13 януари 2013 г.

32 Тарантино без окови


Добре. Озверелият, отвързан Джанго е девятката в мишената на 2012. И само братята Коен ми са на пътя да гръмна нещо от рода, че Тарантино е най-великият режисьор/сценарист на всички времена. Ама на абсолютно всички, без изключение. И без майтап. Ех, какъв по-добър начин да почне Новата година?

Причините, поради които Джанго без окови е малко, ама съвсем малко под нивото на Inglorious Basterds ще опитам да ги формулирам по-долу. По-важното сега е, че точно както в предния си филм, и тук Тарантино предлага особен поглед с особено мнение върху ключов момент от световната история. Времето е малко преди Гражданската война, когато афроамериканците са все още негри, а въпросът, който интересува Тарантино, е какво се случва, когато измъкнеш един чернокож от оковите, когато му дадеш пушка в ръката и перспектива в главата. Получава се "Yes, you can!"

В основата си обаче това е романтична история, в много по-голяма степен от който и да било друг филм на Тарантино. Без майтап, тук наистина има кадър, който е като изваден от Отнесени от вихъра or smth. Всичко останало, колкото и неизбежно да изглежда, е просто допълнение към куеста на Джанго да даде свобода на възлюбената си. Дето се вика, "апетитът идва с яденето".

Естествено, двигателят на всичко е д-р Кинг Шулц, дошъл да заработва като ловец на глави - от цивилизована Европа (където потомък на чернокожи по онова време прави кариера с писане на романи) в Америка на прогнилите зъби, потните мишници и куршумите, които с много преварват мисълта. Той е този, който дарява свободата на специалния от пръв поглед Джанго, той е този, който му показва как да се превърне от  негър  в бял човек. И в крайна сметка, вродената му, направо пулсираща и готова да го пръсне по шевовете неприязън към робовладелството, е тригерът, който в един момент успява да прати всичко по дяволите.

"Сори, не се сдържах" - казва Кристоф Валц, и е просто гениален. Не знам какъв процент от аудиторията си дава сметка какви късметлии сме, че открихме този човек във филм на Тарантино. Подобна хармония между режисьор и актьор, между интенция и талант, не се е появявала на екран от дуото Маной-Брайс в Селото (а на който този пример не му харесва - толкова по-добре, защото няма друг). Можехме видим Валц за пръв път като префърцунено злодейче от комиксов филм, в който Сет Роген е супергерой. Или като циркаджия, издевателстващ на слонове. Обаче се случи най-хубавото нещо в киното за този век - сефтето беше Ханс Ланда, Tarantino personified, за което Валц получи най-заслужения Оскар на всички времена.

И сега го преоткриваме в на практика същата роля - на безскрупулен професионалист с ум като бръснач, който търси и избива хора с потресаващи хъс, точност, последователност и документ в ръка - точно както преди три години. Само дето сега има сърце. Достатъчно е любовта да бъде наречена Брумхилда, за да може Джанго - хвърлящ дрипите си на забавен каданс, откривайки нашарен от камшици гръб, моментално да се превърне в Зигфрид. Резултатът е  безпрецедентна химия между двамата главни герои и нито една погрешна сценарна, актьорска, режисьорска или каквато и да било друга стъпка във взаимоотношенията им, от което следва най-доброто buddy movie от Бъч Касиди и Сънданс Кид насам.

Поне през първата половина на филма. После се появява Великото Зло - Леонардо ДиКаприо, който може би за пръв път в кариерата си е повече героя си, отколкото Леонардо ДиКаприо. Той държи да бъде наричан мосю Кандѝ, без да знае и дума френски; вдига го от жестоки гладиаторски побои между негрите, които владее; и най-лошото в цялата работа - държи Брумхилда гола, свита в ембриоална поза, в нещо като карцер за непослушни робини. На рамото на Келвин Канди е кацнал Самюъл Джаксън в единствената си сносна роля от Неуязвимия насам. Тук неговият Стивън е буквално като изскочил от филм на братя Коен. Нали се сещате - във всеки техен има по един неочакван (анти)герой от отвъдното с дяволска осанка (Алойзиус от Генерално пълномощно, Гримсруд от Фарго, равин Маршак от Сериозния, дори Хърб Майърсън от Непоносима жестокост). Та и тук - Стивън на Джаксън непрекъснато нашепва в мъдрости (т.е. предлага перспектива) в ухото на подчертано тъпото парче Келвин на Ди Каприо, оформяйки по този начин черно-бяла двойка - из(крив/врат)ено отражение на бяло-черната двойка протагонисти.

