24 октомври 2012 г.

22 За хората и чайниците



Всички експерименти на света не са
в състояние да докажат правотата ми.
Достатъчен е обаче един експеримент,
за да докаже, че греша.
Алберт Айнщайн

Сега, понеже като пи-ейч-факин-ди (да, точно както Том Ханкс от Ladykillers, хах) ми влиза в правомощията да раздавам акъл по тази тема (доколко е адекватно, е друг въпрос), а и понеже в коментарите на предния пост стана ясно, че от време на време нищо не е ясно, ще взема да мина накратко през основите на научния метод, или онова, което Д-р Тайри от дъното на коридора нарича "философия на науката". Време е за летящи чайници, бръсначи, спагетени чудовища... и най-новото попълнение в арсенала на невменяемостта - извънвселенски плюшени мечета, които изпълняват нецензурни песнички.

Започваме с условията, които са необходими, за да можем изобщо да си помислим за изграждане на някакво обяснение на света:
  1. Аз съществувам (т.е. съществува наблюдател, който иска да получи информация за света).
  2. Светът съществува независимо от мен и моите сетива, и позволява да бъде изследван.
Към тези две точки по принцип се добавя и "Природните закони са еднакви навсякъде във Вселената" обаче това съждение е с много проблематичен финал, а освен това за разбирането на същността на научния метод не е задължително да се дефинира чак толкова конкретно област на приложимост - в нея попада всичко, до което наблюдателя има достъп.

Идеята е, че след като имаме свят и негов изследовател, последният може да пожелае да научи нещо за този свят - примерно до каква степен една хипотеза е валидна за този свят. Това почти експлицитно налага необходимостта от провеждане на експеримент.

Стъпките са следните:
  1. Всичко започва с въпрос за света, на който опитваме да отговорим с формулирането на някаква идея. Отговорът ни на този етап е на ниво хипотеза, защото все още не сме сигурни какво е отношението между нашето твърдение и света. Изискването, разбира се, е тази хипотеза да не противоречи на извлечената до момента информация за света, а в идеалния случай трябва да сме взели предвид цялата налична такава.
  2. Втората стъпка е експериментална проверка на тази хипотеза. Тя трябва да издържи на всички тестове, на които е възможно да бъде подложена.  Ако хипотезата бъде експериментално проверена и успешно премине през всички опити да бъде опровергана, тя се превръща в теория, която отговаря на зададения въпрос. Ако се провали - връщаме се обратно в изходно положение (1) и формулираме друга хипотеза като потенциален отговор на този въпрос.
  3. След като хипотезата е вече теория, успешно преминала тестовата фаза (2), нейната валидност може да доведе до предсказването на определени феномени, които евентуално да бъдат наблюдавани (т.е. до нови въпроси, които търсят своите отговори). В същото време, всяко новонаблюдавано явление трябва да се подчинява на теорията. Ако настъпи конфликт в това отношение, пътищата са два: или модификация на теорията, така че тя да опише и въпросното ново явление; или зачеркване на теорията и връщане в изходна позиция. При успешен тест с новите явления, и при добро желание, точка (3) се повтаря до загуба на съзнание.
Това е и най-интересното в науката - на практика нормалното състояние на всеки учен е съмнението във всичко. Ултимативният стремеж не е към абсолютно доказване на истинност (каквото се иска в математиката), а към търсене на слаби места в съществуващите теории, които да доведат или до техни разширения, или до тяхната замяна, т.е. до революции в науката. Това е единственият път към подобряване на представата ни за света.

Какво обаче би представлявала теория, която е имунизирана срещу опровергаване? За да адресира точно този въпрос Карл Попър въвежда изискването всяка хипотеза да бъде фалсифицируема, за да може да бъде възприета като научна. Това значи, че хипотезата не трябва да бъде формулирана по начин, който да прави невъзможно нейното опровергаване. На пръв поглед може да изглежда парадоксално, че при формулирането на дадена идея се оказва по-важно човек да мисли за това как тя може да бъде опровергана, отколкото за това как може да бъде потвърдена, но това е основа за най-силното разграничение между наука и псевдонаука.

