17 Разбиващият Ралф

Ралф мина незаслужено незабелязан по българските екрани през ноември, обаче като че ли остана и под радара на интернет-критикарите - почти никой не обърна подобаващо внимание на тази анимация. С двумесечно закъснение поради равни дози обективни (ненавременна премиера из кината наоколо) и субективни (забавена невронна активност от моя страна) причини, сега ще се пробвам да компенсирам малко от тая несправедливост, пък може някой да се трогне, кой знае... Освен това, Разбивачът Ралф е актуален в момента, и ще бъде такъв още около месец, когато ще се реши дали ще вземе Оскар, или тези, които ги раздават, ще получат една каруцарска от мое име и от сърце. Ралф е една от онези редки, скъпи 3D компютърни анимации, които си поставят направо неизпълними цели, а пък в крайна сметка успяват да ги свалят до една.

ИНТРОДУКЦИЯ

Всичко започва с логото на Дисни, но без подскачащата лампа след това, което напоследък се случва доста рядко. (Последното такова Tangled ли беше?) И което си е сериозен повод за притеснение, защото всяка анимация, която не се пръква спонтанно от някое инди студио, като Лайка например, има първа и последна цел да бъде преди всичко повърхностен crowd-pleaser. В резултат, или се случва някаква беззъба никаквост (като Brave), или положението вече отива към вбесяващ, направо непоносим буламач (като последното на Дриймуъркс - Rise of the Guardians, на което и два скротума са му малко, и искрено се надявам, че никой не е имал нещастието да му се натресе).

Ралф предварително се четеше доста интересно - нещо като анимационна версия на Скот Пилгрим; очеваден трибют към времената на аркадната геймърщина, който ще опита да смеси етапи от развитието на игралната индустрията, разделени с десетилетия; отроче на онзи с Футурама; и с каст, в който няма нито едно звездно име. В един момент, докато му гледах трейлъра се питах - 'бе тия луди ли са? Как ще успеят да направят и да продадат филм, в който Пакман е поддържащ персонаж, и едновременно с това ще останат тренди и привлекателни за съвременната аудитория, която вече е забравила, че PC-то някога е било игрална платформа, а какво да говорим за разчитане на носталгия по машинки с жетони, на които с джойстик управляваш пиксели с големина на охранени хлебарки?

Обаче, ОБАЧЕТО в случая е... болднато, подчертано и с капс-лок. Благодарение на това, че сценаристите и режисьорът ясно са си дали сметка какво искат да направят; благодарение на това, че са очевидно талантливи, кадърни и креативни; благодарение на това, че костюмите с парите не им са се месили прекалено много в работата; както и благодарение на това, че са взели проекта присърце, а не като поредната конвейрна CG-шитня, която трябва да забавлява малчуганите, докато родителите им шопят по празниците, Разбивачът Ралф е не само най-разбиващата анимация на 2012, но и един от най-сносните филми по принцип през изминалата година.

ГЕЙМПЛЕЙ

Ралф е горилоподобен темерут с ръце като чукове, който троши жилищен блок, пълен с баби и дядовци. Играчът управлява сръчния Феликс, който въоръжен с мултифункционално чукче, трябва да насмогва на деструктивните позиви на Ралф, и да поправя щетите върху панелката, преди тя да рухне. При успешно изпълнение на мисията, щастливите жители хващат злодея, хвърлят го от покрива в калта отдолу, потриват доволно ръце и се събират да купонясват с White Cake. Феликс получава медал, а Ралф - депресия.

На поредната сбирка на Асоциацията на Добре Известните Гейм-Злодеи Ралф решава, че единственият начин да се издигне в очите на обитателите на кооперацията, които тормози, е да спечели медал от някоя друга аркадна игра. Преминавайки през електрическата инсталация (нещо като Grand Central, NYC), той се маскира като командос от HD-игра (нещо като Тайкус Финдли от StarCraft 2), покатерва се на един баир (нещо като Mount Doom), прескача внимателно (както Инди от Похитителите) едни яйца (като в Alien), грабва медала (като онзи, който Феликс постоянно получава) и тръгва да се прибира (като пич). Обаче тези негови действия водят до нахълтване на събудилите се пришълци в съседната аркадка - Захарна Треска (хах, като Кендиленд в... знаете къде), където малко момиченце, третирано несправедливо като аутсайдер, се опитва да спечели състезание с колички, направени от захар и карани от някакви кифлички с нацупени устнички и леко, до средно азиатско излъчване (като че пръкнали се от мокър сън на Пешо "Сийката" Стойков).