[S] На практика, от навлизането в деветия кръг на ада - Кендиленд, героят на Валц престава да бъде човекът с пет хода пред останалите, който толкова много му отива да играе. Дори брилянтният му номер с италианския от Копелетата тук е пресечен в зародиш (и му остава само да говори с Брумхилда на немски, за да не го разберат околните, както говореше с Лападит на англйски, за да не го разберат укриващите се евреи). А в един повратен момент (онзи с разкъсания от кучетата негър) учителят е надцакан от ученика си - като че ли това е мястото, в което му става ясно, че тази история няма да свърши добре, не и за него. След особено жестока сцена (неврофизиология на робството), от която ще изтръпнат дори хората, които знаят добре на какво е способен Тарантино, на Краля му остава една единствено да се превърне в идеалист с главно И-какво-от-това? Осъзнавайки, че това вече не е неговата игра, поне може да си позволи да я загуби със стил. На Елиза в Копелетата символизираше зловещата му поява, в Джанго същото произведение маркира мястото на неговия трагичен изход. Но някак триумфален по тарантиновски. Внимание към всяка мимика, жест и дума на Валц в тези десетина минути, защото са чисто злато - като Оскара, който трябва да получи за тях.

С навлизането в Кендиленд се променя и Джанго, и като че ли тук трябва да се търси първопричината Тарантино изобщо да се захване с тоя сюжет. Джейми Фокс започва ролята си буквално разпадащ се - четвърти в редицата от петима дрънчащи с окови роби, който не знае какво значи думата "positive", той достига не само до това да обяснява на втрещени белокожи, че D-то в Django e silent, и да го начуква на ококорени чернокожи, които го гледат на въпреки, но и в онзи ключов момент, за който споменах, да покаже на ментора си, демонстрирал безупречно хладнокръвие през цялото време, че тук не са дошли на благотворителна мисия. Във всички случаи на емоционална провокация Джанго се хваща за револвера, но в крайна сметка удържа фронта. Валц е този, който поддава и се пречупва.

По тази линия обаче Джанго губи пред Копелетата. Историческият ревизионизъм, който Тарантино тук предлага, показвайки какво би се случило, ако, насред най-черните години на робството, един поробен бъде дарен не само със свобода, но и с ултимативната власт над поробителите си и бившите себеподобни, просто не е чак толкова интересен. Отговорът се свежда до нахалното "хип-хоп звезда". В сравнение, Копелетата бяха перверзна фантазия за това, как краят на най-голямата трагедия в новата история на Цивилизацията е можело да бъде поставен от няколко тъпи парчета със затъкнати експлозиви в крачолите, и няколко километра експлодираща кино-лента, вместо да дойде със самоубийство от скука. В Джанго, разбира се, имаме ебавка с преждевременно роден Ку Клукс Клан (с Джона Хил в главната роля), която обаче стои като fart-joke в сравнение с всичко в Копелетата. Нищо, че е последвана от една от най-красиво реалзираните сцени на насилие в киното.

Джанго се губи в могъщата сянката на Копелетата и в друг аспект - ролята на Тарантино извън режисьорската. Там, чисто физически, той беше ръцете, които удушват Даян Крюгер. А в Джанго Тарантино си е написал даже и реплики. Проблемът обаче е, че героят му е напълно случаен и е трудно човек може да намери някакъв интересен подтекст, в който да задълбае. Естествено, някак куул е да го видиш как води синджира с робите, обаче всичко това просто се стопява, когато е поставено срещу двойката негови алтер-его образи - Алдо (простото копеле, което се радва на хвърчащи черва във филмите си) и Ланда (мастърмайндът, който ражда убийствени, приковаващи диалози, обречени да печелят Оскари всеки път, ако светът беше по-справедливо място) от Копелетата. От друга страна, давам си сметка, че не е честно да изискваме подобни неща от всеки филм на Тарантино...

Третата причина Джанго да е малко по-слабоват от Копелетата, опира до формата (и съответно заглавието на този пост), което ме задължава най-напред да спомена, че филмът изглежда изключително. Робърт Ричардсън вече е щатен DP на Тарантино и е очаквано титаничен. Както и предния път, няма и помен от грозен постпроцесинг, всичко е в суров вид, точно както си е снимано с Панавижъна, и както го изискват стилистичните режисьорски залитания. Точно в последните обаче започва да назрява проблем. Очевидно е, че Тарантино винаги прави поклон към киното, което е харесвал като дете. Леко неприятното обаче е, че при това крещи с пълно гърло, все едно иначе няма да се сетим. И в Убий Бил, и в Копелетата и сега - особено в Джанго, като че ли това ми е основният проблем... Съвсем спокойно мога да си представя тези филми да са точно толкова ефективни, и без сцепването на парчета, и без пояснителните надписи, и особено без ексесивната употреба на похвати от B-муувитата. Вярно е, че това е част от чара на филмите му, както е вярно, че няма друг режисьор, който едновременно да разчита на тях в толкова брутална и буквална степен, при това създавайки усещането за изключителна педантичност във визуално отношение (дори само началните надписи на Джанго са показателни - двумерната застинала каменна повърхност изведнъж се раздвижва, за да покаже в правилния момент на музикален акцент върволицата роби; после пък има няколко изключително точно изчислени ултра-зуума в пейзажи, които впечатляват сами по себе си). Но съм убеден, че Тарантино може много повече от това.

