23 май 2012 г.

11 Животът е твърде... къс, Дерек

Въпреки че се чете нещо като Джървейс, ще го наричам Жерве, защото единственото по-френско нещо от фамилията на Рики е определена категория свирки. Напоследък (да се чете - от няколко години насам) този тип има меко казано интересно медийно присъствие, а пък в последните месеци попаднах на две негови продукции, излъчени по британските телевизии... та моментът не е лош да резюмирам с думи прости как само с няколко добре отработени движения Рики Жерве успя да се превърне от нещо като ултимативния британски комедиен джиниъс в самовлюбен досадник, който може да се класира само за "Пълна лудница". Което пък междувременно се разви в следната визуална трансформация:
Първата снимка е от най-модните години на ню уейва, когато всеки британски келеш, негоден за сериозна работа и кариера, се захваща да прави банда. Понякога това води до Duran Duran и Depeche Mode. По-често обаче - до това, което се случва с групата на Жерве: безкомпромисна забрава след един брой сингълче, загубило се някъде в паяжинестите ъгли на UK TOP 500. Сигурно дори той не си спомня за това, или пък не иска, защото когато Пиърс Морган пусна тая снимка (номер едно), да й се наслади цял CNN, точно след скандала около най-добрите Глобуси (тези по средата), той се разхили като... с извинение - като путка - и зачака трепетно хостът да докара ред и до снимка номер три.

Такъв си е Рики... Оправдава се, че това неговото е просто грижа за здравето, 'щото не иска да пукне от инфаркт на 55, което признавам е добър параван за болезнената му суетност. Обаче когато се е носил в приятно закръглена форма с години, и изведнъж му е хрумнало, че когато си пусне небрежна брадичка, всъщност се превръща в пич, за което светът непременно трябва да бъде осведомен, става малко unintentionally комично.

Както и да е, да оставим принцесата-в-него на мира. По-важното е, че между тези карикатури се случи и това по средата - Офисът (британският, разбира се), който (пре)дефинира жанра mocumentary и не само показа каква трагикомедия е бачкането в кутийка под ръководството на некадърници, но успя да роди образа на ултимативния британски самовлюбен гъз Дейвид Брент, чупещ всякакви рекорди по излагация, до степен да искаш да се скриеш в кашон от неудобство, докато го гледаш. Тогава си мислех, че става дума за изкуството да се преструваш на истински задник. Сега съм сигурен, че това е най-добрият начин да впрегнеш в нещо креативно очевидния факт, че си истински задник.

Правата за сериала моментално бяха продадени в десетина страни. В резултат, непоносимата US версия, съдържаща (през по-голямата част от времето) не кой да е, а комедийния инвалид, четвърта степен - Стив Карел, все още снася златни яйца за Жерве, като следствие от което той вече не живее в палатка край брега на Темза, а в имение за 30-тина милиона паунда.

Някъде след като Extras, пожъна немалък успех, егото на Жерве започна да се раздува експоненциално, обаче обратно пропорционално на качеството на бълваната от него продукция. Стендъповете му постепенно се превърнаха от саркастични атаки по адрес на масови трендове, заблуди и обществени табута, в нещо като панаирджийско шоу, в което огромното RICKY на сцената е осветено от фойерверки. Разбира се, всичко това трябваше уж да е демонстрация на самоирония, но ние си знаем....

След като HBO финансираха няколко негови стендъпа, UK изглежда му отесня и Рики опита да се включи в холивудската комедийна машина, вероятно за да им покаже как се правят нещата. Уви, оказа се обикновена разхлабена гайка, защото и двата му опита - Ghost Town и Invention of Lying, се провалиха, въпреки че се четяха интересно на хартия. Първият беше заспала романтична драмедийка без грам живец в нея, а вторият (писан от Жерве) отвори една голяма уста да каже уж нещо важно, пък в крайна сметка го направи по най-левашкия начин. При това положение е малко странно да кажеш, че си "in charge of comedy entertainment in Great Britain":
Като че ли единственият значим пик от Офисът/Extras насам в кариерата му си останаха Глобусите през 2011, в които скандализира половин Холивуд, до степен да се превърне едва ли не в персона-нон-грата на американска земя:
Една година по-късно Рики се завърна като водещ, този път обаче оставяйки зъбите си на един океан разстояние.

Какво се случва от известно време? Жерве е с непрекъснато включен туитър, като активността му се състои в 80% промотиране на атеизма с азбучни истини, които са болезнено познати на всеки разумен човек, но това не му пречи да ги спуска с такъв финес, все едно фамилията му е Докинс, + 20% промотиране на собствената си персона, обикновено под формата на смешни физиономии като тази:
Междувременно някак си е намерил време за двата сериала, които са много показателни следствия от цялата кариера на Жерве до момента, и всъщност трябваше да са основната тема тук, ако не се бях отплеснал...