Да, знам как звучи всичко това, обаче който ще да вярва - сценарият на Ралф е страхотен, а пък за жанра си е направо безупречен. Странната трогателна двойка, която ауткастнатото момиченце и грубиянът Ралф заформят, както и всички останали взаимоотношения гравитиращи наоколо, са изрядни откъм развитие и мотивация, и в нито един момент не създават усещането за игра на дребно.

МЕХАНИКА И ИЗКУСТВЕН ИНТЕЛЕКТ

Разбира се, целят филм е изпъстрен с герои от класически игри (на чието присъствие по-образованите от мен в тази сфера вероятно ще се насладят в доста по-голяма степен). Обаче това не е просто Кой натопи Заека Роджър с аркадни персонажи, вместо с анимационни герои. В самата му тъкан като сценарни дивайси са впрегнати ключови концепции от игралния свят, при това са използвани умно, за да движат сюжета напред, а не просто да шашнат зрителя с това колко са оригинални. Момиченцето е glitch в играта и затова не може да я напусне или да се пребори с конкурентките си; Ралф успява да се маскира като командос в екипа от фърст пърсън шутъра, защото AI-то на един от типовете е пълен боклук и се блъсва в стена, докато се опитва да следва останалите; пришълците, които Ралф без да иска пренася в Захарна Треска са бъгове; злобният шеф на цветната аркадка (който се казва King Candy, хах, точно като кросинговър Кинг Шулц / Келвин Кенди... това наистина заприличва на някакъв адски майтап) хаква играта, за да има пълна власт над нея - на практика, той е вирус, който контролира съдбата на обитателите ѝ, като чийтва. И в крайна сметка всички тези неща са толкова елегантно вплетени в сценария, че анимацията в нито един момент не заприличва на нахален гийк-фест. Някак си филмчето няма нищо против да спреш за милисекунда и да помислиш върху функцията на отделните елементи, а не просто да ги регистрираш като нещо, което е cool и толкова.

В добавка към всичко това, съществува много приятна връзка между аркадния свят, обитаван от компютърните герои, и реалния, в който малчуганите контролират действията им. Реализацията на преходите между двата свята разчита на буквализъм, обаче точно заради това пък води до най-сюрреалистичните и трогателни моменти във филмчето: Когато Ралф напуска панелката, която троши през деня, аркадката става неиграема и на следващия ден в "небето" над нея се появява огромна зловеща табела, на която се чете наобратно OUT OF ORDER. [S] В един ключов момент Ралф вижда машината на Захарна Треска през стъклото на неговата собствена игра, на която е указано, че момиченцето всъщност не е glitch, а пълноправен персонаж със супер-способности, низвергнат от Кинг Кенди - и се връща да раздава справедливост. Цялото това прескачане от една перспектива в друга е не само необходимо  (както в Ана Каренина - абе, какво става тук, направо почвам да виждам Пръста на Провидението...), но и изключително добре реализирано, защото носи някакъв неочакван self-awareness от страна на героите - те знаят, че са създадени от 0 и 1, за да служат за забавление на хората отвън.

ГРАФИКА

Ралф получава медал и заради външния си вид. На първо място, няма и помен от болезнено втръсналата Дриймуъркс гримаса, за което помага предимно това, че главният герой по идея трябва да го дава намусен и леко безизразен ръб (в нашето време на ръкомахащи хиперактивни анимирани животни, играещи като хора и по нервната ми система, това си е направо просветление); а и почти всички останали персонажи са с унаследени движения (къде от директен първоизточник, къде - от стереотипи в определен игрови жанр). Връщайки се пак на идеята за преминаване от една реалност в друга, самият аркаден свят има няколко съвършено различни варианта, в които са впрегнати всички малки, големи и ОГРОМНИ клишета на жанра, който реферират/пародират (по избор). В блокчето на Wreck-It Ralph фигурките са като сглобени от Лего конструктор и имат абсурдни насечени движения, носещи неподправен комизъм (в един момент Ралф разпльоква тортата, покривайки всичко наоколо в пикселизирани петна).