[S] Обаче той е допуснал една непростима грешка, която ми остави много горчив вкус, за съжаление в твърде критичен епизод от филма. Минута след кулминационния и изключително емоционален момент, който не искам да спойлвам съвсем, Тарантино се отдава по детски на брутална кървава баня с почти комични нюанси в детайлите на всичкото това безкрайно, невъобразимо насилие. Тонално филмът прави ужасяващ скок - за тази минута на зрителя му се налага да премине от горчилката, заради съдбата на единия от главните герои, до почти перверзната наслада, която му се налага да изпитва, докато човешки тела експлодират в кървави облаци. При това не как да е, а на фона на рап-парче в изпълнение на Джеймс Браун и 2PAC. Оставям настрана чисто личното отношение към точно този стил музика, използван точно в този филм и в точно този момент от него. А и със сигурност нямам право да протестирам срещу анахронизмите и музикалната еклектика, при положение че в останалите моменти я понесох добре (и особено, при положение че сцената от Копелетата с Дейвид Боуи ме побърква всеки път, нищо че песента е в пълна дисхармония с времето и мястото на събитието). Проблемът не е и толкова в демонстративното насилие, на което Тарантино директно си признава, че се отдава, просто защото е so much fun! В крайна сметка при него, освен the so-much-fun part я има и контекстуалната обосновка, а и не е като да не се вижда с просто око разликата в подхода към насилието, насочено срещу поробените (потискащо и истински болезнено) и поробителите (гротесктно и предизвикващо насмешка, вместо ужас). Самата сцена с развилнелия се Джанго настина е апотеоз на заглавието, а е и повратен момент в съвсем друг смисъл - до момента в неговия куест се е съдържало: 1) преговори с Канди, 2) надхитряне; 3) откупване на изгората, 4) тръгване по живо по здраво; 5) happily ever after. Което за малко да се случи. Сега нещата се променят изоснови - Джанго се превръща в revenge movie в традицията на Убий Бил. И като такова, като че ли има нужда от сцена, в която Джанго използва като щит полумъртъв лошковец, чийто труп прогресивно се превръща в кървава каша. Лошото е, че този път таймингът не е улучен както трябва, и внезапният шифт на настроението, така поднесен, със сигурност изважда от филма.

В крайна сметка обаче, изброените неща са бели кахъри в сравнение с всичко, което филмът предлага буквално във всяка своя секунда. Рядко се срещат подобни кино-преживявания, които  те хващат за ушите, завличайки те в измислената си вселена от първия кадър, и дори не усещаш кога си стигнал до последния. Тарантно беше прав, когато изрязвайки свастиката върху челото си, каза на себе си - "Това е моят шедьовър". Единствената причина Джанго да е само доста близо до още един такъв, е че в него присъства много повече развилнелият се, обезумял Алдо, за сметка на хладния и премислящ Ланда. Като че ли за втори пореден път Тарантино заявява предпочитанията си и има наглостта да ни изтърси директно и безцеремонно - "Ако поискам мога да ви направя филм по всички правила на добрия вкус, от който критическите ви ченета да ударят в земята, обаче тъй като съм пич, майната му на добрия вкус." Е, да, пич е. Не за друго, ами защото въпреки всичко, никога не загубва връзка с дълбоко човешката страна на историите си.

Пределно ясно е как Тарантино би изкъртил в същата степен, ако реши да подходи по-традиционно и по-кротко към поредната си нетрадиционна и развълнувана история (точно като в Джаки Браун едно време). Сега в медиите се спекулира, че иска да прави продължение на Копелетата, но се надявам това да си остане слух, както беше с Убий Бил 3. Нямам нищо против да видя завършек на неговата Валц-трилогия за световните несправедливости, но нека да е в Шестия Филм на Куентин Тарантино, който да е сетнат във време и място, нямащо нищо общо с предните. Ако ще да е измислица като Нео Сеул... Единственото притеснително нещо е, че за 20 години толкова консистентно добра продукция, сме се разглезили твърде много и вече не е достатъчно филм на Тарантино да е просто страхотен. Иска ми се да е и изненадващ по някакъв начин.