За да се илюстрира това, може да се използва хипотетичният обект, който английският философ Бъртранд Ръсел въвежда, за да покаже в чия градина са камъните, когато иде реч за неопровержими твърдения с авторови претенции за истинност. Това е чайникът от заглавието - миниатюрен, практически ненаблюдаем обект, който се върти около Слънцето някъде в космическото пространство между Земята и Марс. Въпросът тук е с какви методи е възможно един разумен човек да бъде убеден в съществуването на този чайник, при положение, че по дефиниция той не може да бъде наблюдаван (т.е. хипотезата е нефалсифицируема). Това, че няма как да докажем несъществуването на чайника на Ръсел, означава ли, че трябва да приемем насериозно тази концепция, т.е. да допуснем, че такъв чайник вероятно съществува? Точно по същия начин стои и въпросът с въвеждането на понятието "душа" от страна на повечето религии - те я дефинират като ненаблюдаема субстанция, т.е. в самото си определение те вече отхвърлят всякаква възможност за доказване на несъществуването на душата (защото експерименталното й ненамиране е в пълен синхрон с дефиницията). Как тогава изобщо можем да разсъждаваме за чайника на Ръсел или за душата като за обекти, които имат място в представата ни за света?

Всичко това ясно показва у кого е т.нар. burden of proof: ако някой иска да въведе нефалсифицируема хипотеза като част от познанието ни за света, то негово е задължението да докаже тази хипотеза. Той няма право да настоява, че хипотезата му е правилна (или много вероятна) само защото тя не може да бъде опровергана от опониращата страна.

Веднага става ясно, че нефалсифицируеми твърдения могат да се нижат до безкрай. Аз мога без проблем да сменя позицията на чайника на Ръсел в астероидния пояс между Марс и Юпитер. Или да го заменя със сребърен самовар на Силвър. Ако направим аналогия, че всяка хипотеза за света е като всяка дума в даден език, която описва обект, то безкрайният брой нефалсифицируеми хипотези биха били еквивалент на безкрайния набор от безсмислени думи, в които буквите произволно могат да се подредят. И точно както думата сдлфжйгткщб не обогатява българския език по никакъв начин, така и въвеждането на религиозния Бог, който се интересува ексклузивно от човешкия род* (а не примерно от популацията на листните въшки) не обогатява с нищо представата ни за света. Това е напълно произволно въвеждане на шум в познанието ни, а шумът трябва да бъде минимизиран, иначе просто ще погълне полезната информация.

Това пък на практика е и формулировка на бръснача на Окам, който принцип най-често се представя като "най-простото твърдение е най-вероятно". По същество това не е строго изискване към теориите, за да бъдат научни. То е по-скоро препоръка - когато разглеждаш няколко равновероятни хипотези, добра идея е да приемеш най-сериозно тази, която изисква най-малко допускания. Примерът с чайника на Ръсел, който е въведен за илюстрация на необходимостта от фалсифицируемост на научните хипотези (и ако това правило не се спази - да демонстрира у кого е задължението за доказателство в такъв случай), може да се разглежда и като пример за нуждата от бръснач на Окам. В познанието ни за Слънчевата система няма място за чайник или сребърен самовар, който се върти между Земята и Марс. Бръсначът отсича този напълно произволен елемент, защото е ненужно усложняване на представата ни за Слънчевата система. Разбира се, ако в един момент се окаже, че руснаците са изстреляли ракета, пълна с посребрени самовари в посока Марс, то тази хипотеза вече минава за валидна по Окам и при желание може да бъде разгледана сериозно.

