13 Нолан и Бонд 24?

Половината от работното време на Кристофър Нолан в момента е заето в това да зашива с бели конци разни майндфак неща за Interstellar, който брат му Джонатан преди време написа уж за Спилбърг (и после се случи най-лошата кино новина за последните шест месеца). В другата половина той звъни по мобилния на Цимер, за да го покани пак да му бучи, но той не го вдига, защото има около 500 проекта, които трябва да съсипе през следващите две години. Някак между тези дейности се оказа, че Нолан е намерил време за настъпателните Бонд-продуценти Барбара Броколи и Майкъл Уилсън, които искат да го цанят за 24-тия филм в поредицата. Имайки предвид, че Interstellar започва снимки през август, а нов Бонд трябва да се появи преди гръмотевиците от Skyfall да са заглъхнали, вероятността мокрият сън на всички ноланитчета да се сбъдне е малка. И по-добре. Ето петте причини защо:

Нолан е твърде некомпетентен екшън режисьор и доказва това със стъписващо постоянство, откакто се пробва за пръв път в Батман Започна, та чак до миналогодишния Батман Завърши Фкофите. Оценявам въртележката в Генезис, както и енергията в иначе бъгавата за три Бонда отваряща сцена на TDKR, обаче нека все пак да напомня, че Кристофър е същият човек, който ни сервира рандъм пуцалката със сонара от Тъмния рицар, в която от много awe никой не можа да разбере кой с кого се трепе; или преследването с шейничките от Генезис; или пък мутрите на Бейн, стрелящи с базуки срещу търчащата насреща, въоръжена с палки полиция на Готам от... оф, не мога, само като се сетя... Нолан е заявявал, че е фен на Майкъл Бей (на което операторът му - Уоли Пфистер доста се е смял), но единственото, по което си приличат екшън сцените на двамата е, че са съпроводени от непоносим саундтрак. Колкото и неприятни да са творенията на Бей, Нолан чисто на ниво снимачен процес и монтаж е доста под него. Интересното е, че и Сам Мендес и Марк Форстър от предните два Бонда показаха завидна класа и почерк, идвайки съвсем ненадейно от жанрове, изцяло лишени от подобен тип динамика. При Нолан стомната се счупи вече 3-4 пъти, а в Бонд-филм това би било фатално.

Нолан е режисьор, неспособен да поднесе задоволителен романс - в нито един от филмите му досега няма и един ангажиращ женски персонаж. Дори най-кадърният му опит, Селина, беше сведен до 3 читави реплики, 4 шпагата, и 5 подбелвания на очи, като че ли Ан Хатауей иска да провери дали от другия край има мозък. По-важното обаче - всяко взаимодействие между женски и мъжки персонаж във филм на Нолан е било лишено от какъвто и да било живот, и то в най-добрия случай. Спорадичните пикове - като целувката между Артър и Ариадне, или Брус и Селина, не толкова  впечатляват, колкото отчайват с контраста си с всичко останало. За цялата си кариера Нолан: 1) е работил с мъжкараните Кери Ан Мос и Хилъри Суонк; 2) свел е участието на Скарлет Йохансон в Престиж до трептене с перца, забодени в задника; 3) решил е, че е изключително добра идея да кастне за Батман-чик първо Кейти Холмс и после Маги Джиленхол. И понеже всичко това не е достатъчно, връзката между Брус Уейн и Миранда от TDKR е нещо, което трудно може да се намери и в Здрач - от сценария (в контекста на развитието на главния герой до момента) до самото изиграване (нищо лично, но Марион Котияр стои по-добре при Жан-Пиер Жьоне). Предполагам, че част от проблема е в самоналожения стерилен и анти-емоционален стил на Нолан, който вероятно в някаква степен идва от предполагаемите очаквания на аудиторията му. Не че аудиторията на Бонд е по-различна, и не че там се очаква някаква революция по отношение на женските персонажи, но както се видя от Ева Грийн в Казино Роял - когато този елемент се пипне добре, може да преобърне и постави на съвсем друго ниво цял 40-годишен франчайз. А пък когато един тъп екшън попадне в ръцете на драматургичен титан като Мендес, тогава дори някакви бележки под линия като Северин могат да оживеят само по начина, по който си държат цигарата. За съжаление, както и по горната точка с екшъна, и тук се иска вроден усет, какъвто Нолан явно не притежава.