32 коментара:

  1. А, стигнал е и до теб значи! Много е як! И типично за Тарантиновски филм, колкото повече време минава, толкова повече мисля за него и си откривам нови неща, които го правят още по-як. Примерно, в началото имах проблем с това, че Валц/Ланда ми беше леко аут ъф плейс там в средата на спагети уестърна. Сега си давам сметка, че той ТРЯБВА да е несъвместим с тоя сетинг, щото верно е като някъв извънземен в тая страна или по-скоро е единственият землянин на няква извънземна планета. Беше толкова прекрасен след шекспировото изпълнение на Леонардо Ди каприо с черепа! Уязвен и омерзен от оня бял самозабравил се примат - страхотно го изигра! Кефи ме и това как все пак откри начин да излезе от ситуацията като победител, въпреки цената, която плати за целта. Всъщност там вече беше спрял да прилича на Ланда. Обаче колкото и гениален актьор да е, дълбоко ме съмнява Академията да му връчи втори Оскар - човекът все пак е австриец, а не американец и просто няма начин да се прецакат да го наградят пак.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. По принцип премиерата тук е след три дни, обаче на случаен принцип правят някакви ексклузивни предварителни прожекции, та успях да се вредя. Иначе ще има поне още едно гледане, защото сигурно съм изпуснал милион неща.

      На Валц точно това му е идеята по принцип - да изглежда out of place. И в Копелетата беше така, но тук вече наистина е Stranger in a strange land. Най-якото е, че на Тарантино, при такъв актьор, изобщо не му се налага да се зори как ще покаже тая изначална неприязън към расизма и робството - Валц го прави дори с едно потрепване на клепачите.

      Шекспировото изпълнение на ДиКаприо всъщност го остави доста шокиран, защото тогава вече наистина разбра, че си има работа не просто с някакво парвеню, което се прави на интересно като кръщава робите си Д'Артанян, ами с абсолютен психопат. Затова и изкрещя така, като тръгна да си вади портфейла с хилядарките (сравни това с аналогичните ситуации от началото на филма). Естествено, дори онова "I insist" - "If you insist" е достатъчно това да е най-доброто кино на 2012. :)

      Като гледам останалите номинирани за поддържаща роля, Алан Аркин от Арго със сигурност НЕ трябва да спечели. Другите трима не съм ги гледал все още, но ме съмнява, че само Филип Сиймур Хофман има шансове да ми хареса някъде наполовината на Валц. :) Иначе всичките са с поне един Оскар, какво пък ще им стане на академиците ако дадат втори на когото трябва...

      Изтриване
    2. Е, казах ти какво ще им стане - ще трябва да дадат втори Оскар на австриец. :) Аз мисля, че Томи Лий Джоунс също има шансове да отнесе Оскара тая година. Добра роля прави, от типа, дето освен това би изпразнила критиците от Академията. Поредна вариация на гръмпи олд мен, нали, ма бая ми хареса. Валц беше по-добър, де.

      Иначе за Ди Каприо и шокиращата му психопатия - тоя беше такъв добър събирателен образ на американския робовладелец! Че и отвъд американската история отива - това неговото е като олицетворение на всеки човекоубийствен политически строй откакто ни има да правим политически строеве... Даже "научна" обосновка си беше спретнал за психопатското поведение. Баси, 21 век е, а човечеството масово е все още на това ниво относно някои неща и хора... И на Самюел Джаксън персонажа беше много як щото ни показва, че до голяма степен и робът си е сам виновен за робията. То това има и исторически корени - те тея черни роби масово са били продадени на американците от техните черни събратя в Африка. Но и там, не е само голия исторически аналог с черните роби в Америка - тая картинка може преспокойно да се плесне и в някъв средновековен европейски феодален сетинг и пак да работи перфектно. Но май точно заради персонажа на Сам Джаксън разни лица разправят, че филмът глорифицирал робството и бил расистки. Не знам какъв расизъм бълнуват при положение, че баш расистите бяха подиграни по ебаси очеизбождащия начин - с чувалите дето са си надянали на главата, с малките ограничени дупчици, през които я видят нещо от света навън, я не. Верно беше почти като фарт джоук в сравнение с доста по-елегантните му гаври...

      Изтриване
    3. Политически строй омг... Социален строй съм имала предвид. :D

      Изтриване
    4. Е, доскоро имаха австриец за губернатор. За два мандата. Колко му е? :)

      Изобщо не виждам как някой може да си въобрази, че филмът е расистки или про-робството заради Самюел Джаксън. Тва е като да обявиш Копелетата за про-холокост заради Гьобелс. :) По-скоро обвиненията към Тарантино са, че прави бизнес (спагети-уестърн) на гърба на много срамна част от американската история. И използвал думата "негър". Не знам тези обвинения ли са по-смешни, или по Cloud Atlas, задето онзи, който стана оная, имал наглостта да смесва расите.

