31 декември 2012 г.

38 Кино-топове за 2012

Равносметката за 2012 е леко плачевна. Статистиката показва, че на IMDB съм гласувал с 8/10 за точно 3 филма тази година, затова и няма да има топ 10. Освен това, покрай тези три филма изпочупих три клавиатури, така че едва ли се налага нещо кой знае колко повече:

ТОП 3 НА НАЙ-ДОБРИТЕ ФИЛМИ НА 2012

Moonrise Kingdom бетонира окончателно хипстър-реномето на Уес Андерсън (след като, бидейки малко, симпатично, независимо филмче, снимано на Super-16, съдържаше две малолетни, симпатични, независими хипстърчета, които се държат, като че ли вече са минали 16) до степен да се притеснявам как ще успее да го бие тоя рекорд в Гранд Хотел, Будапеща (който, между другото, има най-величествения каст, like ever). Във всеки случай, пожелавам му успех.

Skyfall пък окончателно бетонира реномето на Сам Мендес, че с каквото и да се захване, ако ще пък да е тъп екшън, ще го направи както трябва (примерно, ще превърне поредния Бонд в ексклузивно преживяване за хора, които принципно странят от подобни филми, и едновременно с това, в касоразбивач с почти милиарден бокс офис - нещо, което се надявам да му донесе същото, което Тъмният рицар донесе на Нолан в очите на студийните босове).

Cloud Atlas не съм сигурен какво точно бетонира... Може би нюха на Тиквер към невъзможни книжни адаптации и афинитета на Уашовски към светкавичен монтаж, който въпреки сензационността си, винаги е в услуга на зрителя. Докато го гледах, и след това докато си мислех за този филм, си представях колко коренно различен би бил в ръцете на други известни режисьори - на Финчър, на Земекис или на Ридли. Всеки един от тях би донесъл нещо, което в сегашния вариант липсва. От друга страна обаче в тези хипотетични версии вероятно биха липсвали нещата, които сега ги има - усещането за спонтанност, смелостта и находчивостта. В крайна сметка, въпреки че този филм, както никой друг преди, ме накара да преглъщам сериозни недостатъци и ме постави в онази неприятна позиция "бъди доволен, защото можеше да е много, МНОГО по-зле", съм някак странно ok с това.

Това е скучната равносметка за 2012 що се отнася до най-приятните кино-преживявания. Числото три обаче се оказа някак знаково, така че след "прочети още" има още няколко тройки, които впечатлиха по един или друг начин. Надявам се - по-интересни от горната.

ТОП 3 НА НАЙ-ГОЛЕМИТЕ РАЗОЧАРОВАНИЯ ЗА 2012

Тук изпочупените клавиатури са неизброими - всеки от следващите филми се сдоби с поне два поста, опитващи се да обяснят къде точно нещата се сгъбиха. Най-безобидният от трите провала на 2012, Прометей, по същество е рандъм летен блокбастър с малко повече претенции (състоящи се основно в изтекли черва и капеща слуз), т.е. спокойно би могъл да бъде прескочен в категорията. Това, че се явява част от вселената на иконичния Alien е само утежняващо вината обстоятелство, но не и критичен фактор (нека да не забравяме, че Дейвид Гилър и Уолтър Хил вече изпонапродуцираха AVP и AVP-R, така че който каквото ще да прави след това, няма да има особено значение). По-дразнещото е, че по някаква неизвестна ми причина, този откровено unintentionally тъпашки филм, населен с откровено unintentionally тъпашки персонажи се възприе като пъзел, който трябва да бъде сглобен, все едно нещо... някъде... вътре в него... makes sense. Или все едно връзката с Пришълеца има някакво значение. Абсурдите в действията на персонажите и купищата plot holes бяха толкова натрапващи се, че човек можеше да се заблуди как всичко това трябва да е направено нарочно, не поради някаква възвишена причина (жанров коментар или някакъв subversive мета-пласт), а просто защото не може, просто не може жив човек в зряла възраст (e.g. сценарист, режисьор, продуцент...) да натвори подобни пълни глупости, без да се усети. Из нета (на escapist примерно) е пълно с коментари за това каква невиждана ирония е биологът в групата да тръгне да гали извънземно, изпълзяващо злокобно от черна гняс; или картографът да се загуби; или андроидът за цял филм да не изпълни нито една заповед и т.н. и т.н., което щеше да е много прекрасно, ако орязаните сцени в blu-ray изданието не показваха ясно, че това изобщо не е било търсен (д)ефект; и ако Ридли не беше обявил на всеослушание, че смята филма си за особено просветляващ. По едно време Линдельоф даже изтуитка, че една от нелепиците в кадър - "2 years, 4 months, 18 days, 36 hours, 15 minutes", всъщност никога не е била в сценария, който той е писал. Well, fuck that shit.

Вторият по сериозност провал се оказа Хобитът. Както не съм сигурен дали вече не споменах някъде, този филм просто беше програмиран да се разпадне в ръцете на Джаксън. Като че ли само шпагатите между несериозния сорс и вече съществуващия кино-епос, и склонността на режисьора му да разточва безкрайно сюжетите си, особено в безсмислената екшън част, не бяха достатъчни, и на тоя филм му се случи още по-голямо нещастие - HFR презентацията, която направи всичко съвсем да заприлича на интро от треторазрядна видео игра. Единственото възможно спасение за тази адаптация беше тотално отдалечаване от стилистиката и тона на Властелина, в ръцете на някой друг. На някой с някакво чувство за мярка. Не мисля, че точно Гилермо дел Торо е крещящ пример за обраност и премереност, но той вероятно би предотвратил тая предвидима развлачена скука. Сега доволни са само тези, които са били програмирани да изгълтат без претенции всичко, което холивудската машина за боклук би им изстреляла, стига да почва с карта на Средната земя. How about среден пръст?

