4 юни 2011 г.

26 Дървото на живота / The Tree of Life

"Дървото на живота" трябваше да бъде свръхамбициозен проект на Терънс Малик, смесващ обикновената малка човешка история на едно семейство от Средния Запад през 50-те на миналия век с историята на... Вселената - от Големия взрив, през зараждането на Слънчевата система, Земята и животът. В един момент всичко изглеждаше твърде хубаво, за да е истина - майсторът на интроспективния кино-лирицизъм, в чиито филми природата непрекъснато наблюдава човешките действия, щеше да направи най-смелата възможна крачка в тази посока - цялата Вселена трябваше да обърне поглед към детството на едно момче. Предизвикателствата не свършваха дотук - Малик обеща, че във филма му ще има динозаври; че част от него ще бъде излъчена в IMAX - едва ли не като имаща стойност на безкрайно красив документален филм. Операторската работа бе поверена на извънземното Еманюел Любецки, което разказа играта на всички в тоя бранш с "Децата на хората". В главните роли трябваше да видим Брад Пит и Шон Пен. Към проекта се присъедини Александър Деспла, който физически е неспособен да напише погрешна нота за филм. Появи се и най-страхотният постер на всички времена:
След безкрайни забавяния и отлагания на премиерни дати, филмът най сетне е факт и вече две седмици отлежава в главата ми. Отлежава не е точната дума, защото нямам идея как да си събера мислите. Труден филм - и за гледане, и за написване на нещо свързано след гледането. Истината е, че всичко това е в пълен синхрон със самата му същност - "Дървото на живота" не е се осмисля, то се преживява. Една абсурдно хаотична, празна, визуална импресия, направена против всички правила на киното - без история, без наративна структура, без диалог, без герои, без действие. И ако човек тръгне да търси дъно, на което да стъпи - просто ще се удави; по-добре е да се пусне и да приеме всичко каквото е.

Колкото и да е парадоксално, единственият шанс на "Дървото на живота" да мине за епохалния, разтърсващ филм какъвто трябваше да бъде по план е, ако човек игнорира цялата кариера и целия живот на твореца зад него. Ако това беше дебют на неизвестен кинаджия, в момента щяхме да присъстваме на писането на кино-история в реално време. Защото нямаше да имаме никаква идея по какъв начин този режисьор е достигнал до филма, който в крайна сметка представлява "Дървото на живота". Сега обаче знаем. Погледнем ли на него в контекста на филмографията на Малик и на цялата извънфилмова реалност около него, той се срутва. Главоломно. Никога не съм предполагал, че ще напиша подобен абсурд, нито съм убеден, че мога да го оправдая по нормален начин, но все пак, за да стигнем до някакво подобие на обяснение трябва да минем през филмографията на Малик.

Всичко започва през 1973 с Badlands - романтичната история на харизматичния Кит (Мартин Шийн) и селската пръчка Холи, които са толкова лудо влюбени един в друг, че се превръщат в серийни убийци на колела. Това е най-праволинейният филм на тогава 30-годишния Малик, който обаче е един от най-добрите дебюти в киното (напомнящ много на този на братя Коен 10 години по-късно - с Blood Simple; а си струва да се отбележи, че повечето големи режисьори имат подобни филми в кариерата си - Sugarland Express на Спилбърг, "Истински романс" на Тони Скот, "Диво сърце" на Дейвид Линч...). Сигурен съм, че като хора, живеещи в уж цивилизования 21 в., ни е трудно да оценим силата на атмосферата на онова прашно и беззаконно време, която Малик гради като за световно, но със сигурност усещането за абсолютна нищожност на човешкия живот с този съвсем... casual начин на извършване на убийствата - от семейството на момичето, през добър приятел, та до случайни ловци на глави... е най-малкото притеснително.

5 години по-късно се появява пасторалният Days of Heaven, който все още е сред еталонните филми като операторско майсторство. Интересното е, че само бегло помня романтичната история между Ричард Гиър и не-се-сещам-коя-беше-актрисата, но в главата ми все още витаят картини от нея - самотната къща насред полето, скакалците, горящите жита... И разбира се, войс-оувърът на Линда - на места равен и наивен, но странно емоционален и градящ атмосферата наравно с оператора. Въпреки, че и този филм и Badlands разчитат на него, функцията му и тонът му са далеч от това, което ще последва след десетилетия.

