28 февруари 2012 г.

27 Drive


Да, чак сега.
И май не беше кой знае какъв пропуск.

Не знам до каква степен хората си дават сметка колко праволинеен, стандартен и тривиален е този филм (всъщност дават си, но после слагат НО и се започва - Албърт Брукс това, режисьорът Николас Рефн онова...). А иначе някакъв Пич се влюбва в съседското девойче, което не знае как да си подбира половинките (примерно Оскар Айзък) и им ражда деца преди да разбере, че ще ходят по затвори и след това ще бъдат изнудвани за пари (пък уж Кери Мълиган не изглежда такава по принцип). После този пич се забърква в кашите на мъжа й, нарушавайки железните си принципи, ама какво да правиш - любов от пръв поглед. И малко след това се случва някакво брутално разчистване на сметки с трагикомичен, леко поетичен финал... Кой знае защо показан като "игра на сенки". Как от ето това да направиш филм, по който цял свят да въздиша, да го слага в челото на класациите си за 2011, и даже да бъде номиниран за престижни награди? Дразнещо елементарно е:
  • В ролята на Пича кастваш... ами Пич. Не знам до каква степен хората си дават сметка, но без Райън Гослинг при същото всичко останало, Drive щеше да им изветрее от главите още докато си плащат за паркинга след киното. Тук няма сценарист, няма значение кой е режисьор и оператор, нито съпорт каста - има едно брутално правилно решение да се повери точно такава роля точно на този актьор и той да вземе да я изнесе триумфално и вдъхновено. Очаквано хладен, нелогично брутален и goofy усмихнат... Не личи да му е било особено трудно.
  • Слагаш камерата ниско, ниско и почваш да караш на забавен каданс през 5 минути. От време на време това даже работи.
  • Разделяш диалога си на 4-5 равни части и ги пръскаш през 15-20 минути, тъй като хората често виждат в хладната недоизказаност и дългите погледи безмерна психологическа дълбочина.
  • Вместо музика слагаш приглушено синтетично боботене, което да подчертае дебело кога се случва нещо драматично (къде си Марк Ишам от Crash, къде?). Когато няма боботене, има бонбонени песни, в тон с бонбонените начални надписи и постер. Култ!
  • Вместо да боядисваш в червено Рон Пърлман, показваш му истинската адска мутра и го правиш мутра от ада с issues.
  • Когато има насилие, правиш го брутално in-your-face, защото това ще те покаже като независим режисьор и още веднъж ще подчертае пред публиката, че гледа някакъв сериозен шит, а не Костенурките нинджа. (Нищо, че след първото пръсване на мозък почна да става малко скучно и много showoffy.) Също така помага, ако сложиш сцена в бардак, в която рояк бездушни курви гледат с отегчение как Гослинг се опитва да забие куршум в челото на един от лошковците с чукче за пирони.
Без тези номерца, действащи заедно и горе-долу в синхрон, Drive се превръща от раз в Transporter на приспивателни. С тях пък - в нещо като че ли направено от ранния Майкъл Ман, само че продължаващо 100 минути, а не 200. И по-цветно. И свършващо с песен, обясняваща ни как Шофьорът е истински герой и истинско човешко същество. Истински ташак. Дано тази самоирония да е надделяла над оправданието за кино-кризата през 2011, в обясненията какво търси Drive във всички налични журналистически топове. Това, и проблясването на светлината към края на целувката в асансьора.

За интересуващите се от евтини номерца: някъде 6.5 от 10 и доста след Sucker Punch, Rango, Hanna, Hugo...

27 коментара:

  1. браво, Браво :)) точно мнението ми за филма. Има стил, всичко обаче пада върху плещите на Гослинг.

    Имаме "the good guy" and "the bad, ugly motherfucin' gangsta", като през 1/3 от времето бе заето да ни показва колко са садистични и гадни злодеите. След това имаме беззащитната, крехка, безпомощна кифла, попаднала на лошия човек и която трябва да бъде спасенa. И оттам всичко се връзва. Ау, колко вълнуващо. Дразнещо елементарен, праволинеен и предвидим.

    Наистина бонбонен филм, но и такива трябва да има :)
    Щом хората ги харесват :)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Ама то Drive всъщност ми хареса, просто не е второто кино-пришествие. А ако не беше бонбонеността и странния self-awareness в това отношение, който хем е нетипичен за екшъните на 80-те, хем Drive е с напъни за old-school, тогава всичко щеше съвсем да остане в ръцете на Гослинг.

