Половината от работното време на Кристофър Нолан в момента е заето в това да зашива с бели конци разни майндфак неща за Interstellar, който брат му Джонатан преди време написа уж за Спилбърг (и после се случи най-лошата кино новина за последните шест месеца). В другата половина той звъни по мобилния на Цимер, за да го покани пак да му бучи, но той не го вдига, защото има около 500 проекта, които трябва да съсипе през следващите две години. Някак между тези дейности се оказа, че Нолан е намерил време за настъпателните Бонд-продуценти Барбара Броколи и Майкъл Уилсън, които искат да го цанят за 24-тия филм в поредицата. Имайки предвид, че Interstellar започва снимки през август, а нов Бонд трябва да се появи преди гръмотевиците от Skyfall да са заглъхнали, вероятността мокрият сън на всички ноланитчета да се сбъдне е малка. И по-добре. Ето петте причини защо:
Нолан е твърде некомпетентен екшън режисьор и доказва това със стъписващо постоянство, откакто се пробва за пръв път в Батман Започна, та чак до миналогодишния Батман Завърши Фкофите. Оценявам въртележката в Генезис, както и енергията в иначе бъгавата за три Бонда отваряща сцена на TDKR, обаче нека все пак да напомня, че Кристофър е същият човек, който ни сервира рандъм пуцалката със сонара от Тъмния рицар, в която от много awe никой не можа да разбере кой с кого се трепе; или преследването с шейничките от Генезис; или пък мутрите на Бейн, стрелящи с базуки срещу търчащата насреща, въоръжена с палки полиция на Готам от... оф, не мога, само като се сетя... Нолан е заявявал, че е фен на Майкъл Бей (на което операторът му - Уоли Пфистер доста се е смял), но единственото, по което си приличат екшън сцените на двамата е, че са съпроводени от непоносим саундтрак. Колкото и неприятни да са творенията на Бей, Нолан чисто на ниво снимачен процес и монтаж е доста под него. Интересното е, че и Сам Мендес и Марк Форстър от предните два Бонда показаха завидна класа и почерк, идвайки съвсем ненадейно от жанрове, изцяло лишени от подобен тип динамика. При Нолан стомната се счупи вече 3-4 пъти, а в Бонд-филм това би било фатално.
Нолан е режисьор, неспособен да поднесе задоволителен романс - в нито един от филмите му досега няма и един ангажиращ женски персонаж. Дори най-кадърният му опит, Селина, беше сведен до 3 читави реплики, 4 шпагата, и 5 подбелвания на очи, като че ли Ан Хатауей иска да провери дали от другия край има мозък. По-важното обаче - всяко взаимодействие между женски и мъжки персонаж във филм на Нолан е било лишено от какъвто и да било живот, и то в най-добрия случай. Спорадичните пикове - като целувката между Артър и Ариадне, или Брус и Селина, не толкова впечатляват, колкото отчайват с контраста си с всичко останало. За цялата си кариера Нолан: 1) е работил с мъжкараните Кери Ан Мос и Хилъри Суонк; 2) свел е участието на Скарлет Йохансон в Престиж до трептене с перца, забодени в задника; 3) решил е, че е изключително добра идея да кастне за Батман-чик първо Кейти Холмс и после Маги Джиленхол. И понеже всичко това не е достатъчно, връзката между Брус Уейн и Миранда от TDKR е нещо, което трудно може да се намери и в Здрач - от сценария (в контекста на развитието на главния герой до момента) до самото изиграване (нищо лично, но Марион Котияр стои по-добре при Жан-Пиер Жьоне). Предполагам, че част от проблема е в самоналожения стерилен и анти-емоционален стил на Нолан, който вероятно в някаква степен идва от предполагаемите очаквания на аудиторията му. Не че аудиторията на Бонд е по-различна, и не че там се очаква някаква революция по отношение на женските персонажи, но както се видя от Ева Грийн в Казино Роял - когато този елемент се пипне добре, може да преобърне и постави на съвсем друго ниво цял 40-годишен франчайз. А пък когато един тъп екшън попадне в ръцете на драматургичен титан като Мендес, тогава дори някакви бележки под линия като Северин могат да оживеят само по начина, по който си държат цигарата. За съжаление, както и по горната точка с екшъна, и тук се иска вроден усет, какъвто Нолан явно не притежава.