Точно така, следващият филм на Малик се случва след 20 години на пълно затишие - "Тънка червена линия", може би най-афектиращият и неконвенционален анти-военен филм правен някога, в който Малик показва наистина на какво е способен. Това, на което сме видели само зачатъците в първите му два филма, тук вече е движещата сила: интроспективен, поетичен глас зад кадър, носещ се от устата на окаляни, отчаяни войничета - случайни обръщения към Бог и Природата, които получават визуални отговори под формата на стягащи гърлото картини. И разбира се, онази паметна сцена на безмълвното разминаване на самотния туземец с отряда насред ширналите се зелени хълмове - най-безкомпромисният начин, по който някога киното е показвало самата противоестественост на войната. Природата отново гледа и осъжда; всички герои губят, тя побеждава - на финала виждаме поникнал кокосов орех сред вълните. Разбира се, всичко това остана в сянката на развяващото се американско знаме от "Спасяването на редник Райън" същата година - явно Академията с Оскарите кълве повече на плитък патетичен героизъм и shutter-контрола на Камински, отколкото на лиричното отсъждане - "всички сме животни в цялото това безсмислие", и съвършената гладка камера на Джон Тол (аз още не съм виждал друг филм с толкова невероятни кранови шотове, при това на толкова трудни локации).

Вече сме 21 век, а Малик прави нов епос, в който ще докара любимите си похвати до границата на използваемост, а в някои моменти - дори да я премине, поставяйки под въпрос собствената си компетентност да прави филми. The New World (скъпи Камерън) е най-адекватната и най-страховитата интерпретация на историята за Покахонтас и Джон Смит, в която и двамата откриват новия свят: той - на девствената Вирджиния, а тя - на нахалната и вмирисана на разложена риба Европа; и в крайна сметка този нов свят не понася на нито единия от тях. The New World е безкрайно красив и безкрайно поетичен филм (благодарение на Любецки). Кошмарната дилема на Капитан Смит (от една страна той е лудо влюбен в чистотата, невинността и наивността на Покахонтас и на целия свят, на който тя принадлежи; от друга - той знае, че трябва да се държи настрана от него, защото, ако посегне, във всички случаи ще го унищожи) е показана по крайно ефективен начин: с кадри на танцуващата из тревите девойка и потресаващи природни гледки, случайно поникнали където не ги сееш - насред обикновени разговори за реколтата, за времето, за болестите, или за идващите кораби от Англия... В допълнение - войс-оувърът тук е още по-сюрреалистичен и от този в "Тънка червена линия" - по някое време човек усеща, че трябва да изолира мозъка си от съдържанието и да се остави изцяло на настроението в думите и мелодраматичния им тон. Иначе може да му досмешее.

The New World беше страхотен филм, но и такъв, който показа, че Терънс Малик е на ръба да се провали, ако продължи по същия начин и не упражни контрол върху похватите си. Защото този филм, освен страхотен, е и прекалено дълъг, прекалено хаотичен, с нелепи, ученически грешки в монтажа. Мястото на проблема се вижда още по време на началните надписи - филмът има пет (5) монтажиста. В допълнение към това идват и оплакванията на екипа му, че в нито един момент Малик не е бил наясно с какъв филм се захваща. Всички ранни кътове са имали коренно различно звучене и последователност в сравнение един с друг (филмът в момента има 3 версии, като най-кохерентната от тях, доколкото можем въобще да употребим тази дума, е тричасовият extended). В едно епохално интервю на Джеймс Хорнър - композиторът на The New World - той си позволи откровено да обвини Малик в пълна некомпетентност. (Между другото, това интервю съдържа такава рядко демонстрирана наглост и казва толкова много неща, че със сигурност тук ще последва специален пост посветен на него.) И всички тези проблеми в продукцията, всъщност имат отражение вътре във филма: да, той е невероятно емоционален и функционира на всички нива - и като обречена любовна история, и като цивилизационен сблъсък, но... по случайност. Той се е получил такъв заради канските усилия на няколко човека да навържат ненавързваемите парчета от пъзела на Малик по някакъв гледаем начин. И крайният резултат като по чудо се е получил такъв, че хората много лесно могат да го приемат за съзнателно търсен сюрреалистичен ефект.

