20 Феноменът Здрач

Не, съжалявам, но не съм в състояние да подиграя новоизлюпения трейлър на Breaking Dawn повече от киноскротума, нито имам намерение да коментирам поредния празник на глобалната безсрамна липса на вкус - наградите за "кино" на MTV, в който единственото поразяващо нещо е, как не чак толкова тъпи мейнстрийм филми като "Генезис" или "Черният лебед", делят една черга с кино-престъпления като "Затъмнение" и дори губят от тях. Този пост има по-скоро цел да даде някакъв систематизоиран опит за логично обяснение на всичко това.

На пръв поглед ситуацията е парадоксална - имаме поредица от филми, които са символ на посредствеността по всички налични критерии: от невъзможната актьорската игра, през смехотворния сценарий, та до ужасяващите ефекти. Цялата тази поредица досега струва колкото приходите от първия уикенд на последната й издънка - "Затъмнение".

Това е дефиницията за масова истерия.

По принцип нещата по тази тема са ясни, но нека все пак да започнем със строгото математическо доказателство, че серията "Здрач" е за тъпи кифли. Бегъл поглед към imdb рейтингите показва, че като правило гласовете за произволен филм, пуснати от мъже са няколко пъти (между 3 и 10) повече от гласовете, пуснати от жени. Това следва от факта, че мъжката половина от човечеството е по-активната в интернет... или поне е по-склонната да се занимава с гласуване за филми на сайтове.

В пристъп на интерес, подхванах едни от най-известните и доходоносните филми за последните десетилетия от възможно най-разнообразни жанрове, и ги подредих по отношението на броя на гласувалите жени към броя на гласувалите мъже, което както споменах, варира между 0,1 (за най-мъжествено ориентираните филми като "Терминатор 2" и "Трансформърс") и 0,3 (за по-женствено ориентираните като "Титаник" и "Черния лебед"). Убедете се сами:

Правилото 0,1-0,3 се нарушава, когато настъпи рейдът на 13-23 годишните кифли по кината. В резултат, серията "Здрач" е гласувана само от около два пъти повече момченца, отколкото момиченца, докарвайки отношението до 0,5-0,6, което за такива статистики (десетки и стотици хиляди гласове) е сериозно извън нормата. Такива филми са изключителна рядкост сред мейнстрийм заглавията. Защо?

Много е просто. Аудиторията на кошмарния сериал за трагикомични романси между хора, вампири и върколаци, е онази същата систематично низвергваната от мейнстрийм киното група на 13-23 годишните момиченца, които по принцип не ходят да гледат филми целенасочено. Това е демографска ниша, която е тотално изолирана от рекламните кампании, която по принцип се занася до киното единствено, когато гаджето поиска, и на каквото каже то. И изведнъж, когато внезапно от нищото се появи филм като "Здрач", който колкото и посредствен да бъде, целенасочено се рекламира като мокър сън точно на тази пренебрегвана отвсякъде аудитория от жадни за романси пуберки, се надига и вълната от истерични писъци. В този рядък случай средностатистическата тъпа кифла проявява инициативата и сама се занася до киното, защото иска да види невъзможната любов, за която мечтае. На нея най-сетне й е посочен и подчертан дебело филм, който ТЯ би умряла да види.

Ако има истински виновници за този феномен, това са всички студия, които систематично обръщаха гръб на тази огромна заспала част от зрителите. Хитрите продуценти на "Здрач" просто впрегнаха всички сили, за да покажат единствено на тази аудитория, че това е нейният филм. Кастването на кадърни актьори, пръскането на пари за някакви полуприлични ефекти, шлифоването на сценария... все са детайли, в които няма смисъл да се инвестира. Защото НА НИКОГО НЕ МУ ПУКА. На таргет-аудиторията на "Здрач" й пука единствено секундите от началото на трейлъра до разсъбличането и побягването на Тайлър Лаутнър да са колкото се може по-малко. Това е всичко. Вижте бюджетите на филмите - единствената разлика между този на оригиналния "Здрач" и на останалите недоразумения след това, е скокът в хонорара на Патинсън. Очевидно се пести по всички възможни линии, освен по тази, без която не може - лицата на филма за пред MTV аудиторията.

Представете си хипотетичната ситуация, в която Холивуд спира да бълва безумни екшъни от рода на "Трансформърите" и комиксови филми... за, примерно, 5 години. След това си представете как първият филм от подобен род, който се появи след затишието, агресивно се рекламира като за 15-годишни нърдчета. Този филм, дори да е правен за жълти стотинки от средноинтелигентни шимпанзета зад камерата, би срутил "Аватар" от челото на вселенския бокс офис и то с много. Няма значение качеството на филма, след като тъпотата на тълпата е равномерно разпределена. Ключът е концентрирането на тази тълпа в аудитория за един филм.