Всичко написано може и да изглежда като бесен попъризъм, но от друга страна е трудно да се игнорира важността на изискването за фалсифицируемост, когато трябва да разграничим науката от ненауката. В голямата си част критиките към тази конкретна идея се състоят в неразбирането, че тя принципно няма оношение към валидността или невалидността на хипотезата. Една строго фалсифицируема идея може да се окаже невярна. Например "всички бозайници са живородни" очевидно допуска опровергаването си. Достатъчно е да бъде намерен бозайник който снася яйца (ехидната и птицечовката) и теглим чертата на това съждение. От друга страна, нищо не забранява нефалсифицируеми конструкции за света да се окажат истинни на някакъв по-късен етап, обаче самото им въвеждане, докато са във формат, който не позволява потвърждение или опровергаване, е ненужно (точно както чуденето дали чайник на Ръсел съществува или не, е безсмислено занимание, докато руснаците не изстрелят ракетата).

Стъпките в изграждането на научна теория ясно показват къде са пробойните, през които идеята може да се превърне не в научна теория, а в идеология (която обозначавах като "религия" в предния пост). Очевидно това се случва на ниво експериментално потвърждение или опровергаване на идеята, когато независимо от резултата, твърдението се приема за истинно и с обяснителна функция за света. Тъй като реалността вече не е фактор, то въпросният идеолог е лишен от инструментариум, с който може да наложи това твърдение на друг човек. Неговата собствена ирационална вътрешна убеденост във въпросното съждение може да бъде насадена върху останалите или като бъде украсена по привлекателен начин, така че да бъде приета доброволно ("ако режете гърлата на неверниците, в Рая ви чакат 72 девственици за оправяне"); или да бъде силово наложена (в Саудитска Арабия отричането от исляма се наказва със смърт). Красотата на всичко това (доста неподходящ момент да използвам тази дума, но все пак трябва да привършвам вече) е, че науката с лекота обяснява защо човешките същества са толкова податливи на вяра в недоказуеми и противоречащи на реалността съждения. В крайна сметка, различните "идеологии", бидейки изцяло обяснени от научния метод, вече няма как да бъдат приемани като негови допълнения или алтернативи.


* Ето още един пример, който демонстрира нефалсифицируемостта на хипотезата за религиозния Бог. Когато християнството, например, проповядва морал, идващ от всемогъщ и любящ творението си Бог, и аз изведнъж попитам "Добре, а на какво ни учи този Бог, когато позволява самолет със 70 деца от Башкирия на борда, които отиват на екскурзия в Испания, като награда за отличния си успех, да се сблъска с товарен самолет на DHL в небето над Швейцария? Защо Бог ще възнагради нашата доброта и състрадание, а самият той не е добър и състрадателен, за да предотврати с нищо несъгрешили двегодишни деца да умират от левкемия в адски мъки, преди да доживеят до възраст, в която могат да достигнат до Него?" На това най-често ми се отговаря "Неведоми са пътищата Господни".

22 коментара:

  1. "така и въвеждането на религиозния Бог, който се интересува ексклузивно от човешкия род* (а не примерно от популацията на листните въшки) не обогатява с нищо представата ни за света."

    Всъщност е бил и продължава да бъде - в главите на хората с нужната нагласа за това, - силно любопитен хипотетичен конструкт в изследването на реалността.

    Междувпрочем, към момента съм склонен да тълкувам "реалността" като нещо agreed-upon, а не толкова като нещо out there. В това отношение "Бог" е ключово понятие в областта на изследването на човешката мисъл, особено в социалния й аспект (сиреч, как се ползват функциите и продуктите й в общуването и граденето на общества от хора).

    Като цяло, няма качествена разлика между "Бог" и кое да е друго метафизично понятие, като "Естетичното", "Красивото", "Възвишеното", "Страховитото" и т.н. Всъщност представлява интересна отправна и ориентирна точка за мисленето върху тях.

    Важно ми е да отбележа също, че всяко мислене по тези понятия навлиза в полето на есеистиката, която е литературен жанр, така че фалсифицируемостта isn't entirely the point.

