19 Наръчник на залупения... оптимист

Е не е честно...

Заглавието на тоя филм и на български и на английски е като специално проектирано за тоя блог, а пък сега не знам дали въобще си струва човек да стигне до "прочети още". Не че имам нещо кой знае какво против тази ненужно романтична романтична комедия, която в един по-добър свят е трябвало да попадне в ръцете на Антъни Мингела. Ако на човек му се занимава с такива неща, на нея спокойно може да си заведе гадже, без да се притеснява от неприятни последици. Обаче:

• 1 брой номинация за Оскар за главна мъжка роля на онзи красавец от Последния, Поредния и, дай боже, Най-последния ергенски запоища, който по принцип се е специализирал в цъкленето при реплики от сорта "Wow, dude, that's some fucked up shit!"? Джона Хил получи една, какво пък толкова...
• 1 брой номинация за Оскар за главна женска роля на онази пухкава хубавелка, която така добре тръгна с Winter's Bone и после почна да се забърква в каши като X-Men и The Hunger Games? Преди три години я пропуснаха заради дубльорката на Натали Портман, сега е време да се пробват пак, току виж се получило...
• 2 броя номинации за Оскар за поддържаща роля на онзи сенилен дядка, чиято последна значима роля е от миналото хилядолетие, и за някаква баба, която дори не я знам по име? (Последната беше заменена с "Крис Тъкър" в трейлъра, хах, ама кой да предположи, че така ще се развият нещата...)
• 1 брой номинация за Оскар за адаптиран сценарий, който включва няма да обяснявам колко умопомрачително предложено райзване на стейкове в началото на последната третина? Няма проблем - и публика и критика са си припаднали по тоя повърхностен символизъм за знаците на съдбата - давай и това да го слагаме в кюпа.
• 2 броя номинации за Оскар - за режисура и монтаж на филм, който съдържа кадър, в който влюбените гълъбчета се грабват насред коледно осветена улица, а камерата, качена на раздрусан камион, се изтегля... романтично?
• И най-вече - 1 брой номинация за Оскар за най-добър филм? Когато в същата година излезе Moonrise Kingdom?

Добре, понеже точките отгоре по същество са fallacies, прочети още [малко] ↓

Няма да си кривя душата - може би ако тая абсурдна цифромания не се беше състояла, щях да се впусна в умерени похвали за тоя Наръчник, защото в жанра си работи по-прилично от средното, а проблемите му, поставени в тоя контекст, са лесни за преглъщане. Обаче 8 номинации, и то във всички важни категории... Тия ебават ли се? Какво пък толкова са видели в тоя филм, дето аз не успявам?

Вярно е, че Брадли Купър най-сетне показва някаква прилична актьорска игра, която да надхвърли изпълненията му от Запоите, но това неговото си е просто уверено навлизане в обувките на не особено сложен персонаж, нищо че има наглостта да запокити тухла на Хемингуей през прозореца и да дръпне един среднощен литературен анализ. (Той също така цял филм се намира в торба за боклуци, което навява определени асоциации, но да не прекалявам с цинизма.) Типично по холивудски обаче, циклофренията му не изглежда като диагноза, а като симпатична лека налудност, която в комплект със сини очи и петдневна брада, е предназначена да пленява женски сърца. В случая - на развратни вдовици, които се разкрачват пред всеки срещнат, и кой знае защо (може би заради книгата) са били планирани като готически кучки, но от готиката са останали само тъмната коса и висящият около врата кръст (къде са искали да отидат с това, нямам идея...). За разлика от Брадли Купър, Дженифър Лоурънс вече е показвала веднъж, че владее актьорския занаят и не е кой знае каква изненада, че стои добре в ролята, дори когато сценарият я кара да прави разни пълни глупости.

Трябва да им се признае и на двамата, че в повечето сцени химията помежду им се е получила, при все, че през по-голямата част от филма се държат като филмови герои, а не като истински хора - гледат накриво, гонят се по улиците, заяждат се, лъжат се, пускат си внезапни уан-лайнъри и пр. детинщини. Дори когато Наръчникът се превръща в Step Up ("ще пратя писмо на жена ти, ако ми бъдеш партньор за състезанието по танци") Купър и Лоурънс някак успяват да неутрализират тъпотиите и все пак да ангажират зрителя. Кулминационната сцена с танца, примерно, от очакването на която всъщност изтръпвах, се оказа с непредвиден комичен заряд заради сумистката стойка на Купър и притеснението, изписано на лицето му, дали тоя път ще успее да удържи леко наддалата Лоурънс, когато му се хвърли отгоре. Онзи момент, в който от таргет аудиторията на подобни филми се очаква да чийрва за нашите, всъщност е някаква адски смешна, налудна танцова гротеска, в която двмата главни са приклещени в невъзможна поза, а полупрофесионалните им конкуренти фейспалмят и се чудят да се смеят ли, или да плачат. Да, браво за това.

Запознай-се-с-нашите-поколението е далеч по-скучно и вероятно номинацията на Де Ниро следва от трогателната сцена, в която искрено се просълзява над леглото на сина си. Обаче, извинявам се, всичките му там букмейкърски трепети и футболни екзалтации са много под санитарния минимум дори за филм без претенции. Очевидно е, че цялата Оскарова кампания е плод на много сериозно бутане от страна на дабъл-W. Което е странно, защото Харви и Боб Уайнстейн са продуцентски гръб и на Джанго, а нито Тарантино е номиниран за режисура, вместо Дейвид О. Ръсел (чийто I ❤ Huckabees e отчаяно Уес-Андерсън-wanna-be; а пък Трима Крале се губи в сравнение дори с The Men Who Stared at Goats), нито Джейми Фокс за главна мъжка роля, вместо Брадли Купър. Какви са правилата на тези задкулисни игрички - нямам никаква представа.

В заключение - е, не е честно... Знам - базирането на отношението към нещо почти изцяло на външни фактори (награди, възторжени критици и ахнала публика), вместо на това, че двата часа са се изтъркаляли сравнително приятно, е неправилно, обаче няма как да избягам от него. Първо: Тед е по-добрата романтична комедия на 2012. И второ: ако Наръчник на оптимиста е за 8 Оскара, то в задачата се пита за колко тогава е Love Actually, бе шибаняци академични?