Шампионският фейл на годината обаче е Възраждането. И за разлика от предните два, тук вече ми е много мъчно. Без още една издънка в Ейлиън-вселената и без адаптация на някаква глупава детска книжка, можех спокойно да мина, обаче с този Батман просто не трябваше да става така. Нолан, като човек с Мементо и Престиж в кариерата си, нямаше право да сервира подобна комедия от грешки за кулминация и завършек на цялото си старание в предните филми да де- и ре-митологизира любимия си комиксов герой. При положение, че можеше да направи каквото поиска с него, на каквато си цена поиска, без никой да му каже и една дума на въпреки, той в крайна сметка реши да ни поднесе нещо такова, само че гарнирано с апокалиптичен цимерски музикален съпровод. И разбира се, с ребус за разгадаване на финала, който носи точно нулево значение и шанс за правилен отговор. Не помня скоро да съм виждал филм, който толкова отчаяно се напъва да звучи, като че ли ни е божествено спуснат и животоосмислящ, а реално погледнато да е точно толкова дълбок и емоционален, колкото Отмъстителите. Неприятно ми е да го призная, но на последния си прекарах далеч по-добре.

ТОП 3 НА ФИЛМИТЕ, КОИТО ПРЕНЕБРЕГНАХ ЗАРАДИ ХОБИТА

Може би причината топът в началото да изглежда по този начин, а и да е само Топ 3, е че благодарение на Хобита (на това, че ходих два пъти да се убедя колко е скапан, както и на това, че загубих колосално много време в писане и бърсане покрай него), игнорирах почти всичко, което се случваше междувременно по екраните. За което не ми е виновен никой, разбира се. Та, какво пропуснах:

На първо място - Killing Them Softly на Андрю Доминик, който, както добре знаем от Чопър и Джеси Джеймс, е пич с класа и стил. В интерес на истината, от трейлърите личеше, че този път  може да не му се получи чак толкова добре, но Брад Пит, Ричард Дженкинс и Джеймс Гандолфини винаги биха били по-добра компания от хобити, джуджета и сенилни магьосници, които в три часа продуцират fart-jokes. Както казах - сам съм си виновен.

На второ място - Ана Каренина. Не че имам афинитет към руските класици или към обречени любовни истории, свършващи под колелата на влака, обаче намирам Джо Райт за режисьор, който много сериозно се доближава до това, което казах за Мендес. Изключително подкован технически, с желязна хватка, Райт като че ли прави единствено грешката да се захваща със сценарии под нивото му (Гордост и предразсъдъци, Солистът). Онзи петминутен шот от Atonement обаче ме спечели завинаги, а пък с Хана - най-недооцененият филм на 2011, нагледно доказа,  че може да направи всичко. Включително - да вкара Кира Найтли в кожата на иконичен образ от руското литературно наследство, и да я направи да изглежда като изскочила от картина на Иван Крамской. Сигурен съм, че ще се прозявам много, обаче съм също толкова сигурен, че ще има кадри, които да ми отвинтят главата. Плюс това - вече чух саундтрака на Дарио Марианели и... wow - помните ли пишещата машина от Изкупление. Сега си представете тракащ влак.

На последно място - Животът на Пи. Този толкова измъчен проект, който по ред причини не успя да бъде осъществен от Шаямалан и Жан Пиер Жьоне, в крайна сметка попадна в ръцете на Анг Лий. Две неща са сигурни - 1) че филмът е пиршество за сетивата и изглежда умопомрачително, особено в нативното 3D; и 2) - че морализаторства по твърде примитивен начин, за да ти е комфортно, докато гледаш. Във всеки случай, ако първото наистина е на висотата, на която се предполага че е, съм склонен да понеса евентуалните гърчове от второто. Плюс това - вече чух саундтрака на Майкъл Дана и... wow - помните ли Ян Тиерсен от Амели? Сега си представете това във филм за индиец, бенгалски тигър и лодка в океана - тук или трябва да има някакъв добре прикрит контекст, или дисонансът ще е с еквивалента на парен чук в слепоочието.

Разбира се, за малко някой гаден европейски разпространител, на който му е хрумнало, че и от този край на Океана искаме да разберем какво е направил Стивън Спилбърг с Линкълн, да ми провали Топ 3 и да го направи Топ 4. DVD скрийнърът е вече факт, но Януш Камински в тая пикселизирана форма е последното, което бих си причинил.

