20 януари 2013 г.

40 Ана Каренина


Нека преговорим материала: Ана Каренина е омъжена за висшия петербургски чиновник и съветник Алексей Каренин. Както се полага, единствената функция на жена с такъв статут по време на Царска русия, е да обича детето си и да е вярна на съпруга си. Също така - да се разнася в пищни рокли по разни светски събития.

Константин Левин е знатен помещик, на който обаче му е дошло до гуша от цялото дворцово фръцкане, и иска нормален човешки живот, с нормална човешка любов в него. Любов на име Кити.

Тя, милата, като всяка неориентирана 18-годишна знатна фустичка, игнорира искрените чувства и искрящия идеализъм на Левин, и на поредния астократичен сноб-фест трепетно очаква стройният напет кавалерист Алексей Вронский да ѝ предложи света. Обаче надеждите ѝ се сгромолясват, защото на бала е Ана, в комплект с нейното неземно излъчване, което пленява Вронский. Двамата се залюбват, а Кити остава в безтегловност (и свободна за изпадналия в депресия Константин).

В резултат на извънбрачната страстна афера, семейството на Ана и Алексей Каренини се разпада на съставни чаркове, които биват следени под лупа от всяка знатна клюкарка с размахващо се ветрилце в радиус 45 километра от Петербург и Москва. Ана ражда момиченце на Вронский; Каренин се опитва да запази честта си с цената на всичко - трепет в гласа, толерантност, компромиси, заплахи... В крайна сметка Ана, разкъсвана между истинската любов и гузната съвест, се надрусва с морфин и се хвърля под влака.

На Левин и Кити се ражда син и двамата откриват истинското щастие, далеч от светската суета.

КОНЕЦ

По принцип не ми влиза в работата да давам акъл на хората какво трябва и какво не трябва да гледат. Подобни идеи са последното, което текстовете на този блог трябва да внушават (разбира се, чудесно е, че има хора, които са попаднали на Moonrise Kingdom благодарение на тукашното ревю, но това е само приятен страничен ефект, не цел). Сега обаче се налага обяснителна бележка по изключение. Ако уважаемият читател е фен на киното, и ако примерно се чувства леко прецакан от холивудската продукция през 2012, Ана Каренина е абсолютно задължителен филм. Не казвам, че това е филм, който е лесно да бъде харесан (предвид това, че горното, с малка преработка, може да мине за епизод от Листопад), обаче, повтарям, е АБСОЛЮТНО ЗАДЪЛЖИТЕЛЕН за гледане.

Уточнение за хората, които са в настроение да направят това: българската премиера е на 1 февруари, т.е. остава още малко, и горещо съветвам ходенето на кино пред изтеклия DVD rip. И още един съвет от сърце за тези хора: спрете да четете в края на този абзац. Текстът отдолу обсъжда един единствен аспект на филма - неговата режисура, който има чудовищен ефект, ако се стовари върху неподготвен зрител. Поради мързел изобщо не се бях зачел в рецензиите за този филм, с което си направих много добра услуга. Направете си я и вие, и моля, ама наистина МОЛЯ, спрете да четете тук.

[SPOILERS]

И така, да речем, че вече е втори февруари и мога с чиста съвест да разкажа какво извънземно същество е Джо Райт - режисьорът на Ана Каренина. Очаквах много от него, даже очаквах невъзможното, но това, което този човек сервира в поредната си костюмна драма е нещо, което досега съм виждал да бъде опитано само от един луд (Ларс фон Триер), и то по твърде абстрактен начин, за да може произведението му (Догвил) да се понесе като пълноценно кино-преживяване.

Първият кадър от Ана Каренина е като в Мулен Руж на Баз Лурман. Сцена в пуст театър. Дарио Марианели tune-ва оркестъра. Завесата, върху която е изписано заглавието, се вдига. В средата на сцената седи Степан Облонски, осветен с прожектор, а към него се приближава бръснар с червено наметало, който без да се съобразява къде се намира, прави резки движения на тореадор. После с два замаха сваля брадата на Стива, смачква лицето му, докато го плеска с о-де-колон, и извива врата му, така че да изпука. Междувременно Марианели е жизнерадостен и ритмичен. Всички знаем, че филмът ще свърши като трагедия - какво по дяволите се случва в началото му?

