7 HOW to RAW

Докато съм на фотовълна, ще използвам момента, за да споделя колко полезно е човек да снима в RAW дори, когато не смята кадрите му да са пълни с претенции. На теория това е очевидно - форматът запазва цялата информация за светлината, попаднала върху сензора на фотоапарата без никакъв постпроцесинг (баланс на бяло, шарп, контраст, цветови корекции, потискане на шума и т.н.). За всеки професионалист снимането в RAW е no-brainer. Бедата е, че аз не съм, така че в повечето случаи си казвам - абе, какво ще се занимавам с 30 мегабайтови файлове, че и после всяка снимка да я пипам на ръка... я по-добре да си карам на jpeg.

Днес обаче както си ровех из скорошните снимки, попаднах на ето този ужас:

Много неприятни условия за снимане, със силен контраст между небето и земята - почти срещу слънцето, като лявата част от кадъра е в пълна сянка. Градиентен и поляризационен филтър биха помогнали доста, но уви... понякога човек снима инцидентно. В резултат, съвсем малък процент от снимката е експониран както трябва - небето е изгоряло, хълмовете вляво са безцветна чернилка. Не че кадърът заслужава специално внимание, но се зачудих колко точно може да се извади от RAW и колко е изгубено в JPG-конвертирането във фотоапарата. Както показва резултатът в началото на поста - доста!

За обичайната обработка в Camera Raw на Photoshop си имам направен пресет, с който прилагам с един клик най-често употребяваните корекции:

• всички слайдъри в Basic панела са на 0 (или по желание на auto);
• белият баланс е As Shot;
• Sharpening на 30;
• Noise Reduction (Luminance и Chromatic) на 25 (с останалите настройки по подразбиране);
• от Lens Corrections е отметнато само Remove Chromatic Aberration, защото това ми е голям проблем в пейзажните шотове с моя Tamron 18-270 mm (геометричните изкривявания и винетирането също могат да се коригират автоматично, но това го оставям за определени кадри - такива с прави линии, необезпокоени скучни хоризонти, или пък тежки зуумове, в които фонът е едноцветен).

След тези операции (основно заради първата, ако слайдърите са оставени на 0) снимката не прилича на нищо. Затова очите оттук нататък са повече върху хистограмата в Basic панела, отколкото върху самата нея. Идеята е да се извадят детайлите от прегорялото (с Recovery) и от тъмната област (с Fill Light). В дадения случай приличен резултат се получава със следните настройки:

Хистограмата вдясно показва, че в този на пръв поглед неспасяем кадър, е изгубено съвсем малко при снимането (в зоната на най-светлите облаци вляво на кадъра). Явно дори при такива екстремни условия, когато човек би се изкушил да снима няколко експозиции за комбиниране в HDR, това изглежда не е наложително - RAW все още съдържа достатъчно информация, която да бъде възстановена. Внимание се изисква основно към сенчестите части, където неразумният Fill Light може да доведе до поява на неприятен шум; и към преекспонираните - където интензивното Recovery може да смачка нивата на бялото. (Човек обаче винаги може да си направи няколко копия на файла - едно, оптимизирано за светлата част и едно - с оптимизация на тъмната. После е достатъчно да ги насложи като layers и да си пошари с четката в Layer Mask като избере каквото му е нужно от двата слоя.)

За финал остава температурата и tint-а на вкус (или пък използване на някой от пресетите - в случая Cloudy дава нелоша наситеност). В снимките на открито от този пост пък се оказа, че не е лоша идея увеличаването на Vibrance (вместо на Saturation), за да се получи ярко, но не и дразнещо зелено.

Хубавото е, че всичко това може да се автоматизира в голяма степен - изброените настройки от пресетите + Auto adjustment от Basic панела ще дадат в общия случай съвсем задоволителен резултат, доста по-добър от default-ния JPG, който вади фотоапаратът. Сравнение на 100% кроп в центъра на кадъра дава добра представа за възстановения детайл (това в случая идва като бонус към оправянето на изгорялото, де):

JPG от фотоапарата                                                  JPG от RAW

Естествено, за по-специалните кадри (или за прекалено трудни такива) се изисква допълнително пипане с Gradient Filter или Adjustment Brush, които позволяват локално манипулиране на експозиция, контраст, яркост, сатуриране и т.н.

Но аз всъщност се отплеснах... идеята на този пост не беше да преоткрива колелото или да показва колко голям го изважда Camera Raw на Photoshop, а да насърчи използването на RAW дори за съвсем casual снимки, защото усилията и времето, необходими за получаване на оптимизиран JPG не са кой знае колко сериозни.