Сега, когато в рамките на един месец излизат "Тор", "Х-Мен" и "Зеленият... плужек" (как изобщо му е името на това?), гарнирани с поредни Пирати, с поредни Трансформъри и т.н. и т.н., много ясно че преситената публика няма да си скъса задника от ходене на кино. Самият факт, че тези филми имат сравнителен успех в 18-тите си части, обаче показва, че подобен хипотетичен експеримент като горния, с нърдската маса от активни 13-23 годишни пикльовци, би имал разтърсващи резултати, които да направят потокът на кифлите за "Зазоряване" да изглежда като опашка за хляб в селска бакалия.

Естествено, това обяснение работи само за първия "Здрач". Нататък поведението на фенгърлите вече е по Павлов - на тях им се казва "Патинсън!" и те хукват за билети. И това милкване ще свърши с втората издънка на "Зазоряване". И патките ще се кротнат. И гаджетата им пак ще почнат да ги мъкнат на тъпи екшъни (защото това пускат по мултиплексите). И за да се акумулира същият потенциал в тая непретенциозна, тъпа анти-кинаджийски настроена ниша, така че да избухне в нещо подобно като сега, пак ще трябват години. Пресният пример вече го имаме: макар и не чак толкова агресивно "Червената шапчица" бе рекламирана като "Здрач"-клонинг. Резултатите в бокс офиса: не успя да си изкара бюджета от прожекциите в САЩ.

Парадоксално е, но същият механизъм работи при филмите на Кристофър Нолан. Въпреки тъпотата на човечеството като цяло, явно има голяма група от хора, които отдавна са уморени от шарениите по комикси и филмите с безмозъчни експлозии и гонитби, а пък истинското арт-хаус кино им идва на въпреки. Тая аудитория до скоро също висеше във въздуха - ходеше да гледа Спайдърмен и Джейсън Борн, защото просто няма какво друго. И изведнъж се появява Нолан. И решава, че мейнстрийм екшън трилърът и комиксовият филм не е задължително да са предназначени ексклузивно за пубери с пъпки. И вкарва малко мозък в сценария. И изчиства играта на дребно - демек, почва да се отнася що-годе почтено към публиката си. Обаче запазва entertainment-value-то на филма. И в крайна сметка "Престиж", новите Батмани и "Генезис" се превръщат в култови филми за съвсем нормалните зрители, които са чакали този тип кино да дойде до тях с години. (Връщайки се назад, последният грандиозен мейнстрийм екшън-филм преди Нолан, който не правеше зрителите на глупаци, като че ли беше "Специален доклад". От 2002 - правете си сметката...)

Това е - всичко е въпрос на незадоволяване и презадоволяване. Интересното в случая със "Здрач" е, че незадоволяването на тази женска част от аудиторията е дошло като несъзнателна грешка. Студията никога не са си поставяли за цел игнорирането на кифлите - просто не са им обръщали специално внимание и най-близкото, което са бълвали, така че да им апелира, са били измъчени ромкомки със секси пичове (ако случайно клъвнат) и секси пички (да си припомним - гаджето е по-важно!). Така че, от някакъв ъгъл е забавно човек да гледа как някой хитрец жъне, каквото студийната система е сяла, без да иска, с години.

Драмата обаче е в примера с Нолан, защото въпреки изключенията, правилото е, че всичко в Холивуд е порочен кръг + патологично нежелание за риск (правят се копия на копия, прикуъли, сикуъли и рибуути, защото се кльопат) + също толкова жалка липса на талант (който все пак се изисква, за да замислиш и реализираш инсепшън). Единственият начин да получаваме повече оригинални филми е или мозъчна трансплантация на Тим Ротман, или ексклузивна финансова подкрепа за оригиналните и провокативни филми и пълен игнор на деривативните боклуци. За съжаление, обаче, това няма как да се случи - нека напомня, че живеем в свят на безпрецедентна масова тъпота. И именно защото нежеланието за риск е най-важният фактор в случая (повече и от липсата на талант), ние всички сами сме си виновни.

Миналата година от Юнивърсъл решиха да поемат небивал риск и да налеят сериозни пари във филм, който те знаеха почти стопроцентово, че ще се провали в бокс офиса - "Скот Пилгрим срещу света". И го пуснаха с някаква необоснована, плаха надежда в това почти. Публиката разбира се, не им остана длъжна и тегли майната на един от най-оригиналните погледи върху гийк културата, който съвсем между другото се оказа перфектно технически и актьорски изпълнен. При бокс офис, който не надминава и половината от немалкия бюджет на филма, никое опарено по този начин студио няма да рискува втори път. И виновниците за това, следващия път Едгар Райт, човекът с достатъчно развинтено въображение (вкл. и визуално такова), да трябва да прави филма си за 10 милиона долара, вместо за 100, не са шефовете от Юнивърсъл. Виновниците сте вие - които сте задърпали Скот от торентите, но сега се редите пред касите за втори път на боклуци като Х-мен.