ТОП 3 НА ФИЛМИТЕ, С КОИТО НАВАКСАХ НАПОСЛЕДЪК

Болезнено втръсналата, триъгълна, романтична история за един пич, една пичка и един досаден приятел от детството, който застава между двамата, в Тед търпи своята ултимативна трансформация - въпросният приятел от детството се оказва оживяло плюшено мече. Което се напушва, напива, ходи по проститутки и говори с адския бостънски акцент. По-важното - което е възприемано от околните като нещо напълно естествено, все едно е Сет Роген, изпаднал от произволна своя коч-комедия. И най-важното - в един рядък, направо златен момент, то почва да ревнува от Ръкспин, скача върху Уолбърг и просто го ИЗ-ПО-ЧУП-ВА от бой. При това, замервайки го с Библия. Изненадващото е, че заради особеното старание на Сет Макфарлейн като режисьор (улучващ перфектно тона на филма - хем приказен, хем ироничен), сценарист (с вулгарни откоси, които по-често попадат право в целта, отколкото да прекаляват) и като брилянтния глас на Тед (може би най-добрият войс-актинг от Беоулф на Рей Уинстън насам), филмчето е предимно на една Мила Кунис (Зоуи Дешанел с какво е била заета?) от това да превъзмогне твърдата седмица от десет, която сега заслужава. А пък ако бяха спестили обяснението на референцията към Стената, ех - тогава отиваше директно след Кралството на пълнолунието. Говорейки за референции - това, съвсем между другото, е и неочакван празник на гийкщината. Преброих поне три отпратки към Индиана Джоунс (трупчетата, вентилатора, ухото), поне две към Междузвездни войни (Мила Кунис чува мобилния на Уолбърг да звъни с марша от Империята и сбръчква неразбиращо вежди - What is this? It sounds so negative...), да не говорим за планирания като гвоздей на програмата одъртял Флаш Гордън. Много, много приятна изненада и една от най-добрите комедии за последните години, от която шайката около Джъд Апатоу и Ивън Голдбърг може доста да се поучи. Също така - Джоди Фостър с нейния нещастен бобър.

В интерес на истината, първата половина на Lawless почти успя да ме приспи. Обаче точно когато разочарован си мислех как Boardwalk Empire скрива отвсякъде шапката на тоя филм, и само хубавата камера го спасява от това да е втори Public Enemies, изневиделица връхлетя онази знакова сцена, в която изродът Том Харди лежи зад каруцата с прерязано гърло, стискайки раната, за да не му се катурне главата, а наоколо се сипе първият сняг. Тогава Lawless изведнъж прескочи от поредната депресия за Депресията в брутална и обляна в кръв приказка за тримата братя, които никога не умират, каквато само Джон Хилкоут  и Ник Кейв могат да родят (митологичният отенък обаче, за разлика от The Proposition, тук се дължи в много по-голяма степен на последния - като сценарист). В добавка към страхотното трио (да, Шая включително - нищо, че е онзи от Трансформърс и нищо, че през цялото време го пребиват като куче), филмът си има демоничен Гай Пиърс, от чиято поява на човек наистина може да му прилошее; както и страхотни поддържащи женски персонажи (Джесика Частейн и Миа Васиковска), които заформят странен, но трогателен по своему романс с двама от братята. Сега, докато пиша за Lawless, всъщност си давам сметка, че ми е харесал доста повече, отколкото докато го гледах - може би заради начина, по който се разгръща и в крайна сметка надхвърля жанровите рамки, което човек осмисля чак след като вече е наясно с цялото. И може би наистина му липсва само някой от ранга на Роджър Дийкинс, за да застане плътно след Джеси Джеймс.

Тук трябваше да е мястото на The Grey, на който случайно хвърлих око миналия ден. Обаче тъй като всъщност се заформи тройката на подгласниците със седмиците от десет, а сървайвъл хорърчето с Лиъм Нийсън е прекалено сървайвъл (в смисъл - 'айде "не" на сцени като тази с въженцето и борчетата, а?) и прекалено хорър (в смисъл - CG-вълците са наистина ужасяващо зле), за да заслужава толкова, реших да играя нечестно. ParaNorman го гледах още в края на лятото, когато мина съвсем незабелязано по кината, както се полага на един грозен стоп-моушън, и в общи линии няма кой знае какво повече да се желае от него - най-добрата анимация за тази година (на фона на жалкия Пиксар и направо непоносимия Дриймуъркс - онзи за Райзването на Пазителите), която ме притесни само с това, че е една-две идеи по-груба в стилизацията си, отколкото трябваше да бъде. Сърцето и душата обаче ги има точно такива, каквито бяха в Monster House преди 6 години - на някого наистина му е пукало за този филм, докато се е потил над него. Не знам какво повече може да се каже от това, което moviebob от escapist е систематизирал в единственото си наистина страхотно ревю за тази година, всяка дума от което подкрепям с два палеца, насочени нагоре. Остава претенциозно да добавя, че сцените с размотаващи се и присвяткващи облаци в странни цветове, се оказаха изненадващо зловещо изживяване. И най-вече, тази инди анимация поднесе най-добрият аудио-визуален момент на 2012: в самото начало Норман отива на училище, крачейки през пустото градче, пълно хвърчащи найлонови торбички, изоставени ръждясали велосипеди и премазани язовци... а наоколо се размотават привиденията, които само той вижда и разбира, на фона на ей това разбиващо нещо от Джон Брион.

ТОП 3 НА ФИЛМИТЕ, КОИТО ЕДВА УСПЯХ ДА ДОГЛЕДАМ

Разбирам как Dredd може да апелира към почитателите на 80-тарския екшън боклук, обаче болезнената истина е, че вече има достатъчно от него, за да се прави още. Особено по толкова нескопосан начин. Усещането за Ultraviolet-deja-vu ме удари в носа още в първата минута, а пък там вече като засвяткаха халюциногенните звездички, беше свръх възможностите ми и почнах на FF. Ако на някой случайно му се струва прекалено иновативно да се използва super slo-mo по подобен начин, значи е пропуснал три сезона Time Warp по Дискавъри, където имаше далеч по-зрелищни неща. А пък ако някой оправдава 90 минутна безхаберна пукотевица в тъмното и шумното, само заради това, че Карл Ърбън гледа нацупено и никога не сваля смешната си каска, време е да го огрее, че не винаги е в сила so bad it's good. В случая е so bad it's unfuckinbearably bad. И все пак, заради последния шот от развръзката с разчупващата се кървяща физиономия на Лина Хеди, някак си съм склонен да му дам 2/10 вместо 1/10.