Овцата Доли (маргаритката от Boardwalk Empire) брои дечурлигата си в един момент, а в следващия реве срещу камерата, защото е разбрала, че съпругът ѝ Стива има афера с учителката им по френски. В още по-следващия момент камерата обикаля около Кийра Найтли, която театрално чете някакво писмо, докато я подготвят да излезе на сцената. Дори не обръщам внимание на захапката ѝ, защото нещо вече драска в главата ми.

В този момент нещото се случва: Кийра се обръща, тръгва уверено към камерата, а зад нея декорът започва да се разпада. Сценичните работници приплъзват изкуствени стени, герои минават през изкуствени врати и изведнъж, докато се усетим, сме в кабинета на Джъд Лоу, в който Кийра нахълтва, за да съобщи с насмешка за катаклизмите, съпътстващи изневерите на брат ѝ.

Наистина ли Джо Райт ще направи това? И още докато съм на W-то от WTF попадаме в офиса на Стива, който прясно избръснат сменя два костюма в движение, докато печатарите наоколо стават, за да го поздравят, като мексиканска вълна. Отсреща е Левин, който е дошъл да иска съвет как да спечели Кити. Двамата си уреждат среща в престижен петербургски пъб и... камерата отново полудява. Работниците на Стива сменят облеклата си, бюрата им изчезват, стените се стопяват, откривайки нови стени с нарисувана зимна улица. Някой в бекграунда кара велосипед - от онези с несъразмерните колела. В кадъра се появява нов декор и вече сме няколко часа по-късно, отново със Стива и Константин в кръчмата.

What the fuck! Това вече не е въпросително изречение - Джо Райт наистина е решил да сетне цялата си история в призрачен, непрекъснато трансформиращ се театър. Реалността е, че в този филм явно няма да има реалност и зрителят постоянно ще е на ръба. Както казваше един кино-злодей напоследък "You had my curiosity, but now you have my attention." Докато безумно стейджнатите сцени продължават да се нижат една след друга, започвам да разбирам смисъла от още една адаптация на Ана Каренина. Какъв по-добър начин да се надсмееш над префърцунения, изкуствен лайфстайл на руската аристокрация, от това да я набуташ цялата в прашен театър, изолирайки я от истинския свят? Филмът поставя правилата си на масата - сега въпросът е дали ще успее да издържи до края.

Отговорът не закъснява. Току що сме станали свидетели на ключовата сцена, в която Ана Каренина и Алексей Вронский танцуват за пръв път и се влюбват до уши и до болка - сцена, която все още се опитвам да зацепя как са успели да реализират чисто технически. В този момент наистина си мисля, че за трийсетината изминали минути сме се нагледали на толкова оригинални режисьорски хрумвания, че изобщо не мога да си представя какви подвизи ще трябва да направи Джо Райт, за да задържи нивото и в следващия час и половина.

Обаче той успява да го направи отново: Левин е съкрушен от отказа на Кити. Идеализмът явно няма шанс пред бонбоненото маниерничене на парвенютата, които се сватосват заради потекло и състояние, а не заради истинската любов. На Константин му остава единствено опцията да се превърне в Костя, да се върне в имението до брат си - умиращия Николай, който е дал сърцето си на проститутка, и да излезе на полето, за да коси сеното редом с работниците, на които плаща. Героят му е застанал на изхода на двореца на суетата, а Джо Райт счупва четвъртата стена. Само че от другия край.

Декорът се разделя, откривайки ширналата се руска замръзнала степ - с ниското слънце и сгушените селца в далечината. Не нарисувана, а истинска. Тази сцена, в която главният герой е на дъното, е изрежисирана като момент на ултимативен катарзис. И на просветление в съвсем буквалния смисъл, защото зрителят присвива очи и за пръв път от началото на филма успява да вдиша чист въздух.