      Изтриване
  2. Drive е по-добър от Sucker Punch и Хана, не се излагай :P

    Особено от туката. Айде, "Хана" поне е заснета и озвучена перфектно, ама не работеше на никакво ниво иначе. Нито като скрита пародия, нито като здрав екшън, нито като нищо. Личи си, че Райт си е правил упражнение по стил, което мен ме разочарова, защото мислех, че това ще тазгодишния "Скот Пилигрим" (като усещане и миш-маш от привидно неработещи заедно елементи), ама ядец. И нямаше никаква емоционална ангажираност, за разлика от Drive.

    В Хана ми пукаше все за разни малки човечета (семейството, клоуна накрая в къщата), ама не и за главните. Което не е задължително условие. Задължително е обаче, ако не се цели емоционално обвързване, то поне героите да са интересни. Ама нито самата Хана (въпреки че актрисата е голяма сладурана и трябваше да си вземе оскара още, докато беше на 5), нито пачата на Кей Бланшет... само Ерик Бана будеше интерес и мязаше на герой от друг филм, който без да иска се е замесил в този. Плюс, че с него е най-добрата ръкопашна екшън (пък и най-добре заснетата във филма) сцена, дето съм виждал в американски филм от "Матрицата" насам.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Е при мен пък будеше емоционална ангажираност - кво правим сега? :)

      Изтриване
    2. Ми почваме се замеряме и си ги мерим... вкусовете - както интернетът диктува. :)

      Изтриване
    3. Мне... по-скоро различни приоритети. И Съкър Пънч и Хана са прекалено експериментални филми, които почти няма как да бъдат направени така, че да работят на 100%. И като ги гледа човек, знаейки концепцията им изначално, в крайна сметка получава повече, отколкото е предполагал, че може по дефиниция да излезе от тях. Drive пък ти слага предпазен колан, щото в някаква степен си е crowd-pleaser, който поема един единствен риск - това, че на някого може да му се стори развлачен и муден (ама на кого му пука за феновете на Бързи и яростни). Определено предпочитам фейлващи филми от първата категория (не че тези двата фейлват кой знае колко) пред работещи на 100% филми от втората.

      Изтриване
  3. Всъщност прилагателните - праволинеен, стандартен и тривиален, които използваш за Drive, в някаква степен могат да се отнесат, и за Rango, Hanna, Hugo (без Sucker Punch). Разбира се, зависи в какъв аспект се разглеждат, и това което искам да кажа е, че не става много ясно какво се крие зад тези думички като визираш Dirve. Като за пример, за да не бъда голословен (като предварително подчертавам за СПОЙЛЕРИ) – Rango – малодушен забавен герой открива вътрешното си силно аз, и спасява поселището тормозено от главорези. Hanna – история за отшелничество и тренировки за да се отмъсти на злата зла лелка, командваща (не точно, но все пак) злата зла организация, с лек детски гърли привкус по средата (който беше и причината да ме кара да се чувствам някак некомфортно, какво точно гледам). Hugo – ок, той е детско филмче, мисля, няма нужда да се впускам в даване на примери и все пак – историята за таткото беше много хитро прецапана за 4-5 мин. , сякаш Скорсезе си е казал - на всички ви е ясно така че, ето ви на две три обяснението, какво ще кажете сега да се върнем към същността.
    Както се вижда и в трите има някакъв зачатък на дадените от теб определения за Dirve. Но не е там проблема. Аз дори нямам нищо против, че Drive е такъв. И реализацията му може да не е чак толкова добра, и да има проблеми, но поне за мен върши достатъчно добра работа за да го наредя до горните. Откъм оценки т.е. 8 (за Съкъра и Хана 7), като това е доста условно, да кажа все пак.

    Финала (схватката, ако правилно съм разбрал?) не ми беше трагикомичен, но беше далеч от кулминационен, може би леко разочароващ. Иначе безмерния (хах, сега видях, че несъзнателно съм ти откраднал тази думичка) поглед, и последващато отпътуване на някъде, са някак романтични (сега като се замислям, има доста романтика в този филм хм...).