    И за да е излезе, че с горното имам предвид само разни презряни от населението алабалистики като философията - това важи и за фундаментални хуманитарни дисциплини като историята, където течения като постструктурализма са оказали влияние, аналогично на това, което са оказали в сферата на литературната и социалната теория - докато в полето на твърдите науки подобни раздвижвания не са имали импакт.

    Мисълта ми е, че за обяснението на идеологическите системи в света се възползваме от модели, които поначало не почиват на принципа на фалсифицируемостта, освен в ограничен смисъл.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Трип, опасявах се от две неща: едното е да дойде корли и да ме забута в кучи гъз; другото е да дойдеш ти и да направиш същото. :)

      Ключовото е, че това е любопитен конструкт в главите на хората, при който връзката с реалността, каквато е описана в поста, я няма. Хората често постулират свойства на този кнструкт, както и такава връзка, но това не значи, че нещо от реалността ги изисква. Докато си говорим за Бог като за понятие - продукт на способността на абстрактно мислене при хората (точно както формулировките за "красиво", "естетично", "възвишено" и т.н.), нямам никакъв проблем с него. Интересно е да се проследи - с научния метод - как и защо възниква. И науката има много добра идея за това.

      Не оспорвам и другия аспект на този конструкт - като негово следствие имаме не само конфликта в Близкия Изток откакто там съществува човечество, не само Инквизицията, и не само цяла нация - най-могъщата в света, в която поне 40% от хората са готови да теглят кръста на науката в името на този конструкт. Като негово следствие имаме и Сикстинската капела, и Симфония N.9, и Индиана Джоунс и Последният кръстоносен поход, и... Gabriel Knight 3. :) Но това е съвсем отделен въпрос.

      Изтриване
    2. А, да, забравих - какво имаш предвд под реалност asgreed-upon? Consensus reality?

      Изтриване
    3. На мен лично, честно казано, ми е по-интересно да се проследи динамиката на развитие на тоя конструкт - по причини, подобни на тези, заради които ме кефи да чета добра книга или да гледам добър филм :)

      Подозирам, че възникването има нещо общо с това как са устроени мозъците ни и способността им да образуват асоциативни връзки (антропоморфизацията визирам основно). Там научният метод и в момента помага много в лицето на когнитивните науки. Динамиката на "религиозното" и "Бог" обаче, било то каквато е в тясно определен исторически момент или каквато се оформя в потока на историята, е доста често въпрос на, грубо казано, свободни съчинения :)

      Което не би трябвало да ги дискредитира, в края на краищата осмисляме целия си живот под формата на истории. В тях ролята на научния метод е да не допуска очевидно counterfactual наблюдения. (И бездруго достатъчно нелека задача, всъщност.)

      Изтриване
    4. А под agreed-upon reality имам предвид избора на човек да тълкува света така както го засяга/го е засегнал/би го засягал занапред в общността, в която живее.



      Изтриване
    5. Както и добрата книга обаче, тоя конструкт няма фундаментално значение за света - има такова за теб самия, или за мен самия, и тези значения са различни.

      Възникването на концепции като тази за "човекоподобен всемогъщ Бог" наистина са обект на научния метод и той е стигнал доста напред в това отношение. Например, доказано е, че деца, необлъчени с каквато и да е идеология, придобиват "от само себе си" концепцията за всемогъщо същество. Примерно на четири години те осъзнават, че ако някой даде на мама затворена кутия, тя няма как да знае какво има вътре - само някой супермен със свръхспособности може да "погледне" през стените на кутията. Но това пък е дълга и широка тема... пак за отделен пост. :)

      А под agreed-upon reality имам предвид избора на човек да тълкува света така както го засяга/го е засегнал/би го засягал занапред в общността, в която живее.
      Това обаче означава, че ти избираш да останеш на определено ниво в познанието ти за света, което отговаря на собствените ти потребности. Тези потребности дефакто не изискват да съществува квантова теория или теория на относителността, защото ти - като макроскопичен обект, който не се движи със скорости близки до тази на светлината, не си *засегнат* пряко от тях. Означава ли това, че не ги приемаш за тълкувания на света?