Мисля, че вече става ясно къде се крият проблемите на "Дървото на живота". Тук стъпката в посока празна визуална медитация, без ритъм, без цел и без посока, е почти катастрофална. Като че Малик е решил да снима два несъвместими филма - сърцераздирателна семейна драма и документален филм за природни катаклизми. После е нарязал лентата на двата филма на парчета, сложил ги е в кутия, разклатил я е и е сглобил един филм от тях, без изобщо да се интересува коя част към какво се залепя. Проблемите в "Дървото на живота" се коренят в две неща.

Първо: концепцията. Идеята да събере в един филм историята на една Вселена и историята на едно болезнено детство, е... опасна. В момента не мога да се сетя за начин, по който това може да бъде адекватно показано на екран, без да мине границата на самоцелната претенциозност, но парадоксално, въпреки всичко, в някои моменти "Дървото на живота" успява да покаже, че сюрреалистичната комбинация може би е правилният път (разбира се, с повече обмисленост в преходите). За съжаление обаче, този филм има повече амбиция, отколкото способност и средства да я реализира. Въпреки че някои абстрактни кадри около зараждането на Слънчевата система и живота на Земята показват визуална изобретателност и грандиозност, впоследствие, когато животът на тази Земя трябва да кипи и да преминава от една форма в друга, ние получаваме пустош на изригващи вулкани и джунгла, в която се разхождат два динозавъра. Сигурен съм, че амбициите на Малик са били за епичен поглед върху 4 и половина милиарда години история на тази планета (все пак има кадър на метеорита, който за малко да сложи край на всичко живо, и който съм сигурен, че е докарал Майкъл Бей до "Um, what?... ZOMGROFL"), но бюджетът е стигнал само за интересната сцена, в която най-кръвожадните хищници успяват да покажат... състрадание един към друг. В това отношение - малката лична история на фон с вселенски мащаби, като че ли бе по-успешна при Аронофски с "Фонтанът" (при сходни бюджетни ограничения).

Второ: хаотичността и пълната липса на контрол. Целият филм изглежда като stream of consciousness, без грам усещане, че творецът зад него дори за миг се отдръпва от творението си и се пита - "момент, всъщност, не правя ли филма и за някой друг, освен за себе си - за някой, който смята да плати 10 долара и 2 часа от живота си?". По принцип този антиконформизъм е нещо, което истински уважавам - желанието на автора да плюе на всички и да остане верен на себе си no matter what, особено в извратената студийна система, която потъпква всеки напън за индивидуализъм. Но и това трябва да има някакви граници. "Дървото на живота" е филм, много подобен на "Антихрист" - единствената разлика е, че Ларс фон Триер изля пред очите ни кошмарната си депресия, в която влизаш и биваш смачкан, а Терънс Малик тук - безкрайно красив сън, в който влизаш и изпадаш в безтегловност.

И Еманюел Любецки тук отново е направил чудеса. Изобщо не говоря за кадрите "отпаднал материал от епизод на Planet Earth". Става дума за сцените на двора на семейство О'Брайън, където всъщност расте дървото на живота. Всичко там е в движение, флуидната камера непрекъснато хвърчи и търси обекта си, но винаги го намира, той винаги е залят в светлина и винаги на фокус. "Дървото на живота" наистина изглежда съвършено. Представете си всяка от тези кутийки в движение - ако има смисъл човек да преживее този филм той се намира тук.

И докато сме на темата за техническите достойнства и проблеми на филма, редно е да се спомене какво е свършил Александър Деспла на музикалния фронт. За огромно съжаление, ще можете да се насладите на неговата работа извън филма, защото той почти не съдържа оригинална музика, композирана специално за него. Точно както с Хорнър в The New World, Деспла е свършил цялата си работа преди финалния кът, изпратил е музиката си на Малик и го е оставил сам да реши как да я използва. Резултатът?