Нолан е глух - напълно и безвъзвратно. Това, че първите му филми не предполагаха кой знае каква музикална изобретателност, не значи, че в тях трябваше да цвили Дейвид Джулиън. На практика единствената музика, която се е случвала в ноланов филм е частта на Джеймс Нютън Хауърд от първия Батман, и частта на Лорн Балфи от Генезис, която Цимер не беше успял да оцапа. Всичко останало е... звук (т.е. басово дуднене), на който му се налага да функционира като саундтрак. Филмите за Бонд от самата зора на сериала изискват точно обратното - тематичност, която не бива жертвана в името на задъхания екшън, а напротив - дори когато той е откровено налуден, го прави от гледаем до вълнуващ в някаква степен. Цимер е неспособен да донесе това, защото на практика той не е композитор, а юзър на музикален софтуер. И изтръпвам при мисълта какво би представлявало поредното му пре-изобретяване на звученето на добре познат франчайз.
Визуалният стил на Нолан е дразнещо постен. Да оставим настрана бедната му палитра във всичките му филми (което не е кафяво, е синьо), въпреки очевидното старание на Уоли да държи камерата на ниво. Да оставим настрана и липсата на каквито и да било ефектни трикове с камерата, които да показват някаква сериозна мисъл зад тях - с изключение на сценарно обусловените фокуси с каданса и гравитацията от Генезис, за които му свалям шапка. Обаче, точно в последния филм - да имаш възможност да развихриш въображението на топ-дизайнерите в индустрията с всички тия сънища-в-сънищата, а в крайна сметка да се роди нещо толкова потресаващо безидейно, като че изскочило от малкия екран и като качество и като замисъл, е престъпление. Мендес и Дийкинс вдигнаха почти недостижимо летвата в този жанр - какво би могъл точно пък Нолан да предложи в това отношение?
Нолан се взема твърде насериозно. Знам, че изявления от тоя род - кой за какъв се има - звучат идиотски, но е факт, че филмите му, всички до един, са доминирани от някакъв самоналожен апокалиптичен тон (нерядко заради Цимер). И докато тази тенденция повече помагаше на Батман в началото, то към края на трилогията вече беше трагикомично как Нолан очаква аудиторията да приеме със straight face пълните идиотщини, на които я подлага. TDKR е като някакъв адски експеримент - докъде публиката, тренирана досега с Мементо, Престиж и Генезис може да стигне в блеенето си и да игнорира сипещия се на талази нонсенс, само заради това, че Нолан отсреща е смъртоносно сериозен. Мендес призна, че много се е вдъхновявал от Тъмния рицар за Skyfall (нещо, което не биваше да прави - той очевидно е по-добър от това), и все пак, въпреки кипящата драма отдолу, него наистина го е било грижа да прекара ударно зрителя през два часа първокласен, макар и не много логичен екшън (пък на когото му пука за шекспировите изблици на тема the sins of the Mother, той ще си ги намери и оцени). Сега, когато вече има опит на Бонд да се погледна малко по-сериозно (без обаче да се достига до крайности), крачката, която Нолан би направил, с оглед на досегашната му кариера, би довела до сиво трилърче на Тони Гилрой.
Ясно ми е, че всичко това отгоре изглежда много хейтърско и т.н., но дано поне малко да проличи, че все пак е с особено мнение - Нолан си е явление в съвременното студийно филмопроизводство, и не е учудващо, че го търсят за подобни проекти. Няма как да му се отрече, че се захваща с изключителни като концепция филми и най-често, особено когато работи с материал собствено производство, режисурата му е задоволителна. Със сигурност обаче, ако той се захване с агент 007, от него ще останат само двете нули.
Бонд сериите с Крейг са тръгнали към рондо форма тип A B A C, като частите са еквивалент на оценки в една друга образователна система, така че Нолан е логичният избор. :D Това предното не е 100% вярна аналогия, но звучи готино. А всичко, дето си го изброил, е spot-on.
ОтговорИзтриванеАбе от това рондо направо до реквием може да се стигне. :) Добре, че няма как.
