се абстрахира от сълзолеещите моменти, щото те и бездруго са там за бокс-офис цели.

      Изтриване
    2. Целият филм успява в голяма степен да постигне едно предизвикване на визуална странност, което си пролича още в трейлъра – в кадрите с кавалеристите например, толкова явно оркестрирани и хореографирани. Сори за name-dropping-а, но ми напомня на театъра на остраннението на Бертолд Брехт, където тая стилизация, ако човек е с нагласата да я търси и следи, въобще не цели да го всмуче във филма и да го направи съпричастен, а да го накара да види отвъд неща като сюжет и герои, към нещата, които те представляват.

      Целта не е да си съпричастен с коня или хлапето, а да видиш именно сблъсъка на понятията, които Спилбърг се опитва да сблъска и да разработи. Даже търчането на Джоуи през окопите не би трябвало да предизвиква съпричастност и изтръпване какво ще му се случи, защото аз поне никъде не видях последователност от кадри, които да подсказват, че нещо лошо въобще може да му се случи.

      Напротив, камерата хвърчи над коня, за да обхване колкото е възможно повече, това под нея да работи точно като жива картина, в която да ахнеш, не защото трепериш какво ще стане с Джоуи, а точно защото няма значение – в този един момент – какво ще стане. Има значение само предизвикващият абсолютно страхопочитание противовес "един препускащ кон"/"една разбесняла се война".
      Малко като ония куци замръзвания на кадъра насред high-five или насред изкуствена усмивка в разните куци осемдесетарски филми, само дето тук няма нужда кадърът да замръзва, просто щото цялата последователност от кадри се *впечатва* и после действа и остава независимо от сюжета. И е важно да е последователност от кадри, щото ти виждаш препускащ кон, който не спира. И не спира. И не спира. И не спира.

      И понеже Спилбърг е покъртително добър визуален режисьор (и от Скот ми е по-ярък), имам чувството, че все го дърпа повече да снима живи картини, отколкото сюжети. Съответно аз поне не ходя на кино на Спилбърг за умни сюжети (ни един такъв не съм срещнал, дори Империя на слънцето, който действа чрез визуални паралели и контрасти, а не чрез някакъв съспенс), щото то и в изобразителното изкуство – ако картините бяха раздвижени сцени, – сюжетът щеше да е тотално в кофите.

      Изтриване
    3. О, виждам, че опрял до стената си почнал да ровиш из интервютата. Сега намери и интервюто, в което Спилбърг казва, че Трансформърс 2 е един от най-яките филми, които е гледал и да приключваме. :)

      Продължаваш да задълбаваш в историята на Боен кон, търсейки носталгията. Но разбирам защо го правиш - ти сега стигна дотам, че асоциираш носталгията в един филм да бъде свързана с няква веселба и танци на финала и видиш ли в Боен кон като нямало - не бил носталгия. Човек, спри се докато е време. :)

      Изтриване
    4. Oh, the irony! :) Copy cat is talking! :)

      Бахти ирационалните, алогични шитове. Спилбърг е казал каква е идеята му и influence-a (ама не, и той не е прав, да ти дам имейл да спориш и с негo, а? :) Мнението му за Трансформърс опит за бягство ли? Нали е продуцент, какво искаш да каже?
      Това, че ти имаш болезнената нужда да се направиш на superior го разбирам и ще кажа "О, колко си прав, баси гениалното мнение" и да пиключим. Как можах да се абонирам по мейл. Баси :/

      О, да. опрян съм со стената :) И си скуба космите на задника от очаяние :)

      ПС Корли, много съм съгласен с теб!
      ПС2 Трип, нали не смяташ, че ще ти чета километричните тривиални отломки?

      Изтриване
    5. Ти осъзнаваш ли, че тези цитати от Спилбърг нямат нищо общо с нещата, за които спорим? Ако това може да се нарече спор де, то вече на нищо не прилича.

      Изтриване
    6. Друже, разбери, че с обиди по интернет всеки може и е можел още първия път, като се е логнал в Мрежата :)

      Опитах се да (уф, клишета) заровя томахавката с предните си коментари. Откъде, в името на Всемилостивия Създател на Всичко Що е Свято, реши, че някак те подигравам ли, иронизирам ли, и аз не знам какво. Изписах *ти*, на теб една стена текст в опит да върна нормалния тон чрез аргументация - по-силен знак, че искам адекватно общуване, аз не познавам.

      Какво ти има, бе, човек?

      Изтриване
  17. Според мен доста сериозно бъркате някакви изолирани моменти с целенасоченост. Ако в конят има някаква "техническа носталгия", то тя е спорадична и не прилича на нещо повече от хрумка. Не може некви си пет минути на кръст в 2 часа и половина филм да решаваме дали определят носталгията или не.

