8 юни 2012 г.

7 HOW to RAW

Докато съм на фотовълна, ще използвам момента, за да споделя колко полезно е човек да снима в RAW дори, когато не смята кадрите му да са пълни с претенции. На теория това е очевидно - форматът запазва цялата информация за светлината, попаднала върху сензора на фотоапарата без никакъв постпроцесинг (баланс на бяло, шарп, контраст, цветови корекции, потискане на шума и т.н.). За всеки професионалист снимането в RAW е no-brainer. Бедата е, че аз не съм, така че в повечето случаи си казвам - абе, какво ще се занимавам с 30 мегабайтови файлове, че и после всяка снимка да я пипам на ръка... я по-добре да си карам на jpeg.

Днес обаче както си ровех из скорошните снимки, попаднах на ето този ужас:
Много неприятни условия за снимане, със силен контраст между небето и земята - почти срещу слънцето, като лявата част от кадъра е в пълна сянка. Градиентен и поляризационен филтър биха помогнали доста, но уви... понякога човек снима инцидентно. В резултат, съвсем малък процент от снимката е експониран както трябва - небето е изгоряло, хълмовете вляво са безцветна чернилка. Не че кадърът заслужава специално внимание, но се зачудих колко точно може да се извади от RAW и колко е изгубено в JPG-конвертирането във фотоапарата. Както показва резултатът в началото на поста - доста!

За обичайната обработка в Camera Raw на Photoshop си имам направен пресет, с който прилагам с един клик най-често употребяваните корекции:
  • всички слайдъри в Basic панела са на 0 (или по желание на auto);
  • белият баланс е As Shot;
  • Sharpening на 30;
  • Noise Reduction (Luminance и Chromatic) на 25 (с останалите настройки по подразбиране);
  • от Lens Corrections е отметнато само Remove Chromatic Aberration, защото това ми е голям проблем в пейзажните шотове с моя Tamron 18-270 mm (геометричните изкривявания и винетирането също могат да се коригират автоматично, но това го оставям за определени кадри - такива с прави линии, необезпокоени скучни хоризонти, или пък тежки зуумове, в които фонът е едноцветен).
След тези операции (основно заради първата, ако слайдърите са оставени на 0) снимката не прилича на нищо. Затова очите оттук нататък са повече върху хистограмата в Basic панела, отколкото върху самата нея. Идеята е да се извадят детайлите от прегорялото (с Recovery) и от тъмната област (с Fill Light). В дадения случай приличен резултат се получава със следните настройки:
Хистограмата вдясно показва, че в този на пръв поглед неспасяем кадър, е изгубено съвсем малко при снимането (в зоната на най-светлите облаци вляво на кадъра). Явно дори при такива екстремни условия, когато човек би се изкушил да снима няколко експозиции за комбиниране в HDR, това изглежда не е наложително - RAW все още съдържа достатъчно информация, която да бъде възстановена. Внимание се изисква основно към сенчестите части, където неразумният Fill Light може да доведе до поява на неприятен шум; и към преекспонираните - където интензивното Recovery може да смачка нивата на бялото. (Човек обаче винаги може да си направи няколко копия на файла - едно, оптимизирано за светлата част и едно - с оптимизация на тъмната. После е достатъчно да ги насложи като layers и да си пошари с четката в Layer Mask като избере каквото му е нужно от двата слоя.)

За финал остава температурата и tint-а на вкус (или пък използване на някой от пресетите - в случая Cloudy дава нелоша наситеност). В снимките на открито от този пост пък се оказа, че не е лоша идея увеличаването на Vibrance (вместо на Saturation), за да се получи ярко, но не и дразнещо зелено.

