54 "Доказателства за съществуването на Бог?" / Краус срещу Крейг - 5:0

Нямам представа каква сила е накарала професор Лорънс Краус да се забърка в двучасова мисловна клизма на тема "Доказателства за съществуването на Бог", при това не къде да е, а в един от най-селските щати във вселената - Северна Каролина. Дебатът се състоя на 30 март тази година и вече го има в youtube макар и с кошмарно качество на звука.

Все пак подходете внимателно: от другата страна е Уилям Лейн Крейг, който само с няколко изречения може да докара всеки нормален човек буквално до физическо отвращение с физиологични последици. Той не е математик. Той не е физик или астроном. Той не е биолог, социолог или психолог. Той е християнски фундаменталист, поддръжник на прогресивния креационизъм, яростен противник на еволюционната теория, а по професия е дървен философ и теолог, доколкото теолог в този случай значи бъркане по всички възможни дупки за "доказателства" в полза на любимата му религия и пълно отричане на стотиците други. Такива като него са много, разбира се. Това, което прави Крейг специално неприятен е смрадливата му премерена интонация на професионален дебатаджия. Сериозният тон и пълните врели-некипели, които могат да бъдат оборени и от третокласник, са в такъв дисонанс, че в сравнение с Крейг, идиотът Рей Комфорт (онзи с бананите), е най-обикновено безобидно куку, което можеш да подиграеш и подминеш.

И така, в резюме, дебатът прилича по-скоро на съдебен процес с точно определено време за встъпления, реплики и дуплики, което го прави още по-тягостно преживяване. В началото Крейг излага петте си доказателства за съществуването на Бог, като интродукцията му опитва несръчно да привика на помощ формалната логика: след като може да извади пет аргумента, които правят съществуването на Бог по-вероятно, отколкото неговото несъществуване, изводът е, че Бог няма как да не съществува. Това е горе-долу толкова нелепо, колкото онзи псевдо-логически дебилизъм - утре като се събудя и погледна през прозореца, на двора може да има разхождащ се тиранозавър, а може и да няма, следователно вероятността и за едното и за другото е 50%. Проблемът, както Краус му обясни, но онзи така и не разбра, е, че когато говориш с вероятности, най-малкото трябва да имаш адекватно формулирана хипотеза, която можеш да изследваш количествено. И после - да кажеш "вероятността за Х е по-голяма от вероятността за не-Х" не доказва истинността на Х. За съжаление обаче, когато говориш с човек, който няма елементарни познания по статистика и теория на грешките, при това закотвен от насадените си догми, той ще си остане на ниво бълване на нонсенс, който може да се класира само пред затлъстелите лелки в неделя сутринта в църквата.

Най-идиотското (и очаквано) обаче е, че и петте "аргумента" на Крейг са класически, многократно оборвани съждения, в които прозира или научна некомпетентност, или преиначаване на факти, или игнориране на други, или пълно изкривяване на елементарната логика. Нека ги изредя:

• съществуването на човешки същества не би било възможно без Бог, защото откъде накъде на Вселената ще са нужни такива възвишени същества, ако тя не е продукт на човеколюбивия Бог;

• вселената има начало, следователно има причина за него и тази причина е безначалния и вечен Бог;

• физичните константи са така подбрани, че да позволят съществуването на хора; следователно някой е подбрал константите и този някой е безкрайно умният Бог;

• без добрия и любящ Бог не би съществувал абсолютен морал и никой не би осъзнавал колко погрешни например са инцестът, изнасилването, садизмът и т.н.

Тук е излишно да споменавам как Крейг няма идея за естествения процес, който налага ъпгрейда от амеба до човек; нито да натъртвам на тоталното неразбиране на понятието "Голям взрив" и последващите импликации с "раждането" на пространството и времето в този "момент"; нито да посочвам елементарния circular reasoning (ок, ако някой трябва да е създал Вселената и този някой е Бог, то кой е създател на Бог и откъде накъде се постулира Той като нямащ нужда от създател, а Вселената - като имаща тази нужда?); или пък да обяснявам как четвъртият му аргумент е невалиден, защото ценностите, които смятаме за норма на поведение имат съвсем естествено обяснение в рамките на класическата еволюционна теория, но не на ниво индивид, а на ниво  взаимодействие между индивиди. Дори да приемем абсурда, че тези аргументи са всъщност валидни и лишени от fallacies, точно тук идва венецът на всичко това - петият аргумент на Крейг:

• историците са доказали, че възкръсването на Исус няма как да не се е случило наистина, следователно Бог от онези горните 4 точки е Исус.

Разбирате ли, не някой друг - не Аллах, не Шива или Озирис, нито Один или Зевс... това е точно Исус... Забележете, че това се сервира като консенсус сред историците, в смисъл - вероятността примерно тялото да е преместено от гроба, или цялата сцена с разпятието да е някакъв театър през онези зле документирани времена на миризливи неуки темерути, е по-малка от това да се е случило свръхестествено чудо. Нямам други думи за това интелектуално фиаско, освен пълна перверзия, особено когато е гарнирана с този високопарен тон. Всяка една нелепост от устата на Крейг бе безкомпромисно оборена, но той, вместо да адресира контрааргументите, се вживя в ролята на развален грамофон, напълно игнорирайки ги (сигурен съм, че това се случваше по-често заради лична тъпота и неспособност да ги разбере, отколкото от закостенялост и нежелание да ги приеме), продължавайки да повтаря мантрата си, все едно безумията му внезапно ще добият кредит на десетия път. Истинската комедия се разигра на самия финал с въпросите на публиката, когато Крейг на няколко пъти не успя да разбере какво го питат и се опита да маскира това с идиотско повтаряне на въпроса, бавно и замислено – явно удачен похват, усвоен по време на тренировките по дебати от училище.

Всъщност, съветът ми, ако тази тематика ви е интересна е да прескочите изцяло бълнуванията на Крейг и да изслушате само това, което Краус казва. Последният може и да не е толкова шлифован по отношение на презентацията си, може да му липсва префинения изказ, но при него няма его - има само искреност и непринуденост. И което е по-важно - през цялото време тезата му всъщност бе, че светът е едно безкрайно интересно място, и няма нищо по-хубаво от това да се впрегнеш да търсиш отговорите, вместо да си ги измисляш под формата на плясване с ръце на белобрад старец. Въпреки че фрустрацията на Краус не пролича по време на дебата, преди няколко дни той пусна нещо като "отворено писмо" с мнението си за целия този цирк на richarddawkins.net, което горещо препоръчвам. Имам подозрение, че този текст е продиктуван от развръзката на дебата, а именно – резултатите от гласуването на публиката. На официалния сайт то е оповестено: 286 човека са сметнали, че Крейг има право; 130 – че Краус е бил по-аргументиран; а 100 човека - че резултатът е равен. Обяснението на този абсурд (все пак публиката се състоеше предимно от студенти) идва с поглед към спонсора на театъра: Campus Crusade for Christ при North Carolina State University. Каква е функцията на университета в щат, който е известен с масираното и неконтролирано затлъстяване на населението си, с червендалестите алкохолизирани хилбилита с кофти зъби, и с рекордния брой църкви на глава на населението (преди време Зак Галифанакис – единственото нормално същество излязло от Северна Каролина – го определи като световната столица на шибаните mouthbreaters) е извън пределите на въображението ми.

Tъй като стана дума за Ричард Доукинс, вижте за финал реакцията му, когато по време на една  дискусия го попитаха защо отказва да дебатира с Крейг:

My hero.