2 Теслите на HBO - част II: Hung

- It’s the perfect penis for whoever encounters it.

Dmitry Lipkin

В интродукцията на предната част споменах, че HBO са окълцали голяма част от краткотрайните си комедии, включително и Hung. Докато теслата за Bored to Death дойде навреме, преди нещата да се омажат съвсем, то тук си имаме работа със сериал, който три поредни години поддържаше почти равномерно качество, с повече разлика от епизод до епизод, отколкото между отделните сезони като цяло. В светлината на това, не ми е много ясно откъде им е хрумнало на ръководството да свалят от ефир... кабел, де... отрочето на Дмитри Липкин и жена му - креативното дуо зад Hung. Обяснението може би е в два пъти по-ниските рейтинги през третия, последен сезон (и липсата на сериозни награди)... Но от друга страна - новото предложение за изминалата есен, Enlightened, не успяваше понякога да достигне и 1/10 от аудиторията на Hung, така че... Какви сили решават съдбата на HBO продукцията, никой не може да разбере. И така, какво представлява(ше) Hung...

Детройт. Рей Дрекър (Томас Джейн) е учител по история и физическо, нещастно разведен, с две деца, изгоряла къща, празен портфейл и желание да направи нещо, за да промени всичко изброено. Това нещо се оказва огромната му (според сериала) патка. Откачената му позната, Таня (Джейн Адамс) успява да го убеди, че е роден за мъжка проститутка, той казва "Супер, да започваме!" и тя му става сводник. В играта се намесва и класната кучка Ленор (Ребека Крескоф) първо като потребител, останал в екстаз след сесията с Рей, а после и като втори пимп. Трите сезона проследяват динамиката в отношенията между главните герои, усилията на Рей да води нормален дневен и натоварващо-сексуален нощен живот, без последното да пречи на първото или да се разчува, както и неуспешните му опити да се сближи отново с бившата си жена Джесика (Ан Хечи), която го е зарязала заради някакъв смотан дерматолог, само защото с него може да живее колкото охолно си поиска, поне докато не идва 2010 и икономическата криза. Всичко написано не звучи като да е основа за един от комедийните сериали на десетилетието (непосредствено след The Office [UK] и Extras), но всеотдайните актьори, напипали перфектно героите си, и умно развитите им взаимоотношения го правят точно това.

Дмитри Липкин е по-известен с пиесите си, отколкото с телевизионната си активност, но това веднага си проличава в Hung по правилния начин (точно както с Джонатан Еймс от Bored to Death). Сериалът е наблъскан със ситуации, които в ръцете на някой друг вероятно биха се превърнали в онези глупашки тривиалности, които ти носят само едно ахване и моментално забравяш за тях. Тук прелюдията към тях те оставя на тръни, че може да се случи най-лошото (примерно в последната серия на първи сезон Рей върви към хотелски апартамент, без да знае, че в него е екс-жена му в очакване на мъжки ласки от непознат, уреден й от Ленор), но развръзката винаги е... задоволяваща, с онази точно премерена сладка горчивина, характерна за добрата драмедия. Това е силата на Hung - прави от странните нагласени ситуации, нормални, истински и човешки такива, което със сигурност разочарова жадните за плосък сеир зрители, но няма как да не впечатли хората, които искат нещо различно.