След разхеметизирането и акомодацята започвам да се чудя дали е добра идея така да се нарушават правилата. Просто не би било честно. Обаче не минава много време и разбирам, че този преход от клаустрофобията на театъра в живия свят всъщност Е част от правилата. Истинските герои в този филм населяват истинския свят - красив и поетичен, точно какъвто го знаем от картините на живописците от времето на руския реализъм. Във филма са разпръснати няколко кротки, но спиращи дъха кадъра, които са като оживели платна - руската тройка, която тегли шейната към дачата на Костя; самият той, размахал косата на полето (там има един момент, в който камерата е вързана за самата коса, както в Cast Away беше вързана за пакета на FedEx, ама да не издребнявам...); или пък утринната мараня, през която слънцето едва-едва прозира, а купите сено са като призрачни чудовища в далечината. Филмът изглежда потресаващо в тези моменти.

В контраст, пластмасовите дами и господа населяват няколко квадратни метра. Москва там се състои в черно-бяла рисунка на Василий Блажени, а Петербург - в скица на Исакиевския събор. В тази среда е просто неизбежно височайшите особи да забодат носовете си в чуждата паница, от което идва и цялото усещане за епичен публичен позор, кулминирал в онзи момент в операта, в който всички монокли и прожектори са насочени към вече окончателно побъркалата се Каренина, вече само на няколко минути от самоубийството.

Въпреки че този изкуствен свят доминира (може би точно това прави сцените извън него толкова специални), Джо Райт е подходил към него като филмов, а не като театрален режисьор, което е и основната разлика със споменатия Догвил. Монтажът е безупречен и динамичен. Осветлението е използвано по начин, какъвто досега не съм виждал във филм - има десетки моменти, в които театралният насочен прожектор плавно се превръща в естествена амбиентна светлина, маркирайки смяната на мястото и времето, обаче оставяйки в центъра същия герой със същите емоции (споменатата сцена с танца между Каренина и Вронский; както и черешата в тортата по тази линия - преходът към последното пътуване на Ана). Сигурен съм, че в един момент Джо Райт си е помислил, че с малко повече усилия може да направи нещо от рода на Русский ковчег (да заснеме филма си без кътове), но просто бюджетът не би стигнал за такова предизвикателство. Интересна роля имат и някакви, уж дребни елементи от сценария на Том Стопард - в един момент Алексей Каренин скъсва писмото на невярната си съпруга и го хвърля във въздуха, а парченцата се превръщат в обилен сняг, все едно някой разклаща стъклената топка. Всичко това е на фона на споменатия черно-бял Московски декор, разбира се. Като че ли Джо Райт взима на подбив тенденцията на холивудските продукции да greenscreen-ват актьорите си и да ги плесват върху екзотични локации. Тук руските столици са двуизмерни, но атмосферата им и конфликтът между тях присъстват с пълна сила ("How was Moscow?" - "Provincial..." Абсолютно - дори в наше време Петербург е просто друг свят в сравнение с Москва, особено ако си извън радиуса 1-2 км около Червения площад). Звуковият дизайн на моменти пък е покъртителен - има там едно конно състезание, в което звукът на едно размахано ветрило, който преминава плавно в конски копита, прави същото, каквото електронната интерпретация по Едвард Григ направи за Социалната мрежа.

