19 февруари 2013 г.

24 Линкълн

Странен филм е Линкълн... Както винаги, почеркът на Стивън Спилбърг личи буквално във всеки кадър, но може би за пръв път в цяла една кариера, в която той е бил звездата, тук режисьорът е отстъпил пътя на две други титанични имена, които да осмислят съществуването на филма му. Доста често продукцията на Спилбърг би се оказала непоносима в ръцете на някой друг при същите сценарни условия (последен пример - Боен кон, предпоследен - Война на световете, предпредпоследен - Хвани ме ако можеш, и т.н.). По-рядко пък, тя, въпреки неговите усилия, е на ръба на тотална анихилация при стълкновение с човешки разум (последен пример - Индиана Джоунс 4; предпоследен - Терминалът, предпредпоследен - Амистад, и т.н.). За пръв път обаче мога с чиста съвест да кажа, че който и кадърен режисьор да се беше захванал с така написания от Тони Къшнър и така изиграния от Даниел Дей-Люис герой, резултатът (изключвайки един сериозен проблем, за който става дума най-отдолу) нямаше да е кой знае колко по-далеч от това, което само след седмица вероятно ще вземе Оскара за най-добър филм.

На теория Линкълн трябваше да се продава в аптеките и да се приема на гладно, два часа преди лягане за третиране на лека форма на инсомния: 16-тият президент на САЩ (този път без вампири около него); догаряща Гражданска война и 3 милиона роби, които чакат 13-тата поправка да стане факт, за да се превърнат в хора... Yawn... Предпочитам каквото Джанго има да изстреля по въпроса, пред два часа и половина съдебна драма с финал, надлежно описан във всеки учебник по история.

На практика обаче Линкълн е най-потресаващо пренесената на голям екран историческа личност. Дори ми е трудно да си представя самия процес, който води до създаването на подобен образ. Откъде се черпи информация за това, което трансформира един подпис върху исторически документ в дишащ и кървящ човек? Как той може да бъде написан, без сценаристът да знае предварително кой ще понесе думите му? А и дори да знае, какво от това? - само заради едно погрешно ударение всичко би могло да иде по дяволите...

В едно интервю Даниел Дей-Люис споделя колко много се е дърпал на предложението на Спилбърг да влезе в кожата на най-обичания американски президент. В общия случай бих заподозрял, че "тежката отговорност" е булшит-извинение за сценарни или финансови проблеми - не и при него обаче. Дей-Люис е точно противоположното на типичния плиткоумен холивудски въздухар, и това се доказва не само от кариерата му (в която филм се появява веднъж на 5 години, но какъв филм само!), но и от самото му излъчване като човек - харизматичен, но кротък; търсещ думите като че ли с усилие, но природно интелигентен; някак аристократичен, но приземен, без никаква пудра. Когато най-сетне склонил (престрашил се?) да приеме предложението (което, в един момент е било отправено към Лиъм Нийсън - онзи обаче явно е решил, че след като вече е бил Зевс в Титаните, Линкълн би бил сериозен даунгрейд), той записал на аудиокасета как вижда и чувства героя си, опаковал я, надписал отгоре "Да се отвори САМО от Спилбърг!" и му я пратил. Ефектът бил отнасящ, все едно пакетът съдържал бомба. Сигурно онова е било момент на просветление, за който мечтае всеки режисьор - когато разбира, че филмът му е намерил своята идентичност и оттук нищо не може да го спре. "Изобретяването" на Линкълн е от онези героични стълкновения, в които изключителен актьор се сблъсква с изключително предизвикателство, и от цялата тази изключителност в крайна сметка се ражда история. Не задължително исторически филм, а филм, съдържащ исторически персонаж. И не задължително персонаж, изваден от историята, а персонаж, който със сигурност ще остане в историята.