Мисля, че Expandables 2 е ултимативната помия на 2012. Съжалявам, ако ще нарани някого, обаче изпитвам остра нужда да го кажа: По време на цялата си кариера Шварценегер е бил актьорски на нивото си от Херкулес в Ню Йорк, а поносимите му филми се броят точно на пръстите на едната ръка, ако три от тях са отрязани (и то изцяло заради Камерън). Толкова са и поносимите филми на Сталоун (ако броим Първа кръв за поносим, разбира се), който още през 80-те трябваше да бъде понижен в бостанско плашило, предвид лицевите си анимации. Изключвайки Брус Уилис от уравнението, всеки един от останалите събирани от кол и въже, отдавна презрели екшън герои, се характеризира с това, че не съм успявал да догледам нито един филм с негово участие. Изброеното предполагам ме прави тотално несъвместим с тая продукция, точно както предния път. За жалост обаче, дори човек да погледне през очите на таргет-аудиторията - демонстративно хетеросексуални мейлове, които все още биват гъделичкани от топлите спомени, когато са били на 10 и са се възхищавали на голите потни тела, мъжествено разтресли се от много раздаване на ред и правосъдие, пак остава очеизбодният проблем на продължението, точно като предния път: тоталната, ама ТОТАЛНА липса на идея и иновативност в екшъна. За филм, който така отчаяно държи да чука по носталгичните струни и да напомня за едно отдавна минало време (време, изпълнено с доста срам и позор, мен ако питат, което трябва час по-скоро да бъде забравено), Expendables 1/2 си позволява наглостта да е стряскащо некомпетентен чисто на ниво първосигнален екшън. А въобще да не отваряме дума за неспасяемия сценарий, поръсен с ебаси-колко-досадните уанлайнърчета, който има функцията единствено на извинение за некадърния екшън. Значи, нямам нищо против тази тайфа от старчета, които отдавна трябваше да са стоплили, че на тази възраст е хубаво да си сведат съществуването до грижа за пра-внуците, вместо да лъскат с мръвки, все едно и те и ние сме с 20 до 30 години по-млади, да си се събира на по бира и да си фантазира, че всеки един от тях е значел нещо за киното тогава (и следователно сега), обаче това събиране не е непременно нещо, което може и трябва да се раздува в час и половина тъпашки show-off. Особено, когато арената е България, маскирана като Албания - с всичките прилежащи тревясали кърове, постни горички с една-две димки пръснати из тях, и летището в Крумово. А когато накрая действието ни пренася в Париж със случаен stock footage на Айфеловата кула, и ни се показва сграда пред сгромолясване с табелка Rue de Lyon отпред, на графитите по стената се чете GLUPOST. Indeed.

Две неща забавляват във филмовата гротеска Wrath of the Titans: 1) Сам Уъртингтън, маскиран като Дани Макбрайд, с прическа - толкова WTF, че успя да носи добро настроение след себе си до самия финал. И 2) - едрокалибрените специални ефекти, които през цялото време ме навеждаха на мисълта, че тоя филм, чисто откъм зрелище, спокойно би могъл да бъде изрежисиран от Питър Джаксън, което говори доста за Хобита. Срам-несрам, трябва да си призная, че на онзи епичен кадър от интрото, в който камерата повдига взор към ръката Хронос и започват да валят овъглени тела в промишлени количества, успях леко да се стресна. (Ако някое разярено хобитбойче благоволи да ми обясни защо трябва да предпочета отвратително изглеждащия огън, който Смог бълва по крепостта на джуджетата пред този кадър или пред размахалия се огнен гигант на финала - слушам с внимание и разбиране.) Всичко останало в Титаните 2, естествено е пълна смрад. Сигурен съм, че накрая Нийсън и Файнс са се хванали за брадите кой пръв да се превърне в пясък, за да не му се налага повече да си трови кариерата. (Spoiler: Файнс е загубил.)

ТОП 3 НА ФИЛМИТЕ,
КОИТО РАЗПРОСТРАНИТЕЛИТЕ НЕ НИ ПУСНАХА НАВРЕМЕ

През 2011 киното беше водено от погледа към отминалите времена, тази пък - както изглежда - от изобличаването, осъждането и победата над робството. И Линкълн и Cloud Atlas бяха движени от това, но мен повече ме интересува тежката дума на Тарантино по въпроса. Съдейки по градацията в кариерата му, е напълно възможно този тип да вземе и да надскочи предните си няколко шедьовъра (както той сам се изрази, и което подкрепям с два палеца, насочени нагоре). Няма го да крия - очаквам Django Unchained да е филмът на 2012. От трейлърите (и от начина, по който изглеждаха Копелетата) се вижда, че Тарантино става все по-впечатляващ чисто във визуално отношение, което пък, комбинирано с винаги изключително силното съдържание, би трябвало да го превръща в нещо като любимия ми режисьор в момента. Истински добрата новина е, че Джанго, въпреки кървавия си рейтинг, в момента къса глави в бокс офиса, така че ни чакат добри времена.

Разбира се, ни вест, ни кост от новото отроче на Пол Т. Андерсън - The Master. Че кой се интересува от филм на онзи с Магнолия и There Will Be Blood? Въпросът колко точно (и дали въобще) ще ми хареса не ме занимава, просто искам да го гледам най-сетне. 

