17 юни 2011 г.

8 Trailer week / You know, for kids!

Има една група трейлъри, чиято цел е да зарибяват, възбуждат и продават по толкова противен първосигнален начин, че понякога нещата придобиват комични очертания. Говоря за онези - изтъканите от героизъм в slo-motion, на фона на култови за слуха на пуберската аудитория жици. И както всяка друга мода, тази има своето начало в нещо на ръба на гениалността.

Все още се чудя дали постъпих правилно като извадих от челото на Топ 10 един от най-добрите трейлъри, правени някога, само за да го сложа в началото на пост, където след него ще се лее предимно помия... Малко нечестно, но...

Става дума за Sin City - може би единственият поносим филм на Робърт Родригез, който има трейлър to die for. Тези 2 минути със замах сложиха началото буквално на нов трейлъров жанр, който и до днес бълва клонинг след клонинг. Не знам в чия глава се е зародила идеята специфичната комиксова стилистика на Франк Милър да се накълца на парчета и да се залепи на фона на Cells на The Servant в инструментален вариант, но тази идея е не по-малко от гениална. Подбор на кадри, монтаж, акцентиране на всеки музикален момент... всичко беше толкова премислено и същевременно cool, че този трейлър стана любим на аудитория от всякакъв род - от нахъсани комиксови гийкчета, до отегчени домакини.

Не мина много време преди да потекат подобията. Зак Снайдер наду бузи в нова екранизация по Милър - 300, в трейлъра на която успя да изплющи ни в клин, ни в ръкав Just Like You Imagined на Nine Inch Nails, което, абстрахирайки се от подходящата грандоманска помпозност в заглавието, изглеждаше като първата куултова музика, минала между ушите на Снайдър. Излишно е да споменавам до каква степен светът подивя по това:
Предполагам децата-фенове ще имат желание да поспорят дали това music-video не се явява началото на тази вълна трейлъри, но влиянието от Sin City е твърде очевидно и коренно различният сетинг не трябва да ни залъгва.

Малко по-късно, веднага след като се появи страхотният атмосферен трейлър на Beowulf (24 място в Топ 50), някой в Парамаунт реши, че рекламната кампания на филма не прилича достатъчно на 300 и спешно се нуждае от корекция. Вторият трейлър на Беоулф бе катастрофален - в него бе наблегнато на голите телеса и безсмисленото крещене на фона на death metal, а се стигна дори до цялостна промяна на логото на филма, така че да бъде решено в някаква навяваща на 300 гама:
Това трябва да се брои за едно от най-големите трейлърови престъпления на всички времена (заедно с онази рокаджийска глупост от Kingdom of Heaven, към която дадох линк вчера). Беше ясно, че този трейлър е насочен ексклузивно към американска аудитория от недорасляци, тъй като Уорнър, които разпространяваха филма в Европа, заложиха на съвсем друго настроение в рекламната кампания, показвайки "Беоулф" като филм, в който всъщност има история и драматичен конфликт, а не само безобразно клане и крещене. Всъщност, този international trailer си струва гледането, не само защото е в невероятен контраст с гротеската по-горе, но и защото е някаква трейлърова рядкост, която вече почти не се намира:
Говорейки за наистина безобразни копия на стилистиката на Sin City, задължително трябва да се споменат трейлърите на The Spirit (в който Франк Милър успя да се изложи като за световно вече и като режисьор) и Max Payne. Съдете сами:
И все пак, трябва да се признае, че в трейлъра на Макс Пейн има два кадъра, които са се получили много, много добре - забавеният каданс на заснежения пистолет и онова крилато нещо от финала. Чак си представям как се червят от срам сред толкова много деривативност.

Сред чувствително по-добрите представители на този жанр (толкова чувствително, че беше някъде в края на топ-а, преди да кацне тук) е поредният Зак Снайдер с Watchmen, който отново прави крайно нелеп избор на водеща песен. The Beginning Is the End Is the Beginning на Smashing Pumpkins. Хубаво, текстът някак се връзва, но това е известно парче на известна група, което има Грами. По-важното - това е символът на саундтрака на "Батман и Робин" и сега внезапно от мен се изисква да се направя, че не съм наясно с този факт и да го поставя в контекста на сериозен комиксов филм, пронизан от атмосферата на Студената война? Seriously... Всичко, което се случва след 1:20 обаче нагледно показва колко по-добра идея би било да се вземе изцяло инструментална версия, без ненужно отвличащите вниманието вокали. И, разбира се, ако има истинска причина да ми е гузна съвестта, че пускам този линк насред толкова много посредственост, това трябва да е моментът с "...and I'll whisper - NO". Жестоко.
Нека все пак този празник на първосигналността да завърши с поглед в бъдещето - Immortals на Тарсем, който е следващата стъпка в копирането от 300 по най-безсрамен и вече изморителен за гледане начин:

... и Conan the Barbarian, който е същото, но още по-непоносимо:

За тези, на които им пука - двата шамара в пълния им блясък трябва да ни ударят през ноември и август, съответно.