Много често досега, в очите на героите на Дей-Люис се е четял почти садистичен, откровено психопатиен блясък, от който можеш да се разтрепериш - Скорсезе и Пол Томас Андерсън добре се бяха възползвали от него. В Линкълн обаче същите тези очи, този път пропити с меланхолия, са станали проводник на някаква дълбока хилядолетна мъдрост - малко наивна, точно като на герой от приказка. Или като на герой от онова време, който е прочел за аксиомите на Евклид в математиката и е извлякъл от тях нещо съвсем неочаквано, което пасва на мирогледа и на потребностите му - както правят истински мъдрите хора.

При това, в тези очи се чете и адската болка от загубата на Уили, и безрезервната обич към Томи (който му се хвърля на врата в най-неочаквани моменти - сърцето да ти се скъса, като знаеш, че ако накрая не се оказваше дете без баща, в по-късен момент бащата би останал без още едно дете), и страхът за живота на Робърт. И сковаващото бреме на брака с Мери. И признанието, че съпругата му въпреки всичко е опората, на която се е облягал в най-трудните му моменти. И ужасът пред планините от трупове (изтръпнах от репликата към Грант: "Ние направихме възможно един за друг да вършим ужасни неща"). И състраданието към войничетата с откъснати крака (първите му думи към тях при поредното посещение бяха не друго, а "Носят ли ви достатъчно храна?").

Накрая, след като прокарването на 13-тата поправка и войната са вече история, в един облян от слънчева светлина кадър, човек на име Авраам мечтае да иде в Светите земи и да тръгне по стъпките на Давид и Соломон.  Независимо дали бардът пълзи и подклажда огъня в камината, или прегърбен и завит в одеяло разказва поредната притча, той е почти невъзможната симбиоза между Мит и Човек, който столетия по-късно би могъл да спаси Цивилизацията от апокалипсис.

Трудно, много трудно се изнася толкова натоварен персонаж. А тук дори не съм отворил дума за балансирането из политическите перипетии. Което ме връща на това, че въпреки колосалното актьорско изпълнение, Линкълн не е one-man-show. Другата ключова фигура - Тони Къшнър, е с филмография, точно толкова оскъдна и точно толкова брилянтна, колкото тази на Дей-Люис (в нея са Ангели в Америка и Мюнхен). Извън очевидно изключителната работа върху уплътняването на героя (за което помага и автентичния диалог), Къшнър заслужава специални похвала за няколко неща:

1) Да реши филма не като биографичен, а като проследяващ един кратък, но критичен период от живота на главния герой. При това положение край семейното огнище играят зловещи сенки от миналото, а пък войната е далечен тътен и кървави последствия - никога фокус. Това е меко казано рискован и неочакван ход (рискован, защото по-тъпата част от публиката ще иска Спасяването на редник Райън 2; и неочакван - защото Спилбърг принципно е майстор на историческия епос, дори когато главен герой е някакъв кон, та не ми е трудно да си представя как този момент от историята на САЩ експлодира до епоха - с 200 милионен бюджет).

2) Да реализира 1/3 от филма си като комедия, при все драматичността на обстоятелствата.  В интерес на истината, по време на тази процедурна политическа драма, в киносалона чух повече смях, отколкото на Наръчника на оптимиста, при все че залата беше два пъти по-празна, а главите на аудиторията, погледнато средностатистически - предполагаемо два пъти по-пълни. Разбира се, за това, че Линкълн неочаквано се оказва и много забавен филм помагат страхотните поддържащи персонажи, чиито имена при желание могат да бъдат намерени в imdb, защото тук не смятам да разреждам искрената си възхита от Дей-Люис.

3) Да покаже днес, когато корупцията потапя цели държави, че един акт на висша справедливост всъщност е станал възможен именно благодарение на нечестна политическа игра, купуване на гласове, манипулации с огромен риск (включително такъв, засягащ най-скъпите същества около президента) и удари под кръста. Жестоко!