    Просто тия двамата (Спилбърг и Камински) така си правят филмите. По старому. Като обаче не ги е страх да вкарват новости, ако решат, че ги кефи. Могат да си го позволят - правят го. Simple as that.

    За мен, повтарям се, няма някакъв грандиозен замисъл. И лентата, и светлините, и филтрите, и спокойният монтаж, и всичко, са си типични Спилбърг-Камински неща. Те обичат да правят нещата традиционно - това трябва да ги направи перманентни носталгици. Ок, една конкретна техника се е наложило да се преексплоатира (за има няма 3-4 сцени в началото и, както казах, според мен, по практически причини). Голяма работа. Такъв е филмът, такива неща изисква. Тия 3-4 сцени не го дефинират. Дефинират някакъв подход към първия акт (при това не към целия, а само навън и само в някои сцени).

    И още - аз пък не виждам много общо с Джон Форд визуално. Общото е в начина на разказ, в подхода към тълпата като изразител на отношението на зрителя, и в подхода към локейшъна. Само дето това важи за всички, които влизат в кюпа традиционен сторителинг, не само за тоя филм и не само за Спилбърг. Просто Форд се е случил да е от първите и да поотъпче някои пътеки.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Еми там е работата, че на мен фрагментите от впечатления (as opposed to Голямото Цялостно Впечатление от Голяма Цялост, което и бездруго е самозаблуда) са ми изключително важни.

      Също така аз поне не коментирам никакъв творчески замисъл, макар че няма как Спилбърг да не е съобразил какъв ефект може да има смесването на тия похвати с конкретно тоя материал. А подходът в началото точно затова го дефинира (или поне е важен фактор), щото се отличава и бива регистриран от хората, на които принципно подобни неща им правят впечатление. Foregrounded е, дето се вика. Също така е интересно как сочиш някаква логика, според която биха могли да са перманентни носталгици, а в същото време филм като Империята на слънцето ама въобще не ми носи усещане за осемдесетте, когато е сниман.

      Може да е заради цялостния почерка на Спилбърг, там накъдето все го дърпа, както отбелязах по-горе - щото по-голямата част от киното е фокусирана върху повествователния елемент, а не върху композиционния, и все още е. (Говоря за комерсиалното кино, естествено.) Спилбърг винаги е бил срещу течението в това отношение и затова на мен винаги повечето му филми (без Джурасик парците, да кажем, или Джовса) никога не са ми стареели.

      Изтриване
    2. А не, корли, тука вече няма да се разберем. :) Практически всеки спокоен outdoor кадър в Коня (не само в първата третина и на финала, ами дори и в някои сцени от военната част) е със силно насочено осветление от няколко страни и никой, ама никой не се е погрижил да го омекоти и да композира шотовете така, че сенките да не се виждат. Това е съзнателен избор, а не нещо неизбежно, първо защото говорим за Камински и Спилбърг и второ - поне аз не се сещам за друг филм в последните десетилетия, в който да има такива "дефекти".

      Еее, Трип, и с тебе тука няма да се разберем - как така Джурасиците ти стареят? :)

      Изтриване
    3. Гледал съм ги малък и са ми останали само динозаврите и чашата с вода, не е по някаква по-сериозна причина :Р

      Изтриване
    4. Бтв, ако ме заинтересуваш с някои от по-пинизчийските им компоненти, може и да ги изгледам пак :Р

      Изтриване
    5. В интерес на истината, първия Джурасик не съм го гледал от маса време и сега се каня да нагъна излязлата наскоро на блурей трилогия. Както и да е, основното, което имах предвид е, че докато CG-ефектите неминуемо са остарели, режисурата им все още е еталонна.

      Изтриване
    6. Trip:
      При Спилбърг има повече качествено повествование от пет модерни режисьора, взети заедно. Той е много повече сторителинг режисьор, отколкото визуален режисьор. А красиви картинки е имало и има бол и в наши дни. Просто грубият изглед е модерен напоследък, основно защото иска по-малко бюджет, по-малко време и по-малко мисъл. Пък и наистина работи добре за много продукции.

      За Империята не разбрах точно какво казваш. Какво усещане ти носи? Реалистично сниманите неща по принцип носят усещане за периода, който сценографията емулира.

