14 Трансформърс 3 / Transformers: Dark of the Moon

Holy fuck! Нямам никаква идея какво се случи в тоя филм. Не си спомням нито един plot-point. Нито една реплика. Нито едно име на герой - било то на човек или робот. Ако някой ме накара да му разкажа за какво иде реч, ще мълча и ще гледам тъпо, защото, честно - нямам представа. И този позор - да не мога да формулирам елементарно изречение за сюжета на филма 5 минути след гледането му - не е защото от толкова лятна блокбастърска холивудска кретенщина, някак съм се адаптирал да изключвам досадните части от мозъка, които започват да мигат на червено и дават накъсо, докато зрителните нерви им пращат сцени от роботския рай в "Трансформърс 2". Изобщо не е това. Просто нищо в този филм не дава ни най-малък признак на смисъл. Нито една сцена в него не следва логиката от предходната (или която и да е било предишна). Последователността в липсата на наративна последователност граничи с виртуозност и може да мине за върховата точка на това перверзно течение в киното. Кохерентност? Мотивация? FUCK IT ALL - казва Майкъл Бей.

И то как. "Трансформърс 3" е една безкомпромисна, чудовищна сбирщина от визуални ефекти, каквато досега не се е появявала на екран. Нахъсаността да се наблъскат колкото се може повече епични шотове в единица време е толкова безпарднонна, колкото тази в "2012", но разликата в замисъла и изпълнението е порядъци. Уж и двата филма са със сходен бюджет, уж и двата са върло подценяващи зрителския акъл (та се концентрираш в еднаква степен на едната патаклама) и в двата има пръст Digital Domain... Разликата на хартия е, че 80%  от ефектите в "Трансформърс 3" са правени в Industrial Light & Magic, което не е пренебрежимо, но и не е истинската причина. Ключовият фактор е, че докато Роланд Емерих предимно показваше разрушенията воайорски отдалеч, тук зрителят е хванат за ушите и пуснат директно в епицентъра им. Всеки може да покаже как изригват вулкани и как цунамита заливат Хималаите, обаче за да ебеш майката на цяло Чикаго по тоя безцеремонен начин през почти половината от времетраенето на филма, се иска да си шибания Майкъл Бей.

И по отношение на ангажираността на зрителя (условно де, доколкото човек може да се чувства ангажиран в кеч между трансформиращи се консервени кутии), 3D-то е огромен плюс. Първоначално Бей беше върл противник на новата медия, обявявайки я доста прозорливо за несъвършена и несъвместима със стила му. Наистина, той е известен като рекордьор по брой кътове за единица време, и ако някой направи 3D-филм от "Армагедон", запазвайки светкавичния монтаж, това ще доведе до реална заплаха за здравето на публиката. В крайна сметка обаче Бей склони глава под натиска на студиото и в резултат получаваме втория квази-live-action филм (след "Аватар"), който не само се понася добре в три измерения, но и изглежда като създаден специално за това. 70% от "Трансформърс 3" е сниман със стерео-обектив, а там, където е било невъзможно заради сложната логистика - на 35 мм филм с последваща конверсия в 3D. Само 1-2 сцени със сгрешена перспектива, водеща до сюрреалистичен пространствен ефект, нарушават перфектния микс между двата формата.

По-хубавото обаче е, че Бей много съвестно е взел предвид характеристиките и ограниченията на този формат и е адаптирал собствения си стил към тях. В резултат екшънът е драстично по-подреден и по-плавен, отколкото в предните му филми, средната дължина на кътовете е много по-голяма (дори ги има онези внезапни неприятно-showoffy забавени каданси), преходите между кадрите са такива, че не уморяват очите при акомодацията, а осветлението винаги е предостатъчно, за да не те оставя с впечатлението, че гледаш филм през слънчеви очила... В добавка, Т3 предлага през кадър ефектни сцени с отражения, пречупвания, шашави перспективи, обекти извън фокус в непосредствена близост до камерата, particle ефекти, пушеци с прокрадваща се светлина през тях, и lens-flares... всичко това почти невъзможно за конвертиране от 2D, като че да даде урок на некадърниците пипали по "Тор" (последният филм съдържащ абсурдно изглеждащи отразяващи повърхности в изкуствено 3D). Личи си, че Бей не е пестил време (30% повече рендеринг на специални ефекти) и средства (30 милиона долара повече заради снимането в 3D) да изпипа почти до съвършенство единственото, което осмисля филма му - грандиозното зрелище.

Fиналният TV-спот на филма, който с лекота би намерил място в An Epic of Epic Epicness ако се беше появил преди две седмици. "Трансформърс 3" унищожава понятието money-shot (който продава в трейлъра), защото филмът има цяла money-half, по-зрелищна от всичко показано в рекламната кампания.

И това зрелище за съжаление е дърпано надолу през цялото време само от едно нещо - не от абсолютната сценарна черна дупка на филма, а от бездарната музика на Стив Яблонски. Този некадърник се е специализирал в пействането на готови прогресии и луупове в бездушна, синтетична, скучна каша от звук, лишена от всякакъв намек за индивидуалност. В огромна част от "Трансформърс 3" музиката звучи като патетично-героичния булшит от предните филми - перфектен, според Бей, фон за роботския войсоувър, нижещ мъдрости за чест и съдбовност. Върхът на наглостта обаче се съдържа ето тук:

Steve Jablonsky - It's Our Fight [Sample]

който връх лъсва след сравнение с ето това:
Zack Hemsey - Mind Heist

Не знам дали трябва да коментирам 1) очевидната наглост да се прекопира станалото вече култово по някакви неясни за мен съображения бръмчене от трейлъра на "Генезис" барабар с елементарното, уж епично развитие към края; 2) и то по толкова кух и некадърен начин. Всъщност, конвейрната продукция, която изтича от недрата на Remote Control (студиото на Ханс Цимер и армията му от музикално-неграмотни роби, което съсипва филм след филм) е достигнала до такова ниво в наглото самокопиране, че вече ми е невъзможно да проследя кой е източникът. Саундтракът на "Трансформърс 3" е повлиян от тези на "Батман в началото", "Тъмният рицар", "Крал Артур" и "Генезис" (писани от Цимер), първият от които от своя страна копира тежко от този на "Островът" (писан пък от Яблонски), който пък има корени в половината саундтраци на Цимер отпреди това. Кашата е пълна.