А музиката... ако има справедливост, Марианели трябва да отнесе втори Оскар. Този човек няма равен, когато трябва да вплете звукови елементи от сцената като органична част от музикалните си произведения (защото неговите са такива - далеч надхвърлят жанровите рамки на филмовия саундтрак). В Ана Каренина наистина липсва епохален момент, като онзи насред карнавала на смъртта и отчаянието от Изкупление, в който химнът на осакатените войничета изведнъж превзема Elegy for Dunkirk. Композиция като онази така или иначе се появява веднъж на десет години. Обаче в Ана Каренина отново е пълно с моменти, в които диегетичните звуци естествено съжителстват с екстра-диегетичната част от саундтрака, творят атмосфера, та се късат - акордеон на "случаен" "минувач" по "улицата" се включва в оркестъра; печатите на работниците на Стива са пълноценен инструмент, който задава ритъма, а след това подсвиркването им подкрепя основната тема, докато декорът се трансформира последователно в около 10 различни неща; тракащият влак има точно същата функция каквато имаха тракащите клавиши на пишещата машина на Брайъни... Да не говорим, че Марианели изключително подходящо е базирал саундтрака на "Во поле берёза стояла", предлагайки един куп интерпретации по темата - от класическата, с красив женски вокал, през преходи във валс, та до едно сюрреалистично намесване на тромпет в изпълнение на един от посрещачите на Костя в имението му (Leaving Home, Coming Home). И разбира се, къде без драматичното пиано на финала... Изключително смислена и изобретателна работа, каквато рядко се случва да чуем.

Въпреки колосалното режисьорско постижение, филмът ме остави някак незаинтересован, което го отдавам изцяло на сорс-материала. Костюмната драма, с която Джо Райт се занимава в 60% от кариерата си просто не е моята чаша чай. Освен това го има и чисто обективният момент, че една тухла четворка с толкова преплетени съдби, която по съвместителство е и коментар на цяла една епоха от руската история, просто няма как да се побере в два часа и малко, без да изглежда претупана. Доколкото успях да забележа, проблемите на повечето критици с филма са, че героите стоят някак немотивирани и събитията се случват със светкавична скорост. При по-внимателен поглед, това изобщо не е така. Джо Райт съвсем правилно е решил, че смисълът от адаптацията му не е да представи класическа творба за пръв път на цяло едно ново поколение, което предпочита два часа кино пред 1000+ страници книга. Смисълът е да предложи оригинален поглед върху добре познат за аудиторията материал - в крайна сметка филмът е направен с презумпцията, че зрителят му отива подготвен. Затова и схематичността на пръв поглед се оказва обоснована на втори - тя е част от стилизацията, само че на сценарно ниво. И пак е останало време за тихи поетични моменти, в които мълчаливата камера казва много повече за героите, отколкото думите: Константин връща вярата си в любовта в сцена, която е поднесена почти като сън; Кити безмълвно показва отдадеността си към него, като се грижи за умиращия му брат; Стива на финала е в истинския свят и кротко пуши на верандата - дори не разбираме дали плаче заради това, че е загубил сестра си или се радва, че на Константин му се е случило нещо истинско...

А самият Каренин на финала гледа как неговото дете си играе с детето на жена му насред цъфналата ливада, която в крайна сметка се оказва обраслия празен театър, където започна всичко. Какво значи това за филмографията на Джо Райт оттук нататък, мога само да гадая - дали по този начин се прощава с театралността и следващият му проект ще е нещо, в което главните му герои носят вратовръзки? Или пък ни казва, че в този театър, където се разиграват дворцови интрижки, е неговата режсьорска реалност и с нетърпение трябва да очакваме поредната адаптация на класика за изпепеляваща и погубваща любов? При нормални условия бих се размрънкал, че просто не мога повече да го гледам как пилее таланта си (който е точно на нивото на Големите - Спилбърг, Финчър, Тарантно, Коен, Куарон, Мендес, Земекис... и Шаямалан) за някакви костюмни скуки, които ми се налага да харесам почти до лудост САМО заради това как са режисирани. Имайки предвид Изкупление и Гордост и предразсъдъци, желанието на Райт да се захване точно с този роман на Толстой ми се струва като най-естественото нещо на света. И той му е дал много повече, отколкото е прилично да се изисква, за да има смисъл от нов прочит. Всъщност, само в първите 10 минути на Ана Каренина има повече режисьорска изобретателност и въображение, отколкото във всички номинирани за Оскар взети заедно. Срамота, че пропуснаха този, който най-много заслужава наградата тази година.

