14 Когато Джаксън пръдне, как ехото заглъхва

Как ли? Тоя масов кравешки прехлас по Хобитски трейлъри, постери, концептуални изкуства, изкуствени концептуалности и още трейлъри, в който активно участие взема само вегетативната нервна система, почна да ми идва малко вповече. Не ми се струва чак такова геройство човек да събере 2 и 2 и да получи, че тоя филм просто няма начин да не се окаже провал (а тук провал на някакво ниво е равносилен на пълен провал). Защо всички се правят на ударени и отказват да приемат действителността? Вероятно тези, чиято житейска философия е да съществуват в постоянно отричане на реалността, ще си останат в това състояние до 14 декември, когато земята ще се отвори. В година, преливаща от счупени кино-очаквания, ето десетте основни причини, поради които на финала й ни чака най-голямото и най-сигурното разочарование.

1. Страниците 

Нека да сметнем: Властелинът на пръстените се простира на около 1500 страници, разделени съвсем естествено на три части, всяка завършваща обособен етап от голямото приключение. В резултат филмовата версия е 9-часов епос, в който няма празно, че даже е понесла сравнително леко 30-процентното раздуване (със специалните издания). Сега нека сметнем отново: Хобитът е около 300 страници. Тези 300 страници трябва да бъдат раздути в три минимум двучасови филма (а както знаем, егото на Джаксън никога не се побира в 120 минути, да не говорим за потенциалните екстендеди). Простата сметка показва, че ако навремето той беше решил да бъде толкова щедър и към Властелина, щяхме да получим трийсетчасова трилогия. Някой не намира ли всичко това леко, ама съвсем леееко абсурдно?

2. Извиненията

Извинението на Джаксън е, че с жена си при адаптацията са се ровили в някакви апендикси, допълнителни бележки и пр. рудиментарни израстъци около книгата. Чудесна тактика да прикрият факта, че сервилничат на Уорнър, MGM и Ню Лайн (по един филм за всеки, а?), които искат да изцедят всеки цент от толкиновото наследство, правейки при това аналогичните маневри от Хари Потър и Здрач да изглеждат като най-естествените адаптационни решения на света. Дали през главата на Джаксън е минала иначе простата идея, че може би самият Толкин е сметнал този материал за не особено интересен, че да го включва в книгата, и затова го е оставил под формата на апендикси, допълнителни бележки и пр.?

От друга страна, Джаксън е червив с пари и способен да прави каквото си поиска, така че може би е оказал влияние и личният момент - той просто не може да се раздели със Средната земя, както нагледно демонстрира по време на едночасовия финал на Завръщането на краля. Нормално, има и хора, които прекарват в кенефа повече от необходимото време.

3. Материалът

Истинската беда обаче е, че Хобитът на практика е не особено интересна генерална репетиция за Властелина. Историята е почти същата - мъдър магьосник поставя непосилна задача на миниатюрен протагонист, който придружаван от някакви сравнително колоритни персонажи, сменя локация след локация, успява да изпълни мисията си и да се върне обратно в хобитската си дупка променен изоснови. Сега, след като вече имаме филмирано разтърсващото и тематично презаредено приключение на Фродо, разказването на историята на дядо Билбо в три филма е като да накараш публиката да изгълта един казан шкембе-чорба, след като току-що е приключила с трюфелите.

Както и да го въртим Хобитът е повърхностно фентъзи-адвенчърче за деца, което поставено до Властелина има точно толкова стойност, колкото ако беше книжка за оцветяване. Правенето дори на един единствен филм от него е сравнително безсмислено начинание, а какво да говорим за раздуването на тая проста историйка извън всякакви разумни пропорции.

4. Сценарните балони

А Джаксън е спец в раздуването. Спомнете си неговия Кинг Конг. Филм, който трябваше да се върти ексклузивно около гигантска горила и възбудена руса кукла, бе натъпкан с епизоди, в които групичката на нашите се сражава с туземци, бива гонена от динозаври, изяждана от блатни хлебарки, носена на крилете на огромни прилепи и т.н. и т.н. Когато стане дума за тъпоумен зрелищен filler, Джаксън няма равен. Вторият трейлър на Хобита ясно показва, че можем да очакваме порой от свободни съчинения, които ще се изразяват предимно в безумно търчане на някакви джуджета. Или затрупването им със скали и тролове. Оффф...