      Изтриване
    6. Всъщност конструктът, имайки значение за теб/мен, се явява функционален за интеракцията ни. Дали с това, че на теб ти стои в една позиция в ценностната система, а на мен - в друга, или с това, че се разбираме чудесно, когато говорим за него примерно - все едно :) Както казах, склонен съм да добавя към "реалността" и всяка концепция, върху която са градени устойчиви социални обекти, например йерархични отношения, диктували съществуването на многомилионни общества. Въпрос на мащаб е - да, не е много ясно от какъв мащаб нагоре и надолу започва да има значение, но е достатъчно само да направим съпоставка между значението на прочетена от двама ни и още примерно пет хиляди човека произволна книга и концепция, обитаващата трайно съзнанията на всички хора по света, за да видим,че разлика има :)

      А иначе в съгласуваната реалност, която аз обитавам, понятията "квантова теория" и "теория на относителността" са filed away под общото название физика, която пък заема определена позиция спрямо други концепции, така че в тази моя съгласувана реалност (да кажем, Младост-1, София, България, 2012 г., обитавана от хора с ниво на познание и интелект грубо казано на нивото на ШД и нагоре, понеже от такива се състои социалният ми кръг) е безопасно и дори въпрос на здравомислие да се приеме, че те са валидни обяснения за света. Не е нужно да ги познавам в какъвто и да било детайл, за да им отредя това място. Също така, възможно е да ги познавам в огромен детайл и въпреки това да им отредя мястото на пълен булшит, но тогава ще се отклоня твърде много от консенсусната позиция, която им е зададена в моята реалност и ще си понеса последствията.

      Примерно. Не помня да съм артикулирал тия си позиции, така че квото пиша тук е доста rough around the edges :)

      Изтриване
    7. Въпросът е, че е възможно конструкцията, на базата на която е изградено работещо общество, да не е необходимо условие за функционирането на това общество. Много хора защитават релгиите по този начин - че са били необходими на някакъв етап, за да хомогенизират и оформят общност, която в противен случай би била неуправляема и би се самоунищожила (или би била унищожена от друга общност, която поради наличието на наложена идеология е по-сплотена, и следователно - по-силна). Факт е обаче, че до днес съществуват многобройни устойчиви общности, базирани на различни идеологии. Това автоматично означава, че детайлите във всяка идеология са без значение (те имат отношение само към това дали дадената идеология може да бъде наложена по-лесно или по-трудно). От значение е самото съществуване на обединяващ фактор. По този начин, обяснявайки естествената поява на подобни идеологии, вече няма никаква нужда да ги добавяме към реалността в смисъл на обяснителни за реалността.

      Колкото до второто - за момент останах с впечатлението (като каза, че реалността не е out there), че клониш към някакъв солипсизъм от рода, че ако не съществуваше ти (и кръга ШД :)), нямаше да има обекти, които да се подчиняват на квантовата механика и теорията на относителността. Иначе въпросът за човешките потребности е ясен - всеки си ги има и са различни. Ако се беше родил в Етиопия преди 400000 години щеше да имаш друг кръг, с друго ниво на познание и с други потребности. :)

      Изтриване
    8. Е, детайлите в идеологията определят развитието й. В режим на по-висока разделителна способност - примерно как животът на хората по време на нацизма се различава от този по време на капитализма, - имат значение.

      Зависи какви въпроси ще формулираме просто, иначе и двамата сме прави :Р
      Например, прав си, че няма значение каква е идеологическата конструкция, или айде по-меко казано, the set of shared beliefs в едно общество, за да съществува *въобще*. Но за да съществува по определен начин, там вече се намесва конкретната конфигурация център/периферия.

      А иначе е малко безпредметно наистина да се говори за религиите като "необходими" - и те, и каквато и да било идеология не могат да са необходими или не. Те просто са. Хората не могат да минат без това, то е естествена функция на човешкия ум.