Престъпление. "Дървото на живота" е озвучен в огромната си част от класически изпълнения на Холст, Малер, Сметана, Берлиоз, Моцарт, Бах... и кой ли още не (пълният списък - тук). Деспла вече изрази щастието си от това да работи с auteur като Малик, но това щастие беше изразено точно преди премиерата в Кан и бе съпроводено с признание, че няма идея как звучи завършеният филм. Интересно ми е да чуя какво мисли по въпроса сега, след като е факт, че той просто лиспва във филма. Въпреки, че "Дървото на живота" трудно може да бъде наречено най-добрата му работа до момента (подозирам поради строгите инструкции на Малик - музиката да тече като река, което води след себе си усещането за циклене), в нея се съдържа всичко, което би усилило в пъти емоцията от кадрите на Любецки. Вземете за пример средата на Circles, което съдържа всички познати маниеризми на Деспла (от фоновия пулсиращ ритъм, до надпреварващите се духови), но е точно това, от което филмът имаше нужда, за да те държи буден. Забележете как от цялото River във филма е намерило място само началото, което имитира произволен композитор от романтичния период, но втората половина, в която почеркът на Деспла започва да изплува, е отрязана. И нещо като Mother, толкова родено за филм като "Дървото на живота", е изхвърлено на боклука. Жалко, много жалко. Слушайки саундтрака, ми се иска Малик просто да се беше оттеглил и да беше дал и лентата и нотите на някой, който не е затънал в собствената си чудатост. Тогава наистина можехме да имаме филм отсреща.

И колкото и да имаме оправданието, че героите в толкова dream-like филм могат да си позволят известна безплътност, в "Дървото на живота" това е изведено до нетърпима крайност - те са прираци, които витаят в сцените. Има опит от страна на Брад Пит и децата да завържат сериозен драматичен конфликт (от който Сам Мендес например би направил нещо поне толкова силно, колкото Revolutionary Road), но цялата трагедия на семейството звучи като ехо от филм в съседния киносалон. Конфликтът на малкия Джак с баща му и едиповите лутания са точно на границата да заработят, но образът на майката е толкова активен, колкото изпран чаршаф, оставен да се развява на простора. Линията в бъдещето пък, на спомнящия си 50-те Шон Пен, е единствено извинение за визуален контраст между някогашния му, облян в привечерната светлина дом и студения съвременен свят от бетон и стъкло. Говорейки за героя на Пен, без да спойлвам финала, трябва да спомена, че там се случва такъв неориентиран символистичен булшит, който сериозно ме наведе на мисълта, че Терънс Малик просто е полудял.

За огромно съжаление, "Дървото на живота" се оказа провал. Нямам представа как все още се удържам да не се катурна в посока на тоталния хейт (нещо, на което не устоях с "Антихрист"), особено на фона на масово изпързалялите се в противоположната посока критици, които явно са неспособни да отличат повърхностната претенциозност, пълна с щастливи и нещастни случайности, от истински стойностния авторски филм. Имам опасението, че след всичко това, един поглед назад към филмографията на Малик, и особено към "Тънка червена линия", би я деноминирал в някаква степен. И все пак там личеше нещо, което тотално липсва в "Дървото на живота" - усещането за самоконтрол. Да, маликовата съзерцателност беше най-доброто, което можеше да се случи на филм за Втората световна война. Но все пак този филм бе направен по правилата на доброто кино. Оставена да вилнее без надзор обаче, тази съзерцателност е превърнала последния му филм в балон с хелий, който отлита от главата ти един час след гледането, оставяйки единствено неприятната мисъл какво можеше да се получи от тези кадри, ако някой ги беше подредил по правилния начин.

26 коментара:

  1. Много добре написано, а и наистина няма как да се пише за този филм без да се разгледат предишните творения на Малик. Самото "Дърво" още не съм го гледал и си нямам идея дали може или не може да се говори за него без да се взима предвид кви ги е вършел Малик преди него, но просто ми хареса погледа върху филмографията му, който се припокрива плашещо много с моя. :)

    Знам горното колко парадоксално звучи, но нямат значения моите виждания за това как трябва да се гледа на отделни произведения. Само се отбих да кажа, че статията ми хареса много.

    ОтговорИзтриване
  2. Анонимен4 юни 2011 г., 23:55

    Много точна статия! Филмът е по-скоро някакъв безвкусен видеоарт, отколкото филм. Пълен с клишета и евтини религиозни внушения. Жива отврат...