Имайки предвид, че The Hurt Locker ми стои като един от по-надценените филми на 2008 и това, че на пръв пръв поглед Катрин Бигълоу със Zero Dark Thirty е тръгнала да яхва вълната на сензационността и злободневността, точно като някаква труженичка от жълтата преса, която лети на метла, все пак възхваляващите ревюта ми дават надежда, че тук нещата може и да са различни. От друга страна, те (ревютата) са американски, така че може и да не са (нещата). Не съм се зачитал подробно, за да разбера каква точно ще е разликата (и все пак, думата "смел" се споменава често), но това, че Джеръми Ренър го няма, ще помогне със сигурност. Също ще помогне и визуалното израстването на Бигълоу, което някак личи от трейлъра, както и присъствието на Александър Деспла, който, доколкото чух, не е сътворил най-вдъхновеното нещо в кариерата си, но пък дори така няма как да е излишен.

ТОП 3 НА ФИЛМИТЕ ОТ 2013, КОИТО НЯМАМ ТЪРПЕНИЕ ДА ВИДЯ

After Earth
Шаямалан - това ми стига. Големият въпрос е ще подейства ли очевидният коз - Уил Смит. Не толкова в бокс офиса (там е ясно), ами в отношението на ощипаните критици към едно време вдъхновяващия ги индиец. Естествено, по-важно в личен план (нали човек преди Нова година може да си пожелае нещо...) е дали Шаямалан ще се поддаде и ще направи обикновен постапокалиптичен филм за ширпотреба, или ще остане верен на егото си и едната шепа останали свои почитатели. Съдейки по интонацията на Уил Смит от трейлъра, клоня към второто. Съдейки по всичко останало, Шаямалан старателно ще опита да прикрие това. Нямам търпение.

Man of Steel
Sucker Punch ме накара да погледна с други очи на цяла филмография, та е нормално, имайки предвид и замесения Нолан, този филм да бъде във фокуса. Как точно двамата със Снайдър ще успеят да приземят летящия си супергерой (освен с брада и shaky-cam) не ми е известно, но във всеки случай ще бъде повече от любопитно. Има обаче два проблема: 1) пост-конвертираното 3D, което се надявам да има възможност да бъде избегнато и 2) невъобразимият, вече буквално нетърпим Ханс Цимер, който почти със сигурност ще изиграе отново ролята на камък, вързан за шията. Ама не от онези дето блестят над дълбоки деколтета, ами от тоя тип, дето носи удавници към дъното.

Gravity
Все още не се знае кога ще ни огрее, но всичко около новия филм на Алфонсо Куарон и Еманюел Любецки звучи чудовищно. Със сигурност се знае, че поне първите 20 минути ще се състоят от един безкрайно сложен, непрекъснат шот; ще има 10 пъти по-малко кътове, отколкото в стандартен филм; а 60% ще бъдат изцяло CG. При това положение е учудващо, че по-интересно ми е дали Куарон ще успее да направи истински филм с двама реещи се в празното пространство астронавта. Единият от които - Сандра Бълок.

Всъщност, преглеждайки кино-календара за 2013, мисля че имам много лоша новина - всички високобюджетни заглавия, които си струват изричното споменаване, едва стигат за един Топ 3 (максимум Топ 4, ако включим и Рейнджъра на Вербински), докато тези, които със сигурност ще фейлнат яко, няма да се вместят и в Топ 30. Добрата новина заради всичко това обаче е, че за в бъдеще постове с подобна дължина е малко вероятно да се появят тук.

Учтивостта изисква да спомена нещо като "приятно напиване довечера", обаче New Year is overrated, така че ако някой държи на тези неща, може да си пожелае нещо по избор. До скоро.

38 коментара:

  1. Lawless го гледах и аз наскоро и ми направи силно впечатление. Шая Лебьоф показа истинска игра, а Том Харди за кой ли път беше жесток. Много по-груб и заплашителен дори и от напъните, които ни пробута като Бейн.
    Тед несъмнено е страхотна комедия, на която се смях с глас на няколко пъти. Любим момент ми е когато Минг и Флаш Гордън се хванаха за гушите - просто безценен.
    Годината беше слабичка, наистина, но пък при добро желание човек би могъл да изкара и положителни неща. Сякаш откъм комедии съм доста доволен. Споменатият Тед е ясен, но освен него ми харесаха Американски Пай 4, Диктаторът, Проекта X и Кампанията. Даже имаше още едно непретенциозно заглавие, което ставаше - Goon, на български май се зовеше "Дъг не играе хокей" с Шон Уилям Скот и Лив Шрайбър.
    Весело посрещане на новата година :)

    ОтговорИзтриване
  2. Moonrise Kingdom очаквах да ти е в топ-а. На мен ми беше твърде странен заради дечицата, които се държат като възрастни - подобни сюжети не ме грабват. Skyfall за мен е леко надценен, но пак е сред най-добрите филми на годината. "Cloud Atlas" ми хареса най-много от трите, но и той имаше проблеми. За "Хобит" явно няма да се разберем. Ти пък си Шаямалан-фенбой :) Виж, за "Възраждането" мисля, че имаш повече право и май ще трябва да си снижа оценката. С останалото съм съгласен. Без да си гледал "Линкълн", "Джанго", "Пи", "Господарят" и "Клетниците" обаче класацията няма как да е окончателна. "Линкълн" визуално не е нищо особено - редица тъмни сцени в затворени пространства.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Ей тука има един подходящ материал за снижаване на оценката на Възраждането :) http://www.reviewmaze.com/2012/07/the-dark-knight-rises-2012-epic-fail.html
      Skyfall и за мен е леко надценен, вероятно донякъде и защото е много по-добър от предходния Бонд, който доста снижи нивото след Казино Роял.