      Колкото до това кое как обяснява реалността - всяка идеология (към която категория спадат и религиите, и следването на научния метод) по същество е метод и набор от насоки за пренареждане на значения. За придаване на по-голяма тежест на едно, за изместване в миманса на друго. За някои от нас конфигурацията на християнската догма (да кажем, във вариация "американски царевичак") става все по-неясна и необяснима или по-простичко казано, why the fuck does *this* matter so much and not *that*?!

      Иначе, естествено, че разни солипсизми са абсурдни :) Нещата са въпрос на оценка и подреждане, не на "това съществува/не съществува". В този смисъл научният метод е, меко казно, по-демократичен и егалитарен от религиозния, защото е достъпен за всекиго и не предписва, а описва.

      Изтриване
    9. А сега ще се направя, че не съм го видял това за идеологията на следването на научния метод, защото ще почнем да спорим за дефиниции. :)

      Изтриване
    10. Този коментар бе премахнат от автора.

      Изтриване
    11. Еми то голяма част от споровете на по-абстрактни теми са си спорове за дефиниции :)

      А иначе имах предвид, че вярата в това, че научният метод е Пътят също е идеология, като тук наблягам не на компонента "идеология = самозаблуда", щото това дори не е вярно във всички случаи, а "идеология = набор от убеждения, които независимо от верността си подлежат на прищявките на историята и обществото". На мисловната мода, ако щеш.

      Изтриване
    12. Според мен единственото, което може да се приеме за идеология са двете предпоставки (да съществуваш Ти, който искаш да изследва, и Свят, който позволява да бъде изследван). В момента, в който приемеш тези две неща научният метод вече идва естествено и нямаш оставен избор. Възможно е той да изглежда като прищявка, но той обяснява защо човек е склонен към всички други прищявки (поправи ме с примери, ако греша), така че е много специален вид прищявка. Затова и малко ме бърка да се приравнява на "идеология", който термин използвам тук с много конкретно значение (поправи ме с термини, ако греша :)).

      Изтриване
  2. Страхотна статия, ясна и точна! Прекрасен блог.

    ОтговорИзтриване
  3. Не знам защо бях определен за забутвач в кучешки задни части :), аз всъщност съм в голяма степен съгласен с написаното. Всъщност, ако другият пост не беше толкова затлачен, може би щяха да пиша няколко думи там.

    Проблемът на чисто научния поглед към света е в голяма степен количествен. "Science does have all the answers. We just don't have all the science." е и вярно, и формулиращо въпросния проблем. Науката е практически необозрима сега. А "всичката" наука сигурно няма да е изброимо множество от твърдения. Тази мащабност налага на отделния индивид персонално отсичане на научни клонове като несъществени, или необозрими, или неприоритетни и т.н., и - в някаква степен - разчитане на рефлексия, на обобщаване на опит в отношението към света. Конструирането на стройна система въз основа на рефлексията е всъщност до голяма степен основата на всяка една философия. Между другото, показателно е как философията на 20 век е обърнала почти изцяло гръб на метафизиката. За сметка на това, всички основни течения - аналитична философия, феноменология, структурализъм, екзистенциализъм - са свързани със съзнанието, езика или познанието (като познаване) (или комбинация от тези). Поне първите три от тях имат обратна връзка с науката, но любопитното е, че изходните елементи са все такива, в които науката не е достатъчно напреднала. Т.е. човечеството има нужда да мисли и абстрахира за нещата, които не са възможни за научно изследване в текущия момент.

    От друга страна, научният метод не работи по отношение на неформални системи и когато се намесят абстракции. Защото наистина няма как да се изгради фалсифицируема теория. Но тези неформални системи също могат да имат нужда от мислене за тях. Забавното е, че и абсолютната формална система - математиката - е мисловна конструкция и не се опира на проверка в реалността (и две математически теории могат да са непротиворечиви в себе си и взаимно изключващи се, базирайки се на изключващи се аксиоми).