Както и да е - като финал имам едно конструктивно предложение. За да си спестим притесненията и главоболията, защо Барбара Броколи не му даде следващия Бонд? Ако въобще има кой да бие рекорда на Мендес, това е Джо Райт. А и искам най-сетне да видя какво може да направи с 9 цифрен бюджет в ръцете си.

40 коментара:

  1. Този коментар бе премахнат от автора.

    ОтговорИзтриване
  2. Отчитам читателско участие само и могъществен лайк :)

    Най-силната част от доброто говорене за изкуство си е якото описание на видяното/прочетеното/чутото, пък ти силно уважаваш тоя похват - как точно очакваш хората да не ти четат текста под спойлера? :)

    (Горното пак съм аз, един стар профил, затова затрих.)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Хах, E.T.? :)

      Ама точно за тоя филм наистина има смисъл човек да се спойлне само за подробностите в сюжетната линия (ако не е бил профилирана паралелка с БЕЛ и Толстой в задължителната програма). Останалото просто ТРЯБВА да дойде изневиделица. Даже трейлърите успяват да го прикрият.

      Изтриване
    2. За Е.Т.-то -, това са ми инициалите :)

      Изтриване
    3. Знам, бе Емо. :) Не можах да си едитна подвеждащата въпросителна.

      Изтриване
  3. Доста гаден тийз, трябва да ти се признае! :)
    Ок, аз не съм гледала дори и трейлър (съвсем сериозно), сега ако нещо ми стане от ефекта, ти ще си виновен.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. За теб изобщо не се притеснявам, че най-малкото ще го оцениш филма, ако и да не ти хареса. :) Предвид отношението ти към Atonement обаче, освен ако нямаш някаква специална неприязън към сорс-материала, последното не е чак толкова вероятно.

      Изтриване
    2. (Е, сега пък не мога да си едитна първото "че" на дълго тире, ама схващаш идеята. :)

      Изтриване
    3. Гледах го най-накрая, онова за 1.02 се оказа подвеждаща информация. :) Хареса ми всичко, дори историята, изумително е как са направили толкова флуиден и леещ се филм от осмъртително досадния сорс. Не само че визуално се развива и носи във валсова стъпка, но и като че ли разказът пък върви в поетическа стъпка. Всъщност, не всичко ми хареса - Кийра е все така потресаващо неорганична, много ми е трудна за понасяне, тя е най-сериозният проблем на тоя филм, което, предвид, че е Ана Каренина, не е малък проблем. За щастие, Джо Райт, Шеймъс Макгарви и Марианели организират такъв фест на талант, че няма особено значение. За мен, от видяното от 2012, това са най-добрата камера, категорично най-добрият саундтрак и с известно колебание заради ПТА, може би най-добрата режисура откъм визуализация на идеи и смисли.

      Много, много яко и точно ревю. :)

      Изтриване
    4. Знаех си, че точно ти няма как да не го оцениш тоя филм. :)

      Изтриване
  4. Искам да попитам,смяташе ли Нолан за "Голям" преди "Възраждането".


    P.S. Не съм му фенбой.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Нолан никога не е проявявал чертите на голям режисьор. Проявявал е чертите на това, че ако някой от изброените Големи се беше захванал с нещата, които той си харесва, щяхме наистина да имаме шедьоври, вместо просто много добри филми (изключвайки напълно неспасяемата възрожденска досада).

      Иначе винаги съм го харесвал.

      Изтриване
  5. За някои от режисьорите си прав,но за други не съм сигурен,че биха направили по-добро от това,което Нолан направи с "Престиж","Мементо","Генезис" и донякъде с двата му Батмана.Причината за това е,че всеки си има различен стил.Надали някой би измислил по-добър сценарий (може би с изключение на Коен и Тарантино) за "Мементо" и "Престиж".Нещата,които биха се подобрили със сигурност са кинематографията и най-вече музиката.От друга страна,надали щяхме да се насладим на Леджър,защото никой нямаше да го кастне като Джокера,а на мен ми се струва,че по-добър от него за тази роля няма.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. В момента говорим за качествата на Нолан като режисьор, нали? Вярно е, че това включва и неща като "избор на сценарии", в което Нолан безспорно беше Голям, обаче... беше. Вината Престиж и Мементо да са на такова ниво е по-скоро на брат му.