    Раян Гослинг за съжаление има злочестието от мен да бъде помнен, като кльощавата лапетия от Breaker High. И споменавам това, защото всеки път когато стане дума за него ми изниква кретенския му образ от пред тийнейджърските ми години. Съзнавам, че той доста се е променил и е натрупал солидни неща зад гърба си (не само мускули), ала така и не можех да го взема насериозно. Личи старанието и усилето което е положил (и сиг. си прав, че не му е било особено трудно). Но дори силен актьорски момента с него – като сцената в бара, където казва на някъв сульо да се разкара, беше леко помрачен от онези мои деведесетарски спомени. Знам, че това си е мой проблем, но това на което искам да обръна внимание е – щом аз гледам на него в леко негативната светлина на миналото, а филма ми е допаднал, не мисля, че успеха се дължи само на едно лице.
    Албърт Брукс прави дори по силна роля от Гослинг, Браян Кранстън спомага също чудесно, а Кери Мълиган е добра, или може би просто кравешкия й, и влажен поглед е подходящ за една няма любов.

    Това ми е първият сблъсък с Рефн, при това приятен, добре заснет, но без да мога да отлича нещо конкретно специфично негово си, което да ме впечатли. Сцена като тази в краят на канала с много красивата игра на слъчевите лъчи, тази в асаньора, някои от преследванията – без да бъдат излишно хаотично и гръмки, а близки до реалното шофиране, сиг. пропускам др. могат като че ли да се нарекат негови.
    Защото, както и ти и др. хора са забелязали референции към Майкъл Ман, Тарантино (до някаква степен уместно), сцената с чука от OldBoy на Парк, героят без име от спагети уестърните на Леоне и др. които не помня, или не знам. А хората харесват такива неща когато не са просто безочливо копирани.

    Btw на мен така и не ми се вписа това с неоновите светлини и розовите надписи. Как точно трябва да го навържа със съответната ера, след като от екрана ме залива сравнително съвремен екстериор. Как трябва да се подсещам за 80-те, след като очевидно не ги виждам. Ок, може да ги чувам, но това не ми стигна.

    Това с камерата ще ми го обясниш ли? Какво точно се цели с това долу ниско и бавно, какво трябва да носи на гледащия?

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Продължението - сори че на два пъти, но има ограничение до 4096 знака :P.


      Хах, това с дългите паузи беше добро. В случая на мен друго ми носеше, някаква искреност, свенливост. Чувствах се по-близко до героите и същевременно ми придаваше едно по-реално чувство, или по близко до действителността усещане за двама влюбени, които не се заливат с приказки колко се обичат.

      За музиката/боботенето, също не се съгласявам. Помня, че с изненада установих след гледанеото на Drive, къде другаде съм слушал Клиф Мартинез – Solaris (на Содърбърг) - http://www.youtube.com/watch?v=eyfYVT-SdHI&list=FLBASj9GVRPbIZFg7wDsz8HQ&index=18&feature=plpp_video
      И там както и тук в неговото звучене има нещо - хм, пак ще използвам тази думичка – безмерно. Нещо безкрайно, сякащ ще стои/звучи вечно там. Той е и една от основните причини да се създаде толкова любопитна и нетипична за такъв тип филм атмосфера. Дори ако трябва да го опиша с една дума - колкото и да звучи мегаломанско - това е тя, чувство за безмерност. Това мисля е причината да го гледам и два (или три) пъти.
      За останалото, като че трите песновки, които станаха най-популярни покрай филма са подбрани идеално. Може и трите да крещят очевидното, но понякога и очевидните неща не са толкова лесни за откриване. При това са качествено подбрани, и допълнително допринасят за онази романтичност, която откривам във филма. Имах усещането, че трите (умишлено изпускам – Oh My Love) - привидно простоватото електро бийт начало, което наистина носи духа на 80-те – прекрасно, бавната почти протяжна и романтична среда, и също толкова романтичния геройски край – разделят по свой начин на части действеито. Отделено е време за подбирането им и се усеща.
      Та така де, аз останах доволен от музиката накратко, без да е нещо защеметяващо.

      Транспортьора е друга бира според мен, не ми извиква никакви конотации с Drive, сори.

      Май излишно се впуснах в толкова приказки къде свързани, къде не толкова, точно за този филм, но ще ми простиш.

      От коментарите, се съглсявам с трубадура за Хана. Понякога ми беше на границата между сериозен спай флик, друг път на детски спай флик – и това мен ме объркваше, в тези моменти не знаех точно как да го възприемам. Иначе ще пропусна суперлативите (вече и споменати), които притежава.