    Другият момент е доста близък до това, което казва Трип. Идеологиите, като игра на мисълта, като конструкции, било то индивидуални или групови, имат интелектуална значимост. Религиите са интересни като важни частни случаи, без тук да броим историческия и културния им багаж. Но религиите са като цяло слаби философски системи. Основно защото не се опитват да генерират или анализират познание, а са в голяма степен заети да оправдават и вардят презададените си истини. Това се отнася най-вече за трите близкоизточни религии, които са и комай най-антагонистичните. Всъщност, Далай Лама си е направо свежар с неговата позиция, че всяко едно положение на будизма, което е съмнително според науката, трябва да се преразгледа. Дори ако всичкият будизъм даде фира.

    Има и друг валиден момент - религията като традиция. Ритуалът като глорифайнат ларп и кос-плей, като самоидентифициране с традиция и като почит към предците и миналото може да е обоснован. И ако религиите (пак онези трите) в социалното си проявление бяха кротко заети с морални категории, светът щеше да е едно доста симпатично, ако и добродушно глуповато място. Само че те, съвсем класически диалектично, в приобщаването, в идентифицирането и в "своестта" повече генерират субекти на "другост" по начина, по който го правеха (и го правят) нацията и расата. И ако малко "други" са любопитна екзотика, то множество "други" явно са в по-добрия случай боцкащо чувство, че някой те гледа лошо в гърба, а в по-лошия - причини за походи, джихади, вартоломееви нощи, 11 септември и прочие изстъпления.

    (Отклоних се леко, но ще ме прощавате - не съм във форма.)
    к.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Е, обикновено се появяваш да внасяш разум, когато нещо не е наред. Пък тук специално територията е такава, че лесно нещо може да се окаже ненаред. :)

      Всъщност, точно под твоя коментар е мястото да спомена, че изобщо не се съмнявам в слабостите на научния метод. Неговото "начало" - необходимото зло, математиката, и неговият "край" (пълното познание за света) са със сигурност проблемни - малко се получава като физическите безкрайности и сингулярности, които не можем да възприемем. Също има проблем и с невъзможността за пъна проверямост на научните хипотези, от което автоматично следва, че те винаги ще са непълни. А най-интересното е, че с помощта на научния метод може да се докаже неговото безсилие. :) И пак, въпреки тези неща, си остава най-доброто, което имаме, когато основен въпрос е изследването на обективна и независима от нас реалност.

      Самата математика наистина е със специален статут и не е много честно да поставяме под въпрос полезността на научния метод на базата на това, че тя не е подчинена на него (тук не имплайвам, че ти го правиш - просто споменавам). Математиката в крайна сметка представлява набор от инструменти, които се предоставят за използване - тя и затова често се нарича "математически апарат", а не "математическа наука". Тя може да произведе и пластмасово ножче за еднократна употреба, и моторна резачка. Като тръгнеш да сечеш дървета - ще си избереш това, дето ти върши полезна работа. Дърветата са си там обаче и трябва да бъдат отсечени, независимо как.

      Но религиите са като цяло слаби философски системи. Основно защото не се опитват да генерират или анализират познание, а са в голяма степен заети да оправдават и вардят презададените си истини.

      Е те няма как да генерират познание по дефиниция. Само си представи какво ще остане от авраамическите религии, ако бъдат подложени на scientific scrutiny. В този смисъл, Далай Лама не е просто свежар, ами си е направо пич. :)

      И ако религиите (пак онези трите) в социалното си проявление бяха кротко заети с морални категории, светът щеше да е едно доста симпатично, ако и добродушно глуповато място.

      Да, със сигурност щеше да е добродушно глуповато, защото моралнте категории не са тяхна запазена територия, и религиите не могат да кажат нищо повече по тези въпроси от науката. Едно общество, което разбира как в него се заражда и развива понятието за добро и зло, си осигурява автоматично по-добър контрол върху това. И веднага получава преимущество пред общество, на което моралните категории се спускат свише (дори да приемем, че се направи някакъв последователен опит да се подредят нещата, а не како сега - от главата за краката). Тук една аналогия с физическото здраве на хората и медицината, просто слага точката.

