29 май 2011 г.

2 Поредният ергенски запой / The Hangover, Part II


Nigga please...
- Mr. Chow

Ако има нещо по-тъпо, по-безумно, по-отегчително и по-ненужно от "Последният ергенски запой", то това е новият "Пореден ергенски запой". Българските преводачи отново удариха кьоравото с гениалността си и след като не познаха първия път, то на втория вече улучиха. Защото след като за премиерния си уикенд продължението на супер-комедията за нещастни алкохолици успя да събере почти 100 милиона само в САЩ, то въпреки цупенето на режисьора Тод Филипс преди време, че няма да се занимава повече с филми за махмурлук, то сега е почти сигурно, че трета част ще има. Така че, браво - улучихте - това наистина е пореден запой. Какво обаче ще правите след 2 години, м?

Още от момента, в който предпремиерата в Ел Ей се случи, но на развалените домати все още нямаше ревюта, стана ясно каква е работата. Явно беше наложено вето над излиянията на журналистите, докато не се продадат достатъчно билети. Сега, след като филмът е очакван хит, консенсусът сред пишещата сган е, че втората част е 1:1 преразказ на първата и няма смисъл да се гледа. Малко безсмислено предвид таргет аудиторията на тези филми, ако питате мен...

Все пак, защо го гледах... По няколко причини: първо, с Due Date Тод Филипс някак успя да ме убеди, че не е само кретен, който бълва абсурдни комедии една след друга, но и може да напипа пулса на много тънки взаимоотношения между героите си. Второ: въпреки, че бичи единствено в непретенциозния комедиен жанр, филмите му все пак имат някакъв сериозен cinematic feel, в който се вижда старание по изгледа и звученето - обмислена употреба на музика, кадърно осветление, скъпи шотове от хеликоптери... все неща, без които тъпата комедия определено може да мине. И трето: дори филмът да се окажеше пълен провал, като първия, в него пак трябваше да се носи брадатият гном Зак Галифанакис, хуморът на който е толкова извън този свят, че е достатъчно просто да седи, да гледа лошо или неадекватно или просто да си чопли носа, за да е смешно. Всъщност, единственото, което направи маргинално гледаем първия Запой беше инфантилът Алан.

След като в оригинала тримата глупаци се събудиха в Лас Вегас с бебе под мишница, тигър банята, кокошка в коридора, зъб на пода и липса на каквито и да било спомени от предната вечер, на някого му е хрумнало, че ще е добра идея, ако тримата глупаци този път решат да се събудят в Банкок вместо във Вегас, с Мистър Чоу вместо бебе, с маймуна вместо тигър, с татуировка вместо избит зъб, но все така със задължителната липса на спомени. Гениално.

Само че, понеже всичко това не звучи кой знае колко по-смешно от първото, Тод Филипс е решил да наблъска филма си с най-безумните ситуации предполагащи генитален хумор, които първо са му минали през акъла. Целият Пореден запой е като stream of consciousness на някакъв малолетен първърт от ТВУ. Ще видите как маймуна прави свирка на тайландски монах, как Зак пипа микроскопичния чеп на Мистър Чоу и после си облизва пръстите, ще чуете как задникът на Стю е бил напълнен със семенна течност на банкокски трансвестит и т.н. и т.н. Ясно е, че Филипс е решил да се прави на много edgy, но всяко нещо, дори шибания кофти вкус си има някакви граници.

Проблемът на първия филм беше не само в пълната липса на химия между главните герои, но и в това, че всяка тяхна реплика беше възклицателен коментар колко fucked-up е ситуацията, в която са изпаднали. Дори при срещата с Майк Тайсън, Брадли Купър трябваше специално да обърне внимание на това, за да не вземе камеото да мине незабелязано за публиката. "Уоу, Майк Тайсън, куул мен!", "Уоу, тигър в банята, уикед!", "Уоу, на Стю са му потрошили ченето. Факин хилбили муахахаха!" Що за...
Въпрос за наблюдателните зрители: дали това е сцена от Последния или от Поредния ергенски запой? Но по-важното, дали ще ни сервират тази сцена и в Наистина Последния ергенски запой?
 Функцията на Купър във втория филм е абсолютно същата. Единствената активност, която проявява за всичките 90 минути е да изквичи, когато го застрелват в ръката. През останалото време от устата му се лее "Calm down!", "OMG!", "WTF!" и разни междуметийни коментари на нелепите ситуации.