FPS частта пък се гъбарка с всички деривативни дизайнерски решения, които извират от съвременните 3D игри - от самото име (Hero's Duty - oh, the LOL), през абсурдно несъразмерните брони на бойците, та до опитите за постпроцесинг в реално време с добавка на петна по камерата, моушън блър, lens-flares и пр. напъни за прикриване на графични недостатъци, опити за всяване на драматичен кинематографизъм, и средства за продаване на 690GTX-ове в SLI режим. На всичкото отгоре, главната героиня и лидер на бойната дружинка, която Ралф е инфилтрирал, е типичната генерична екшън мадама - нацупена, руса, с атрактивно и леко небрежно паднал перчем, който отмята от време на време. Ташакът с нея е първо, че е надарена  не само с епични за стандартите на Дисни цици, ами и с драматично бекстори от сорта на ония глупотевини в Gears of War, само дето тук можеш да се счупиш от смях по правилния начин; и второ - дори такъв конвейрен персонаж си намира облика, функцията и душата - да не спойлвам много, ама новосъздалата се буквално от нищото романтична връзка може да стопли сърцата на не едно и две цинично настроени есхолчета. Чак не мога да повярвам как тоя момент им се е получил толкова естествено на сценаристите и режисьора, при все че с лекота можеше да се превърне в нещо като сватбата от Инди 4.

И за финал, разбира се, имаме Sugar Rush, в която игра всичко, което не е непоносимо розово, е или ярко-синьо, или ярко-жълто, или просто толкова ярко по принцп, че ти идва да сложиш още 3 чифта 3D-очила, за да не ослепееш. Играта с малолетни пиклички, която отвън се консумира предимно от някакви longanlon-и, се оказва правилният Спийд Рейсър, който Уашовски опитаха, но не им се получи съвсем както трябва. И тук има туист и свежи идеи - [S] тъй като горите в тоя свят са направени от карамелени пръчици, езерата - от желатин и течен шоколад, а облаците - от захарен памук, финалният шоудаун естествено се развихря в бутилка диетична кола с размерите на вулкан, която избухва, след като Ралф я натрясква с ментови бонбони. Култ.

GAME OVER

[S] Всичко свършва с хепи енд, разбира се. Обаче не от ония форсирани захаросани буламачи, ами някак трогатален и - както всичко останало - креативен. Сърцето на Ралф се е оказало голямо, колкото юмруците, защото е помогнал на малкото момиченце да се превърне от глич в системата в пълноценен персонаж с мисия и живот. Кризата на идентичността е в миналото. Той се е примирил с ролята си на лошото момче, което всяка вечер ще бъде изхвърляно от покрива на блока в локвата шоколад отдолу. Обаче преди това, докато е на високото, ще погледне в небето и ще види през стъклото, как от другата страна неговата малка шампионка лети по финалната права.

EPIC WIN

Мисля се подразбира, че Разбивачът Ралф е най-добрата анимация от времето на Дракона и Фокс, както и единственият гледаем филм по компютърна игра (с едно на ум) в кино историята до момента. Чак е чудно (освен чудесно) как успява да функционира перфектно почти за всяка възрастова, социална и интелектуално обременена по определен начин прослойка, предлагайки едновременно премерени дози фенсървис и солидна, добре конструирана история, която ще издържи дори пред хора, които не знаят кой е Марио. Та, мисля, че е изключително добра идея на идните Оскари да се сложи точка на тоя шибан рефлекс златният чичко да се дава постоянно на Пиксар. С Глобусите се объркаха жестоко и кой знае защо наградиха Brave, при все, че Ралф слага Мерида в малкото си джобче. В категорията с пълнометражни анимации има едно единствено очевидно правилно решение (както и един доста силен резервен вариант - ПараНорман), и дано, ей така - за да стане тоя свят с една малка, но много приятна идея по-справедлив - академиците да вземат да го вземат.

P.S. В традицията на Пиксар, преди филмчето има няколкоминутен лиричен шорт - Paperman (също номиниран за Оскар), в който двете забележителни неща са, че е черно-бял, и че е навява спомени за Генерално пълномощно по един особено трогателен начин. И то е по-добро от предложението преди Brave - скуката La Luna.