5 октомври 2012 г.

12 Бонд в началото

Шумя се от доста време, че девойката Adele ще акомпанира началните надписи на новия Бонд, преди няколко дни това бе потвърдено официално, а от около час и половина вече имаме и песента в пълния й т.нар. блясък.




Чувствата са смесени. От една страна това е тотално завръщане към корените и е анти- очакванията ми. Струваше ми се, че Сам Мендес и Томас Нюман ще натиснат продуцентите в полза на нещо драматично-меланхолично, акустично, депресивно и приспивно, а вместо това си имаме класическа Бонд-балада с претруфена струнна секция и ексесивни духови, точно както се полага. Въпреки, че на моменти, като слушам извивките на Адел, си мисля, че от нея би излязла чудесна чалгаджийка, ако се беше родила на неправилния полуостров, вместо на правилния остров, все пак, както историята учи, положението можеше да бъде много, много по-зле.

И за да не стои като нюз-флаш всичко това - малко размисли по повод въпросната история.

Същността на Бонд-надписите от day one е била показването на кълчещи се женски силуети, на фона на стилизирани елементи от филма и актуалната музика на съответното време. Мислех си да спретна един исторически преглед на всички филми досега, обаче още пакман естетиката на Доктор Но и belly dancing-а от От Русия с любов (при това на фона на нещо, което можеше да е изпълнено и от Синатра), ме покъртиха дълбоко и, съответно, отказаха от начинанието. Дистанцията във времето и техническите ограничения са си казали тежката дума, така че остана мерак само за няколко бързи коментара по повод началните надписи на по-скорошните представители.

Винаги досега е правило впечатление, че песните към началните надписи на Бонд са прилягали най-добре, когато са били дело на композиторите на филма. Специфичният оркестрален touch върху поп-рок основата, на практика е създал цял под-жанр - Бонд-песен (съвсем пресен пример - Supremacy на Muse, която е като специално проектирана да открие филм за 007). Джон Бари в миналото се е месил дори в работата на групи като Дюран Дюран и А-ха, за да направи опънинга да звучи като органична част от саундтрака на филма (съответно тук и тук), а не като случайна куул песничка, предназначена да избие някой-друг чарт.

В Броснън и Крейг ерата същото стори Дейвид Арнолд - най-добрите Бонд-песни всъщност са негово дело: от грандиозната The World is not Enough на Garbage и You Know My Name на Крис Корнел изтичат основните теми, които са намерили по-нататъшно развитие в саундтраците и правят филмите да изглеждат наистина премислени и хомогенни (естествено, съвсем друг е въпросът, че от целия Един свят дето не стига, си струва да се види само гоненицата по Темза и самите начални надписи). Като че ли единствената наистина страхотна Бонд-песен, в която композиторът на филма няма пръст е Golden Eye на Тина Търнър (там вместо Ерик Сера са композирали пичовете от U2, колкото и това да не личи), и в някаква степен - Tomorrow Never Dies на Шерил Кроу (за този филм пък Арнолд е имал намерение да използва като отваряща песен Surrender на K.D. Lang, обаче студиото явно е натиснало в полза на по-популярното лице).

И това е много добра отправна точка към двете фрапиращи музикални недоразумения в новата история на Бонд. Първото се нарича Мадона в Die Another Day. Второто - Алиша Кийс и Джак Уайт в Quantum of Solace. Последният проблем на тези две парчета екскремент е, че вместо да отворят вратата, за да влезе Бонд, чупят дръжката и ни я завират отзад. Първият е, че не са нищо повече от примитивни, безидейни и предсказуеми опити да се яхне вълната на някаква криворазбрана популярност. Заветната цел е радио-въртеж, а не някаква хармония с останалото от саундтрака, което Арнолд е планирал.

За съжаление обаче, продуцентите са хванали Мадона три години по-късно от идеалния момент. По-мрачната част от Ray of Lights (circa '98) показва, че тя би успяла да закове без проблем песен за Бонд. По времето на Не умирай днес обаче Мадона се интересува повече да прави синткор-кич със силно модулирано гласче. Само дето никой не е усетил, че не това е мястото. (Никой, освен Дейвид Арнолд, който не е използвал и нота от тоя ужас в иначе страхотния си саундтрак към иначе страхотно тъпия филм.)

Положението с Ръ-и-Бъ повърнята Another Way to Die е още по-плачевно поради няколко причини. Преди два филма време Бонд беше малоумен шит и някак си беше простимо, ако е шит и в шапката си. С идването на Крейг обаче този франчайз претърпя метаморфоза, която с известно напъване може да се окачестви като подобна на тази на Батман (при Нолан). И Казино роял и Спектър на утехата се лекота се класират като солидни екшън-филми, които сервират кадърно точно каквото се изисква от тях, без да изпадат в смехотворната наивност на предшествениците си. Освен това, в първия грееше обезоръжаващата Ева Грийн, вторият пък беше потресаващо монтиран екшън, в който мозъкът ти трябва да регистрира движението два пъти по-бързо, отколкото е прилично да се изисква (но това не го направи ни най-малко хаотичен). При поддържането на цялостно добро ниво във всеки аспект от филмите с Крейг, петното на безхаберната песен, която изведнъж счупва на парчета грижливо билдваната атмосфера и тон на Утехата, почва да дразни много сериозно.

