10 Rise of the Planet of the Apes

NO!

- Caesar

I shit my pants, awesome movie!

- the audience

Някой може ли да погледне на това заглавие насериозно? Филм, който още с името си плаче да бъде подиграван до дупка? Чудесно, FOX за пореден път демонстрират, че са шайка малоумници, но да оставим това настрана. Точно 10 години след нелошата бъртънова трактовка по темата, ставаме свидетели на нов прочит на ре-еволюционната история за въстаналите шимпанзета, който има явни амбиции да сложи начало на нов франчайз (фиктивни боже, опази!). По някаква неясна причина, филмчето на новобранеца Рупърт Уайът в момента се кльопа доста добре по кината и се обявява с лека ръка за класно забавление (достигайки абсурдните 80% на развалените домати), при все че без особени проблеми може да се класифицира като онази типична холивудска посредственост - гледаема, ако няма с какво друго да си запълниш времето, но блестяща единствено с болното си желание да задоволи колкото се може повече 13-годишни задокеански пуканкоядчета.

"Възходът на планетата на маймуните" на практика е горе-долу толкова тъп, колкото беше "Трансформърс 3" с неприятната разлика, че не ще да си го признае. Чутовната глупост на Бей имаше сценарий, служещ единствено като извинение за зрелището на 2011. "Маймуните" от своя страна, не само е низ от филмови клишета (една четвърт "Синята бездна", една четвърт "Зараза", една четвърт "Prison Break", и една четвърт нещо като "300") и анти-реалистични абсурди, при все напъните си за реализъм, ами и опитва да вкарва прочувствен драматизъм, разчитайки без майтап зрителят да се обвърже емоционално със ставащото по екрана. Как обаче да се случи това при положение, че не някой друг, а Джеймс Франко - онзи същият, дето не може да изнесе едно гостуване в SNL, без да стане за резил - е в ролята на гениален млад учен. Толкова гениален, че измисля лекарство против алцхаймер, с което да спаси загубващия разсъдъка си баща (какво друго му остава на Джон Литгоу след четвъртия сезон на "Декстър"), но при все гениалността си, все пак неспособен да определи, че една маймуна от тестовите му образци е бременна, че и родила, без негово знание. Оказва, че лекарството не само регенерира неврони на шимпанзетата, ами и ги дарява със свръхспособности - например, да подреждат ханойската кула с 15 хода и с черен колан по шахмат. След задължителната нагла корпоративна намеса на костюмите положението се осира напълно, тестовите субекти са избити зад кадър, Франко грабва под мишница едно добре напудрено с ALZ112 шимпанзе и от добро сърце почва да си го гледа у тях като домашно животно. Малкият, сладък Цезарчо (Анди Съркис, разбира се - кой друг би се съгласил на това?) още с първата си поява накара половин киносалон да ахне, и да получи див позив да осиновява гладни сомалийчета, като компенсаторна реакция на струящата от екрана маймунска невинност и кютнес.

За беда, някаква квартална разправия, дава повод на маймуната да се разбеснее, и Франко със сълза в окото я дава в приют за изоставени от приемните си семейства шебеци. Обаче Цезар, с разбито сърце и остър ум (най-опасната възможна комбинация), благодарение на маниерниченето, останало му от "Кинг Конг" и "Властелинът на пръстените" и прекрасните дънки и червен т-шърт, останали му от детството на Франко, успява последователно да вземе акъла на побратимите си, да ги облъчи с ALZ113, да ги вдигне на въстание и да ги изправи срещу 20-тина полицая от Сан Франциско, за да им покаже кой е шефът. Горе-долу това е филмът.

Финалният екшън е твърде анемичен, за да представлява някакъв интерес и като единствено по-сериозно негово достойнство мога да му извадя това, че изненадващо не е съпътстван от цимерска музикална синтетика (пулсиращата комбинация от симфонизъм и електроника на Патрик Дойл всъщност си върши работата, без да прави чудеса от храброст, в същата степен, както в "Тор"). Визуално филмът се опитва да се пъчи с динамика, но горчивият вкус от изкуствените дигитални камери, показващи маймуни, катерещи дървета или Golden Bridge, все пак остава. За 90 минути има само два маргинално запомнящи се кадъра - първата сцена с лудуването на Цезар, която е реализирана като един непрекъснат шот, както и търчащото по безлюдната улица шимпанзе с виенското колело на заден план (пак клише, ама от онези, хубавите - почти по спилбъргски). Моите уважения към оператора Андрю Лесни, но той не е от лигата на Дийкинс, Камински, Любецки или Делбонел, които са в състояние еднолично да направят филма с таланта си. Той е от тези, които могат да си свършат работата адекватно и да блеснат само, когато режисьорът изиска някое техническо чудо от тях (Джаксън във "Властелините" или Шаямалан в "Последният повелител на въздуха"). Нищо повече.