      Силвър:
      Естествено, че е съзнателен избор. Което не го прави по-дълбок, отколкото е. Прекаляването, както казах, е основното определение за тоя филм. Изобилие от твърдо осветление има, разбира се, в множество модерни филми (кикери и беклайт има практически във всеки филм на Ричърдсън; пресен пример: трейлърът на Хюго е немотивиран римлайт фест, а предполагам и самият филм). Просто рядко е чак толкова немотивирано и чак толкова ексцесивно, колкото тук. И въпреки това сцените, в които това е очевидно, не са толкова много. Останалите са си с типично манипулирано няколкоточково осветление (пак - най-често с кикер и/или беклайт, които изобщо за да работят, трябва да са твърди). Нито финалът, нито околовоенните сцени имат прекаленото осветление от началото със силния фронтален елемент. Сега, съществува, разбира се, възможността да съм блял и да не съм внимавал, но не разчитай на това. ;)

      Изтриване
    7. Аз обаче със сигурност блея доста докато гледам филми, и пак тия 15 сенки (дето ги няма нито в Хюго, нито в който и да е филм, който съм гледал от последните 20-30 години) ми направиха впечатление в едно 30-40% от времетраенето на филма, което хич не е малко. Вярно е, че Ричардсън обича да римлайтва, обаче при него никъде няма ужасяващи сенки като тези на 1:09 по моста: http://www.youtube.com/watch?v=B7lf9HgFAwQ (тоя трейлър не ми поддържа много добре тезата, щото съдържа предимно от военните сцени или пък ширнали се полянки, където не личи това, което имам предвид). Всъщност, сещам се (ама ти пък не гледаш ТВ) - в "Игра на тронове" имаше подобно осветление, без непременно да е целено нещо особено с него (допускам, че е било презастраховане заради снимането на дигиталка), но там личеше старание да се тушират възникващите проблеми (нереалистични отблясъци и сенки, по които можеш да възстановиш буквално координатите на лампите). В Боен кон въобще не им е пукало за това, даже като че ли нарочно са го оставили и подсилили този ефект, което може и да се брои за прекаляване, но е точно като в доброто старо време. Накратко (то това няма нужда да ти го уточнявам на тебе точно, ама защото Lammoth може да се впрегне пак :)) - Боен кон прилича на това: http://www.youtube.com/watch?v=YSOYTFw0JaA (да не давам пък най-екстремния пример), за разлика от всичко останало произведено в последните десетилетия (вкл. и от Ричардсън).

      Изтриване
    8. Не знам колко добър пример е това с моста. Ок, има 2 лампи там, като едната може и да е слънцето, ако се вярва на сенките по покривите. Но изобщо не е някакво очевидно, поне в тия 2 секунди: например, по време на филма аз видях, че се обръщат сенките в този и предния кадър, но не и че тук са двойни. Самите сенки няма как да не са твърди, при положение че ужким са от слънцето. Иначе очевидните примери са по в началото, например когато момъкът учи коня да реагира на индианското свирене, или пък орането.

      С Отнесените не съм сигурен точно какво казваш, честно. :) Червеното небе в Коня е вероятен реферънс към това, да. Ако става дума за цялостното ненатурално осветление, ами както се спомена вече, такова манипулирано се среща съвсем нерядко. Иначе и тук повече се забелязват различните посоки на светлината в различните кадри от сцената (но не и в един кадър). Ако идеята е да се види твърдата сянка от носа на Вивиън Лий (пак от уж-слънцето), тя е доста контрастна наистина, но подобни (ако и не винаги толкова контрастни) има в почти всеки съвременен филм с екстериори в ясен ден.
      Така де, разбирам, че Конят ти създава подобно усещане. Но наистина това не е нещо уникално. Ето два бързи примера от последния Инди Джоунс, че то ми идва първо наум:
      http://media.cinemasquid.com/m01070_lrg_12.png
      http://media.cinemasquid.com/m01070_lrg_14.png

      Изтриване
    9. Този с коня на моста всъщност е в сянката на слънцето - виж как равномерно е светнат отвсякъде и затова и многобройните му сенки отчасти се унищожават и се виждат като някакво странно пълзене наоколо. Е не е най-добрият пример, ама в тоя трейлър като че ли съзнателно са окастрили всичко, дето е по-натрапващо се. Може да сваля DVD-rip-а и да нащракам шотове, че след като ми даваш за пример първия кадър от Инди 4, май нещо не се разбираме. :) (Вторият ми изглежда като следствие от постоянния green-screen.)

      В Отнесените имах предвид по-скоро втората половина на видеото и сенките, които хвърля тоя бастун - и по тялото и по лицето на Вивиън Лий. Ексцесии, доста близки до това има в Коня. Иначе финалът няма как да е повече референция към това: http://www.youtube.com/watch?v=yNvuIuWY3Sw

      Изтриване
    10. Аз не се наемам да твърдя дали е в сянката на слънцето. Няма достатъчно дейта за целта в тия 2 секунди. Може да е в сянката, може да е под силксрийн, може всичко. Аз наистина не виждам многобройни сенки. Това, което се вижда е, че има две светлини - една отляво, една отляво и отпред; като лявата вероятно е по-близо и с по-слаб интензитет. Откритото пространство отдясно действа като фил и контрол на контраста, затова и сенките са видими по-добре по вътрешната стена на бордюра на моста, отколкото по горната. От две секунди - толкова. В пълния кадър може и да се виждат повече неща. :)

      Първият шот от Инди е във връзка с твърдите сенки по лицата. Щото това видях в клипчето с Отнесените. :) А за демонстрация на нножество сенки по-добре избери произволен филм от 40-те, 50-те или 60-те, сниман на саундстейдж, в индоорс сцени. :) Между няколко стени това се вижда много, много по-добре.