      Изтриване
    5. Е тоя австриец беше американец все пак и няколко поколения американци са израсли с неговите филми. :)

      А за Сам Джаксън - неговият персонаж е единственото нещо, което според мен първосигналната паплач би идентифицирала като про-расистки елемент. Щото всичко останало е твърде в джаза вече, че да се хванат за него. Все пак имаме чернокож, който с удоволствие служи на господаря си, до степен, че прецаква собствените си хора. Един вид "не им е било толкоз зле на негрите явно, я скивай колко добре и охолно са си живели, стига да са послушни". А мен ме уби от кеф как мастития плантатор си държеше тоя Квазимодо там и му позволяваше дребни свободи, точно както кралете някога са третирали шутовете си.

      Кво тва за Клауд Атлас? В къв смисъл "да смесва расите"? Аз имах проблем с грима там - просто всичките актьори ми изглеждаха супер неестествени като някви мутанти. И поазиатчените бели в Нео Сеул и побелената азиатка от времето на Гражданската война в САЩ. Май донякъде се беше получило само при еврейката-Хали Бери, ма и тя ми изглеждаше леко странна. Някъв псевдо uncanny valley ефект ми произведе това. Ама то е бял кахър и се преглъща лесно покрай останалото, а и има няква смислова обосновка.

      Изтриване
    6. Ама Джаксън е този, който контролира положението - той не просто "служи с удоволствие на господаря си". Той на практика му е господар, в което е ултимативната ирония на филма по тази линия. Той заповядва директно на Лео да се видят в библиотеката (в контраст с цялото демонстративно сервилничене за пред гостите преди това), той го посреща там седнал на кресло с уиски в ръка. Канди си държи тоя Квазимодо, щото без него е гола вода.

      За Атласа - някакви асоциации на азиатските актьори вдигнаха врява до небесата, ма как можело бели да играят азиатци. Без да разбират, че всъщност има сцена, в която азиатка играе бяла. Както и да подминават с лекота очевидния пойнт, който филмът прави по този начин, всъщност иронично съдържащ в себе си и концепцията, че расите нямат значение. Тези организации само се чудят как да си намерят работа, ама понякога вече го докарват до чиста комедия.

      Изтриване
  2. Е Джаксън има разни дребни свободи, както казах, точно щото е полезен по някакъв начин. Но дори с цялата тая мощ си беше неква подлога там на бялото парвеню. И бялото парвеню можеше в крайна сметка с една приказка да го пресече и накара да преклони главица раболепно, щото все пак като теглим чертата няма никво съмнение кой е шефът. Точно това ми се струва, че може да се изтълкува по някакъв дебилен начин от разни хора, които обичат да виждат стандартната много мелодраматична картина на робството, рисувана ни от Чичо Томовата колиба насам.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Еми съжалявам, че гледаш така на нещата, защото това "има там разни дребни свободи, щото е полезен" тривиализира страшно образа. Образ, който не само прави нещата, които изброих, докато Лео Тъпото слуша и изпълнява, а и ей така, между другото изкрещява, когато му застрелват робовладелеца (уж), отива, прегръща трупа му и се разплаква. Сега, знам че и това може да се обясни с теорията за трите вдлъбнатини на сервилността в черепа, ама Тарантино никога не би се заинтересувал от взаимоотношение от подобен тип, когато има златната възможност да вкара туист. Прекалено много неща се навързват логично, ако се приеме, че двойката антагонисти е точно толкова нестандартна, колкото и двойката протагонисти. Естествено, не споря за това, че Лео притежава юридически гъза на Джаксън, и може да прави с него каквото си поиска, а за функцията, която дефакто изпълняват двамата.

      Изтриване
  3. Не е чак толкова нестандартно Джаксън/Лео комбото. Виждала съм на други места подобни взаимоотношения между аристократ и дойката му, примерно. Няма нищо тривиално в това - там се наслагват един милиард неща. Но робът си остава роб дори при тея привилегии и странен баланс на властта. Както и да е, не знам защо избихме в тая посока. Въпросът беше защо някви хора биха видяли в това комбо глорификация на робството - щото робът си остава роб, обаче има ебаси привилегиите и изглежда доволен от тях.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Амели, предполагам ще ти е интересно това.

      Изтриване
    2. Мерси! :)
      Това му е от по-яките неща на Муви Боб.

