След кошмарното наводнение от 1957, във Валенсия започват да се чудят какво да правят с прииждащата периодично река Турия. Отклоняват я от коритото, което оставя на ръководството на града свободно място за умуване и действие. Единият вариант в дискусиите е скоростен път. Другият - километрична зелена зона, извила се през целия град, в която хората да могат да спортуват и релаксират. За щастие, разумът и чувството за естетика побеждават, и се случва второто.
На всичкото отгоре, точно преди някогашното устие на реката, се пръква уникален архитектурен ансамбъл - Градът на изкуствата и науките, който е гвоздеят на туристическата програма на съвременна Валенсия, абсолютно захлупвайки по зрелищност стария център. Повече детайли за комплекса могат да бъдат намерени тук, а отдолу са част от няколкото дузини панорамни снимки, които нащраках и насглобявах през лятото на 2010. Надявам се да показват поне малко от абсурдната фотогеничност на мястото. (Разбира се, ограничената ширина на блога налага кликване върху снимките за пълен размер.)
Испания е от малкото държави в Европа, които все още са ми интересни.
ОтговорИзтриванеМного красиво. Като от спейс опера. А ако наснимаш Барселона някога, ще е фентъзи, сигурна съм. :)
Точно това с абсурдната арка с една опорна точка, дето не знам как пази равновесие (май фиксация на единият от архитектите, като му гледам останалите проекти...) е спейс операта. :)
ИзтриванеСупер, че си обърнал внимание точно на Валенсия - винаги съм мислела, че е неоправдано пренебрегвана заради психаделична Барселона. Ако ми излезе късмета в началото на есента ще съм в командировка там, ако дотогава се науча да снимам ще е супер. Ма като гледам снимките, дето си ги постнал, няма смисъл. :D
ОтговорИзтриванеЕ, обърнах внимание на Валенсия по случайност - просто там беше една смотана конференция. Друг е въпросът, че се съгласих, защото има какво да се види там :).
ИзтриванеОбожавам това място. За мен, бъдещето трябва да изглежда точно така.
ОтговорИзтриване