      Съкъра има ужасяващ passing – буквално. Заради него не се наканих да гледам director’s cut-а (а съм си фенче на Зак).

      Изтриване
    2. Първо, хубав разбор на разбора ми си направил - няма проблем, че е дълго, даже е насърчително. :)

      Съвсем прав си, че много филми, вкл. и такива, каквито са ми харесали повече от Driver през 2011 могат да минат за праволинейни, тривиални и т.н. Ранго си е Чайнатаун отвсякъде, Хана има много проста историйка, за Хюго пък да не говорим (че там и проблеми има точно с претупването на тая трансформация от приключенията на едно момченце към преклоненията пред кинаджии). Така че просто го приемаме като факт и толкова - на мен не ми е крещящо наложително един филм да е адски оригинален, че да ми хареса. Важното е какво можеш да сложиш срещу това.

      Мисля, че си разбрал изреждането на точките като изреждане на някакви негативи на филма. Напротив, това са няколкото неща, които компенсират праволинейността и всъщност ми допадат - и камерата, и кадансите, и музиката, и песните...

      Бонбонеността на филма наистина е странна и необяснима. Според мен това е някакъв търсен дисонанс между цялата сериозна и драматична история на филма, и този goofiness, който се пръква от нищото: в постера, в началните надписи, в идиотското яке със скорпиона на гърба, в това че в един момент Гослинг просто ей така, без особена причина, си слага каскадьорската маска (като някакъв супергерой) преди да пречука Нино, подхвърлят ни се някакви евтини въдици от време на време ("О, шит, този е ченге!" в началото), и през цялото време всички песни най-нагло ни набиват в ушите очевидното. Целта на всичко това не е да постави филма в някакъв конкретен времеви контекст. Drive не е нито филм, чието действие се развива през 80-те, нито тези изброени неща отгоре го правят да прилича на филм, правен през 80-те. Това, което напомня за последното е по-скоро обратното - безцеремонността и студенината. На тях се противопоставя всичката тази смахнатост, която поне на мен ми дойде много добре. Не знам, но имам усещането, че второ гледане на филма би било добра идея, защото може да донагласи този уж проблем.

      Ниската камера обикновено се асоциира с хипер-драматичност. В Тъмния рицар операторът буквално пълзи по пода по време на банковия обир в началото, когато въвеждат Джокера. В What Lies Beneath пък, камерата с течение на филма променя височината и ъгъла си, и към финала вече постоянно се виждат тавани (да не говорим, че в един изродски момент физически минава под пода :).

      Тук можеш да прецениш какво си изпуснал в DC-то на Sucker Punch:
      http://www.movie-censorship.com/report.php?ID=746855
      И не, не мисля, че има проблем с pacing-а. :) Напротив, доста стегнато се движи.

      Изтриване
  4. Важното е, Silver, че въпреки минусите, които си намерил, все пак дори на теб ти е харесал.
    Моето мнение е по-близко до това на DragoonBG. За мен филма си е 10 от 10 :)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. А, изобщо не е важно дали ми е харесал, дали е 10/10 или 1.8/10. :) Важното е какво може да се каже за него.
      Предпочитам да чета мнения, които са по-далече от моето собствено, защото от тях мога да науча нещо.

      Изтриване
    2. Drive за мен е чист римейк ма класиката на Уолтър Хил от 1978 The Driver - "Шофьорът", с Райън О'Нийл в главната роля. Въпреки че никъде не не съм прочел някой да прави паралел с филма на Хил, ако някой го е гледал ще открие повече прилики отколкото разлики.

      Изтриване
  5. Сюжетът е наистина крайно простичък и архетипен, също както и героят. Колкото Ранго е Чайнатаун, толкова и Драйв е Шейн. Подобна архивна история разбираемо може да се постави във всяко едно време, но от друга страна филм по такава история има сериозна нужда от нещо отличително, някакви привнесени елементи, за да е интересен. Такъв елемент тук е стилизацията на всички нива: актьорска игра, камера, светлина, сценография, целият поток на филма. Всичко това дава някакво усещане за изместване извън реалността, защото манипулацията й е повсеместна (в този ред на мисли, на мен Албърт Брукс ми беше леко досаден и някак от друг филм; пък и тоя тип многословни лоши се изтъркаха още миналия век). А стилизацията прави и контрастите по-набиващи се, било то тъмно цианени и червени декори, или пък бавно действие контрирано с ексцесии. Добре си отбелязал асансьорната целувка като някакъв хайлайт. Тази сцена е доста добро обобщение и на героя, и на филма, с поп-диалектиката и шизофренията му: спокойно, дори романтично усещане, насечено от брутални, почти психарски, изблици. Освен това затваря кръга: всичко започва и свършва в асансьора.