5. Ефектите 

Сещайки се за гоненицата с динозаврите от Конг, както и всъщност за всичко друго от  този филм с изключение на централната маймуна, имам чувството, че Хобитът ще е поредното зрелище на Джаксън, в което количеството визуална патаклама напълно ще притъпи усещането на зрителите към качеството на въпросната. В първия трейлър имаше първолашки очевидна миниатюра на водопад в Ривъндел, каквато е срамно да излиза от дебрите на WETA, при това във филм на създател на компанията. В последния трейлър пък подскачат някакви вълци, които са като излезли от Здрач. Бедата е, че Джаксън (след Lovely Bones, в който напука толкова безсмислена визуална фантасмагория, че свят да ти се завие) продължава да борави със специалните ефекти като същински дървар. Нищо общо с майсторството на Спилбърг, Земекис и Финчър, които още през 90-те правеха чудеса, еталонни и ненадминати до днес. Фишеците на Джаксън носят единствено чудовищен wow-заряд, обаче от онзи същия, който блика на талази от боклуци като 2012 или Трансформърс.

6. Ам-Гъл

Споменавайки ефектите, трейлърът ме оставя с натрапчивото усещане, че анимацията на Ам-Гъл не е мръднала и на йота от 2003 (може би защото е използван все още недовършен материал). Но не това е важното. Този персонаж получи всичко, от което се нуждаеше в старата трилогия. Видяхме го да пълзи в сенките още в интродукцията на Задругата, видяхме го като хобит, който убива брат си заради прешъса, видяхме го като шизофренично изчадие, което води Фродо към гибелта му, и го видяхме как в най-последния си миг на тази Средна Земя получава каквото е търсил. Сега срещу всичко това ще ни поднесат някаква игра на гатанки с Билбо? Тези ебават ли се? Наистина ли имаме нужда от повече бекграунд инфо за този герой? Или за който и да е от останалите герои всъщност...

7. Останалите герои

Във Властелина грееше цяла плеяда страхотни образи, за които искрено да ти се къса сърцето и такива, чиито сърца искаш да изтръгнеш. Срещу това в Хобита има плеяда джуджета, които изглеждат по-безинтересни и от тези в тазгодишните Снежанки (остана ли някой, на който да не му се повръща от джуджета?) Гандалф е стар и уморен, а в историята са намърдани Фродо, Леголас и Галадриел. Просто не е истина какъв вой ще се надигне от страна на Толкин-фенбойчетата, когато се сблъскат със сценарните волности, направени единствено с цел да пред камерата да се флашнат познати физиономии.

8. Предсказуемостта

Вярно е, че всяка адаптация страда от проклятието феновете на сорс-материала да знаят (в общи линии) какво ще се случи. Властелинът преодоля това препятствие със завиден финес заради богатството и кинематографичността на първоизточника си. В Хобита това обаче няма как да се получи, защото Джаксън няма на разположение интересни централни герои, чиито ултимативни съдби не е разрешил преди 10 години. Билбо: "Ще ми обещаеш ли, че ще се върна?", Гандалф: "Не. Но ако това стане, няма да си същия". ХАХАХАХАХАХАХА.

9. Имитациите

Преди 10 години всички бяхме деца, които за пръв път виждаха фентъзи, разгърнато по подобен грандиозен начин. Сега вече не сме. По-лошото обаче - пред очите ни са минали безброй филми, които са се опитали да яхнат Властелина в една или друга степен. Дори шибаният Здрач се е напъвал да го имитира, а какво да говорим за разни Ерагони и Титани. Имаме го и ужасяващият в толкова много отношения пример със Златния компас, който с лекота можеше да се окаже второто филмово пришествие в жанра, ако не беше неистовото желание на Ню Лайн да го изпразни от съдържание и да го направи колкото се може по-LOTR-оподобен (в резултат си го изядоха здраво де, точно този филм успя да потопи компанията). Хобитът почти със сигурност ще се окаже в неприятната позиция на Джон Картър - когато Началото на нещо величествено е поставено в партер, заради некадърни жанрови експлоатации (овен заради това, че далеч по-впечатляващото "продължение" е вече факт в почти оптимална форма). На практика единственият интересен алтернативен път, който е останал да бъде извървян през този жанр, е този, по който Игра на тронове пое.

