20 април 2013 г.

6 RATIIO

Длъжен съм да изрекламирам второто издание на Ratio, което ще се състои, както се вижда от доста готиния постер вляво, на 27 април

Подробностите са на официалния сайт, а след "прочети още" следва кратък наръчник за хората, които обичат да поставят лектори в неудобно положение. За съжаление, за пореден път няма да мога да присъствам на събитието, но горещо препоръчвам подкрепата му, най-малкото защото подобни инициативи са крайно редки (не само в България) и трябва да бъдат поощрявани. Цената на билета е по-ниска от тази на средно до тежко тъпанарски филм в случаен мултиплекс, така че да няма оправдания по тази линия.

А най-много... ще видим, след събитието.

И така, как да се подготвим пълноценно за Ratio, част втора:






Проф. Сюзън Блекмор: Мистерията на съзнанието

Тук трябва да се внимава много за дефиницията за съзнание, защото такава принципно е трудно да се скалъпи, а всички неразбории идват от хлъзгавината на употребените думи. Нещо от този род може да свърши сравнително добра работа: способност на висшата (?) нервна система на дадено живо (?) същество да създава усещането за субективно преживяване на външни и вътрешни процеси, вкл. и собственото съществуване. Поставянето в ъгъла на Проф. Блекмор предсказуемо е свързано с въпросителните в скобите, но не само. Примерно:
  • Възможно ли е въобще да се даде строга дефиниця за (само)съзнание в смисъла на "онова, което човек губи, докато е под упойка или е заспал", без тази дефиниция да дава възможност за шикалкавене на безброй философски школи? (Както всички разумни хора по света са съгласни за това какво е, да речем, "триъгълник", "електромагнитно взаимодействие", "бензеново ядро" и "РНК") С други думи:
  • Каква е възможността този въпрос да се постави на строго научна основа?
  • В тази връзка - има ли част от човешкия мозък, която физически обуславя съзнанието по критичен начин (в смисъл - някой ти прекарва метален прът през нея, а ти продължаваш да си живо същество, но вече нямаш съзнание)? В медицината е пълно с нещастни случаи, които движат биологичната психология напред (точно за метален прът в главата става дума, само че от това въпросният човек придобива свръхспособности, от рода на личностна дисоциация и епилептични пристъпи) - та докъде е стигнала науката по този въпрос отвъд изнесената в уикипедия информация?
  • Къде назад в еволюционната стълбица можем да говорим за липса на съзнание? (Което пак връща към въпроса за дефиницията - може ли на него да му се отговори по начин, който да позволява и отговарянето на този въпрос?)
Ако Проф. Блекмор е още в съзнание и мърда след това, може да бъде третирана с безкрайни матричарски въпроси от сорта: мозък-в-колба експериментът не е ли достатъчен, за да вдигнем най-сетне ръце от тая тема и да спрем да защитаваме PhD-та и професорски титли на неин гръб? Поне докато не... еволюираме още малко...

Очакванията ми за тази лекция са, че преди всичко ще стане ясно, че съзнанието е наистина много мистериозно нещо. Както и че темата е възможно да потече към гените, мемите и... ъ... темите (както в линкнатото видео на сайта на Ratio). Ако това се случи - задушаващото тръшване е следното: наистина ли е толкова наложително обособяването на мемите и темите като неща, които потенциално могат да скъсат напълно връзката си със стремежа на гена да се репликира колкото се може по-ефективно? Защото в един мислен експеримент човек (на име Джеймс Камерън, например) може да си представи как една тема (като Терминатора) почва да унищожава съществата с гени... обаче хайде все пак да стъпим на земята - наистина, може ли да се даде пример за идея или технологично достижение, които са без еволюционен принос изцяло в биологическия (приспособимост на живо същество) или социален (приспособимост на съобщество от живи същества) смисъл?