    ОтговорИзтриване
  3. Анонимен5 юни 2011 г., 1:05

    Браво, всичко е казано на място :)

    ОтговорИзтриване
  4. Анонимен7 юни 2011 г., 10:32

    Такива статии доказват, че в България има доста кадърни и прозорливи хора( явно много по-обективни от журито в кан)Съвета ми е към журналистите: "Четете и се учете как се пише статия". Относно филма бях малкото хора в кино залата, които останаха до края на филма. Исках да разбера каква е причината за цялото това разтакаване и абстрактен булшит. Установих, че причината е незаинтересоваността на автора за мнението на зрителя. Цялата идея е много силна, но е изпълнена по най-досадния начин който аз мога да си представя. Филма е нещо като наблюдение на метафори около 90 мин. Останалата част е провлачена история, която също е размита.Със същия интерес мога да си наблюдавам скрийн сейвъра на десктопа в продължение на час и половина :)

    ОтговорИзтриване
  5. Анонимен7 юни 2011 г., 21:46

    Опитах се да го харесам ,ама Малик се е осрал доста :) Поне доста хора излязоха още към 30-тата минута и останах сам с 5 женки в салона :)

    ОтговорИзтриване
  6. Светльо Антонов8 юни 2011 г., 9:29

    Би ми било много интересно да прочета твои ревюта на "Фонтанът" и "Антихрист"

    ОтговорИзтриване
  7. "Антихрист" със сигурност ще бъде намесен покрай "Меланхолия", но отсега трябва да кажа, че и Триер и Аронофски не са ми от най-големите любимци по ред (различни в двата случая) причини.

    ОтговорИзтриване
  8. Светльо Антонов8 юни 2011 г., 16:58

    Нищо, аз търся другата гледна точка, независимо каква ще е тя

    ОтговорИзтриване
  9. Статията е страхотна. Филмът е пълен булшит, колкото и да се опитвах да го харесам и аз, не се случи. След първите 40 минути зрители започнаха да напускат кинозалата, но ние с мъжа ми проявихме нечовешко търпение, което привърши 15 минути преди края на нещото, което трябваше да е филм. Билетите струваха по 5 лева. 10 лева, които щяха да свършат повече работа, ако ги бях дала на просяк или дете...

    ОтговорИзтриване
  10. Според мен онези ниски ракурси с най-малките дечица те спират да се спуснеш по наклонената на хейта. То сърце не му дава на човек. :)

    Аз с всичките ти критики съм съгласна почти, но цялостно усещането ми е доста по-добро. Героите ми бяха ок в този си безплътен вид, предвид че са парченца спомени. Връзката с On the Origin of Species на Дарвин ми хареса, ако и да беше прекалено очевидна. Много интересно концепцията му тук на Малик се съпоставя с целенасочения пантеизъм във всичките му предишни работи. И тук изведнъж слага така ясно границата the way of nature/the way of grace – изглежда като връщане не само назад в детството му, но и към работата му като творец. Беше изненадващо.

    Но иначе, да, нешънъл джиографик секцията стои като неконтролирано бълнуване на постмодернист, цялата визуална дидактика със стъклата и офисите, и не само, е твърде абразивна. Той Малик всъщност все така борави с идеите си – очевидно и с абсолютно неприкрита емоционалност, досега не ми е пречело, даже напротив, ама тук, може би защото излиза от героите си, и е някак по-глобално и назидателно.
    Абе, ако успее човек да се остави и той просто да тече по тая - Шонпеновата река, може дори и да кънектне с подобна разхвърлена импресия, ама е трудно, то това е най-трудният момент с потоците на съзнанието поначало.

    (P.S. плз, не прави Триер на нищо покрай Меланохолия и без друго човекът e вече почти окончателно отстъпил от редиците на здравия разум :))

    ОтговорИзтриване
  11. Джен, разбира се - заради Любецки е. Склонен съм да прощавам далеч по-големи прегрешения, заради далеч по-малки постижения. От другата страна е натрапчивата мисъл колко хубав филм можеше да излезе от това Дърво с малко повече обмисленост и концентрираност. Учудващото е как тези две неща се уравновесиха баш в... 6/10 примерно. :)

    Преди седмица-две четох някъде изказване на Любецки за следващия филм на Малик, което не е много обнадеждаващо. Щял да бъде още по-шашав и по-абстрактен, а аз вече почвам да си предвиждам реакцията.