      Изтриване
    3. Да, като се има предвид, че The Avengers му е светая светих за 2012...

      Изтриване
    4. Аз имам скорошен спомен, че не беше схванал Клауд Атласа нещо...

      Изтриване
  4. Силвъре искам да те питам наистина ли мислиш,че Оскара на Валц е по-заслужен
    отколкото на Бардем или Леджър.Иначе с всичко друго съм съгласен.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Абсолютно. Особено по-заслужен от Оскара на Леджър. Бардем, разбира се, е жесток, но материалът, с който Валц работи в Копелетата е далеч по-предизвикателен.

      Изтриване
  5. Расизмът във филма разбира се, че НЕ Е заради Самюъл Джексън и ролята му. Расизмът е спрямо белите и как цяла една раса се представя като извратеняци, ненормалници, садисти и прочее. Както в "копилетата" се оказа, че в 80-милионна Германия няма нито един нормален човек, така сега излиза, че същото е било и положението в Америка.
    Ако събитията бяха представени с обратен знак (гаврата да е спямо негрите), режисьорчето сигурно щеше да бъде вкаран в затвора за насаждане на расова омраза. Но щом "правим шпакли" на малцинствата, всичко е ок, ще ръкопляскаме на това недоразумение.
    Представете си едно дете (черно на цвят) излиза от киносалона след филма и какви ще са мислите и нагласите му спрямо белите?! Че са отрепки, на които каквото и да им се случи ще им е малко. Ето това е расизъм.
    Общо взето гнусна пропаганда, която дори и Гьобелс би се засрамил да направи преди 70 години. Нещо повече, подобно нещо не би направил и евреин дори!

    Самюъл Джексън изиграва прекрасно това, което представлява Тарантино в реалния живот!!!

    ...а да, рецензията е пълен шит.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Понеже си се връщал да проверяваш дали съм отговорил на коментара ти, нека все пак да те "попитам" осъзнаваш ли как изглежда първият ти абзац в светлината на това, че:
      - героят на Кристоф Валц е бял;
      - героинята на Даян Крюгер от Копелетата е германска актриса?

      Изтриване
    2. Първият ми абзац не противоречи и не контрастира по никакъв начин на двете ти питания. Бих казал, че дори го потвърждава. Героят на Валц е бял, който няма никакви морални задръжки и не страда от скрупули да трепе наред(било то и закоравели престъпници) дори и пред деца. Това беше обяснението с повече думи. Кратката версия е: "Добрият" бял май-май също не е много добър...
      По второто - какво точно променя или "олекотява" тезата ми фактът, че Крюгер е германка? Не играе ли и тя ролята на поредната "гадна, лъжлива и безскрупулна германска свиня"?
      Но човек трябва да може да гледа и отвъд ефектите и "маската", които правят жалък опит да "омекотят" гнусното расистко послание в тези филми. Защото, драги, расизъм е не само, когато се отнася за черните или евреите, а и когато напр. някой черен каже нещо от сорта на: "Искам да трепя бели"!!!

      Давам ти повод за размисъл като си самоцитирам последното изречение от предния пост:
      "Самюъл Джексън изиграва прекрасно това, което представлява Тарантино в реалния живот!!!"
      Дано поне в малка степен преосмислиш "плоската" си рецензия, защото в противен случай се затвърждава мнението ми, че интелекта на средностатистическия българин се е СРИНАЛ до нивото на интелект на средностатистическия американец.

      Изтриване
    3. Анонимен, като плюеш бъди така добър да създаваш нещо по-добро в отговор, защото иначе оставаш лошия вкус в устата на средностатистическия читател, че си почел книжки в годините назад във времето, ама не достатъчно, че да създадеш нещо градивно и съзидателно, а само толкова че да ти стига самочувствието да заключиш псевдо авторитетно "еди кое си не става". С други думи или не плюеш или показваш класа.

      П.С. Уважавай труда на хората!

      Изтриване
  6. Знаех си, че беше грешка...

    Ти въобще гледал ли си филмите, които коментираш или то е по-силно от теб? Валц на практика се САМОУБИВА, защото не може да трае жестокото расистко, тъпо леке Лео. Ако търсиш "добри" дето са "много добри", пробвай се извън филмографията на Тарантино, защото вътре няма нито един, дето ти покрива изискванията, независимо дали е бял, черен или лилав. И не, човече, Даян Крюгер не играе нищо подобно - чеквай си фактите там... :)

    Забавното е, че има един куп начини, по които някой може да пробва да обвини Джанго в расизъм, ама ти си избрал най-погрешния. Това за Самюъл Джексън = Тарантино (че и в реалния живот, о, експерте по реалния живот на Тарантино!) не е повод за размисъл, а за смях.