    Та не съм съгласен за ролята на режисьора, пък и на оператора. Това е един от най-консистентно режисираните филми за цялата година. Всичко е много преднамерено и си седи на мястото. Даже бих казал умно режисирано, като при това не използва някакви кой знае какви сложни похвати, а просто изолира отличителни концепции и се придържа последователно към тях. Не знам сравненията с Ман доколко са оправдани. Общото с него е в многото нощни сцени и ноар-екзистенциализма. Всъщност, в акцентираните и разтеглени паузи, и изобщо в склонността към разпъване на времето, прилича на Леоне. Или по-скоро на Джон Ву, опитващ се да копира Леоне. :)

    Приликите с The Driver са със сигурност неслучайни, но като изключим идеята за шофьора-перфекционист-тиха-вода с ексцентричен професионален кодекс, се свеждат до едно-две намигвания при първото преследване - предимно флейвър. А и Драйв изпълнява всеки един зает елемент по-добре.

    И не на последно място, има две приятно, по седемдесетарски, реализирани преследвания с коли. Което е с две повече от почти всеки филм, навлизащ в тия дебри. :)

    корли

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Точно тоя goofiness, за който говорех явно спада към стилизацията на филма и нещата, които го правят отличаващ се, особено пък в такъв контраст със случващото се на практика. Явно ми се иска да имаше и друга функция, но засега не му намирам. Иначе, не ми е проблем нито режисурата, нито операторската работа - ама нали трябва да се правя на интересен. :)

      Изтриване
  6. Рефн просто обича 80-те. Самият той казва, че е израснал в това време и го помни като доста вълнуващо. Чист фетишизъм към 80-тарската поп грандоманщина, сред която е прекарал тинейджърските си години.

    ОтговорИзтриване
  7. Проблемът ми на мен с тая носталгична реторика е, че стъпва върху сантименти (не само осемдесетарски тук, между другото, един от основните - за героя-без-име с бавен поглед и леко сивееща морална окраска си е so 60’s, примерно), които са точно поп-култура – преизползвани са, дори и тарантиновските вече, а в някои от случаите са и просто остарели. Сега, като гледаме масовите реакции на филма, явно все още може да се разчита на immediate coolness-а, който тоя похват генерира, но на мен точно това привнесеното към архетипната история, дето да я направи функционална по нов начин, ми липсваше в Драйв.
    Те с Ранго много си приличат, всъщност, като подход, но разликата в полза на гущерчето е, че събира всичките си препратки в нещо радикално различно, залюлява към гротеската, вкарва метаелемент, да не говорим пък за формата. А Драйв ги събира в... ми в нищо, в история, която се отличава преди всичко с това, че е сглобка от сантименти. И според мен стилизацията не успява да я свърши тая работа на извеждане на нещото в нова равнина, просто защото в повечето си елементи и тя сама по себе си е препратка – ‘усилената’актьорската игра, да речем, или тарантиновските ексцесии. Иначе и така добре си работи сглобката безспорно, интересно е цялото нещо с контрастите, филмът е добър, но не, далеч не е второто кино-пришествие. :)

    (пък на Хана, сори за офтопика, най-готиното е, че насред цялата шпионско-екшънска работа се намества някакъв неочакван намек за приказка, с откровени Братя Грим елементи, който едва ли е случаен; нещо подобно има в новото на Алмодовар)

    ОтговорИзтриване
  8. Silver – хах, не точно като изреждане на негативи, но като че ли усетих критика върху тях (което не е никакъв проблем), и затова така съм отговорил. А и така, си спомогнах да не забравя да спомена нещата, които си бях набелязал за казване.

    Мерси за камерата :).

    DC-то на Съкъра ще се гледа, но все още не съм се решил. В случая като казвам passing, визирам мудност (присъстваща и в Watchmen), поне такава забелязах на второ гледане в домашна обстановка. И по-конкретно сцените с момите в бордея и „взаимодействията” между тях.