Утре: TV trailers

8 коментара:

  1. Така поставени някои трейлъри си приличат наистина до безобразие, не бях се замислял...
    Но е жалка картинка, наистина ;)

    ОтговорИзтриване
  2. Theatrical трейлърът на Watchmen е сравнително по-добър и има по-адекватна музикална селекция - Филип Глас и Take a Bow на Muse. http://www.youtube.com/watch?v=pB3AxenYAyU

    ОтговорИзтриване
  3. Филип Глас определено работи, но към Muse имам резерви. Те са подходящо апокалиптични, обаче инструментална версия би работила по-добре (да не говорим, че не съм сигурен дали точно това е правилната песен). В трейлъра на 30 Days of Night се беше получило малко по-добре, защото нямаше от квиченето на Матю Белами: http://www.youtube.com/watch?v=GxC0Um9zSqY

    ОтговорИзтриване
  4. За 300, далеч предпочитам този - http://www.youtube.com/watch?v=0gfZnWVoqZ8

    Btw, на мен не ми е много очевидно влиянието на Sin City в 300, care to elaborate?

    Изненадан съм, че Ударът по Топките не присъства :D. Като се има в предвид, че от трейлърова гледна точка си върши идеално целта (а може и това да е причината).

    ОтговорИзтриване
  5. Силна стилизация (тя си следва от филма, де), много каданси, особено анахронична музика... основно това е влиянието.

    Колкото до Sucker Punch - мислих да включа трейлъра, защото е баш за тук, обаче откатко попаднах на някакви френски тийзъри на филма, в които фигурираше мазен поп и денс, изпитвам физическо отвращение от рекламната кампания на този филм.

    ОтговорИзтриване
  6. 10x, за разясненията. Говориш за по subtle неща (мисля), на които аз признавам си - не бих обърнал такова внимание. Примерно като каза стилизация, аз го приех твърде буквално - чисто визуални прилики :). А след толкова години, може просто да го приемам за даденост, лесно забравяйки първоизточника :). Относно анахроничната музика, това вече предполагам идва от опита, но дори не се бях замислял.

    Замисляйки се (отново), самото създаване на трейлър е изкуство, което идва със своите тънкости. Би ми било интересно да прочета, ако съставиш материал относно твоите виждания за създаването на един добър трейлър (или пък като цяло за тях). Всъщност, има ли такова нещо като - общи черти, които трябва да бъдат спазвани/следвани?

    Като каза мазен поп, веднага се сещам за Legend of the Guardians на Снайдър, в който - може би по средата на филма - зазвучава едно такова парче на някакъв популярен младеж (ала съм решил да не му запомня името :() :D.

    ОтговорИзтриване
  7. От Legend of the Guardians можеше да излезе страшен трейлър, и на места почти успя, но точно мазният поп прецака всичко.

    Колкото за критериите за добър трейлър - едва ли ще пиша повече по темата, защото стана прекалено дълго, а и би трябвало да е ясно в разяснителните бележки на какво държа. И все пак:

    1. Перфектен монтаж. Напасването на музиката със смяната на кадрите трябва да е безупречно. Ако този момент се улучи, останалото няма кой знае колко голямо значение.

    2. Подходящ избор на музика. Тук не става въпрос за музика, която ми допада по принцип - много малка част от трейлърите, попаднали в Топ 50 съдържат стилове, които слушам (да не говорим, че откровено не понасям Кание Уест, примерно, който звучи в Jarhead - второто място в класацията). Най-важният критерий е музиката да не е преексплоатирана и да те изненадва. Ако след трейлъра тръгна да търся какво е звучало, това е добър знак - най-малкото значи, че не съм го чувал преди. Другият вариант е свежа интерпретация на добре познато парче (Radiohead от "Социалната мрежа", Muse от 30 Days of Night) или допълнителен звуков монтаж, който го измъква от стария контекст и го поставя в този на филма (Джони Кеш от True Grit).

    3. Разбира се, оригиналният подход и изобретателността винаги са плюс.

    Това са трите неща, които правят добрия трейлър, подредени по важност. Рядко ми дреме за това дали и как трейлърите предават филмовата история, дали сипят зрелище или money-shot-овете на филма един след друг. Важното е да улучат темпото и да не те оставят с усещането за нещо, което вече си гледал.

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.