      Изтриване
  3. В моите очи, "Cloud Atlas" категорично е най-добрият филм за годината. Гледах го два пъти и предполагам, че и при последващи преглеждания ще откривам все нови и нови детайли и послания. Опасявах се, че ще наблюдавам провал - с трейлъра на филма дойдоха и големите очаквания, а предишния път, когато това се случи, well... The tree of life ми изигра лоша шега! За щастие тук нещата стояха по коренно различен начин.
    Що се отнася до още добри филми от тази година, то не са много тези, които ми легнаха на сърцето, но трябва да спомена "Pieta" на Ким Ки-Дук; "Животът на Пи", както и независимият "Beasts of the Southern Wild"! Има още доста заглавия, привлекли вниманието ми, но родните киноразпространители явно не смятат за нужно да видят български екран. Хубаво изключение е "Django Unchained", които излиза скоро време.

    ОтговорИзтриване
  4. Интересен материал наистина - подкрепям с две ръце за Skyfall & Cloud Atlas - друго нямам какво да добавя, осве: весело посрещане на новата 2013 и да бъде още по-плодотворна за теб и твоя блог.

    Поздрави

    ОтговорИзтриване
  5. Силвъре, огромно благодаря, че вкара в полезрението ми брилянтен филм като Moonrise Kingdom, който покрай буламачите бих пропуснал. Една стоманена причина да ти следя блога редовно.
    Нека и през идващата 2013г. да има филми, с които да ни запленяваш.
    Поздрави!

    ОтговорИзтриване
  6. Cloud Atlas и Moonrise Kingom не съм ги гледал, най-добрите за мен филми през 2012 бяха Skyfall и A Royal Affair .

    ОтговорИзтриване
  7. Warriors of the Rainbow: Seediq Bale киното не е само Холивуд

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Но пък киното, което авторът е гледал, явно не включва Warriors of the Rainbow.
      Silver, стига си се канил да пишеш по-къси постове, ясно е, че не можеш да си надмогнеш многословността - и по-добре :D

      Изтриване
  8. Хах, така е - по-вероятно е да спра по принцип, отколкото принципно да спра с логореята. :) Само не знам защо се прецаках така гадно и вместо да пусна 3 пълнометражни поста (съответно с 6 затвърждавания на добре познатото, 6 нови ревюта и 6 погледа в бъдещето), аз изпуках всичко наведнъж. Ако е много off-putting мога да почна да си правя някаква сметка. :)

    Поздрави и благодарности на всички коментиращи.

    ОтговорИзтриване
  9. Голяма грешка за Дред брат ...Да го беше гледал на кино ,на блу-рей рип или квото си го гледал не изглежда по същият начин ...Евала на Фантом камерите за слоу-моушъна :)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Никаква грешка не е - както споменах, гледал съм доста по-добър ултра slo-mo с часове. В Dredd дори не са си поиграли да осветят сетовете си като хората. Затова има и толкова шум в кадъра, който са опитали да махнат с DNR, обаче като се е омазала работата и са се изгубили детайлите, са решили да плеснат отгоре тия смотани филтри. Ще видим какво ще е положението в Jupiter Ascending - там Уашовски обещават някакви невиждани неща...

      Изтриване
    2. DNR?

      Описанието на Jupiter Ascending засега не ми вдъхва много доверие, но все пак е в начална фаза, а и все пак са Уашовски, които са ми любимци и в които вярвам. Наскоро четох, че искат да направят нещо в споменатия филм, което е невъзможно да се постигне на този етап - това ми се стори малко странно и, в същото време, много интересно.

      Изтриване
    3. Digital Noise Reduction. Високоскоростните камери изискват много добре осветени сетове, за да може за краткото време, в което трае експозицията, да влезе достатъчно светлина. Затова и в Time Wrap са използвали някакви безумни прожектори, насочени към обекта и в крайна сметка само той е експониран както трябва на slow motion. Ако не се направи това, изображението е шумно. Тъй като в Dredd не са си дали особен зор, шумотевицата е почти нетърпима дори там, където са снимали на нормална скорост. Дори средностатистически фотоапарат ще даде подобна картинка при тези условия. В super slo-mo кадрите обаче резултатът явно е бил негледаем, затова са забърсали шума (с което са забърсали и всякакъв детайл), и за да замаскират положението, са лепнали тези смотани glow-ефекти отгоре. Отврат.

      На Jupiter Ascending не ме притеснява толкова матричарският сюжет, колкото тежко смотаният каст. А най-лошото е, че след последните два експеримента, които се продъниха в бокс офиса, май студиата ще затворят кранчето на Уашовски. Което е жалко, защото иначе имат топки.

      Изтриване
    4. Благодарско! Мислех да се разровя в нета, ама ме домързя, та реших да те занимая с още малко инфо.

      Обожавам ги тия двамата - Уашовски и нещото, което ме притеснява е огромният бюджет и дали филмът ще успее да излезе на печалба. Ако ли не, ще трябва да ги чакам няколко години да направят нещо ново, което не ми допада особено. Мисля си, че въпреки не особено кадърния каст, отново ще ни поднесат визуално впечатляващ и смислен филм.

