8 Trailer week / You know, for kids!

Има една група трейлъри, чиято цел е да зарибяват, възбуждат и продават по толкова противен първосигнален начин, че понякога нещата придобиват комични очертания. Говоря за онези - изтъканите от героизъм в slo-motion, на фона на култови за слуха на пуберската аудитория жици. И както всяка друга мода, тази има своето начало в нещо на ръба на гениалността.

Все още се чудя дали постъпих правилно като извадих от челото на Топ 10 един от най-добрите трейлъри, правени някога, само за да го сложа в началото на пост, където след него ще се лее предимно помия... Малко нечестно, но...

Става дума за Sin City - може би единственият поносим филм на Робърт Родригез, който има трейлър to die for. Тези 2 минути със замах сложиха началото буквално на нов трейлъров жанр, който и до днес бълва клонинг след клонинг. Не знам в чия глава се е зародила идеята специфичната комиксова стилистика на Франк Милър да се накълца на парчета и да се залепи на фона на Cells на The Servant в инструментален вариант, но тази идея е не по-малко от гениална. Подбор на кадри, монтаж, акцентиране на всеки музикален момент... всичко беше толкова премислено и същевременно cool, че този трейлър стана любим на аудитория от всякакъв род - от нахъсани комиксови гийкчета, до отегчени домакини.

Не мина много време преди да потекат подобията. Зак Снайдер наду бузи в нова екранизация по Милър - 300, в трейлъра на която успя да изплющи ни в клин, ни в ръкав Just Like You Imagined на Nine Inch Nails, което, абстрахирайки се от подходящата грандоманска помпозност в заглавието, изглеждаше като първата куултова музика, минала между ушите на Снайдър. Излишно е да споменавам до каква степен светът подивя по това:

Предполагам децата-фенове ще имат желание да поспорят дали това music-video не се явява началото на тази вълна трейлъри, но влиянието от Sin City е твърде очевидно и коренно различният сетинг не трябва да ни залъгва.

Малко по-късно, веднага след като се появи страхотният атмосферен трейлър на Beowulf (24 място в Топ 50), някой в Парамаунт реши, че рекламната кампания на филма не прилича достатъчно на 300 и спешно се нуждае от корекция. Вторият трейлър на Беоулф бе катастрофален - в него бе наблегнато на голите телеса и безсмисленото крещене на фона на death metal, а се стигна дори до цялостна промяна на логото на филма, така че да бъде решено в някаква навяваща на 300 гама:

Това трябва да се брои за едно от най-големите трейлърови престъпления на всички времена (заедно с онази рокаджийска глупост от Kingdom of Heaven, към която дадох линк вчера). Беше ясно, че този трейлър е насочен ексклузивно към американска аудитория от недорасляци, тъй като Уорнър, които разпространяваха филма в Европа, заложиха на съвсем друго настроение в рекламната кампания, показвайки "Беоулф" като филм, в който всъщност има история и драматичен конфликт, а не само безобразно клане и крещене. Всъщност, този international trailer си струва гледането, не само защото е в невероятен контраст с гротеската по-горе, но и защото е някаква трейлърова рядкост, която вече почти не се намира:

Говорейки за наистина безобразни копия на стилистиката на Sin City, задължително трябва да се споменат трейлърите на The Spirit (в който Франк Милър успя да се изложи като за световно вече и като режисьор) и Max Payne. Съдете сами:

И все пак, трябва да се признае, че в трейлъра на Макс Пейн има два кадъра, които са се получили много, много добре - забавеният каданс на заснежения пистолет и онова крилато нещо от финала. Чак си представям как се червят от срам сред толкова много деривативност.

Сред чувствително по-добрите представители на този жанр (толкова чувствително, че беше някъде в края на топ-а, преди да кацне тук) е поредният Зак Снайдер с Watchmen, който отново прави крайно нелеп избор на водеща песен. The Beginning Is the End Is the Beginning на Smashing Pumpkins. Хубаво, текстът някак се връзва, но това е известно парче на известна група, което има Грами. По-важното - това е символът на саундтрака на "Батман и Робин" и сега внезапно от мен се изисква да се направя, че не съм наясно с този факт и да го поставя в контекста на сериозен комиксов филм, пронизан от атмосферата на Студената война? Seriously... Всичко, което се случва след 1:20 обаче нагледно показва колко по-добра идея би било да се вземе изцяло инструментална версия, без ненужно отвличащите вниманието вокали. И, разбира се, ако има истинска причина да ми е гузна съвестта, че пускам този линк насред толкова много посредственост, това трябва да е моментът с "...and I'll whisper - NO". Жестоко.

Нека все пак този празник на първосигналността да завърши с поглед в бъдещето - Immortals на Тарсем, който е следващата стъпка в копирането от 300 по най-безсрамен и вече изморителен за гледане начин:

... и Conan the Barbarian, който е същото, но още по-непоносимо:

За тези, на които им пука - двата шамара в пълния им блясък трябва да ни ударят през ноември и август, съответно.

Утре: TV trailers