    Меланхолията, поне на трейлър изглеждаше доста по-нормално от очакваното. Даже интригуващо. Иначе най-вероятно няма да направя Триер на нищо - иска се човек да има някво отношение, все пак. Аз нямам никакво към него, защото не е режисьор със система - това, което му харесвам, го харесвам по случайност и не чак толкова (май само Догвил ЧАК толкова :).

    ОтговорИзтриване
  12. Анонимен1 юли 2011 г., 18:03

    Когато одисеята излиза едно време всички напускат салоните масово... Хайде сега обаче някой да го сравни с нещо правено последните 20 години примерно? И не - фонтанът не става. Една дума - grace!...дума, която изключително рядко бива подобаващо свързана с това изкуство. Ако търсите концепция и майсторство/гений - знаете къде да ги намерите - Кубрик. Ако търсите grace, май за сега ще трябва да се задоволите с това. Този филм е чуство и то много откровенно. Може би прекалено откровено...Жалко, че привлече толкова публичност, благодарение на интернет. Радвам се 50% от нас/вас/тях са прочели за златната му палма в днес.бг , ама айде по-спокойно... До авторът: отличен анализ, такъв какъвто филмът заслужава, от позицията на заклет киноман/критик/защо-не-дори-филмейкър. Нека не се лъжем - така както джазът не е музиката за публиката, така и този филм не е филм за зрителите. Проблемът на този анализ е (както и на останалите анализи) е че вкарва филмът в рамка, сякаш има бенчмарк...Филмът, заслужава повече мълчание отколкото определителните добър/лош. Спрете мозъците, оставете на очите и всичко вътре във вас, което няма име, да докосне това откровение. Филмът никога не е имал амбиции, въпреки мощния каст, играта остава на заден план (децата обаче се за оскар, З-А-Е–Б-И),просто ТМ май няма амбиции да става велик...дори четох, че ги е дебнел с камерата с по един -два кратки take-a e снимал всичко(http://www.guardian.co.uk/film/2011/jun/30/brad-pitt-interview-terrence-malick). Но аз мога да си дрънкам много......Аз никога няма да поставя дървото на живота на рафта ми с одисеята, но винаги ще ме гъделичка нещо в гърдите когато се сещам за него. Не знам какво ме гъделичка, но го чуствам силно....

    ОтговорИзтриване
  13. Анонимен4 юли 2011 г., 17:12

    още малко за сравненията с кубрик...
    http://www.guardian.co.uk/film/2011/jul/02/terrence-malick-tree-of-life

    ОтговорИзтриване
  14. Това е филм за каляване на нервите. Аз успях да издържа всичките 138 минути!

    ОтговорИзтриване
  15. Анонимен17 юли 2011 г., 2:14

    Това е филм за хора ,които са питали Господ "Защо". Не е филм за многословни всезнайковци като повечето критици.Това е филм за сътворението и за Твореца,а не за хора ,които очакват екшън,сюжет и др. ако искате да се върнете в детството и да си спомните как времето спира докато седите затаили дъх и чакате накъде ще политне бръмбара в ръката Ви -това е филма за вас.Ако сте преживяли толкова тежка и сложна ситуация в живота ,а не можее да плачете -това е филма за вас.Този филм не се гледа -този филм се чувства.

    ОтговорИзтриване
  16. Поздравления за автора на статията! Не съм гледала други филми на Малик, а след този филм едва ли ще имам голямо желание да ги видя. Филмът не ми хареса, но сигурно още по-малко щеше да ми хареса, ако познавах и другите 'творения' на Малик. Думата, която най-точно изразява същността му е 'Кitsch'. Смятам, че недостатъците му се дължат не толкова на това, че Малик е 'ненормален', 'шантав' и прочие, а чисто и просто на липсата му на най-елементарен вкус и на не особено изтънчената му култура. Много хора откриват (то не е никак трудно, защото те ти избождат очите и те пресищат до повръщане) най-различни 'големи' въпроси и отговори в този филм. На това аз бих отговорила - не ми е нужен Малик, за да открия необятността на вселената, на Бог, превъплътен и в най-малката частичка.