Хубавото е, че всичко това може да се автоматизира в голяма степен - изброените настройки от пресетите + Auto adjustment от Basic панела ще дадат в общия случай съвсем задоволителен резултат, доста по-добър от default-ния JPG, който вади фотоапаратът. Сравнение на 100% кроп в центъра на кадъра дава добра представа за възстановения детайл (това в случая идва като бонус към оправянето на изгорялото, де):

JPG от фотоапарата                                                  JPG от RAW

Естествено, за по-специалните кадри (или за прекалено трудни такива) се изисква допълнително пипане с Gradient Filter или Adjustment Brush, които позволяват локално манипулиране на експозиция, контраст, яркост, сатуриране и т.н.

Но аз всъщност се отплеснах... идеята на този пост не беше да преоткрива колелото или да показва колко голям го изважда Camera Raw на Photoshop, а да насърчи използването на RAW дори за съвсем casual снимки, защото усилията и времето, необходими за получаване на оптимизиран JPG не са кой знае колко сериозни.

7 коментара:

  1. На 60д-то в роу данните имаш около два стопа долу в черното, които можеш да извадиш (ще са шумни, но са там). Има и около 1/3 стоп отгоре в бялото.

    Проблемът с бялото не е толкова, че реже по-ниско (1/3 стоп не е пък чак толкова много), когато трансферира към ограничения диапазон на 8 битовата картинка, колкото че в Стандарт пикчър профила то е компресирано нагоре и се губи тонална резолюция в и без това калпавия откъм резолюция 8-битов рейндж. Това с дефолтна настройка (0 контраст). Ако я свалиш до -4 ще пожертваш малко резолюция в средните (там има много), но ще получиш такава в бялото. Малко ще се изправи и черното.

    Пак ще ти липсва горния 1/3 стоп де. :) Но ако искаш да извадиш максимума от жпг, те тва е.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Трябва да си поекспериментирам с профилите и да видя... Сигурно има настройки, при които jpg-а може да е максимално близо до някаква default-на raw обработка.

      Иначе в Camera Raw спасението идва от Fill Light и Recovery. Не съм се зачитал какво точно прави Recovery-то и дали не е просто някаква умна комбинация от локални Exposure + Brightness, която използва информация от всички канали, без значение дали някой от тях е избит на макс. Обаче точно на тоя кадър горе се получава странен феномен: като дам всичко на 0 и Exposure на -4, остава сериозна област от малките облачета вляво с (255,255,255) и хистограмата показва това. Дори да намаля Brightness-а докрай, червеният и синият канал пак е резнат. После като почна да надувам Recovery-то, този софтуер отнякъде започва да си измисля стойности за тези канали (зеления ли почва да взима предвид, интерполира от съседни области ли... нямам идея...) и в крайна сметка нямам вече абсолютно изгорели петна. Естествено, трудно е да се говори за някакъв смислен цвят там, но пак - резултатите са горе-долу прилични на око.

      На практика се оказва, че вадя с по-голяма лекота детайл от прегорялото, отколкото от сенките. На онези шотове с пещерите примерно си личи (даже при такъв resize) banding из някои сенки, който е излезнал заедно с детайла в други. Освен това, шумът почва да става наистина неравномерен и на места прилича на цветни петна на черен фон, които само донякъде могат да се затрият с NR-а.

      Изтриване
    2. Пробвай същия трик с изгоряло лице и ще видиш, че резултатите са далеч от прилични. :)

      Черното има много ниско snr (и различно за различните канали). Оттам парцали шум и грешен цвят, като се насили прекалено. И оранжевите лампи никак не му помагат, щото синият канал е най-слаб, а ти точно него усилваш.

      Изтриване
    3. Е да, то даже на горния шот с лекота се вижда, че възстановеното около облаците хич не прилича на нормален цвят. :) Ама пак е по-добре от какъвто и да било камерен jpg.

      Пък и е далеч по-елементарно да се изгори небе, отколкото лице. :)

      Изтриване
  2. Отговори
    1. Pont de la Caille между Женева и Анеси.

      Изтриване
    2. Заприлича ми на родния балкан...

      Изтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.