8 май 2011 г.

18 Добрият филм, лошият филм и тъпото копеле

Биохимичната дефиниция за "добро кино" е проста: така се нарича киното, което предизвиква отделяне на порядъчни количества допамин, серотонин, норадреналин и др. невромедиатори от този сорт, което е достатъчно, за да доведе до качествена разлика в състоянието на човек преди и след гледането на филма. С други думи добро е киното, което доставя удоволствие на човек и от очевидния факт, че всеки луд е с номера си следва, че всеки спор за кино е обречен да завършва в задънена улица, защото е игра без правила, която не може да бъде спечелена.

Колкото и да звучи вулгарно и фройдистки, цялото отношение към филм се променя в момента, в който жените биха пожелали спешно да бъдат чукани от главния герой, а мъжете - в един по-добър свят да са пичове като него. "Гладиатор" се харесва не заради това, че прекрасно заснет или написан (той и без това е само първото), а точно заради това, че Ръсел лъска апетитно под мароканското слънце и от действията му се носи епична мачовщина. Когато човек има това, на него не му трябва нищо друго. По подобен начин "искам да износя децата на Джоузеф Гордън-Левит" се оказва добра причина за пълно игнориране на проблемите на "Генезис", а "иде ми да нащипя Антон Йелчин по бузикте" е напълно достатъчно, за да се харесат дори откровени посредствености като "Терминатор 4" и "Стар Трек". Заради гениталното възприемане на изкуството имаме въобще понятие като A-list actor - това не е актьор, който играе добре, а актьор, който възбужда хората от кръста надолу. Последен пример за това беше номинацията на "Туристът" за Златен Глобус, за да може от маса номер 1 на церемонията да сияят лицата на Анджелина Жоли и Джони Деп.

Това е прекрасно - всички сме хора и в повечето време мислим с уийнъсите и ваджайните си. И на мен ми трябваха 2 гледания на "Селото" за да осмисля, че Брайс Далас Хауърд не е най-прекрасното нещо в него, на Земята и във Вселената като цяло (ясно е, че това е Маной). А в момента губя по един час от живота си седмично със смехотворната ТВ-трагедия "Камелот" само защото вътре се мотае Ева Грийн и гледа лошо. Псувам през зъби, но гледам... какво да правя - човещинка. Когато обаче в един спор за кино се достигне до нея, трябва моментално да се удари точката, защото ако се продължи, става трагикомично с валящите оправдания - някъде се вижда прекрасна актьорска игра, някъде от пръстите се смучат имагинерни позитиви за филма чисто заради тази фетишистка/воайорска настройка (примерно - елементарните десатурации в последния "Терминатор" внезапно се превръщат в стилни златисти филтри).

Много ми се иска като контрапункт на всичко това, в ролята на шанс за спасение на воденето на смислен спор за кино, да сложа нещо, което има някаква, макар и бегла връзка с обективността. Със сигурност твърдения като "добре заснет филм" (в смисъл на филм, заснет по правилата на фотографското изкуство - каквито има дефинирани) или "оригинален филм" носят доза обективизъм, но пак страната в спора, която се обляга на тях може да залитне. Закачането на етикет "оригинално" за нещо, в огромна част от случаите не е кой знае колко повече от признание в ограниченост. А "добре заснетият" или "добре изиграният" филм наистина може да бъде отбелязан като такъв, но нима няма функциониращи филми, които не са заснети по правилата, или които съдържат кофти актьорска игра с определена цел (Брад Пит в Inglorious Basterds, Марк Уолбърг в "Явлението")?

Има. Това, което няма е изход. Всяко нещо, което може да се каже за някой филм е пречупено през собствените потребности и подчинено на собственото невежество. Остава само човек да прецени с каква цел играе играта и какво иска да получи от нея.

