6 юли 2012 г.

18 The Higgs boson explained

Задължителни 7 минути за хората, които се интересуват от този въпрос:

След толкова добра илюстрация, която съдържа горе-долу всичко, което един нормален човек може да иска да научи за откриването на Хигса, май е леко безсмислено да продължавам серията за Стандартния модел.

18 коментара:

  1. Здравейте пиша ви от името на сайта www.amtimovskihan.net това е форум на българите в чужбина с молба дали не бихме могли да направим специална тема с вашия блог където да публикуваме всичките ви нови статии.Благодаря за отговора ви какъвто и да е той.
    Plamenos

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Здрасти. Предполагам става дума за antimovskihan.net
      Нямам нищо против да направите тема и да пускате линкове към новите неща в блога с кратко описание или откъс от началото, но предпочитам пълните текстове да си останат тук.

      Изтриване
    2. Да точно това имах предвид.Заглавието на темата ще е заглавието на твоя блог.

      Изтриване
    3. Линк към началото на темата,ако одобрите...ще го оставя и ще публикуваме всички нови статии.
      http://www.antimovskihan.net/showthread.php?479-You-Deserve-This&p=15389&posted=1#post15389

      Изтриване
  2. Това клипче обяснява толкова просто и достъпно цялата информация налична до момента ,трябва да се пуска в час по химия и физика.Дано извънземните не идват поне още 10-20г-ни за да може плавно да разбираме законите на вселената ,ако правителствата ни дадат достъп до тази информация .

    ОтговорИзтриване
  3. Хаха, клипчето е супер! :) Освен адски удачните аналогии, много ме изкефи, че са оставили фоновия шум от столовата. :D

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Да, много специфична атмосфера създава това тракане на вилици в чинии в R1. :)

      Изтриване
  4. А какво ще кажете за това:

    http://www.youtube.com/watch?v=9Uh5mTxRQcg ?

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Много добро. Особено обяснението що е то маса във втората част.

      Изтриване
  5. Между другото. Хрумна ми един въпрос. Имало ли е някакво статистическо очакване за това дали е Бозона или нещо друго? В смисъл - това, че е открит точно този партикъл, който е очакван, би трябвало да значи, че теоретиците са имали добра причина да вярват, че Бозона съществува и то именно в този си вид.

    Това не се ли транслира веднага в статистика? Примерно 97%+ очакване етц? Имало ли е такава статистическа оценка или се е считало, че Бозона е просто единствената ни въпросна теория.

    В крайна сметка, предполагам, че е имало статистическо очакване, защото щом едни буукмейкъри могат да сложат коефициент, какво остава за физици от Церн?

    Малко тромаво се изказах. Сори за това.

    ОтговорИзтриване
  6. Могат ли физиците да транслират догадките си в статистика или не се получава? Някакси ми се струва, че би трябвало да могат. А, ако могат, какъв е мегдана за строене на теории въз основа на статистически анализи? (Е, ясно ми е, че на практика всичко теории се строят на статистически анализи; въпроса ми е доколко може да се задълбочи в статистика)

    И последно - може ли да се определи някаква статистика относно верността на Струнната теория. Защото, ако не може, то тогава не разбирам как така се вкарват толкова много ресурси в нея. Ако пък може, веднага става изключително интересно какъв е процента.

    Така. Дано не изпускам нещо твърде очевидно, което да обезмисля въпросите ми. : )

    ОтговорИзтриване
  7. Интересно ми е и друго - има ли случаи, в които някакви ненормалници заявяват, че са 95%+ сигурни в някаква своя теория, обаче математиката е толкова сложна, че никой не му я разбира? Тъй като го намирам за теоретически възможно, предполагам че е имало/има такива случаи.

    ОтговорИзтриване
  8. Една от причините да задам тоя въпрос е, че като проверя нещо, за което не съм сигурен, често си казвам след това, че е трябвало да се сетя, че е така. Демек трябвало е да му отдам 99.5%+ вероятност на база на всички данни, които имам преди да видя резултата.