      А най-тъпата кино-новина за последните месеци е, че Интерстелар попадна в неговите ръце. Кристофър ще преработи и допълни с булшит сценария на Джонатан. И вместо разковаващата научна фантастика, която Спилбърг щеше да изрежисира, ще получим Цимер на макс. Пак. Бляк.

      Изтриване
  6. Всъщност гледах едно интервю,в което Нолан казва,че според него филмите му звучали много добре и дори нарича Цимер ''велик''.WTF?Тогава настина си помислих,че човекът има проблеми с ушите.А колкото до Интерстелар искрено се надявам,Нолан да си вземе поука от ''епичния'' си фейл и да използва добър сценарий.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Е те двамата непрекъснато се четкат кой е по-по-най-велик. При все, че употребата на музиката в Генезис и Батманите е просто свръхестествено левашка - чисто като монтаж, дори без да намесваме липсата на каквито и да било качества сама по себе си.

      Обаче отклоняваме доста темата, макар и да е забавно в някаква степен да се направи паралел между дуото Джо Райт + Дарио Марианели и Нолан + Цимер. Всъщност, щеше да е забавно, ако не беше тъжно как първата двойка прави изключителни филми от сценарии за сапунени сериали, издържали проверката на времето, докато другата двойка прави high-concept историите си да изглеждат като нелепи майкълбейщини.

      Изтриване
    2. Силвър да ме прощава за ереста, обаче Цимер и аз го намирам за велик... принципно. Само дето работата му по "Генезис" и последния Батман наистина беше под всякаква критика и ако за "Генезис" има някакво оправдание, понеже, доколкото помня, Нолан го беше накарал да пише музиката "на сляпо", без да види сцените, към които ще бъде прикачена... Та ако за "Генезис" има някакво оправдание, то за "Черният рицар: Възраждане" просто няма такова, а и който е миксирал звука на тоя филм, трябва да бъде обезглавен с ръждив трион. Музикалното му оформление щеше да е доста по-поносимо при по-читав микс.

      Изтриване
  7. Ееем... една малка забележка - героят все пак е Вронский, не Воронски :-)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Така е, който не си чете уикипедията (и руската класика) преди да си напише... ревютата. :) Btw, тва нищо не е - ти да видиш как около 50 пъти смених Петър с Павел в онова за Due Date...

      Изтриване
  8. В ревюто си личи фена на режисьора, въпросът е ако беше фен на Толстой, как щеше да звучи?

    ПП много чуждици, много нещо

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Нямам представа, но приемам предположения по темата.

      ПП Като процентно съдържание, коментарът ти съдържа повече чуждици, отколкото ревюто.

      Изтриване
  9. Абе човек, помогни ми да разбера нещо - от една страна на друго място пишеш че филми като Матрицата са болш прехвалени и не струват, и от друга страна тук се скъсваш да светиш една продукция, която освен със няколко звезди, страшна кинематография и костюми, с нищо чак толкова не разтупва сърцата на хората - защо?

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Не мога да ти помогна да разбереш подобно нещо, най-вече защото никъде не съм казвал, че Матрицата е прехвален.

      Изтриване
    2. В постовете ти за IMBD...

      Изтриване
    3. В постовете ми за IMDB не съм споменавал, че Матрицата е прехвален.