Абсолютно същият е подходът към самите герои с най-фрапиращ пример - Таня. Ако Hung има гвоздей на програмата, черешка върху тортата и същевременно муха в буркана с меда, това е тя. Таня Скийгъл е коректорка в някаква фирма, живее в хралупа под наем, заровена е в книги с идеята, че е интелектуалка (може би защото преди да намери работа на Рей и на себе си, се занимава с правенето на кроасани с лирични послания в тях; но все пак, речта й е изпъстрена с цитати и референции към разни автори), облича се като клошарка, лицето й е подпухнало и оцъклено, като че ли току-що е махнала медуза от него, прическата й е тотално изгърмяла... абе май няма много разлика с онази епизодична измъчена женица, с мъртвото от дни бебе в ръце, която изигра в пилота на Carnivale. Истинска невротичка е, обаче пък кипи от енергия и наивен ентусиазъм. Всяко нейно действие е подплатено с добри намерения, но винаги свършва с катастрофа за самата нея и някой наоколо - отново по онзи смешно-тъжен начин, който се износва от актьор изключително трудно. В добавка към всичко това, химията между Таня и останалите герои е безпрецедентна - с Рей, Ленор, Чарли (колегата, истински пимп на проститутки от тъмните квартали на Детройт)... На практика 2/3 от чара на този сериал се гради върху изпълнението на Джейн Адамс - жалко, че остана само с номинация за Златен глобус.

Ленор и Таня. В тези моменти земята се отваря.

Отваряйки дума за Ленор, на пръв поглед това е типичен представител на категорията cunt from hell - секси мацка, със стил и класа, мъжемелачка, вживяла се в ролята на life coach на богати дами. Оттук и интереса към Рей и бизнеса му, в който се намесва, опитвайки да измести Таня. Двете, поставени една до друга са като паднали от различни планети. С противоположните си разбирания, амбиции, начин на мислене и външен вид, Ленор и Таня са ултимативното женско комедийно дуо, което трудно подлежи на описание и просто трябва да се види. Интересното е, че имаше опасност Ленор да се окаже ужасяващо плосък персонаж - тук обаче тя може и да атакува Таня и да я третира като отпадък от бунището, но почти винаги е и безкомпромисният глас на разума, пред който идеалистичните въжделения на псевдо-интелектуалката с повече амбиции, отколкото способности да ги осъществи, се разтопяват. Сега, като се замисля, по-пълнокръвни, консистентни и разбрани от актрисите женски образи (добавяйки и бившата жена на Рей, пък дори и всички третостепенни), не съм виждал на телевизионен екран от края на Six Feet Under.

Време е за Рей. Изолиран от останалите, героят му не изпъква с нищо - това е просто средностатистическата жертва на илюзията за американската мечта, с не особено приятна работа и не особено здраво семейство. Той е като празна кофа, в която жените в сериала изливат съдържание и смисъл - странното и недоизказано близко приятелство с Таня, в което непрекъснато проблясват искри с различен отенък (караниците им са като на деца в детската градина, но кротките моменти между двамата някак елегантно и без натрапване показват нещо много повече от просто приятелство, без никога да се изродят в някакви предсказуеми очевидности - на практика връзката им остава докрай неизконсумирана, но с странно удовлетворителна); креватните гимнастики с Ленор в началото и последващата непрестанна роля на звероукротител, която Рей трябва да играе, за да попречи из екрана да се разхвърчат изскубнати коси; искрената тъга по бившата си, комбинирана с ясното съзнание, че всъщност жена му е лигла, която не знае какво иска и го е зарязала не защото е спрял да бъде пич, а заради богатството на някаква мижитурка (за което вече съжалява)... Дори когато става дума за клиентките му - и там всяка една интеракция успява да го покаже като нещо повече от ходещ пенис (независимо дали това е експериментаторката от първия сезон, или бременната жена от втори, или транссексуалната Кайла от трети...) На практика Hung е сериал за това как случайни и неслучайни жени превръщат една скучна секс-машина в истински човек. На това отгоре, Томас Джейн успява да привнесе известна доза... тъповатост и неандреталска примитивност, като че ли необходими, за изграждане на абсурдните му отношения (особено с Таня), което отново говори не само за сценарна, но и за актьорска компетентност.

Допълнителен колорит придават и децата на Рей и Джесика - Дарби и Деймън, близнаци, които за разлика от родителите си, имат невъобразима външност и спокойно можеха да се казват Илайза и Уилбър. Тази тема - за тяхната различност и необяснима генетична обремененост, е постоянен мотив през трите сезона, но е поднесена ненатрапчиво, без да привлича фокуса върху себе си и да се превръща във фиксация. Децата просто оцеляват - почти между другото виждаме механизмите, с които Дарби и Деймън опитват да се защитят от околния свят, и едновременно с това, в повечето случаи се убеждаваме, че те са много по-зрели от двамата си родители. В крайна сметка, човек започва да преодолява първоначалния си шок и неприязън, и да изпитва съпричастност и симпатия към тях.