    Nimov – всъщност аз съм мяркал в едно-две ревюта да се споменава за сходства/прилики с The Driver от 1978г., но за съжаление не съм го гледал, за да го вмъквам в мои коментари.

    Образът на Албърт Брукс наистина може да се каже, че е от друг филм, многословен (корли), преизползван, Тарантиновски и остарял (Jen). Да, и аз го виждам, но забелязах и някои съвсем тънки нюанси, които той сам, някак леко, естествено и съвсем елегантно е добавил и го е напрвил свой собствен, по-добър и изискан стереотип. И това сякаш важи в някаква степен и в други аспекти на филма – както се спомена – къде сработващи добре, къде не.

    (извинения и от мен за офтопика)
    Jen – това за Хана се появи някак от нищото и беше доста in your face (ако става дума за същото което си мисля) – а аз бях – "Oh man".
    При Алмодовар, не го забелязах, понапънах се, но не си спомних нещо такова, може би е било по subtle. Всъщност сега докато го пиша се сещам за "брата"? Хм...
    В тази връзка мен - plot twist-а да го наречем – ме остави с меко казано леко озадачени чувства. Не знаех как точно да го приема (или по скоро не исках), т.е. това което ни се разкрива, и все още не знам. Самите аспекти на филма не ме интересуваха - и някак останаха на заден план - толкова колкото това разкритие и как го (не)възприех. Ще ми е любопитно да чуя мнения по въпроса. А може би и ревю :P.

    ОтговорИзтриване
  9. Към края на филма героят всъщност се превръща в супергерой и аз така и не разбрах каква е идеята на това. Ясно е, че е търсен ефект. Не вярвам просто така да са забравили, че след такъв челен удар с 50 мили в час от предницата не остава нищо, камо ли здрави фарове да осветяват отгоре сцената на плажа с давенето. Силвър спомена за маската. Танцът на сенките за мене внася още повече елемент на нереалност. Съвсем накрая пък пича си кара колата като пич, нищо че е наръган в корема и прочие. Торба с пари? Не, благодаря, не ми трябва. И на фона на всичко това - real human being, and a real hero. :)
    Чудех се цялата тая измишльотина дали ми допада или не. И на второ гледане май е второто.

    ОтговорИзтриване
  10. @Lu (минавам на "вие", да се сещат и другите към кого се обръщам :)), ами да, точно реверанси и чувства, но както Джен спомена, просто реверанси и чувства, без непременно да са свързани твърдо с идейния пласт на филма.

    @Jen, аз пък намирам паралел и с Хана точно по отношение на нахалната стилизация, която прави филма да е странен и интересен. И Драйв и Хана можеха спокойно да са straightforward разказани филми. Единият с ненормална лекота можеше да се превърне от безвремеви парадокс (ситуиран днес, но правен с похвати - микс от 90s, 80s, 70s, 60s...) в бесен кенефен екшън (имам предвид от тези дето се появяват на кило през 00s :). Хана пък можеше да се откаже от дискотечната си стилистика - и тя е нещо, привнесено от Джо Райт просто ей така, да пробва дали ще му се получи невъзможното. Заради последното (и доста други хубави неща, вкл. и приказността, за която споменаваш) слагам Хана пред Драйв, иначе формата им в еднаква степен е самоцел.

    @DragonBG, какви нюанси имаш предвид при Албърт Брукс? Честно казано, не намерих нещо кой знае колко особено при него, а всички изрично споменават за върховно изпълнение, което е трябвало да бъде наградено с Оскар.

    @pope, е при мен на второ гледане е първото - закръглям го на 7 от 10, не чак толкова след Съкър, Ранго, Хана... :)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Мда, малко шизофренично е иначе. :)

      Работата е там, че истории за коли и обири има от зората на гангстерските филми насам, така че Рефн разполага с доста обширен timespan, в който да ситуира сюжета. Именно любовта му към 80-те определя стилистиката, без това да се свързва твърдо с идейния пласт на филма. Реверансите и чувствата са си ок като похвати за създаване на атмосфера и характерен почерк, не знам дали е нужно да им се придава някаква по-голяма тежест.

      Изтриване
    2. Е не е задължително, но е яко, когато има И още нещо отдолу. Добри примери са Kill Bill и Basterds, от които направо блика стъписваща фенбойщина, но не само.