Но истинският боклук на филма е Ед Хелмс като Стю. Още в оригинала успя да си проличи, че този тип няма дори бегла идея какво е актьорска игра, да не говорим пък за тайминг или собствен комедиен стил. После същите неща станаха ясни в жалкото му хостване на Saturday Night Live. Хелмс има излъчване на средностатистически подреден американец, с който е безопасно да се разминеш на пешеходната пътека, но който е противопоказно да включиш във филм, още повече в комедиен. Дори събирателното за некадърен, неприятен, несмешен псевдо-комик - Стив Карел се оказва някак поносим в сравнение. Но бедата не е в това. Докато в първия филм Хелмс кротко си пречеше по някакъв не толкова интрузивен начин, то в продължението всяка негова реплика е някакво зловещо комбо от истерични крясъци, което може да те накара да злоупотребиш с бесилката в двора на Скротума.
Лицевата анимация на Ед Хелмс, миг преди да излъчи поредния истероиден бърст, е нещо, което ще ви спохожда в кошмарите ви.
И преди да приключа с героичния резил остана само да спомена какво са направили от образа на Алан. Няма какво да се лъжем - Тод Филипс извади Зак Галифанакис от задимените барове за треторазряден стендъп и го направи household име за едно денонощие с първия Запой. Като резултат той вече не обитава фермата си в Северна Каролина, а пентхаус на пъпа на Манхатън, защото получава чекове за по пет милиона на филм. Движи се с бодигардове, защото половината свят иска да го пипне по брадата, а другата половина - да го бушонира (което е комична гледка, защото си представете клошар с дупка на панталона, заобиколен от някакви бичмета), но като цяло демонстрира много искрена непоносимост към статута си на звезда.  Всяко едно интервю или скеч или каквото и да е нещо с участието на Галифанакис създават впечатлението за човек, който нито знае какво да каже, нито къде се намира, нито пък му е приятно където се намира. Цялото това неудобство и съзнателно поддържане на имидж на изпаднал от камион за отпадъци, успява да го канализира в някакъв ужасяващо естествен awkwardness, на който всъщност е базирано всяко негово изпълнение. Героите му винаги са затворени в собствен свят инфантили, които са неспособни да съществуват в реалността. Наивни, невинни, неориетнирани, сърдити на всичко и всички, но внезапно показващи човечност и ранимост. Тази комбинация работеше безотказно при Итън от Due Date и Рей от Bored to Death, а образът на Алан, поне по идея, не трябваше да е далеч от това. В оригинала почти се беше получило.
Захариус, с вид на сериен убиец, е силно намръщен, защото пак е попаднал във филм, който не е по вкуса му. Нищо, поне са го осветили като хората.
В продължението обаче сценаристите (Филипс сред тях) са оставили и този герой на инерцията. Вместо да измислят подходящи ситуации, в които инфантилизмът на Алан да остане да прозира тънко между редовете, в продължението на това е натъртено с парен чук и се реди сцена след сцена, в която Галифанакис играе откровено малоумно хлапе в кожата на 40-годишен фатмак. Той се радва на маймунката, яде диня омазвайки се до ушите, после ближе сладолед, докато цъка Пакман в кулминационния момент на филма... Бива ли такъв буквализъм, бе? Разбира се, има ги и типичните галифанакизми, които за малко да спасят и този филм - прекръстването (два пъти) при влизането в тайландския манастир; или неописуемият ужас, който се трансформира в облекчение, когато разбира, че си е заминала само косата, но не и брадата му; или дългият шот в самолета, в който гледа свъсено гениалния брат на азиатската невеста на Стю (изгубеният в продължението)... Моментите ги има, но не компенсират останалото. А и вече започва да става наистина досадно това тайпкастване.

