10 Отмъстителите / The Avengers

Ах, каква пропиляна възможност. Така и така събраха де що има нарисувана марвълска издънка със супер сили, поне да ги бяха гръмнали вкупом, докато се чекнат пред въртящата се камера на пъпа на Манхатън. Това нямаше да направи света кой знае колко по-добър (защото скротум все пак ще напише ревю), но поне после нямаше да е наложително да се занимаваме с Железния човек 3, Тор 2, Капитан Америка 2, Хълк вече-му-загубих-бройката, както и неизбежните спинофи - Pussy in boots с участието на Наташа Романофф, или The Hawkeye Locker, в който Джеръми Ренър използва лък с оптически мерник срещу Иракчани по време на Пустинна буря. Ясно е, че Отмъстителите е тъпичък, та въпросът по-скоро е как стои спрямо себеподобните си.

Изненадващо - не чак толкова зле. На практика това е и по-добрият Капитан Америка, и по-добрият Тор, и особено по-добрият Железен човек (но не и по-добрият Хълк - тази работа вече беше свършена веднъж от Анг Лий/Ерик Бана). Вероятно е заради това, че цялата тази комиксова паплач е твърде едноизмерна и безинтересна, за да изнесе поотделно филм (че и продължения) на гърба си, и може да задържи вниманието в някаква степен, само ако е събрана накуп. А може би заради това, че режисьорът/сценарист Джос Уидън (познат освен като комиксов гийк, и като създател на Бъфи и разни други телевизионни фъшкии от този сорт) е подходил малко по-внимателно към въпросното събиране, отколкото можеше да се очаква. Сюжетът е болезнено формулаичен, а и извънземни гниди, прииждащи от небесен портал и унищожаващи известен мегаполис, вече гледахме преди една година в далеч по-епични мащаби, така че в общи линии човек може да поспи в 80% от времето - Уидън е TV режисьор и това личи отдалеч.

Изненадващо обаче, в останалите 20% се случват някакви що-годе добре написани взаимодействия между отделните герои (като за жанра, и като за очакванията предвид предните марвълски филми), в които лъсват и доста хумор, и доста... self-awareness. Въпреки че не съм от хората, които получават ерекция, когато се случи колизия на чука на Тор в щита на Капитан Америка или в главата на Хълк, нито пък съм склонен да преглътна филм, в който насред Русия греят табели, гласящи ДЖЩЪГЯПЗ, все пак признавам, че саркастичният Железен човек работи по-добре от всякога, а моментът, в който Хълк хваща Локи и го размотава като парцалена кукла, с лекота можеше да накара цялото кино да се задави с пуканките си, ако не се случваше 15 минути преди финала. В добавка, на човек може да му стане болно като гледа как всичко живо бъзика Стиви заради архаичния костюм, а онзи стиска зъби и осъзнава, че те всъщност са прави. Изводът е, че с още маалко повечко старание нещата наистина можеха да заработят при поне половината от героите.

Актьорски положението също е 50:50. Дауни Дж. е в стихията си (и не знам как успява да не дразни, при това положение), Крис Евънс е по-добър, отколкото може да се очаква от него, Том Хидълстън въпреки комично скроения си злокобен персонаж все пак успява да го докара до нещо като Майкъл Фасбендър на приспивателни, а Гуинет Полтроу е малък, приятен бонус в цялата тази супергероична сбирщина. От другия край са ужасяваща Скарлет Йохансон като Черната вдовица (която за пореден път не разбрах какво търси във филма, нито пък какво е специалното й умение - сигурно да говори на развален руски и всички да й вярват, че е завършила МГУ); не по-малко ужасяващ в патетиката си Самюел Джексън (който пак е като пръкнал се от The Spirit); просто невъзможният парцал Марк Ръфало (да, Едуард Нортън все още благодари на небесата, че не е бил закопчан с договор); и ултимативното дърво Крис Хемсуърт, което освен да лъска с телосложение и да отмята ефектно перчем, за друго не става. Тези четиримката произвеждат конски дози актьорска безнадеждност при всяко отваряне на уста, а някъде по средата е Джеръми Ренър (от единия край, когато е обсебен от зли демони, и от другия - когато е съсредоточен пич с една Невъзможна мисия и няколко стрели зад гърба си).

Целият този актьорски колектив е струвал доста сериозен процент от 220 милионния бюджет, но за щастие са останали пари и за малко ефекти. Нищо невиждано, но все пак кадърно изпълнено (с особено внимание към разните му там пушеци, които са доста прилично симулирани и дават усещането за мащаб). Обаче Алан Силвестри съвсем се е скапал напоследък и откровено проваля дори редките моменти, в които филмът имаше потенциал да заработи (в героичните пък музиката му е просто неслушаема).

Нямам представа какво е накарало всички критици да се вдъхновят от Отмъстителите и да го докарат до 95% на доматите, но смятам този път да си спестя хейта по въпроса. Смятах да си спестя и това ревю, обаче този път съм ексклузивен. Ха. Ха.