LIFE'S TOO SHORT

Поредната съвместна продукция на BBC и HBO следва формулата от Extras и Офисът, но тук важи поговорката за стомната за вода на третия път. Общото с Extras е, че от време на време се мяркат световни звезди (Джони Деп, Хелена Бонъм Картър, Лиъм Нийсън, Стинг...), които играят извратени свои версии. Общото с Офисът пък е, че в главната роля имаме неудачник, който става за смях, и чиито действия и мислене предизвикват в най-лекия случай фейспалм след фейспалма, а в най-тежкия... трябва да видите сами. Само че тук Жерве е ударил кьоравото, защото имайки за централен герой Уоруик Дейвис (дребосъкът от Уилоу, който за 80-те беше каквото е Питър Динклидж сега), може да си позволи да бъде колкото си поиска политически некоректен на гърба на вертикално обремененото малцинство. Това е - когато си черен, буташ без проблем the N-word. Когато имаш джудже в главната роля, можеш да го накараш да търпи целият свят да го мачка като мравка, без последствия. Най-важното обаче е да се покажеш добре сресан и съсредоточен на standing-on-a-shoulders-of-giants-постера... Oh, my...

Идеята на сериала е да покаже, че някои звезди и други "звезди" са толкова широко скроени, че могат спокойно да се погаврят със себе си, но за щастие на едни и нещастие на други, съдържа големи дози истина. Уоруик е безработен неприятен гном, който никой не иска да наеме дори за реклама на кокили. Рики Жерве и Стивън Мърчънт (верният му съсценарист от години) са безумно богати и също толкова самовлюбени продуценти, с огромен офис в центъра на Лондон, които се чудят как да скрият неприязънта си към непрестанно досаждащия им Уоруик и на всяка негова молба да му намерят някаква работа, отговарят с нещо, конкуриращо дори онази прословута реплика от "Американски психар" - I have to return some videotapes. Копирането от Extras е завършено с това, че Уоруик има за асистентка една уникално проста пача, каквато досега телевизионният екран не е виждал (Маги Джейкъбс изглежда като нобелова лауреат във всички категории, в сравнение); и за финансов мениджър - един безумен ръб, който се държи като шофьор на камион за боклук.

Забавното, както може да се очаква, идва от няколко посоки: 1) или никой не се сеща какво е играл Уоруик досега (гегът с постоянното изтъкване на ролята му в StarWars се изхабява още в първия от шестте епизода); 2) или Уоруик се държи като невъобразим кретен; 3) или някое звездно име се самоиронизира. Понякога нещата работят, но в повечето случаи просто е досадно (след като човек вече е гледал по-добра версия на същата формула два пъти). Като върхови точки на целия сериал могат да минат сцената с репортера-нервак от втория епизод:
и тази с Лиъм Нийсън, която засенчва всички други cameo-та (включително и доста жалките такива на Стинг и Деп):
Считайте се предупредени: ако тези две неща не ви трогват - останалото в сериала е в пъти под тяхното ниво. Ако ви харесват обаче... това не прави наложително занимаването с досадата около тях. Замаян от свободата си да се гаври колкото ще с житието и битието на главния си герой (и групата, на която принадлежи), Жерве почти не е оставил момент, който да не прескача с много границата на добрия вкус.

ДЕРЕК

Лошият вкус в Life's Too Short обаче може да се самоубие от срам, ако се изправи до този в Derek - новият сериал на Channel 4, от който засега сме видели само пилота. Тук Жерве е не само продуцент, сценарист и режисьор, но и главният герой от заглавието - умствено изостанал работник в дом за умствено изостанали. Отново псевдо-документален стил, отново тонове политическа некоректност, отново болезнени за гледане неловки ситуации... Същата песен на нов глас, вече за четвърти път, е интересна единствено с това как лъсват комплексите на Жерве, без той изобщо да се усети. При все смехотворния си перчем и това, че ролята на Дерек е ограничена до лицеви извращения, като горното от снимката и страничното от постера (ето това значи да превърнеш идиотското си хоби в професия), кулминацията на тези безумни 20 минути е една "гола сцена", в която Жерве търчи из лудницата, хванат за мъжеството си, демонстрирайки прилежно тренираното си във фитнеса тяло. Думите понякога не стигат.

Очевидно Дерек е опит да се впрегне в експлоатация за пореден път трогателната наивност и естествена тъпота на Карл Пилкингтън (дългогодишен "приятел" и обект на подигравки за Рики)... Жерве до такава степен се опиянява от простодушността на Човека с портокаловата глава, както го нарича, че успя да пробута на HBO цяло анимирано шоу, в което двамата си говорят глупости. В Дерек обаче, носител на тази простодушност е самият Жерве, което е в невъзможен контраст с обичайните му претенции за остър интелект и визуално съвършенство. От двата стола - на земята.