И тъй като това място беше планирано преди всичко като блог за кино, редно е да опитам някаква формулировка на това, какво за мен означава добър филм. Обръщайки поглед към 50-тината филма, които съм оценил с 9/10 или 10/10 на criticker.com реших да ги класифицирам по показатели, в които наистина достигат върхови нива (такъв като "перфектна режисура" липсва по очевидни причини):
  • в 37 от тях музиката ми е направила отлично впечатление, независимо дали става дума за оригинален score (както в три от филмите на Шаямалан) или за добър подбор на песни ("Ванила скай");
  • в 34 визията е била на невероятно ниво, независимо дали говорим за специални ефекти ("Джурасик парк"), за чудеса от храброст в заснемането ("Децата на хората") или за съвършени композиция и осветление ("Небесно царство", "Социалната мрежа");
  • в 27 от тях присъстват страховити актьорски изпълнения ("Поверително от Ел Ей") или иконични образи (Индиана Джоунс);
  • в 22 съм намерил идеята за гениална ("Мементо") или нещо от този род ("Завръщане в бъдещето");
  • в 16 съм бил повлиян изключително емоционално ("Изкуствен интелект", "Селото"), но нито един от тези филми не е оценен високо само заради това, и винаги има поне два други показателя от горните, по които ми е направил силно впечатление.
Изводът е ясен - формата преди всичко, съдържанието - да го подуха. Също така лъсва статистическото потвърждение на отколешното ми мнение, че добрата музика може да направи филм.

Всъщност, "добрият филм" за мен има много по-просто (или май по-сложно, не знам...) определение от всичката конкретика отгоре. Добър филм, е такъв, в който мога да открия личността на автора му, и който ме оставя с впечатлението, че в него е вложено повече старание, отколкото му е нужно, за да функционира. Лош е филм, в който се виждат компромиси с извънфилмови цели (най-често пълнене на джоб). Това са недефинируеми усещания, но всъщност са разликата между чалгата и нечалгата в произволно изкуство: в нечалгата авторът живее в произведението си, чалгата е всичко останало.

В светлината на тази "дефиниция", когато се намесва въпросът за author's intent, дори откровено посредствени на пръв поглед филми като Sucker Punch, могат да добият неподозиран смисъл на мета-ниво и да се превърнат в нещо повече от безмозъчен екшън за нърдове. И макар тази територия да е хлъзгава (освен в жалките случаи, в които режисьорът сам направи анализ на произведението си в някое интервю), оправданата спекулация е винаги по-интересна от обикновеното изреждане на плюсове и минуси. А и поради самата същност на изкуството, акциите му се вдигат винаги, когато успее да ти насочи мислите в някаква неподозирана посока, независимо от това какво е набутано вътре съзнателно от автора. Проблемите са само два: 1) филми, които заслужават подобен подход излизат прекалено рядко; и 2) хората по принцип не са склонни да поставят авторовото отношение към произведението му над своето собствено.

Too bad.

P.S. Функцията на този хаотичен пост се надявам да се изясни впоследствие.

18 коментара:

  1. Относно точка 2 накрая - това "авторово" отношение не е ли всъщност проекция на зрителските спекулации? Сам казваш, че случаите, когато авторът сам говори за произведението си (подозирам имаш предвид, че няма значение колко умно говори за него) са доста жалки.

    Иначе като цяло формата е неделима от съдържанието, както съм казвал многократно преди това. За мен автономно съществуване може да има само материалът от реалния свят, който авторът оформя, но пък с един и същ материал могат да се постигнат толкова много различни ефекти, че тоя елемент няма смисъл да се намесва в дискусии.

    Оттам нататък "съдържанието" са специфичните ефекти, постигнати от филма, които дори с най-лека промяна на формата потенциално стават различни. И в крайна сметка дали нещо го "има" или "няма" в даден филм зависи единствено доколко то съществува под формата на енергичен, ентусиазиран и добре артикулиран (на първо място в главата, после на хартия или екран) зрителски отклик. Щото *споделянето* на впечатления, а не просто *имането им* оформя съдържанието на едно произведение (което нито е нещо монолитно, нито е нещо крайно също така).