Д-р Адам Харт-Дейвис: Загадъчното време

От Харт-Дейвис имам впечатления единствено като редактор на двете издания на D&K - Science и History, които са визуално умопомрачителни, но със съдържание като от ъпгрейдната детска енциклопедия. Въпреки че не могат да се мерят с титаничните Universe и Earth от същата серия visual guides (които горещо препоръчвам - нямам представа дали са издадени в България, но на амазон цените им са престъпно ниски за толкова богати като съдържание и дизайн книги), все пак и двете са поразяващ поглед върху човешката цивилизация, какъвто може да бъде предложен само под ръководството на човек с много обширни представи за историята, науката и историята на науката.

Та, Харт-Дейвис е такъв човек - ученолюбец, но не и учен. Което поне в моите очи го поставя в малко странна светлина като говорител на тема време. Ясно е, че това ще е по-скоро исторически обзор, отколкото лекция, която да хвърли светлина върху истинския проблем с времето (и пространството). Самото заглавие (и липсата на последното в скобите) показва това. Червената лампа тук трябва да светва в момента, в който се употребяват изрази като "началото на Вселената (времето)", "еди колко си секунди/минути/трилиона години след Големия взрив" и пр. Надявам се, когато това се случи, някой да има смелостта да се изправи и да заяви, че тези неща са лишени от физически смисъл. (Имах планове на блога да се пробвам да обясня защо, но ще видим.)

Във всеки случай обаче, Адам Харт-Дейвис има педагогически подход, а и британците принципно са големи майстори в индуцирането у публиката на усещането, че присъстват на нещо ексклузивно, така че със сигурност ще е интересно.

Проф. д-р Николай Спасов: Балканите като път за разселването на хора в Европа

То горе-долу човек като погледне картата на света и му става ясно, че Балканите са специални, та само се надявам пристъпите на honor by association (ако някой си спомня какво е това) да са минимални. На тази лекция е препоръчително присъствието на главните редактори на chudesa.net, в-к Уикенд, Венета Райкова и пр., които да разберат най-сетне за какъв чирпански хоминид точно става дума, и дали наистина майка България взе, че измести Африка като люлка на човечеството.

Дебора Хайд: Вампирите

Ъ-ъ-ъ... Препоръчителни въпроси:
  • Ако се сбият вампир и върколак, кой ще победи?
  • Бихте ли участвали в тройка със Стефани Майер?
  • Какво мислите за Gabriel Knight 3?
(Последното, btw, е сериозно.)


И така, въпреки че бих поканил Анди Томсън по първата тема и Майк Търнър (в краен случай Лорънс Краус) по втората, въпреки че бих изгледал пак Инди и Последния кръстоносен поход вместо третата, и бих предпочел celebrity deathmatch между Алан Бол и Куентин Тарантино вместо четвъртата, все пак по почти всичко изглежда, че публиката ще си прекара чудесно на Ratio II.

И да не забравите - 27 април е следващата събота.

6 коментара:

  1. А защо в краен случай Лорънс Краус? Не ти харесва как разказва ли?

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. О не, напротив. Краус обаче е като стенд-ъп комик с адженда, в сравнение с Търнър. :) Е, и онзи си има трески за дялане - сигурно още показва слайда си със Сара Пейлин, която виждала тъмната материя от Аляска. Идеята ми е, че за да се разнищи времето, е необходим професионален космолог.

      Изтриване
  2. Радвам се,че изкара нов пост,но...за съжаление събитието не си заслужаваше.Не знам как е протекло миналото Ratio.Ще се огранича в епитетите като мнение за това.Думата е разочароващо.Двамата за които си заслужаваше/Адам Харт-Дейвис;Сюзън Блекмор/ бяха твърде общо образователни, ама ТВЪРДЕ. Ако имаха по три-четири часа, а не по един можеше и да им се получи. Това си го знаех още в началото, но мене ме привлече идеята за дискусия, която се спука заради организация и обстановка, а не лекторите.