И все пак да кажа нещо хубаво: Поредният запой прилича на филм, а не на сглобявано набързо недоносче (въпреки, че се пръква на осмия месец от зачеването си). Нищо свръхестествено, разбира се, но както и в Due Date, си личи старанието. Специална похвала заслужава сцената със събуждането, която е залята с някаква приглушена жълтеникаква светлина, а мазната потна атмосфера - с нож да я режеш. И преследването по улиците на Банкок, което е било доста трудно от логистична гледна точка, но пък всичките синкави отблясъци го правят да изглежда наистина като от скъп екшън. (Не и като съдържание де, все пак Ед Хелмс квичи през цялото време.)
Глутницата вълци е доволна след като делово е изсипала Мистър Чоу в мусоропровода.
Някъде 5 минути преди финала си мислех, че този филм е пълен боклук, но хората, които са фенове на първия просто няма от какво да са недоволни, защото получават още една доза от абсолютно същото в малко по-истерична и по-екзотична форма. И точно когато се чудех къде съм пропуснал камеото на Майк Тайсън... ТО се случи. Финалната сцена със сватбата на Стю е като завършек на Шрек 18. Не само, че има песни, но те са в изпълнение на рапиращ Тайсън. Правилно, това неандерталско говедо, което дори не може да говори като човек, тук са го пуснали не само да се показва пред хората, ами и да пее. За съжаление, беквокалистките му не се оказаха транссексуални банкокски курвентии - това съвсем би пасвало в общия тон на филма, но явно в договора на Тайсън е било написано, че ще се появи само в достолепна и костюмирана форма, на весел пичага, който обича да всява добро настроение по партита. И всичко това се случва след анонс на Алан - сватбен подарък един вид, което поставя интересен въпрос.

Ясно стана, че един от основните виновници Мел Гибсън да се прости с ролята си на татуировчика на Стю, който си пада по скротуми на тайландски момченца, беше именно Галифанакис, който явно не е искал да споделя един филм и премиерните афтърпартита с насилник, женомразец и антисемит. Fair enough. Как обаче се е съгласил да се прави на позитивист по отношение на безмозъчно човекоподобно, което е известно с това, че яде уши на свои колеги и изнасилва жени в свободното си време, заради което лежи по затвори, не мога да проумея. Тази история тръгна от едно изпускане в интервю, което заедно със скорошната обява, че дизайнерът на татуировката на Тайсън, която е апликирана върху мутрата на Стю иска да съди филма за милиони и да спре премиерата, може да е част от не особено доклатената PR-кампания на филма, отчаяно опитваща се да се закотви в някаква скандалност. По принцип Галифанакис проявява публична нетърпимост към хорската глупост (последно нарече Доналд Тръмп - гротескно създание и... the bully of the world), което означава, че ценностната му система е правилно калибрирана, така че е възможно тук заради кинтите да се е въвлякъл в някакъв псевдо-скандал.

Част от тази смехотворна PR-кампания беше и тупането в къдравите гърди на Тод Филипс, който обяви на всеослушание как сменил заглавието от The Hangover 2 на The Hangover, Part II, защото това щяло да доведе до асоциации с The Godfather, Part II. Мен това ме доведе до гърчове, така че, Мистър Филипс, ако трябва да цитирам един от героите ти, have some semen inside you, и не ни занимавай повече с глупостите си.

Оценка: 3/10

2 коментара:

  1. Тигър поне има ли. То е ясно, че са заменили бебето с бебе-подобно, ама котките къде отидоха.

    Иначе още от трейлъра си понамирисваше на разложено, така че ще се чака и гледа не на кино.

    PS. някой път тая форма за коментари в блогър ще ме умори.

    ОтговорИзтриване
  2. Маймуната заменя достойно тигъра. Някой орангутан спокойно можеше да замени и Тайсън. По дяволите.

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.