Голяма веселба се случва и когато Жерве се опитва да намери душа в Дерек и в Дерек. Помнейки, че умерената мелодраматичност работеше добре за героите във финалните епизоди на Офисът и Extras, и тук е направен някакъв опит за... психологическа дълбочина, но тя се заключва в престъпното решение през половината време да звучи пианото на Ерик Сатие и Людовико Ейнауди. За да се набие в ушите на зрителите още по-силно, че Жерве като режисьор няма пукната идея как да използва музиката, имаме и жалка екшън-сцена в някакъв пъб, в края на която звучи Loose Yourself - иконична песен на иконичен изпълнител, в абсолютно недоклатен контекст тук.

Въпреки че Жерве е като на автопилот в Life's Too Short и като на изкуствено дишане в Дерек, вече са поръчани съответно втори и цял първи сезон, които трябва да започнат да се въртят през зимата на 2013. Явно името му вече работи по-добре от уменията му да прави добра комедия. Жалко, защото сега, когато е червив с пари и време, и когато може да си позволи да експериментира безнаказано колкото си ще, той продължава да дои същата изтощена крава и да залива медиите с продукция, която би минала за оригинална преди 10 години. Честно казано, вече ми дотегна от опитите му да се прави на интересен, и по-скоро бих го гледал като третостепенен вампир в True Blood (с тези зъбки...), отколкото в жалки британски сериалчета, които са правени за по пет пари всяко, но това не им пречи да се пукат по шевовете от самовлюбеност.

11 коментара:

  1. Бтв, да почна по типичния начин. Написах ти дълго мнение анд шитс... ама... ама за кво. Освен да кажа, че още ти се дуя, задето ми напомни преди време, че life's too short всъщност съществува, па взех, че и го гледах. Друго няма кво да кажа.

    И че Мърчънт е по-пич и е време да се махне от Жарве напълно, добре, че не се е забъркал с Дерек и се е държал настрана.

    На мен Жарве ми стана безкрайно противен след последните глобуси и, доколкото поне аз знам, до шести сезон съм, никой не го е викнал в QI, тъй че има надежда за острова.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Добре, че не съм виновен за Дерек.

      Изтриване
  2. Дори като изключим гаврата с простодушието на Пилкингтън, ето как обича да се "забавлява" Джървейс с останалите си "приятели":

    http://www.youtube.com/watch?v=2yCx3etQdl0
    http://www.youtube.com/watch?v=LideSwXtEIk
    http://www.youtube.com/watch?v=Jzpa14gFeoo

    И същият този лигльо Джървейс играе "мил и скромен човек, който се грижи за възрастни хора" и на когото трябва да симпатизираме. Това е все едно Мел Гибсън да играе малтретиран обратен еврей...

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Ето това е, първото видео казва всичко.

      Изтриване
  3. Моля те, напиши ревю на "Диктаторът". Интересно ми е какво мислиш за филмите на Барън Коен.

    ОтговорИзтриване
  4. Абе посъсипа се в последно време, ама от друга страна, какво по-добро за гледане по ТВ?
    След като е гледал човек The Wire и Sopranos (хайде и Spaced) изведнъж всичко останало започва да изглежда обидно тъпо. Без Gervais. Той има много други проблеми, ама обидно тъп не е. Но Derek няма да го гледам де, той е отвъд границата вече, а Life's Too Short на косъм се търпеше (в общи линии, тия проблясъци, дето ти спомена).
    Гледал ли си Cemetery Junction? И първия Idiot Abroad?
    А промотата с Karl и Warwick са велики, не мога да разбера как може да не ги оценявате :)

    vess

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Cemetery Junction е приличен и приятен за гледане, може би защото Gervais не е окупирал екрана изцяло. Проблемът там беше в сценария, който като единствена стратегия за спечелване на зрителите, които осъзнават дълбоката му клишираност, беше предприел примирено съгласие с това и опит за самоирония по този повод. Не че е извинение де, всеки може така.

      Изтриване
    2. "Приличен, приятен за гледане и клиширан" е точно и моето определение. Но поне не е ужасяваще боза като другите филмови опити на Рики, та за това го споменах.

      vess

      Изтриване
  5. Кариерата на Рики Джървейс:

    The Office - 9/10
    Extras - 7.5/10
    Life's Too Short - 5/10
    Derek - 3/10

    Шаямалан 2?

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Ако сложиш 2 на Дерек съм 100% съгласен.

      Шаямалан е нещо като 6 x 10/10 + 1 x 4/10 :)
      Бтв, сега се хвали в туитър как After Earth щял да е нещо като кръстоска между The Tree of Life и Jurassic Park. Нямам думи. :)

      Изтриване
    2. Fixed.

      The Office - 9/10
      Extras - 7.5/10
      Life's Too Short - 5/10
      Derek - 2/10
      Afterlife - 0/10

      Изтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.