Говорейки за визия, вече сме във времената, в които из трейлърите към нас летят петредови послания "from WETA the visual effects company for AVATAR", което е смешно-тъжно. Смешно, заради опита за кеш на гърба на "Аватар" при все, че дизайнерът на продукцията няма нищо общо с този филм, a VFX supervisor-а е надзиравал не само епоса на Камерън, но и "Джъмпер". На практика "Маймуните" се рекламират с работната ръка, която изпълнява каквото им се каже, и качеството на чиято продукция е пряко корелирано с психопатийните девиации на поръчителя и дебелината на портфейла му. Тъжното пък е, че стигнахме дотам филмите в прав текст да ни се рекламират единствено като визуални дъвки и нищо повече. В случая е разбираемо, де - продуцентите са нямали кой знае какъв избор. Какво да сложат в трейлъра? "James Franco - the moron from Your Highness"? Или "From that Escapist guy, you've never heard about (and you never will)"? Въпреки, че тук не става дума нито за някакви иновативни техники, нито за кой знае какъв триумф на вече съществуващи такива, а просто за армия от компютризирани роби, които са се потили ден и нощ над ефектите, Цезар е единственото нещо, заради което гледането на този филм по-скоро си заслужава. Ролята на Анди Съркис е силно надценена във всеки случай - ок, поздравления, че можеш да се правиш на маймуна, но - news flash, Andy - повечето хора го могат това, просто не намират за кой знае колко интересно да градят кариера по този начин. Вижда се, че основната работа е отишла за полиране на лицето на Цезар, в резултат на което моментите, които натрапчиво те оставят с впечатлението, че от екрана те гледа CG същество са по-малко от очакваното. Проблемите с маймуните-статисти обаче си остават (недоклатени движения, кофти рендер, лошо блендване с live-action кадрите...), което както обикновено е следствие от липса на време и пари. Вероятно филмът ще се сдобие поне с номинация за Оскар за визуални ефекти, но тук трябва да се вземат под внимание два факта: правенето на компютърни маймуни (или наавита) е далеч по-елементарно нещо от правенето на изкуствени фотореалистични хора, защото концепцията за uncanny valley не работи. Самите WETA вече показаха това преди 5 години с "Кинг Конг" - какво още има да се демонстрира в този план, освен изпипване на детайлите? Предпочитам когато Земекис и Финчър рискуват и постигат променлив успех, отколкото когато някакви анонимници играят на сигурно и успяват почти напълно. Второ: половината дизайнерски екип е бачкал и по "X-Men: The Last Stand", което означава, че някой е изкопал 3D моделчетата на Golden Bridge, поизтупал ги е от прахоляка и ги е върнал в употреба (същото предполагам се е случило с дигиталните горски сцени, за които вероятно са използвали отпаднал дървен материал от "Аватар"). Въобще, визуалните ефекти определено са highlight на филма, но не и на индустрията като цяло.

И за финал нека се върна на споменатата тъпота на филма. Тя е особен вид - една такава ненатрапчива на пръв поглед, но прогресивно дразнеща, когато човек започне да човърка из сценария. Не ме интересува кой знае колко това, че с изключение на Цезар, във филма няма нито един нормално написан и изигран персонаж (любовният интерес на Франко под формата на Фрида Пинто примерно е толкова жалко костюмно решение, каквото бих очаквал само от филм с осем сценариста в кредитите). Нито това, че филмът пикае на всичко де що се нарича еволюция, генетика, биохимия на мозъка, физиология, животински поведенчески модели... та до етиката и процедурите в научните изследвания - а не е като да не дава заявки, че иска да е максимално далеч от готическата фантасмагория на Бъртън. Истинската тъпота се проявява в простия факт, че филмът е имал шанса да посочи и подчертае дебело като източника на всичко зло, което ще изтреби човечеството... добрите намерения на Франко (който предния път - с воденето на Оскарите за малко не успя), интерферирали с есхолщината на средния американец next-door. И филмът като че ли не дава никакъв знак, че е наясно с това, защото катаклизмът ни е представен като серия от нелепи случайности - паднала предпазна маска (може би защото бузите на Тайлър Лабин всъщност са по-малки, отколкото камерата ги изкарва) и кихане в неподходящ момент. И това не е всичко - "Маймуните" са толкова в мъглата по отношение на това, че главният им човешки герой (д-р Франко) е всъщност анти-героят на филма: първо с това, че се опълчва срещу Природата (като някакъв Джон Хамънд) и второ - с това, че подарява Цезар на Драко Малфой от "Хари Потър", че си позволяват да вкарат в експлоатация един куп второстепенни псевдо-злодеи, към които да насочим негативните си емоции - към корпоративния задник, който поставя винаги парите над здравия разум; или към Браян Кокс, като шеф на маймунския приют; или към вкарания ни в клин ни в ръкав ултимативен задник на филма - Том Фелтън, който третира непослушните маймуни с електрошокова палка, и само дето не крещи след това към небето "MWAHAHAHAHA" като Джефри Ръш от "Непоносима жестокост". Сценаристите или не са имали топките да вкарат съзнателно адекватно отношение към основния виновник за този катаклизъм (може би и продуцентски страх да не вземат мозъците на аудиторията да прегорят от конфликтните емоции), или не са имали възможностите да реализират адекватно това отношение. Но какво можем да очакваме от филм, който показва истинските трагични последствия от действията на героите си като кофти компютърна анимация по време на финалните кредити... Явно разперилият ръце и крещящ "What I have done" Франко е оставен за интро на неизбежното продължение. Резултатът в крайна сметка е средностатистическо малоумно Дисни и нищо повече от demo на WETA, което впечатлява с променлив успех.