    Мойте две стинки :)

    Trip

    ОтговорИзтриване
  2. По-скоро два лева. Поне. :)

    На въпроса: разбира се, доколкото нямаме директна връзка с автора, всичко за неговите намерения е спекулация и проекция. И както трябва да се досещаш (в светлината на останалото от коментара ти), това няма значение. Самият факт, че един филм ме кара да си задам въпроса в какво състояние е творецът, докато е творил, какво го е докарало до това състояние и как това състояние се проявява в творението, е напълно достатъчен, независимо дали съм прав или не. Разбира се, докато парчетата от пъзела пасват едно с друго - все пак всичко си има някакви граници.

    Когато един творец (в случая режисьор, но може и нещо друго по избор) минава систематично определено ниво, продукцията му вече престава да подлежи на класификация - "добра"/"лоша". Тя може да те докара до екстаз или фрустрация, но при мен поне, на преден план почва да излиза задълбаването в процеса, който е довел до това.

    ОтговорИзтриване
  3. Мисля, че мога да го разбера това - искаш да кажеш, че ако трябва да разделим нещата на stages of appreciation, биха могли, грубо, да са следните:

    1. Кефя се/не се кефя на произведението.

    1.1. Кефя се/не се кефя осъзнато и аргументирано.

    2. Оценявам craft-a на твореца (което се позастъпва с 1.1., но и навлиза вече в една територия като "професионален интерес" - както аз, когато чета, засичам ефекти и проблеми и ги обособявам в главата за бъдеща (не)употреба)

    3. Когато craft-ът на твореца не е под въпрос (независимо дали в позитивен, или в негативен аспект), започват вече да те вълнуват неща като "Защо е решил да го направи така/Кой го е бил като малък, та да порасне такъв?"

    Може би нещо не се връзвам точно с твоя отговор, макар че се опитвах да изхождам от него, но това "това" съвсем в последното ти изречение не знам точно към кое се съотнася.

    Trip

    ОтговорИзтриване
  4. "Това"-то е въпросното произведение. Иначе - да, могат да се обособят някакви подобни stages of appreciation.

    ОтговорИзтриване
  5. Аха - аз помислих, че може да се отнася и до фрустрацията и екстаза.

    Иначе и на мен ми се е случило с някакви хора - музиканти и писатели основно, - които констистентно са ми оправдавали високите очаквания, да почна да ровя (че и да си измислям) какво ги е подтикнало да направят каквото са направили. Но това е вече поглед малко извън самото изкуство, към едни близки му, но все пак странични процеси.

    ОтговорИзтриване
  6. Това е, защото творецът започваш да го чувстваш като близък човек, с който искаш да спиш. :)

    Oh shit, цялата тази възвишеност в крайна сметка се оказа пак вагинално възприемане на изкуството. Е тва е - Фройд фор-факин-евър. :)

    ОтговорИзтриване
  7. За спане не знам, де, но по-скоро един воайорски импулс, иди обяснявай после, че Биг Брадър не е яка социологическа идея :)

    От коментарите под ревюто за Manchester Orchestra - ми да, то в основата на отклика на изкуството е изненадата. Не плачът, смехът и т.н., щото те точно от изненадата водят началото си, а и защото въобще не са гаранция за качество :) Ся, различни хора различни неща ги изненадват, но тук пък влиза вече интересната артикулация на тая изненада, която да даде на това усещане някаква плът, да го превърне в "съдържание" на произведението (както в доста добра степен си направил ти с онова ревю) - което иначе просто не съществува.

    ОтговорИзтриване
  8. Мога ли само да попитам... защо както всички други визирате само американско кино? Европейско не гледате ли? Не споменавам дори другите континенти, там много често е терра инкогнита за почти всички критици, дори и такива с много добър изказ.

    ОтговорИзтриване
  9. Без име, отговорът на този въпрос се съдържа в поста. Ако отново имате проблеми с достигането до него - да, гледаме и неамериканско кино, но рядко.

    ОтговорИзтриване
  10. Silver, уверявам ви, че прочетох поста много внимателно. И "достигнах" до него (което пак е амерички паразитен израз). Исках само да кажа, че хубаво кино се прави не само в Америка и не само през последното десетилетие.
    Всъщност, Щатите бълват огромно количество филми, от които може би 1% стават за гледане, а от този 1%, може би пак 1% са гениално добри.
    Не искам да ги оплювам, разбира се.