      Изтриване
  10. Здравейте! Аз съм съгласна за музиката и костюмите, но като цяло, както някой беше написал по-горе, ако си запознат с тжорчеството на Толстой, точно тази интерпретация е подигравка с дълбочината на произведението. Аз гледах филма, но не го догледах. Лично на мен ми прилича на пародия. Като тук искам да вметна, че наистина е абсурдно романът да се набута в два часа игра, при това доста слаба в случая, но ако някой е гледал адаптацията със Софи Марсо и е чел романа на неповторимия Толстой, просто ще разбере какво имам предвид като казвам, че в конкретния случай на екранизация на Толстой, в стремежа си да бъдат оригинални, режисьoрът и сценаристът са се заели с нещо, което очевидно не е по силите им. Съгласна съм, че "Гордост и предразсъдъци" и "Изкупление" са невероятни, но все пак не можем да сравняваме Джеин Остин и Толстой, безпредметно е.
    Като цяло новата интерпретация на "Каренина" е претупана до такава степен, че не се разпознават основните сюжетни линии, ако зрителят не е запознат с тях предварително.
    Пиша всичко това от гледната точка на обекновен зрител, без да се съобразявам с предишните произведения на създателите на филма, разбрах кои са, четеейки написаното от вас.
    Между другото , наистина намалете чуждиците:)))

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Здравейте! Историята не помни нито една филмова адаптация по книга, чиито почитатели да са 100% доволни от нея. Когато човек чете книга, той си изгражда определена визуална представа за героите и събитията. И нечия друга визуална представа (тази на режисьора/сценариста) със сигурност би била в конфликт с неговата собствена. За съжаление, критиката ви към филма не е достатъчно конкретна, така че не мога да я адресирам. Ясно е, че романът е много по-богат на идеи, отколкото двучасов филм може да побере, но ми се струва, че основната от тях - тази за изкуствеността на руската аристокрация в контраст с истинския провинциален живот, е поднесена повече от добре и повече от оригинално.

      От позицията на зрител, който не е запознат дълбоко със сорс-материала (извинявам се - с първоизточника), нямах особени проблеми да проследя взаимоотношенията между героите и логиката в тях, но както споменах, филмът разчита зрителят да има известен бекграунд (извинявам се - известна подготовка), за да се чувства в свои води. Иначе просто е необходимо малко по-концентрирано гледане.

      Колкото до чуждиците - пиша така, както тече моята мисъл, а не нечия друга. Старая се да не прекалявам. Съжалявам, ако резултатът не е по вкуса ви.

      Изтриване
    2. здравей Silver
      Относно това :"Историята не помни нито една филмова адаптация по книга, чиито почитатели да са 100% доволни от нея.", смятам леееекично да те ръчна с shawshank redemption и Sleepers...
      Благодаря ти за това ревю, много ми помогна
      поздрав

      Изтриване
    3. Здрасти. Не знам как подобно ревю или каквото и да било ревю може да помогне на някого, но поне се радвам, че не е било загуба на време. :)

      Естествено, примери за удачни адаптации - колкото щеш. Това, което искам да кажа е, че освен при стъписващо едноизмерен материал или при някакво уникално стечение на обстоятелствата, образът който е в твоята глава няма как да съответства (напълно) на това, което ще получиш филмирано от някой режисьор. А правилният вариант винаги е твоят, не неговият.

      Остават само редките случаи, когато се плесваш по челото и си казваш - "ей, това е по-яко, отколкото си го представях". Но тук вече няма как адаптацията да е директна. Такъв е случаят с Шоушенк.

      Изтриване
  11. Силвър, бих казала, че сте прекрасен събеседник. Благодаря ви за мнението и съм съгласна с вас. Относно чуждиците, с тях или без тях, за мен беше удоволствие да прочета написаното от вас. Моето мнение за филма си остава горното, но вие се аргументирате умело и аз уважавам и вашето. Простете ми, но коментарите ми са от гледната точка на филолог, както за чуждиците, така и за филма. Продължавайте да сте все така мислеща и изразяваща по такъв крсноречив начин мнението си личност.
    :)))

    ОтговорИзтриване
  12. Искам само едно нещо да ти кажа, може да си се опитам да пишеш за резюмето на филма(говоря за текста преди SPOILERS), но си го направил по изключително нескопосан начин.. Така НЕ СЕ резюмира една от най- великите истории в литературата, мой човек!! Знам че тук говорим за филма, не за книгата, но все пак филма е по- книгата и историята е същата. А шедьовъра на Толстой не се описва с коментари като твоя. Всичко друго е окей. :))