Нолан е глух - напълно и безвъзвратно. Това, че първите му филми не предполагаха кой знае каква музикална изобретателност, не значи, че в тях трябваше да цвили Дейвид Джулиън. На практика единствената музика, която се е случвала в ноланов филм е частта на Джеймс Нютън Хауърд от първия Батман, и частта на Лорн Балфи от Генезис, която Цимер не беше успял да оцапа. Всичко останало е... звук (т.е. басово дуднене), на който му се налага да функционира като саундтрак. Филмите за Бонд от самата зора на сериала изискват точно обратното - тематичност, която не бива жертвана в името на задъхания екшън, а напротив - дори когато той е откровено налуден, го прави от гледаем до вълнуващ в някаква степен. Цимер е неспособен да донесе това, защото на практика той не е композитор, а юзър на музикален софтуер. И изтръпвам при мисълта какво би представлявало поредното му пре-изобретяване на звученето на добре познат франчайз.

Визуалният стил на Нолан е дразнещо постен. Да оставим настрана бедната му палитра във всичките му филми (което не е кафяво, е синьо), въпреки очевидното старание на Уоли да държи камерата на ниво. Да оставим настрана и липсата на каквито и да било ефектни трикове с камерата, които да показват някаква сериозна мисъл зад тях - с изключение на сценарно обусловените фокуси с каданса и гравитацията от Генезис, за които му свалям шапка. Обаче, точно в последния филм - да имаш възможност да развихриш въображението на топ-дизайнерите в индустрията с всички тия сънища-в-сънищата, а в крайна сметка да се роди нещо толкова потресаващо безидейно, като че изскочило от малкия екран и като качество и като замисъл, е престъпление. Мендес и Дийкинс вдигнаха почти недостижимо летвата в този жанр - какво би могъл точно пък Нолан да предложи в това отношение?

Нолан се взема твърде насериозно. Знам, че изявления от тоя род - кой за какъв се има - звучат идиотски, но е факт, че филмите му, всички до един, са доминирани от някакъв самоналожен апокалиптичен тон (нерядко заради Цимер). И докато тази тенденция повече помагаше на Батман в началото, то към края на трилогията вече беше трагикомично как Нолан очаква аудиторията да приеме със straight face пълните идиотщини, на които я подлага. TDKR е като някакъв адски експеримент - докъде публиката, тренирана досега с Мементо, Престиж и Генезис може да стигне в блеенето си и да игнорира сипещия се на талази нонсенс, само заради това, че Нолан отсреща е смъртоносно сериозен. Мендес призна, че много се е вдъхновявал от Тъмния рицар за Skyfall (нещо, което не биваше да прави - той очевидно е по-добър от това), и все пак, въпреки кипящата драма отдолу, него наистина го е било грижа да прекара ударно зрителя през два часа първокласен, макар и не много логичен екшън (пък на когото му пука за шекспировите изблици на тема the sins of the Mother, той ще си ги намери и оцени). Сега, когато вече има опит на Бонд да се погледна малко по-сериозно (без обаче да се достига до крайности), крачката, която Нолан би направил, с оглед на досегашната му кариера, би довела до сиво трилърче на Тони Гилрой.

Ясно ми е, че всичко това отгоре изглежда много хейтърско и т.н., но дано поне малко да проличи, че все пак е с особено мнение - Нолан си е явление в съвременното студийно филмопроизводство, и не е учудващо, че го търсят за подобни проекти. Няма как да му се отрече, че се захваща с изключителни като концепция филми и най-често, особено когато работи с материал собствено производство, режисурата му е задоволителна. Със сигурност обаче, ако той се захване с агент 007, от него ще останат само двете нули.