МЪЖЕ В ЧЕРНО 3
От определен ъгъл, MIIIB може да мине за origin movie - накрая ни става ясно защо Кей е толкова вкиснат, както и защо търпи вече трети филм Джей за колега. Без значение в каква светлина последните минути на третия филм поставят взаимоотношенията в първите два, разбира се. Джош Бролин е доста добра имитация на Томи Лий Джоунс; Майкъл Стулбарг има ебати изкукалата роля; главният гадняр е точно от онези чудати изверги на Бари Зоненфелд, които може да се очакват да се случат в този франчайз; а Дани Елфман хич не се е напрягал, след като още преди 15 години написа тема, която може да се изстисква продължения наред, без да издъхне. Това е от едната страна на монетата. От другата е мутрата на Уил Смит, който вече успява да задмине по неприятност и псевдо-смешност Еди Мърфи, и се опасявам, че след още един филм (само дано не е новия на Шаямалан) вече ще е на нивото на Трейси Морган.
Идеята цялото действие да се върне в 69-та с всички произтичащи от това последствия не е лоша, но е много куцо реализирана. Добре, разбрахме колко трудно е било да си мъж в черно тогава, обаче на тоя филм определено му трябваха повече извънземни хипита.
4/10
ДЖОН КАРТЪР
Винаги съм казвал, че музиката ще спаси киното - и ето пресен пример (добре де, не чак толкова пресен). Основното, което прави филмът на Андрю Стантън да се преглъща лесно е носталгичната нотка в саундтрака на Майкъл Джакино, която самоинициативно връща Джон Картър баш във времето, което му се е полагало по право - точно преди Лукас да дойде и да открадне всички налични циркаджийски номерца за собствената си космическа сага. Книжката от 1912 вече е послужила за основа на цял клон в антинаучното фентъзи (от Конан-митологията, та до Аватар). На практика Джон Картър е филм, абсолютно верен на оригиналната визия на първоизточника си, но в нашите очи изглежда като rip-off на това, което тя е вдъхновявала цял век. Джон е безнадеждно закъснял за собствения си купон - доста неблагоприятна изходна точка, която изисква определена нагласа от страна на зрителя, за да преодолее първата мисъл, която ще му мине през ума: "Оф, не отново..."
Хубаво е човек да види филм, в който е показано нагледно къде е отишъл всеки изпотрошен цент (от огромния $250 милионен бюджет) - а именно в разни чудни сетове, навяващи усещане за скъпа и цветна грандиозност; в повече от прилични ефекти, особено когато става дума за разните му там машинарии и летателни апарати (приятно е да се види как всичко е някак надраскано, прашасало, изхабено и оставящо впечатление, че е наистина използвано, а не е просто лъскав CG-модел); и в раздвижването на физиономиите на наавиподобните марсианци. Лошото е когато досадният главен герой с прилежащата му мигаща на парцали ханъма, са като изникнали от Принцът на Персия и са тотално засенчени в актьорски план от компютърно генериран комичен сайдкик с вид на гигантско лайно. Джон Картър като герой е от двата стола - на земята: хем е някакъв прозрачен архетипен супермен, който подскача наляво-надясно, за да спаси принцесата си, без много драма и обяснения (както се полага за образ от началото на 20-ти век); хем от Дисни са се напънали да му вкарат някакво драматично backstory, с което да му придадат тежест (необходима за филм от 21 век). Проблемът е, че Тайлър Кич носи твърде много от съвременната несериозна пичовщина, за да си го представим като адекватен капитан от Гражданската война, загубил семейството си. Филмът така и така се продъни в бокс-офиса, та може би от студиото наистина трябваше да рискуват съвсем и да оставят героите и историята си тотално карикатурни и старомодни - без излишни задълбавания в обяснения "ама чакай сега, как така Джон прескача между двата свята", измислици за някакви пещери с тайни карти в тях, вълшебни врати, отключвани от медальони и пр. и пр. Атмосферата е 100% улучена, жалкото е че тонът не е. И все пак добрите намерения надделяват.
6/10
ШЕРЛОК ХОЛМС: ИГРА НА СЕНКИ
Продължение - точно на нивото на това, което продължава. Не знам как двата филма могат да бъдат отделени качествено и количествено един от друг, затова да повторим заученото: вероятно в момента е невъзможно да се изнамери по-добър Холмс от
Робърт Дауни Дж. и по-добър Уотсън от
Джъд Лоу (жалко, че на сценарно ниво не са се възползвали от таланта им в степента, в която актьорите и героите го заслужават). Също така е трудно да се намери друг режисьор, който би се осмелил да наблъска толкова нахален и абсурден каданс в кютека, все едно още снима
Гепи и
Рокенкрола. Естествено, последното е с благородната идея да се покаже светкавичната мисъл на Шерлок в адекватен за мозъка на средностатистическия зрител time-span, но пак е прекалено.
Бонусът на финала е намигването на Гай Ричи към престъпно недооценения му Револвер, естествено адаптирано за мозъка под въпрос по-горе, както и драматичните последствия след тази партия шах - чудно поднесени, въпреки че зрителят е наясно с крайния резултат, след като става дума за филм, който пак е планиран да направи $500 милиона в световния бокс офис. Антибонусът през цялото време пък е трагикомичния за пореден път Ханс Цимер, който явно толкова си е харесал нелепите цигании от предния филм, че тук ги е копи/пейстнал без капка срам. В заключение - заформя се съвсем безобиден франчайз, на който спокойно ще можем да преглътнем още едно продължение.
6/10