    ОтговорИзтриване
  11. А, това значи не било въпрос, най ми било порицание. Добре, взимам си бележка - явно трябва някак да префасонирам вкуса си така, че да отговаря на Вашия. Също така, приемам препоръки за представители на албанското, перуанското, казахстанското и южноафриканското кино (те терра когнита ли са за Вас?), заслужаващи специално внимние.

    ОтговорИзтриване
  12. Нелепата ирония и сарказма, който се опитвате да вмъкнете, няма да ви помогнат :) Не става дума да си префасонирате вкуса. Просто забелязвам, че всички блогове за кино, на които попадам, директно асоциират понятието "кино" със САЩ. Като че ли те са родината на киното и кино извън тяхна територия не се прави. Вие не сте изключение (което не трябва да Ви обижда).

    А не Ви порицавам. Само отбелязвам.

    Относно перуанско, казахстанско и южноафриканско кино - можем да го дискутираме (признайте си, че го изтресохте ей така, на базата на "хайде да си спомня кой континент/държава познавам най-зле") :))

    ОтговорИзтриване
  13. Разбира се, когато има уики, можем да дискутираме всичко. Сигурен съм, че сте в състояние да ми препоръчате безкрайно хубав албански филм и да ми... отбележите защо би било добра идея за него да бъде писано на блог.

    Искрен съвет, без... нелепи ирония и сарказъм - възползвайте се от свободната ниша, направете блог за неамериканско кино и покажете на хората как се прави. Обещавам да го следя с интерес.

    ОтговорИзтриване
  14. Silver, не търпите критика. Защо ли?
    Опитвате се да излъчвате безкраен злобен сарказъм към всичко, което не е произведено в Холивуд през последните години.
    Защо си мислите, че хората ходят само по "вики", когато стане дума за истинско кино? Чували ли сте за коленцията Criterion? Ами за Masters of Cinema? Притежавам (и съм изгледал!) едно 90% и от двете. Мога да ви уверя, че истинско кино в смисъла на това, което се преподава в школите за актьорско майсторство, се прави навсякъде по света, както в Щатите, така и в Европа, Азия, Африка дори.
    Не мисля да морализаторствам или да изпадаме в безцелни дискусии, от които ще пострада само свободното ни време, а аз лично моето ценя много.
    За кино си заслужава да се пише и аз лично приветствам Вашия блог, позволих си да изкажа само моето скромно мнение, че застъпената тема трянва да се обогати със световното кино. Но щом държите най-вече на американското, Ваша воля.

    ОтговорИзтриване
  15. Злобен сарказъм към всичко, което не е произведено в Холивуд през последните години, не излъчвам, но имам чувството, че мога да взема да го проявявам към безименни коментатори, които вече 4 поста криволичат и не са наясно това тяхното "критика" ли е, "отбелязване" ли е, какво е.

    По-добрата идея бе Вие, като експерт в областта на... албанското кино, да обогатите застъпената тема с другата гледна точка, вместо да ми обяснявате на какво трябва и на какво не трябва да държа.

    ОтговорИзтриване
  16. Стига глупости за албанското кино, колега. Като такова и то има постижения, но едва ли бихте могли да ги оцените, след като сте предубеден.
    Например (само например) - Тирана, година 0 (Tirana, year zero) на Фатмир Коши. Невероятен е.

    Задачка за домашно - кой световноизвестен румънски режисьор е копирал 1:1 Джон Ву, бидейки негов огромен фен още от славното си китайско комунистическо детство? Подсказка - филмов герой, който първо стреля, после пита.

    ОтговорИзтриване
  17. Без(известно) име, смятам да изгледам "Тирана, година 0" и да напиша поема за това. 10х, препоръчай ми още нещо.

    ОтговорИзтриване
  18. Разгледах класацията ти в Criticker.com и въпреки, че знам че си фен на М. Найт., честно казано малко съм изненадан от първото място на "Селото" ... очевидно ще трябва да си го поопресня малко :)

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.