4) Да удържи на изкушението и да не даде дори намек за по-... нежната страна от живота на Линкълн, която вярно, че е плод на спекулации, но все пак си говорим за Тони Къшнър, не за някой друг. В едно интервю го засякох съвсем директно да казва, че за него изобщо не е било приоритет да показва с кого Линкълн е "споделял легло" в отсъствието на жена му. Много правилно решение (също така и на мета ниво - хората трябва да оценят това и да не се интересуват с кого той, или който и да било друг, споделя едно легло).

От всичко казано дотук може би изглежда, че Линкълн трябва да се пада нещо като кино-върхът на 2012, но това не е точно така. Чисто субективно, преброяването на гласове не е моят жанр, и независимо от чудовищно реализирания главен герой, филмът просто няма шанс да ми стане истински любим. Чисто обективно обаче (добре, че го има и тоя момент, иначе каква съвест щеше да ме гризе заради горното...), Линкълн има един изключително сериозен проблем.

[S] В самото начало намекнах, че Спилбърг и компания (визирам Джон Уилямс и Януш Камински) са доста обрани и се стараят да не привличат вниманието върху себе си. Обаче в последните 20-тина минути от филма една след друга се редят изключителни сцени - Томи Лий Джоунс занася най-големия подарък на жена си, която вече няма да се налага да играе ролята на негова прислужница; преговорите за приключването на войната завършват с "Shall we stop this bleeding...", от което краката ти се подкосяват; по-нататък следват нещата, за които споменах - преклонението на фронта, разговорът на верандата с Юлисис Грант (е добре, тук Камински лъсва доста сериозно), завръщането във Вашингтон... Все изключително натоварени, знакови сцени. И съвсем накрая Линкълн, докато е сред съветниците си, обяснявайки как ще се възползва от високообразованите чернокожи, бива подсетен, че жена му го чака в каретата, за да тръгнат към театъра във фаталната вечер. Той навлича палтото си, слага цилиндъра и им казва с усмивка "I suppose it's time to go... Though I'd rather stay". После се обръща и с уверена крачка се превръща в силует на фона на приглушената зеленикава светлина.

[S] Това беше перфектното място и перфектната реплика, след която да се сложи точката и да потекат имената на хората отговорни за тези страховити два часа и половина. Всички знаем какво ще се случи, но ето че Спилбърг отново не е устоял на вечното си желание да предраматизира без нужда. На всичкото отгоре си изиграва картите по начин, за който не намирам друга по-подходяща дума, освен кретенски. Той наистина ни показва театър, карайки ни да тръпнем в очакване на фаталния изстрел, все едно изведнъж сме попаднали в друг киносалон, където прожектират евтин трилър. Обаче не, това е друг театър - по едно време завесата пада, идва някакъв тип и делово съобщава, че в съседния театър някой е застрелял президента Линкълн. Следват паника и ужасяващи писъци. И понеже този филм не може да завърши с трупа на един от най-далновидните политици в човешката история (да, те го показват), следва флашбек към някаква негова знакова реч, която да остави публиката с подчертано чувство на горчиво удовлетворение... Ей тая грандиозна глупост успя да ми срути цялото преживяване. Не знам по какъв начин може да му се набие на Спилбърг в кратуната, че понякога (а в неговия случай - в повечето случаи) less is more. He is too old for this shit, I guess...

Добре, успях да завърша ревю с два спойлърски абзаца, които се предполага, че ще бъдат прескочени. Браво на мен...

24 коментара:

  1. Е, аз пък ги прочетох.

    Или ще се научиш да не градиш такава инерция и желание за четене у хората, дето те четат, или ще спре да ти пука ;)

    ОтговорИзтриване
  2. Поздравления за ревюто(нищо, че още не съм гледал филма). На Цъфо проблема му е, че почти винаги разполага с 100+ млн.$. Той е един от няколкото режисьора в Холивуд, на които именно огромните бюджети и комерсиалната писта им пречат да направят шедьовър. А пък останалите не правят шедьоври, защото или нямат дарбата или парите :-). За Дей-Люис какво да говорим...след "Ще се лее кръв" за мен, този човек е най-елитарния middle-aged male actor в Холивуд, Боливуд и Ню Бояна филмс. В тази връзка се питам такива като Камерън, дедо ви Клинт, Скот (че дори и Вики Божинов), какво ли щяха да ни поднасят ако бяха независими и влиянието над тях беше сведено до санитарния минимум?