В добавка към всичко хубаво, написано по-горе, трябва да се спомене, че Hung е пипнат сериал и чисто технически, което по принцип не е кой знае колко належащо в жанра на кратката ТВ-драмедия. Това е един от малкото сериали напоследък, заснети на 35 мм, което преди всичко показва сериозно отношение към визуалната страна на нещата. Въпреки, че през цялото време се поддържа добро ниво, истински красиво осветените и композирани кадри са оставени за афектиращите, по-драматични моменти. Най-голям технически плюс обаче е използването на музиката в сериала. Hung е еталонен не само в употребата на подходящи песни по време на действието (по едно време разпознах The National във фона и съответно се разтопих), но и в самите завършеци, които преливат в credits. Поне за мен това винаги е било критичен момент - настроението, с което те оставя всеки епизод, а в Hung то е винаги правилно улучено и дори самото напасване на fade-to-black-а с бийта на музиката би било достатъчно да нямам търпение за следващия епизод.

[S] Всичко това обаче свърши. За добро или лошо? - трудно ми е да определя. От една страна съм върл противник на разточени до безобразие сериали, които продължават много след като са загубили инерцията от върховите си сезони (шибаният "Антураж" например) и се радвам, че с Hung това не се случи. От друга страна обаче съм не по-малко противник на спирането без предупреждение, какъвто очевидно е случая тук. Личи си, че Липкин е направил третия сезон без знанието дали ще му дадат зелена светлина за следващ. По някакъв странен начин обаче това, като че ли се е оказало намясто, заради общия тон и подхода към различните развръзки до момента. Много често последните епизоди на сериалите се престарават в стремежа си да завържат гащите и поднасят блудкава мелодраматичност, трогателни последни сцени на герои с насълзени очи и пр. досада (шибаният "Изгубени" например). В Hung всичко това ни е спестено и по един странен начин сериалът оставя усещането за удовлетвореност, ако човек постави финалните сцени на всеки герой в контекста на всичко, което им се е случвало досега. Ленор по трагикомичен начин си получава това, което е заслужавала в продължение на 30 епизода. Джесика достига до просветленние по отношение на собствените си способности за независимост от мъже, както и по отношнение на нощните занимания на Рей, което е поднесено изненадващо приятно - кротко и без фанфари (в абсолютен контраст примерно с аналогичната ситуация в шибания "Декстър", където тръпненето в очакване как Дебра ще разбере за брат си, се точи 4 нелепи сезона, изгубвайки всякакъв заряд). И, въпреки че цялата тази финална нощна акция на Рей и Таня, които решават да задигнат кравите на Чарли (истински крави, не улични труженички с вид на крави), за да се самокомпенсират за някакви откраднати пари, изглежда като лоша сценарна шега, поне завършва както трябва: Таня има прашинка в окото, Рей спира колата, делово я изчиства, поглеждат се, като че ли ще се целунат. И не се целуват.

Дори физическата комедия в Hung е на ниво.

Това е Hung. Фенбойчето в мен иска още, защото му е мъчно че се разделя с любимите герои (точно както с Bored to Death). Лошото предчувствие обаче, че тези герои могат да забуксуват, е по-силно от фенбойщината, и може би тази определено нелогична тесла на HBO, в перспектива е по-скоро за добро. Рей, Таня, Ленор и Джесика в крайна сметка намериха каквото търсеха и заслужаваха, макар и за да стигне до този извод, човек трябва да погледне не ситуациите, а самите герои, излизащи от тях. Във всеки случай, независимо как зрителят ще приеме внезапно връхлетелия го финал, Hung е задължителен.