По същото време Дейвид Арнолд е бил зает да продуцира и аранжира последния албум (The Performance) на Шърли Беси, която е вряла и кипяла в началните надписи на Бонд (с три песни във франчайза под вещото ръководство на Джон Бари - Goldfinger, Diamonds are Forever и Moonraker). Всъщност половината от The Performance стои като замислена да е част от музикалното наследство на Бонд. Има някакви спекулации, че Арнолд е искал баба Шърли да се завърне, но си представям как това се е сторило прекалено демоде на продуцентите и те са решили въпроса с финеса на Митю Пайнера. Уви, явно не са чували The Living Tree, която би направила от произволни начални надписи на Бонд някакъв факан епос, без при това непременно да се размирише на нафталин:


Още една любопитна подробност е, че за тема на Quantum-a е била планирана съвсем друга песен на някоя си Ева Алмър, обаче въпросната е била запратена в коша, а другата въпросна - в творческо изгнание, поради честото споменаване на изречения от рода "What was her name again?" Не че е нещо кой знае колко специално, но във всеки случай стои по-адекватно от отрочето на Кийс и Уайт.

Преди да завърша, отварям една скоба по темата, за да препоръчам горещо вдъхновения от Бонд-франчайза проект на Дейвид Арнолд - Shaken and Stirred, който съдържа кавъри на най-иконичните песни от поредицата. Специално внимание към All Time High, в изпълнение на Джарвис Лудото от Pulp, както и на We Have All The Time In The World но не на Армстронг, а на Иги Поп.

Връщайки се към очакваната премиера на Skyfall, надявам се визуалната част от началните надписи да добави някакъв живот и оригиналност към песента на Адел. Малко странно се получава - говното на Кийс/Уайт не беше никак Бонд и всички се размрънкаха; сега това на Адел пък е прекалено класическо Бонд-лайк... явно няма угодия. Ама това е, защото и в двата случая няма въображение. Едно е ясно обаче, песента е благодатна за развитие в саундтрака и остава да тръпнем в очакване не дали това ще се случи, а как точно Томас Нюман ще ни го случи. Колкото и обременен да е този филм (едновременно трета и двайсет и трета част от иконичен франчайз), колкото и трудно да беше зачеването му, той идва в комплект с очаквания за много сериозен авторски почерк в лицето на трима души (Мендес/Дийкинс/Нюман), които сега трябва да направят немислимото - задъхан екшън за британски таен агент и масова консумация. И тъй като се оказва, че до края на годината няма да ме огреят нито Flight, нито The Master, нито Cloud Atlas, а както е известно, е под достойнството на всеки разумен човек да точи лиги по Хобита, се оказва, че Skyfall е филмът (и guilty pleasure по съвместителство), който чакам най-сериозно до края на тази година. Фейл е на практика невъзможен, остава само да се види колко точно по-як Бонд от предните ще бъде.

И послепис разбира се: Как пост за началните надписи на Бонд, след толкова концентрирана феерия от кич в него, може да свърши без най-добрите начални надписи на Бонд, които никога не са били начални надписи на Бонд? Така, де.

12 коментара:

  1. Личен фаворит за Бонд-песен: "Live & Let Die" на Уингс. Близко до нея са Гарбидж, Тина Търнър и Крис Корнъл. Колкото до Adele: not bad at all, но и нищо кой знае колко специално.

    ОтговорИзтриване
  2. Много си ексклузивен, тъкмо пускат "новата песен на Адел към новия Джеймс Бонд" по радиото. :) Колкото и да е дразнеща, ще удари едно сериозно рамо на Скайфола. Те затова и избират само селебритита да пеят.
    Хубав пост иначе, ще си потърся Shaken and Stirred.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Бе чак яко дразнеща не е - има там няколко момента (особено където няма квичене), които могат да се пренесат интересно върху самия филм. Но крайната оценка ще дойде като видим как стои вътре.

      Изтриване
  3. Як пост, вдъхнови мe да си припомня песните. От по-новите ми харесват най-вече тези на Casino Royale и Tomorrow Never Dies. Тази на Адел нещо не ми допада особено, но с подходящи надписи може да се получи, не знам.
    Ще е интересно ако напишеш нещо по-пространно за Бонд формулата, докъдето ти стигне търпението.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Не съм кой знае какъв фен на Бонд формулата, или поне не на тази, която беше преди да сложат Крейг в главната роля и да поограничат малко свръхестествените елементи. Така че, май търпението ми ще се ограничи до Skyfall. :)

      Изтриване
  4. Бях доста изненадан, когато разбрах, че Арнолд няма да композира. Малко съм разочарован дори, колкото и да е добър Нюмън. :)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Поне ще е интересно да се види в каква посока ще тръгне музиката. Арнолд е роден за този франчайз, но малко разнообразие не вреди.

      Изтриване
    2. Съгласен съм. От една страна, много ми допада лоялността и доверието, които някои творци показват един към друг, работейки заедно много пъти. От друга, Арнолд направи някои наистина много добри неща. В петък гледах отново "Казино Роял" и моментите между Грийн и Крейг са наситени с изключителна музика. И не само те. От трета страна, съм много, много любопитен да чуя какво ще направи Нюмън. :)

      Изтриване
    3. Всъщност довеждането на Нюман означава основно, че студиото е дало необходимата свобода на Мендес, и Skyfall има все по-голяма вероятност да се окаже доста авторски проект. На мен много ми се иска тоя Бонд да стои не само като добър Крейг-Бонд, но и като достойно допълнение към филмографията на Мендес, която до момента е почти безупречна.

      Изтриване
  5. Пак съм съгласен. Силно се надявам да е така, а да не е просто поредното допълнение - за Skyfall става въпрос.

    Мендес е страхотен и наистина много постоянен, заради което очаквам това да е най-добрия Бонд досега. :)

    ОтговорИзтриване
  6. Enjoy:

    http://www.youtube.com/watch?v=x0qvrD3Qdgg

    Последните няколко секунди настръхнах.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Видях го докато ровех из youtube за горните линкове, ама нещо не се вдъхнових. Може би защото вече бях слушал Музетата към 20-тина пъти и елементът на изненадата никакъв го нямаше.

      Изтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.