    ОтговорИзтриване
  3. Правилно! Добре си писал. Мен също ме издразни много финалното театро. : )

    ОтговорИзтриване
  4. За разлика от ревюто ти, „Линкълн” ме остави безчувствен.

    Като начало филм за Линкълн ли беше това или филм за гласуването на поправката? Филм за Линкълн като човек или филм за политическия му гений? Филмът не започва с раждането му- логично, но залепва една смърт накрая, която в този контекст не е край на нищо. Личният му живот не се засяга, но въпреки това виждаме кряскащото бабе Сали Фийлд и непотребния Левит. А къде беше политическият гений на Линкълн, къде се прояви?

    Музиката на Уилямс си я подминал, защото предполагам, че и ти се досещаш, че е по-невдъхновена музика не е писана от него досега.

    Дей Луиз е блестящ, никакъв спор, но въпреки всичко можеше да си обърнеш езика да споменеш Томи Лий Джоунс и Джеймс Спейдър (неговият Уилям Н. Билбо беше в основата на купуването на гласовете, което виждам, че ти е харесало, колкото и на мен; титаничният Спейдър заслужаваше номинация за Оскар). Впрочем преди започване на снимките, Даниел Дей Луиз дори е написал лично писмо до Спейдър, в което пише как очаква да работят заедно, а Спилбърг му е дал да избере коя роля иска. В пълен контраст със Сали Фийлд, която е просила ролята в продължение на години, въпреки нежеланието на Спилбърг.

    P.S. Гледал ли си Boston Legal?

    ОтговорИзтриване
  5. Линкълн е филм за всички тези неща. Смъртта му, разбира се, трябваше да бъде оставена зад кадър.

    Музиката на Уилямс просто няма с какво толкова да бъде спомената. На няколко места подейства добре, примерно към финала със свалянето на шапките беше много драматично.

    P.S. Не съм.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Извинявам се за спама, но тъй като се интересувам от филми, попаднах на подобни впечатляващи и свръх компетентни ревюта и в Скротум(или нещо от сорта). По стил много наподобяват Вашите. Всъщност за различни хора ли говорим или...?

      Изтриване
  6. Не успя да се пребори с "Арго"...

    ОтговорИзтриване
  7. Напълно съм съгласен с теб за Линкълн. Сякаш си влязал в главата ми и си подредил мислите ми. Изчетах доста от ревютата ти, много са добри. Бих искал да разбера кои са ти любимите филми.

    ОтговорИзтриване
  8. Silver-че, преди следващото приближаване на Халеевата комета ще напишеш ли ново ревю? Бих искал да прочета нещо за Gambit и Stand Up Guys.

    ОтговорИзтриване
  9. Айде бе пич,къде ти е следващото ревю.Вярно,че то се няма кво толкова да се ревюира,но пък ти дава шанс да видиш някой сериал.От доста време се надявам да видя нещо за Шерлок на BBC или за House of cards на Финчър.Надявам се да им хвърлиш едно око и да прочетем нещо :) .

    ОтговорИзтриване
  10. Привет. Понеже знам, че си голям фен на The Sopranos, а пък на мен тепърва ми предстои да се инициирам в света, построен от Дейвид Чейс, та се чудех дали би се навил да откроиш нещо като хайлайтс, отделни любими епизоди (сезони дори)?

    Просто днес случайно попаднах на ето това:
    http://www.youtube.com/watch?v=9PezUp_3KQ0
    ...и останах бездиханен за около минута!

