20 ноември 2012 г.

12 Накратко за саундтрака на Хобита

Преди седмица Empire пуснаха целия саундтрак на Хобита, обаче направиха епичната глупост да ни лишат от възможност за пауза и прескачане във флаш-стрийминга. В резултат, ако ти дойде до гуша от епос, и решиш да си вземеш глътка въздух, или просто да идеш да се изпикаеш - сори, ще трябва да слушаш всичко отначало. Признавам си, че успях да изкарам някъде до към края на първия диск, което като цяло ме остави със смесени чувства. Тези дни обаче някакви добри хорица явно са успели да свършат черната работа, рипнали са стрийма, и саундтракът вече вилнее из торентите - с не особено вдъхновяващо качество, но пък надлежно сцепен на 26 части. Това вече предполага и малко по-концентрирано слушане, а кратките впечатления от първото такова следват отдолу.

Естествено, първото похвално нещо, което се набива на очи е, че минималният вариант на албума съдържа някъде към час и 50 минути музика. Със сигурност ще се наплодят един куп специални и разширени издания, complete recordings и пр. чаркове от машината за безборазно милкване на феновете, обаче фактът си остава - Хауърд Шор е подходил много сериозно към задачата си, и въпреки сдърпването между него и Джаксън месец преди премиерата на Кинг Конг (което за всеобщо учудване резултира в един от най-добрите саундтраци на Джеймс Нютън Хауърд извън връзката му с Шаямалан), не е карал през просото.

Малко е трудно човек да стигне до този извод на базата само на първия диск, де, защото той се състои предимно от вариации на хобитската тема, и някакъв особено епичен, но не особено интересен filler, който ако човек вече е минал през пълните версии на саундтраците на LOTR може да намери за леко досаден на места (и даже да обърка с музиката към Twilight: Eclipse). Най-значителното нещо, което се случва в тази първа част е прокарването на Новата Основна Тема на филма в Misty Mountains (песничката от първия трейлър), която нататък из саундтрака съвсем нормално се среща под път и над път (The World Ahead, Roast Mutton и т.н.). Най-добрата трактовка обаче остава драматичния откъс между 2:15 и 3:00 в Over Hill.

Който момент всъщност се оказа повратна точка в отношението ми към саундтрака като цяло, защото след него се леят предимно първокласни музикални прелест и разкош в най-добрите традиции на оригиналната трилогия. Този около половин час е първото нещо около Хобита, откакто този проект е обявен, което ми дава някаква плаха надежда, че чудото може да се случи и всичко да свърши с happy end. Ясно е, че там ще е големият ешкън, обаче там са и големите музикални идеи - A Thunder Battle, Under Hill, Brass Buttons, Out of the Frying-Pan са разбиващ, безкомпромисен, класически Шор-епос. Това обаче не е особено изненадващо или интересно за коментиране - то просто може да възбуди и хвърли в екстаз децата, които са изслушали цели 4 саундтрака през живота си (трите на LOTR и този на Гладиатор, естествено), и да ги накара да обявят Хобита за САУНДТРАКА НА ГОДИНАТА!!!

Причините това вероятно да се окаже санудтракът на годината са малко по-различни. Първо, Хауърд Шор не се е поколебал да навлезе в нови (за поредицата) води. Най-показателен е любимият ми, както се оказа, момент от първия диск - Radagast the Brown, за който вече писах. Началото му крета далеч зад десетките подобни моменти от LOTR, но пък солото на челото и включването на хора от Хари Потър са разковаващи. Ако човек се заслуша малко повече може да открие доста бисери - примерно невъзможно ниското пиано в самото начало на An Ancient Enemy (създаващо доста по-демонична атмосфера от последващия развълнуван хор), странната извивката на 0:10 от A Troll-hoard, или пък валдхорната от Moon Runes (между 2:20 и 2:40), която насред толкова струни и гласове успява да довее усещането за първокласен оркестрален джаз. Издребнявам ли? Не се усещам понякога...

Второто и по-важно нещо обаче е отношението на Шор към собствения му колосален тематичен материал от LOTR, който остави в историята на филмовата музика. Хобитската тема разбира се е пренесена непокътната от FOTR (и пак - с няколко интересни трактовки), но всичко останало е изненадващо далеч от скучното и мързеливо самоцитиране, от което се опасявах. Темата на пръстена се появява в прото-вариант по време на играта на гатанки, като някакво злокобно далечно ехо от бъдещето (Riddles in the Dark, особено в 0:45, е просто учебникарски пример как човек трябва да се връща към собственото си творчество). На 2:20 в Axe or Sword се чува нещо, което аха да прерастне в темата на Мория от FOTR и утихва. В Out of the Frying-Pan (2:00) се понася окастрена версия на Марша на ентите от TTT. В същото парче на 4:20 пък започва нещо, което преди 10 години е било темата на насгулите. И т.н. Сигурно пропускам десетки други моменти, които ще изплуват на второ, трето и десето слушане, но и това е достатъчно доказателство, че Хауърд Шор е напипал почти перфектния баланс в начина и количеството на рефериране към собствения материал. Много съм изненадан, че усещането за рециклиране не ме споходи в нито един момент, а вместо това се случи нещото, което най-малко очаквах - носталгията изплува и наистина се оказах където бях като хлапе преди 10 години. Сега на фона на всичко това просто ще е срамота, ако Джаксън сложи чавките в онези десет квадратчета. Хауърд Шор за пореден път му е дал всичко, от което имат нужда детските му пориви, за да изглеждат солидно.