10. 48 fps

Вече обясних надълго и нашироко защо Хобитът е последният филм, на който трябваше да му се случи тази "иновация". Джаксън със сигурност ще си понесе последствията от твърдоглавието си и неспособността да разграничава кинематографичността от техническото съвършенство - поредна глупост в зловещо комбо от глупости. Все още обаче не е ясно какъв процент от зрителите ще видят това фентъзи приземено в реалността заради повечето кадри в секунда, и ще измучат недоволно впоследствие. Нито е ясно какъв бюджет са заделили продуцентите, за да накарат задокеанските ревюисти да си спестят критиките по този въпрос. Иска ми се презентацията на Хобита в 48 fps да бъде гръмовен провал, което да сложи точката на тези опити. И ако има някаква справедливост, това просто трябва да се случи. От друга страна обаче, минавайки през произволен магазин за техника, в който всички LED-ове и плазми са пуснати на Motion Interpolation, избушили са контраста, шарпнеса и яркостта на макс, а хората охкат и ахкат в захлас - просто ме води до притеснителната мисъл, че отново блеещата маса, на която не й пука въобще, ще издиктува модата.

__________________________

Всяка една от тези причини е напълно самодостатъчна, за да разклати сериозно филм като Хобита. А всички заедно предвещават само едно - почти сигурно фиаско и напълно сигурно разочарование, съизмеримо със сервирания от Ридли Скот и Кристофър Нолан оувърхайпнат булшит по-рано това лято. И никой не може да направи нищо срещу това. Остават две възможности - или да махнем с ръка и да подминем с пренебрежение, или да си заврем главата в пясъка и да лъсне задник, който след три месеца ще кърви болезнено.

Но всъщност не ми дреме кой знае колко - да му мислят фенбойчетата, дето носят The One Ring на пръста си, спят с плюшени Голъми и вярват, че когато Гандалф пръдне, наоколо почва да ухае на рози. Така, както мога да си взема блу-рей колекцията на Инди и да използвам четвъртия диск като фрисби, така и съществуването на Хобита не ме притеснява повече от съществуването на Здрач (всъщност реакциите на онази прословута свиня, на която от Съмит плащат да се прави на луда преди всеки трейлър от сагата, не са много по-различни от подскачанията на заслепените LOTR-фенбои - хубаво, че за разлика от нея поне засега спестяват бузите си в youtube, когато се пръкне поредният трейлър, постер или пубисен косъм от Хобита).

Вече изкарахме луд късмет - Властелинът се случи на света във филмова форма преди Хобита. А Питър Джаксън не е кой знае какъв талант, че да съжалявам, като го гледам как си губи времето с глупости за пореден път, и има намерение да направи трети, четвърти и пети пореден филм в кариерата си, чието въздействие да се състои единствено в това да изпепели синапсите на очните ми нерви. 

Разбира се, ще бъде интересно да се види как Хобитът ще фейлне (и дали ще достигне непостижимото - падение от сорта на междузвездните прикуъли на Лукас), а и сигурно ще има две-три неща, които да задържат вниманието: Мартин Фрийман като Билбо, пичът дето играе Торин Дъбощит, и естествено Хауърд Шор, ако случайно реши да не лежи на старите си теми. Всъщност, не знам дали хората осъзнават колко много от въздействието на LOTR се дължи на тоя човек. Филмите биха били немислими без точно тази музика и на практика са неравни части Хауърд Шор, всеотдайни актьори и деспотичен Джаксън на всички фронтове, в съотношение 3:2:1.

Време е да приключвам. Пожелавам приятни мигове на всички, които са открили своя вътрешен Бъбълс от диспропорционални очаквания и надежди, и са го превърнали в уютен хабитат до премиерата на Хобита. А че Питър Джаксън ще смуче хобитски пишки на 14 декември - ще смуче и то как. Сега всичко е различно - ние, те, вселената. Свещеното преживяване отпреди 10 години няма как да се повтори. Примирете се.