    Т'ва си е направо Линчова класа, мамка му! Материята, от която са изтъкани кошмарите - без нито една изкуствена нишка... :ООО

    ОтговорИзтриване
  11. Привет.

    Откакто гледах Сопрано минаха 4 години, а това не е сериал, за който има смисъл да се пишат общи приказки по спомени оттогава. Почти всеки епизод съдържа материал за средностатистическо ревю, а това би изгълтало страшно много време. Приятно гледане ти пожелавам във всеки случай.

    Дори Финчър не успя да ме спечели за House of Cards и не съм продължавал след неговите два епизода. Най-хубавото нещо в тоя сериал засега са началните надписи, и то основно заради музиката на Джеф Бийл. В някакъв момент, ако ми се пригледа за по-дълго маниерничещ, over-the-top, говорещ в камерата Кевин Спейси, може и да му дам втори шанс. Шерлок не съм го гледал.

    ОтговорИзтриване
  12. Здравей, Silver-e
    Блогът е супер и е удоволствие да го следя от както си го пуснал. Не съм по коментарите, това е първият, заради вида комуникация...Малко накъсана, може би по-систематизирана, защото не може да се отплесваш във всяко хрумване,но...Режи тва. Да продължавам ли да го чеквам или просто си го оставил отворен? Вярно, не е излязло кой знае какво за което да се пише, но това му е хубавото...изненадваш от време на време.
    Was that a roadrunner?
    Nope, keep goin...

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Здрасти. Радвам се, че блогът ти допада. Не съм го зарязал (не съм по тържествените драми от тоя сорт), но засега не мога да обещая редовно постване. Има няколко неща, които ми привлякоха окото/ухото, но нещо не мога да си събера мислите, а насила не става.

      Изтриване
  13. Здравейте:) гледах Линкълн вчера - и о!Изненада! - филмът е великолепен.Той определено трябваше да получи оскар за най-добър филм, не само защото показва колко е трудно да вземеш решение и да продължиш една безмислена война, за да облечеш в плът идеяата за демокрация , равноправие и чест.Но и затова защото показва колко е важно да бъдеш отговорен, колко скъпо струва малодушието , както и че открай време лостовете за ключови позиции в политиката минават през корупционни схеми( успокоих се, не само в България е така).Брилянтни Даниел Дей Луис и Томи Лий Джоунс,всичко е много изпипано - "Джанго" например не остави у мен никаква емоция -не, че е лош филм. Диалозите - буффффф - нямаше нито една излишна дума - много харесах отпратката към Евклид и неговата идея за равенство.Аз също очаквах филмът да свърши с излизането на Линцълн от вкъщи.

    ОтговорИзтриване
  14. Ще пишеш ли нещо за новия сезон на Игра на Тронове.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Зависи от сезона (и от разни други неща).
      Засега няма какво толкова да се пише - средностатистически първи епизод, който през цялото време се държи като среда на сезон, от която няма особена нужда. И при все това, бяха нахвърляни инфодъмпове, като че ще зарибяват нова аудитория. Ходи ги разбери...

      Изтриване
    2. А за книгите какво мислиш? Струват ли си?

      Изтриване
    3. Споменавал съм май, че имам бегъл поглед върху първата - фентъзи на хартия в такива количества, пък било то и най-реномираното, не е моята чаша чай. Всичко живо ще ти каже, че си струват обаче.

      Изтриване
  15. Поредният коментар нямащ нищо общо с филма, но защо не драснеш(може и от твоите дълги драсвания) едно ревю на новия албум на Suede?

    ОтговорИзтриване
  16. Лоша работа, още няма ново ревю :/ Защо така, и малкото кадърни филмови критици у нас си зарязаха блоговете? Страдам :(

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Това да не ти е Starbucks :)

      Изтриване
    2. Не разбирам какво общо има?

      Изтриване
    3. След оскаровия порой дойде време за Оз и G.I. Joe - какво да направя... Не съм гледал сносно нещо точно от Линкълн насам.

      Изтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.