    На Сюзън Блекмор ми хареса изходната точка на тезата. Тя съвсем откровенно признава, че не знае отговорите и нещата не се връзват както трябва с инфото с което разполагаме. Което си отиде към философия примесена с наука, но това няма да е първият път в който науката борави с философски методи. Ако имаше повече време щеще да се получи наистина интересно.

    Николай Спасов и Дебора Хайд не искам да коментирам щото скротума ще трябва да си отвори блога за да изразя мнение и чувства.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. За съдържанието - имах някакви подозрения, че Харт-Дейвис ще е прекалено общообразователен. На Сюзън Блекмор пък така и не успях да загрея каква е иновативната идея в тезите и подхода й, поне от това, което намерих за нея в интернет. Ще коментирам повече, след като бъдат публикувани лекциите. От това, което казваш ми се струва, че форумът още си търси облика и аудиторията, а при това положение винаги е възможно да се стъпи накриво.

      Колкото до организационните проблеми (и аз съм изненадан, че дискусия с аудиторията не е била възможна, ако правилно разбирам) - предполагам, че ако ги формулираш по-конкретно организаторите ще ги вземат предвид занапред. Знам поне един от тях, който наминава насам от време на време. :)

      Изтриване
  3. Доста правилно...да има го момента с аудиторията. Може би просто очаквах повече. Не,че не е имало дискусия, а...
    1) Беше с всички накуп. (точно поеме в интересна посока и...)
    2) Доста по-добре ще е, ако след всяка лекция е дискусията, а не на края.
    3) Тематиките на четиримата не са за обща дискусия просто.

    По-голяма дискусия се получи на самата лекция, защото хората се обаждаха.
    /имаше такива, които си бяха дошли с много дълбоки въпроси в материята и доста итересни за дискутиране, просто не се стигна до там-Общо образователната насока/

    Иначе евала за събитието...така се почва.

    ОтговорИзтриване
  4. Аз съм Любо, един от организаторите, явно с доста голямо закъснение виждам поста, за което ще прощавате.

    Относно съдържанието, този път се опитвахме да направим по-различно събитие от миналия път и вероятно аудиторията ни е била различна. Стараем се да пробваме разнообразни теми с различна "сложност" и хората да си кажат дали им харесва или не. Честно, това се измерва супер трудно :) Обикновено получаваме доста позитивни мнения, но другите са по-ценните - без отрицателни мнения не знаем дали това, което правим, е добро или не. За момента поне оставам с впечатлението, че на хората пробладаващо им хареса и това издание - може да е харесало на по-различен тип хора от посетителите на предишното издание, но няма как да измерим това.

    Иначе по трите точки, отговорът е един. Формат, в който да имаме максимален брой задавани въпроси, съответно максимално много качествени такива, за мен може да е единствено дискусионен панел със събрани въпроси от публиката. От всички събития, които съм организирал през годините, това е най-лесния начин хората да се "престрашат" да задават въпрос за нещо, което ги вълнува. Може и да е специфика на българска/румънска/източно европейска публика (това дори си говорих с един щатски лектор вчера), но хората определено предпочитат да не вдигат ръка и задават въпроси, а по-скоро да се скупчат около лектора след лекцията.

    Ако се остави време след всяка лекция, първо системата със събиране на въпроси не би работела и ще трябва да се разчита на смели хора вдигащи ръце и второ, има много голям шанс да се получи безумно разкъсване на време. Било то заради различното количество въпроси, които лекторите могат да получат (един може да го питат 10 въпроса, друг 1). Когато цялото потенциално време за въпроси след лекции се консолидира и има предварително подготвени въпроси, тогава най-ефективно можем да ги зададем накуп.

    Иначе да, темите на четиримата със сигурност са доста различни една от друга, с малки изключения, но така или иначе ние не ги събираме с една обща тема, а за да отговарят на събрани въпроси.

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.