    Струва ми се, че за да се вкарат такива ресурси в търсенето на Бозона и после да го намерят точно такъв какъвто го очакват значи, че учените вероятно е можело да заявят, че вероятността за него е примерно над 95%. Тук човешкия фактор ли се намесва? В смисъл, може би има големи разногласия в вероятността на всички променливи когато се прави някакъв статистически анализ? Може би някои фактори са твърде абстрактни?

    И последен въпрос. Тъй като струнната теория е най-математическата - възможно ли е някакви изроди да имат основателни причини да я смятат за вероятна? Причини, които имат сходна тежест с експериментални резултати?

    Идеята ми е, че някакъв супер гениален математик, може да вижда променливи и вероятности, където хората (дори колегите му физици) не ги виждат.

    Примерно - Айнщайн в въображението си открива теорията на относителността - може ли да се окаже, че в ума си той е видял логически фактори, които са достатъчно силни, че да е убеден, че теорията е вярна, без да има нужда от експеримент?

    В крайна сметка въпроса ми опира именно до това - възможно ли е някои хора да са толкова по-съвършенни логици от другите, че понякога да нямат нужда от експерименталните резултати, които колегите им съставят с 300 зора?

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Тези въпроси са интересни и подходящи за самостоятелен пост, така че ще се наложи да почакваш малко. :)

      Краткият отговор е, че статистиката играе огромна роля във физиката, но по малко по-различен начин от този, който предполагаш - а именно аналогията с покера, която долавям. :)

      Изтриване
  9. Е, да, като имаш само чук, всичко ти прилича на пирон. :D

    ОтговорИзтриване
  10. Ако наистина решиш да отговориш на някои от тези въпроси в тема, бих те попитал едно последно нещо- доколко е ценна човешката интуиция в научните мероприятия?

    От край време обичам да споря, че интуицията ни е основният ни коз срещу неизвестното и че всъщност дори основните ни научни подходи се приемат доняъкъде на интуиция.

    Най-яркия пример - как разбираме, че научния метод е верен? Научния подход, доколкото го разбирам,гласи, че ни трябват хипотези, които трябва да можем да тестваме/"фалшифицираме" и колкото повече пъти една хипотеза бива тествана и съответно не е фалшифицирана, толкова по-вероятно е тя да е вярна. Дори и един случай в който теорията е неопровержимо доказана за невалидна може да я обори напълно или поне да я сведе като частен случай на по-обща теория. Важен момент е, че колкото повече теорията може да бъде фалшифицирана, толкова по-всеобхватна е.

    И тук идва въпросът - как си доказваме, че научния метод е неопровержимо верен, като не можем да го приложим към себе си?

    И на мен ми се струва, че нещата тук и винаги опират до човешката интуиция. Повечето хора виждат, че моделът ни служи добре и приемат, че е верен. Но някакси ми се губи едно стриктно логическо доказателство, че самия научен метод е правилен и затова си мисля, че нещата винаги опират до интуиция. (Имам книгата на Попър и съм я чел отчасти.)

    Много често се случва да споря на разни теми и накрая да изтъквам, че аргументите ми имат тежест от интуитивна гледна точка и естествено получавам зверски контри, че си имаме научен подход и той казва кое е вероятно и кое не е и интуицията няма никакво място в какъвто и да е било дебат. Стига се до нещо подобно на твоите мъки в имдб тия дни. : )

    ОтговорИзтриване
  11. И последно - струва ми се, че има два варианта - или учените боравят дотолкова аксиоматично с данните си, че могат да изведат статистическо очакване в проценти за хипотезите си (стриктни логически доказателства от до) или се оказва, че интуицията им диктува до голяма степен как интерпретират резултатите си и към какви хипотези и по-нататъшни мероприятия се насочват.

    Аз лично клоня към втория вариант и ако успея да си потвърдя по някакъв (емпиричен?) начин вярата в човешката интуиция ще съм много доволен от себе си.

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.