    ОтговорИзтриване
  7. Малко в страни.Израдваха ме музикалните препратки към италиандките уестърни (и разни други)
    - освен джангото на от филма с Франко Неро (+ камеото) , две мулета за сестра Сара докато яздеше , Вагнер след като Шулц разказа историята на Зигфрид, Никарагуата на Голдсмит докато се шматкаше из кендиленд (от филм в който се разправя за революцията в Никарагуа :-) ) няколкото които нямаха конкретен контекст от разни 'класически' италиански уестръни. + Писаните неща на Мориконе специално за филма

    ОтговорИзтриване
  8. "Минута след кулминационния и изключително емоционален момент, който не искам да спойлвам съвсем, Тарантино се отдава по детски на брутална кървава баня с почти комични нюанси в детайлите на всичкото това безкрайно, невъобразимо насилие."

    На мен пък точно този емоционален шифт страшно много ми хареса :) Оставаш с едно усещане за недообработена, непроцесирана емоция (ако въобще успееш да се сетиш за нея пак по време на филма), лишена от когнитивното обременяване, което щеше да последва, ако й беше дадено повече време. Хм, ако си мислим за една и съща сцена де...

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Всъщност, сега си давам сметка, че Тарантино си го има това свойство - и в Копелетата в подобен момент успя да направи абсурден преход, който ме раздразни. Там онзи лигльо като разпарцальоса Шошана, зазвучава Un Amico на Мориконе и точно когато на човек му става едно такова тъжно и прекрасно, филмът кътва към двамата полуидиота, които тръгват да взривяват киното. Сигурен съм, че Тарантино си дава сметка за тези неща, обаче просто така си действа и това е.

      Изтриване
  9. Не се вглеждате достатъчно дълбоко във филма.Филмът показва колко значими са заболекарите в нашето общество и колко тежка е битката със сладките изделия.А Джанго олицетворява пастата за зъби ,която възвръща PH-то и спасява зъбките ни. :D

    No racism involved.

    ОтговорИзтриване
  10. Не знам, не мога да си го изкарам от съзнанието, че това е вероятно най-слабият филм на Тарантино (ако не броим, Разходка Смърт (:D), но той поне ми беше интересен) и оставим всякакви метафори настрана.

    От режисьорът, от който от първия момент в който съм му гледал нещо, и съм си представял, че ще заснеме най-накрая уестърн (жанр който присъства по свой си начин в повече от предишните му работи), по-скоро съм разочарован от крайния резултат.

    Ако не бяха 2 (кендиленд'с домейн) сцени и една преди това, веорятно бих си казал, един много безличен Тарантино :(.
    По-дяволите сещам се за кадър, който дори не е от този филм (не в положителен смисъл).
    Дали липсата на едиторката не е оказало някакво влиеяние. ОСТ-а остро не ми влизаше също (едни 80%) - шокиращо, като се има в предвид, колко добре Тарантино подбира винаги.

    p.s без връзка Gravity, изглежда плашещо и ангажиращо фантастичен.

    p.p.s незнам дали е само при мен, но блога ти ми зарежда сума ти време.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Естествено, за Джанго не мога да се съглася. Вкл. за саундтрака в по-голямата част. Тарантино е направил една основна грешка - дал си е екранно време.

      P.S. Gravity наистина ще е нещо специално. Фантастичен, но не в смисъл на sci-fi.

      P.P.S. При мен на няколко устройства се зарежда ок (с обичайното забавяне докато се появят бутоните, но ако някой знае как да ги скрия от първата страница и да направя така, че да се показват само в края след пълната статия - нека да ме светне, плс). Може да е било временен проблем.

      Изтриване
    2. Проблемът ми е, често срещано явление при повечето 'орица, които се сблъскват с Тарантино - да кажем за първи път - и това не им харесва (това присъства и при по упоритите типове, които въпреки, че гювеча не им допада, продължават да се насилват да си го навират надолу в хранопровода). И това е, че в един момент пича навързва толкова неща, които би трябвало да са диаметрално противоположни, и следователно до водят до съответното, wtf is this shit. Или иначе казано да го определят/възтържествуват като безвкусна смеска.

      Знам, че той обича така да си ги меша, ама явно тоя път, тия каламбури ми стояха по, не на място (нещо би ми бягат думите - баси къв съм безвкусен хаха).

      Сценария, и по-специално диалозите (с някои могъщо спасяващи изключения), са straightforward, прости, и без особена завоалираност (не че трябва, да са, де) - до преди кендиленд повечето. Имах усещането, че това е толкова pleasing към американците филм в едно отношение, че Тарантино е решил, да компенсира и да ги шашне като им го навре отзад със расизма/робството. Демек, какво излиза, че ми е по комерсиален ли, по консуматорски, угоден...

