29 февруари 2012 г.

10 Moneyball


Да, чак сега.
Защото е от смотан жанр.

Обаче Moneyball, макар и откровена студийна разработка (иззета преди време от ръцете на Стивън Содърбърг), е поносим, защото е кадърно сглобен, което май не се е случвало със спортен филм от Джери Магуайър насам. Неизбежните фанфари в края на мача пак си ги има, но звукът им е малко по-приглушен. Пък и нали е истинската история на някой си бейзболен треньор Били Бейн, който с жълти стотинки и статистическия гений на асистента си (който знае какво е бейзбол по-малко и от това какво е сутрешен гимнастика, но пък математическият му ум сече), успява да сглоби отбор, който побеждава 20 поредни пъти или нещо подобно - така, че това дава правото на една идея повече трогателност в напъните на нашите.

Интересното е, че Арон Соркин като сценарист за пореден път след Социалната мрежа е в битка срещу системата. Там показа как костюмираният свят на мултимилиардерите може да бъде пенетриран от един келеш с джапанки. Тук показва как бизнесът с бейзболни играчи е хакнат от Хъмпти Дъмпти. Поздравления за Джона Хил, това е най-смислената му роля до момента след тази му в Superbad, обаче сега сме обречени още следващата клозетна комедия, в която функцията му ще се ограничава до това да се друса, пърди и повръща, да ни бъде рекламирана с това, че е бил претендент за Оскар.

Брад Пит в главната роля е почти толкова интензивен, колкото и Том Круз навремето, като вместо да крещи "Show me the money" на него му е достатъчно да счупи един телевизор, за да покаже, че ще стане на неговото. За цвят е намесена и семейната му история в много премерена доза - щастливо разведен, с дъщеричка, която е нещо като Бека от Калифорникейшън, само че не толкова goth (това да се чете - взаимоотношенията им са се получили).

Иначе това, което прави Moneyball приятен за гледане е наистина хубавата аудио-визуална опаковка. Зад камерата е Уоли Фистер, и няма да имам нищо против да гледам какъвто и да било филм, сниман от него, стига върху героите непрекъснато да се излива дъжд, който е осветен странично от слънцето. Жалко, че не остана място за него сред номинираните за Оскар. Джеф Дана пък си е харесал идеята да излее музиката си предимно върху емоционалните моменти на игрището, което работи изненадващо добре и ги прави по-ангажиращи от очакваното, без да минава с много границата на мелодраматичността.

В резюме - Moneyball става. За еднократна употреба е, но става.

10 коментара:

  1. Хъмпти Дъмпти (хехех, добре иточно звучи :) е събирателен и помощен образ, защото цялата тази саберметрична система е измислена от Били Бийн ;)

    Всъщност не мисля, че е толкова елементарен :) Бийн е нямал никакви средства за трансфери, и вместо да си седи ей така и да се оправдава, че води един от най-бедните отбори в лигата, е измислил един почти научен подход, изцяло аналитичен, който променя не само мисленето на повечето отборни мениджъри, а и изцяло целия спортен мениджмънт, а и не само спортен. При него всичко е формули и статистика.

    Може да кажеш, че не е новост това за мениджмънта, и че байзболът е тъпа игра - може и да си прав, и си прав,то и аз не разбирам бейзбола. Но говорим за клубове-компании, въртящи стотици милиони долари от мерчандайзинг. Управлението им е трудно и това се вижда във филма. Бейн генерира милиони долари от тези покупко-продажби,макар и да не носи много успехи.

    Много хора няма да го харесат, но от фенове на Football manager ще бъде разбран :) Евентуално де.

    Не трябваше да го номинират за Оскар, прекалено е специфичен.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. А, не е чак толкова специфичен. Баш от тия оскаровите филми си е - академията ги обича такива.

      Иначе те нали и във филма казаха, че системата не е измислена от Бийн, а от някакъв друг пич преди много години. Както и да е, де - детайли някакви... :)

      Изтриване
    2. Иначе Били Бийн прилага на практика и усъвършенства теория, измислена на хартия от някакъв пич от 70-те. Не смятам, че е бунт срещу системата, а опит да се впише в нея и да си значим фактор там :) Така виждам филма аз :) Като триумф на иноваторството и умението да се вземе проучен риск.

      аа, много философски пак прозвуча :( Понякога се мразя :) не смятам, че е типичен за академията, но щом казваш :)

      Изтриване
  2. The Academy makes wise decisions sometimes..not often enough xD

    ОтговорИзтриване
  3. А 2010 се разсипа да го ругаеш тоя Уоли човечец, нали!:)
    Освен наистина хубавата опаковка, на мен ми се струва, че това беше един от най-добрите сценарии тая година, типичен или не.

    Lammoth, какъв триумф, той филмът завършва с "nobody reinvents this game" и с дъщеричката, която в най-последната сцена пее cheery на баща си: "you're just a loser, dad, you're just a loser dad". :)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Ех, знаех си, че някой ще ми го напомни това. :) По-скоро към Нолан ми бяха забележките, той Уоли си свърши добре работата където трябваше - началото с вълните в Инсепшън направо е извънземно, и после всичките му там сцени с хвърчащ дъжд...

      Изтриване
  4. Jen, разбира се, че никой не преизобретява никоя игра. Не е бунт срещу системите. Ти какво искаш? Това все едно във футбола Болтън Уондърърс да станат шампион на Англия или Осасуна на Испания- това няма как да стане, не е приказка за малки деца. не знам дали следиш спорт, но това е абсурдно - такива са нещата. Това имаха предвид.
    Но по-добре този модел, отколкото да си седиш и да караш по инерция, или да се оправдаваш и да тънеш в дъното, нали? ;)
    He's a loser, but he's changed the game.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Lammoth, обаче виж - той постига успех в крайна сметка, въпреки последната загуба. Нали 20 поредни победи с отбор отпадъци срещу отбори за милиони се брои за нещо. По-важното е, че тактиката му е срещу бизнеса бейзбол, не срещу спорта бейзбол.

      Болтън Уатевър или Осасуна няма как да станат шампиони, защото като отбори не са подчинени на никаква подобна схема. Но Джен разбира футбола на порядъци повече от мен, така че тя ще ти обясни. :)

      Изтриване
    2. Silver, тук съм съгласен. Точно това се опитах да обясня и на Jen. Били Бийн успява с отбор, чийто бюджет е винаги сред най-малките в лигата, да постигне сравнително добри резултати. Друг е въпросът, дали така се управлява голям отбор/компания. Малък да, но голям - не. Затова са направили филм за него :)

      Изтриване
  5. Страхотна публикация. Продължавай в същия дух!

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.