ИзтриванеХах, Националите излезли - това си го бях заплюл за "ревю", ама пак си ме изпреварила, така че сега ще слушам и после ще пригласям. :)
Аз се преработих (по моите стандарти) за последния Daft Punk, така че за Trouble Will Find Me ме домързя адски. Едно по-дълго и подробно ревю би било хубаво, албума най-малкото го заслужава. :)
ИзтриванеЕгати... Мислех да драсна нещо подобно във форума на "Шадоуданс", когато видях новината, обаче се отказах... Съгласен съм с горе-долу всичко написано. Когато гледах "Престиж" за пръв път(да му се не знае, седем години станаха, как лети времето), бях готов да обявя Нолан за най-великия режисьор на всички времена. Това май беше и първият ми сблъсък с негов филм, а и все още ми е едно от най-любимите произведения на изкуството...
ОтговорИзтриванеПо-късно, обаче, с времето започнаха да ми се набиват в очите някои неща, заради които уважението ми към него намаля доста и направо се срина след последния Батман. Честно казано, не мога да си обясня как е възможно човек, който толкова се бута да снима екшъни - четири от общо шестте му култови филма са такива - да е толкова лишен от усет за екшън-сцени и, което също е адски важно, от чувство за хумор. Хореографията на битките в "Черният рицар", при все че дадох на филма десетка в ИМДб, е просто кошмарна и това може да го види всеки с какъвто и да било опит в каквото и да било, свързано с някаква форма на бой - дори гледане на съответните филми. Режисьорът беше казал, че цели реалистичност, обаче точно по тая линия се проваля по-зле и от осемдесетарско екшънче с Ван Дам. Последният Батман щеше да е по-поносим, ако диалозите с потенциал да разведрят обстановката, каквито, всъщност, имаше един или два, бяха попаднали в ръцете на човек, знаещ как да постави хумористична сцена. В този смисъл, не мисля, че Нолан се взима насериозно - мисля, че просто не е способен да направи нещо с по-лековат тон.
Що се отнася до визуалния му стил - нормално изобщо не бих го правил на въпрос, хич не съм претенциозен в тая област, но... Последните три Бонд-филма са бая шарени, да ме прощавате за просташкия израз. След тях нещо сиво-синкаво-кавеникакво би стояло грозно.
За глухотата му съм съгласен на сто процента - Бондовете дори от самото си начало през 60-те са просто дефиницията на ярък, бомбастичен саундтрак, и, макар че Цимер може и да е способен да го достави, Нолан не е способен да го поиска - или поне не го е показал до момента, което е същото.
Както и да е, мисля, че е най-добре повече Бондове просто да няма. И без това Крейг по едно време май каза, че се чувства прекалено стар за ролята, а без него...
Аз затова и изрично уточних, че това моето е "хейтърщина с особено мнение", защото въпреки всичко, всеки нов филм на Нолан го чакам както всеки нов филм на Финчър, или Спилбърг, или Коен, или Куарон или... и т.н. знаят се Големите. :)
ИзтриванеПроблемът не е толкова в това, че филмите на Нолан са лишени от хумор (Генезис и Батманите са пълни с опити за такъв). Просто не му се удава да докара този хумор в симбиоза с общото настроение на филма, и в крайна сметка той стои просто като набор от стърчащи тук-там уанлайнърчета, които не толкова имат за цел да подплатят характеризация на героите му, колкото просто да предизвикат random chuckle.
Нови Бондове със сигурност ще има, но и на мен ми се щеше това на Мендес да е завършека на Крейг-трилогията.
Стига си го хейтвал този човек. :D
ОтговорИзтриванеАма какъв хейт е това? Хейт е ако беше само болднатото. :)
ИзтриванеБеше шега, разбира се. :)
ОтговорИзтриванеКато цяло съм съгласен с всичко, въпреки че ми е любимец. :)
ОтговорИзтриванеАйде кажи една добра дума за човека деее.. : ))
ОтговорИзтриванеКазал е повече от една добра за човека човекът.
ОтговорИзтриванеSilver, погледнах ти в lastfm-a и видях, че си слушал ost на After Earth. Какви са ти очакванията за филма?
Не съм сигурен дали тази музика ще е достатъчна, за да спаси филма. Очакванията ми са меко казани отрицателни.
Изтриванеhttp://www.imdb.com/news/ni55910007/?ref_=hm_nw_tp_t1
ОтговорИзтриванеА така...