    Това, което Малик е направил, е жалка имитация, жалък напън, и то без никаква мярка. Този филм напомня естетиката на социал-националистите и подобно на тяхното 'изкуство' е най-долнопробен Кич. Подобно на нацисткото кино той е по-скоро една религиозна пропаганда (само дето Малик не може изобщо да се сравнява с Riefenstahl). Както казва Clement Greenberg - Kичът, kakтo и тoзи филм, само имитира ефекта, въздействието нa истинското изкуство. Tъй като Kичът нe изисква никакво усилие, зa дa бъде възприет, толкова много хора са във възторг от Дървото и го смятат за шедьовър. В него всичко им е поднесено сдъвкано и смляно, но нали знаете в какво се превръща вече смляната храна - единственото, което остава, е да бъде изхвърлена от организма, знаете откъде.

    За съжаление са хората, които имат нужда от подобни филми, за да изпитат 'спиритуално' преживяване. Колкото до златната палма - тя показва, че наградите в Кан са на път да девалвират също толкова катастрофално, колкото и Оскарите.

    ОтговорИзтриване
  17. Когато си майка, живееща със страховете за децата си, ама не каква да е майка, а Майка, и когато си свръхемоционално същество, и когато историята на този филм не те трогва, трябва ли да приемеш, че е добър?
    Джесика Чесман направи добра роля. Малкият Джак - много добра. За Брат Пит този филм е един апендикс в киното. Името на Шон Пен е само за рейтинг.
    Идеята на филма е много добра.
    Изпълнението - кичозно.
    Може ли "мантрата" на визуалните ефекти да продължава 15 минути? На всичко отгоре - може ли същите тези ефекти да са на нивото на електронна игра??
    Скоро гледах "Фонтанът" - същата боза на ефектите, заливаща една трогателна човешка трагедия.
    "Великият" филм "Титаник" взе Оскар за ефекти, за епичност, с което бе иронизиран от киногилдията. И все пак - остава някаква класа в киното. И винаги разплаква зрителя.
    Човешката психика е най-сложното нещо на тоя свят. Толкова похвати би могъл да използва режисьорът, толкова нетрадиционности, за да предаде терзанията на героите...
    Но не би...

    ОтговорИзтриване
  18. Предполагам, шанса да не си попаднал на това:
    http://reviewingtreeoflife.blogspot.com/
    ,вероятно е малък. Какво мислиш?

    Що се отнася за мен, това ми беше първия филм на Малик. Естествено, след него изгледах и предишните му (при Days of Heaven имаше момент в който смятах, че гледам нещо, което безапелационно ще ме накара да се влюбя в подхода му на творене, а по-късно (към края) едва ли не да го ненавиждам и да се чувствам засегнат от отношението което налага/прилага над "главните" си действащи лица).

    При Дървото, бях зашеметен (напълно естествено), от красотата му (в последствие разбрах, че това не е рядко срещан случай и същевременно капан в който попадат зрителите и почитателите на Малик). Много от специфичните му техники с които се сблъсквах за първи път (тогава) бързо ме пленяваха подплатени от фееричен voice over, а хитроумни и на пръв поглед банални въпроси ме караха да изчовърквам бегли отговори (временни), до поредната прелестна порция - картина звук и музика - която да ме обърка допълнително.

    Определено, най-малкото е странно преживяване, като за първи сблъсък.

    Имаше места на които бях очарован, които ме караха да си припомням отминали времена, да се засмея поради тази причина, или да се натъжа и дори замисля.
    Много добър пример е този абзац на който попаднах:
    ///
    For all the movies that have been made about childhood, whether in the present tense or through a nostalgic filter for a bygone age, few do as wonderful a job of capturing what childhood feels like.
    ///
    от тук:
    http://www.slantmagazine.com/house/2011/06/the-conversations-terrence-malick-part-2-the-tree-of-life/

    Далеч бях от мисълта да се опитвам да го разбера, но поне се опитах да го преживея, отчасти и доколкото е възможно. Краят ме озадачи до степен да преплитам толкова различни и все банални интерпретации, като нито една от тях не изглеждаше убедителна и подходяща. Сякаш се губеше смисълът (ако има/ше такъв), не можех да го открия.