      Като казах расизъм и робство, на няколко неочевидни места, съвсем тънко, определено се заиграва с добрия вкус, намеците и бъзиците. Така, че колкото и да не ми се иска да мисля така, роптаещите в тази посока могат да имат някои основания за това :( (при Копилетата не усетих такова нещо, но хорате сме избирателна и угодническа сган).

      Ами да оставим това, сравнен с предишните му неща, аз просто не мога да го намъкна никъде преди или до тях (без един щот са ми на кантар горе долу). В смисъл съвсем сериозно, Джаки Браун (без Death Proof-а) е може би най-ниското стъпало в филмографията му (а колко много пък го харесвам), и Джанго бледнее пред него. Ти къде би го поставил?

      Това ми е другият проблем, всичко което е правил преди това смятам за по-добро.

      OST-а опира твърде мощно до вкус (не че другите неща не го правят), но в предишните му филми не съм имал чак такива проблеми.

      Може би трябваше да пиша по-сериозно, докато ми беше пресен все още.

      p.s - Чакам го надървено от безкрай време и съжалявам, че се забави толкова (дано е за хубаво), мисля беше заплануван да се пръкне в края на миналата или началото на тази година.

      "Фантастичен" изразяваше въодушевеното ми удивление, не жанровата принадлежност :).

      Трейлърът (тийзърът или каквото е там), ме грабна по неочакван начин. Не ми се беше случвало скоро. За някаква си минутка, да успееш да накараш някой да се страхува, да симпатизира и същевременно да се впечатлява е истинско предизвикателство (при това на неща като елементарна и незабравима сценка на пресягащ към винтче в скосмоса космонавт). Особено днес. Без да е някаква безвкусна CGI шарения по която се празни де що има народ.
      Искам да забравя, че съм го гледал и октомрви живот и да здраве, да си го съпреживея в кино салона.

      Сега като се замисля, едва ли има по елегантно и ефективно поднесен CGI, който набляга повече на техническата, отколкото на флаши страната и го прави толкова ефикасно (винтче!!). Та така, де, не ми се гледа втори път, да чекна за детайли, каквото видях, видях.

      p.p.s - не, от доста време си е така, а и ти имплиментира по-съвременни/модерни/популярни нещица (нема как :)), които могат да бъдат видяни при лоада на страницата (да не изброявам).
      Но щом няма други оплакващи се, ще поизчаквам, не ми е голям проблем :).

      p.p.p.s - OpenID-то като избор за отговор също ми прави проблеми - някви удивителни, без съобщение за причината при опит за визуализация или публикация.

      Изтриване
    3. Ако трябва да подредя филмите на Тарантино, нещата биха изглеждали така:
      1. Копелетата и Убий Бил 1/2
      3. Джанго
      Съвсем малко по-назад:
      4. Криминале
      5. Глутница кучета
      И още съвсем малко по-назад:
      6. Джаки Браун
      7. Death Proof (който е много хитър и тарантиновски филм - чак ми е кофти, че беше double feature с малоумието на Родригез).

      Попромених някои неща в блога - надявам се да зарежда по-бързо. Махнах и проверката за дума преди коментар, но ако пак почне спама, ще се наложи да я върна.

      Изтриване
    4. При мен са така:

      1. Pulp Fiction (от съвременна гледна точка, може да не държи твърдо тест ъф тайм, като се имат в предвид многобройните уонабита, ама все пак е лично)
      2. Kill Bill 1
      3. Inglourious Basterds
      4. Kill Bill 2
      5. Reservoir Dogs
      6. Jackie Brown
      7. Django Unchained
      8. Death Proof (все пак B-movie-нес :P, мисля добра притурка са двете, даже харесвам малко повече Планета Страх (omg :D), но по-стилния и запомнящ се е този на Тарантино)

      Всичките естествено са много близко един до друг :).
      Btw, имаше ли фетишче към женски ходила в Джанго? Не си спомням.

      Усеща се мъничко подобрение :). Проверката си я върни задължително.
      Така или иначе, сигурно съм един от малкото ползващи този начин за отговор, а алтернатива има.
      (всъщност не е от проверката за дума, хм.. просто няма да ползвам openid-то)

      Изтриване
    5. Няма чак толкова фетишизъм. Един-два кадъра на Брумхилда, но нищо екстремно.

      Почна спамът, така че я върнах думата. Забавянето се случва сигурно заради шеринг бутоните - ако не успея да намеря начин в темплейта да ги показвам само след края на публикацията, може да ги разкарам.

      Изтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.