      Изтриване
    11. По-весело обаче е, когато това множество от резки изкуствени сенки се случва под открито небе. То и половината LOTR с резки сенки заради недоклатеното снимане пред green screen-а. :)

      Изтриване
  18. Корли: Не мисля. Че страхотно използва визуалния медиум да внушава каквото има да внушава от историята - да. Че залага на силни сами по себе си сценарии - не. И дори, когато го прави, пак в главата ми остават най-вече ярки последователности от кадри.

    Нямам предвид, че е визуален режисьор в смисъла на красиви картинки. Имам предвид, че е визуален режисьор в смисъла на сцената от Империята, в която въвеждат япончето-"двойник" на Джим, когато целият sequence май че беше сниман в контражур, за да останеш докрай с впечатлението, че хлапето със самолета е Джим.

    Би станало ясно, че япончето трябва да е символичен "Джим" и само да бяха показали как си играе със самолет и гледа истинския Джим с усмивка, но тая умишлена заблуда работи много по-силно, ако и практически от *чисто* сюжетна гледна точка да са 2-3 изгубени минути.

    Което всъщност иде само да каже, че съм съгласен с теб, че Спилбърг работи страхотно на ниво сцена, до степен да ги прави толкова ярки, че човек губи усещането за кохерентно цяло понякога.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Една от най-характерните му отличителни черти е умението да показва много с един тейк и да избира добре положението на камерата във всеки момент от тейка. Ако и после този кадър да се нареже при монтажа - дългите кадри не са му самоцел (има и изключения, да). Това е доста рядък вид пестеливост в наши дни.

      Гледай Мюнхен. Това му е последният наистина много добър филм. И чудесно демонстрира уменията му за разказване.

      Изтриване
    2. Еми, баш това казвам. Няма значение дали ще е дълъг кадър, или къс (не съм повдигал тоя въпрос, но може би съм дал двусмислени примери, сори за което - макар че този от Империята май не е един цял кадър), сторителингът се съдържа там, а не толкова в последователността от събития от първата до последната минута.

      И това е нещо, което струва ми се Lammoth, от неговата перспектива, не вижда. Точно по тоя начин "стилът" има критично влияние върху "съдържанието". Убеден съм, че с достатъчно талант има начин да заснемеш бърсане на задник така, че да изрази нещо изключително дълбоко или да се превърне в нещо извънредно странно и интересно.

      А иначе планирам да си направя един спилбъргов маратон от няколко седмици насам, тъй че ще гледам Мюнхен обезателно ;)

      Изтриване
  19. Онази вечер взех, че го гледах филма, а даже и ми хареса...

    Трейлърът ми се видя твърде лигав и бях решил да пропусна филма на общо основание. Гледах го заради това ревю, та рекох да споделя.

    Сега в коментарите пък видях това:
    ---
    Затова си имам правило - киното отпреди да се родя по дефиниция смуче
    ---
    За нещастие аз пък не мога да си го позволя... В смисъл, 86-ти набор съм, ако тръгна да мисля така, половината ми любими филми отиват по дяволите... А и почти всичките свестни самурайски екшъни са правени между края на 50-те и началото на 70-те години на миналия век. :) Не знам защо, обаче в последно време нещо не могат да ги правят както трябва...

    ОтговорИзтриване
  20. Уоу колко много коментари на филма :) веднага го тегля Доста хора ми го препоръчаха този филм и май е време да го гледам :)

    ОтговорИзтриване
  21. Много интересно, колко негативни коментари точно за този филм. Лично аз го намирам за най-доброто през изминалата година и много се радвам, че успях да го хвана на кино, тъй като в противен случай бих съжалявал. А може би точно това е проблемът, този филм си е за кино и всеки, който го е гледал на компютъра си изобщо по никакъв начин не е усетил емоцията, която носи. Но, все пак всеки има прав на мнение, но по-добър от този филм аз не съм гледал напоследък. Има няколко, които са с една идея по-малко добри, но този ми е безспорният лидер.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Чак най-добър за изминалата година не е, ама, да - за голям екран си е. Негативните коментари са криво-изразена пичовщина, ама кво да се прави... :)

      Изтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.