    Нещо такова представляваше възгледът ми след края на филма.
    Ала интереса и любопитството бяха на макс :). И дори все още са.

    Нестандартността е причината и за толкова двуполюсни мнения. Той е или твърде елементарен, или твърде сложен. Умее да предизвиква различни реакции, а покрай тях и различни интерпретации.

    Аз мисля, че го харесах повече от нужно, защото открих всеобщи прийоми, на които съм/бях почитател преди да се запозная с Малик.

    ОтговорИзтриване
  19. Странно защо на никого от тук говорилите филмът не звучи в сравнение с Бергман и Тарковски...

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Защото не може да се сравнява;)

      Изтриване
  20. И аз съм на мнение,че филмът се нуждае от усещане,не от разбиране.Когато се оставях на течението да ме "отнесе",филмът ставаше някак си разбираем,но в следващия момент,когато започнах да си задавам въпроси,да се питам "защо това е така,а не онака,защо?"-филмът губеше смисъл,а аз-нишката.Не е лош филм,дава ти друга гледна точка в киното,далеч от бозите от последните години,дава и пример за прекалена самоувереност на режисьора,за прекаленото му игнориране на зрителя...Аз не съжалявам,че го гледах.Да си призная,ревюто+коментарите отдолу,ми помогнаха да си доуформя мнението за "Дървото". :)

    ОтговорИзтриване
  21. По принцип ви харесвам блоговете на теб и на Скротума, но в този момент ми идва яко да те напсувам и да те нарека надут всезнаещ лайнар ( разбира се няма да го направя, защото съм културен човек.)
    Чета по-горните коментари и не мога да разбера едно нещо. Защо си мислите, че сте различни като не го харесвате? Прочетете коментари в Замунда или в някой друг тракер. Филмът е масово хейтван, неразбран и оплют от простолюдието. Надеждата ми беше, че в този блог ще открия оазис от интелигентни хора, които да са оценили този епос за живота. За съжаление не. Тук се сблъсках с поредната псевдо-интелектуална, надута парадност на младия българин, който е забравил що е то чистота и достойнство (това може да се забележи и от изразите с които боравите). Натъжих се, повече отколкото се ядосах, но уви... моя беше грешката че се зарадвах на първо място.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Също толкова полезно щеше да е, ако просто си беше попсувал, защото така и не разбрах какво точно имаш против аргументацията ми.

      Аз, на свой ред, виждам прекрасно как Дървото на живота може да се стори на някой като второто кино-пришествие, но няма да тръгна да го наричам заблуден, претенциозен псевдо-естет.

      Изтриване
  22. Малко късно Ви намирам, господине. Исках само да кажа, че на мен филмът изключително много ми хареса, но Вашето ревю е пипнато, интелигентно и показва прекрасна дълбочина и отношение към творчеството на Малик. Звучите като разярен и разочарован фен на Лейкърс, но от тези, които са завършили дъ айви лийг. Беше удоволствие да го прочета.

    ОтговорИзтриване
  23. Абсолютно съм съгласен с Елисавета. :) Въпреки, че Силвър е принципно прав за повечето неща, при мен този филм проработи. И то много. Може би защото си проектирах някакви мои неща, но е факт, че Малик успя да ги извади навън. И аз няма да помня някакви конкретни моменти от филма, но като цяло усещането беше страшно силно и съответно - запомнящо се. :) Излезе и трейлърче на "To The Wonder" от което се хайпнах яко:
    http://www.dnevnik.bg/razvlechenie/2012/12/19/1972867_video_purvi_pogled_kum_to_the_wonder_na_teruns_malik_s/

    ОтговорИзтриване
  24. Очаквано красивичко е, обаче Малик продължава да бичи едно и също от Новия свят насам. Сега войсоувърът на Бардем му изиграва лоша шега, защото звучи почти като ташак, а това във всеки случай не е било целта. Сигурен съм, че и този филм ще изветрява със скоростта на светлината, чак ме е страх да го гледам.

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.