P.S. Само две думи да спомена и за песента от филма - Song of the Lonely Mountain, която на първо слушане ми се стори като да е поверена на някакъв новозеландски Къци Вапцаров, но всъщност се оказа, че е grower. По принцип никой не очаква Пинк Флойд-ревелейшъни от подобни неща, така че поп-рок разработката на основната тема си е съвсем прилична, с всичките изчуквания оттук-оттам и с нелошото подплатяване със струнни. Макар и далеч от класата на Gollum's Song на Емилиана Торини или скорошното задушаващо тръшване на Мат Бернинджър в Дъждовете на Кастамир от Игра на тронове ми се струва, че Самотната планина е по-добро предложение от Еня, и някъде на нивото на Ани Ленъкс от ROTK - със също толкова парадоксално съжителстващи пристъпи на изобретателност и индуциранa досада. Задълбаването малко по-подробно в дискографията на новозеландеца Нийл Фин засега ме оставя с предимно положителни впечатления.

12 коментара:

  1. Тук си мирише на Оскар. Само тази Song of the Lonely Mountain да беше поверена на Blind Guardian например и щях да съм в екстаз.

    ОтговорИзтриване
  2. Encourage thoughts. Но не мисля да го преслушвам.
    От друга страна си пуснах - Song of the Lonely Mountain, и на първо чуване ми се стори доста никаква/не вписваща се (tribal motives?). На Ения, Емилиана и Ани (в този ред) са далеч по-добри. Но то така или иначе в киното едва ли ще имам възможността да я изслушам, за да видя как ще ми подейства.

    Btw, казал си, че може да гледаш Cloud Atlas по-късно, а мислил ли си да драснеш нещо за неговия OST? Ще ми интересно да разбера мнението ти, и (лично) по-специално за някои от работите му.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Много фенски настроен съм към Тиквер, откакто чух какво чудо написа с двамата си приятели за Парфюма. Като следствие очаквах музиката на Cloud Atlas да е приемлива и за самостоятелно слушане, обаче нещо май не се е получило. Откъсите, които чух ми се виждат повече "атмосферни", отколкото "музикални", така че ще слушам подробно след филма.

      Изтриване
    2. Сигурно това е по-доброто решение :), поне и аз така направих. Вярно на места (в по-голямата си част) е ужасно атмосферна, нещо което ми се губеше последните години реализирано по точно този начин (не че много слушам, де). Като не малка част от траковете преплитат и съвсем различни като звучене неща (спрямо началото си) съдържащи се в един откъс, което е яко.
      В контекста на филма, дори що се отнася до късчето музика, което трябва да се вплете като централен мотив, мисля се е получило хубаво и стойностно (от гледна точка на правдоподобност). А главната тема е прекрасна :P.

      Но като дойде време/ако пишеш, ще питам за някои конкретни работи свързани с наслагването на множество музикални инструменти и начина по който аз ги възприемам (в самия филм не ми направиха впечатление).

      Изтриване
    3. "The Cloud Atlas Sextet for Orchestra" е нещо специално.. :)

      Изтриване
    4. Не издържах - саундтракът е меко казано брутален.

      Изтриване
    5. От няколко дни не мога да спра да го слушам. :)

      Изтриване
    6. Особено финалните парчета... Откъсите ме оставиха с впечатлението за някакво скучновато пулсиране, обаче като се разгърнат нещата, наистина са като микс между Парфюма и Матрицата на Дон Дейвис.

      Изтриване
    7. "Матрицата" ми е любимият филм и намирам работата на Дейвис за страхотна. Особено The Matrix Reloaded Suite, макар и да е мишунг от всичко композириано преди това. Почти всичко.

      Вчера си пуснах Парфюма и се засрамих от себе си, че не го бях гледал до този момент. Та, и там Тиквер и компания са се справили отлично, що се отнася до музиката. :)

      Изтриване
  3. Ще ми се да го изслушам още поне два пъти, за да дам някакво мнение, но на първо слушане ми се стори доста по... обикновен - с по-нормална оркестрация, без някакви сериозни изблици и доста по-беден на теми, което е нормално, разбира се, ще е тъпо да го сравняваме с ЛОТР. Редагаст вярно прави някакво изключение с неговата приятна откачалщина (ако говорим за солото към 50 секунда, туй ми бие на виола или на някаква странна electric amplified цигулка) ;), но определено трябва да му се обърне повече внимание, засега съм пас. :)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Влади, прав си - особено това на 1:50 (дето е същото) просто няма как да е чело. Замотал съм се заради началото и финала - имам спомени от подобни неща в The Soloist. То тука пак си има чело, ама е отдолу.

      Изтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.