      Изтриване
  10. Експендабълите защо изобщо си ги гледал, бтв? Нали още предният филм хич не ти хареса?
    Не знам, де, на мен и двата ми допадат доста, обаче това е, понеже съм в някои отношения бая лесен зрител. Все пак вторият работеше единствено и само като поредица от препратки към други неща. Самото заглавие и на двата филма е препратка към "Хищникът", после препратки към терминатори, умирайтруднота, иднианаджоунсове, Чък Норис, рамбота, реалния живот на Долф Лундгрен, филмите на Джеки Чан... Първият поне имаше нещо подобно на история, а и проявяваше собствен хумор, вместо да лежи изцяло на гърба на стари и по-добри филми. И беше по-шарен, ако това има значение.

    "ПараНорман", впрочем, е вероятно най-добрият в сценарно отношение филм от 2012, който е съумял да ми попадне. Даже седнах, та го преведох на български, понеже ми хареса твърде много. За нещастие изобщо не излезе по кината в България... Не че ако беше излязъл, щях да си платя, за да го гледам с кошмарния "професионален" дублаж, който по едно време се появи по тракерите. Подозирам, че с него филмът е излязъл на DVD и... Надявам се никой да не го купи или вземе под наем, честно.

    Силно съгласен за Батмана, обаче. Този филм е вероятно най-кошмарната комбинация от зверски претенции и зверска тъпотия в сценария, която съм гледал през живота си... В същата година имахме шанса да видим как Сам Мендес и сценаристите му успяха да вържат новия Бонд-франчайз с някогашните филми и, въпреки това, да не го съсипят и да не изневерят на постигнатото в "Казино "Роял"... Подозирам, че с тази толкова over-the-top историйка с цъкаща бомба и купища типични за комиксовите филми абсурди Нолан е искал, поне отчасти, да направи нещо подобно. Само дето се провали, а критиците не посмяха да му го кажат, за да не бъдат изядени от феновете с все парцалите...

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Бе и аз не знам защо гледах експанжън пака на експендебилите... Препратките ги има, но са отчайващо първобитни - дори лафчетата, дето уж не съм ги чувал преди, ми звучаха като първото нещо, дето ще му мине на човек през акъла, ако си каже "бе дай сега да правя референс към I'll be back". Просто отврат. Да не говорим, че отношението на тези типчета към тъпотиите собствено производство, по което малчуганите едно време са подскачали (айде някой да седне СЕГА да гледа първия Терминатор, или Зов за завръщане, или Конан или каквото и да е друго екшън-недоразумение от онези времена, и да видим... щото аз наскоро пробвах, барабар със старите Междузвездни и положението е фейспалм след фейспалма), е крайно неадекватно. Единственото, което тоя филм прави е да врещи "ма ние все още го можем". Какво можете, бе? Тарантино направи цяла кариера на гърба на най-смотаното, което киното изобщо може да предложи, като изключим снъф порното, ама я виж разликата.

      Нолан изобщо нямам идея какво е искал да прави с тоя Батман, сериозно. Дори вече не съм убеден, че е бил разкъсван между това, което той самият иска да стори на героя си и това, което студиото е изисквало с оглед на бъдещите планове. Болката ми е, че предвид първите два филма, тук той можеше да си изиграе картите като за Оскар. Вместо това, след точно още 2 филма, ще бъде Майкъл Бей 2.

      Изтриване
    2. "Зов за завръщане" поне имаше готино замислена история. Всъщност една от причините, поради които се зарадвах на римейка, е, че се получи възможност да бъде разказана без тоновете кървища и с истински актьор в главната роля. "Терминатор" винаги ми е харесвал като атмосфера, обаче вторият направо го издухва отвсякъде... А Конан не трябваше да ми го припомняш, сериозно... Едва ли са много филмите, които да мразя толкова, честно, а и култът към него само доразваля всичко. Едно време зачетох разказите на Хауърд само за да видя дали и те са толкова зле. Ами... Не са. И са тотално противоположни на всичко, показано във филма.
      Иначе, в действителност, по-голямата част от експендабълите никога не са "го можели" наистина. Единственият американски екшън-герой, влязъл в киното с черен колан по бойно изкуство, вместо с актьорски талант и умения, и участвал във филми с достатъчно добри като за жанра production values, е Стивън Сегал, а той едно, че се превърна в карикатура на себе си в последните петнайсет години, друго, че отказа да участва в "The Expendables", понеже не му харесвало студиото.

      За Батмана това, което написах, ми мина през акъла, след като гледах "Скайфол" и прочетох милиони коментари, според които Мендес се бил вдъхновявал от "Черният рицар". Иначе като нищо може да се окаже, че самият Нолан не е бил много наясно какво иска да постигне. Кой го знае...

      Изтриване
    3. Хехе, аз и Сашо си гледаме Терминаторите и Конан периодично. Мисля че горе долу веднъж годишно си ги пускаме и всеки път им се кефим с мощ. Старите междузвездни войни също продължават да си ме радват. Имат една такава специална атмосфера и усещане всичките тея филми - наивни, ама яки. Понасят ми повече от ЛОТР 2 и 3 примерно, на които фейспалмих последно време.

      Изтриване
    4. Това е то носталгията. Тя прави атмосферата на филма специална. Тя също така прави "Империята отвръща на удара" и "Заръщането на джедаите" да изглеждат по-смислени продължения от втората и третата "Матрици", от третия и четвъртия "Терминатор", от четвъртото и петото "Умирай трудно" и, по-важното - от прикуълите им. За добро или лошо, има точно две поредици от миналото, на които мога да се кефя всеки път с мощ.