Ясно е, че Бей не би запокитил в кофата вечния си трейдмарк, но ако толкова държи на синтетичния героичен музикален кич, имаше далеч по-добри опции - примерно Лорн Балфи, който единствен от минионите в сянката на Цимер добавя някаква индивидуалност. Музиката му в Call of Duty: Modern Warfare 2 би паснала перфектно на "Трансформърс 3" - и без това цялото подобие на сюжет се движи точно като в играта. Сега за тези 154 минути от Т3 има един единствен момент, в който музиката активно създава атмосфера (този с внезапните хорови включвания в самото начало на инвазията над Чикаго), точно както в предните два филма имаше по един (Scorpionok от Т1 и Nest от Т2). Пълен резил.

От цялата сбирщина, юрнала се да спасява положението, до момента във филма сме срещнали само един от членовете й.

Нямам намерение да се простирам върху актьорската игра, защото човек трябва да не е стъпвал в кино през живота си, ако се изненада от това, което предлага филмът. Шая Лебоф очаквано е същият келеш като в предните Трансформъри - леко цапнат в устата, тежко неориентиран, и правещ се на пич с променлив успех. Интересното е, че за разлика от предните филми, тук през цялото време той снове низвергнат от всички заобикалящи го филмови герои, въпреки постоянното натякване, че има медал от Обама, спасил е света два пъти, и отчаяно се натиска да го спаси още веднъж. Но никой не дава пет пари за горкия Шая - дори облечените му в отровнозелени анцунзи Adibas родители от трейлър-парка. Единственото му постижение за целя филм е почти да се сблъска челно с гениталиите на Кен Джеонг, активно използващ инерцията си от Запоите и отново ставайки за посмешище пред цял свят. Не съм сигурен доколкото това е осъзнато решение от страна на Бей, но филмовото отношение към главния му герой е много подобно на отношението на целия свят към самия него след "Трансформърс 2" - докато всички му опяваха как филмът му не струва, той се пъчеше, че два пъти е сравнил световния бокс-офис със земята и ще го направи още веднъж. (Между другото, този паралел е раздут надълго и нашироко в доста интересното ревю на транссексуалната писач(ка) от io9 Чарли Джейн Андерс, което горещо препоръчвам.)

Oh, you sluty sluts!

След като Мегън Фокс обвини Майкъл Бей в хитлерообразност, което бръкна дълбоко в еврейската душа на продуцента Спилбърг и той моментално даде карт-бланш на Бей да изрита задника й от продукцията, ролята на романтичния интерес на Шая бе поверена на Роузи Хънтингтън-Уайтли - руса английска селянка, известна още като модел на Victoria's Secret. Излишно е да споменавам, че функцията й се ограничава в показването безкрайни крака и божествен задник от boner-inducing перспективи, което от един момент нататък започва да води до комичен ефект. По-комично е обаче как, след като направи най-знаковата сцена в историята на холивудския блокбастър - робот се изпика върху главата на Бартън Финк, Майкъл Бей не се кротна и продължи да издевателства над коеновите актьори. На мушката този път, освен Джон Туртуро, са Джон Малкович и Франсис Макдорманд - очевидно забавляващи се на трансформацията си от character actors в едноизмерни карикатури.

След като в първия Трансформърс Майкъл Бей показа една и съща експлозия, случваща се два пъти с интервал половин минута, тук той надминава себе си.

Има някакъв перверзен майтап на всички възможни нива в този филм. Дори продукт плейсмънтът е толкова безсрамен, че в един момент човек може да си помисли, че някой е спрял лентата, за да пусне реклама на последния модел Мерцедес. Еединственият начин, по който можеше да стане по-безочлив в това отношение е, ако бяха кръстили филма "Трансформърс: Достигат до вас с помощта на Lenovo". Т3 е толкова безпардонно self-conscious в нечовешката си тъпота, че това действа обезоръжаващо, както в никой друг филм от подобен род досега. Дори не съм сигурен как човек може да атакува цялата сценарна парализа, след като се вижда настойчиво старание в посока филмът да бъде превърнат в празник на мозъчната недостатъчност. Имам усещането, че Бей и сценаристът му са вложили много повече усилия в съзнателното анихилиране на всеки намек за субстанция в "Трансформърс 3", отколкото когато в първите две части опитваха да привнасят някакви (плачевни) опити за такава. Естествено, нищо не пречи един зрелищен екшън да дели черга с прилично съдържание, но някак си не съм убеден, че 60-минутна сцена, в която космически механизиран глист прави дупки из небостъргачите на Чикаго, би блеснала по този начин в по-умен филм. И колкото и да звучи налудно, това е сцена, която не само има право на съществуване, но заради къртовския труд на Майкъл Бей и техничарите, които са я замислили и реализирали, е задължително да бъде преживяна на възможно най-голям екран, с възможно най-бомбастичен звук и в 3D. Не знам доколко личи от всичко написано, затова го казвам директно - "Трансформърс 3" е върхът в кариерата на Майкъл Бей. След този филм жанрът на безмозъчния блокбастър трябва да се затвори завинаги.