      Изтриване
    2. "Едно общество, което разбира как в него се заражда и развива понятието за добро и зло, си осигурява автоматично по-добър контрол върху това."

      Само че мисловният апарат, който служи за подобно разбиране, е далеч по-...хм, неточен от математиката :) Май това е, което се опитвам да кажа от самото начало - проблемът не е в това кой наблюдава и какво, а *как*.

      Изтриване
    3. Но мисловният апарат, който се прилага за изучаване на моралните норми е в основата си същият, който се използва и за изучаване на космическото микровълново фоново лъчение. "Как"-то се свежда до практическа неограниченост, не до принципни позиции. Преди 120 години примерно физиката е била в доста забутано състояние. :)

      Всъщност, в науката няма такава концепция като пълна точност. Има "достатъчно добро описание". Строго казано, учените не доказват (това го правят математиците), те описват.

      Изтриване
  4. Това е доста добра демонстрация на хуманитарният тип мислене - всичко е въпрос на мнение, затова и с реалността положението стои така.
    За разлика от тях, нашего брата от природните науки е на позицията, че реалността е това, което не подлежи на консенсус - вижданията ни за нея трябва да се съгласуват помеждуси. Затова и реалността се явява абсолютният аршин (един вид), с който се мерят всички наши знания, умозаключения и представи.
    Бих казал и че това е в дъното на другия голям вододел, който голяма част от fundie-тата не проумяват: че в природните науки едно твърдение е независимо от изказалия го, за разлика от религията. Нямам много наблюдени, но от тези, които имам, ми се струва, че хуманитарните науки се опитват да балансират някъде по средата.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Всъщност, наистина, въпросът за *независимата* проверка го пропуснах в самия пост. Естествно, едно научно познание не може да е функция на вътрешното състояние на изследователя. Той може да стигне до брилянтна идея докато е друсан или пиян, обаче после *всеки* с необходимия багаж и възможности би трябвало да може независимо да потвърди или отхвърли тази идея. Затова и на LHC направиха два експеримента с абсолютно еднаква функция - ако Хигс-бозон съществува, то и Атлас и CMS трябва да го видят по еднакъв начин, независимо един от друг.

      Изтриване
    2. Дилвиш, не всичко е въпрос на мнение, всъщност :) Въпрос на мнение е едно, но много важно нещо - как ще си подредя/подредиш/подредим знаците в обозримия и обмислимия ни свят.

      А иначе е илюзия, че в не-твърдите науки едно мнение не е независимо от изказалия го. Първо, то бива модулирано от фактори често отвъд възможностите на човек да ги осмисли. (Не по принцип, а в дадена комуникативна ситуация. А и дори да успее да ги осмисли като принципи, не може да се научи да ги контролира по-често, отколкото те - него.)

      Имам предвид най-вече границите на асоциативност, които определена общност поставя на едно понятие - така да се каже, валентността му. Някои комбинации се приемат за особено летливи или не-реактивни и човек, без да го съзнава, бяга от тях. В обществото се случват често трудни за долавяне материални и психологически промени, които правят възможно мисленето по определени въпроси и изместват мисленето по други като ирелевантно и дори опасно. Точно защото тези промени са трудно доловими, човек не разполага никога изцяло с мнението си.



      Изтриване
  5. Не мога да разбера защо интелигентите хора разсъждават върху религията и се опитват по всякакъв начин да докажат ,че не съществува.Сигурен съм ,че сте напълно наясно с факта ,че има хора (които твърдя да назова като мнозинство) които биха сторили много лоши неща ако не беше това, според мен най-ефективно политическо творение в зората на така по-колосалното на брой социално общество.Знам ,че отчасти си противоречя,но в момента религията губи влиятелността си и вижте в какво общество се превръщаме.Защо гадната и жестока истина трябва винаги да е наяве?
    И да знам че се отклонявам от същността на темата.

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.