      Изтриване
    5. Това, което, според мен, прави "Империята отвръща на удара" и "Завръщането на джедаите" по-смислени продължения, е фактът, че са по-добри от предхождащия ги филм. Освен носталгията, естествено. Това е и разликата с матриците, където вторият и третият филм бяха откъм горе-долу всичко, освен ефектите, обиколки зад първия.
      Аз в последно време междузвездните войни, впрочем, не смея да ги гледам отново, че ги харесвах адски много едно време всичките, а не знам как ще им реагирам сега. Да взема да си съсипя хубавия спомен... Не ми се ще.

      Изтриване
    6. То всъщност е доста трудно да се направи продължение на Междузвездни войни, което да е по-зле от оригинала. :)

      Изтриване
    7. От любопитство: кои са въпросните поредици? :)

      Изтриване
    8. Предсказвам и подсказвам отговора: едната е с ДеЛориан, а другата - с камшик. :D

      Изтриване
    9. Лол, Узи, що издаваш - сега няма как да напиша Кръстниците и Доларовата трилогия, и да си запазя реномето на недоклатено, елитарничещо хипстърче. :)

      Изтриване
    10. Внимавай къде стъпваш, че т'ва последното важи преди всички за феновете на Уес Андърсън. :) Всъщност заради първите 3 части на "Alien" си струва към Док Браун и Док Джоунс да прибавим също Елън Рипли.

      Изтриване
    11. toi ne haresva6e li samo 1 i 3 :0

      Изтриване
    12. 1, 3, 4. Така че пак става трилогия и се признава. :)

      Изтриване
    13. Ако не заради друго, то заради този коментар си се отправил директно към Ада.

      Изтриване
    14. То само това да беше - питай ме нещо за трилогиите с пръснати глави и разсипващи се мозъци. :)

      Изтриване
  11. Андрю Доминик си има класа и стил, но това не пречи на Killing Them Softly да изглежда като средняшки homage към осемдесетарските криминалета, режисиран от някаква long take obsessed версия на Дейвид Чейс. Кофти, но е простимо да се пропусне.

    За Lawless хич не съм съгласен, но пък има ли смисъл да се дискутира, при положение че почти никой не го забеляза. :)

    ОтговорИзтриване
  12. Аз го забелязах Lawless - ето, ставаме двама, което може да не е много повече, но пак е повече от никой. :) И на мен ми беше едно от попаденията на годината, долу-горе по същите причини. The Proposition също е добър, но малко му тежи старанието да е оригинален, дори във визуално отношение (боядисаните небета са от нещата, които най-дълго ще помня от него). А тук е супер комбинацията от съвсем архетипна романтична история плюс открояваща се никкейвска готическа ирония, точно като в оная песен, дето двамата с Дивата роза разказват как всичко между тях било като в приказка, докато той не й разбил главата с камъка, защото всичко красиво трябва да умре, и я оставил да лежи в реката.
    Гледай Пи, обещавам, че няма да е толкова морализаторско, колкото изглежда на пръв поглед. То (книгата, а филмът дори още по-подчертано) се занимава много повече със suspension of disbelief като принцип, със смисъла и силата на разказването и с повярването в историята (коя да е история), не толкова с повярването в религиозния смисъл, нищо че идеята е канализирана така. Саундтракът е много добър и е наистина зашеметяващо красиво.

    Тед и от друго място ми го похвалиха, частта с ревнуването от Ръкспин ми звучи като наистина да трябва да го видя. :)

    Аз не знам дали мога да съчленя някакъв топ филми на годината изобщо, по-скоро чак след тия, забавените от разпространителите. И за трите, плюс другите три от следващата ти секция, нямам търпение. А и Мунрайз не съм гледала още, все се надявах, че ще се появи на кино.

    Честита нова година, много красоти да наснимаш през нея (аз като в магазините за фототехника - там не ти пожелават приятен ден на тръгване, а "хубави снимки" - ама за да има някакъв бенефит и за публиката все пак.)Но не мога да не отбележа, че да не се кефиш на Конан и първите Междузвездни войни е хипстърско, блогърско - хипстър и блогър са думите на 2013 - и почти толкова възмутително, колкото да не се кeфиш на Уилоу. Вие (не императорското Вие, а всички вие)никога не сте били на шест! :)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Ех, Джен, първо - мерси, ще се постарая. :) После... аз какво да пожелая, докато честитя - ами да речем, нашият човек да вземе да направи някакво малко-голямо чудо с AE? И естествено, повече свободно време за удоволствия и писане след тях. За да има бенефит и за публиката, все пак. :)

      За Lawless помня, че го беше похвалила на Шадоу, да. А сега като споменаваш за розата, май наистина не трябваше да съм изненадан от това, в което се превръща втората половина на филма.

      Пи съвсем скоро ще го проверя, обаче първо е Джанго.

      Сега, не искам да развалям всичко, обаче заради Уилоу буквално съм спал по кината едно време. Ако има причина да обичам толкова много филмовата музика, това е Джеймс Хорнър в първите 10 минути. Ако обаче има причина да обичам киното по принцип, това е онзи с камшика. Междузвездните просто нямат шанс. :)

      Изтриване
  13. Боже,човек направо ми идва да открадна ДеЛориъна на Браун и да изгоря шибания сценарий на
    "Възраждането",но не и да убия Нолан,защото все пак бих искал да видя добър завършек на една от
    най-добрите трилогии.Fuck,идва ми да се самоубия направо.

    ОтговорИзтриване
  14. Silver, какво мислиш за трейлърите на "Gravity"?

    ОтговорИзтриване
  15. Дам. Внезапно се превърна в най-чакания от мен филм. :)

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.