      Изтриване
  11. Silver - точно тази сутрин, малко преди да се събудя, може би в просъница - си зададох същия въпрос (и аз съм малко шизофреник :)). И си спомних за сцената след убийството на едно конкретно лице (да не спойля) - като един добър пример и съответно отговор. В нея героят на Брукс измива окървавения бръснач, ръцете си (с някакъв течен препарат), после някак съвсем перфекционистски го нарежда до малката си и старателно подбрана колекция от други хладни бръсначи, като внимателно го донаглася да е подравенен с другите, налива си чаша уиски/скоч (или каквото и да е), сяда на фотьойла в красивата си и самотна къща, оставя чашата на масата и се замисля. За какво? Мисли си за отминалите времена, мисли си за добрият приятел който е трябвало да пречука без да има избор, мисли си че е твърде стар вече за тези неща? Или аз поне така си мисля като гледам тая сцена и колко много (или не,) ми показва от характера на героят му - оттам и споменатите възхвали за него от мен. И ще допълня, че това е отиграно с невроятна грация и лекота без грам фамилиарничене и преиграване, а в случая и думи. Ония старите стереотипни кримки на които е базиран неговия герой, са ми една идея по назад.

    Всъщност той беше ли номиниран (ще ме извиниш за неебателното ми отношение към Оскарите)?

    ОтговорИзтриване
  12. оф, не знам какви глупости върша и защо си изтрих коментара... айде пак:

    Силвър, ами не знам, не съм сигурна за 'просто така' привнесеното в 'Хана'. Ако мислиш историята там все едно е разказана от първо лице, от позицията на момиченце, което не познава реалността и което има досег до нещо различно от затворения си свят само чрез разказите на баща си и книжката с приказки, с която си ляга вечер (имаше такава сцена), тогава странната стилистика идва съвсем на място и всъщност доста добре служи на целите на такъв тип субективен разказ. (Ето, даже и Бланшет го докарваше на вещица, което си е постижение. :) Та, там бая неща са се объркали, ама баш по функционалност на похватите паралелът с 'Драйв' не ми се вижда много справедлив.

    DragoonBG, за 'Хана' сигурно си мислиш за оная сцена с къщата. :) Ако от 'Кожата, в която живея' трябва да извадя нещо еквивалентно, ще е точно Тигъра, да – тоя герой е просто толкова dark fairytale villain, (освен че хахавият испанец се заиграва и с разни окарикатурени психологически архетипи според мен, ама това e отделно), но по-скоро там е цялостно атмосферно, дори визуално на места, усещане за нереалност, или по-точно за ненормирана реалност.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Е, оказва се, че това малко момиченце прави първите си стъпки на фона на агресивни Кемикъл Брадърс и светкавичен монтаж, което е не малко, ами доста "бе чакай да видя да видя аз мога ли да pull-off-на такова нещо след Pride and Prejudice" от страна на Райт. Понеже музиката ми е много чувствителна тема, щеше ми се малко по-обмислено да следи нещата, които минават пред очите и през главата на Хана с развитието на филма.

      Изтриване
  13. Jen, мисля, че ще те разочаровам (или не). Аз баш накрая, където ми го сервираха доста по-очевидно - вълчо - го забелязах. Иначе като спомена за къщичката и горе книжката, някак нещата се понаместиха и се чудя, как така не съм го забелязал допреди това приказното :). Даже, почти се навих да хвърля още едно гледане на филма.

    Много добре казано за Кожата :).

    ОтговорИзтриване
  14. Съгласен съм, че филмът не е някакъв невероятен шедьовър, който разтърсва света на киното изоснови, но пък чак "праволинеен, стандартен и тривиален", хайде сега :) .

    По мое мнение си беше изключително стойностен, показвайки едни много реалистични и човешки взаимоотношения между съвсем нормални хора. Ръчкащ с пръстче по разни въпроси като например какво кара човекът да се чувства човек и едни определени теории за социалните контакти. Без някакви фрапантни и много претенциозни глупости, като при някои други филми. :)

    На фона на тая постна година си е направо екстра.

    ОтговорИзтриване
  15. Рядко се впечатлявам от имената зад някой филм. Но на Райън Гослинг имам такова доверие, че ще направи филма ФИЛМА. Има присъствие този човек. И си заслужава да го гледаш.

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.