    ОтговорИзтриване
  13. След като изгледах филма бях възмутена..Все едно бяха филмирали Василиса Прекрасна. Цялото това театралнечене, смяната на костюмите на Стива в началото, сцената с бръснаря, леко ироничното звучене на "Во поле берьозка стаяла"..Доколкото разбирам филмът е щял да се снима в Москва и Петербург, но 3 месеца преди снимките режисьорът е избрал този стар театър. Това ревю донякъде ми помогна да схвана, че толкова добре позната история като Ана Каренина, може би трябва да бъде заснета и пресъздадена по различен начин... Бидейки той неразбираем за голяма част от зрителите, като мен. А Aaron Johnson определено ми беше по-симпатичен в Savages.

    ОтговорИзтриване
  14. Никога не съм харесвала театъра особено, но начинът, по който е направен този филм ме накара да поискам да го видя пак още на другия ден! Непрекъснато имах усещането, че действието се развива като в някакъв сън, много абстрактно и много красиво в същото време. Хареса ми много!:)

    ОтговорИзтриване
  15. под всеки торент в замунда има линк към вашето ревю, толкова за върховен считате филма или уникалникални писанията?

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Отговорът и на двата въпроса е "не". Също така, нямам достъп до замунда.

      Изтриване
  16. и аз не можах да го догледам, а точно този роман е формирал цялата ми представа за Русия от онова време - чела съм го два пъти, не по принуда :) нямах никаква идея, че е режисиран по този начин, и изненадата ми беше голяма. и неприятна доста.

    точно като пародия на абсурда изглеждаше, вероятно защото не разбирам и не харесвам изкуството *театър*. въпреки това, няма как да отрека, че примерно танцът доста успешно и оригинално пресъздаде тръпката между Вронски и Ана. но... просто явно ми се искаше да гледам класика, а не това, което се е получило.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Hi, antea :) Е, това, че си го чела два пъти обяснява всичко. Въпрос на приоритети. Аз съм по-скоро склонен да поощря експерименталния подход, дори когато фейлва, и го предпочитам с една обиколка пред играенето на сигурно.

      Изтриване
  17. Здравейте:)
    изключително ми е беше интересно да прочета Вашия поглед към филма. За мен филмът беше истинско изживяване, честно. Имах чувството, че физически ми се разширяваха очите докато гледам, за да обхвана декори, смени на декори, герои, пейзажи. Не можех да повярвам какво гледам. Изключително ми хареса, и което е по-важно - беше ми интересно.
    Книгата е тотална, просто няма смисъл да се анализира тук. И още по-малко смисъл виждам да се сравняват. Много хубаво го бяхте казали в някакво ревю - че това са "различни медии". Може би единственият критерий за всички изкуства (за мен) е някакво ниво на искреност, на емоционална адекватност. И в този смисъл филмът беше уловил, според мен, "тона" на историята на Толстой. Всичко останало беше абсолютно оригиналният поглед на режисьора ии..всъщност единствената причина да гледаме кино, а не поредната "екранизация" на позната история. И в анимационен вариант бих го гледала, стига този, който го прави да гледа страстно на изходния материал (сорс-материала :)), а не безпристрастно.

    ОтговорИзтриване
  18. Това е второто ревю, което чета( и коментирам ) във вашия блог - откакто го изнамерих преди половин час - браво! Мислех си, че съм само аз която смятам, че филмът беше подминат доста грубо на оскарите и взе доколкото съм наясно отличие само за костюми.Това, което видях само в първите няколко кадъра - направо спря сърцето ми, ге-ни-ално!Страхотен похват, за мен невиждан до този момент - да погледнеш на една класическа книга( доста филмирана, междо другото)от ъгъл, съвсем неочакван - в който на преден план да бъдат емоцията,чувството.Диалогът да бъде толкова бърз , че да разбираш за случващото се, предимно от погледите на участващите и от примигващите на моменти светлини - супер , мега яко - и сцената с танца..........Просто съм щастлива , че има хора които са оценили този филм - само където според мен Кийра е страхотна Ана Каренина.

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.